What do you think?
Rate this book
Diario minimo #2
如何带着三文鱼旅行
《如何带着三文鱼旅行》是一部妙趣横生的非典型生活指南，告诉我们如何度过有意义的假期，如何带着三文鱼旅行，如何避免谈论足球，如何在美国坐火车，如何谈论动物，甚至，如何成为马耳他骑士……戏谑、挑衅、幽默，是深刻与世俗不可思议的结合。埃科以他顽童般的机智和天才般的玩世不恭，对那些我们从未想过的问题予以解答，又对习以为常的答案提出质疑，足球、色情片和咖啡壶，这一个个看似“无脑”的话题，在他笔下变得既有趣又深刻，引领我们窥探现代生活的荒诞。
208 pages, Hardcover
First published January 1, 1992
565 people are currently reading
7283 people want to read
About the author
Umberto Eco
954 books12k followersUmberto Eco was an Italian medievalist, philosopher, semiotician, novelist, cultural critic, and political and social commentator. In English, he is best known for his popular 1980 novel The Name of the Rose, a historical mystery combining semiotics in fiction with biblical analysis, medieval studies and literary theory, as well as Foucault's Pendulum, his 1988 novel which touches on similar themes.
Eco wrote prolifically throughout his life, with his output including children's books, translations from French and English, in addition to a twice-monthly newspaper column "La Bustina di Minerva" (Minerva's Matchbook) in the magazine L'Espresso beginning in 1985, with his last column (a critical appraisal of the Romantic paintings of Francesco Hayez) appearing 27 January 2016. At the time of his death, he was an Emeritus professor at the University of Bologna, where he taught for much of his life. In the 21st century, he has continued to gain recognition for his 1995 essay "Ur-Fascism", where Eco lists fourteen general properties he believes comprise fascist ideologies.
Eco wrote prolifically throughout his life, with his output including children's books, translations from French and English, in addition to a twice-monthly newspaper column "La Bustina di Minerva" (Minerva's Matchbook) in the magazine L'Espresso beginning in 1985, with his last column (a critical appraisal of the Romantic paintings of Francesco Hayez) appearing 27 January 2016. At the time of his death, he was an Emeritus professor at the University of Bologna, where he taught for much of his life. In the 21st century, he has continued to gain recognition for his 1995 essay "Ur-Fascism", where Eco lists fourteen general properties he believes comprise fascist ideologies.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 578 reviews
April 8, 2025
Sometimes I think Professore Eco (of The Name of the Rose fame) can be very professorial indeed. Humor here can be very academic. In general this book deals with the many frustrations of modern life, the sort of thing that is for everybody—nonsensical minutiae of government, life with computer technology, and consumer craziness. He is often playful but sometimes it was all too much for me. Interesting but not always at a controlled level. Chapter to chapter frustration level as described by Eco always remained at level 10, no matter the subject. That wore me out.
Eco was a semiotics professor which may explain my head scratching. Because these essays were collected in the early 90s some chapters are dated. No one worries about fax machines anymore. Just as well.
Eco was a semiotics professor which may explain my head scratching. Because these essays were collected in the early 90s some chapters are dated. No one worries about fax machines anymore. Just as well.
March 11, 2016
It's a pretty hard task to speak out your mind -truthfully- about important people's writings.
Umberto Eco is a well known and highly celebrated for his works, philosopher, writer, anthropologist, sociologist and so on, but that doesn't exclude him from critics, ratings and reviews and it shouldn't either.
This particular collection is filled with articles targeting mundane vexations of modern life -that he radically hates- and what enables us to face them. Whilst the reader can identify a great mind, a very educated and interesting individual behind those essays, the elitism is too obvious and a very alienating factor in my opinion.
Although i'm not a big fan and i find his books mostly overrated, i can not but acknowledge the subtly cynical and quite humorous attacks in things and situations that even now 30 years or so after he wrote most of those pieces, are still relevant. He lambastes bureaucracy, technology, the political scene in general, in his very distinguish way, but he surely misses the mark on some levels sounding more like an overly dramatic broken record.
The academic pieces were stronger, very influential and provided food for thought and those were definitely my favorite along with the first one, while the rest were sub-par. All in all 2,5 stars for this interesting and versatile collection of essays.
Umberto Eco is a well known and highly celebrated for his works, philosopher, writer, anthropologist, sociologist and so on, but that doesn't exclude him from critics, ratings and reviews and it shouldn't either.
This particular collection is filled with articles targeting mundane vexations of modern life -that he radically hates- and what enables us to face them. Whilst the reader can identify a great mind, a very educated and interesting individual behind those essays, the elitism is too obvious and a very alienating factor in my opinion.
Although i'm not a big fan and i find his books mostly overrated, i can not but acknowledge the subtly cynical and quite humorous attacks in things and situations that even now 30 years or so after he wrote most of those pieces, are still relevant. He lambastes bureaucracy, technology, the political scene in general, in his very distinguish way, but he surely misses the mark on some levels sounding more like an overly dramatic broken record.
The academic pieces were stronger, very influential and provided food for thought and those were definitely my favorite along with the first one, while the rest were sub-par. All in all 2,5 stars for this interesting and versatile collection of essays.
November 18, 2023
به شوخی ها نخندیدم چون خیلی برام قدیمی بودن، اما در کل مقاله_داستان ها بانمک بودن
July 26, 2024
Много приятен и стойностен сборник с есета на големия интелектуалец Умберто Еко!
„Подобни часовници, както и цялата днешна информационна индустрия, рискуват да не информират за нищо, защото казват твърде много. Имат обаче и друга сходна черта с информационната индустрия: вече не говорят за нищо друго освен за самите себе си и за вътрешните си механизми на действие.“
из „Как се игнорира часът“
„Подобни часовници, както и цялата днешна информационна индустрия, рискуват да не информират за нищо, защото казват твърде много. Имат обаче и друга сходна черта с информационната индустрия: вече не говорят за нищо друго освен за самите себе си и за вътрешните си механизми на действие.“
из „Как се игнорира часът“
February 4, 2019
Четенето на Умберто Еко е форма на среща с изключително интелигентен и ерудиран човек, по време на която читателят единствено може да кима утвърдително с глава. Сборникът с есета на италианеца - „Как се пътува със сьомга”, е ковчеже пълно с жълтици за всички почитатели на смислените текстове, с които легендарният писател се надсмива по изключително фин начин на прозаични неуредици и битовизми от заобикалящия ни свят. „Как се пътува със сьомга” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Вера Петрова.
Светът е обитаван от хора, все по-многобройни, искащи да ви кажат нещо, което не ви интересува. И сякаш за да обори ширещото се мнение, че литературата на Еко е лъжица само за сноби, той сам решава да обърне внимание на злободневието и да постави на фокус привидно елементарни и не чак толкова съществени неща.
Прозата на Умберто Еко никога не е била по-достъпна за широката публика. В сборника си с есета „Как се пътува със сьомга” в сбита и изчистена форма италианският писател и философ представя виждането си за уж незначителни събития от ежедневието ни, които обаче често са повратни точки и източник на излишни емоции.
С кратките си текстове, всеки един от които авторът е преживял и разказва с учудващи детайли, Умберто заявява: и аз съм човек като всички останали, битовизмите не са ми чужди и ме връхлитат през ден. Далеч по-важно обаче е друго послание на сборника, а именно – гледната точка. С фин интелигентен хумор и насмешка над ситуацията Еко споделя неволите си с храненето в самолет, преминаването на митница, опита му с таксиметрови шофьори, бюрокрацията покрай издаването на нова шофьорска книжка и още, и още купища забавни истории.
В продължение на години Умберто Еко (1932-2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран. И макар голяма част от текстовете в „Как се пътува със сьомга” да са писани през 80-те и 90-те години, то 30 години по-късно те звучат все така актуално.
Ето и няколко любопитни откъса:
- Лесно е да бъдат иронизирани притежателите на мобилни телефони. Човекът с власт е онзи, който не е длъжен да отговаря на всяко обаждане, напротив – наредил е да казват, че го няма. Така че, който парадира с мобилния телефон като символ на власт, всъщност обявява на всички отчаяното си положение на подчинен, задължен да застава мирно даже когато е потърсен по време на сношение, всеки път щом се обади шефа му; обречен да гони кредитори ден и нощ, за да оцелее; преследван от банката дори в деня на първото причастие на дъщеря си заради онзи непокрит чек. Фактът, че упорито и показно използва мобилния телефон, е доказателство, че тези неща не ги знае, и потвърждение на непреодолимата му социална маргинализация.
- Скалфари споделя мнението, че именно привикването към изкуствената онлайн памет (сайтове, търсачки) е притъпило собствената памет на днешното поколение. Твърди също, че използването на мрежата създава впечатлението, че сме в контакт с всичко и всички, но всъщност обрича на самота. Не може да се игнорира съществуването на онези, прокълнатите, които вече не са в състояние да се лишат от самотната си и омайваща връзка с екрана. Ако днес тези „болни” изглеждат твърде много, то е, защото в рамките на петдесет години от два милиарда жители на платената станахме седем милиарда. И това не е плод на наложената от мрежата самота, а по-скоро на усилен човешки контакт.
- Телевизията и вестниците твърдят, че всички сме обладани от омраза, а когато разговарям със съседите и колегите си, виждам пред себе си спокойни и миролюбиви люде, които никого не мразят; гледам разни предавания и забелязвам как всеки се стреми към надмощие, а в ежедневния живот, като изключим някоя дребна невъзпитана постъпка, срещам хора, които изслушват събеседника си и се извиняват, ако блъснат някого; чета за разрастващ се расизъм, а се натъквам на мнозина, даващи едно евро на чернокожия, който продава по една роза, вместо да стрелят по него, и така нататък. Дали пък медиите не обрисуват живота по-лош, отколкото е, и не само, ами ни подтикват да се държим по-зле, отколкото бихме се държали иначе?
Светът е обитаван от хора, все по-многобройни, искащи да ви кажат нещо, което не ви интересува. И сякаш за да обори ширещото се мнение, че литературата на Еко е лъжица само за сноби, той сам решава да обърне внимание на злободневието и да постави на фокус привидно елементарни и не чак толкова съществени неща.
Прозата на Умберто Еко никога не е била по-достъпна за широката публика. В сборника си с есета „Как се пътува със сьомга” в сбита и изчистена форма италианският писател и философ представя виждането си за уж незначителни събития от ежедневието ни, които обаче често са повратни точки и източник на излишни емоции.
С кратките си текстове, всеки един от които авторът е преживял и разказва с учудващи детайли, Умберто заявява: и аз съм човек като всички останали, битовизмите не са ми чужди и ме връхлитат през ден. Далеч по-важно обаче е друго послание на сборника, а именно – гледната точка. С фин интелигентен хумор и насмешка над ситуацията Еко споделя неволите си с храненето в самолет, преминаването на митница, опита му с таксиметрови шофьори, бюрокрацията покрай издаването на нова шофьорска книжка и още, и още купища забавни истории.
В продължение на години Умберто Еко (1932-2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран. И макар голяма част от текстовете в „Как се пътува със сьомга” да са писани през 80-те и 90-те години, то 30 години по-късно те звучат все така актуално.
Ето и няколко любопитни откъса:
- Лесно е да бъдат иронизирани притежателите на мобилни телефони. Човекът с власт е онзи, който не е длъжен да отговаря на всяко обаждане, напротив – наредил е да казват, че го няма. Така че, който парадира с мобилния телефон като символ на власт, всъщност обявява на всички отчаяното си положение на подчинен, задължен да застава мирно даже когато е потърсен по време на сношение, всеки път щом се обади шефа му; обречен да гони кредитори ден и нощ, за да оцелее; преследван от банката дори в деня на първото причастие на дъщеря си заради онзи непокрит чек. Фактът, че упорито и показно използва мобилния телефон, е доказателство, че тези неща не ги знае, и потвърждение на непреодолимата му социална маргинализация.
- Скалфари споделя мнението, че именно привикването към изкуствената онлайн памет (сайтове, търсачки) е притъпило собствената памет на днешното поколение. Твърди също, че използването на мрежата създава впечатлението, че сме в контакт с всичко и всички, но всъщност обрича на самота. Не може да се игнорира съществуването на онези, прокълнатите, които вече не са в състояние да се лишат от самотната си и омайваща връзка с екрана. Ако днес тези „болни” изглеждат твърде много, то е, защото в рамките на петдесет години от два милиарда жители на платената станахме седем милиарда. И това не е плод на наложената от мрежата самота, а по-скоро на усилен човешки контакт.
- Телевизията и вестниците твърдят, че всички сме обладани от омраза, а когато разговарям със съседите и колегите си, виждам пред себе си спокойни и миролюбиви люде, които никого не мразят; гледам разни предавания и забелязвам как всеки се стреми към надмощие, а в ежедневния живот, като изключим някоя дребна невъзпитана постъпка, срещам хора, които изслушват събеседника си и се извиняват, ако блъснат някого; чета за разрастващ се расизъм, а се натъквам на мнозина, даващи едно евро на чернокожия, който продава по една роза, вместо да стрелят по него, и така нататък. Дали пък медиите не обрисуват живота по-лош, отколкото е, и не само, ами ни подтикват да се държим по-зле, отколкото бихме се държали иначе?
April 12, 2023
موقع خوندن این کتاب احساسم به شدت مبهم و پیچیده بود. بعضیوقتا نمیتونستم کلمهای پیدا کنم که حجم عشق و علاقهم به کتاب رو توصیف کنه، بعضیوقتا هم چند ده صفحه رو یهو با هم اسکیپ میکردم.
داستان اینه که شما برای اینکه این مقالهها رو بفهمید، باید توی هر زمینهای که فکرش رو بکنید اطلاعات کافی داشته باشید؛ از ادبیات و سینما گرفته تا نشانهشناسی و زبانشناسی، از اونورم تا نجوم و آداب و رسوم مردم ایتالیا و حتی تاریخ سلحشوری!
اینطوری شد که در عین لذت بردن از قلم اِکوی بزرگوار و رشک بردن به نبوغش، چیز چندان خاصی هم از این کتاب دستگیرم نشد. 🥲
داستان اینه که شما برای اینکه این مقالهها رو بفهمید، باید توی هر زمینهای که فکرش رو بکنید اطلاعات کافی داشته باشید؛ از ادبیات و سینما گرفته تا نشانهشناسی و زبانشناسی، از اونورم تا نجوم و آداب و رسوم مردم ایتالیا و حتی تاریخ سلحشوری!
اینطوری شد که در عین لذت بردن از قلم اِکوی بزرگوار و رشک بردن به نبوغش، چیز چندان خاصی هم از این کتاب دستگیرم نشد. 🥲
December 23, 2018
Чудесна книга с кратки фрагменти, в които си личи как големия майстор се забавлява иронизирайки всичко и всички, включително себе си. Страхотно интелектуално удоволствие подходящо дори за хора, които не четат нехудожествени книги или са твърде респектирани да посегнат към Еко.
July 14, 2020
Much prefer Eco's non-fiction to his fiction, and these essays, which had so much variety in them, were mostly intelligent and fun to read, with only three or four that weren't as impressive as the others, and considering there is forty-one essays are on offer here (the longest being about 30 pages and my least favourite), I felt a four star rating was overall what the book deserved. Although amusing there were a few that were really quite affecting, including a mini-memoir of his home town.
Some of my faves were - 'How to Eat in Flight', 'How to Use the Taxi Driver', 'How to Use the Coffeepot from Hell','Conversation in Babylon', 'How to Eat Ice Cream', 'Three Owls on a Chest of Drawers', 'How to Set the Record Straight'.
Some of my faves were - 'How to Eat in Flight', 'How to Use the Taxi Driver', 'How to Use the Coffeepot from Hell','Conversation in Babylon', 'How to Eat Ice Cream', 'Three Owls on a Chest of Drawers', 'How to Set the Record Straight'.
January 5, 2019
4,7,
но си заслужава да ѝ се даде петица. Освен че е забавна, често в нея се напомняше на читателя за една от най-важните ни придобивки в процеса на човешката еволюция: "критичната мисъл". И че тази придобивка обикновено е закърняла, а употребата ѝ е от особено значение в океана на медийния буламач.
"Приключението" на Антониони е изграден изцяло от епизоди, в които не се случва нищо: хората идват, отиват си, говорят, изгубват се и се намират, няма случване. Но филмът иска да ни каже именно, че нищо не се случва. Дали го харесваме, или не, точно това иска да ни каже. - "Как се разпознава порнофилм"
Да изобрази нормалността, е едно от най-трудните неща за всеки човек на изкуството, докато представянето на отклонението, престъплението, изнасилването, мъчението е много лесно. - "Как се пътува със сьомга"
Писателят пише за писателите, не-писателят пише за съседа или за директора на местния пощенски клон и го е стах (често пъти неоснователно), че те не биха разбрали или че при всички случаи не биха му простили дръзновението. Използва многоточието като разрешително: иска да вдига революция, но спозволението на жандармерията. - "Как се употребява многоточието"
Въпросът е там, че мрежата не е нещо, което можем да решим да отхвърлим, точно както се случи с автоматичния стан, моторизацията, телевизията; нея я има, даже диктатурите няма никога да могат да я премахнат, така че проблемът не е само в това да се посочат рисковете (очевидни), но и да се помисли как да съумеем (и да възпитаме младите) да я използваме критично. - "Как да се използва мрежата за запомняне на нещо"
Сами разбирате, няма спасение от рекета на количеството, и то за сметка на качеството. - "Как се оцелява в медийния хаос"
но си заслужава да ѝ се даде петица. Освен че е забавна, често в нея се напомняше на читателя за една от най-важните ни придобивки в процеса на човешката еволюция: "критичната мисъл". И че тази придобивка обикновено е закърняла, а употребата ѝ е от особено значение в океана на медийния буламач.
"Приключението" на Антониони е изграден изцяло от епизоди, в които не се случва нищо: хората идват, отиват си, говорят, изгубват се и се намират, няма случване. Но филмът иска да ни каже именно, че нищо не се случва. Дали го харесваме, или не, точно това иска да ни каже. - "Как се разпознава порнофилм"
Да изобрази нормалността, е едно от най-трудните неща за всеки човек на изкуството, докато представянето на отклонението, престъплението, изнасилването, мъчението е много лесно. - "Как се пътува със сьомга"
Писателят пише за писателите, не-писателят пише за съседа или за директора на местния пощенски клон и го е стах (често пъти неоснователно), че те не биха разбрали или че при всички случаи не биха му простили дръзновението. Използва многоточието като разрешително: иска да вдига революция, но спозволението на жандармерията. - "Как се употребява многоточието"
Въпросът е там, че мрежата не е нещо, което можем да решим да отхвърлим, точно както се случи с автоматичния стан, моторизацията, телевизията; нея я има, даже диктатурите няма никога да могат да я премахнат, така че проблемът не е само в това да се посочат рисковете (очевидни), но и да се помисли как да съумеем (и да възпитаме младите) да я използваме критично. - "Как да се използва мрежата за запомняне на нещо"
Сами разбирате, няма спасение от рекета на количеството, и то за сметка на качеството. - "Как се оцелява в медийния хаос"
September 25, 2022
به نام او
چگونه مانند فیلسوفان فکر کنیم و به زبان مردم سخن بگوییم؟
🔹 بعد از کتاب «سرگذشت جامعه سیال» این دومین کتابی است که در این روزها از امبرتو اکو میخواندم. «چگونه با ماهی قزلآلا سفر کنیم؟» هم مانند کتاب پیشین دربردارنده یادداشتهایی از اکو است که پیش از انتشار در قالب کتاب در مجله «اسپرسو» ایتالیا به صورت هفتگی منتشر شده است، با این تفاوت که این کتاب در زمان زندگی نویسنده توسط خود او به شکل کتاب درآمده است ولی آن دیگری نه. اکو در این کتاب چهل و پنج یادداشت خود را که اغلب لحنی طنزگونه دارد، با عناوینی شبیه به هم گرد آورده است. روحیه شوخ طبعانه اکو ازهمان عناوین یادداشتها خود را نشان میدهد عناوینی که پرسشهایی طنزآلود و درعین حال بیربط هستند مثلا: چگونه از قهوهجوش لعنتی استفاده بکنیم؟ چگونه با قطارهای امریکایی سفر بکنیم؟ چگونه درباره فوتبال حرف نزنیم؟ چگونه از به کار بردن «کاملا» پرهیز کنیم؟ و ...
🔸 در واقع «چگونه با ماهی قزلآلا سفر کنیم؟» نخبه و برگزیده یادداشتهای ژورنالیستی اکو است اگر در کتاب «سرگذشت جامعه سیال» تنها بخشی از نوشتهها خوب بود در این کتاب تمام یادداشتها خوب و خواندنیست. اکو بهمانند بیشترهمولایتیهایش طناز است، (همینجا بگویم همانطور که من اصفهانی بینمک ندیدهام ایتالیایی بینمک هم وجود ندارد و یا شاید من با آنها مواجه نشدهام) به هر رو طنز این متفکر ایتالیایی سخت بر دل می نشیند او با موشکافی و نکتهسنجی مطالبی را طرح میکند که در زندگی مردم تمام دنیا در روزگار مدرن مصداق دارد. مثلا در یادداشت «چگونه گواهینامه رانندگی المثنی بگیریم» که بلندترین یادداشت این کتاب هم هست، اکو از مصایب خود برای دریافت المثنی گواهینامه رانندگی در سیستم بروکراتیک ایتالیا سخن میگوید. یادداشتی که به شدت برای ما ایرانیها ملموس است. دیگر مواردی هم که او مطرح می کند چنین عمومیتی دارد. درواقع اکو متفکری نکته سنج است که تلاش میکند دریافتهای خود را به سادهترین شکل و با زبانی طنازانه بیان کند.
🔸 متاسفانه علی رغم اینکه مترجمی زبردست و نامآشنا این کتاب را ترجمه کرده است این کتاب چنان که باید مورد توجه قرار نگرفته است. گواه این سخنم اینکه در گودریدز علیرغم ریویوهای بسیار زیادی که درباره این کتاب نوشته شده است ریویو یا مروری فارسی وجود ندارد و همچنین کتاب بعد از دو سال همچنان در چاپ دوم آن هم با تیراژ ۵۰۰ نسخه مانده است. به نظر میرسد گمنام بودن ناشر (نشر کتاب کوچه) و توزیع نامناسب کتاب مهمترین دلیل در معرفی نشدن آن به مخاطبان فارسیزبان است. خلاصه اگر یک کتاب خواندنی از اکوی بزرگ می خواهید این کتاب را از دست ندهید
🔹 در آخر بخشهایی از کتاب را با شما به اشتراک می گذارم:
«به دندانپزشکم زنگ میزنم تا نوبت بگیرم و او میگوید تا هفته آینده حتی یک وقت آزاد هم ندارد، من هم کاملا باور میکنم. او بسیار حرفهای است و با کسی هم شوخی ندارد. اما وقتی کسی مرا به میزگرد یا سمیناری دعوت میکند یا میخواهد یادنامهای را ویرایش کنم، یا مقالهای بنویسم یا در میزگرد کارشناسان شرکت کنم و من میگویم وقت ندارم، باور نمی کند. میگویند: "بیخیال پروفسور. افرادی مثل شما همیش میتوانند وقت آزاد داشته باشند."
بدیهی است ما اصحاب علوم انسانی را در زمره متخصصان حرفهای قرار نمیدهند، ما یک مشت علاف بیکار هستیم.»
«یک نویسنده حرفهای برای نویسندهها مینویسد، و یک نانویسنده برای همسایه بغلی یا رئیس بانک محلهشان»
«وقتی مرگ سر برسد اولین خطر این است که چیزهای منتشرنشده منتشر شوند و آن وقت معلوم میشود که شما یک احمق به تمام معنا بودهاید»
«من از طرفدار فوتبال خوشم نمیآید، چون نقص عجیبی دارد و نمیتواند بفهمد که چرا شما طرفدار فوتبال نیستید و اصرار دارد طوری با شما حرف بزند که انگار طرفدار فوتبالید»
«رانندههای تاکسی ایتالیایی را میتوان به سه دسته تقسیم کرد: آنهایی که در تمام مسیر در حال غرزدن و ابراز عقاید و نظراتشان هستند.
دسته دوم آنهایی هستند که عصبیاند، سکوت میکنند و مردمگریزیشان را در خلال رانندگیشان عیان میسازند.
دسته سوم آنهایی که با بیان داستانهای ناب از تنشهایشان خلاص میشوند و تعریف میکنند که چه ماجراهایی با مسافرانشان داشتهاند. این برش از روایتهای زندگی کوچکترین ارزش سمبولیکی ندارند و اگر در میخانه گفته شوند، متصدی بار مجبور میشود فرد راوی را به خانه بفرستد و بگوید که وقت رفتن به رختخواب است.
...
در هرجای دنیا یک روش مطمئن برای شناخت راننده تاکسی وجود دارد: او همان کسی است که هیچ وقت پول خرد ندارد.»
چگونه مانند فیلسوفان فکر کنیم و به زبان مردم سخن بگوییم؟
🔹 بعد از کتاب «سرگذشت جامعه سیال» این دومین کتابی است که در این روزها از امبرتو اکو میخواندم. «چگونه با ماهی قزلآلا سفر کنیم؟» هم مانند کتاب پیشین دربردارنده یادداشتهایی از اکو است که پیش از انتشار در قالب کتاب در مجله «اسپرسو» ایتالیا به صورت هفتگی منتشر شده است، با این تفاوت که این کتاب در زمان زندگی نویسنده توسط خود او به شکل کتاب درآمده است ولی آن دیگری نه. اکو در این کتاب چهل و پنج یادداشت خود را که اغلب لحنی طنزگونه دارد، با عناوینی شبیه به هم گرد آورده است. روحیه شوخ طبعانه اکو ازهمان عناوین یادداشتها خود را نشان میدهد عناوینی که پرسشهایی طنزآلود و درعین حال بیربط هستند مثلا: چگونه از قهوهجوش لعنتی استفاده بکنیم؟ چگونه با قطارهای امریکایی سفر بکنیم؟ چگونه درباره فوتبال حرف نزنیم؟ چگونه از به کار بردن «کاملا» پرهیز کنیم؟ و ...
🔸 در واقع «چگونه با ماهی قزلآلا سفر کنیم؟» نخبه و برگزیده یادداشتهای ژورنالیستی اکو است اگر در کتاب «سرگذشت جامعه سیال» تنها بخشی از نوشتهها خوب بود در این کتاب تمام یادداشتها خوب و خواندنیست. اکو بهمانند بیشترهمولایتیهایش طناز است، (همینجا بگویم همانطور که من اصفهانی بینمک ندیدهام ایتالیایی بینمک هم وجود ندارد و یا شاید من با آنها مواجه نشدهام) به هر رو طنز این متفکر ایتالیایی سخت بر دل می نشیند او با موشکافی و نکتهسنجی مطالبی را طرح میکند که در زندگی مردم تمام دنیا در روزگار مدرن مصداق دارد. مثلا در یادداشت «چگونه گواهینامه رانندگی المثنی بگیریم» که بلندترین یادداشت این کتاب هم هست، اکو از مصایب خود برای دریافت المثنی گواهینامه رانندگی در سیستم بروکراتیک ایتالیا سخن میگوید. یادداشتی که به شدت برای ما ایرانیها ملموس است. دیگر مواردی هم که او مطرح می کند چنین عمومیتی دارد. درواقع اکو متفکری نکته سنج است که تلاش میکند دریافتهای خود را به سادهترین شکل و با زبانی طنازانه بیان کند.
🔸 متاسفانه علی رغم اینکه مترجمی زبردست و نامآشنا این کتاب را ترجمه کرده است این کتاب چنان که باید مورد توجه قرار نگرفته است. گواه این سخنم اینکه در گودریدز علیرغم ریویوهای بسیار زیادی که درباره این کتاب نوشته شده است ریویو یا مروری فارسی وجود ندارد و همچنین کتاب بعد از دو سال همچنان در چاپ دوم آن هم با تیراژ ۵۰۰ نسخه مانده است. به نظر میرسد گمنام بودن ناشر (نشر کتاب کوچه) و توزیع نامناسب کتاب مهمترین دلیل در معرفی نشدن آن به مخاطبان فارسیزبان است. خلاصه اگر یک کتاب خواندنی از اکوی بزرگ می خواهید این کتاب را از دست ندهید
🔹 در آخر بخشهایی از کتاب را با شما به اشتراک می گذارم:
«به دندانپزشکم زنگ میزنم تا نوبت بگیرم و او میگوید تا هفته آینده حتی یک وقت آزاد هم ندارد، من هم کاملا باور میکنم. او بسیار حرفهای است و با کسی هم شوخی ندارد. اما وقتی کسی مرا به میزگرد یا سمیناری دعوت میکند یا میخواهد یادنامهای را ویرایش کنم، یا مقالهای بنویسم یا در میزگرد کارشناسان شرکت کنم و من میگویم وقت ندارم، باور نمی کند. میگویند: "بیخیال پروفسور. افرادی مثل شما همیش میتوانند وقت آزاد داشته باشند."
بدیهی است ما اصحاب علوم انسانی را در زمره متخصصان حرفهای قرار نمیدهند، ما یک مشت علاف بیکار هستیم.»
«یک نویسنده حرفهای برای نویسندهها مینویسد، و یک نانویسنده برای همسایه بغلی یا رئیس بانک محلهشان»
«وقتی مرگ سر برسد اولین خطر این است که چیزهای منتشرنشده منتشر شوند و آن وقت معلوم میشود که شما یک احمق به تمام معنا بودهاید»
«من از طرفدار فوتبال خوشم نمیآید، چون نقص عجیبی دارد و نمیتواند بفهمد که چرا شما طرفدار فوتبال نیستید و اصرار دارد طوری با شما حرف بزند که انگار طرفدار فوتبالید»
«رانندههای تاکسی ایتالیایی را میتوان به سه دسته تقسیم کرد: آنهایی که در تمام مسیر در حال غرزدن و ابراز عقاید و نظراتشان هستند.
دسته دوم آنهایی هستند که عصبیاند، سکوت میکنند و مردمگریزیشان را در خلال رانندگیشان عیان میسازند.
دسته سوم آنهایی که با بیان داستانهای ناب از تنشهایشان خلاص میشوند و تعریف میکنند که چه ماجراهایی با مسافرانشان داشتهاند. این برش از روایتهای زندگی کوچکترین ارزش سمبولیکی ندارند و اگر در میخانه گفته شوند، متصدی بار مجبور میشود فرد راوی را به خانه بفرستد و بگوید که وقت رفتن به رختخواب است.
...
در هرجای دنیا یک روش مطمئن برای شناخت راننده تاکسی وجود دارد: او همان کسی است که هیچ وقت پول خرد ندارد.»
December 25, 2018
В тази мъглива седмица човек има нужда от нещо забавно.
"Как се пътува със сьомга" е мой спътник през кратките ми пътувания с метрото и вече чувствам това мъничко слънце, скрито в чантата ми, като част от мен.
Неочаквано забавна и лека книжка, която днес ще дочета (остана ми 1!!! разказ). А така не ми се разделя с нея.
Всички делнични, механични жестове, които размахваме пред времето си, придобиват нов смисъл.
Чувството за хумор на Еко е велико!
"Как се пътува със сьомга" е мой спътник през кратките ми пътувания с метрото и вече чувствам това мъничко слънце, скрито в чантата ми, като част от мен.
Неочаквано забавна и лека книжка, която днес ще дочета (остана ми 1!!! разказ). А така не ми се разделя с нея.
Всички делнични, механични жестове, които размахваме пред времето си, придобиват нов смисъл.
Чувството за хумор на Еко е велико!
September 17, 2019
Кич и умопомрачаваща тъпота.
Нито ми беше смешно, нито интересно, нито най-малко свързано с неща, които откривам за смислени. Една голяма куха тиква е тая книга.
Кво като е Еко.
Нито ми беше смешно, нито интересно, нито най-малко свързано с неща, които откривам за смислени. Една голяма куха тиква е тая книга.
Кво като е Еко.
October 9, 2020
از میان سه چهرۀ بیشتر شناخته شدۀ اومبرتو اکو- یعنی اکوی رماننویس و اکوی نشانهشناس و اکوی طنزنویسِ مطبوعات- اکوی رماننویس را بیشتر از بقیۀ اکوها دوست دارم. در مورد اکوی نشانهشناس نمیتوانم نظری بدهم چون که چیز زیادی از نشانهشناسی نمیفهمم. و اما اکوی طنز نویس؛ اکوی طنزنویس برای من یادآور مونتنی بود اما با چاشنی طنز. این کتاب بهترین کتاب برای ملاقات اکوی طنزنویس است
May 1, 2017
Eco can be really funny :)
August 15, 2019
Eko je inteligentan, načitan i piše sa dosta smisla za humor. U ovoj zbirci eseja na veoma ciničan način kritikuje stvari koje čine našu svakodnevnicu - ili su je činile u vreme izdavanja knjige. Birokratija, moderna tehnologija i njena zloupotreba, promene u društvu... Ja doduše nemam ništa protiv cinizma, ali kad takve opaske jedna drugu slede, dobijaš osećaj šablona. Sličan onom koji sam imao sa Bratstvo po mrlji, zbirkom kolumni koja bi svaka za sebe bila odlična, ako ih čitaš u NIN-u po jednu sedmično, ali ovako jednu za drugom, ipak počnu da dosađuju.
Eseji su, inače, pisani pre 30 i više godina, pa se tako kritika tehnologije i "modernog sveta" odnosi, na primer, na preterano korišćenje telegrama, ili na temu "Kako ne koristiti faks". Već vidim Eka kako esej na temu faksa 15 godina kasnije samo malo menja i izdaje ga na temu e-mejla, a 10 godina nakon toga na temu chat aplikacija.
Šta da kažem, izgleda da ipak nisam fan, iako su mi predavanja i gostovanja ovog debeljuce na Youtubeu jako simpatični.
Eseji su, inače, pisani pre 30 i više godina, pa se tako kritika tehnologije i "modernog sveta" odnosi, na primer, na preterano korišćenje telegrama, ili na temu "Kako ne koristiti faks". Već vidim Eka kako esej na temu faksa 15 godina kasnije samo malo menja i izdaje ga na temu e-mejla, a 10 godina nakon toga na temu chat aplikacija.
Šta da kažem, izgleda da ipak nisam fan, iako su mi predavanja i gostovanja ovog debeljuce na Youtubeu jako simpatični.
January 31, 2020
Тънка заигравка с някои цивилизационни достижения - самолетната храна, таксиметровите услуги, упътванията на електрически уреди, гарнирани с приземени и олекотени философски наблюдения и интелектуално-суховат хумор. Хумористичната страна на ерудита, който не може да престане да е ерудит.
September 2, 2025
Not as boring as On Literature, which isn’t saying much.
January 12, 2019
След прочитането на "Името на розата", "Махалото на Фуко", и "Островът от предишния ден" последното, което съм си мислил е, че Еко може да се чете леко. Но ето, че за пореден път съм в грешка. Този сборник с есета те поглъща, и неусотно стигаш до последната страница. Ерудицията на Еко е на предна позиция в този сборник, като точно тя превъща и най-баналните теми като "Как се прави инвентаризация","Как е яде сладолед" и др., в забавни и поучителни истории.
January 21, 2021
Πολύ μου άρεσε!!
Πρώτη μου επαφή με τον κύριο Ουμπέρτο Έκο και δηλώνω ενθουσιασμένη. Το βιβλίο έχει μικρές ιστορίες που δημοσιεύτηκαν στη στήλη μιας εφημερίδας περί το 1990 και να σας πω... γελούσα συχνά και δυνατά! Και ταυτόχρονα με έβαλε σε σκέψεις. O ιδανικός συνδυασμός.
Κάθε ιστορία ήταν σαν ένα επεισόδιο μιας εύστοχης κωμικής σειράς με αυτοτελή επεισόδια. Διαβάζεις 2-3 σελίδες, γελάς, αναρωτιέσαι και προχωράς γιατί θέλεις περισσότερο.
4.5 γιατί εντάξει δεν ήταν όλες τέλειες. Σίγουρα αξίζει να το διαβάσετε.
Πρώτη μου επαφή με τον κύριο Ουμπέρτο Έκο και δηλώνω ενθουσιασμένη. Το βιβλίο έχει μικρές ιστορίες που δημοσιεύτηκαν στη στήλη μιας εφημερίδας περί το 1990 και να σας πω... γελούσα συχνά και δυνατά! Και ταυτόχρονα με έβαλε σε σκέψεις. O ιδανικός συνδυασμός.
Κάθε ιστορία ήταν σαν ένα επεισόδιο μιας εύστοχης κωμικής σειράς με αυτοτελή επεισόδια. Διαβάζεις 2-3 σελίδες, γελάς, αναρωτιέσαι και προχωράς γιατί θέλεις περισσότερο.
4.5 γιατί εντάξει δεν ήταν όλες τέλειες. Σίγουρα αξίζει να το διαβάσετε.
Τα μέσα μαζικής ενημέρωσης πρώτα μας έπεισαν ότι το φανταστικό είναι πραγματικό και τώρα παν να μας πείσουν ότι το πραγματικό είναι φανταστικό και ότι όση περισσότερη πραγματικότητα μας δείχνουν οι τηλεοπτικές μας οθόνες, τόσο πιο κινηματογραφικός γίνεται ο καθημερινός μας κόσμος...
April 2, 2019
В творчеството на Умберто Еко ме въведе Ина Григорова. В периода на нашето познанство, което се случи на къмпинг “Златна Рибка”, тя се беше захласнала по “Махалото на Фуко” и един цял следобед разправяше колко я кефи тая книга. Това беше и времето, в което Ина вече се беше превърнала в икона на българския интелектуален ъндърграунд, та затова веднага като се прибрах от морето потърсих книгата. Помня, че ми подейства доста ударно, съвсем като нищо, което бях чела до този момент. Махалото пък бе книгата, която за пръв път ме изръчка и ме накара да съм любопитна, да търся, да чета и да се вълнувам от литературата.
Пиша това, защото докато четях този му сборник често се разфокусирах и мислите ми блуждаеха някак все извън текста, та се присетих кога за първи път съм чела Еко.
На моменти тези текстчета ми звучаха леко и приятно, на други ми се струваха поизветрели, на трети пък хуморът ми се струваше пресилен. Книжката е идеална за разтоварване между по-художествени четива, не е върхът на остроумието, но има няколко доста добри попадения.
Чудех се, ако в онова време вместо Махалото бях прочела тази му книга, в каква ли посока щяха да поемат неузрелите ми читателски амбиции.
Пиша това, защото докато четях този му сборник често се разфокусирах и мислите ми блуждаеха някак все извън текста, та се присетих кога за първи път съм чела Еко.
На моменти тези текстчета ми звучаха леко и приятно, на други ми се струваха поизветрели, на трети пък хуморът ми се струваше пресилен. Книжката е идеална за разтоварване между по-художествени четива, не е върхът на остроумието, но има няколко доста добри попадения.
Чудех се, ако в онова време вместо Махалото бях прочела тази му книга, в каква ли посока щяха да поемат неузрелите ми читателски амбиции.
December 1, 2018
В “Как се пътува със сьомга?” читателят среща събеседник с безкрайна ерудиция, която обаче, този път, за разлика от прозата му, не го повежда из лабиринтите на средновековната култура, нито го дави във фактология, плод на многогодишно натрупване на академично познание. Среща се с един одухотворен, леко мърморещ, бихме казали, книжен човек, с всичките му задръжки към безапелационно настъпващото Ново, автоирония и “високо” осмисляне на заобикалящата реалност.
Прекрасно четиво, което ме изненада с лекотата, с която смесва високия академизъм и не толкова високоя всекидневен абсурд, който, може би погледнат от именно такава призма, става ако не малко по-поносим, то поне забавен.
Още тук.
Прекрасно четиво, което ме изненада с лекотата, с която смесва високия академизъм и не толкова високоя всекидневен абсурд, който, може би погледнат от именно такава призма, става ако не малко по-поносим, то поне забавен.
Още тук.
February 6, 2010
أعجبني في هذا الكتاب الإنتقاد الساخر، الذكي، والمضحك لأمور واقعية، بعيداً عن الهزل أو التجريح.. في مقاله (كيفية السفر مع سلمون) ينتقد كيف أن الانظمة المعلوماتية التي يفترض ان تجعل حياتنا اسهل هي ذاته يمكنها ان تجعل حياتنا اكثر تعقيدا وتجعل السفر مع سلمون صعباً!
فقط لمت نفسي على اختيار نسخة مترجمة مرتين! (نسخة المركز الثقافي العربي): من الايطالية إلى الفرنسية ومن ثم إلى العربية. ثمة كلمات فشلت الترجمة في نقلها الى العربية وأبقتها كما هي، وفي مواضع اخرى وجدتني قادرة على تصور ترجمات أفضل للعبارات!
الترجمة الانكليزية ليست صعبة، لمن يقرأون الانكليزية. ثمة نصوص قصيرة في موقع أمازون يمكنكم الإطلاع عليها!
فقط لمت نفسي على اختيار نسخة مترجمة مرتين! (نسخة المركز الثقافي العربي): من الايطالية إلى الفرنسية ومن ثم إلى العربية. ثمة كلمات فشلت الترجمة في نقلها الى العربية وأبقتها كما هي، وفي مواضع اخرى وجدتني قادرة على تصور ترجمات أفضل للعبارات!
الترجمة الانكليزية ليست صعبة، لمن يقرأون الانكليزية. ثمة نصوص قصيرة في موقع أمازون يمكنكم الإطلاع عليها!
April 10, 2013
It is funny to me now how forward thinking Eco was in terms of the mobile phone, the subject of my favorite essay in this book. In 1992, when the devices were still a rarity, he likened a mobile phone not to a luxury item for the important, but as a dog collar for the servants. I don't remember the exact words anymore, but his main point seemed to be, "If you are really important, you have someone else take care of that stuff for you; you are not at anyone's beck and call." It changed my view then and holds true now more than ever.
February 12, 2021
ще одна прекрасна збірка його колонок. часом напружує гумор (чорний з нотками цинізму), але інтелектуалу-гуманітарію в нашому недоброму світі це можна пробачити :)
November 6, 2019
Как се пътува със сьомга – и още 1000 практични съвета: http://knigolandia.info/book-review/k...
За какво иде реч? Накратко и непълно: ясни указания какво да прави актьорът в индианска роля в уестърн (текст от 1975 г., хич да не е :) ); съвети за представяне на изложбен каталог, които демонстрират, че квантовата механика е по-скоро фасулска работа; създаване на организация в обществена библиотека; съвети за интелигентното прекарване на отпуската; за драмите около ваденето на нова шофьорска книжка (не си заслужава тегобата); още съвети, този път за избягването на заразни болести; ясни указания как, аджеба, се пътува със сьомга – и ако си мислите, че това е някаква метафора, много се лъжете; и още, и още съвети: как се избират джаджи, как се яде в само��ет, как се използва времето, как се преминава митница, как се разпознават порнофилм (много полезно!), как да не се говори за футбол (важно си е!), как се избира доходна професия, как се наказват изпращачите на спам (това вече е от нашето време, ясно е), как се оцелява в медийния хаос, как се става домашен философ и още цял куп.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
За какво иде реч? Накратко и непълно: ясни указания какво да прави актьорът в индианска роля в уестърн (текст от 1975 г., хич да не е :) ); съвети за представяне на изложбен каталог, които демонстрират, че квантовата механика е по-скоро фасулска работа; създаване на организация в обществена библиотека; съвети за интелигентното прекарване на отпуската; за драмите около ваденето на нова шофьорска книжка (не си заслужава тегобата); още съвети, този път за избягването на заразни болести; ясни указания как, аджеба, се пътува със сьомга – и ако си мислите, че това е някаква метафора, много се лъжете; и още, и още съвети: как се избират джаджи, как се яде в само��ет, как се използва времето, как се преминава митница, как се разпознават порнофилм (много полезно!), как да не се говори за футбол (важно си е!), как се избира доходна професия, как се наказват изпращачите на спам (това вече е от нашето време, ясно е), как се оцелява в медийния хаос, как се става домашен философ и още цял куп.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
March 7, 2023
Solltet ihr je planen, Literaturwissenschaft oder ein ähnliches Fach zu studieren, dann bereitet euch schonmal darauf vor, dass euch jeder in eurem Bekanntenkreis plötzlich kistenweise Klassiker vorbeibringen wird, denn ihr braucht die ja sicher dringender. Und dann habt ihr plötzlich vier Ausgaben von Goethes "Faust" als Reclamhefte herumliegen und wisst nicht so richtig, was man denn jetzt damit anfangen soll. Gott sei Dank sind da manchmal aber auch kleine Schätze dabei! Zum Beispiel hat mein Vater mir unter anderem dieses Buch vererbt - was bedeutet, dass ich nicht nur dieses Buch lesen durfte, sondern auch die Anmerkungen, die er in dieses Buch gekritzelt hat als er in meinem Alter war, was ebenfalls spannend ist.
Ich muss zugeben, dass ich bisher von Umberto Eco weniger Bücher gelesen habe, als ich wahrscheinlich gelesen haben sollte. Bei so großen Autor:innen gibt es da immer einen ziemlich ordentlichen Druck, dass ich das kennen muss, verstehen muss und jedem Menschen, den ich ganz zufällig im Bus treffe, erklären können muss. Und natürlich muss mir jede Notiz dieser Autoren gefallen, denn die sind Klassiker und haben damit eigentlich fast Heiligenstatus und nicht sofort vor ihren Werken auf die Knie zu gehen, grenzt fast schon als Ketzerei. Kein Wunder also, dass nicht immer unbedingt Lust darauf habe, die großen Werke zu lesen, denn so eine Art von Druck kann ich in meinem Leben nicht brauchen.
In diesem Büchlein findet ihr verschiedene Kurztexte von Umberto Eco. Größtenteils handelt es sich dabei um satirische Ratschläge und Gebrauchsanweisungen: Wie funktionieren öffentliche Bibliotheken? Wie rechtfertige ich meine Büchersammlung vor Fremden? Wie zitiere ich eigentlich richtig in wissenschaftlichen Texten? Wie überlebe ich den Zoll, wenn ich ins Ausland reise? Oder auch: Wie verreise ich mit einem Lachs? Diese Gebrauchsanweisungen fand ich super spannend und lustig. Es handelt sich dabei natürlich größtenteils um Satire und es war für mich sehr interessant, zu sehen, was denn zum Zeitpunkt des Entstehens gerade Themen gewesen sein müssen, die Umberto Eco beschäftigt haben.
Danach folgt ein Nachrichtenaustausch, der in der Zukunft zwischen verschiedenen Arten von Aliens stattfindet. Ich hatte ehrlich keine Ahnung, dass Umberto Eco je Science Fiction geschrieben hat. Spannend fand ich, dass die Kommunikation hier so stark durch Vorurteile der verschiedenen "Rassen" und durch Misskommunikation geprägt wird, sowie durch die Unfähigkeit, seinen eigenen Standpunkt zu verlassen. Das erinnerte mich stark an den Umgang, den wir Menschen auch untereinander haben, wenn es darum geht, mit dem "Fremden", dem "Anderen" umzugehen. Und wir sind ja alle nur Menschen! Keine unterschiedlichen Spezies, die von anderen Planeten abstammen.
Trotz der Tatsache, dass mich dieser Nachrichtenaustausch so offensichtlich zum Nachdenken anregte, muss ich gestehen, dass ich gegen Ende das Interesse an dieser Kommunikation verlor. Ich hatte einfach das Gefühl, dass mir Vorwissen zu dieser Welt fehlt, die Umberto Eco uns hier zeigt. Es würde mich interessieren, ob zu dieser Welt wirklich nur diese paar Nachrichten existieren, die hier abgedruckt wurden, oder ob diese Nachrichten eine Art "Zusatzmaterial" zu einem längeren Text sind, von dem ich einfach bisher nichts gewusst habe.
Dieses Buch schließt dann mit ein paar Kurzgeschichten, die mich aber ehrlich gesagt nicht so ganz fesseln konnten. Ich glaube das liegt vor allem daran, dass der Ton meiner Meinung nach nicht wirklich zu den vorhergehenden Texten passte.
Mein Fazit? Alles in allem ein cooles Buch, das ich über weite Teile spannend fand. Wie es aber mit Sammlungen dieser Art immer ist, war für mich nicht jeder Text gleich interessant und mit ein paar konnte ich leider auch gar nichts anfangen. Aber alles in allem eine lesenswerte Sammlung.
Ich muss zugeben, dass ich bisher von Umberto Eco weniger Bücher gelesen habe, als ich wahrscheinlich gelesen haben sollte. Bei so großen Autor:innen gibt es da immer einen ziemlich ordentlichen Druck, dass ich das kennen muss, verstehen muss und jedem Menschen, den ich ganz zufällig im Bus treffe, erklären können muss. Und natürlich muss mir jede Notiz dieser Autoren gefallen, denn die sind Klassiker und haben damit eigentlich fast Heiligenstatus und nicht sofort vor ihren Werken auf die Knie zu gehen, grenzt fast schon als Ketzerei. Kein Wunder also, dass nicht immer unbedingt Lust darauf habe, die großen Werke zu lesen, denn so eine Art von Druck kann ich in meinem Leben nicht brauchen.
In diesem Büchlein findet ihr verschiedene Kurztexte von Umberto Eco. Größtenteils handelt es sich dabei um satirische Ratschläge und Gebrauchsanweisungen: Wie funktionieren öffentliche Bibliotheken? Wie rechtfertige ich meine Büchersammlung vor Fremden? Wie zitiere ich eigentlich richtig in wissenschaftlichen Texten? Wie überlebe ich den Zoll, wenn ich ins Ausland reise? Oder auch: Wie verreise ich mit einem Lachs? Diese Gebrauchsanweisungen fand ich super spannend und lustig. Es handelt sich dabei natürlich größtenteils um Satire und es war für mich sehr interessant, zu sehen, was denn zum Zeitpunkt des Entstehens gerade Themen gewesen sein müssen, die Umberto Eco beschäftigt haben.
Danach folgt ein Nachrichtenaustausch, der in der Zukunft zwischen verschiedenen Arten von Aliens stattfindet. Ich hatte ehrlich keine Ahnung, dass Umberto Eco je Science Fiction geschrieben hat. Spannend fand ich, dass die Kommunikation hier so stark durch Vorurteile der verschiedenen "Rassen" und durch Misskommunikation geprägt wird, sowie durch die Unfähigkeit, seinen eigenen Standpunkt zu verlassen. Das erinnerte mich stark an den Umgang, den wir Menschen auch untereinander haben, wenn es darum geht, mit dem "Fremden", dem "Anderen" umzugehen. Und wir sind ja alle nur Menschen! Keine unterschiedlichen Spezies, die von anderen Planeten abstammen.
Trotz der Tatsache, dass mich dieser Nachrichtenaustausch so offensichtlich zum Nachdenken anregte, muss ich gestehen, dass ich gegen Ende das Interesse an dieser Kommunikation verlor. Ich hatte einfach das Gefühl, dass mir Vorwissen zu dieser Welt fehlt, die Umberto Eco uns hier zeigt. Es würde mich interessieren, ob zu dieser Welt wirklich nur diese paar Nachrichten existieren, die hier abgedruckt wurden, oder ob diese Nachrichten eine Art "Zusatzmaterial" zu einem längeren Text sind, von dem ich einfach bisher nichts gewusst habe.
Dieses Buch schließt dann mit ein paar Kurzgeschichten, die mich aber ehrlich gesagt nicht so ganz fesseln konnten. Ich glaube das liegt vor allem daran, dass der Ton meiner Meinung nach nicht wirklich zu den vorhergehenden Texten passte.
Mein Fazit? Alles in allem ein cooles Buch, das ich über weite Teile spannend fand. Wie es aber mit Sammlungen dieser Art immer ist, war für mich nicht jeder Text gleich interessant und mit ein paar konnte ich leider auch gar nichts anfangen. Aber alles in allem eine lesenswerte Sammlung.
December 18, 2018
Доста сарказъм, недостатъчно хумор и немалка доза снобизъм.
Има няколко много смешни истории (тази със сьомгата от заглавието е една от тях, както и за инвентаризацията и за индианците), няколко много точни наблюдения, в които обаче няма и грам хумор (за животните и тяхната защита, за сладоледа, как се става известен), и доста, които не разбрах защо трябва да ги чета - като каталога за джаджите, сигурно защото мразя каталози, а четейки разказа, все едно, че четях безкраен и несвършващ каталог.
Еко е ерудиран автор. Но ерудицията може да изиграе и лоша шега. Просто не е автор за колонка в списание - нито е достатъчно делничен, нито пък от друга страна успява да разгърне по-сериозен потенциал в тази форма.
Има няколко много смешни истории (тази със сьомгата от заглавието е една от тях, както и за инвентаризацията и за индианците), няколко много точни наблюдения, в които обаче няма и грам хумор (за животните и тяхната защита, за сладоледа, как се става известен), и доста, които не разбрах защо трябва да ги чета - като каталога за джаджите, сигурно защото мразя каталози, а четейки разказа, все едно, че четях безкраен и несвършващ каталог.
Еко е ерудиран автор. Но ерудицията може да изиграе и лоша шега. Просто не е автор за колонка в списание - нито е достатъчно делничен, нито пък от друга страна успява да разгърне по-сериозен потенциал в тази форма.
October 15, 2022
Molto simpatico Eco in questo libro.
Mi è piaciuto molto il fatto che i racconti li abbia scritti in anni/ decenni diversi e che siano corti e facili da digerire.
Mi è piaciuto molto il fatto che i racconti li abbia scritti in anni/ decenni diversi e che siano corti e facili da digerire.
February 16, 2017
E-co w matriksie
Zbiór felietonów „Jak podróżować z łososiem” to znane nam teksty z „Zapisków na pudełku od zapałek”, uzupełnione o nowe, napisane w XXI wieku. „Zapiski” autor tworzył jako człowiek bardzo dojrzały, ponad sześćdziesięcioletni, znany ze swoich doskonałych powieści. Jak teraz patrzy na świat, gdy przybyło mu wiosen? Otóż Umberto Eco świetnie porusza się w wirtualnej przestrzeni i, rzecz jasna, ma na jej temat własne, oryginalne zdanie.
Jest niezwykle interesującą sprawą przeczytać, w jaki sposób tak wielki i uznany w świecie literatury oraz nauki pisarz, postrzega bolączki dnia codziennego, te małe absurdy, które uprzykrzają nam życie w urzędach, hotelach i miejscach, w którym od czasu do czasu musimy się pojawić. Pisarz, nawet najbardziej szanowany, jest takim samym człowiekiem jak my. Czy możemy się od niego czegoś dowiedzieć? Nauczyć?
Ten, kto czytał poprzednie zbiory felietonów Umberto Eco wie, że są pełne sarkazmu oraz celnych spostrzeżeń. Nie inaczej jest tutaj, w nowych felietonach, w których rzeczywistość odbija się jak w krzywym zwierciadle, wyolbrzymiając wszystkie absurdy.
W pracy „Jak stać się popularnym”, Eco odnosi się do książki Dale’a Carnegiego „Jak zdobyć przyjaciół i zjednać sobie ludzi”. Ten, kto czytał ową książkę wie, że na temat zaprzyjaźniania się, cennych rad tam nie znajdzie, natomiast jest tam mnóstwo opisów socjotechnik, które mają uczynić nas popularnymi i zdobyć powodzenie. Problem popularności autor omawia także w następnym felietonie, pod wiele mówiącym tytułem „Jak się pokazać, będąc nikim”. Czym mnie Umberto Eco zaskoczył? Jak dobry sztukmistrz wyciągnął z kapelusza zapomniane niemal słowo: reputacja. Ciętym językiem rozprawia się z jednodniowymi celebrytami za wszelką cenę.
Najwyraźniej wielkiemu Eco, podobnie jak i nam, szarym czytelnikom jego znakomitych powieści, we znaki dały się niechciane wiadomości. Nie omijają z szacunkiem wielkich i mądrych, bezczelnie wpadają do skrzynek mailowych. W felietonie „Jak karać nadawców spamu” podpowiada nam własny, autorski sposób na tę plagę.
W felietonach znajdziemy recepty na to, żeby uniknąć uwikłania się w internetowy spisek, nie paść ofiarą pedofila lub… karnawału, którego, jak się okazuje, Eco nie lubi, jak przeżyć w chaosie mediów, a w zamian za to, zajmować się filozofią w domu.
Wszystko to z właściwą autorowi erudycją, lekkością pióra i humorem.
Szczerze polecam!
Zbiór felietonów „Jak podróżować z łososiem” to znane nam teksty z „Zapisków na pudełku od zapałek”, uzupełnione o nowe, napisane w XXI wieku. „Zapiski” autor tworzył jako człowiek bardzo dojrzały, ponad sześćdziesięcioletni, znany ze swoich doskonałych powieści. Jak teraz patrzy na świat, gdy przybyło mu wiosen? Otóż Umberto Eco świetnie porusza się w wirtualnej przestrzeni i, rzecz jasna, ma na jej temat własne, oryginalne zdanie.
Jest niezwykle interesującą sprawą przeczytać, w jaki sposób tak wielki i uznany w świecie literatury oraz nauki pisarz, postrzega bolączki dnia codziennego, te małe absurdy, które uprzykrzają nam życie w urzędach, hotelach i miejscach, w którym od czasu do czasu musimy się pojawić. Pisarz, nawet najbardziej szanowany, jest takim samym człowiekiem jak my. Czy możemy się od niego czegoś dowiedzieć? Nauczyć?
Ten, kto czytał poprzednie zbiory felietonów Umberto Eco wie, że są pełne sarkazmu oraz celnych spostrzeżeń. Nie inaczej jest tutaj, w nowych felietonach, w których rzeczywistość odbija się jak w krzywym zwierciadle, wyolbrzymiając wszystkie absurdy.
W pracy „Jak stać się popularnym”, Eco odnosi się do książki Dale’a Carnegiego „Jak zdobyć przyjaciół i zjednać sobie ludzi”. Ten, kto czytał ową książkę wie, że na temat zaprzyjaźniania się, cennych rad tam nie znajdzie, natomiast jest tam mnóstwo opisów socjotechnik, które mają uczynić nas popularnymi i zdobyć powodzenie. Problem popularności autor omawia także w następnym felietonie, pod wiele mówiącym tytułem „Jak się pokazać, będąc nikim”. Czym mnie Umberto Eco zaskoczył? Jak dobry sztukmistrz wyciągnął z kapelusza zapomniane niemal słowo: reputacja. Ciętym językiem rozprawia się z jednodniowymi celebrytami za wszelką cenę.
Najwyraźniej wielkiemu Eco, podobnie jak i nam, szarym czytelnikom jego znakomitych powieści, we znaki dały się niechciane wiadomości. Nie omijają z szacunkiem wielkich i mądrych, bezczelnie wpadają do skrzynek mailowych. W felietonie „Jak karać nadawców spamu” podpowiada nam własny, autorski sposób na tę plagę.
W felietonach znajdziemy recepty na to, żeby uniknąć uwikłania się w internetowy spisek, nie paść ofiarą pedofila lub… karnawału, którego, jak się okazuje, Eco nie lubi, jak przeżyć w chaosie mediów, a w zamian za to, zajmować się filozofią w domu.
Wszystko to z właściwą autorowi erudycją, lekkością pióra i humorem.
Szczerze polecam!
October 27, 2017
แสบดีมาก อ่านแล้วรู้เลยว่า Umberto Eco ต้องเป็นพวกปากร้ายพอพอกับ นมส
ว่าแล้วก็อยากไปหา "ผสมผสาน" ทั้ง 3 เล่ม ของ นมส มาอ่านเลย.
ถ้าใครอยากได้หนังสืออ่านเล่นระหว่างเดินทางท่องเที่ยวทริปสั้น ๆ หรือหนังสือที่ใช้อ่านคลายปมที่เขม็งเกลียวระหว่างคิ้วขณะที่รอคอยคนมาสาย .. ก็ขอแนะนำเล่มนี้เลย ..
ถ้าอ่านแล้วไม่หลุดขำออกมาบ้าง .. มาตบหัวเราเลย
เราเอง
ว่าแล้วก็อยากไปหา "ผสมผสาน" ทั้ง 3 เล่ม ของ นมส มาอ่านเลย.
ถ้าใครอยากได้หนังสืออ่านเล่นระหว่างเดินทางท่องเที่ยวทริปสั้น ๆ หรือหนังสือที่ใช้อ่านคลายปมที่เขม็งเกลียวระหว่างคิ้วขณะที่รอคอยคนมาสาย .. ก็ขอแนะนำเล่มนี้เลย ..
ถ้าอ่านแล้วไม่หลุดขำออกมาบ้าง .. มาตบหัวเราเลย
เราเอง
Displaying 1 - 30 of 578 reviews