Размирни години. Спомени на един опълченец.

by Мито Анков, Ангел Златков (Редактор)

Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба на Отечеството завладява сърцата на следващите поколения, участвали във Войните за национално обединение.

"Нашата сотня беше изложена на най-голяма опасност, защото трябваше и да се сражава, и да разнася заповеди от генерала до дружинните командири. Но конниците изпълниха с мъжество и решителност своя най-голям отечествен дълг, както го изпълниха и всички опълченци, твърдо уверени, че освободеното потомство ще ги възнагради с признателност за техните славни подвизи."
Мито Анков

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор към новото издание
Предговор
Врачанският революционен комитет
Комитетът възобновен и енергично заработва
Несполучливо въстание във Враца през 1876 г. Арести
Към Видин и Русе. Нови разследвания и освобождение
В свободна Румъния. Руско-турската война обявена. На служба в Българското опълчение 1877 г.
В освободена България
През Стара планина в Стара Загора. Сражения с войските на Сюлейман паша. Русите отстъпват и се спират на Шипченските височини
Геройска отбрана на Шипченските височини
Изново през Стара планина в Южна България. Боят при с. Шейново. Пак назад в Габрово, Елена, Котел. Прекратяване на войната
Смутове в с. Върбица и в околните села. Пленничество. В Пловдив. Разпускане на Опълчението

252 pages, Paperback

Published January 1, 2022

Reviews

[Hristiana · Rating 3 out of 5]

Буквално са си спомени на опълченец. Написана е като рапорт - по дати, с изреждане на имена (понякога по десетина). Няма особена емоционалност, а лаконично "изплашихме се / развълнувани бяхме" и пр.

Въпреки липсата на емоционалност, се усеща нетърпението на народа за въстание, за свобода. Авторът е посочил кое ги е зарадвало, кое наскърбило и обидило в постъпките на хората, с които са се сблъсквали в различните градове и села.

Като цяло бих я препоръчала за хора, познаващи историята. В противен случай не вярвам да се хареса на читателя.