Полицаи, ченгета, куки или просто хора? Как ги възприемаме? Виждаме ли изобщо отвъд техните униформи?
Имаме възможността със сборника с разкази на Йордан Донков да надникнем в работата на българския полицейски патрул. Да обуем тежките кубинки на униформените - да разберем през какви обиди, жестокости, несправедливост, мъка, абсурди, а понякога и забавни ситуации преминават. Навярно ще отпаднат много предразсъдъци за ченгетата, вероятно даже и ще стане малко тъжно, но поне вече ще има яснота за другата гледна точка.
Разказите са по действителни събития и точно това ги прави толкова разтърсващи. Във втората част на сборника ще ни изнанадат и въздействащи истории, които са просто за хора - такива, с които се разминаваме всеки ден; такива като полицаите.
Йордан Донков е работил близо три десетилетия в полицията. През 2019 г. излиза дебютният му роман "Цветът на тишината". Член е на Асоциацията на младите български писатели.
Доста по-интересна отколкото очаквах, а очаквах да е пълна с интересни истории, защото това се случва, когато години наред работиш с всякакви хора. Но и изборът и начинът, по който са разказани си струва, както и да помислиш над това колко малко си даваме сметка за нещата, които стават зад кулисите, но всъщност са необходими за обществото да функционира като такова. И колко ценно е да чуеш истински наши тукашни истории, вместо да предполагаме само че у нас ще е по-различно, когато гледаме някой американски филм (което сумаризира почти целия мой опит с полицейската работа). Никаква изненада не е за мен, че понякога звучи точно като строителите, с които работя, или пък някои продавачи, с които съм работила преди това. Показва ми как страдаме от колективното усещане, че никой не цени работата и не разбира колко усилия полагаме. И може би, и от също толкова колективна слепота за това, което правят другите. Струва си да се прочете, макар и само за да видите света от малко по-различна гледна точка.
Случките ще ви отведат там, където малко хора биха искали да бъдат. Влизаме в действителността, която ни разтърсва, натъжава, боли, очарова, завладява... Има и такива разкази, които ще ви накарат да се усмихнете, но с половин уста. Време е да отворим малко повече съзнанието си. Тази книга не е само за полицаите, но и за нас като съдници и общество. Авторът отваря за нас преживяното си ежедневие.
Много интересни, а някои и фрапиращи истории, които те карат да се замислиш дълбоко и да преразгледаш гледната си точка за полицията, а и за живота. Наистина добра книга.
Като почитател на късия разказ съм изключително впечатлена от сборника на Йордан Донков "За полицаите и хората". Книгата е разделена на две части - в първата са описани случки от ежедневието на патрулиращия полицай, всичките са интересни и увлекателно написани, като повечето от тях са доста шокиращи и дори брутални и карат читателя да види една друга реалност и да разбере колко тежка и отговорна е всъщност тази професия. Втората част е с обикновени истории от ежедневието и тук за мен си проличава още повече майсторството на автора - всяка история е интересна и завършва или с неочакван край или те кара да се замислиш. Пожелавам на автора да издаде още сборници с разкази, защото са истинско удоволствие за четене :)