What do you think?
Rate this book
Последна молитва
Толкоз кръв има в земята българска – казвали едно време старите хора, - че чак цветята се хранят с нея. И вярвали, че заровените в пръстта невинни жертви се връщат на белия свят като кокичета и минзухари напролет.
Предосвобожденска България рисува в новия си роман Боян Боев - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Но наедно с революционното течение, младият писател ни прави свидетели на още нещо – съдбата на отделния човек. И ни повежда по уличките на Делва - красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма.
Найден е буден младеж, който точно се е завърнал от чужбина. Вместо щастие обаче заварва в родния си дом мъка - баща му е починал. Събитията се развихрят, а желанието за бунт в Делва се примесва с любов, мъст и проклятие. Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия.
Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга в стила на старите майстори. Но и книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага със страстта на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи.
Предосвобожденска България рисува в новия си роман Боян Боев - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Но наедно с революционното течение, младият писател ни прави свидетели на още нещо – съдбата на отделния човек. И ни повежда по уличките на Делва - красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма.
Найден е буден младеж, който точно се е завърнал от чужбина. Вместо щастие обаче заварва в родния си дом мъка - баща му е починал. Събитията се развихрят, а желанието за бунт в Делва се примесва с любов, мъст и проклятие. Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия.
Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга в стила на старите майстори. Но и книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага със страстта на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи.
576 pages, Paperback
First published April 28, 2022
29 people are currently reading
444 people want to read
About the author
Боян Боев
7 books134 followersБоян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а после и литературата. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер" и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа" (2009 г.).
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 61 reviews
May 30, 2022
Боян Боев пише с размаха на класическата проза. Не бях мразил толкова персонажи и не се бях вълнувал за съдбата им от "Преспанските камбани" насам. Явно може да се пише за предосвобожденска България дори и днес, при това сюжетът да бъде интригуващ. "Последна молитва" не е "Под Игото", нито "Възвишение", но достойно може да се нареди до тях, в пантеона на българската литература. Сега думите ми могат да звучат гръмко, но убеден съм, времето ще покаже, че съм прав.
December 5, 2024
Поради огромните очаквания, с които започнах книгата и факта, че в началото я сравнявах супер много със “Сайбиевата невеста”, в началото нещо не се разбрахме с историята. Тук има повече персонажи, повече гледни точни и една по-революционна действителност.
Действието се развива е измислен град, който според мен е събирателен образ на всички малки или не толкова малки градове по онова време. Персонажите са много пъстри, но от самото начало си имах любимци и такива, на които им желаех само лоши неща да им се случват. Най-хубавото е, че във всички персонажи имаше развитие(в някои за добро, в други не).
Това е история за силата на духа, за борбеността, за семейството, за вярата не само бога, а и в човека, също така до някъде е и история за любов, била тя майчинска, съпружеска, първата любов, несподелената любов, любов към българското и родното и любов към нас самите.
Не всичко се случи така както ми се искаше в сюжетно отношение, но това просто направи историята още по-реалистична.
Благодаря на Боян Боев и за тази страхотна история, която ни е подарил.♥️👏🏻♥️
Действието се развива е измислен град, който според мен е събирателен образ на всички малки или не толкова малки градове по онова време. Персонажите са много пъстри, но от самото начало си имах любимци и такива, на които им желаех само лоши неща да им се случват. Най-хубавото е, че във всички персонажи имаше развитие(в някои за добро, в други не).
Това е история за силата на духа, за борбеността, за семейството, за вярата не само бога, а и в човека, също така до някъде е и история за любов, била тя майчинска, съпружеска, първата любов, несподелената любов, любов към българското и родното и любов към нас самите.
Не всичко се случи така както ми се искаше в сюжетно отношение, но това просто направи историята още по-реалистична.
Благодаря на Боян Боев и за тази страхотна история, която ни е подарил.♥️👏🏻♥️
September 25, 2024
Прекрасен роман, който носи бунтовническия дух на предосвобожденска България. Пъстри герои, драма, любов, споделена, но невъзможна, интересни завръзки, разкрития и палитра от човешки страсти. Много ми хареса целият сюжет!
November 1, 2024
Много, много харесах тази книга!
September 24, 2025
Великолепен роман, който ни пренася в предосвобожденска България и чрез който проследяваме тегобите на един изстрадал народ, мъките на които е подложен от поробителя, но и достойното съществуване прераснало в ясното осъзнаване, че трябва да се направи нещо и да се търсят пътища за отхвърляне на робството.
Авторът пише изключително увлекателно и няма как читателят да остане безразличен към съдбата на героите. Сменят се толкова много емоции спрямо героите, спрямо техните характери и постъпки. А и те самите са толкова реалистично изградени, че доброто и лошото у тях се размиват. Всеки си има своите човешки несгоди и не може да се определи някой като само положителен или само отрицателен персонаж. А и докрая всеки израства или получава според заслуженото му от съдбата, която наказва лошите постъпки и дава възмездие за прегрешенията или поощрение за добрите дела.
Действието на романа се развива в град Делва – събирателен образ на малките възрожденски градчета от преди Освобождението. Срещаме се с Найден Тороманов, който се връща в бащиния си дом, но твърде късно. Пристига на погребението на баща си. От там нататък той трябва да събере себе си и да реши на къде да поеме – дали да остане или да си тръгне.
Оставайки в Делва, Найден ще се присъедини към бунтовнически настроените групи от по-сиромашките семейства, които търпят най-много несгоди от турците. Той става даскал като основава тайно училище в бащиния си имот.
Авторът много нагледно чертае границата между бедните и богатите, защото проследяваме и ежедневието на една от видните делвински фамилии, тази на Хаджи Никола. Той има собствен дюкян на чаршията, турците от конака са му приятели и никой не го закача. Нещо повече, той е върл противник на освободителните борби и смята за свой дълг да обажда на турците ако има бунтовнически вълнения сред съгражданите му, за да се спре всяко брожение още в зародиш.
Така преплитането на съдбите между българи и османци, сиромаси и чорбаджиите, образованите и високопоставените и невежите и нисшите, предлагат една сцена на действие с бунтовнически настроения, нови приятелства и жажда за мъст, преплетена с непозволена любов и грехопадение.
В същото време не липсва и чисто женската интрига и злоба на едни героини, изпъкваща пред наивността на други. Виждаме злобата в очите на Гина, която непрекъснато сплетни и злослови и нейната пълна противоположност в образа на собствената й дъщеря Евгения, която е наивна и тиха душица. Машинациите и коварството са силна черта и у Бисера – малката Хаджиниколова щерка, която е галеница на баща си, но и негов палач. Нейната черна душа изпъква още по-ясно на фона на добрата й по-голяма сестра Калина, която не може да повярва на каква лошотия е способна Бисера.
Независимо жени или мъже, смятам, че в книгата има изключително силни персонажи и всеки от тях носи своя кръст, своята болка и своето наказание. Всяка една сцена бе непредвидима и всяко едно действие наситено с много силен заряд от емоции. Ето защо книгата се нарежда сред класиките в жанра и съм сигурна, че не би оставила равнодушен никого! 5*
Авторът пише изключително увлекателно и няма как читателят да остане безразличен към съдбата на героите. Сменят се толкова много емоции спрямо героите, спрямо техните характери и постъпки. А и те самите са толкова реалистично изградени, че доброто и лошото у тях се размиват. Всеки си има своите човешки несгоди и не може да се определи някой като само положителен или само отрицателен персонаж. А и докрая всеки израства или получава според заслуженото му от съдбата, която наказва лошите постъпки и дава възмездие за прегрешенията или поощрение за добрите дела.
Действието на романа се развива в град Делва – събирателен образ на малките възрожденски градчета от преди Освобождението. Срещаме се с Найден Тороманов, който се връща в бащиния си дом, но твърде късно. Пристига на погребението на баща си. От там нататък той трябва да събере себе си и да реши на къде да поеме – дали да остане или да си тръгне.
Оставайки в Делва, Найден ще се присъедини към бунтовнически настроените групи от по-сиромашките семейства, които търпят най-много несгоди от турците. Той става даскал като основава тайно училище в бащиния си имот.
Авторът много нагледно чертае границата между бедните и богатите, защото проследяваме и ежедневието на една от видните делвински фамилии, тази на Хаджи Никола. Той има собствен дюкян на чаршията, турците от конака са му приятели и никой не го закача. Нещо повече, той е върл противник на освободителните борби и смята за свой дълг да обажда на турците ако има бунтовнически вълнения сред съгражданите му, за да се спре всяко брожение още в зародиш.
Така преплитането на съдбите между българи и османци, сиромаси и чорбаджиите, образованите и високопоставените и невежите и нисшите, предлагат една сцена на действие с бунтовнически настроения, нови приятелства и жажда за мъст, преплетена с непозволена любов и грехопадение.
В същото време не липсва и чисто женската интрига и злоба на едни героини, изпъкваща пред наивността на други. Виждаме злобата в очите на Гина, която непрекъснато сплетни и злослови и нейната пълна противоположност в образа на собствената й дъщеря Евгения, която е наивна и тиха душица. Машинациите и коварството са силна черта и у Бисера – малката Хаджиниколова щерка, която е галеница на баща си, но и негов палач. Нейната черна душа изпъква още по-ясно на фона на добрата й по-голяма сестра Калина, която не може да повярва на каква лошотия е способна Бисера.
Независимо жени или мъже, смятам, че в книгата има изключително силни персонажи и всеки от тях носи своя кръст, своята болка и своето наказание. Всяка една сцена бе непредвидима и всяко едно действие наситено с много силен заряд от емоции. Ето защо книгата се нарежда сред класиките в жанра и съм сигурна, че не би оставила равнодушен никого! 5*
February 8, 2023
Тези дни, докато бях по следите на една мистериозна дума се зачетох в "Последна молитва" на Боян Боев.
Каквито и суперлативи да кажа, малко ще са!
Тази книга няколко месеца отлежаваше на шкафчето ми. При все, че прочетох "Сайбиевата невеста" и тя ми хареса, не посегнах към нея до преди два дни, когато трябваше да уплътня малко време в чакане на едно друго четиво... Когато я започнах обаче, се зачудих защо не съм я грабнала по-рано и бързо осъзнах, че това е заради заглавието. То, макар и да има силна връзка с историята, не подсказва напълно какво се крие между кориците.
Романът моментално ме пренесе в един възрожденски град, наречен Делва, който аз продължавам да наричам в главата си Преспа. И никак случайно. Атмосферата е толкова автентична, възрожденска, естествена, че аз се почувствах сякаш книгата е написана от съвременник на предосвобожденска България, а не млад талант от 21 век. Езикът в книгата напълно отговоря на времето на историята ( даже за мен имаше някои непознати думички), че това окончателно те пренася в онзи малък еснафски град, пълен със замогнали се от търговия чорбаджии, млади и горящи за освобождение сърца, отдадени на родината и съдбата ѝ прости хорица, готови да жертват живота си за нея. На фона на тези предосвобожденски и възрожденски трепети се развиват съдбите на няколко основни герои: хаджийското семейство на един чорбаджия с двете му така различни дъщери, че сякаш деня и нощта са; млад момък, завърнал се от Одеса, но не успял да свари баща си жив; един обикновен трудолюбив човечец и свещеник, които подпомагат местната хайдушка чета в балкана, както и създават революционна организация в градчето; една жена, блъскана от съдбата в изпитание след изпитание, която извършва най-тежките човешки и майчински грехове, но все пак намира добри сърца, които да я опростят; едно ощетено всячески от съдбата момче, но със толкова добро сърце, че то направо блести златно и още много герои, които имат своята значима роля в живота на провинциалното градче.
И за да бъде още по-интригуващо и интересно, всеки един от тях има своята тайна, дълбоко и ревниво пазена и все пак излизаща наяве в даден момент. Всеки от тях има и поне по един тежък грях на сърцето, чието изкупление е основната движеща сила за много от персонажите. Те са толкова сложно изградени, че и злодеят - Керим Бекер ага (мой любимец отвсякъде) не е напълно черен и зъл, а има дори в неговото кървясало сърце нещичко, което потрепва отвреме на време.
Любовта в романа, както и в живота не винаги е напълно осъществима, но щастието е напълно достижимо и се гради върху способността да избереш компромиса.
Тази книга стана моят личен роман на 2022 година. Споделих с нея невероятни часове, които напълно ме пренесоха в онази така любима за мен България.
Каквито и суперлативи да кажа, малко ще са!
Тази книга няколко месеца отлежаваше на шкафчето ми. При все, че прочетох "Сайбиевата невеста" и тя ми хареса, не посегнах към нея до преди два дни, когато трябваше да уплътня малко време в чакане на едно друго четиво... Когато я започнах обаче, се зачудих защо не съм я грабнала по-рано и бързо осъзнах, че това е заради заглавието. То, макар и да има силна връзка с историята, не подсказва напълно какво се крие между кориците.
Романът моментално ме пренесе в един възрожденски град, наречен Делва, който аз продължавам да наричам в главата си Преспа. И никак случайно. Атмосферата е толкова автентична, възрожденска, естествена, че аз се почувствах сякаш книгата е написана от съвременник на предосвобожденска България, а не млад талант от 21 век. Езикът в книгата напълно отговоря на времето на историята ( даже за мен имаше някои непознати думички), че това окончателно те пренася в онзи малък еснафски град, пълен със замогнали се от търговия чорбаджии, млади и горящи за освобождение сърца, отдадени на родината и съдбата ѝ прости хорица, готови да жертват живота си за нея. На фона на тези предосвобожденски и възрожденски трепети се развиват съдбите на няколко основни герои: хаджийското семейство на един чорбаджия с двете му така различни дъщери, че сякаш деня и нощта са; млад момък, завърнал се от Одеса, но не успял да свари баща си жив; един обикновен трудолюбив човечец и свещеник, които подпомагат местната хайдушка чета в балкана, както и създават революционна организация в градчето; една жена, блъскана от съдбата в изпитание след изпитание, която извършва най-тежките човешки и майчински грехове, но все пак намира добри сърца, които да я опростят; едно ощетено всячески от съдбата момче, но със толкова добро сърце, че то направо блести златно и още много герои, които имат своята значима роля в живота на провинциалното градче.
И за да бъде още по-интригуващо и интересно, всеки един от тях има своята тайна, дълбоко и ревниво пазена и все пак излизаща наяве в даден момент. Всеки от тях има и поне по един тежък грях на сърцето, чието изкупление е основната движеща сила за много от персонажите. Те са толкова сложно изградени, че и злодеят - Керим Бекер ага (мой любимец отвсякъде) не е напълно черен и зъл, а има дори в неговото кървясало сърце нещичко, което потрепва отвреме на време.
Любовта в романа, както и в живота не винаги е напълно осъществима, но щастието е напълно достижимо и се гради върху способността да избереш компромиса.
Тази книга стана моят личен роман на 2022 година. Споделих с нея невероятни часове, които напълно ме пренесоха в онази така любима за мен България.
October 9, 2024
След всички изключително позитивни ревюта и след препоръката на двете девойки от книжарницата, на които често и с основание се доверявам, разбирам, че проблемът е в мен. Или твърде много превъзнасям Талев, Йовков. Елин Пелин(с Гераците, не Ангелинка), или просто тази тема вече съм я надраснала. Макар изключително да ми хареса размаха, с който разчистваше излишните герои, имаше нещо в писането на Боев, което много ме дразнеше. Сякаш се отнасяше с част (с по-голямата част) от героите си, като с малоумни полуидиоти. Леко снизходително и пренебрежително. Леки исторически анахронизми ме се стори, че засякох, докато уточня точното историческо време, в което се развива действието. Но пък из текста имаше разхвърляни такива стоплящи душата бисери, като че компенсираха всички пропуски. Но като цяло залита силно към жанра "хвана ме за гърлото", който всячески се опитвам да избягвам.
October 14, 2022
"Последна молитва" е произведение, от което съвремената българска литература има нужда. Книгата ни връща назад във времето, среща ни с едни отминали порядки и обичаи, запознава ни с герои, от които можем само да се учим, въвлича ни в събития, които няма как да ни оставят безразлични. Всичко в този роман ми хареса - от начина, по който са преплетени основните сюжетни линии, дълбочината на историята, нейните обрати, до метаморфозите, които някои герои изживяват. Сред страниците ще намерите много силни моменти, които ще ви разстърсят, други ще ви натъжат, а трети - ще ви жегват там дълбоко, в най-вътрешните пластове на душата и дълго време това усещане няма да ви напусне. Горещо препоръчвам тази книга, защото не само историята е интересна и те кара да обръщаш всяка страница с нетърпение, но и заради смесицата от емоции, които тя пробуди в мен.
February 12, 2025
Възхитителна книга, невероятен изказ и интригуваща история! Не можах да я пусна, докато не я свърша. Изумително е колко много стилът на писане напомня на автори като Талев и Вазов, а романът всъщност е доста нов.
След няколко доста големи разочарования с по-нови български автори, подходих с доста резерви към тази книга. Радвам се да кажа, че съм толкова приятно изненадана от невероятната история и особено от начина на писане. Браво на автора!
След няколко доста големи разочарования с по-нови български автори, подходих с доста резерви към тази книга. Радвам се да кажа, че съм толкова приятно изненадана от невероятната история и особено от начина на писане. Браво на автора!
November 20, 2025
Взех я само и единствено по препоръка на продавачката в книжарницата. Нито я бях виждала, нито бях чувала за автора. Дори бях леко скептична. Книгата обаче толкова ме впечатли, че съм я чела дори в 2 и 3 през нощта. Историята е завладяваща, а времето, в което се развива (турското робство), винаги привлича вниманието ми. Преплитането на човешките съдби е много интересно, а развитието на тези истории - неочаквано. Разбира се, плюс е високото ниво на изказ и липсата на цинизми и пошлост в разказа - нещо, което често срещам напоследък, за жалост. Обобщено - книга, която си заслужава, написана от млад и перспективен български автор!
October 28, 2025
Романът ни пренася в елегичната атмосфера на предосвобожденска България.Книгата се отличава с богати и многопластови образи,които се помнят. Вълнувах се и страдах заедно с героите.Потопих се изцяло в емоционалната въртележка,която ми поднесе тази книга. Долавя се нотка от стила на старите майстори, но с много по-голям хъс и смелост са разкрити всички емоции и неизречени истини от онези времена. Благодаря на автора за прекрасното изживяване, което ми донесе книгата. Талант!
December 10, 2022
След като прочетох Сайбиевата невеста, вече имах високи очаквания за Последна молитва и нямах търпение да я прочета. Потопих се в една история, в един малък градец в края на Османското робство, наситен с персонажи и историите им, толкова тъжни, колкото и истински. Разказът върви толкова гладко, че се пренасях в това красиво градче Делва, в което няма дори българско училище, но си има всичко- бедни, родолюбиви българи, които милеят за Освобождението, има и неморална турска власт, има и богати българи- предатели, заради които са избити толкова много революционери. Освен да кажа, че много ми хареса и нямам търпение за третата книга на Боян Боев (дано да е скоро), повече няма да разказвам, за да може всеки, който посегне към тази книга да изпита същото удоволствие, което изпитах аз, когато я четях.
July 28, 2022
По принцип не пиша ревюта на книгите, които чета, но тази книга беше толкова интересна и завладяваща, че не мога да се сдържа. Обратите в сюжета не веднъж ме караха да оставям книгата, за да мога да осмисля точно какво съм прочела. Няма как да не спомена и героите, които почувствах толкова истински и с които симпатизирах до края. Това е една брилиантна книга, която бих препоръчала на всеки.
April 17, 2023
"Последна молитва"-Боян Боев
С такава наслада прочетох този роман, а героите всеки един от тях те завладява и искаш да знаеш все повече и повече за съдбата му. Няма случка, няма история, която да не те държи в сладко напрежение. На тази книга човек не може да заспи, нито да се отегчи. Една история за един богат хаджийски род. Една драма за едно малко сплотено градче, опустошено от клането на османците. Роман за греховете, за молитвите и лудостта на човешката душа. За любовта ,която остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни.
Боян Боев не е просто един млад и талантлив автор, без да се притеснявам бих го оприличил на новия Вазов в нашата литературна история. Тази книга трябва да влезе в часовете на нашата "демократична" българска литература, която тъй много тачи западни автори, че почнаха да се забравят патриарсите на литературата преди освобождението и след него. На бих искал да точа локуми свързани с ревю на книгата,
просто ако някой чете публикацията ми ще му кажа да не губи време, а да я прочетете и да я нареди като достойна в библиотека на дома си.
"-Едно време баба ми казваше, че тези земи са напоени с толкоз много кръв, че чак цветята се хранят от нея. Вярваше, че заровените в пръстта невинни жертви се връщат на белия свят като кокичета и минзухари пролетно време ..."
С такава наслада прочетох този роман, а героите всеки един от тях те завладява и искаш да знаеш все повече и повече за съдбата му. Няма случка, няма история, която да не те държи в сладко напрежение. На тази книга човек не може да заспи, нито да се отегчи. Една история за един богат хаджийски род. Една драма за едно малко сплотено градче, опустошено от клането на османците. Роман за греховете, за молитвите и лудостта на човешката душа. За любовта ,която остава едничкото оцеляло дърво в запустелите градини на душите ни.
Боян Боев не е просто един млад и талантлив автор, без да се притеснявам бих го оприличил на новия Вазов в нашата литературна история. Тази книга трябва да влезе в часовете на нашата "демократична" българска литература, която тъй много тачи западни автори, че почнаха да се забравят патриарсите на литературата преди освобождението и след него. На бих искал да точа локуми свързани с ревю на книгата,
просто ако някой чете публикацията ми ще му кажа да не губи време, а да я прочетете и да я нареди като достойна в библиотека на дома си.
"-Едно време баба ми казваше, че тези земи са напоени с толкоз много кръв, че чак цветята се хранят от нея. Вярваше, че заровените в пръстта невинни жертви се връщат на белия свят като кокичета и минзухари пролетно време ..."
August 11, 2022
Боян Боев отново с лекота ме прави съпричастна към съдбите на своите герои. Те, макар и измислени, са така умело описани и пресъздадени, че имах усещането за реални личности, разказваща ми историята си. Многопластови характери, преплитащи в себе си истинни емоции и чувства, сблъскващи се с житейски изпитания актуални и до днес.
С нетърпение разгръщах страниците, надявах се, ядосвах се, радвах се и плаках, преоткрих частица от себе си във всеки един сюжет.
Романът е историческа фикция, развиваща се по време на Османското владичество по българските земи. Сюжетът се разгръща около живота на обикновените българи в малък град - проследяват се техните съдби, като е засегната и темата за историческата действителност през тези времена (напр. образованието, църквата, жестокостта на османците срещу бунтуващите се българи, взаимоотношенията на по-заможните българи и османската власт).
Историята ме пренесе във времето, в различните нюанси на места и събития - Делва (така реалистично, а всъщност измислено градче), София, хаджийския имот, имотите на Гина и бай Васил, турската махала и т.н. - всичко е толкова приятно изписано, а използването на архаичен език определено спомага за достоверното усещане.
Контраст между ново и старо, между различни култури и мирогледи, любов, отмъщение, страх, смелост и сила, надежда... Толкова ммного неща можете да откриете в тази творба! Препоръчвам на обичащите българска литература и класици като Талев, Димов, Йовков, Вазов. Подходящо четиво и за младежи.
С нетърпение разгръщах страниците, надявах се, ядосвах се, радвах се и плаках, преоткрих частица от себе си във всеки един сюжет.
Романът е историческа фикция, развиваща се по време на Османското владичество по българските земи. Сюжетът се разгръща около живота на обикновените българи в малък град - проследяват се техните съдби, като е засегната и темата за историческата действителност през тези времена (напр. образованието, църквата, жестокостта на османците срещу бунтуващите се българи, взаимоотношенията на по-заможните българи и османската власт).
Историята ме пренесе във времето, в различните нюанси на места и събития - Делва (така реалистично, а всъщност измислено градче), София, хаджийския имот, имотите на Гина и бай Васил, турската махала и т.н. - всичко е толкова приятно изписано, а използването на архаичен език определено спомага за достоверното усещане.
Контраст между ново и старо, между различни култури и мирогледи, любов, отмъщение, страх, смелост и сила, надежда... Толкова ммного неща можете да откриете в тази творба! Препоръчвам на обичащите българска литература и класици като Талев, Димов, Йовков, Вазов. Подходящо четиво и за младежи.
October 22, 2022
Една наситена със събития и динамична история, събираща палитра от характери и герои в малкото градче Делва, където основно се развива действието. Езикът е изчистен, ясен, въпреки, че е в духа на българската класика и времето, за което се отнася, така, че е подходящ за по-млади хора. Може би на моменти ми липсваха някои подправки, повече метафори. Ако трябва да я сравня със Сайбиева невеста, в първата имаше повече време да се развият характерите на главните герои и да се постигне повече дълбочина в емоциите, в тази книга героите бяха много и за някои от тях ми се искаше сякаш да има повече време. Но пък повечето бяха логични и разбираеми като избори и действия. Това, което ми хареса и при първата и при тази книга е нещо, което е много близко до класиката, усета за трагичното в героя, неговата лична драма, която да ни докосне или разтърси.
October 23, 2022
4,5 реален рейтинг
Историята успя да разпали въображението ми за онова време - да се опитам да си представя градчето, улиците, конака, къщите, бита на героите. Множеството герои бяха добре изградени от автора и всеки получи моето внимание и размисъл по неговата роля в сюжета. Много четивен е Боян Боев, успява да създава истории, които те дърпат да обръщаш страниците. И в читателския ни клуб дискусията ни по книгата беше страхотна!
Историята успя да разпали въображението ми за онова време - да се опитам да си представя градчето, улиците, конака, къщите, бита на героите. Множеството герои бяха добре изградени от автора и всеки получи моето внимание и размисъл по неговата роля в сюжета. Много четивен е Боян Боев, успява да създава истории, които те дърпат да обръщаш страниците. И в читателския ни клуб дискусията ни по книгата беше страхотна!
June 4, 2022
Накратко: Връща ни в отминал, но важен период от историята ни, който е хубаво да си припомняме. Историята проследява няколко сюжетни линии и ни показва, че нещастието не подбира бедни и богати, а посещава всички. Силно препоръчвам на всички, които обичат Вазов и Талев. Препоръчвам и другата книга на автора, ако сте я пропуснали, потърсете я - Сайбиевата невеста.
December 10, 2022
Браво, страхотна книга, препоръчвам!!!!!
October 15, 2024
Срахотна е,толкова много ми хареса:)
October 31, 2024
Уникална! Чете се на един дъх!
December 30, 2025
Направо ме съсипа тази книга. Страхотна беше!
January 1, 2026
Уау! Това чаках. И то дойде!
February 9, 2025
Много, много ми хареса книгата.
April 14, 2023
4,5/5
April 25, 2025
Изключителна история, пренасяща ни в България преди освобождението. Интересен ми беше всеки персонаж, всяка съдба, всяко решение. Много е хубаво, че съвременен автор успява да потопи читателя така добре в отминалото време, сякаш разказва някой живял тогава. Стилът ми напомни сякаш на Талевата поредица, развиваща се в Преспа и съм щастлива, че в новата българска литература се намират толкова талантливи млади автори. Бих препоръчал книгата определено!
November 7, 2023
Не искам да споделям, много лично преживях този роман! Само ще добавя, прочетете го, трябва да е задължително четиво за всеки българин!
January 25, 2025
Трудно се коментира, защото някак замлъкваш след края.. Клише е, но се отнася напълно и изчерпва всичко - силна творба!
February 14, 2025
Завладяваща и интересна.Книга за изборите,които правим за грешките,за прошката и за любовта!
November 15, 2024
55-тата книга за годината нахлу в живота ми с гръм и трясък, за да остави неизличима следа в сърцето ми и веднага да заеме почетно място в личната ми ТОП 5 класация за 2024-та. От къде да започна? Може би от това, че дълго говорих с Боян за нея – опитвах се да разгадая как един 30-годишен човек успява да улови духа и душата на миналото с такава искреност и дълбочина. Или от мисълта, че само един от персонажите би могъл да вдъхнови съчинение от поне 10 страници със заглавие: „Борбата на модерното в душата на традиционната българска девойка в творчеството на Боян Боев“.
Но онова, което наистина ме порази, е как тази книга е нещо повече от литературно постижение. Тя е феномен. Да постигнеш усещането на старите майстори и да го преплетеш с пулса на младостта – това е рядкост, която досега не съм срещал. Като част от поколение, което все още помни как изглежда ралото, плуга, миндера – дори само от книги или летни спомени от селския живот – се чувствам поразен от начина, по който Боян успява да предаде тази атмосфера. Всяка страница диша минало, но и крещи за вечните теми на човешката природа. Трудно ми е да кажа дали това е плод на изследване или резултат от душа, живяла много животи, но знам със сигурност, че е магия.
Още един феноменален аспект на книгата е как героите й оживяват пред очите ти. Всеки от тях има толкова ярко присъствие, че дори мога да си представя лицата им. Убеден съм, че ако изкуствен интелект се заеме да ги визуализира, резултатът ще съвпадне напълно с образите в съзнанието ми.
572 страници. Българско. Болезнено. Османско. Трогателно. Плачещо. Вълнуващо. Страдащо. Тъмно, но по свой начин – и топло. Това е история, която оставя следи, но и дарява уроци:
Не съди прекалено бързо – никога не знаеш битките, които човек води.
Най-лесно е да оплюем онова, което не разбираме.
Не прави зло. Никога. То винаги намира пътя обратно.
Не съди Бисера!
И не съди Гина. Всяка душа си носи своята съдба.
Тази книга е много повече от история – тя е зов за разбиране, състрадание и размисъл. И ако можех да си пожелая нещо, то би било Боян да напише още 15 такива книги. Не само заради историите, но и заради отношението му към литературата – към детайла, към човека, към времето.
"Шапки долу и поклон!" – това мога да кажа. За мен „Последна молитва“ е не просто книга. Тя е преживяване. И без съмнение – едно от най-вълнуващите литературни събития на моята година.
Но онова, което наистина ме порази, е как тази книга е нещо повече от литературно постижение. Тя е феномен. Да постигнеш усещането на старите майстори и да го преплетеш с пулса на младостта – това е рядкост, която досега не съм срещал. Като част от поколение, което все още помни как изглежда ралото, плуга, миндера – дори само от книги или летни спомени от селския живот – се чувствам поразен от начина, по който Боян успява да предаде тази атмосфера. Всяка страница диша минало, но и крещи за вечните теми на човешката природа. Трудно ми е да кажа дали това е плод на изследване или резултат от душа, живяла много животи, но знам със сигурност, че е магия.
Още един феноменален аспект на книгата е как героите й оживяват пред очите ти. Всеки от тях има толкова ярко присъствие, че дори мога да си представя лицата им. Убеден съм, че ако изкуствен интелект се заеме да ги визуализира, резултатът ще съвпадне напълно с образите в съзнанието ми.
572 страници. Българско. Болезнено. Османско. Трогателно. Плачещо. Вълнуващо. Страдащо. Тъмно, но по свой начин – и топло. Това е история, която оставя следи, но и дарява уроци:
Не съди прекалено бързо – никога не знаеш битките, които човек води.
Най-лесно е да оплюем онова, което не разбираме.
Не прави зло. Никога. То винаги намира пътя обратно.
Не съди Бисера!
И не съди Гина. Всяка душа си носи своята съдба.
Тази книга е много повече от история – тя е зов за разбиране, състрадание и размисъл. И ако можех да си пожелая нещо, то би било Боян да напише още 15 такива книги. Не само заради историите, но и заради отношението му към литературата – към детайла, към човека, към времето.
"Шапки долу и поклон!" – това мога да кажа. За мен „Последна молитва“ е не просто книга. Тя е преживяване. И без съмнение – едно от най-вълнуващите литературни събития на моята година.
Displaying 1 - 30 of 61 reviews