What do you think?
Rate this book
Absolvo te
Was kann gewöhnliche, normale Menschen dazu bewegen, in ihrer Grausamkeit abnormale Exzesse und Gräuel zu begehen?
Kann man tagsüber morden und an Seinesgleichen Gewalt ausüben und abends mit denselben Händen die Köpfe seiner Kinder und das Gesicht seiner Frau streicheln, ohne dass in einem selbst ein innerer Widerspruch und Konflikt entsteht?
Kann man das Unmögliche tun, um nur eine Sekunde länger in dieser Welt leben zu können?
Kann man das vergeben, was man keinem Menschen in der Welt vergeben würde, so dass die ganze Bosheit und der ganze Hass wie schmutziges Wasser aus einem herausfließt?
Die Antwort lautet: Absolvo te!
Doz. Dr. Georgi Bărdarov ist Dozent für Demografie und ethnoreligiöse Konflikte an der St.-Kliment-Ochridski-Universität Sofia. Geboren ist er im Dorf Kulata, lebt aber seit seiner Kindheit in Sofia. Sein Leben ist bunt und pittoresk wie seine Erzählungen.
Sein Romandebüt "Ich zähle noch die Tage" wurde ein Bestseller in seinem Heimatland Bulgarien. Vier Jahre später erschien Bărdarovs Roman "Absolvo te", der 2021 den Literaturpreis der Europäischen Kommission gewann.
Nun liegt "Absolvo te" als Erstveröffentlichung in deutscher Sprache vor.
Kann man tagsüber morden und an Seinesgleichen Gewalt ausüben und abends mit denselben Händen die Köpfe seiner Kinder und das Gesicht seiner Frau streicheln, ohne dass in einem selbst ein innerer Widerspruch und Konflikt entsteht?
Kann man das Unmögliche tun, um nur eine Sekunde länger in dieser Welt leben zu können?
Kann man das vergeben, was man keinem Menschen in der Welt vergeben würde, so dass die ganze Bosheit und der ganze Hass wie schmutziges Wasser aus einem herausfließt?
Die Antwort lautet: Absolvo te!
Doz. Dr. Georgi Bărdarov ist Dozent für Demografie und ethnoreligiöse Konflikte an der St.-Kliment-Ochridski-Universität Sofia. Geboren ist er im Dorf Kulata, lebt aber seit seiner Kindheit in Sofia. Sein Leben ist bunt und pittoresk wie seine Erzählungen.
Sein Romandebüt "Ich zähle noch die Tage" wurde ein Bestseller in seinem Heimatland Bulgarien. Vier Jahre später erschien Bărdarovs Roman "Absolvo te", der 2021 den Literaturpreis der Europäischen Kommission gewann.
Nun liegt "Absolvo te" als Erstveröffentlichung in deutscher Sprache vor.
312 pages, Paperback
Published January 1, 2022
107 people are currently reading
1576 people want to read
About the author
Георги Бърдаров
16 books393 followersГеорги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е зам.-декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално-икономическа география. Автор е на десетки научни и популярни разкази. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Бърдаров е дългогодишен сценарист на няколко телевизионни предавания, а разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в един от най-четените текстове в родното интернет пространство през последните години.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 233 reviews
November 16, 2023
Всяка оценка по-ниска от 5 звезди е необяснима за мен. Изненадан съм, че доста български читатели не оценяват геният на Бърдаров! Майсторското писане на автора, доказал се в “Аз още броя дните” няма еквивалент. Книгата започва леко объркващо представяйки четири истории с различен времеви диапазон. Тези истории на пръв поглед нямат много общо, въпреки това с напредването разбираме оформянето нишката, която преминава през насилието, смъртта и омразата, но въпреки целият ужас достига до човечността. Силно препоръчвам и се чувствам горд че родната ни литература продължава да бъде на високо ниво!
January 7, 2021
Феноменът, при който втората книга на особено популярен автор не е на нивото на първата и оставя читателите разочаровани, е толкова разпространен, че си има собствено име – синдром на втория роман (знам, не е много оригинално). Причините за появата на този синдром са комплексни, но лесно могат да се обяснят с напрежението, породено от високите очаквания на читателите, издателя, литературната критика или агента. Особено ако вторият роман идва след изключително успешен дебют. Понякога се дължи на писателски блокаж, а понякога е просто в резултат на бързане.
Не знам какво точно се е объркало с „Absolvo te“ (изд. „Musagena“) от Георги Бърдаров и не желая да спекулирам. Но не мога да скрия факта, че романът е разочароващ в сравнение с „Аз още броя дните“ и това дълбоко натъжава читателя в мен.
„Absolvo te“ е книга, която използва няколко паралелни сюжета, развиващи се в различни исторически периоди, за да покаже омагьосания кръг на религиозните конфликти в Близкия изток, убийствения ужас на нацизма и някои от най-мрачните кътчета на човешките души. Не мислех да разказвам за личността на автора, защото обикновено предпочитам да се фокусирам върху самия роман, но четенето му съвпадна с участието на Бърдаров в поредицата от срещи #ВкъщиСъмИЧета, организирани от „Аз чета“ и РБ “Христо Ботев” – град Враца. Тогава той представи книгата си и сподели за вдъхновенията, проучванията и творческия си процес. Лично аз слушах запленена, но следях внимателно и коментарите под живото излъчване във Facebook. Много от тях бяха от бивши и настоящи студенти на Бърдаров, който преподава „Етно-религиозни конфликти“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Докато четях позитивните и възторжени отзиви, осъзнах къде е проблемът с „Absolvo те“.
Към този роман Бърдаров е подходил много повече като преподавател, отколкото като писател. Несъмнено владее думите и умее да пише. Но по страниците на „Absolvo те“ се усеща нетърпението на автора да разкаже още малко, да обясни поведението на героите си, вместо да позволи на читателите сами да направят изводите си въз основа на действията им. Докато преподавателят разказва, писателят трябва да показва. Уж личните истории на учителя Набил Назар, нациста Ханс Щайнер и евреина Макс Шевченко обаче оставят усещане за далечна емпатия и хладно отчуждение, които ни носят научно-популярните статии и историческите факти. Стилът на Бърдаров в тази книга е припрян и прекалено съсредоточен върху желанието да предизвика емоционална реакция у читателя.
За съжаление, работата на редактора Христо Карастоянов (редактирал и „Аз още броя дните“) също не е на необходимото ниво – в романа са допуснати фактологични грешки, които може и да не развалят изживяването на обикновения читател, но накърняват реномето на Георги Бърдаров като писател и на „Musagena“ като издателство.
Всеки читател обича онзи сладко-горчив момент, когато хем искаш да стигнеш до финала, хем отлагаш и забавяш четенето, за да продължи по-дълго. В това е магията на историите, които успяват да откраднат сърцето ти. „Absolvo те“ не съумя да събуди това усещане у мен, но за първи път се сблъсках с друго – облекчение, че книгата е свършила.
https://azcheta.com/absolvo-te-georgi...
Не знам какво точно се е объркало с „Absolvo te“ (изд. „Musagena“) от Георги Бърдаров и не желая да спекулирам. Но не мога да скрия факта, че романът е разочароващ в сравнение с „Аз още броя дните“ и това дълбоко натъжава читателя в мен.
„Absolvo te“ е книга, която използва няколко паралелни сюжета, развиващи се в различни исторически периоди, за да покаже омагьосания кръг на религиозните конфликти в Близкия изток, убийствения ужас на нацизма и някои от най-мрачните кътчета на човешките души. Не мислех да разказвам за личността на автора, защото обикновено предпочитам да се фокусирам върху самия роман, но четенето му съвпадна с участието на Бърдаров в поредицата от срещи #ВкъщиСъмИЧета, организирани от „Аз чета“ и РБ “Христо Ботев” – град Враца. Тогава той представи книгата си и сподели за вдъхновенията, проучванията и творческия си процес. Лично аз слушах запленена, но следях внимателно и коментарите под живото излъчване във Facebook. Много от тях бяха от бивши и настоящи студенти на Бърдаров, който преподава „Етно-религиозни конфликти“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Докато четях позитивните и възторжени отзиви, осъзнах къде е проблемът с „Absolvo те“.
Към този роман Бърдаров е подходил много повече като преподавател, отколкото като писател. Несъмнено владее думите и умее да пише. Но по страниците на „Absolvo те“ се усеща нетърпението на автора да разкаже още малко, да обясни поведението на героите си, вместо да позволи на читателите сами да направят изводите си въз основа на действията им. Докато преподавателят разказва, писателят трябва да показва. Уж личните истории на учителя Набил Назар, нациста Ханс Щайнер и евреина Макс Шевченко обаче оставят усещане за далечна емпатия и хладно отчуждение, които ни носят научно-популярните статии и историческите факти. Стилът на Бърдаров в тази книга е припрян и прекалено съсредоточен върху желанието да предизвика емоционална реакция у читателя.
За съжаление, работата на редактора Христо Карастоянов (редактирал и „Аз още броя дните“) също не е на необходимото ниво – в романа са допуснати фактологични грешки, които може и да не развалят изживяването на обикновения читател, но накърняват реномето на Георги Бърдаров като писател и на „Musagena“ като издателство.
Всеки читател обича онзи сладко-горчив момент, когато хем искаш да стигнеш до финала, хем отлагаш и забавяш четенето, за да продължи по-дълго. В това е магията на историите, които успяват да откраднат сърцето ти. „Absolvo те“ не съумя да събуди това усещане у мен, но за първи път се сблъсках с друго – облекчение, че книгата е свършила.
https://azcheta.com/absolvo-te-georgi...
November 19, 2020
Страхотна книга!
В началото ми започна малко объркващо,заради различните времена в които се развиваха историите и различните герои.Но в момента в който започнаха да се заплитат съдбите имвече не можех да оставя книгата,докато не стигнах последната страница.
На места не можах да сдържа сълзите си.
Накара ме да си задам много въпроси.КОлко е силна волята ми за живот?Какво бих направила за да запазя живота си? Мога ли да простя всичко?
Силно препорчъвам да я прочетете!
В началото ми започна малко объркващо,заради различните времена в които се развиваха историите и различните герои.Но в момента в който започнаха да се заплитат съдбите имвече не можех да оставя книгата,докато не стигнах последната страница.
На места не можах да сдържа сълзите си.
Накара ме да си задам много въпроси.КОлко е силна волята ми за живот?Какво бих направила за да запазя живота си? Мога ли да простя всичко?
Силно препорчъвам да я прочетете!
December 10, 2020
Ако коментарът ми за “Аз още броя дните” беше, че е книга, която може да ти извади душата навън... То тук бих коментирала, че това е една бездушна книга. Празна от душа, но пък изобилства от пълнеж, замаскиран да изглежда като “обещаващи емоции...”
Е, не се е получило. Прозира повърхността на написаното и липсата на душа и дълбочина.
Е, не се е получило. Прозира повърхността на написаното и липсата на душа и дълбочина.
October 10, 2021
Дълго време избягвах Бърдаров, защото чувах/четях мнения за него в двете крайности - от "най-добрият съвременен български автор" до "крайно банален и предсказуем". И, за съжаление, съм по-склонна да се съглася с второто твърдение. Не съм чела "Аз още броя дните", и не съм сигурна дали направих грешка, че започнах Бърдаров именно с втората му книга. Защото, честно казано, след "Absolvo Te", се разочаровах, и нямам намерение скоро да чета нещо друго негово.
Книгата е лаконична, банална, сладникаво-ванилна. И мнения като "хваща те за гърлото" са ми непонятни. Дори представените "зверства" - било нацистки, било юдеиски, било арабски - са толкова романтизирани, че по-скоро ме хваща за гърлото не тежестта на историческата действителност, а нелепостта, с която тя е представена в романа. Книгата стои повърхностна и незавършена, ала и сякаш незапочната, лишена от ясни замисъл, мотив, съдържание.
Книгата е лаконична, банална, сладникаво-ванилна. И мнения като "хваща те за гърлото" са ми непонятни. Дори представените "зверства" - било нацистки, било юдеиски, било арабски - са толкова романтизирани, че по-скоро ме хваща за гърлото не тежестта на историческата действителност, а нелепостта, с която тя е представена в романа. Книгата стои повърхностна и незавършена, ала и сякаш незапочната, лишена от ясни замисъл, мотив, съдържание.
February 10, 2021
Когато събереш всички клишета за които се сетиш на едно място, яхнал вълната на фейсбук поезията.
February 23, 2021
Една изключително тежка книга, написана по гениален начин. Перото на Бърдаров танцува през едни от най-жестоките периоди на човечеството - Холокоста и нацистките концлагери.
Бях сигурна, че сюжетите са натоварвни със съдбите на реални хора. История, която трябва да бъде прочетена, макар и с надигащ се ужас с всяка следваща страница.
Уникален прочит на ВСВ от руска и немска гледна точка.
Бях сигурна, че сюжетите са натоварвни със съдбите на реални хора. История, която трябва да бъде прочетена, макар и с надигащ се ужас с всяка следваща страница.
Уникален прочит на ВСВ от руска и немска гледна точка.
January 6, 2021
Доцент Бърдаров в мой преподавател и (смея да твърдя) приятел. Умението му да се потопи дълбоко в една история, да се изпълни с нея и след това да я разказва с плам е завладяващо!
Както и в "Аз още броя дните", така и в "Absolvo te" той живее със случките на своите герои. Виждал ги е, преразказвал ги е в главата си стотици пъти, преди да ги направи наше достояние.
Това, че един от основните обекти на неговото знание са етно-конфесионалните конфликти, му дава възможност да пише такива разтърсващи истории. А те са именно разтърсващи. Защото като суха материя, поставена в учебник може да са скучни, но когато се добавят лица, имена, животи, усещания, вълнения, трепети - то тогава етно-конфесионалните проблеми идват до нас такива, каквито са - истински. Те не са статистика, нито поредното минутно видео в новинарската емисия, те са случки, в които участват хора като всички нас.
По принцип тематиката за евреите и холокоста не ми е особено интересна, но историята в романа е брутална, покъртителна.
Имам един несъзнателен навик. Когато съм нервен или напрегнат стиска�� силно челюсти... Причината да прочета "Absolvo te" за цели 5 дни е много проста. Толкова много ме боляха зъбите от стискане, че не издържах да чета повече от 2-3 часа на ден. А книгата е способна наистина да те напрегне.
И така, 5 звезди, напълно заслужени. Благодаря за новата история, доц. Бърдаров! И до нови срещи!
Както и в "Аз още броя дните", така и в "Absolvo te" той живее със случките на своите герои. Виждал ги е, преразказвал ги е в главата си стотици пъти, преди да ги направи наше достояние.
Това, че един от основните обекти на неговото знание са етно-конфесионалните конфликти, му дава възможност да пише такива разтърсващи истории. А те са именно разтърсващи. Защото като суха материя, поставена в учебник може да са скучни, но когато се добавят лица, имена, животи, усещания, вълнения, трепети - то тогава етно-конфесионалните проблеми идват до нас такива, каквито са - истински. Те не са статистика, нито поредното минутно видео в новинарската емисия, те са случки, в които участват хора като всички нас.
По принцип тематиката за евреите и холокоста не ми е особено интересна, но историята в романа е брутална, покъртителна.
Имам един несъзнателен навик. Когато съм нервен или напрегнат стиска�� силно челюсти... Причината да прочета "Absolvo te" за цели 5 дни е много проста. Толкова много ме боляха зъбите от стискане, че не издържах да чета повече от 2-3 часа на ден. А книгата е способна наистина да те напрегне.
И така, 5 звезди, напълно заслужени. Благодаря за новата история, доц. Бърдаров! И до нови срещи!
June 23, 2021
Както и в първата книга, така и тук, историята те хваща за гърлото от първата страница и не те пуска до последната. А на последната страница, в края на книгата, там няма нищо, нищо от теб и нищо за теб - само празнина, болка, мъка и тишина, блъскащи се в съзнанието ти.
Изумява ме начинът на разказване на историята. Как се започва от края, от вече формираните и устроени герои и ни води към началото, към онова, което ги е превърнало в такива каквито ги виждаме първоначално. Това ни позвлява да заживеем с героите, с техните чувства, емоции, да опознаем световете им и съответо да преживеем цялата болка, цялата им мъка, за да бъдем унищожени заедно с тях.
И двете книги на автора ти дават низ от емоции, състояния и преживявания, но ти взимат част от душевността, от чувствителността и наивността. Взимат ти частица надежда и вяра в доброто, в нормалното, в справедливостта.
За да бъда честна, историята за войната, концлагерите и комунистите, вече не ме грабва, тъй като доста е писано. Тук ме впечатли човешкия елемент, човешката съдба и конфликт в сърцевината на глобалния и световен конфликт. А именно страхливец ли си в този живот, или спасител?
Изумява ме начинът на разказване на историята. Как се започва от края, от вече формираните и устроени герои и ни води към началото, към онова, което ги е превърнало в такива каквито ги виждаме първоначално. Това ни позвлява да заживеем с героите, с техните чувства, емоции, да опознаем световете им и съответо да преживеем цялата болка, цялата им мъка, за да бъдем унищожени заедно с тях.
И двете книги на автора ти дават низ от емоции, състояния и преживявания, но ти взимат част от душевността, от чувствителността и наивността. Взимат ти частица надежда и вяра в доброто, в нормалното, в справедливостта.
За да бъда честна, историята за войната, концлагерите и комунистите, вече не ме грабва, тъй като доста е писано. Тук ме впечатли човешкия елемент, човешката съдба и конфликт в сърцевината на глобалния и световен конфликт. А именно страхливец ли си в този живот, или спасител?
December 21, 2020
Бърдаров умее да пише. Бърдаров умее да разказва разтърсващи истории. Бърдаров умее да те пренесе на всяко място и да усетиш болката на тези хора. Хора, разкъсани отвътре и отвън от войни, войни и още войни. Защото в човешката история имаме предостатъчно глупави, абсурдни и безсмислени войни. Защото хората сме такива. Подтиквани от обстоятелства и чувства вършим неща, които после дълги години висят на плещите ни и раздират чувството ни за вина. В нас непрестанно се бият добро и зло и винаги намират път да се покажат. И двете.
Отговорът и лечението за тези рани, които остават завинаги в нас, е Absolvo te !
Отговорът и лечението за тези рани, които остават завинаги в нас, е Absolvo te !
April 14, 2021
Тази, както и Аз още броя дните са книги, които те оставят нез думи и не могат да се забравят.
April 2, 2021
„Аbsolvo te“ – Бърдаров
Сараевските Ромео и Жулиета са трагедия, която Бърдаров беше вплел в „Аз още броя дните“ и „разтърси“ съзнанието ни. За мен „Absolvo te“ е доста по-добре написана история, но може би заради липсата на развита любовна нишка, част от читателите ѝ не я „усетиха“.
Главният злодей в романа е ВОЙНАТА, а тя винаги има своите верни поданици. Това са същества, унищожаващи душата, докато хранят бесовете си, а след тях остава само болка и смърт.
Сюжетните линии ми действаха объркващо в началото, но пъзелът се подреди с времето. Поглъщах животите, които се бореха за оцеляване, милост, светлина и прошка. С трепет очаквах кога и как нишките ще се свържат. Събитията от концлагерите ми въздействаха много силно, но и ежедневните житейски трагедии от арабо-израелския конфликт ме задушаваха.
Авторът толкова детайлно ни описва ужаса, който преживяват героите, прави ни съпричастни със загубите им, но най-силно се усещат повдигнатите въпроси. Каква цена си готов да заплатиш, за да оцелееш? Можеш ли да простиш непростимото? Можеш ли да запазиш човещината си, когато цари мрак?
Изпипано съдържание, поднесено с финес от един доказал се разказвач.
Absolvo te!
Сараевските Ромео и Жулиета са трагедия, която Бърдаров беше вплел в „Аз още броя дните“ и „разтърси“ съзнанието ни. За мен „Absolvo te“ е доста по-добре написана история, но може би заради липсата на развита любовна нишка, част от читателите ѝ не я „усетиха“.
Главният злодей в романа е ВОЙНАТА, а тя винаги има своите верни поданици. Това са същества, унищожаващи душата, докато хранят бесовете си, а след тях остава само болка и смърт.
Сюжетните линии ми действаха объркващо в началото, но пъзелът се подреди с времето. Поглъщах животите, които се бореха за оцеляване, милост, светлина и прошка. С трепет очаквах кога и как нишките ще се свържат. Събитията от концлагерите ми въздействаха много силно, но и ежедневните житейски трагедии от арабо-израелския конфликт ме задушаваха.
Авторът толкова детайлно ни описва ужаса, който преживяват героите, прави ни съпричастни със загубите им, но най-силно се усещат повдигнатите въпроси. Каква цена си готов да заплатиш, за да оцелееш? Можеш ли да простиш непростимото? Можеш ли да запазиш човещината си, когато цари мрак?
Изпипано съдържание, поднесено с финес от един доказал се разказвач.
Absolvo te!
January 8, 2021
Една дума за тази книга - разтърсваща! Историите са толкова истински, толкова болезнени, толкова разкъсващи душата ти, че едновременно искаш да захвърлиш книгата и никога повече да не я погледнеш и в същото време да стигнеш до края на историята с надежда за малко светлина в края на тунела. Бърдаров за пореден път разказва истории, инспирирани от истински събития, и "бърка" толкова надълбоко в "раната", че съпреживяваш и страдаш заедно с героите.
April 9, 2021
Уникален Бърдаров, надмина очакванията ми!
March 14, 2021
Още ревюта на www.readerwizard.com
Георги Бърдаров описва тънката граница между доброто и злото в хората. Колко малко е нужно на човека да отключи онази част от себе си, която се крие дълбоко. Частта, която ни подтиква да правим всичко възможно, за да оцелеем.
През целия роман, ролите на жертвата и насилника се сменят. Всеки един от героите в даден момент е жертва, а след това се превръща в насилник и после пак ролите се разменят…. Точно това е най-интересната част от целия роман, това изследване на човешката душа, как омразата ни кара да правим невъобразими неща. Разказва още за това, че човек почти винаги търси отмъщение след като е бил жертва в дадена ситуация и почти никога не дава прошка.
Бърдаров разказва за този безкраен кръговрат, в който човечеството се върти от векове. Първо едни са жертви, а други насилници, но след това ролите се разменят отново. Едно безкрайно отмъщение, което може да приключи веднъж завинаги единствено с опрощение.
Роман основан на истински истории, които трябва да се помнят и да се припомнят задължително. Книга засягаща не само добротата в човекшката душа, а и страха и злобата, които отключват лошата страна.
Георги Бърдаров описва тънката граница между доброто и злото в хората. Колко малко е нужно на човека да отключи онази част от себе си, която се крие дълбоко. Частта, която ни подтиква да правим всичко възможно, за да оцелеем.
През целия роман, ролите на жертвата и насилника се сменят. Всеки един от героите в даден момент е жертва, а след това се превръща в насилник и после пак ролите се разменят…. Точно това е най-интересната част от целия роман, това изследване на човешката душа, как омразата ни кара да правим невъобразими неща. Разказва още за това, че човек почти винаги търси отмъщение след като е бил жертва в дадена ситуация и почти никога не дава прошка.
Бърдаров разказва за този безкраен кръговрат, в който човечеството се върти от векове. Първо едни са жертви, а други насилници, но след това ролите се разменят отново. Едно безкрайно отмъщение, което може да приключи веднъж завинаги единствено с опрощение.
Роман основан на истински истории, които трябва да се помнят и да се припомнят задължително. Книга засягаща не само добротата в човекшката душа, а и страха и злобата, които отключват лошата страна.
April 4, 2021
Чете се на един дъх, дори на моменти да ни оставя без дъх. Историята за световните конфликти, постоянните войни. Какво ни кара да сме отмъстителни и злобни, да сме способни да убиваме? Как треперим за нашия живот и жертваме с лекота чуждия? Как мислим, че ние сме преживели най-страшното и тежко и никой не ни разбира, а всъщност човекът отсреща е минал през същото. Книги за опрощението дори на най-големите ни врагове, за помирението и необходимостта да разберем, че всички сме равни и войната не е нужна на никого.
July 10, 2021
Както и първият му роман "Аз още броя дните" и този е написан много увлекателно и се чете на един дъх. Изключително интересно поднесен сюжет, който макар и малко обърващ в началото заради различния времеви диапазон на отделните сюжетни линии, те кара да четеш още и още докато не разбереш какво всъщност свързва героите, на пръв поглед нямащи нищо общо. Беше ми много интересно да прочета и разбера гледната точка на един от нацистите от концлагера и какво всъщност го е подтикнало да стигне до там. Определено ми хареса, но може би не е за хора, на които не им понасят по-тежки сюжети.
June 27, 2021
"Absolvo te" от моя приятел Георги Бърдаров
Един покъртителен роман за доброто и злото, за нашите собствени ангели и демони, за греха и опрощението. Книга, която трябва да бъде прочетена на всяка цена. История, която те изкарва от скучното ежедневие, за да те пренесе във времето и мястото на действие. Герои, на пръв поглед напълно различни, но обединени от сходна съдба. Четири сюжетни линии, развиващи се на различни места и в различни времена, но имащи много повече общо, отколкото читателите предполагат.
Двете големи събития, които са в основата на сюжета, са Холокостът и Израело-палестинският конфликт. Представени са и двете страни, което изключително добре спомага за правилното разбиране на историята. Авторът изключително умело преплита историческите факти с художествената измислица. Героите са толкова добре изградени, че няма как читателят да не съчувства на техния тежък житейски път. Действието държи под напрежение до последния ред на последната страница.
Авторът, доцент д-р Георги Бърдаров, освен страхотен писател, е и географ, университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Специалист е по етно-религиозни конфликти и демографски проблеми. От личен опит мога да кажа, че е блестящ оратор и презентатор, а не на последно място - мил, добродушен и забавен човек и приятел.
Препоръчвам книгата на всеки читател, който иска да прочете един жив български роман, написан от един от най-добрите съвременни български писатели. 🇵🇸☪️🇮🇱✡️
Един покъртителен роман за доброто и злото, за нашите собствени ангели и демони, за греха и опрощението. Книга, която трябва да бъде прочетена на всяка цена. История, която те изкарва от скучното ежедневие, за да те пренесе във времето и мястото на действие. Герои, на пръв поглед напълно различни, но обединени от сходна съдба. Четири сюжетни линии, развиващи се на различни места и в различни времена, но имащи много повече общо, отколкото читателите предполагат.
Двете големи събития, които са в основата на сюжета, са Холокостът и Израело-палестинският конфликт. Представени са и двете страни, което изключително добре спомага за правилното разбиране на историята. Авторът изключително умело преплита историческите факти с художествената измислица. Героите са толкова добре изградени, че няма как читателят да не съчувства на техния тежък житейски път. Действието държи под напрежение до последния ред на последната страница.
Авторът, доцент д-р Георги Бърдаров, освен страхотен писател, е и географ, университетски преподавател, ръководител на катедра Социално-икономическа география в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Специалист е по етно-религиозни конфликти и демографски проблеми. От личен опит мога да кажа, че е блестящ оратор и презентатор, а не на последно място - мил, добродушен и забавен човек и приятел.
Препоръчвам книгата на всеки читател, който иска да прочете един жив български роман, написан от един от най-добрите съвременни български писатели. 🇵🇸☪️🇮🇱✡️
May 9, 2021
Изчетох критични анализи за книгата доста преди да прочета самата нея. И да, със сигурност си има малки кусури, но не това е най-важното. Предвид колко е преекспонирана в съвременната литература темата за Холокоста и концлагерите, тази книга е попадение. Доближава се по-скоро към добрите книжни примери по темата, отколкото към посредствените. И по-ценното и важното за мен - провокира интереса ми към арабско-израелските конфликти, за които, признавам си, абсолютно нищо не знам.
February 8, 2021
Уникален автор, отново уникална книга!
July 4, 2021
Брутален и разбиващ роман. Без дъх и на един дъх. Болка, страх и жестокост се вплитат с отчаяние, смиреност и разкаяние. Войната ражда война, но идва момент, в който този цикъл трябва да спре.
June 10, 2021
Книгите на Георги Бърдаров са сурови, натурални, хващат те здраво за гърлото и не пускат. И в "Аз още броя дните", и в "Absolvo te" читателят попива историята на героите и я приема за своя собствена.
Absolvo te обединява различни житейски нишки, за да изплете едно цяло здраво въже на финала. Невъзможно е човек да остане безпристрастен при толкова живо поднасяне на сюжета - героите са истински, сърцата им бият пламенно.
Absolvo te обединява различни житейски нишки, за да изплете едно цяло здраво въже на финала. Невъзможно е човек да остане безпристрастен при толкова живо поднасяне на сюжета - героите са истински, сърцата им бият пламенно.
June 22, 2021
Разтърсваща история, която по много неочаквани начини събира съдбите на героите. От ужасите на Холокоста...до израело-палестинския конфликт. Книга, която ни кара да осъзнаем, че всяко човешко същество е палитра от емоции. Понякога е бледа, а друг път - ярка. Цветовете на гнева, болката, тъгата, волята, щастието също се менят и ни напомнят, че сме ХОРА. И че прошката е най-изстраданата, но и висша емоция, бележеща съществуването ни.
January 10, 2022
"Толкова е лесно да унищожиш едно човешко същество. Толкова е лесно да разрушиш един свят. Често няма нужда от ритници и куршуми, достатъчно е да кажеш само няколко думи, да го унижиш. Толкова е лесно...
И толкова е трудно, безкрайно трудно, да спасиш един човек, един живот, един микросвят, който за милиардите маймуноподобни на тази планета не значи нищо, но за теб е повече от всичко. За теб е целият свят!”
Прекрасна книга, която трудно би се забравила!
И толкова е трудно, безкрайно трудно, да спасиш един човек, един живот, един микросвят, който за милиардите маймуноподобни на тази планета не значи нищо, но за теб е повече от всичко. За теб е целият свят!”
Прекрасна книга, която трудно би се забравила!
June 16, 2021
Невероятна книга! Един сюжет за толкова разтърсваща и жестока реалност се чете така леко и неусетно те въвлича в историята, докато не можеш да я оставиш преди да си я прочел докрай! Умопомрачителна книга, която те оставя безмълвен. Замисълът я прави истински шедьовър на световно ниво!
December 12, 2020
Уникална, завладяваща, разтърсваща!
January 2, 2021
Голяма част от сюжета в Аушвиц и историята на Макс Шевченко са идентични с този на Скелет509 от “Искрица живот”на Ремарк😏
October 16, 2021
Неприятно ми е, но ще напиша коментар за тази книга, защото се ядосах, докато я четях. Не ми хареса как е написан романът, историята е интересна и има потенциал, но езикът и въобще литературните похвати ми се сториха много слаби. Времето в романа в първата една трета според мен е объркващо, хубаво е, че всяка глава започва с дата и историите си имат отделни имена, защото с изключение на действието, което се развива в концлагера, не мисля, че човек бързо би се ориентирал. Разказът е накъсан на кратки глави, съставени предимно от кратки абзаци, а те от своя страна изградени от кратки изречения. Очакването е, че този подход би вдигнал темпото и напрегнатостта на историята, но за мен нямаше такъв резултат. Всъщност не знам защо, но някъде към средата на романа този стил на писане е изоставен и взема превес по-класическо оформяна на текста. Главите за холокоста съвсем естествено са написани по-добре. Останалите обаче, особено тези, които проследяват живота на палестинеца Набил са много слаби. Идеята е животът на всички герои да бъде по сила еднакво тежък и трагичен, обаче това дефакто не се получава, защото за Набил всичко е разказано някак фактологично и набързо, заради което не можеш да усетиш същото съчувствие към него, както към евреина Макс. Това което обаче за пореден път ме вледенява в българска книга са сравненията. Сравненията са самоцелни, заради което лошо подбрани. Ето един пример и контекста, Набил е палестинец, отишъл в заграбената палестинска земя от Израел за среща организирана от ООН. Набил мрази евреите, мрази това, което са му причинили, отива по принуда на въпросната среща, изпълнен е с гняв, преди срещата пуши цигара и ето как авторът описва гнева му: "Пушеше на бавни, дълги вдишвания. Лявата ръка в джоба на якето. Погледът, забит в ситните камъчета по тротоара. Гневът, свит като топка за билярд в гърдите му. Тежеше. И така щеше да е до края". Каква е връзката на билярдната топка с тази ситуация, представяш си, че ще я хвърлиш по някого ли, като в американски филм, само че в Палестина през 80-те? Очевидно не съм писател, но като читател мисля, че сравненията трябва да бъдат общочовешки или конкретни, но дори и да греша и да решим да сравним гнева на изстрадал палестински мъж през 80-те с билярдна топка, защо следващата част на този абзац продължава така? "Ако не беше смъртен грях, отдавна да е приключил с всичко. Себиха го помири с Аллах. Сега имаше студен мир между тях. Себиха оглади внимателно, като скулптор - с длето, всички остри ръбове на неговия недодялан мъжки характер. Сега бе гладък като речен камък. Реката бе буйна. Придошла от снеговете горе в планината. Изтръгна го от сухата му удобна дупка и го повлече в своя път нататък към океана, където се сливаха всички човешки души. Без жена мъжът е като камък в пустинята. Грапав, сух. През деня нагорещен до червено, не можеш го пипна, през нощта леден като смъртта!..." И да така завършва абзаца с удивителна и три точки. Това извинявайте е някакъв гювеч. Най-лошото е, че на фона на всички тези сравнения, героите нямат вътрешен свят. Язък за топката билярд и неогладения / огладения камък, бил той в река или пустиня. Книгата е изпълнена с клишета, на 30-тата страница вече знаеш, че очите на някоя жена ще горят, лицата на учениците ще са жадни за знание, а някой ще привлича неудържимо някого. Но и изпълнена, както видяхме по-горе, с псевдофилософски размишления за кой кого изглажда в този живот. На всичкото отгоре германеца Ханс малко прекалено ми напомни на Ауе от "Доброжелателните". Въобще има нещо съшито тук, защото частта, която се отнася за 1944-1945 г изглежда написана отделно, от историята в Палестина през 1973 и 1984 г. Мога да продължа, но ще спра до тук.
Искам като последно обаче да обърна внимание и на нещо, което е прекалено натрапчиво не само в тази книга, но и в други съвременни книги. Хубаво написаният роман никога не се води само от низ от съвпадение, по-често разминаванията и отсъствията са тези, които осмислят разказа, съвпаденията завързват историята, но не я изпълват.
Две звезди заради главите за холокоста.
Искам като последно обаче да обърна внимание и на нещо, което е прекалено натрапчиво не само в тази книга, но и в други съвременни книги. Хубаво написаният роман никога не се води само от низ от съвпадение, по-често разминаванията и отсъствията са тези, които осмислят разказа, съвпаденията завързват историята, но не я изпълват.
Две звезди заради главите за холокоста.
September 14, 2021
Едно четиво, за което не мога да кажа, че ме грабна за гърлото от първата до последната страница! В първата половина от книгата очаквах повече! Все си казвах "още малко и ще стане по-интересно... 🙄, имах нужда от по-голяма емоция! Книгата е с няколко сюжетни линии и това, както и ретроспекцията ме объркваха на моменти. Преплитането на съдбите на героите и тяхната връзка за мен дойде малко късно в книгата-последните 50 страници. Това всъщност беше и най-интересната и емоционална част, за която си струваше четенето! Стилът на писане на автора е много добър и бих казала, че е на по-високо ниво от първата му книга "Аз още броя дните" Въпреки това тя ме докосна повече от Absolvo te.
Displaying 1 - 30 of 233 reviews