Знам, че тази дума ви удря като излишен килограм върху, надявам се, нормалното ви тяло, но аз предпочитам да наричам нещата с истинските им имена.
Вие знаете ли нещо за живота на дебелите? Знаете, че изглеждат зле. Може би често не ги забелязвате. Може да се чудите защо не отслабнат. Може би не ви пречат, а може би ви отвращават. Може би не сте се замисляли за тях и техния живот. Не сте и длъжни. Нас обаче ни има. Хиляди, милиони сме. И ставаме все повече.
В тази книга ще прочетете моите лични разкази, свързани със затлъстяването ми. Ще узнаете изумителните истории на хора, успели да отслабнат. На въпросите ви, породени от историите, ще отговорят лекари, диетолози и специалисти. Попитах деца и млади хора – те какво мислят за дебеланковците. Ще разберете как са се променили нагласите от моето детство досега.
В тази книга съм аз. Но много от вас ще видят себе си в нея. Независимо от ръста, килограмите ви и размера на талията ви.
Колкото повече хора говорят открито за този световен проблем, колкото повече се казва истината за последствията от затлъстяването, толкова по-голяма е вероятността някой да обърне внимание на задаващата се пандемия. Тази книга е своеобразна камбана и първият удар на кимвала е за това да се работи в насока профилактика, приемане на затлъстяването официално за заболяване, промяна в закона, предоставяне на здравни пътеки и направения за диетолог, намаляване цените на лекарствата за инсулинова резистентност, достъпни програми за здравословен начин на живот, спортни програми и др.
„В тази книга Деси се разкрива така, както никой друг не го е правил. Тя, която обича да крие тялото си, пред Вас разголва душата си.
Поемете я в шепите си, прегърнете я, разберете я.
И знайте, че това не е просто изповед. Спасение е.“
Десислава Христозова е български журналист и автор, известна с откритото си говорене за проблемите на хората с наднормено тегло. Тя е основател на фондация "Деси, къде си?", чиято мисия е да повишава осведомеността относно затлъстяването и да подкрепя засегнатите от него. През 2022 г. издава книгата "Тихо! За това не се говори", в която споделя личния си опит и историите на други хора, борещи се с този проблем. Христозова е и дългогодишен редактор в Българската национална телевизия, работейки по предавания като "Отблизо" и "България в 60 минути".
4 часа. Толкова време ми отне да прочета докосващата, вдъхновяваща, дълбоко лична и в същото време, общочовешка история на Десислава Христозова, която се протяга към всеки един от нас. Всеки от нас, с изборите, които прави в ежедневието си - каква храна да избере в ресторанта, с каква напитка да утоли жаждата и най-вече с какво да заглуши за малко вечния и неспирен гласец на зависимостта. Зависимостите могат да бъдат всякакви - от определен вид храна, до храна във всякакви видове и количества. Алкохол, цигари, дрога, внимание.... Деси е написала изключително богата книга - богата на теми, поводи за усмивка, за надежда, за вдъхновение. Темата за затлъстяването, прекомерното ядене и то все на вредни храни, каквито има навсякъде и предимно те се предлагат сякаш като панацея за проблемите на света, е широка и всеобхватна. (pun intended) Че е проблем, проблем е. Че е опасно, опасно е, не само за здравето, но и за емоционалния свят на човека. Да, трябва да се говори повече по темата. А Деси е успяла да говори не само по тази тема, а и да вплете още много други - за възпитанието на децата и колко трябва да внимаваме какво и как им казваме още от бебета, за зависимостта като такава, за грижата за себе си и нуждата от критично мислене и здравна култура. Възхитена съм, че тази книга е факт, и то в България, където ако не си седнал на маса, значи не си си изкарал хубаво. Където ако от месото не тече лой, значи не е достойно да се сложи пред гостите. И най-вече където хората умират млади, от болести, които би трябвало да не са присъстващи в младите им тела. Точно тук, тази книга е много необходима и е едно прекрасно начало, защото никога не е късно за промяна. Нали?!
Бях видяла тази книга в книжарницата, но не й обърнах внимание. После прочетох една статия в 'Капитал' за проблема със залъстяването и реших все пак да прочета книгата. Увлече ме и я приключих за 2 дни. Макар да не е някакво сериозно научно изследване по темата със затлъстяването и да няма претенции за изчерпателност по темата, 'Тихо, за това не се говори' е доста приятна и полезна книга. В нея авторката говори откровено и с хумор и самоирония за проблемите на дебелите хора, за борбата си с килограмите, срама, съжалението и неразбирането на слабите хора към проблемите на такива като нея. Противно на очакванията, тя говори за приемането и обичането на себе си независимо от несъвършенствата, но НЕ идеализира и НЕ прокламира това дебелите хора да не правят нищо за да променят начина си на живот. Напротив, книгата говори за все по-сериозния проблем със затлъстването, липсата на адекватно образование в сферата на храненето и физическата култура, причините за развитие на зависимост към храната, ролята на семейството в провокирането и справянето с тази зависимост. Деси е говорила с различни хора - психолог, бивш наркозависим, лекар, редактор в модно списание, човек, отслабнал драстично и такъв, на когото това тепърва предстои. Интервюирала е и деца и тийнове с въпроси за това как възприемат дебелите. Тези различни гледни точки са много ценни, макар на мен да ми липсват някои гласове като например мнение на преподавател или училищен психолог, родител на 'дебело дете' или защо не и на самото дете, но като цяло авторката е положила доста добро начало на публична дискусия по темата със свръх-теглото. Та така, изводът, до който стига книгата е, че затлъстяването е проблем и той не се решава с боди шейминг, нито с 'ама ти си красива и така, няма нужда да правиш нищо, за да отслабнеш', а с подкрепа,търпение, насърчение и разбиране към хората, страдащи от проблеми с теглото. Мисля че книгата би била интересна на хора, които имат или са имали проблеми с килограмите (засяга се леко и темата за свръх-слабите, впрочем), на родители, които искат да предотвратят лоши навици у децата си, на учители или хора, които работят с деца или просто на онези, любопитни да научат повече по темата.
Деси, Деси, Деси, прекрасна Деси. Не само споделя история. Деси безмилостно те качва на скоростното влакче на килограмите. Поне е леко щадяща, та остава няколко секунди време, да изцъкаш с език, докато онова - влакчето те подмята с още по-голяма сила. Нагоре, надолу през абсолютно същия емоционален вреж, през който и ти си минавал. Та, тъкмо поизцъкаш с език и си кажеш: 'Егати, и на мен точно така са ми се късали дънките между крак....!' и нямаш време да довършиш, защото скоростното влакче не чака, то е поело с бясна скорост надолу. Към занитването ти, към шамарите на истината и към всички онези спомени за кантара в шести клас, за филията и за супата, която не ми даваха да ям в стола, защото майка ми така казала... Накрая, когато влакчето спре и чуеш: 'Thank you for riding you FAT FABULOUS EMOTIONS ROLLER COASTER. ENJOY YOUR DAY!', ставаш, изтупваш се, залитайки някак си излизаш от него и си балгодарен. Благодарен, че има едно СМЕЛО МОМИЧЕ, ЕДИН ГЕРОЙ, който да се изправи и да каже: 'ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ ДЕСИ И СЪМ ДЕБЕЛА!'. Да го каже за теб и за хилядите пъти, в които твоите 130 килограма са запушвали устата ти и си се подтискал от това. БЛАГОДАРЯ ти, ДЕСИ!
Повечето жени, които познавам, са все такива, които искат да отслабнат – кои по-малко, кои повече. Аз самата съм такава. И все се ограничаваме от храни, които обичаме. Аз лично съм осъзнала зависимостта си от захарта, защото и ден не е минал, в който да не съм изпитвала нужда да я приема. Дори когато съм била болна, тази нужда никога не е спирала. Затова знаех, че ще стъпя на позната земя, четейки книгата на Десислава Христозова - „Тихо! За това не се говори“. И си беше точно така. Най-напред, преди всичко, не мога да не призная колко много оценявам смелостта на Деси да говори за своята истина – за своята битка с килограмите, за своята зависимост, за своите страхове, срам, трудности, но и борбеност – и да го прави в прав текст, без никакви заобикалки и поетични отклонения. Толкова ми въздейства този прав текст и ясно назоваване на нещата, че всъщност това беше най-големия урок, който си взех от тази книга. Още уроци си взех и за тях споделям в подкаста си - https://www.youtube.com/watch?v=SjvXi...
Интересна книга. Научих неща, за които, честно казано, никога не се бях замисляла. Приветствам авторката за куража да сподели някои от трудностите, с които се сблъсква на ежедневна база. Да, за тази тема трябва да се говори. И да, хората с наднормено тегло не бива да бъдат заклеймявани, те заслужават нормално отношение като всички останали. Всеки може да напълнее, няма застраховани. Понякога в живота се случват неща, които ни травмират, или се налага да приемаме медикаменти, които объркват тялото, или пък преживяваме хормонален дисбаланс, или пък стигаме до менопауза (за жените). Има много причини човек да качва килограми, освен очевидните. Затова смятам, че е важно обществото да бъде информирано за тях, за да не си прави неверни заключения.
Това, което ме втрещи, беше фактът, че родителите на авторката са ѝ предлагали мекици за закуска въпреки очевидния ѝ проблем с килограмите още от ранна детска възраст. Те сами са я саботирали поради липса на осведоменост. Би било хубаво в училище и в семейството да се учат елементарни неща за храната като какви хранителни стойности има, какво са калориите, какво е базов метаболизъм и общ дневен енергиен разход и др. Хората трябва да спрат да се заблуждават, че гените ги карат да пълнеят. Неправилните хранители навици могат да доведат до инсулинова резистентност, която дълги години няма изразена симптоматика. А стигне ли се до диабет, състоянието вече е необратимо. Знанието за това какво слагаме в устата си ще ни помогне да бъдем по-осъзнати и да вземаме по-добри решения за нас и за здравето на нашите близки. В крайна сметка това е най-важното. Какво значение има дали си с нормално тегло, ако си болен?
Въпреки че в центъра на разказа са преживяванията на авторката, книгата представя различни истории на хора с наднормено тегло, както и на наркозависима в миналото жена. Хареса ми хрумването на определени места в книгата да се цитират мнения на деца и млади хора по разглежданите въпроси. Както първото, така и второто решение по отношение на повествованието са помогнали на авторката (почти изцяло) да избегне едностранчивостта и субективизма. Безспорно откровеността, която присъства от началото до края на книгата, е печеливша статегия и поражда доверие и симпатия към разказвача. Не ми допадна обаче нетърпящата възражение генерализация, която представя всички наднормени като хора, пристрастени към храната. "Ние ядем, когато не ни гледате" не е универсална истина. Хубаво е обаче, че фона на непрекъснатите рекламни призиви да купуваме повече и да не спираме да консумираме, все пак някой се осмели да издигне глас и да ни призове да спрем и да помислим.
Изслушах книгата с голяма симпатия и разбиране, че наистина масово не се знае за животът на дебелите - колко е трудно да си обуват чорапите, да си намират дрехи, колко бързо им се износват обувките, как се тревожат дали столът в ресторанта ще ги издържи, колко им е некомфортно да пътуват в кола или самолет, колко се претриват бедрата им, колко мого се срамуват от себе си и какво ли още не. Достигнах до извода, че масово трябва да се ходи на психотерапия, защото има някакъв по-дълбок проблем. Книгата е написана леко и забавно, има доста рефернции, добри истории, но мисля, че някои неща можеха да се съкратят, а други - разширят. Във всеки случай поздравявам Деси за работата й с Фондация Деси, къде си? и ви препоръчвам да идете на събитията й и/или да насочите свои близки - https://desikadesi.bg/
Това е една наистина добра книга, не говоря, че е написана по някакъв уникален начин, да хубаво беше написана, но говоря за това, че в нея се обсъжда една тема, която наистина трябва да се разпространи повече и все повече. Може би, ако я четях а не слушах по някое време щеше да ми стане скучна, но иначе в нея се разказва за нещо за което страшно много хора го избягват и се опитват да го пренебрегнат, а небива. Неистина и се възхищавам на Деси, че я е написала тази книга. Определено я препоръчвам на хора, които се чувстват по- тежички.
"Тихо! За това не се говори" е книга, сблъскваща ни с живота на пълните хора, основан на принципа на излияние, с доза самоирония. Десислава Христозова споделя живота си до най-малката подробност, за да се освободи от години трупан негативизъм и самокритикуване.
Това е изключително поучителна книга, която ни показва, че трябва да се обикнем и да спрем да съдим хората, за това което са. Критиката се случва за част от секундата, но думите остават като хвърлен камък в съзнанието на потърпевшия.💥
Хареса ми идеята за книга, в която ще си говорим за един изключително наболял въпрос, а именно стереотипите за това защо дебелите са дебели, слабите-слаби и “бодишейминга” като цяло. Гледал съм интервюта в авторката и какво в тях, така и в книгата на моменти книгата ме леко ме ядоса, защото звучеше все едно ми се кара. Не знам колко хора биха разбрали правилно идеята на книгата и не знам до колко аз разбрах нужно ли беше това което прочетох🤷🏻♂️
Саморазголваща, тежка на моменти, честна. Но също и написана с любов към хората, с разбиране и чувство за хумор. За мен беше и отрезвяваща. Мисля, че в световен мащаб вече можем да говорим за епидемия от затлъстяване, а затлъстяването, както уж всички знаем, отключва болест след болест. И си мисля, че капанът е щракнал отдавна, а ние се правим, че не виждаме челюстите около крака ни. Слушана в Сторител с прочита на Мира Добрева. Препоръчвам.
Да, определено мога да кажа, че тази толкова дълго очаквана от мен книга ( лични драми, поради факта,че живея в Англия и ми отне няколко месеца да се сдобия с книгата) ми хареса. Махам една ⭐, не защото книгата не е достатъчно добра, а защото аз като човек с наднормено тегло не намерих нищо ново което да ме накара да погледна себе си с други очи. Очаквах с една идея малко повече. Но това определено си е субективно.
А трябва много да се говори за този проблем. И не в насока приемане на различните, а като болест. Както го представя и авторката. Адмирации. Задържа вниманието ми от началото до края. Наскоро и аз минах по този път и докато слушах книгата си мислех - дано само запазя резултата по - дълго, примерно до 70г. Пожелавам да не е единствената книга, която ще напишете.
Прочетох книгата за 5-6 часа. Беше ми много интересна и вдъхновяваща, защото и аз съм дебела и се боря с килограмите си цял живот. Ще я препрочитам отново и отново, за да получавам мотивация в собствената ми борба и промяна.
Иска се много смелост и също толкова много талант, за да напишеш такава книга. Историите са вдъхновяващи, всяка си е точно на мястото и носи послание със себе си. Радвам се, че попаднах на тази книга. Бих я препоръчала.