От архивите на Петър Бобев - книгата излиза от печат за първи път, 45 години след написването на ръкописа. С авторски илюстрации и корица от Анна Бобева!!!
Любов, далечни морета, екзотични обичаи, светли и мрачни човешки страсти – във „Вдовицата на Дракона“ на неподражаемия приключенски автор Петър Бобев, познат на няколко поколения благодарни читатели, има от всичко по много.
Романът, написан през 1977 година, е неочаквано актуален и днес. В него са събрани теми, събуждащи бурни спорове в съвремието – за мъжкото и женското начало, за робството на тялото и духа, за религиозната непримиримост. Всичко това е оплетено в сюжет, който навива пружината на напрежението до скъсване. Злото и доброто отново кръстосват мечове в една от най-шеметните истории за тъмните страни на науката и религията, победени от любовта и стремежа към свобода. – Силвия Недкова
Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.
В моите очи Петър Бобев си остава един от най-добрите и най-недооценените български писатели. Майстор на приключенската и фантастичната литература, често преплитащ в сюжетите си научнопопулярни и исторически елементи, Петър Бобев отвежда читателите си далеч отвъд ежедневното, в свят, изпълнен с екзотика, вълнения, открития и сурови битки, в които надвива справедливостта. И до днес, четвърт век след смъртта си, Петър Бобев продължава да има своите верни почитатели. И докато няма как да не се радваме на спорадични преиздания на негови романи, още по-голямо е вълнението, когато от дълбините на времето изплува една нова за нас, напълно непозната до този момент част от неговото творчество. След като преди няколко години с логото на „Лексикон“ за първи път се появи „Изгнаникът от Немезида”, сега същото издателство ни поднася ново приключение с интригуващо заглавие и привлекателна корица! „Вдовицата на дракона“ идва направо от архивите на Петър Бобев и излиза от печат за първи път. 45 години след написването на ръкописа през далечната 1977, този изненадващ роман достига до нас с корица и вътрешни илюстрации от дъщерята на автора - художничката Анна Бобева. Романът крие множество изненади за днешните читатели, сред които е и една изключително силна, адски актуална, изпреварила времето си концепция… Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Разкошен приключенски роман с тънка (и към днешна дата доста наивна) научно-фантастична жилка, който щеше да ме остави с широко разтворена от смайване уста, ако го бях прочел през 80-те години на миналия век, но и сега ми донесе доволно количество забавление, че и щипка носталгия по ония времена, когато градската библиотека беше уютен пристан за мен.
Уви, текстът едва ли щеше да мине цензурата с героите си, изповядващи ценности, твърде различни от налаганите в социалистическата действителност - френски каскадьор, нещатен служител на Интерпол, китайски пирати, фанатични арабски шейхове, гениални до лудост индийски учени...
Отчитайки всички споменати фактори удрям щедра максимална оценка и мога само да гадая колко още би могъл да се развихри Петър Бобев, ако му бе предоставена пълна свобода при замисъла на сюжетите.
3,5⭐️ е реално, но давам 4, защото съм много приятно изненадан от факта, че историята е писана преди повече от 45 години. Доста интересна идея, заигравката с религиите, науката и човешкото ми хареса много, но имаше тук таме скучновати моменти(не много, но се намират).