Последно повикване

by Ирен Леви, Яна Аргиропулос (Cover Design)

Светът е прекрасно място за живеене.
Не може да ти доскучае за някакви си 80 години.

Няма как да умреш, ако никога не си живял. Това осъзнават и петима приятели, живеещи в старчески дом. Когато разбират, че не могат да умрат, те се впускат в невероятно забавно приключение, за да сбъднат всичките си неслучили се мечти.

Ще успеят ли да ги осъществят и каква цена ще заплатят, ако го направят?

184 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Ирен Леви е българска журналистка и писателка. Завършила е Журналистика и масови комуникации в Софийския университет. През годините създава предаванията "Небивалици" по bTV и "Голите ангели" по Нова телевизия. Има няколко документални филма. От април 2012 г. до днес Ирен е водещ и сценарист на предаването "Малки истории", което разказва на пръв поглед невероятни, но реални човешки съдби. Излъчва се по Канал 1 на БНТ. Автор е на стихосбирката "Голото плашило", романа "Последно повикване" и "Хмутовете"– приказки и за деца, и за възрастни.

Reviews

[Doroti · Rating 4 out of 5]

Признавам си, че започнах тази книга с предубеждение, че е някаква история за старчета в дом (както някъде беше описана) - какво пък толкова може да им случи... Да, ама не! Историята е пълна с детски, дори детински, наивности, с мечти, стемежи, обрати, заминавания, връщания, невероятни случки... Никога не съм чела фентъзи, но на моменти имах усещането, че е точно това. А на някои места, особено в началото или може би докато свикна със стила, изпълнен с абсурдни фрази и умозаключения, толкова много ми напомняше Емил Ажар :)

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 4 out of 5]

Моля ви, припомнете ми тази книга, ако някой ден случайно стана кисело сърдито старче, което не само не е сбъднало мечтите си, ами дори е забравило за тях. Приказно-истински са историите в нея, красиви и измамни, солено-сладки, мечтателно-смешни. Единственото, на което мога да оприлича усещането си от "Последно повикване", е начинът, по който гледам картините на Шагал.

"- Защо е важно да можеш да прескачаш локви? - попитах я.
- За да можеш да прескочиш отражението си в тях - каза - и така да надминеш себе си."

[Манка Налбантова · Rating 4 out of 5]

Тази книга прочетох на 3 сядания! Трогателна, забавна, разпускаща и размиваща границите на реалността. С една дума - топли (глагол)! Героите ми станаха мили (даже Юда - най-малко сякаш 😆). Очаквах нещо по-грандиозно за финал, но си останах с добри чувства. Запалването ми напомни на “Ребека”. Не знам откъде се взе цялата оригиналност, но определено бих се вгледала и в други неща от автора!
Импулсивно купена в Пловдив, като красивата корица има заслуги за приковаване на вниманието. :)

[Ина Дилова · Rating 5 out of 5]

Да коментирам книгата - не смея. Все още не съм сигурна в какво ще се превърнат въпросите ми след нея. Ще завърша с едно прозрение, отново на Ирен:
***
Съблякоха плашилото.
И стана кръст.
Придойдоха души да се молят.
Облякоха кръста и стана плашило.
Душите избягаха.
Съблякох си роклята.
Придойдоха тела да ме молят.
Разтворих ръце.
Заприличах на кръст.
И избягаха.

[Yoana Malinova · Rating 5 out of 5]

В случая на "Последно повикване" поговорката "Не съди книгата по корицата" е абсолютно погрешна. Романът на Ирен Леви е също толкова красив, колкото корицата на Камелия Бъчварова.
Петима старчета в старчески дом очакват смъртта си. Тя обаче не идва дори когато телата им са вече толкова немощни, че би трябвало да са спрели да функционират. Нищо не е в състояние да ги убие - нито инфаркти, нито дори цяла шепа приспивателни, глътнати наведнъж. За да умрат, първо трябва да се наживеят.
Противно на първоначалните асоциации, които една книга за старци може да предизвика (като смърт, безнадеждност и други тегави неща), тази поражда тъкмо обратните емоции. "Последно повикване" е жизнеутвърждаващ разказ за мечти и приятелство, в който старостта е просто забравено детство.

[Невена Pascaleva · Rating 5 out of 5]

Да си призная, подходих към тази книга с доста предпазливост…заради темата й. Корицата ме привлече още преди година, но като видях, че е за „старчоци“, я оставих обратно на рафта. Преди няколко месеца я взех пак, този път решена да рискувам. И рискът ми се оправда! Първо, нека да кажа, че книгата не е за „старчоци“, тя е за „старчета“. Галената форма не е случайна. През цялото време имах чувството, че авторката разказва не историята на петима възрастни хора, а на пет деца. Луди, непослушни, идеалистични хлапета. Ентусиазмът, с който се впускат в радостите на живота ми напомни на ентусиазма, с който църковният водач от „Шоколад“ на Джоан Харис се хвърля сред сладките лакомства на витрината и се омазва от главата до петите в непозволеното удоволствие. Магическият реализъм наистина е идеалния жанр чрез който да говориш за мечтите, защото мечтата си е магия. Магия, прокрадваща се през тъканта на обгръщащата ни реалност, изкривявайки я по нов, привидно невъзможен, но всъщност напълно естествен начин. Мислим си, че са обстоятелства, съдба, орис, други хора, а накрая разбираме, че ние самите сме тези, които сътворяваме света си. Бихме ли могли да умрем, преди да сме видели произведението си напълно завършено?
Не, казват героите на Ирен Леви…не, твърдо не!

[Pavel Kanazirev · Rating 3 out of 5]

За мен книгата беше приятна за четене, лека и жизнеутвърждаваща. Хареса ми не по начина, по който ми харесва Достоевски или Ремарк, но след прочитането няколко дни бях под влияние на книгата. Провокира чувство на лекота и възвърната радост към живота.
Хареса ми езика, на който е написана

[Nina Ivanova · Rating 5 out of 5]

Брилянт! Магия! Уникално разтърсващо ума и сетивата!

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

И десет звезди не са достатъчни!

Чувствителна, поетична, весела, тъжна, магична, истинска …. неповторима малка голяма книжка!

[Dendennie · Rating 5 out of 5]

Толкова сладка и прекрасна, красива книга. <33