Из Беломорието и Македония

by Андрей Тошев

Две пътувания на Андрей Тошев през Беломорието и Македония след тяхното присъединяване към Царство България през април 1941 г.

Посещавайки десетки градове, той описва не само конкретните си преживявания и впечатления от тях, но и дава историческа и етнографска справка за различните населени места, която доказва българския им характер. Валидни и днес са обстоятелствата, които карат Андрей Тошев да напише тази книга – „предназначена предимно за нашето младо поколение, особено онова от Македония, което имà нещастието да расте всред заблужденията и гнета на чужди властници.“

Андрей Тошев е учен – ботаник, академик на БАН, дипломат и български министър-председател през 1935 г. Роден е в Стара Загора, но родът му произлиза от Битолско, Македония. Поради тази причина неговият живот и обществена дейност са тясно свързани със съдбата на българите в откъснатите от родината земи. Андрей Тошев е сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и за няколко години е учител в солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. По това време, заедно с Васил Кънчов, Димитър Матов и Дамян Груев, с които се сближава, издават списание „Книжици за прочит“.

След 1919 г. Андрей Тошев се отдава главно на публицистична дейност. Изпод перото му излизат редица изследвания по балканските взаимоотношения, сред които могат да се посочат „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“, „Балканските войни“ – т. І и II, „Сръбско-българската разпра“, „България и нейните съседи“ и огромен брой статии по политически и културни теми и по естествени науки.

172 pages, Paperback

Published January 1, 2022

About the author

Андрей Славов Тошев е български учен, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-то правителство.

Роден е в 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Ходжева от село Магарево, Македония. Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет (1891). Женен за Екатерина Божкова от Велес.

След това е учител в Солунската българска мъжка гимназия, в Стара Загора, във Варна и във Военното училище в София. През 1900 сг. става действителен член на Българското книжовно дружество.

От 1903 до 1905 г. е български търговски агент в Битоля. Последователно е български официален представител в Черна гора (1905 – 1906), Гърция (1906 – 1908), Сърбия (1908-[1913), Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).

Министър-председател на Царство България в 53-то правителство (1935).



Библиография:

„Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890)
„Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
„Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
„Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
„Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931)
„Бегли спомени“ (1931)
„Полша в културно отношение“ (1931)
„Сръбско-българската разпра“ (1932)
„Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
„Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
„Бегли спомени за Македония“ (1941)
„Из Беломорието и Македония“ (1942)
„България и нейните съседи“ (1943)