Съветският литературовед А. Пузиков ни поднася един проникновено изграден портрет на Е. Зола. Пред погледа ни преминава животът на великия творец, изпълнен с творчески радости и огорчения. Зола е едва на двадесет и пет години, когато получава литературно признание. На тази възраст той вече е привлякъл вниманието на светилата на епохата — Юго, Флобер, братя Гонкур. Окрилен от поздравленията за романа „Тереза Ракен“, който И. Тен нарича „силна творба“, младият човек замисля цикъла „Ругон-Макарови“, в който подобно на Балзак да обхване съвременната му епоха във всичките й социални пластове, с движещите я човешки страсти. Като се спира на творбите, съставящи епохалния му цикъл, и на огромната публицистична и обществена дейност, която Зола върши успоредно с това, авторът на настоящата монография успява да изгради образа на твореца и човека Зола — целенасочен, вглъбен, чувствителен. Зола даде на човечеството пример на обществено поведение, който го извиси над простосмъртните добродетели. Той увенча края на своя живот с един подвиг, който остана в историята като акт на високо гражданско съзнание — това е делото „Драйфус“, в което, защищавайки един невинно осъден човек, писателят защити същевременно честта на Франция и френския народ.