Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

by Ilija Trojanow

През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива.

Genres: Bulgarian Literature, Literature, Fiction, German Literature

232 pages, Paperback

First published January 1, 1996

About the author

Ilija Trojanow (bulgarisch Илия Троянов) ist ein deutscher Schriftsteller, Übersetzer und Verleger bulgarischer Abstammung.
Ilija Trojanow im deutschen Wikipedia

Ilija Trojanow (Bulgarian: Илия Троянов) is a Bulgarian-German writer, translator and publisher.
Ilija Trojanow in the English Wikipedia

Reviews

[Maria]

Ужасно дразнещ и хаотичен стил. Ако не бях гледала великолепната екранизация, не знам дали изобщо щях да успея да вникна в съдържанието.

[Pedro]

Esta novela, de título un poco insólito, tiene un muy buen argumento y material: la saga familiar de Alex Zukov, desde su rica historia en la vapuleada Bulgaria del siglo XX, la fuga familiar a occidente, llegando hasta la alienante vida en una ciudad anónima de Europa occidental.
Para ello cuenta con una cuidadosa construcción de los personajes de cada generación, y con anécdotas sumamente ilustrativas.
Pero presenta fallas en la forma de narrar la historia; la primera parte cuenta los eventos más dramáticos, atenuándolos con recursos humorísticos que, a medida que se repiten, contribuyen a dar la tediosa sensación de estar dando vueltas en círculo, a la espera de que algo ocurra. A esto también contribuyen el equívoco título, y en el caso de la edición castellana de Tusquets, la ilustración de la portada.
En síntesis, podría decir que es un muy buen libro para entender a Bulgaria y el siglo XX europeo, pero no constituye un gran aporte a la literatura.

[Emanuella]

Трудно ми беше да свикна със стила.
В началото всичко ми се струваше толкова хаотично и объркано! После започнаха да ми харесват сравненията, персонажите и някак си свикнах. Някои по-дълги описания и монолози ми бяха досадни, та затова давам само три звездички.

Любимите ми моменти (и във филма, и в книгата) са:
1. Как бай Дан се кара на Алекс в болницата и успява да го вдигне на крака.
2. Пътешествието с тандемно колело - природните картини, въображението, надеждата, търсенето на щастието.
На тези две сцени си поплаках на филма, а докато ги четох в книгата, се усмихвах :)

[Gudrun]

Für so ein Buch bin ich zu ungeduldig - immer wieder muss man erraten, wer worüber spricht, bis die eigentliche Geschichte weitergeht - die Dinge sprechen, alles sehr assoziativ und experimentell. Der Autor kann super gut schreiben, aber es ist nicht die Art, die mir so gefällt - ich brauche einfach eine Geschichte, die mich hineinzieht wie ein Wirbelsturm die Luft, dafür sind hier aber zu viele Ablenkungen und Sprachspielereien - für mich.

[Димитър Тодоров]

Ще извинява Илия Троянов, ама във филма нещата са се получили много по-стегнати и логични с цената на по-малко подробности около бита в бежанския лагер. Колело се кара само от Лайпциг до Карлово, а не примерно до Индия, играе се много табла и накрая се появява и една мома за окончателно изцеление от депресията. Но работата е там, че точно главата за бежанския лагер, в който попадат избягалите през Желязната завеса българи е най-стойностното в книгата. Повече даже и от таблата

[Teodora Alexandrova]

В този случай филмът е много по-добър от книгата.

[Kiril]

What a disappointment this book has been! The plot had the chance to be something really good! Instead, the random writing style and the very boring first half of the book have destroyed it for me. I found some hope in the second half of the book - hence 2 stars

[Johann Guenther]

TROJANOW, Ilija: „Die Welt ist groß und Rettung lauert überall“, München 2009
Ein Stil, an den man sich beim Lesen erst gewöhnen muss. Wie stark er den Leser aber beeinflusst zeigte mir ein Text, den ich wenig später schrieb und der sehr viel Ähnlichkeit mit Trojanow hatte.
Den Rahmen der Geschichte bildet eine Spielhölle in einem kleinen Bergdorf in Bulgarien. Dazwischen erlebt der Leser eine Weltreise über Italien, Deutschland und den USA. Als Fahrzeug dient ein Tandem.
Eine Familie – Vater, Mutter und Sohn – verlassen ihr Heimatland Bulgarien, in dem sie nicht mehr leben wollen. Sie flüchten in den „Goldenen Westen“ und landen in einem Asylantenheim in Italien. („Der Exilant wird von der Regierung des Landes, das ihn aufgenommen hat, weil es die Genfer Konvention unterschrieben hat, wenig geliebt.“ Seite 159) Trojanow, der Autor, hat es selbst erlebt, was es heißt als Immigrant nach Europa – in dem Fall nach Italien – kommen. Wie die Menschen aus dem Osten von den „Westlern“ behandelt werden, wie sie selbst das gelobte Land dann sehen. („Und sie hatten sich gewundert, wie sich Menschen von so gut erhaltenen Sachen trennen können.“ Seite 134 – Caritas Shop) Aber die Familie dient sich nach oben und erreicht einfachen Wohlstand in Form einer Wohnung und eines Autos. Ein Auto, das sie dann bei einem Unfall in den Tod führt. Der Bub überlebt, wird dem Leben im Westen aber nicht Herr, bis ihn sein Pate aufsucht, um die Welt und dann nach Haus – nach Bulgarien – führt.
„Ich redete über Belanglosigkeiten, was man sagt, wenn es so viel Wichtiges zu erzählen gibt.“ (S. 40)
„Ein Gott ist nur wahrhaft mächtig, wenn er Schutz gewährt. Und die Mächtigen auf Erden haben die Pflicht, die Heiligkeit aufrecht zu erhalten, die über den Forderungen nach Rache, Strafe und Entschädigung steht.“ (Seite 124) „Das Asyl, die unverletzliche Zuflucht, ist der letzte Hoffnungsstifter für jene, die jede Aussicht auf Gerechtigkeit verloren haben. Das Asyl verkündet weiterhin: Es gibt ein Leben nach der Niederlage.“ (Seite 125) Eine Beschreibung die in die heutige Welt des „Westens“ passt. Aber diesmal nicht aus dem Mund von Politikern, sondern erzählt von einem, der selbst Assylantragsteller war.

[Vanya Velikova]

"Изпитвам подозрение към този век. Всички искат да знаят бъдещето. Защо им е? Знаете ли защо им е? Аз имам едно подозрение, дяволско подозрение. Защото са загубили миналото си. Дяволът кара дърветата да изгарят собствените си корени. Той обича сухите листа, празните листове. В отчаянието си търсят утеха в бъдещето."
"..и човек забравя даже най-естественото - че няма по-трайно нещо от промяната."
Макар и хаотично написана, книгата не беше лоша и имаше итнтересни размисли за живота.

[Veselina Hristova]

Амиии тази книга ми беше прочетена от Сторител-много добър избор на разказвач, с приятен глас, пусках си я за фон. На моменти обаче наистина не знаех какво ми четат и защо, някак си рязко се сменяха сюжетните линии?! Но като цяло беше приятно романтично преживяване.

[Amellie]

Това определено не е моята книга.

[Gabriela]

Хареса ми сюжетната линия проследяваща историята на родителите му докато бягат и след това, наистина не бях чела такава досега и мисля, че можеше да се развие доста и да се получи една по-различна книга с друг замисъл. Като цяло исках да разбера повече за хората, избягали от режима и живота им след това. Ще се радвам ако някой ми препоръча подобна книга, която да е достатъчно реалистична. А иначе всичко след това не ме грабна, стори ми се доста скучна и крайно постна част.

[Ангѣлъ]

Първо гледах филма. После се появи книгата. Зачетох - много зле. Стил ли, превод ли, не знам, но не съм от хората, които ще жертват удоволствието от четенето заради хубавата история. Щом е написана зле, съжалявам, няма да съм поредният читател.

[Heleen]

Het gaat over zoveel. De vergelijking drong zich op met de achterkant van een borduurwerk. Vooral het tweede deel met het voortdurend springen in de tijd en het opvoeren van andere personages. Maar al het verschrikkelijke wordt vanaf een grote afstand beschreven en met humor.

[Boyan Dochev]

Доста разочароващ финал за фенове на филма като мен.

Естествено проблемът не е в книгата и авторът, а в сценаристите и режисьорът съответно, но въпреки това смея да твърдя, че въздействието изобщо не е толкова силно.

[Яна Хараланова]

Ужасно тъпа книга. Изненадана съм, че въобще успях да я дочета до край.

[Mira]

За съжаление една от малкото книги, за която мога да кажа, че филмът беше по-добър, при това значително. Разочарована съм, единствено частта, в която пътуваха с колелото ми хареса.

[Raya]

It's an ok book. Definitely liked the movie better.

[Деси]

Филмът беше по-добър ;[[