Далечни брегове - Санта Монтефиоре
"Скръбта е просто любов,която няма къде да отиде.."
Има книги,които те докосват заради нещо,което си преживял или преживяваш в момента и колкото да е рядко,се срещам с такива творби. Една от тях е тази заради проблема с алкохола на единия от главните герои - да гледаш как един човек,мъж,глава на семейство,собственик на имот,ако щете,просто се разпада ,посяга към чашката,защото няма на кого да сподели какво го мъчи и бива низвергнат заради това ,а и той самия не намира изход от ситуацията и воля да се пребори. Да гледаш как любим човек се губи и не търси път обратно е страшно .
А когато си загубил въпросния човек и се чудиш как да продължиш,дали той те наблюдава отгоре ,дали е намерил светлината,дали изобщо има такова нещо,а и ти самия да откриеш пътя не обратно,а напред ,тогава пропадането е всеки ден,без значение дали имаш чашка,бутилка или бидон .
Такива тежки теми се засягат в тази последна книга от поредицата за династията Деверил,на фона на призраци,на пристигаща писателка,взема си творчески отпуск,но винаги готова да напише нещо интересно,но тактично , страстите,които ще разбуни и пожар,който може да изпепели всичко,до което се докосне . Това ви очаква като достоен край ,в който да си поплачете,да ви стане скучничко,а защо не и да намерите отговор на въпрос,който ви тормози - мога ли да го направя,да се взема в ръце и мога ли да живея нормално с толкова затворени чувства в мен..