От древността до днес тайнствени митични същества властват над хора и природа. След век примирие, на Еньовден, между тях пламва война за златните съкровища в недрата на България.
16-годишната Неда попада в клопката на стара и опасна магия. За да се спаси, трябва да надхитри надарения с ум, сила и смелост Марко. Съдбите им обаче са оплетени в здрава невидима нишка още от детството…
Врагове с обща тайна или съзаклятници по неволя са Неда и Марко?
Ще останат ли верни на своите или ще следват инстинкта да пазят другия?
Ще го бъде ли това, на което и двамата се надяват – съдбата да не ги среща отново?
Искра Урумова е родена на 04.10.1972 г. във Варна. Завършила е журналистика във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Работи като журналист над 15 години – репортер и редактор във вестници, радио, интернет агенции и телевизии. Позната е на широката аудитория като телевизионен кореспондент. Дебютният й роман „Откраднато“ – първа част от трилогия, е издаден през 2017 г., а втората книга „Обречено“ излезе през март тази година. В края на юни 2018-та предстои появата на третия роман от трилогията – „Опазено“. Искра нарича своята трилогия „история за български чудеса“, защото сюжетът й вплита в едно приказни образи от родния фолклор – самодиви и юнаци, любовна история и пътешествия из мистични кътчета на България и по света.
Започнах дебютния роман на добре познатата ни от телевизионния екран журналистка Искра Урумова с големи очаквания. Знам, знам, това никога не е умна стратегия. Към всичко е добре да подхождаме с отворен ум, но тук нямаше как да пренебрегна натрупаните до момента добри впечатления, преди да разлистя „Откраднато“ (изд. „Думите“). Присъствах на неформалната среща на авторката с читатели, стари и бъдещи приятели, във Варна. Вече ви разказахме за изключително уютната атмосфера на събитието. Ще разберете защо събрах толкова топли усещания още преди да се докосна до магичния свят, който Искра Урумова е създала.
„Откраднато“ е първа част (или „първи сезон“, както гласи подзаглавието) от замислена трилогия с вече написани продължения – „Обречено“ и „Опазено“. Очакваме ги на специални дати догодина – 25 март (Благовещение) и 24 юни (Еньовден). Съвсем в духа на историята е да бъдат избрани тези празнични дни, тъй като символиката и фолклора са градивните елементи на романа.
Не бих се ангажирала да определя жанра му. Из интернет може да попаднете на етикетите „фентъзи“ или „тийн“, но ако трябва да бъда по-точна в описанието, бих изброила още много характеристики – приказка, магия, разказ за чудеса, връщане към корена на българската история и фолклор, дори туристически наръчник на тайните и мистични кътчета на страната ни! Дръжте се, има още много, но ще бъда така добра да не ви развалям удоволствието сами да откриете какво се крие зад елегантната корица на „Откраднато“ (чиято концепция е изцяло на авторката).
Всичко започва в навечерието на Еньовден – празник, свързан с тайнство и силата на билките. Шестнайсетгодишната Неда е самодива, която се събужда, след като е била отвлечена заедно с две свои посестрими. Тя се е спасила по чудо, но самодивската сила на другите момичета е отнета завинаги. Започва шеметно приключение, в което съвременният свят се преплита с магичното и всеки читател търси границата между реалност и фикция.
Действието в романа се развива в продължение на четири години – време, през което Неда пътешества из тайни, но реално съществуващи места в България, за да получи „пълно прочистване“ и да се подготви да стане Пазителка. Книгата е изпъстрена със самодивска терминология, обяснения за различни йерархични структури в мистичните светове, значението на билките, символите, жестовете… На моменти се изгубвах в плетеницата от магични елементи, но подозирам, че се дължи на скромния ми опит в четенето на фентъзи. Вярвам, че почитателите на бягството в алтернативни реалности ще останат захласнати, защото Искра Урумова е умел разказвач, който пленява с изящното си въображение.
Разбира се, и тук, като в живота и във всяка добра история, има любов. Неда среща овчаря Марко и привличането помежду им е непреодолимо. На него обаче младите трябва да устоят, защото самодиви и овчари не бива да бъдат заедно. Те са във вечен дуел – ту си помагат, ту си пречат, любят се и силно се мразят, вечно се препират и гонят, но не могат едни без други. Така и природата не може без тяхното единство.
Без да разкривам детайли от сюжета, бих ви споделила основата на „Откраднато“, или поне основните теми, които аз откроих. На първо място поставям дуалността във всеки аспект от историята, като се започне от името на главната героиня Неда, само по себе си игра на противоположни думи. Главният сблъсък е между самодивите и овчарите. Самодивите вероятно ще предизвикат по-еднозначна асоциация в съзнанието ви, но не се заблуждавайте с овчарите. Тук се има предвид образа на юнака, силния мъжки герой, който повечето малките момчета искат да бъдат, като пораснат, подобно на момичетата, които копнеят да бъдат женствени и чаровни като самодивите.
Харесва ми идеята, че няма изцяло добри или лоши герои. През целия роман и самодивите, и овчарите са изградени от противоречия. Хем са благородни, хем са крайно егоцентрични. Отдават живота си за хармонията в природата, а на моменти са отмъстителни и жестоки. Същото е и в нашия прозаичен, реален свят. Имаме много лица и във всеки един миг избираме кое да покажем на света. Цялостни сме с всичките ни черти – и благородни, и малко зли. Подобно е и с равновесието в природата – разрушителни процеси се редуват със съграждането и създаването на нов живот.
Пътешествието на Неда е своеобразно опознаване на вътрешния й свят. Заедно с този дълбоко личен процес читателят е въвлечен в приключение, което ще го разсее от сивотата на ежедневието, а и ще го накара да почувства по-близки българските чудеса. Не е лошо наред с историите за вампири, орки и елфи да познаваме и нашенските митологични създания. Ще се изненадате колко прелестни и интересни са! С мен поне се случи точно така.
И за да бъда максимално обективна, напук на споменатото в началото позитивно предубеждение, ще изкажа и основния минус на книгата. Тя свършва. По-несправедливото е, че дори и със самодивската чудодейна сила не можете веднага да изтичате до книжарницата, за да си купите втора част. „Обречено“ все още не е издадена и, повярвайте ми, това само добавя мистика и напрежение в очакването на развръзката!
Започвайки тази книга веднага осъзнах, че не е моето "нещо". Доста са ми далечни подобни фантасмагории и колкото и да се опитвах да не подхождам предубедено и да й дам шанс, много не ми се получи. То в тази първа книга и нищо особено не се случи - след първата среща между самодивата Неда и овчаря Марко всеки си пое по пътя и само се вмъкваха някакви легенди и обяснения, които не мога да кажа, че ми бяха интересни. Мислех, че ще има повече за самите главни герои и някаква заигравка между тях. Тъй като все пак ми е обещано, че нещо ще се случи по нататък ще продължа и с втора пък ще видим.
Много магично,наситено с истории от фолклора и легенди.Личи си, че авторката се е постарала да събере доста информация, преди да се впусне в това пътешествие.Малко не разбрах защо това ковчеже,което е откраднато от овчарите и предизвиква цялата война със самодивите,е толкова важно,но го отчитам като мой пропуск. Историята върви плавно и потапя постепенно в живота и връзката между Неда и Марко, още откакто се срещат като малки деца.Отношенията им са сложни и ми е много интересно как ще се развият нататък.
Все пак на мъничкото злорадо в мен му се искаше Марко да открадне гривната на Неда, след като така благородно й върна кичура коса, но пък ще видим какво ще се случи.
В " Откраднато" се зараждат първите любовни трепети между многовековни според поверията врагове- самодиви и овчари. Самодивата Неда и потомственият овчар Марко, се оплитат в мрежите на любовта без самите те да го осъзнават ясно. Водени от една единствена цел- битка за златото по нашите земи, те неусетно попадат във водовъртежа на непознати и забранени за техните родове емоции. Много добро начало на Самодивски сезони. Магично, приказно, динамично приключение с елементи от българския фолклор и легенди.
Имам проблем с тази книга. Идеята е супер яка, заради което бих искала да ѝ дам 5*, но кефа е до там. :( За толкова кратка книга ми отне почти месец да я прочета, което не говори добре за нея. :( Твърде много пропуснат потенциал.
Марко и Неда са ми плоски като герои, твърде еднотипни и клиширани - наперен левент и устата начетена мадама. Което нямаше да е проблем, ако имаше някакво развитие в образите. Но освен някакви съмнения, които започнаха да се пораждат и в двамата, че нещата не стоят точн�� така, както им ги представят по-старшите в йерархията, нещата си останаха до там.
Стилът на писане е тромав, имах чувството, че чета пътепис с преплетени в него легенди за местата, които се описват, а не динамична история за конфликта между самодиви и овчари.
Твърде често се изсипваше много информация на куп, което ме отегчаваше. Например седят си Неда и Сирма в колата и започват да водят празен разговор за някоя билка или място. Все се мислех дали не може тази информация да бъде вплетена в действието, а не да бъде предавана през диалози... Дори не съм сигурна дали и половината беше нужна. Ако действието беше повече и историята се движеше по-динамично, може би нямаше да ми е толкова скучно.
Впечатлена съм от проучванията, които е направила Искра Урумова и събраната информация. Научих интересни неща за много места из България. Но начина по който беше предадена се отдалечава значително от представата ми за художествена литература.
Тази първа книга ми е като един ненужно дълъг пролог към същинската история. Надявам се следващите две части да са по-сполучливи.
Брей, можело значи да се напише роман, основан на българския фолклор, който да не претендира да е наръчник, требник или не знам си какво още. Разбира се, завръзката е ясна, но пък много симпатична и подходяща за жанра.
Книгата ми е в списъка от години, но нямаше да стигна скоро до печатното издание.
Определено не е моята книга, не ми хареса! Единствено уверението на прочели цялата поредица приятели, ме накара да я прочета до края. Беше ми някак хаотична, без никакви реални случки и събития. През цялото време, докато четях, имах усещането, че цялата тази първа книга е едно голяяяямо въведение към историята - много описателно, много тегаво за четене за мен. Струваше ми се, че по-скоро чета компилация между туристическо ръководство на България, требник от древни български сказания, легенди и фолклор и наръчник за билколечение. Заедно с това ми беше доста неумела компилация между древни вярвания и съвременни технологии, ако щете даже и като начин на говорене на героите. Някак чувството, което ти дават древните вярвания и легенди, никак не опонира на вметнатите след това опити за шеги на тема секс, гаджета и забиване на мацки. Заедно с това, през цялото време ми напомняше на трилогията на Цветелина Владимирова - "Вестители", и то много. И имам изключително големи съмнения, че и краят й ще е такъв и ще се окаже, че всичко е една голяма конспирация и лъжа на най-върховните и при самодивите, и при овчарите. Не е моят стил, не е моята история... засега. Доколкото знам, другите книги са много добри. Искрено се надявам, че в тях вече ще прочета същинската история на Неда и Марко и ще задържат интереса ми.
Любовно фолклорно фентъзи за отношенията между овчар-бизнесмен и самодива-хипарка... Очаквах нещо повече. Книгата ми се видя много слаба откъм действие, съдържанието й се върти около инфо-дъмпове за света на самодивите и около страстни копнежни пробождания в интимните части на двамата герои. Уж трябва да мирише на Съдба и Легенда, а диалозите между влюбващите се са като в осми клас голямото междучасие. Не знам за вас, но много ме дразнят свалки-заяжданки, даже да ги чета не понасям. Натаковайте се и да се свършва с тази мъка, ей. Това не е флирт.
Като цяло книгата е грамотно написана, но безидейна и плоска. Тъй като нищо не се случва, звучи като предговор към свят, с който нямам желание да се запознавам по-нататък. Има още две-три книги в тази поредица, но ще ги пропусна.
Няма да слагам звезди. Не съм в таргета на този тип произведения.
Още щом за първи път попаднах на "Откраднато" разбрах, че ще ми хареса. Само че не очаквах да е чак толкова много! Магията направо струи от тази книга! Щях да я прочета много по-бързо, но на всеки две изречения не трябваше да проверявам в Гугъл всичките невероятни места, които са описани, за повечето от които дори не бях и чувала. И които сега отчаяно искам да посетя! Шапка свалям на Искра Урумова за целия труд, който е вложила в тази книга - прекрасна е! Пътешествието на Неда и Сирма из България беше страхотно и толкова интересно. А така се влюбих в Любовище, че се зарекох някой ден задължително да го посетя! Искрено се надявам повече хора да прочетат тази трилогия!
Преплитането на голклора и модерното доста ми хареса. Знам че историята не приключва, но финала беше много незавършен. Липсваше ми частичен финал, отворен финал или не знам как да го опиша. Определно ми е интересно какво предстои…
Трябва да си призная, че не очаквах красотата и магията, която ме заля от тази поредица. Давам четири звезди, само защото очаквах още нещо да се случи в първата част, но пък това само ме накара по-бързо да посегна към втората. :)
Посегнах към трилогията с много високи очаквания и може би заради това съм разочарована.
Историята тепърва започва да се заплита в първата част "Откраднато", затова ще дам шанс и на следващите.
Книгата се чете бързо и лесно. Очевидно идеята на авторката е да преплете мистиката на древните вярвания и ритуали със съвременния свят, но на моменти тази модернизация ми идва в повече. Например, самодивата си отваря лаптопа и чете фолклорни легенди в Интернет; овчарите "забиват мацки" и говорят за тях в твърде дискотечен стил и др. Това някак размива фееричната и романтична представа, която имам за самодивите и техните обреди, магиите и тайнствата им.
Интересен роман за любовта м/у мистични български фолклорни образи на самодива и овчар. Написана е така че да бъде интересна на младото поколение като едновременно ги запознава с български обичаи, значението на билките и много легендарни местности.
реална оценка 2-2.5*, но понеже е български автор и имаше интересни митове и легенди вмъкнати вътре, ще завиша леко
Отне ми цяла вечност да прочета тази кратка книжка. Почвах я и я оставях толкова много пъти, че накрая се върнах в начало и наново я четох повече от месец. Разбирам, че това е първа книга в този свят и няма как да няма въведение в неговото устройство, но всички детайли, всички хвърлени разкази и случки с препратка към разни легенди от нашите земи ми бяха прекалено разхвърляни, хаотични и непоследователни и губех интерес с всички описани подробности и стотиците хвърлени имена, които и за секунда не можех да запомня.
На практика не видях нещо кой знае какво да се случи по отношение на сюжета. Много мудно действие - почти никакво, и през цялото време чаках нещо по-романтич��о да стане. Уви.
Хареса ми как беше преплетено настоящето с легендите и макар някои неща да звучаха странно, комбинацията ми допадна. Действително някои разкази ми бяха много любопитни, но други просто исках да прескроля и да мина напред.
Като една своеобразна обиколка на България беше всичко, но си мисля, че ако легендите бяха разказани, заедно с нещо случващо се в историята, щяха да бъдат по-запомнящи се. Така бяха хвърлени като една купчина от факти, в които буквално се изгубих и в момента не бих казала, че помня много.
Започнах обаче следващата книга от поредицата и там още отначало нещата тръгват ингтиргуващо. Надявам се да има някакво раздвижване по-нататък, защото тази първа част беше изключително трудна за четене. А това, че е български ��втор с ужасно много добри ревюта, ме карат да продължа с поредицата. Дано очакванията ми се оправдаят в следващите две книги
Макар и да не му се дава много гласност, общоизвестен е фактът, че знаем много повече истории за вампири, върколаци и други екзотични същества, отколкото за собствения ни фолклор. Сега обаче ще ви представя началото на една трилогия, която може да попълни доста пропуски и то докато следите със затаен дъх какво е накроила съдбата за една девойка. Неда обаче не е каква да е девойка - тя е самодива. Самодива в беда. Тя и две другарки са заловени от овчари -техни отколешни врагове. Но по някаква причина овчарят пощадява косата - и съответно здравия разум на Неда, отнасяйки със себе си само един кичур. И това обаче никак не е безобидно - защото чрез този кичур Неда и овчарят Марко стават свързани. Макар че може да се окаже,че връзката между тях е по-стара, по-здрава, и не зависи само от това, що е откраднато...
Аз ще съм първа на опашката пред изповедалнята колко малко знам за самодивите. Затова не мога да преценя къде свършва мита и започва авторовата измислица. Знам от срещата (йей, бях на среща с авторката), че тя е направила много сериозни проучвания за легендите и местата. Знам също, че много ми хареса опозицията на самодиви и овчари и как се вписаха в съвремието на историята.
"Овчарите" са наследниците на юнаците от народните приказки и песни, антиподи на самодивите и най-близкото нещо до бг таен богат кръг, което съм срещала. В "Откраднато" има доста явна опозиция между самодиви и овчари, женското и мъжкото начало, природа и хора,духовно и материално. В следващата книга тези граници ще почнат леко да се размиват, но в "Открадното" можеда кажем, че овчарите са антагонистите в историята,със своите кражби, застрашаващи дългия мир. Но в лицето на Марко - един много харизматичен антагонист. (Изтъквам го, защото имах такова условие :D ) Въпреки че започва книжната си кариера донякъде от страната на лошите, Марко също получава възможност да се изкаже- Разказът се мести между гледните точки на Неда (в 1л.) и Марко (в 3л.) и можех да отлича характерните им гласове в. текста. Хареса ми това - предполагаше да станем по близки с Неда, но разбираме по-добре и Марко и динамиката на чувствата и отношенията на двамата. А като са ни дадени и противоположните гледни точки към световете на самодивите и овчарите, и няма как още отсега да се зачудим кое е истина и кое е останало скрито.
В първите няколко страници се обезпокоих, че стилът няма да ми е съвсем присърце. Открих обаче, че идеално приляга на темперамента на Неда и образа в главата ми - тя е доста по-пряма и уравновесена от другарките си самодиви. И преди ми се е случвало така точно да си паснат нещата - например с Кас от "Анна в рокля от кръв", където дори и сегашното време имаше своя чар. Обратно на "Откраднато" - единственото нещо, което не сработи с мен като стил и оформление беше разделението по часове и дати. Тази информация отначало ме боцкаше в очите, после мозъкът ми се научи да я изпуска, така че всичко беше окей.
По нагоре отворих дума за чувствата между Неда и Марко. В този том има не толкова романтика, колкото сблъсък, напрежение, и неотречима връзка между двамата. Дали за вас това е разочарование или облекчение, избирате сами :) За мен на този етап, това беше по-скоро плюс.
Забелявате, може би, че не говоря много за сюжета. Това е защото, ако се разпростра извън споменатото в анотацията, вече ще съм издала твърде много. " Откраднато" е тънка книга, и е сравнително бедна на събития. Въпреки че нямам никакви критики относно коя да е случка от сюжета, това прави впечатление. Още повече, че действието е съсредоточено в първата половина или 2/3 от книгата, а после историята малко се носи по течението. На този фон се вижда и друг дисбаланс - между информация и събития. Започнах ревюто си с това как като читатели ( и като хора) имаме нужда от тази информация. Авторката видимо се е постарала не само със събирането, но и с интегрирането на това знание, като фактите се преплитат в диалозите и пътуванията на героите. Но и така информацията чувствително взе превес към края.
Въпреки тази лека деклинация, затворих "Откраднато"единствено с желание да започна следващата. Малко книги препоръчвам на всекиго, но тази е една от тях - прочетете "Откраднато".Ще научите много за самодивите, за приказките и песните, за чудните места в България; и ще получите завръзка на една магична история и може би любов. Какво друго да поискате от 180 стр?
Днешното ни ревю е посветено на „Откраднато”, „Обречено” и „Опазено”, или иначе казано – трилогията „История за български чудеса” на Искра Урумова. А ето и думите, с които това Young Adult етно фентъзи събуди любопитството ни: „Иcтopия, в ĸoятo oмaйни глacoвe шeпнaт ĸpacиви, нo oпacни тaйни зa cĸpити cъĸpoвищa, зa нeзeмни cили , зa жecтoĸи yбийcтвa и зaбpaнeни любoви, зa знaниeтo нa ĸpъвтa и мoгъщecтвoтo нa cъдбaтa…” Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Отне ми не повече от 1 ден и прочетох книгата,не само защото е под 200 страници, но и защото ми закова интереса от началото до края. Има 1-2 неща, които не ми допаднаха, но все пак четенето ми беше много приятно. Народен фолклор, примесен със съвремието, поръсен леко с българска история и потопен в българските природни богатства. Чудно!
Не беше най-интересното четиво, но ме заинтригува. Има доста потенциал. Лека и приятна история, пълна с много исторически факти и фолклор. Ще продължа със следващите части със сигурност.
Хареса ми. Научих много нови неща, въпреки че по едно време получаваш толкова ненужна информация. Но героите са добре - адекватни, човешки и мисля, че ще ми е интересно да разбера какво ще се случи в бъдещето им.
Това е поредица и честно казано попаднах на 4тата книга "Орисана" и бях в шок, че има други три, за които не съм чувала. Почнах да ги слушам по Storytel и разказвача беше супер също.
Ако можеше щях да дам 10 звезди! Не очаквах толкова да ми хареса. Освен историята между Неда и Марко ми беше много интересно всичко от българския фолклор, което авторката представи - легенди, места, обичаи, ритуали ... Чудесно написана история, която те увлича от началото до самия края.
Интересна история. Хареса ми как са описани местата, на които се развива действието и фолклорните елементи. Надявам се на развитие на героите с напредването на историята. Отчитам и факта, че за мен книгата е по-скоро за по-млади читатели от моята особа.
Интересна и много различна книга. Научих и доста неща, които не знаех за български обичаи, билки и мистични места в България. Митовете се превръщат в истинска приказка с романтични нотки. Определено ще изслушам цялата поредица.
Интересна и запленяваща история - българска митология, познати и непознати места от родината и интересна динамика между персонажите. Прочитът на Яна Кузова е брилянтен!
С тази дума мога да опиша моето приключение в света на самодивите, овчарите и българската митология.
А то започна напълно случайно, с представянето на поредицата на авторката в Икономическия университет Варна. Ако някой ми бе казал, че в университета ще открия една от любимите си поредици, нямаше да му повярвам. И ако трябва да бъда напълно откровена, бях разколебана дали да отида. Но благодарение на приятелка, взех правилното решение. И не съжалявам.
Защото чрез историята на авторката успях да преоткрия красотата на нашата митология. А тя е също толкова вълнуваща и пленяваща колкото вечната борба на самодивите и овчарите.
Мисля, че тук е правилното място да споделя, че страшно много харесвам корицата. Семпла, но загадъчна. Перфектното съчетание на цветове и детайли. Определено ми харесва.
За мен Неда е като разцъфнало цвете, което едва сега научава за света, в които живее. Малко по детски наивна, но вярваща в призванието си и готова да направи всичко за посестримите си. Точно затова и срещата ѝ с Марко за мен бе една от най-интересните части на книгата. Толкова много емоции, имаше в нея, че сякаш не четях книга, а преживявах случващото се през нейните очи.
От друга страна Марко, не мога да си изкривя душата и не си призная – в началото не го харесах. Защото до този момент толкова бях заобичала Неда, че действията му ме накараха да настръхна. И все пак до края на книгата успя да порасне в моите очи и да науча повече за него и за овчарите.
И както винаги излиза, всяка монета има две страни. И доброто не винаги е добро, както и лошото не винаги е лошо.
Единственото, за което съжалявах първия път, след като прочетох първата книга е, че на представянето на поредицата не си взех и трите. И се наложи да си ги поръчам и да чакам, докато пристигнат, за да продължа пътешествието си.
Като недостатък не само на първа книга, но и на следващите мога да посоча, че ми се искаше да видя повече и от гледната точка на другите герои. Например Сирма, Гюра и Юдите ми бяха много интересни като персонажи. А също и дядото на Марко.
Отдавна не ме беше впечатлявала така някоя книга. Май това ще е моята новата любима поредица. За съпоставка четох с голямо удоволствие "Самодива" на Краси Зуркова, а се оказа, че тази книга е в пъти по-добразащо. Нека уточня, че все още я харесвам. Ето да обясня и защо: За "Самодивските сезони" мога да кажа, че са изключително свежо четиво. Защо ги смятам за свежи ли? Защото не ми напомнят на 1800 други познати книги със сходен сюжет, защото са нещо различно и оригинално, защото разказват за нещо по-непознато, защото показват един по-различен прочит на българските легенди и митове и ни карат да погледнем чудноватите кътчета на България с нови очи. За мен тази книга крещи "България" с всяка своя дума. Обожавам как е представена страната ни и се надявам и другите хора да се влюбят в този образ, за да всички да започнем да й се любуваме, както й се полага. Интересни персонажи, заплетена история, объркани емоции, голяма доза предупределеност и една капка хаос създават тази невероятна история... заслужава си!