What do you think?
Rate this book
Кар(а) Тепе. Пътят на Васила
Лятото на 1913 г. От някогашната столица на Османската империя до едно българско село в подножието на три хълма – пътят на Васила е осеян с трудности и загуби. Докато не среща Христо – мъжа, за когото е готова да бъде по-силна от ужаса на войната, от дългите самотни нощи и дори от решенията на съдбата. Трябва ли да се примириш с Божията воля, когато може да изгубиш най-ценното – любовта?
50-те години на 20-и век. Огънят, който изгаря сърцето на Цвета и я подтиква да прекрачи оковите на патриархата и предразсъдъците на обществото. Едно име – Иван. Колко изпитания е способен да премине човек, комуто е писано да обича?
История за няколко човешки съдби, преплетени случайно – от Междусъюзническата война, през пленническите лагери, до борбата за най-милото – потомството.
Една история за времето, в което честта и достойнството са над всичко, за неочакваните житейски дарове и за смелите мечти.
50-те години на 20-и век. Огънят, който изгаря сърцето на Цвета и я подтиква да прекрачи оковите на патриархата и предразсъдъците на обществото. Едно име – Иван. Колко изпитания е способен да премине човек, комуто е писано да обича?
История за няколко човешки съдби, преплетени случайно – от Междусъюзническата война, през пленническите лагери, до борбата за най-милото – потомството.
Една история за времето, в което честта и достойнството са над всичко, за неочакваните житейски дарове и за смелите мечти.
212 pages, малък формат, меки корици
Published March 29, 2022
89 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 14 of 14 reviews
July 21, 2022
Това е една книга, за която трябва много да се говори, поне според мен.
Историята започва в Одрин в едно размирно време - води се война, в която няма значение кой е победител жертвата е народа. Там започва пътя на Васила, който е осеян с много препятствия и трудности. Само силата на характера и ще и помогне да го извърви.
Авторката редува историите на Васила и Цвета, които се развиват в различно време, но накрая се обединяват и обогатяват. Съдбите на двете са различни, сблъскват се с различни проблеми, но общото между тях е волята и любовта. А любовта както знаем, ще спаси света!
За мен образа на Цвета ми стана по-любим и по- близък, но съдбата на Васила е много по-тежка и трудна, много по-разтърсваща. Авторката зачеква теми, които не сме свикнали да обсъждаме в контекста на онова време, което прави историята много интересна. Все пак основен е фокуса върху женската сила и смелост, и върху войната.
Стилът на авторката е лек и приятен, като започнеш да четеш не искаш да спираш. Препоръчвам ви я с две ръце, но най-вече ви я препоръчвам със сърце!
Историята започва в Одрин в едно размирно време - води се война, в която няма значение кой е победител жертвата е народа. Там започва пътя на Васила, който е осеян с много препятствия и трудности. Само силата на характера и ще и помогне да го извърви.
Авторката редува историите на Васила и Цвета, които се развиват в различно време, но накрая се обединяват и обогатяват. Съдбите на двете са различни, сблъскват се с различни проблеми, но общото между тях е волята и любовта. А любовта както знаем, ще спаси света!
За мен образа на Цвета ми стана по-любим и по- близък, но съдбата на Васила е много по-тежка и трудна, много по-разтърсваща. Авторката зачеква теми, които не сме свикнали да обсъждаме в контекста на онова време, което прави историята много интересна. Все пак основен е фокуса върху женската сила и смелост, и върху войната.
Стилът на авторката е лек и приятен, като започнеш да четеш не искаш да спираш. Препоръчвам ви я с две ръце, но най-вече ви я препоръчвам със сърце!
March 21, 2023
Две преплитащи се истории, разделени от линията на времето. Две силни жени с различни съдби, но следващи сърцето си. "Кара тепе" е книга, в която думите се леят и звучат сладко, родно, свидно. Сякаш авторката не е наша съвременничка, а е живяла в онези години - толкова автентично усетих стила ѝ. Но това, което най-много ми допадна в книгата, е, че тя ме пренесе в моето детство. Имах чувството, че отново съм седнала до баба, която ми разказва историите си, а около нас жужат насекоми, слънцето напича жарко и във въздуха се носи мирис на изсъхнала трева.
"Кара тепе" разказва не само за силата на любовта, но и за онова поколение българи, преживяло войни и изхранвало се от земята. Онова поколение - олицетворение на достойнство, чест и трудолюбие.
"Кара тепе" разказва не само за силата на любовта, но и за онова поколение българи, преживяло войни и изхранвало се от земята. Онова поколение - олицетворение на достойнство, чест и трудолюбие.
April 7, 2022
Прекрасна книга. Върна ме в миналия век!
July 24, 2023
Книгата е интересна. Чете се много бързо. Аз я прочетох през един от тези горещи следобеди това лято.
Допадна ми, но...
На мен ми липсваше динамиката на сюжета, също мисля, че историята, колкото и интересна да е (всъщност-историите, защото са две), има нужда от повече разгърнатост. Водех се по една линия, абсолютно права без никакви завойчета, изкривявания, трептения на сюжета.
Допадна ми, но...
На мен ми липсваше динамиката на сюжета, също мисля, че историята, колкото и интересна да е (всъщност-историите, защото са две), има нужда от повече разгърнатост. Водех се по една линия, абсолютно права без никакви завойчета, изкривявания, трептения на сюжета.
April 17, 2022
Книга, която припомня какво е било, какво е сега. Кои са били ценните неща тогава, и какви сме сега. Прекрасна книга. Навява топлина за отминалото време, показва ни какво е любов, сила и желание. Желанието на една жена да бъде майка, да бъде любима и тежките пътища, по които е преминала. За загубите в живота на Васила, и силата с която тя ги преодолява.
August 31, 2022
Отново си харесах „Кар(а) Тепе” на Десислава Илкова супер импулсивно и с призив от дълбините на сърцето си. ♥️
Заплени ме рисуваната корица. С лика на една достойна българка в образа си от тогава. Не сбърках. Не само, че не сбърках, но и направих съвършено добър избор с този роман, с тази история. Още с първите страници усетих добре познатия привкус на българското от един друг далечен свят.
Израснала съм в семейство, в което архаичните, старобългарски думи и турцизмите са се употребявали много и често бях единствената, която знаеше значението им в училище. Усетих силна връзка с историите, които моята баба ми е разказвала за техните младини, живот, минало. От много малка имам изключително специално отношение към нашите корени, минало, история. Закърмена съм с уважение и дълбок респект към предците ни, към нашето си. В съвсем ранна възраст изчетох българските класици и ми беше много интересно да се пренасям във времена, които са трудни за разбиране от призмата на модерното ни настояще, а още по-сложни за една детска глава, но го обожавах. Пътуването във времето на турското робство, на освобождението, на ранното възраждане след всички перипетии, през които нашата прекрасна родина преминава. А Васила освен красиво женско име е и името на моята прабаба. Книгата носи емоции. Всякакви. Бих я нарекла съвсем категорично шедьовър и национална гордост.
Емоцията, която тази книга ти дава е много силна. Макар да я четях на един дъх, ме караше да настръхвам и дори да плача. Първият път, в който се разплаках беше съвсем в началото. Първите стъпки, които споделих заедно с Васила, когато пътят ѝ тепърва започваше. Случи ми се неведнъж до края. Романът те кара освен да заплачеш с глас и да се опиташ да овладееш бумтящото в гърдите ти сърце, да се замислиш.
За важните и маловажните неща, за ценностите, за любовта. Да се събудиш и запиташ: „Нима нямам всичко, което може да иска човек?!” Когато вървиш редом до хора, които могат да не видят очите си с години, но чакат вест, писмо, завръщане и любовта не гасне, а става още по-силна, още по-истинска, си даваш сметка, че ние в наши дни ние нищо не знаем. Нищо за истинския къртовски труд на полето, който за предците ни е бил ежедневие. За отдадеността до степен на себеотрицание, което поставя семейството, дома, честта винаги на първо място, на свещен олтар със запалена свещ. За тежкото бреме на хорското мнение. За непреклонната вяра. За любовта, която е толкова всеобхватна и всепоглъщаща.
„И като се замисли човек – от какво друго имаме нужда, освен от любов?”, когато тя е всичко, за което милееш, копнееш и тачиш. „Каква сила има само любовта… От плевел благороден храст ще направи…”. Но какво е любовта?! За всекиго различна, за всички ни еднаква. За Цвета – „Това ли е любовта, Иване? – погледна отново към звездите. – Да умираш за някого, а в същото време да живееш за него?”.
Едва ли само аз виждам дълбочината на посланията, които Деси ни отправя, пробуждайки ни от съня на забравата. Забравили родовата си памет, славното минало и кои са истински важните неща в живота. Препоръчвам горещо книгата на всеки без значение какво обича да чете. За да си припомним заедно важното и гордостта да се наричаме българи.
October 26, 2022
“Кар(а) Тепе. Пътят на Васила” от Десислава Илкова е една от последните книжки, които прочетох. Благодаря на авторката, че ме направи част от магията, която се криеше из страниците. На мен книгата много ми хареса. Вече ме е страх да пиша положителни неща за книги, които ми се изпращат, защото понякога хората ги тълкуват като лъжливи щом не са негативни. От друга страна, как мога да си кривя душата, когато някоя история наистина ми е харесала? Може би, единственото, което не ми хареса напълно беше корицата. Харесвам цветовете в нея, но самата тя ми носи едно тежко чувство.
Книгата е с малък обем и се чете на един дъх. Страшно много ми допадна това, че главите бяха кратки. И, тук го имаше момента, в който си казвам “само още една глава” и после като малчо ми каже “мамо, слънцето е изгряло” в 7 часа и осъзнавам, че имам проблем. В историята се срещаме с Цвета и Васила. Следваме две времеви линии като ми беше много любопитно как двете ще са (и дали ще са) свързани една с друга. Харесах образа на Васила една идея повече, защото беше много по-силен от този на Цвета. Но, пък виждаме самата Васила през годините и осъзнаваме какво я е превърнало в човека, който е в момента. Обожавам книги с добре изградени женски образи.
Сблъскваме се с битието на хората живеещи по онова време. Допадна ми това, че бяха описани доста от нещата, които е вършил един човек през деня си. Всеки си има задължения в къщата и извън нея и ние се запознаваме с тях. А, това, че не бяха твърде дълго и скучно описани беше голям плюс. Интересна ми беше любовната история на Цвета и Иван. Винаги съм се чудила на привичките и обичаите на хората в миналото ще се отнася до женитбата. Разбира се, войната, която беше на заден фон предполагаше и тъжни моменти, но увлекателният стил на писане на авторката успя да ме разсее от това. Ако не е станало ясно, препоръчвам книгата. Да, хареса ми. И, не, не го казвам само, защото книгата ми е изпратена от авторката. Аз лично ще следя нейното творчество що се отнася до романи, а пък кой знае, може и да надникна в книгите със стихове, които пише!
Книгата е с малък обем и се чете на един дъх. Страшно много ми допадна това, че главите бяха кратки. И, тук го имаше момента, в който си казвам “само още една глава” и после като малчо ми каже “мамо, слънцето е изгряло” в 7 часа и осъзнавам, че имам проблем. В историята се срещаме с Цвета и Васила. Следваме две времеви линии като ми беше много любопитно как двете ще са (и дали ще са) свързани една с друга. Харесах образа на Васила една идея повече, защото беше много по-силен от този на Цвета. Но, пък виждаме самата Васила през годините и осъзнаваме какво я е превърнало в човека, който е в момента. Обожавам книги с добре изградени женски образи.
Сблъскваме се с битието на хората живеещи по онова време. Допадна ми това, че бяха описани доста от нещата, които е вършил един човек през деня си. Всеки си има задължения в къщата и извън нея и ние се запознаваме с тях. А, това, че не бяха твърде дълго и скучно описани беше голям плюс. Интересна ми беше любовната история на Цвета и Иван. Винаги съм се чудила на привичките и обичаите на хората в миналото ще се отнася до женитбата. Разбира се, войната, която беше на заден фон предполагаше и тъжни моменти, но увлекателният стил на писане на авторката успя да ме разсее от това. Ако не е станало ясно, препоръчвам книгата. Да, хареса ми. И, не, не го казвам само, защото книгата ми е изпратена от авторката. Аз лично ще следя нейното творчество що се отнася до романи, а пък кой знае, може и да надникна в книгите със стихове, които пише!
September 12, 2022
Истински родна и свидна книга.
Така ме грабна още от първите страници, че не успях да разбера как за ден я приключих. Разкошно разказва Илкова, а красивият й изказ просто омайва. Създаде ми много уют, отведе ме на магични места, а как само си представях всеки ерген и всяка мома, всяка баба, селска къща и цвете. Почувствах и топлината на огъня им, и колко люта е ракията в задушевната семейна обстановка.
Романът разказва уж простички, обикновени житейски истории, които обаче проследяват силни герои, герои с характер и хъс да преследват своето. Любовта и болката вървят ръка за ръка из страниците и за пореден път ни показват, че неизмерими могат да бъдат човешките граници. Във време на безчинства само здравият дух може да задържи човека цял. Изпълненият със загуби и мъка живот на Васила хваща читателя за гърлото и силно крещи, че всеки си има мисия в света и тя невинаги съвпада с нашите желания, или просто е пречупена през друг ъгъл. Най-любима ми е сватбата с цялата й пъстрота и истинност, а стихотворението в самия край е същинска божествена подредба на български думи.
Много ми харесаха тези 200 страници, влюбих се в разказваческия талант на авторката и нямам търпение да започна следващо нейно заглавие.
🧡
Така ме грабна още от първите страници, че не успях да разбера как за ден я приключих. Разкошно разказва Илкова, а красивият й изказ просто омайва. Създаде ми много уют, отведе ме на магични места, а как само си представях всеки ерген и всяка мома, всяка баба, селска къща и цвете. Почувствах и топлината на огъня им, и колко люта е ракията в задушевната семейна обстановка.
Романът разказва уж простички, обикновени житейски истории, които обаче проследяват силни герои, герои с характер и хъс да преследват своето. Любовта и болката вървят ръка за ръка из страниците и за пореден път ни показват, че неизмерими могат да бъдат човешките граници. Във време на безчинства само здравият дух може да задържи човека цял. Изпълненият със загуби и мъка живот на Васила хваща читателя за гърлото и силно крещи, че всеки си има мисия в света и тя невинаги съвпада с нашите желания, или просто е пречупена през друг ъгъл. Най-любима ми е сватбата с цялата й пъстрота и истинност, а стихотворението в самия край е същинска божествена подредба на български думи.
Много ми харесаха тези 200 страници, влюбих се в разказваческия талант на авторката и нямам търпение да започна следващо нейно заглавие.
🧡
May 30, 2024
Хубава книга, интересен сюжет, но въпреки това усещах, че нещо ми липсва. Можеше някои епизоди да са по-развити, някои герои да са по-пълнокръвни, а страниците - повече. Въпреки това, виждам, че в авторката има потенциал. Поздравления за добре написаната история. Струва си!
August 20, 2022
Страхотна и увлекателна книга ,браво👏
June 8, 2024
Здравейте, дяволчета!
Днес искам да ви споделя, за две преплетени истории.
"Кар(а) Тепе Пътят на Васила" от Десислава Илкова
Колко може да издържи женското сърце? Колко болка и мъка сме способни да изтърпим, докато слънцето изгрее и над нас?
"Любовта е създадена за двама,а не по сами.Любовта иска любов.И очите искат очи.А не разстояние."
Книгата е разделена на части. В първата част се запознаваме с Васила и пътят ѝ от Одрин до с.Черна могила.
Това е път, който е принудена да измине, заедно с родителите си, заради започващата война за превземането на Одрин от турците.
Тогава за първи път се сблъсква със загубата на любим човек, а именно майка ѝ.
С годините, претърпява все повече загуби. Но пък среща любовта в очите на Христо.
Паралелно с историята на Васила се разказва и историята на други двама влюбени, години по-късно - Цвета и Иван. Във втората част на книгата разбираме и родствената връзка на главните герои.
Как се развива историята, защо съдбите на Васила и Цвета са преплетени и какво е трябвало да пожертва Васила,ще разберете, когато прочетете книгата.
Искам да споделя, че подходих малко скептично, просто защото не е моят жанр. Но останах силно впечатлена от лекотата на писане на авторката. Историята се лееше така плавно, просто си казваш ще прочета и тази страница, и тази глава, докато се усетиш и книгата свърши.
Мен лично много ме трогна и факта,че е вдъхновена от действителни събития. Просто докато я четях, съпреживявах събитията и чувствата на героите. Накара ме да се замисля за миналото, какво е било тогава, какво е било важно за хората.
Тяхната чест, трудолюбие, честност и гордост!
Сега живеем в изкуствен свят, без ценности....
Вие, замисляли ли сте се, ако можехте да се върнете назад във времето, какво бихте искали да научите от старите българи? Какво би ви било интересно да посетите или научите?
Интересно ми е, чели ли сте книгата? Ако да какво ви хареса най-много?
На мен ми хареса вярата в любовта!
"- Това ли е любовта,Иване?- погледна отново към звездите. -Да умираш за някого,а в същото време да живееш за него?Аз умирам при мисълта,че утре ще поискаш ръката на друга, а сега държиш моята и ми говориш за любов."
Днес искам да ви споделя, за две преплетени истории.
"Кар(а) Тепе Пътят на Васила" от Десислава Илкова
Колко може да издържи женското сърце? Колко болка и мъка сме способни да изтърпим, докато слънцето изгрее и над нас?
"Любовта е създадена за двама,а не по сами.Любовта иска любов.И очите искат очи.А не разстояние."
Книгата е разделена на части. В първата част се запознаваме с Васила и пътят ѝ от Одрин до с.Черна могила.
Това е път, който е принудена да измине, заедно с родителите си, заради започващата война за превземането на Одрин от турците.
Тогава за първи път се сблъсква със загубата на любим човек, а именно майка ѝ.
С годините, претърпява все повече загуби. Но пък среща любовта в очите на Христо.
Паралелно с историята на Васила се разказва и историята на други двама влюбени, години по-късно - Цвета и Иван. Във втората част на книгата разбираме и родствената връзка на главните герои.
Как се развива историята, защо съдбите на Васила и Цвета са преплетени и какво е трябвало да пожертва Васила,ще разберете, когато прочетете книгата.
Искам да споделя, че подходих малко скептично, просто защото не е моят жанр. Но останах силно впечатлена от лекотата на писане на авторката. Историята се лееше така плавно, просто си казваш ще прочета и тази страница, и тази глава, докато се усетиш и книгата свърши.
Мен лично много ме трогна и факта,че е вдъхновена от действителни събития. Просто докато я четях, съпреживявах събитията и чувствата на героите. Накара ме да се замисля за миналото, какво е било тогава, какво е било важно за хората.
Тяхната чест, трудолюбие, честност и гордост!
Сега живеем в изкуствен свят, без ценности....
Вие, замисляли ли сте се, ако можехте да се върнете назад във времето, какво бихте искали да научите от старите българи? Какво би ви било интересно да посетите или научите?
Интересно ми е, чели ли сте книгата? Ако да какво ви хареса най-много?
На мен ми хареса вярата в любовта!
"- Това ли е любовта,Иване?- погледна отново към звездите. -Да умираш за някого,а в същото време да живееш за него?Аз умирам при мисълта,че утре ще поискаш ръката на друга, а сега държиш моята и ми говориш за любов."
April 16, 2024
Това е книга, за която трябва да се чува повече!
Историята е магична, вълнуваща…
Историята е магична, вълнуваща…
August 19, 2022
Книга, която те грабва от първата страница и не те пуска до края. Прочетох я на един дъх. Невероятна история за силата на женският дух, написана толкова леко и майсторски, че ти се иска историята да продължи до безкрай. Силно препоръчвам!
June 2, 2025
Не знам имам ли сили да пиша след тази прекрасна книга. Прозата е толкова леко поднесена, че се чете като поезия. Искрено се надявам Десислава Илкова да продължи да твори!
Displaying 1 - 14 of 14 reviews