What do you think?
Rate this book
I grandi errori della II guerra mondiale
La Seconda guerra mondiale si protrasse per quasi sei anni, tanto lunghi quanto terribili. Una durata che si spiega con i formidabili mezzi schierati in campo da tutti i belligeranti – inutile quindi sperare di distruggere il nemico con una sola campagna –, ma anche, e in larga misura, con gli errori compiuti. Rintracciando le colpe imputabili a entrambe le fazioni, questo libro, senza mai cedere alle vertigini della fantastoria, si propone di analizzare la razionalità degli attori. Perché le decisioni prese dai leader politici o militari si basarono su una serie di parametri che devono essere descritti per capire come mai condussero al fallimento. Informazioni a volte imperfette, risorse spesso limitate, ipotesi fallaci: tanti fattori che portarono, più di una volta, al disastro. Nonostante la colossale posta in gioco di milioni di vite, anche l’orgoglio, la testardaggine, l’arrivismo e l’opportunismo pesarono molto nel prendere le decisioni sbagliate. Tanti casi, famosi o sconosciuti, vengono qui illustrati dai migliori specialisti della Seconda guerra mondiale per offrire una lettura innovativa del conflitto.
- GenresHistoryWorld War II
304 pages, Kindle Edition
Published March 9, 2022
17 people are currently reading
82 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
March 16, 2025
Книгата „Големите грешки на Втората световна война“ е създадена по изпитаната рецепта на френските издатели (и по специално на изд. „Перен“) на историческо четиво за широката публика. Съставителите – авторитетни историци, в случая Жан Лопес, гл. редактор на сп. „Войни и история“ и автор на множество книги за Втората световна война, и Оливие Виевиорка, един от най-изтъкнатите френски специалисти по този период, избират някаква привлекателна, дискусионна или необичайна тема и гледна точка към дадено историческо явление, събитие или период и канят други изтъкнати или не толкова историци да разработят отделни нейни аспекти.
Така е и в този случай – съставителите са подбрали двайсет епизода или повратни моменти от началото на 1930-те години до края на войната, които поставят под общия знаменател „грешки“ на лидерите или военачалниците. Заедно с отделните автори те си задават въпроса защо, по какви причини, с какви мотиви са взети решенията, които насочват политическите или военните действия в определена посока, защо резултатите в тези случаи не отговарят на очакванията на техните инициатори.
Разбира се, съставителите като сериозни историци правят неизбежната уговорка:
„Втората световна война предостави - и все още предлага – на салонните стратези невероятно поле за експериментиране. Въоръжени с информацията, станала достъпна годините, те обичат да преиграват стратегията, приложена по време на конфликта, да сочат допуснатите грешки и да предлагат алтернативни сценарии. В най-опростената си версия този подход не надхвърля кръчмарските спорове. В най-сложната си версия той поражда самостоятелен жанр, така наречената „алтернативна“ история. Наричан още „ухрония“, той предлага, използвайки или злоупотребявайки с „ами, ако“, пътища, които биха гарантирали победа на своите последователи“.
Но въпреки тази уговорка, че трудът им не се поддава на този подход, че има „по-прозаичната амбиция да разсъждава върху някои грешки, допуснати по време на ужасния конфликт, проточил се шест години“, ми се струва, че издателите залагат именно на склонността на масовата публика, на любителите на историята, да разсъждава върху въпроса „какво би станало, ако“.
И достойнството на тази книга, това, което би привлякло вниманието на почитателите на историята е, че дава качествена, професионално „сготвена“ храна за такива разсъждения.
Какво е „грешка“ в историята, питат се авторите и отговарят, че това е погрешният избор, който води не до успех, а често до катастрофа. Затова те се опитват да разберат мотивите зад тези избори, механизмите за вземане на решения по време на световния конфликт. Те разглеждат ролята на информацията, с която разполагат вземащите решения и как те могат да надценят или подценят силата на своя противник - подобно на решенията, взети в операция Market Garden от маршал Монтгомъри. Заключават, че лидерите решават и въз основа на своите очаквания и тези, които приписват на своите противници. Оценката им може да се основава на проучване на данните, с които разполагат, но също зависи до голяма степен от техните психологически или идеологически пристрастия. Сталин е бил предупреден за наближаването на операция „Барбароса“, но отказва да види реалност, която не отговаря на визията му за света. Японците нападат Китай, защото презират Средното кралство и подценяват, ако не неговата мощ, то поне способността му да устои. Съюзът с Рим, който Хитлер поддържа докрай, произтича не от твърде ограничените предимства, които Италия може да му предложи, а от подход, който в края на краищата се оказва сантиментален, при който рационалността няма много място. Въпреки че този съюз струва на Германия скъпо, фюрерът го поддържа безсмислено, подкрепяйки Дуче до края. И т.н. Оскъдна информация, социални и национални предразсъдъци, лични особености като жаждата за слава на пълководците или параноята на Сталин – в крайна сметка водят до погрешни решения, удължаващи военните действия, водещи до излишни жертви, страдания и разрушения, които биха могли да се избегнат…
Важно е също да отбележим, че тази книга ще разшири и обогати представите на българския читател за Втората световна война, защото не се съсредоточава единствено върху сблъсъка между СССР и Германия, нито дори върху Европа, като представя важни моменти от войната на всичките ѝ фронтове, а също от двете им страни.
Така е и в този случай – съставителите са подбрали двайсет епизода или повратни моменти от началото на 1930-те години до края на войната, които поставят под общия знаменател „грешки“ на лидерите или военачалниците. Заедно с отделните автори те си задават въпроса защо, по какви причини, с какви мотиви са взети решенията, които насочват политическите или военните действия в определена посока, защо резултатите в тези случаи не отговарят на очакванията на техните инициатори.
Разбира се, съставителите като сериозни историци правят неизбежната уговорка:
„Втората световна война предостави - и все още предлага – на салонните стратези невероятно поле за експериментиране. Въоръжени с информацията, станала достъпна годините, те обичат да преиграват стратегията, приложена по време на конфликта, да сочат допуснатите грешки и да предлагат алтернативни сценарии. В най-опростената си версия този подход не надхвърля кръчмарските спорове. В най-сложната си версия той поражда самостоятелен жанр, така наречената „алтернативна“ история. Наричан още „ухрония“, той предлага, използвайки или злоупотребявайки с „ами, ако“, пътища, които биха гарантирали победа на своите последователи“.
Но въпреки тази уговорка, че трудът им не се поддава на този подход, че има „по-прозаичната амбиция да разсъждава върху някои грешки, допуснати по време на ужасния конфликт, проточил се шест години“, ми се струва, че издателите залагат именно на склонността на масовата публика, на любителите на историята, да разсъждава върху въпроса „какво би станало, ако“.
И достойнството на тази книга, това, което би привлякло вниманието на почитателите на историята е, че дава качествена, професионално „сготвена“ храна за такива разсъждения.
Какво е „грешка“ в историята, питат се авторите и отговарят, че това е погрешният избор, който води не до успех, а често до катастрофа. Затова те се опитват да разберат мотивите зад тези избори, механизмите за вземане на решения по време на световния конфликт. Те разглеждат ролята на информацията, с която разполагат вземащите решения и как те могат да надценят или подценят силата на своя противник - подобно на решенията, взети в операция Market Garden от маршал Монтгомъри. Заключават, че лидерите решават и въз основа на своите очаквания и тези, които приписват на своите противници. Оценката им може да се основава на проучване на данните, с които разполагат, но също зависи до голяма степен от техните психологически или идеологически пристрастия. Сталин е бил предупреден за наближаването на операция „Барбароса“, но отказва да види реалност, която не отговаря на визията му за света. Японците нападат Китай, защото презират Средното кралство и подценяват, ако не неговата мощ, то поне способността му да устои. Съюзът с Рим, който Хитлер поддържа докрай, произтича не от твърде ограничените предимства, които Италия може да му предложи, а от подход, който в края на краищата се оказва сантиментален, при който рационалността няма много място. Въпреки че този съюз струва на Германия скъпо, фюрерът го поддържа безсмислено, подкрепяйки Дуче до края. И т.н. Оскъдна информация, социални и национални предразсъдъци, лични особености като жаждата за слава на пълководците или параноята на Сталин – в крайна сметка водят до погрешни решения, удължаващи военните действия, водещи до излишни жертви, страдания и разрушения, които биха могли да се избегнат…
Важно е също да отбележим, че тази книга ще разшири и обогати представите на българския читател за Втората световна война, защото не се съсредоточава единствено върху сблъсъка между СССР и Германия, нито дори върху Европа, като представя важни моменти от войната на всичките ѝ фронтове, а също от двете им страни.
June 21, 2022
Différents historiens expliquent en quoi les décisions commises ont étés des erreurs. Certains chapitres sont plus intéressants que d'autres et mon favori est celui sur la bataille de Midway qui était inutile pour les japonais et même gagné ne serait que un cul de sac . Dans le chapitre sur la bataille de Midway l'auteur offre même des alternatives qui auraient même pu au Japon gagner la guerre du Pacifique ( prendre les îles autour de l'Australie ).
Le fait de pas prendre Malte est relativiser et qu' au mieux l'axe aurait eu comme avantage de libérer des forces qui étaient liés a la neutralisation de l'île pour d'autres fronts. Le chapitre sur les raids stratégiques sur le Reich dit pas que toute cette stratégie de bombarder le Reich est un échec mais nuance leurs impacts et montre que la stratégie de l'USASF était correct mais que Arthur "Bomber" Harris était mauvaises et a causée de lourdes pertes a la RAF et a retardé l'effondrement économique du Reich.
Le fait de pas prendre Malte est relativiser et qu' au mieux l'axe aurait eu comme avantage de libérer des forces qui étaient liés a la neutralisation de l'île pour d'autres fronts. Le chapitre sur les raids stratégiques sur le Reich dit pas que toute cette stratégie de bombarder le Reich est un échec mais nuance leurs impacts et montre que la stratégie de l'USASF était correct mais que Arthur "Bomber" Harris était mauvaises et a causée de lourdes pertes a la RAF et a retardé l'effondrement économique du Reich.
April 2, 2024
Les courtes essais très interessantes sur les sujets pas trop discutés.
June 4, 2023
It is generally known that General Handsight is the greatest strategist of them all.
In this collection of short chapters on "the greatest errors of the second world war", the editors wanted to avoid this trap. Each contributor was expected to take back the perspective of the decision makers when the decisions were taken, given the information and the resources that were available of them.
The result is very mixed.
The editors' choice of "greatest errors" is rather unconventional, to say the least. What is a "great" error? If it is "a very consequential error", why did they include the Warsaw uprising, but not Hitler's decision to declare war on the USSR and on the US? If it the "error that was the most obvious, even without the benefit of hindsight", why did they did not include Churchill's decision to take troops away from Lybia (when Tripoli was within handreach) to Greece (where they could play no role of any consequence)?
The individual contributions are also of varying interest. Several chapters add very little to what has been known for decades (think of the chapter on the bombing campaign against Germany, Market Garden or Stalingrad), maybe because the editorial choice has been made to keep the chapters short. What saves the book from banality are some excellent contributions on the Japanese invasion of China, and especially on the Battles of Singapore and Midway, where the authors add a strategic perspective to the operational errors that are common knowledge.
(I also disagree on several points with the author's analysis of appeasement, of the May 1940 campaign and of Operation Torch).
Also on the plus, it is mostly a very lively read.
In this collection of short chapters on "the greatest errors of the second world war", the editors wanted to avoid this trap. Each contributor was expected to take back the perspective of the decision makers when the decisions were taken, given the information and the resources that were available of them.
The result is very mixed.
The editors' choice of "greatest errors" is rather unconventional, to say the least. What is a "great" error? If it is "a very consequential error", why did they include the Warsaw uprising, but not Hitler's decision to declare war on the USSR and on the US? If it the "error that was the most obvious, even without the benefit of hindsight", why did they did not include Churchill's decision to take troops away from Lybia (when Tripoli was within handreach) to Greece (where they could play no role of any consequence)?
The individual contributions are also of varying interest. Several chapters add very little to what has been known for decades (think of the chapter on the bombing campaign against Germany, Market Garden or Stalingrad), maybe because the editorial choice has been made to keep the chapters short. What saves the book from banality are some excellent contributions on the Japanese invasion of China, and especially on the Battles of Singapore and Midway, where the authors add a strategic perspective to the operational errors that are common knowledge.
(I also disagree on several points with the author's analysis of appeasement, of the May 1940 campaign and of Operation Torch).
Also on the plus, it is mostly a very lively read.
January 7, 2022
Това е компилация от есета от топ експерти в областта. Дано "Сиела" издаде някой ден монографиите поне на част от авторите, защото ми писна да чета булевардна/жълта история на ВСВ от аматьори като Бийвър.
П.П. Ще си позволя лека забележка към преводача - неправилно е превел фамилията на един от авторите: Роман Тьопел, а не Роман Топел.
П.П. Ще си позволя лека забележка към преводача - неправилно е превел фамилията на един от авторите: Роман Тьопел, а не Роман Топел.
May 2, 2025
Livro interessante sobre a análise de factos históricos ocorridos durante II Guerra Mundial e a sua contribuição ou não para o desfecho do conflito. Todavia foram detectados alguns erros que se prendem com datas referidas no livro. por exemplo, o bombardeamento de Monte Cassino ocorreu em 15 de Fevereiro de 1944 e não em 1945.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews