What do you think?
Rate this book
Божият ген
Един монах и една жена, загубила най-милото, своята невръстна дъщеря, влизат в надпревара с времето и с опасни и властни хора.
Една тайна е пазена ревностно в продължение на повече от 2000 години. Секретни общества и влиятелни личности, готови да стигнат до крайности, сблъскват своите интереси в земите на България. Защото тук е открит древен артефакт, който има силата да промени световния ред и възгледите на милиони хора.
Има ли връзка между Иисус Христос и Йоан Кръстител и защо днес това е по-важно от всякога? Какво се крие зад историческия образ на Иисус? Кой всъщност е Предтечата и къде са открити единствените доказано автентични негови мощи? Защо те са така желани от масони, дарвинисти и могъщи тайни служби от цял свят и какво може да разкрие извлечената от тях ДНК? Съществува ли скрит код зад Розата на компаса, Пентаграма на Венера, най-старата писменост и иконата „Мадоната с щиглеца“? И защо важни ръкописи на Чарлз Дарвин изчезват мистериозно от библиотеката на университета в Кеймбридж? Има ли неразгадано послание в мистичните текстове на песните от сборника „Веда Словена“? Древни загадки и тайни, останали засекретени хилядолетия наред в религия, архитектура и изкуство, започват да се разплитат и намират своите отговори, водещи към древните тракийски земи и техните първи обитатели. А там се крие истина, която не сме имали очи да видим досега.
В този роман на Людмила Филипова историческите факти отново са умело преплетени с религия, митове, легенди и с авторовото въображение. Един монах и една жена, загубила най-милото, своята невръстна дъщеря, влизат в надпревара с времето и с опасни и властни хора. Тяхната невъзможна любов ще търси пътя към истината и към вярата, която би спасила бъдещето на света. И ще открие божия ген там, където най-малко сте очаквали...
Една тайна е пазена ревностно в продължение на повече от 2000 години. Секретни общества и влиятелни личности, готови да стигнат до крайности, сблъскват своите интереси в земите на България. Защото тук е открит древен артефакт, който има силата да промени световния ред и възгледите на милиони хора.
Има ли връзка между Иисус Христос и Йоан Кръстител и защо днес това е по-важно от всякога? Какво се крие зад историческия образ на Иисус? Кой всъщност е Предтечата и къде са открити единствените доказано автентични негови мощи? Защо те са така желани от масони, дарвинисти и могъщи тайни служби от цял свят и какво може да разкрие извлечената от тях ДНК? Съществува ли скрит код зад Розата на компаса, Пентаграма на Венера, най-старата писменост и иконата „Мадоната с щиглеца“? И защо важни ръкописи на Чарлз Дарвин изчезват мистериозно от библиотеката на университета в Кеймбридж? Има ли неразгадано послание в мистичните текстове на песните от сборника „Веда Словена“? Древни загадки и тайни, останали засекретени хилядолетия наред в религия, архитектура и изкуство, започват да се разплитат и намират своите отговори, водещи към древните тракийски земи и техните първи обитатели. А там се крие истина, която не сме имали очи да видим досега.
В този роман на Людмила Филипова историческите факти отново са умело преплетени с религия, митове, легенди и с авторовото въображение. Един монах и една жена, загубила най-милото, своята невръстна дъщеря, влизат в надпревара с времето и с опасни и властни хора. Тяхната невъзможна любов ще търси пътя към истината и към вярата, която би спасила бъдещето на света. И ще открие божия ген там, където най-малко сте очаквали...
- GenresBulgarian Literature
328 pages, Paperback
Published January 1, 2022
7 people are currently reading
91 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
September 7, 2022
Започвам с това, че много харесвам книгите на Людмила Филипова и тя се нарежда сред любимите ми български автори. Но, за съжаление, "Божият ген" ме разочарова. Отново имаме интересна тема и изключително задълбочени проучвания от страна на авторката. Фактите са подредени и представени изключително прецизно, така че да внушат желаното послание на читателите. Нещо, което сме свикнали да виждаме в творчеството на Людмила Филипова и заради което е толкова харесван и уважаван от мен писател. И всичко, което ми хареса в този роман, свършва тук.
"Божият ген" ме остави с усещането, сякаш сюжет просто липсва. Действието върви много мудно в началото, а единственото, което героите правят е да се ровят в книги и да ни представят историческа информация. След средата започнаха да се случват повече неща, но някак всички събития бяха представени набързо и претупано. Сякаш авторката бързаше да ни върне обратно в своите проучвания и бележки под линия.
* SPOILERS *Например, размяна на заложник беше описана с кратък абзац от 3-4 изречения, а после изобщо не се отдели време на отвлечения герой /който не е незначителен и второстепенен/ - как се е чувствал като заложник, изпитва ли облекчение, че е спасен, как се възстановява след това.
Главните герои също ми бяха нереалистично представени и безлични, макар да имаха житейски драми, които уж трябваше да ни трогнат, но лично аз не успях да усетя емоциите и болката им. Не претърпяха почти никакво развитие в книгата, а диалозите бяха сковани и неестествени.
Цялостното ми усещане бе, че сюжетът е като съшит, така че да могат да се представят фактите, вместо да е обратното - героите и действието да са водещи, а фактите да допълват и придават тежест на историята.
"Божият ген" ме остави с усещането, сякаш сюжет просто липсва. Действието върви много мудно в началото, а единственото, което героите правят е да се ровят в книги и да ни представят историческа информация. След средата започнаха да се случват повече неща, но някак всички събития бяха представени набързо и претупано. Сякаш авторката бързаше да ни върне обратно в своите проучвания и бележки под линия.
* SPOILERS *Например, размяна на заложник беше описана с кратък абзац от 3-4 изречения, а после изобщо не се отдели време на отвлечения герой /който не е незначителен и второстепенен/ - как се е чувствал като заложник, изпитва ли облекчение, че е спасен, как се възстановява след това.
Главните герои също ми бяха нереалистично представени и безлични, макар да имаха житейски драми, които уж трябваше да ни трогнат, но лично аз не успях да усетя емоциите и болката им. Не претърпяха почти никакво развитие в книгата, а диалозите бяха сковани и неестествени.
Цялостното ми усещане бе, че сюжетът е като съшит, така че да могат да се представят фактите, вместо да е обратното - героите и действието да са водещи, а фактите да допълват и придават тежест на историята.
June 28, 2023
Интересни теории, но прекалено многото повторения досаждат. Диалозите са скучни и някак принудени. Отново се е загубила в обясненията и художествената част почти липсва. Не ми беше интересно. Втората звезда е за аудиоверсията, в която единствено разказвачът беше на ниво.
May 13, 2023
Съдържа спойлери!!!
*
*
*
Ужасно съм разочарована от тази книга! Самият факт, че я слушах на аудио и я влачих почти месец, показва колко ми беше безинтересна. (При това е прочетена от любим четящ.)
Както винаги авторката е положила огромен труд за издирване и систематизиране на научни данни и проучвания, но ако беше писала научна дисертация сигурно щеше да има по-голям успех. За художествено произведение - роман - това само отежнява и спира действието в сюжета. А то всъщност действие нямаше.
Имаше две главни лица и няколко второстепенни като едните криеха мощите на св. Йоан Кръстител, а другите ги преследваха да им ги вземат. Само дето нямаше типично преследване, а те просто си казваха какво ще направят и нищо не се случваше. Затова пък бяха замесени сем. Ротшилд, илюминати, масони, ЦРУ, а сцена на романа беше България - доста нереалистично. Още по-нереалистично беше, че в романа главният герой - монаха укриващ мощите се оказа свързан с общо ДНК с Исус Христос, т.е. насленикът на божествения ген е българин - единствен и уникален...
И все пак, заради всички научни данни поднесени в книгата (кои повече, кои по-малко достоверни) мислех да ѝ дам 2 или 3 звезди. Ще остане обаче с 1, защото до края единствено ме дразнеше. Но най-дразнещото беше вмъкване на секс сцена между монаха и жената, след застрелването на човек - аз лично не разбрах къде беше логиката в тези действия. Още по-малко логика открих в застрелването на главния герой - ей така от нищото след като всичко вече е свършило. Така, че съжалявам - не само, че изобщо не ми хареса, но и ми беше крайно нелогична и недостоверна. 1*
*
*
*
Ужасно съм разочарована от тази книга! Самият факт, че я слушах на аудио и я влачих почти месец, показва колко ми беше безинтересна. (При това е прочетена от любим четящ.)
Както винаги авторката е положила огромен труд за издирване и систематизиране на научни данни и проучвания, но ако беше писала научна дисертация сигурно щеше да има по-голям успех. За художествено произведение - роман - това само отежнява и спира действието в сюжета. А то всъщност действие нямаше.
Имаше две главни лица и няколко второстепенни като едните криеха мощите на св. Йоан Кръстител, а другите ги преследваха да им ги вземат. Само дето нямаше типично преследване, а те просто си казваха какво ще направят и нищо не се случваше. Затова пък бяха замесени сем. Ротшилд, илюминати, масони, ЦРУ, а сцена на романа беше България - доста нереалистично. Още по-нереалистично беше, че в романа главният герой - монаха укриващ мощите се оказа свързан с общо ДНК с Исус Христос, т.е. насленикът на божествения ген е българин - единствен и уникален...
И все пак, заради всички научни данни поднесени в книгата (кои повече, кои по-малко достоверни) мислех да ѝ дам 2 или 3 звезди. Ще остане обаче с 1, защото до края единствено ме дразнеше. Но най-дразнещото беше вмъкване на секс сцена между монаха и жената, след застрелването на човек - аз лично не разбрах къде беше логиката в тези действия. Още по-малко логика открих в застрелването на главния герой - ей така от нищото след като всичко вече е свършило. Така, че съжалявам - не само, че изобщо не ми хареса, но и ми беше крайно нелогична и недостоверна. 1*
May 9, 2022
Дамата отдавна е трябвало да спре да се поддава на графоманските си наклонности. Образованието и начетеността не са гаранция за талант за писане на книги. Както и компанията на професионалисти и специалисти в своите области не прави говорилият с тях автоматично равен на тези светли и търсещи умове. Не бяха най-добре похарчените ми 22.00 лв. от семейния бюджет за това заглавие на авторката.
June 11, 2022
Завладяваща история, с умело преплитане на исторически и артефакти с художествена измислица. Четейки си задавам сериозни въпроси. Препоръчвам горещо!
July 18, 2024
Книгата започва мудно. Изказът на самата авторка много ме дразнеше на моменти. На няколко пъти ми се искаше да оставя нещата така и да премина към друга книга. Но се заинатих, че ще я прочета. Впоследствие, от средата някъде, книгата започна да ми става интересна. Историята действително е доста интригуваща. Малко ми напомня на "Шифърът на Леонардо". Подбуди у мен редица въпроси и ми даде тема за размисъл. Като извод, мога да кажа, че книгата ми хареса. Единственото, което мога да кажа като препоръка към авторката, е да изпипва добре началото на книгите си, за да може да грабне вниманието на читателя. Възможно е да го прави. Не съм чела нищо друго от нея.
November 9, 2022
"Божият ген" Людмила Филипова
"Господ е българин" - всички познаваме тази крилата фраза, но ето че авторката се е заела да го докаже с научни факти.
Заглавието ме спечели за тази книга още от първия миг. Представих си как авторката внимателно разгръща слой след слой човешката душа за да намери скрито в нея, в най-тъмните ѝ кътчета, онази божествена частица, която ни прави така уникални и ни кара да сияем. Да, ама не!
Веднага щом прочетох анотацията на гърба останах крайно разочарована. По принцип сюжети, в които ние, българите сме носители на мистериозно, закодирано в гените ни знание, което държи ключа към всички тайни на човечеството и което само чака един ден да бъде разкодирано и да промени изцяло света... Разберете ме правилно – аз самата съм радетел за запазване на фолклора, традициите и обичаите ни живи, но това… Е, не е точно моята боб чорба, ако мога така да перифразирам!
И въпреки този лек фал-старт, реших да отдам на книгата цялото си внимание, най-вече заради богатата библиография на авторката. Дето се казва, ако не друго, поне опит има достатъчно.
Романът може условно да бъде разделен на две части - една научно-историческа и една - изцяло художествена.
В историческия пласт, авторката проследява връзките на племената от библейски, че и по-ранни (ако това изобщо е възможно), времена с някои от най-известните митологични фигури, та през образите на Иисус и Йоан кръстител до техните наследници в днешно време. От всички краища на света са намерени родствени връзки с така наречените прототраки, които излиза са първите хора и притежават така наречения арийски ген и чиито наследници сме ние - българите. Освен това е проследено движението им до земите на Индия и завръщането им на юг от Дунава под друго име, но носещи същите гени. Тук някъде се намесват и Орфей и Дионис, ведно с цитирани безброй исторически източници и археологически открития, които постепенно ни водят до... Загубих връзката още преди стотната страница. Толкова много цитирани имена, научни трудове, исторически източници, прескачане във всичките 8000 години човешка история, че аз, въоръжена само с общата си култура, придобита основно през времето на соца, съвсем се загубих в джунглата на историята. Неволно си припомних малкия ми син, който опитвайки се да подреди шкафчето си с дрехи започва да тъпче в едно чекмедже, то вече прелива, но той продължава и после не може да се затвори. Е, моето чекмедже се препълни много отрано! Вероятно това би било много интересна книга за научен работник, който добре познава историята и културата на: Прототра��и, Траки, Дуранкулаци, Юдеи, Древен Египет, Дарвинистко движение, Масони и още куп споменати цивилизации и култури.
В художествения пласт срещаме един монах - свещеник Йоан, който по силата на обстоятелствата попада в кръговрат от събития, опитвайки се да спаси от кражба мощите на св. Йоан и срещайки красива историчка със свои, собствени проблеми. Казах си, това е! Тази комбинация няма как да не е печеливша! Монах, който се влюбва в отчаяна жена. Какъвто и да е изхода, все ще има една огромна саможертва, която ще терзае нечие сърце завинаги. В общи линии повече ми хареса как е изграден образът на монаха, авторката е вникнала в неговите терзани и все пак всичко е написано с един наивитет, сякаш аудиторията е ученици от прогимназиален курс. Още на шеста страница например, срещаме един ТАЕН агент, който изпълнява ТАЙНА мисия, докато толкова ЯВНО размахва значката си на ЦРУ, че един вглъбен в себе си и Бог монах веднага го забелязва....
Логическите връзки и изводи на мен лично ми изглеждат като съшити с бели конци. Фактите се тълкуват едностранчиво и изводите се извъртат така, че да докажат, че българския ген е родил Орфей, Дионис, Иисус и Йоан Кръстител, дал е просвещение на египтяните да построят своята империя, а лично Дарвин го е нарекъл Божият ген.
Аз разбира се не бих могла да оспоря научните изводи, наложени в книгата, но ще обобщя едно: художествения пласт е написан на твърде посредствено ниво, а научният – на твърде високо. Имаше едни коментари, че книгите на авторката сякаш са написани от двама души – определено са много точни!
Все пак аз намерих и една безценност тук, а именно „Веда Словена“, книга в която е записан много стар български фолклор и смятам да посветя усилията си в нейното издирване.
Иначе и „Войната на буквите“ ме превлича, но много ще си помисля преди да посегна към нея…
"Господ е българин" - всички познаваме тази крилата фраза, но ето че авторката се е заела да го докаже с научни факти.
Заглавието ме спечели за тази книга още от първия миг. Представих си как авторката внимателно разгръща слой след слой човешката душа за да намери скрито в нея, в най-тъмните ѝ кътчета, онази божествена частица, която ни прави така уникални и ни кара да сияем. Да, ама не!
Веднага щом прочетох анотацията на гърба останах крайно разочарована. По принцип сюжети, в които ние, българите сме носители на мистериозно, закодирано в гените ни знание, което държи ключа към всички тайни на човечеството и което само чака един ден да бъде разкодирано и да промени изцяло света... Разберете ме правилно – аз самата съм радетел за запазване на фолклора, традициите и обичаите ни живи, но това… Е, не е точно моята боб чорба, ако мога така да перифразирам!
И въпреки този лек фал-старт, реших да отдам на книгата цялото си внимание, най-вече заради богатата библиография на авторката. Дето се казва, ако не друго, поне опит има достатъчно.
Романът може условно да бъде разделен на две части - една научно-историческа и една - изцяло художествена.
В историческия пласт, авторката проследява връзките на племената от библейски, че и по-ранни (ако това изобщо е възможно), времена с някои от най-известните митологични фигури, та през образите на Иисус и Йоан кръстител до техните наследници в днешно време. От всички краища на света са намерени родствени връзки с така наречените прототраки, които излиза са първите хора и притежават така наречения арийски ген и чиито наследници сме ние - българите. Освен това е проследено движението им до земите на Индия и завръщането им на юг от Дунава под друго име, но носещи същите гени. Тук някъде се намесват и Орфей и Дионис, ведно с цитирани безброй исторически източници и археологически открития, които постепенно ни водят до... Загубих връзката още преди стотната страница. Толкова много цитирани имена, научни трудове, исторически източници, прескачане във всичките 8000 години човешка история, че аз, въоръжена само с общата си култура, придобита основно през времето на соца, съвсем се загубих в джунглата на историята. Неволно си припомних малкия ми син, който опитвайки се да подреди шкафчето си с дрехи започва да тъпче в едно чекмедже, то вече прелива, но той продължава и после не може да се затвори. Е, моето чекмедже се препълни много отрано! Вероятно това би било много интересна книга за научен работник, който добре познава историята и културата на: Прототра��и, Траки, Дуранкулаци, Юдеи, Древен Египет, Дарвинистко движение, Масони и още куп споменати цивилизации и култури.
В художествения пласт срещаме един монах - свещеник Йоан, който по силата на обстоятелствата попада в кръговрат от събития, опитвайки се да спаси от кражба мощите на св. Йоан и срещайки красива историчка със свои, собствени проблеми. Казах си, това е! Тази комбинация няма как да не е печеливша! Монах, който се влюбва в отчаяна жена. Какъвто и да е изхода, все ще има една огромна саможертва, която ще терзае нечие сърце завинаги. В общи линии повече ми хареса как е изграден образът на монаха, авторката е вникнала в неговите терзани и все пак всичко е написано с един наивитет, сякаш аудиторията е ученици от прогимназиален курс. Още на шеста страница например, срещаме един ТАЕН агент, който изпълнява ТАЙНА мисия, докато толкова ЯВНО размахва значката си на ЦРУ, че един вглъбен в себе си и Бог монах веднага го забелязва....
Логическите връзки и изводи на мен лично ми изглеждат като съшити с бели конци. Фактите се тълкуват едностранчиво и изводите се извъртат така, че да докажат, че българския ген е родил Орфей, Дионис, Иисус и Йоан Кръстител, дал е просвещение на египтяните да построят своята империя, а лично Дарвин го е нарекъл Божият ген.
Аз разбира се не бих могла да оспоря научните изводи, наложени в книгата, но ще обобщя едно: художествения пласт е написан на твърде посредствено ниво, а научният – на твърде високо. Имаше едни коментари, че книгите на авторката сякаш са написани от двама души – определено са много точни!
Все пак аз намерих и една безценност тук, а именно „Веда Словена“, книга в която е записан много стар български фолклор и смятам да посветя усилията си в нейното издирване.
Иначе и „Войната на буквите“ ме превлича, но много ще си помисля преди да посегна към нея…
August 27, 2023
Като за четене на плажа - става. А пък и нали съм в Созопол, където и започва действието.
Личи си, че Филипова е чела много, макар и да подозирам, че е чела избирателно. Личи си и че иска да сподели това, което е прочела и е успяла да навърже - макар че сама признава, че най-невероятните твърдения в текста "не претендират да са исторически факт" (но само те!). Само че осъзнава, че не е учен, а и че такива теории, за да им бъде дадена тежест, трябва да бъдат публикувани в определени журнали и след преглед от други академици. Нека да не се лъжем - това няма как да го постигне.
Та затова всичко е описано в ненужна, суха подробност в диалога на героите на романа. В романа има множество страници, в които един от персонажите излага твърдение, съдържащо един или два нови термина или идеи. Друг персонаж му казва - често буквално - "Разкажи ми повече за това", след което първият персонаж изнася лекция по темата, без значение дали е вероятно в действителност този същият персонаж да знае тази информация.
В допълнение на това има и много бележки под линия, които също навлизат в ненужен детайл - включително и една обясняваща какво са цикадите, тъй като главната героиня ги чува на фона на развиващата се сцена.
Като цяло, романът имаше нужда да наблегне по-малко на сухата експозиция и повече на сюжета, който се води от откритията на героите. А за самото написване на персонажите дори и да не започваме да говорим.
Източници, които Филипова е използвала, вероятно си струват да се погледнат самостоятелно - археологията на Балканите наистина не е толкова развита, колкото в държави, от които британците активно са се интересували, и вероятно има много интересни и древни народи и истории да се изследват. Може даже да им липсват моментите на завоалиран, неосъзнат расизъм и антисемитизъм.
Надявам се, че не звуча твърде грубо. На майка ми като попита какво мисля за книгата, която прочетох по нейна препоръка, й казах, че става.
Личи си, че Филипова е чела много, макар и да подозирам, че е чела избирателно. Личи си и че иска да сподели това, което е прочела и е успяла да навърже - макар че сама признава, че най-невероятните твърдения в текста "не претендират да са исторически факт" (но само те!). Само че осъзнава, че не е учен, а и че такива теории, за да им бъде дадена тежест, трябва да бъдат публикувани в определени журнали и след преглед от други академици. Нека да не се лъжем - това няма как да го постигне.
Та затова всичко е описано в ненужна, суха подробност в диалога на героите на романа. В романа има множество страници, в които един от персонажите излага твърдение, съдържащо един или два нови термина или идеи. Друг персонаж му казва - често буквално - "Разкажи ми повече за това", след което първият персонаж изнася лекция по темата, без значение дали е вероятно в действителност този същият персонаж да знае тази информация.
В допълнение на това има и много бележки под линия, които също навлизат в ненужен детайл - включително и една обясняваща какво са цикадите, тъй като главната героиня ги чува на фона на развиващата се сцена.
Като цяло, романът имаше нужда да наблегне по-малко на сухата експозиция и повече на сюжета, който се води от откритията на героите. А за самото написване на персонажите дори и да не започваме да говорим.
Източници, които Филипова е използвала, вероятно си струват да се погледнат самостоятелно - археологията на Балканите наистина не е толкова развита, колкото в държави, от които британците активно са се интересували, и вероятно има много интересни и древни народи и истории да се изследват. Може даже да им липсват моментите на завоалиран, неосъзнат расизъм и антисемитизъм.
Надявам се, че не звуча твърде грубо. На майка ми като попита какво мисля за книгата, която прочетох по нейна препоръка, й казах, че става.
October 28, 2024
Хмм, хич не ми се искаше да давам нисък рейтинг, но просто няма как да оценя по друг начин тази книга.
Случайно видях “Божият ген” в библиотеката и си викам хайде ще дам шанс на съвременното българско творчество.. Амии не, не е моето, по сюжет напомня малко Дан Браун.
Но докато той ме държа в напрежение до края, (визирам Шифърът на Леонардо, но и творчеството му като цяло) при българската версия имаме изключително слаба художествена част. Някакви безумни детайли и диалози, на фона на претупване на важни моменти. В началото ми се стори интересна, но честно казано след 100 страница нямах търпение да я прочитам и да се свършва тая мъка.. Много, твърде много сухи факти и бележки под линията, на моменти сякаш четях научен труд.
Интересна тема, може и да има истини в изложените факти, но поднесена суховато без емоция и никакво разгръщане на персонажите.
“Войната на буквите”ми беше в списъка на желани книги.. до днес.
Случайно видях “Божият ген” в библиотеката и си викам хайде ще дам шанс на съвременното българско творчество.. Амии не, не е моето, по сюжет напомня малко Дан Браун.
Но докато той ме държа в напрежение до края, (визирам Шифърът на Леонардо, но и творчеството му като цяло) при българската версия имаме изключително слаба художествена част. Някакви безумни детайли и диалози, на фона на претупване на важни моменти. В началото ми се стори интересна, но честно казано след 100 страница нямах търпение да я прочитам и да се свършва тая мъка.. Много, твърде много сухи факти и бележки под линията, на моменти сякаш четях научен труд.
Интересна тема, може и да има истини в изложените факти, но поднесена суховато без емоция и никакво разгръщане на персонажите.
“Войната на буквите”ми беше в списъка на желани книги.. до днес.
June 18, 2025
Тайна пазена повече от 2000 години. Секретни общества и влиятелни личности готови на всичко, се сблъскват в земите на България, защото тук е открит древен артефакт, който може да промени световният ред. Древните тайни свързани с произхода ни са ключови.
Интригуваща, вдъхновяваща и мистериозна. "Божият ген" е като съвременен учебник разказващ древната история на българите и не само, преселване, култура, наука и тайнственост. Включваща първоначалната религия и преобразуването християнството. Древни загадки, които се разкриват пред очите ти чрез реални факти и събития, макар и съчетано с авторското въображение. В книгите са всички отговори, а има още толкова много за учене.
Интригуваща, вдъхновяваща и мистериозна. "Божият ген" е като съвременен учебник разказващ древната история на българите и не само, преселване, култура, наука и тайнственост. Включваща първоначалната религия и преобразуването християнството. Древни загадки, които се разкриват пред очите ти чрез реални факти и събития, макар и съчетано с авторското въображение. В книгите са всички отговори, а има още толкова много за учене.
October 31, 2023
Уникално е как авторът успява да преплете действителни исторически факти с художествена измислица. Невероятна е в похвата си Людмила Филипова. Макар и да засяга много провокативната в днешно време тема за религията, все пак успява да я предаде толкова интересно. Дори за човек като мен, който не е толкова религиозен, книгата представлява толкова голям интерес. Поздравления за отлично написания труд.
December 22, 2025
Търсенията на Людмила Филипова този път ни отвеждат в древността преди повече от две хиляди години, а въпросът е дали има родствена връзка между Иисус Христос и Йоан Кръстител. По нашите български земи се кръстосват интересите на масони, секретни общества и учени. В отговора на този въпрос се крие дали ще се промени световния ред.
August 20, 2022
За съжаление, много слаба книга. Прочела съм всички книги на писателката и според мен стават все по слаби с всяка следваща. Много фактология, за което адмирации към Людмила Филипова, но много слабо художествено поднасяне към читателя.
И все пак ще продължа да я чета като писател.
И все пак ще продължа да я чета като писател.
April 14, 2022
Бях се зарежда да не си го причиняват повече (четенето на писанията на авторката), но любопитството надделя.
Поредното скалъпено трилърче с елементи на конспирация.
Не препоръчвам
Поредното скалъпено трилърче с елементи на конспирация.
Не препоръчвам
June 16, 2023
Интересна концепция, но по-голямата част от книгата се повтаря едно и също, все едно учителка ти набива канчето.
September 11, 2023
Перфектна.
Препоръчвам.
Препоръчвам.
September 12, 2024
И злаз се присъединявам към оплакващите се от липса на сюжет. Интересни факти и взаимовръзки, но самата история е пълно разочарование...
Displaying 1 - 17 of 17 reviews