What do you think?
Rate this book
Измамата Сан Стефано: от русификацията на България до "денацификацията" на Украйна
Второ преработено и разширено издание на книгата на Иво Инджев „Измамата Сан Стефано“ разглежда детайлно фактите и заблудите около предварителния мирен договор между Русия и Османската империя.
"Путин отрича днес правото на украинците да са нещо различно от руснаците с намерение те да бъдат погълнати по-лесно от Русия, но му приседна. Русия, векове наред, включително в навечерието на войната от 1877 г. , не „забелязва“ да има българи, а само подобия по кръв и вяра на руските царски поданици, за да подчини под своя скиптър и доминиращия на Балканския полуостров етнос. Но и в двата случая тази руска шовинистична хватка се проваля - българите успяват да се отскубнат от мечешката прегръдка през XIX век. Днес украинците довършват с цената на тежки загуби и разрушения още по-решително и категорично започнатото от нас дело. Нещо повече, ако Украйна нанесе поражение на Русия, мечката може и да не преживее кръвопускането."
Иво Инджев
"Путин отрича днес правото на украинците да са нещо различно от руснаците с намерение те да бъдат погълнати по-лесно от Русия, но му приседна. Русия, векове наред, включително в навечерието на войната от 1877 г. , не „забелязва“ да има българи, а само подобия по кръв и вяра на руските царски поданици, за да подчини под своя скиптър и доминиращия на Балканския полуостров етнос. Но и в двата случая тази руска шовинистична хватка се проваля - българите успяват да се отскубнат от мечешката прегръдка през XIX век. Днес украинците довършват с цената на тежки загуби и разрушения още по-решително и категорично започнатото от нас дело. Нещо повече, ако Украйна нанесе поражение на Русия, мечката може и да не преживее кръвопускането."
Иво Инджев
524 pages, Paperback
Published January 1, 2022
8 people are currently reading
91 people want to read
About the author
Иво Инджев
7 books9 followersИво Любомиров Инджев, род. София 1955.
Кореспондент на Българската телеграфна агенция ( БТА) в Бейрут 1983-87 г.
Главен директор на БТА 1990-1993 г.
Главен редактор на националните всекидневници „ Експрес” ( 1993-94 ) и „Демокрация” ( 1994-95).
Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) 1994-96.
Коментатор на Радио свободна Европа 1995-2000 г.
Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в телевизия bTV 2000-2006.
Работни езици: арабски, английски, руски и немски.
Дългогодишен автор на коментари за повечето печатни и електронни медии с национално разпространение в България, Радио свободна Европа и световната емисия на Би Би Си.
Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България.
Баща на 5 децa.
Кореспондент на Българската телеграфна агенция ( БТА) в Бейрут 1983-87 г.
Главен директор на БТА 1990-1993 г.
Главен редактор на националните всекидневници „ Експрес” ( 1993-94 ) и „Демокрация” ( 1994-95).
Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) 1994-96.
Коментатор на Радио свободна Европа 1995-2000 г.
Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в телевизия bTV 2000-2006.
Работни езици: арабски, английски, руски и немски.
Дългогодишен автор на коментари за повечето печатни и електронни медии с национално разпространение в България, Радио свободна Европа и световната емисия на Би Би Си.
Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България.
Баща на 5 децa.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
September 14, 2025
Докладвали са ревюто ми русоробите и затова са го изтрили тук! Точно толкова гнусни са!
Тази книга е добра отправна точка, ако желаете да се запознаете с тази важна част от историята ни. Но много по-важни са източниците, които са ползвани за написването ѝ. Те могат да ви дадат достатъчно знания, за да формирате сами мнението си.
Рашистката империя заедно със съучастниците си поделя земите на българите и поставя началото на несгодите ни като нация!
Милиони българи са избити, прогонени, жестоко повторно поробени и асимилирани с тяхната благословия!
Княжество България е васал на Османската империя и е окупирано от рашистките войски, които е трябвало да издържа. Отделно им заплаща разходите за войната - над 10 милиона рубли, което е колосална за времето сума. Разорението на страната и избитите стотици хиляди български цивилни заради некадърните им и често престъпни действия по време на войната са изцяло за наша сметка.
Източна Румелия става автономна област в рамките на Османската империя.
Ниш и Нишко са подарени на zърбите от рашистите, въпреки че те не допринасят почти нищо във военните действия!
Северна Добруджа е дадена на румънците - компенсация за отнетата им от рашистите Бесарабия.
Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават част от Османската империя…
Благодарим ви, асвабадители проклети! 🤮
Тази книга е добра отправна точка, ако желаете да се запознаете с тази важна част от историята ни. Но много по-важни са източниците, които са ползвани за написването ѝ. Те могат да ви дадат достатъчно знания, за да формирате сами мнението си.
Рашистката империя заедно със съучастниците си поделя земите на българите и поставя началото на несгодите ни като нация!
Милиони българи са избити, прогонени, жестоко повторно поробени и асимилирани с тяхната благословия!
Княжество България е васал на Османската империя и е окупирано от рашистките войски, които е трябвало да издържа. Отделно им заплаща разходите за войната - над 10 милиона рубли, което е колосална за времето сума. Разорението на страната и избитите стотици хиляди български цивилни заради некадърните им и често престъпни действия по време на войната са изцяло за наша сметка.
Източна Румелия става автономна област в рамките на Османската империя.
Ниш и Нишко са подарени на zърбите от рашистите, въпреки че те не допринасят почти нищо във военните действия!
Северна Добруджа е дадена на румънците - компенсация за отнетата им от рашистите Бесарабия.
Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават част от Османската империя…
Благодарим ви, асвабадители проклети! 🤮
December 4, 2020
Книга, или блог?
Чистосърдечно признавам, че очаквах повече. Не можах да я довърша, защото нито стилът, нито композицията ми допаднаха. Започнах я заради предполагаемата главна идея, но единственото ново след 1/3 от книгата са куп подробности, повтаряни до припадък (на читателя). Сякаш (уважавания иначе от мен) журналист е написал книгата като някакъв отговор на теза за "Игнатиев като бащица на българската нация", което твърдение просто не си заслужава усилията за оборване, които е положил. Всеки малко мислещ и запознат човек може да достигне сам до съответните изводи. Най-малкото - всеки знае, че на международното политическо поле всяка страна си преследва нейните геополитически цели. Сякаш е написана в отговор на крайните роболепни (да не казвам платени, зашото ме съмнява и да им плащат) русофили. Само че, според мен не се прави така. Как се прави - е, това всеки преценява. Включително и аз ...
Не разбрах за какво е дългият пролог на тема антисеметизъм в Русия и връзката му с България.
Не намирам за адекватно в книга да се използват цитати от скорошни интервюта, позиции на ТВ предавания (като Господари на ефира), да се възхваляват действащи политици за направени изказвания и прочее. Всяко второ изречение е препратка към блога на журналиста. Ами, който следи блога му - супер. Ама, някак си тъпо е това да е книга. За мен не е книга, а именно блог.
Единственото положително е дългият списък с източници на информация по темата. Той може да бъде насочващ за читателя.
Вярвам, че авторът може да се справи по-добре и се надявам да направи нов опит.
Чистосърдечно признавам, че очаквах повече. Не можах да я довърша, защото нито стилът, нито композицията ми допаднаха. Започнах я заради предполагаемата главна идея, но единственото ново след 1/3 от книгата са куп подробности, повтаряни до припадък (на читателя). Сякаш (уважавания иначе от мен) журналист е написал книгата като някакъв отговор на теза за "Игнатиев като бащица на българската нация", което твърдение просто не си заслужава усилията за оборване, които е положил. Всеки малко мислещ и запознат човек може да достигне сам до съответните изводи. Най-малкото - всеки знае, че на международното политическо поле всяка страна си преследва нейните геополитически цели. Сякаш е написана в отговор на крайните роболепни (да не казвам платени, зашото ме съмнява и да им плащат) русофили. Само че, според мен не се прави така. Как се прави - е, това всеки преценява. Включително и аз ...
Не разбрах за какво е дългият пролог на тема антисеметизъм в Русия и връзката му с България.
Не намирам за адекватно в книга да се използват цитати от скорошни интервюта, позиции на ТВ предавания (като Господари на ефира), да се възхваляват действащи политици за направени изказвания и прочее. Всяко второ изречение е препратка към блога на журналиста. Ами, който следи блога му - супер. Ама, някак си тъпо е това да е книга. За мен не е книга, а именно блог.
Единственото положително е дългият списък с източници на информация по темата. Той може да бъде насочващ за читателя.
Вярвам, че авторът може да се справи по-добре и се надявам да направи нов опит.
Read
May 25, 2025Книгата не ми хареса. Стилът на автора е такъв, че просто е нечитаема за мен. Сигурен съм, че каквото пише в нея е вярно, подкрепено е с множество документи за руските мизерии у нас. Но начинът на писане на Иво Инджев е като на ненормалник с пяна на устата, който крещи по улиците срещу хората. Личи му, че е изключително озлобен и не може да пренебрегне това, докато пише.
Ако имаше стабилен редактор, който практически да я пренапише, тая книга щеше да е супер.
Ако имаше стабилен редактор, който практически да я пренапише, тая книга щеше да е супер.
June 8, 2019
(С уговорката, че със сигурност се радвам на здравословна доза русофобия и не бих се позиционирал идеологически сред приятелите на Светлана Шаренкова, дори напротив...)
Книгата беше изключително досадна, съставена от безкрайни повторения на едни и същи неща. На моменти имах съмнения, че без да искам съм се върнал страници назад и чета отново същия текст. Ако не вярвате колко е зле ситуацията, на страници 223 и 247 има еднакъв цитат от няколко изречения. Абсолютно идентичен, просто copy+paste, при това в един и същ контекст! Ситуацията е толкова зле, че дори коректорът го е мързяло да чете всичко и на места (например стр. 178) е пълно с технически грешки, промъкнали се през целия процес на издаването.
Друг проблем е, че книгата няма ясно определена структура. По-скоро се скача между наративи, посветени на различни политически фигури. Хронология няма - само цитати, постоянно прекъсвани от едни и същи, повтарящи се до баналност, тълкувателни коментари от автора.
Иво Инджев най-вероятно е написал това с благородната идея да просвети хората за лошата Русия - все пак, от години се е посветил на тази кауза. И за мен това е похвално. Но в същото време е просто обидно да третираш читателя си като идиот и/или патологичен чугун, на когото се налага да повтаряш до втръсване едни и същи предварително смлени тези и опорки, докато не вдене. Не, господин Инджев, едва ли Велислава Дърева ще прочете вашата книга и ще намрази Русия от 1431 повторения на едно и също. Тя и хората като нея никога няма да докоснат това. Просто няма смисъл от тези гимнастики.
Някъде на 2/3 просто се отказах. Загуба на време.
Книгата беше изключително досадна, съставена от безкрайни повторения на едни и същи неща. На моменти имах съмнения, че без да искам съм се върнал страници назад и чета отново същия текст. Ако не вярвате колко е зле ситуацията, на страници 223 и 247 има еднакъв цитат от няколко изречения. Абсолютно идентичен, просто copy+paste, при това в един и същ контекст! Ситуацията е толкова зле, че дори коректорът го е мързяло да чете всичко и на места (например стр. 178) е пълно с технически грешки, промъкнали се през целия процес на издаването.
Друг проблем е, че книгата няма ясно определена структура. По-скоро се скача между наративи, посветени на различни политически фигури. Хронология няма - само цитати, постоянно прекъсвани от едни и същи, повтарящи се до баналност, тълкувателни коментари от автора.
Иво Инджев най-вероятно е написал това с благородната идея да просвети хората за лошата Русия - все пак, от години се е посветил на тази кауза. И за мен това е похвално. Но в същото време е просто обидно да третираш читателя си като идиот и/или патологичен чугун, на когото се налага да повтаряш до втръсване едни и същи предварително смлени тези и опорки, докато не вдене. Не, господин Инджев, едва ли Велислава Дърева ще прочете вашата книга и ще намрази Русия от 1431 повторения на едно и също. Тя и хората като нея никога няма да докоснат това. Просто няма смисъл от тези гимнастики.
Някъде на 2/3 просто се отказах. Загуба на време.
April 16, 2023
Със сигурност, начина по който е написана книгата е особен. Малко са разхвърлени нещата в нея, но човек като се замисли, откъде да започне? Има лека повторяемост, която на мен не ми допадна. Най- важната и интересна част от книгата, са цитираните текстове ( тези на г-н Игнатиев и военните кореспонденти). Препоръчвам я, интересно четиво е.
September 9, 2019
Ценен източник на фактологическа информация и исторически документални референции. Уви поне за мен трудна за четене (поради почти справочния си характер) - всеки факт/източник/събитие изисква време за осмисляне в широкия контекст на историческите събития от това време
February 6, 2024
Очаквах антируска книга. Втората половина обаче е изключително вдъхновяваща - колко развити са били българите през Османското владичество, как са се справяли срещу действията на османската и руската империя.
Цялата книга е свързани цитати от различни източници. Това я прави малко тежка за четене, но много достоверна, когато отворите и прегледате целите източници от където са цитатите.
Цялата книга е свързани цитати от различни източници. Това я прави малко тежка за четене, но много достоверна, когато отворите и прегледате целите източници от където са цитатите.
July 10, 2022
Безусловно книга , която всеки интересуващ се от българска история трябва да прочете. Мисля, че за всеки интелигентен човек, не стои въпросът как Русия ни е осовободила. Няма империя , която да освобождава. Достойнствата наа тази книга са в доказването, по един базиран на много автентични източници начин, на може би една от най-големите лъжи и манипулацции в българската история. Много ми хареса "да се защитава бългаската история от посегателствата в Скопие е патриотизъм, но да си вземем откраднатата история от Русия е русофобия" . Книгата събира на едно място много и различни източници и няма съмнение , че може да претендира за фундаментален труд. Недостатъците са, че изводите и посланията можеха да бъдат оббобщени в обем на половина от сегашния, много повторения, не добра редакторска работа и малко разхвърлян подход в изложението, което води до загуба на нишката на моменти. Разбирам, че авторът се е страхувал да не ббъде обвинен в едноностранчивост, затова цитира по един и същи повод различни изтоницци. Отношението към евреите от граф Игнатиев и въобще всичко казано по еврейския въпрос в тази книга намирам за неуместно. В общи линии полезна книга, но на моменти трудна за четене
February 8, 2021
Интересен замисъл провален тотално от самия автор.
Книгата е източник на немалко слабо известна любопитна информация около главните и недотам главни действащи лица в нашата история от втората половина на деветнадесети век. Има и уместни препратки към съвремието. Би била прекрасно четиво ако не бяха:
- безкрайните повторения - отслабват позицията на автора, на когото сякаш липсват доводи;
- фанатичността на изказа - характерна е за нападки на лична основа, а не за трезво излагане на факти;
- безкрайните цитати - исках да чуя какво има да каже самият Иво Инджев;
- задочният спор с евентуалните читатели русофили - те не биха докоснали книгата и с пръчка.
Книгата е източник на немалко слабо известна любопитна информация около главните и недотам главни действащи лица в нашата история от втората половина на деветнадесети век. Има и уместни препратки към съвремието. Би била прекрасно четиво ако не бяха:
- безкрайните повторения - отслабват позицията на автора, на когото сякаш липсват доводи;
- фанатичността на изказа - характерна е за нападки на лична основа, а не за трезво излагане на факти;
- безкрайните цитати - исках да чуя какво има да каже самият Иво Инджев;
- задочният спор с евентуалните читатели русофили - те не биха докоснали книгата и с пръчка.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews