"Исках сама да намина да видя, казва момичето, защото той нищо не ми разказва. Успява нищо да не каже. На всеки би му се пръснало сърцето. Томас обаче има своите камери. Ан ги нарича неговите сърдечни камери. Макар че още отдавна ѝ беше обяснил, че това е медицинско понятие и можел да ѝ докаже чрез рентген, че има само две от тях, много видимо, противно на нейните представи. Но Ан продължава да разглежда сърцето му като приятен и широко отворен площад, от който излизат улици, тесни и не така широко отворени. В уличките има къщи с врати и зад определени врати са скрити камерите, в които Томас подрежда нещата си. Какво трупа в една такава камера, не може да се разбере, защото той крие нещата от самия себе си. Ан смята, че поне може да разпознае вратите, но може би има още, такива, които не е забелязала, докато е минавала покрай тях. Недостъпните сърдечни камери на Томас. Не е чудно да има и други, за които и той нищо не знае. И ако някога получи сърдечен инфаркт, казва момичето, то ще е, защото няма да може да отвори някоя от тези врати. Или няма да може да я затвори, е мнението на Ан."
„История с призраци“ е книга за засилващото се отчуждение, което много от нас в една или друга степен вече са преживели. Написана със стил и език, които те карат да я погълнеш на един дъх.“
Ди Цайт
„Фройденталер просто е една изключителна разказвачка… Отвъд конкретната история романът е и анализ на начина, по който функционира паметта.“
Ди Фурхе
От двайсет години Ан – преподавателка по пиано, живее с Томас. Двамата имат общи спомени и знаят как да тълкуват малките знаци, които всеки оставя за другия. Но отношенията им навлизат в осъзната криза на чувствата и неочаквано в живота на Ан се отваря чудовищна празнина. Попадайки в лабиринта на ревността, съзнанието й се изпълва с призраци и тя все по-трудно успява да отдели въображаемото от реалността. Една история, наподобяваща музикална партитура, която отвежда все по-дълбоко в света на огледалните образи и фалшивите дъна, където се изгубват и границите на идентичността.