Кои сме ние и за какво се борим

by Иван Дочев

Тази книга е издадена за първи път през 1938 г. от Варненския легион „Иван Асен II” в десет хиляди екземпляра. Тогава, за кратко време, Съюзът на българските национални легиони е разрешен от властите. Писана е в Централния софийски затвор, където тогавашния водач на легионерите Иван Дочев изтърпява политическа присъда от една година за нареждане до легионите да пренебрегнат забраната на правителството и да продължат дейността си нелегално.
“Кои сме и за какво се борим” отговаря на заглавието си. Тя представя легионерите и легионерското движение през първите шест години на борбата на СБНЛ за национално могъща и социално справедлива България. Но нека дадем думата на автора, който най-добре може да представи своя труд:

“Настоящата книга не е един научен труд и тя не си поставя за цел да развие и разгледа въпросите от гледището на науката.
Години наред с непоколебим дух, неизчерпаема енергия, постоянство, характер, праволинейност и безпримерно самопожертване, младата българска генерация поведе, води и продължава да води борба в името на една нова идеология, идеология чието осъществяване обещава утрешен по-светъл и щастлив ден за народа ни и за България.
С езика на един борец, тук ще се говори за тази идеология, за тоя дух, за тая борба, за тоя утрешен ден.”

Иван Дочев

102 pages, Paperback

First published January 1, 1938

Reviews

[Петър Александров · Rating 5 out of 5]

Задължително четиво за всеки, който желае да вникне в историята на Съюза на българските национални легиони . В нея водачът на едно от крилата в разцепеното движението очертава шест годишната борба на младежите, причината за създаването на организацията, идейната им програма и политическия климат в страната. Ясно е изразен пътят, по който Легионът ще продължи да развива родолюбивата си дейност за в бъдеще.

Засегнат е проблемът за отношението към инородните граждани на отечеството. В наши дни се спекулира доста по темата, защото позициите на СБНЛ не са единни поради разногласия по всякакво характер в организацията. Авторът обаче е категоричен:

"В България преди всичко, а днес времената налагат да се каже и единствено, ще се даде възможност, преди всичко, на всеки българин да има хляб. Ние не повдигаме въпроса да изгонваме чужденците и небългарите от България, както и направиха в много страни. Оня, който тачи българските закони, не отнема хляба на българите или не работи против българите и българската държава, може не само спокойно да живее в нашата страна, но и да бъде сигурен, че ще бъде ефикасно защитен от българската държава.".