What do you think?
Rate this book
В страната на палмите
През 1907 г. писателят Страшимир Кринчев неочаквано се озовава в една екзотична и слабо позната за тогавашния българин страна – Египет. „В страната на палмите“ представлява подробно описание на това пътешествие.
В книгата авторът споделя мислите си за посетените места и народи, а заедно с това възкресява историята на древни царства. Плаване с лодка по р. Нил, пътуване от Александрия до Кайро (по-голямата част от маршрута – пеш), скитане нощем из голямата пустиня – това са само част от описаните приключения.
В книгата авторът споделя мислите си за посетените места и народи, а заедно с това възкресява историята на древни царства. Плаване с лодка по р. Нил, пътуване от Александрия до Кайро (по-голямата част от маршрута – пеш), скитане нощем из голямата пустиня – това са само част от описаните приключения.
248 pages, Paperback
Published January 1, 2022
1 person is currently reading
13 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 9, 2023
Екстремен бюджетен туризъм в началото на XX век. От България през Гърция до Египет. Без пукнат лев! По-точно - с хонорар от 10 здрави лева за публикуван в София разказ, които едва стигат до първото пристанище. Варна.
Ходи се пеш от Александрия до Кайро (напряко на ръкавите на Делтата!). Надбягват се влакове по железопътни мостове (десетилетия преди Холивуд да вкара подобни сцени в стандартния си каталог). Играе се на криеница с шпионските служби на Гърция (и на Османската империя). Нощува се в компанията на дървеници (в бакпакерски хостел в Пирея), на говеда (в трюма на кораб) и на многодетни семейства еврейски бежанци, разорени и прокудени с погроми от царска Русия (студен душ за който се е подвел, че финалът на мюзикъла Цигулар на покрива е оптимистичен!). Катерят се Акрополи и Хеопсови пирамиди!
Героят е 23 годишен, ерудиран за епохата и възрастта си, уверен в заложбите си на добър български писател и литературен критик. И в … ренесансовото превъзходство на отворилата широко очите си за модерността и прогреса млада българска нация. Особено в сравнение със съвременните гърци, предизвикващи у него единствено съжаление. Като обеднели материално през османските времена, а духовно – още с възприемането на примиренческата спрямо всякакви потисничества християнска религия. И закостенели в куха гордост от античния си блясък, без да го разбират и ценят.
Русия и Турция са отписани като двете умиращи свестки монархии. Цариград му се явява като някакъв футуристичен мираж с електрически трамваи, въздушни железници и висящи мостове, каквито обаче ... в своя невежествен фанатизъм Турция надали някога ще направи. Съхранявайки ориенталската прелест пред европейската гиздавост.
В Гиза намира опиянение в пълна и подавляуща духа хармония от пустиня, пирамиди, сфинкс и звездно безоблачно небе. И нищо друго наоколо, което би нарушило мълчанието - безкрайно и дълбоко безмълвие, съчетано с вечността.
Спътници му се явяват на различни етапи един художник, един шивач и един предтеча на руския комунизъм в автентичния смисъл*. Първоначалната идея е ужким да се търсят ново хоризонти за развитие и благополучие, извън задушаващата атмосфера в младото княжество, където интелектуалният труд не се цени (но пък е съвсем в реда на нещата в Египет недооцененият българският интелигент да се хване на минимална и по африканските стандарти надница във фабрика за тенекии за газ). Но мрънкането секва (или по-точно – отстъпва на заден план), когато на преден излизат надживелите времето чудеса на античния дух и екзотиката на далечните земи и култури в съвременния им вид. Остава възторгът! И логичното завръщане в България, където е мястото да бъде споделен.
И откъдето Балканските войни ще ни отнемат Страшимир Кринчев няколко години по-късно.
*Да се организира емигрантският живот в комуни, така че доходите да могат да се разпределят между всички нуждаещи се, без да е нужно всички да участват в осигуряването им; най-малко - представителите на интелигенцията с широки разбирания; и душа (Илф и Петров внимателно си водят записки и трупат идеи за изграждане на литературни образи).
Ходи се пеш от Александрия до Кайро (напряко на ръкавите на Делтата!). Надбягват се влакове по железопътни мостове (десетилетия преди Холивуд да вкара подобни сцени в стандартния си каталог). Играе се на криеница с шпионските служби на Гърция (и на Османската империя). Нощува се в компанията на дървеници (в бакпакерски хостел в Пирея), на говеда (в трюма на кораб) и на многодетни семейства еврейски бежанци, разорени и прокудени с погроми от царска Русия (студен душ за който се е подвел, че финалът на мюзикъла Цигулар на покрива е оптимистичен!). Катерят се Акрополи и Хеопсови пирамиди!
Героят е 23 годишен, ерудиран за епохата и възрастта си, уверен в заложбите си на добър български писател и литературен критик. И в … ренесансовото превъзходство на отворилата широко очите си за модерността и прогреса млада българска нация. Особено в сравнение със съвременните гърци, предизвикващи у него единствено съжаление. Като обеднели материално през османските времена, а духовно – още с възприемането на примиренческата спрямо всякакви потисничества християнска религия. И закостенели в куха гордост от античния си блясък, без да го разбират и ценят.
Русия и Турция са отписани като двете умиращи свестки монархии. Цариград му се явява като някакъв футуристичен мираж с електрически трамваи, въздушни железници и висящи мостове, каквито обаче ... в своя невежествен фанатизъм Турция надали някога ще направи. Съхранявайки ориенталската прелест пред европейската гиздавост.
В Гиза намира опиянение в пълна и подавляуща духа хармония от пустиня, пирамиди, сфинкс и звездно безоблачно небе. И нищо друго наоколо, което би нарушило мълчанието - безкрайно и дълбоко безмълвие, съчетано с вечността.
Спътници му се явяват на различни етапи един художник, един шивач и един предтеча на руския комунизъм в автентичния смисъл*. Първоначалната идея е ужким да се търсят ново хоризонти за развитие и благополучие, извън задушаващата атмосфера в младото княжество, където интелектуалният труд не се цени (но пък е съвсем в реда на нещата в Египет недооцененият българският интелигент да се хване на минимална и по африканските стандарти надница във фабрика за тенекии за газ). Но мрънкането секва (или по-точно – отстъпва на заден план), когато на преден излизат надживелите времето чудеса на античния дух и екзотиката на далечните земи и култури в съвременния им вид. Остава възторгът! И логичното завръщане в България, където е мястото да бъде споделен.
И откъдето Балканските войни ще ни отнемат Страшимир Кринчев няколко години по-късно.
*Да се организира емигрантският живот в комуни, така че доходите да могат да се разпределят между всички нуждаещи се, без да е нужно всички да участват в осигуряването им; най-малко - представителите на интелигенцията с широки разбирания; и душа (Илф и Петров внимателно си водят записки и трупат идеи за изграждане на литературни образи).
Displaying 1 of 1 review