Когато егото изчезне се ражда утринта. Виждаме зад милиони сенки нова красота.
■ ■ ■
И ако някога превърна се в роса, върху горските бодлички в хладно утро закрепена. Ела, погледай ме, сведи глава, после събори ме тихо и продължи по стръмната пътека.
Рядкост е тази авторка. Случайно попаднах на книгата и не мога да бъда по-благодарна на съдбата, че я открих. Тези думи... Тези думи! Карат те да потреперваш и да плачеш и да се радваш. Чисто като сълза е това творчество. След Дубарова такива стихове не съм чела и съм безкрайно очарована. Суров талант!
Тази книга заслужава всяка една от 5те звезди които й давам. В нея Паула излива душата си по един невероятни красив начин. Нейната поезия не е от типа “какво е искал да каже автора” тук всичко е точно и ясно, няма нищо недоизказано или премълчано.