What do you think?
Rate this book
Оцеляване
Може ли да бъде спасен един народ, когато съдбата му е предопределена?
Принадлежим ли на земята, на която сме родени?
Мистерия или наука е любовта към рода?
Принадлежим ли на земята, на която сме родени?
Мистерия или наука е любовта към рода?
358 pages
Published January 1, 2021
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
April 24, 2022
Много хубава история, преплела науката с мистиката. Разказите за места и гледки бяха премерени и приказни. Кара те да се замислиш за българското и корените.
Само ми липсваше развръзка с Алберт, но явно идеята на автора е читателят сам да я продължи.
Само ми липсваше развръзка с Алберт, но явно идеята на автора е читателят сам да я продължи.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 29, 2022
„Оцеляване” – Бояна Николова
♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️
За това слънчево и прелестно създание – Бояна Николова, разбрах благодарение на друго любимо такова – Ели от Elly_readers_diary_
След прочетеното ревю точно на тази книга, последвах авторката. Гмурнах се дълбоко в нейния вълшебен свят изпълнен с красиви думи, смисъл и величини. Бояна е крехка, фина дама, която започвайки да четеш, на пръв поглед изглежда не от този свят в най-хубавия смисъл на това определение. Същевременно обаче носи много човешко, от което всички имаме нужда.
Бях се влюбила безвъзвратно в творчеството ѝ и начинът, по който облича мислите си в слова още преди да започна с книгата. Както често ми се случва напоследък, нямах достатъчно време да потъна в нея както обичам да чета, оставяйки се на сюжета да ме погълне цялата. Четях крадешком, на пресекулки, насечено и неравномерно. Докато не започнах да предполагам разни неща за историята и докато не осъзнах, че чета себе си. Тогава вече се случи неизбежното и четенето започна в малките часове на нощта или много рано сутрин, за да мога да взема колкото се може повече от книгата. Четях често в странни моменти, събуждайки се в 2, 3 часа посред нощ, сякаш книгата ме викаше да я взема в прегръдките си.
„Оцеляване” е изключително философски роман, в който авторката е закодирала множество послания, скрити зад научни данни и повествование. Бояна има уникална дарба да подрежда метафори и описания по толкова изящен начин, че самото четене е експлозия за сетивата. Наслада. Това е книга за рода, живота, нещата от него и нас в съвремието, миналото и в самите себе си. Непреходните постулати и ценности, любовта като невидима, светеща нишка, която ни свързва и създава помежду ни вечности. „Оказва се, че сме творци на собствения си живот” и създаваме реалности, за които носим пълна отговорност, съзнавайки го или не. Живеем, за да открием онзи сродник и спътник в смисъла ни, на който с цялата любов и признателност на света да кажем: „А аз обичам да слушам смеха ти. Звучи като смеха на Малкия Принц – като че ли звездите се превръщат в малки камбанки и огласят целия космос.”
Бояна е брилянтен разказвач, а очевидно и дълбок мислител, с проницателни открития и проникновения, които съвпаднаха като парченца от пъзел с моите собствени размисли, чувства и страсти. Тя не само е открила важни тайни, но е намерила и най-милият, сантиментален, жив и обичащ начин да ни ги сподели. Персонажите в романа са плътни, с ясни отлики и изключително интересни характери, визии и специфики. Всеки е важен и ценен, а цялото постоянно ги преплита във вихрушка от събития и осъзнавания. Книгата е символ за огромни интелектуални знания, психологически прозрения и като цяло за един велик, красив ум, който се е въплатил в ролята на перо, пишещо историята на живота ни.
И в крайна сметка „ако една действителност не те удовлетворява, то най-добрият начин е да я промениш, а не да търсиш наготово друга, каквато те устройва, но другаде.” – ни напомня услужливо прелестната авторка.
Книгата е за българското в исторически и емоционален план, но завоалирано в разказ без излишен патос и патриотизъм. За любовта, която не познава време и рамки. За връзките между хората, които са нерушими, защото преди тях всеки е свързан със себе си и корена си във вечността. Плаках и се вълнувах като дете. Наистина четях себе си в тази книга. Не само, защото част от историята препокрива напълно изминалата година в личен план за мен, но и защото всяко твърдение, всяка истина, съвпада изцяло с моите схващания и виждания за нещата от живота. Книгата е поглъщаща и се просмуква в теб като капчици светлина, които да докоснат всяка клетка и да подарят на сетивата изкуство, магия, красота и вълшебство. Бояна е слънчев дар за света ни, който ни събужда, за да си спомним и за да живеем, истински. В това симпатично, добро същество има толкова ум и толкова гениалност, че чак се чудя как ги побира и озаптява. Това е една от най-вълшебните и въздействащи книги, които някога съм чела, защото има толкова много пластове и толкова много дълбочини – душевни, умствени, непреходни, вечни. Времето не съществува, а ние сме просто проявление на различните копнежи и търсения на душите си, свързани дълбоко с природата, която е в нас, в която сме ние и с която сме едно цяло. Божествено себеоткриване и себпознание, които не идват на тепсия, а бавно се промъкват в ума. Четеш и искаш още, а колкото повече вярваш, че разплиташ историята, нишките ти толкова повече се заплитат с нейните, техните, човешките. За да оцелеем…
Бояна, ти си явление, което не мога да побера в тесните одежди на думите, защото ще ти бъдат малки и не по мярка! Мога само да те обичам по най-логичния човешки начин и да ти благодаря, че се появи, макар и двете да знаем, че тези срещи са неизбежни и предопределени от една по-висша сила! Както ти ми каза, а аз вярвам с цялото си същество в това: „Има свързващи светлинни нишки, които се появяват в живота – ярко и топло. Оставят следи Любов, която винаги оцелява. „ Нашата нишка, обещавам ти, ще свети дълго и вечно! ♥️♥️♥️♥️🙏🏻✨🌟
Дарина Димитрова
♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️♥️
За това слънчево и прелестно създание – Бояна Николова, разбрах благодарение на друго любимо такова – Ели от Elly_readers_diary_
След прочетеното ревю точно на тази книга, последвах авторката. Гмурнах се дълбоко в нейния вълшебен свят изпълнен с красиви думи, смисъл и величини. Бояна е крехка, фина дама, която започвайки да четеш, на пръв поглед изглежда не от този свят в най-хубавия смисъл на това определение. Същевременно обаче носи много човешко, от което всички имаме нужда.
Бях се влюбила безвъзвратно в творчеството ѝ и начинът, по който облича мислите си в слова още преди да започна с книгата. Както често ми се случва напоследък, нямах достатъчно време да потъна в нея както обичам да чета, оставяйки се на сюжета да ме погълне цялата. Четях крадешком, на пресекулки, насечено и неравномерно. Докато не започнах да предполагам разни неща за историята и докато не осъзнах, че чета себе си. Тогава вече се случи неизбежното и четенето започна в малките часове на нощта или много рано сутрин, за да мога да взема колкото се може повече от книгата. Четях често в странни моменти, събуждайки се в 2, 3 часа посред нощ, сякаш книгата ме викаше да я взема в прегръдките си.
„Оцеляване” е изключително философски роман, в който авторката е закодирала множество послания, скрити зад научни данни и повествование. Бояна има уникална дарба да подрежда метафори и описания по толкова изящен начин, че самото четене е експлозия за сетивата. Наслада. Това е книга за рода, живота, нещата от него и нас в съвремието, миналото и в самите себе си. Непреходните постулати и ценности, любовта като невидима, светеща нишка, която ни свързва и създава помежду ни вечности. „Оказва се, че сме творци на собствения си живот” и създаваме реалности, за които носим пълна отговорност, съзнавайки го или не. Живеем, за да открием онзи сродник и спътник в смисъла ни, на който с цялата любов и признателност на света да кажем: „А аз обичам да слушам смеха ти. Звучи като смеха на Малкия Принц – като че ли звездите се превръщат в малки камбанки и огласят целия космос.”
Бояна е брилянтен разказвач, а очевидно и дълбок мислител, с проницателни открития и проникновения, които съвпаднаха като парченца от пъзел с моите собствени размисли, чувства и страсти. Тя не само е открила важни тайни, но е намерила и най-милият, сантиментален, жив и обичащ начин да ни ги сподели. Персонажите в романа са плътни, с ясни отлики и изключително интересни характери, визии и специфики. Всеки е важен и ценен, а цялото постоянно ги преплита във вихрушка от събития и осъзнавания. Книгата е символ за огромни интелектуални знания, психологически прозрения и като цяло за един велик, красив ум, който се е въплатил в ролята на перо, пишещо историята на живота ни.
И в крайна сметка „ако една действителност не те удовлетворява, то най-добрият начин е да я промениш, а не да търсиш наготово друга, каквато те устройва, но другаде.” – ни напомня услужливо прелестната авторка.
Книгата е за българското в исторически и емоционален план, но завоалирано в разказ без излишен патос и патриотизъм. За любовта, която не познава време и рамки. За връзките между хората, които са нерушими, защото преди тях всеки е свързан със себе си и корена си във вечността. Плаках и се вълнувах като дете. Наистина четях себе си в тази книга. Не само, защото част от историята препокрива напълно изминалата година в личен план за мен, но и защото всяко твърдение, всяка истина, съвпада изцяло с моите схващания и виждания за нещата от живота. Книгата е поглъщаща и се просмуква в теб като капчици светлина, които да докоснат всяка клетка и да подарят на сетивата изкуство, магия, красота и вълшебство. Бояна е слънчев дар за света ни, който ни събужда, за да си спомним и за да живеем, истински. В това симпатично, добро същество има толкова ум и толкова гениалност, че чак се чудя как ги побира и озаптява. Това е една от най-вълшебните и въздействащи книги, които някога съм чела, защото има толкова много пластове и толкова много дълбочини – душевни, умствени, непреходни, вечни. Времето не съществува, а ние сме просто проявление на различните копнежи и търсения на душите си, свързани дълбоко с природата, която е в нас, в която сме ние и с която сме едно цяло. Божествено себеоткриване и себпознание, които не идват на тепсия, а бавно се промъкват в ума. Четеш и искаш още, а колкото повече вярваш, че разплиташ историята, нишките ти толкова повече се заплитат с нейните, техните, човешките. За да оцелеем…
Бояна, ти си явление, което не мога да побера в тесните одежди на думите, защото ще ти бъдат малки и не по мярка! Мога само да те обичам по най-логичния човешки начин и да ти благодаря, че се появи, макар и двете да знаем, че тези срещи са неизбежни и предопределени от една по-висша сила! Както ти ми каза, а аз вярвам с цялото си същество в това: „Има свързващи светлинни нишки, които се появяват в живота – ярко и топло. Оставят следи Любов, която винаги оцелява. „ Нашата нишка, обещавам ти, ще свети дълго и вечно! ♥️♥️♥️♥️🙏🏻✨🌟
Дарина Димитрова
Displaying 1 - 2 of 2 reviews