Шедьовърът на Едвард Мунк "Викът" е символ на пророчество за бъдещи катастрофи.
Едвард Мунк (1863 - 1944) е един от най-значимите художници в историята на изобразителното изкуство. Творчеството на именития норвежки модернист крие в себе си много загадки. Най-известната от картините му - "Викът" - е символ на горчиво предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX век, предвестник на Първата световна война и катаклизмите на ХХ век. Холивуд получи вдъхновение от тази картина и главният образ от нея се превърна в емблема на филма на ужасите "Писък".
На български за пръв път излиза биография на този забележителен модернист. А "Едвард Мунк" от Атле Нес (издание на "Изида") е най-добрата и най-пълна биография на художника, която разкрива тайните на живота и творчеството му.
Израснал в бедност и сред житейски несгоди, Едвард Мунк се посвещава изцяло на изкуството. За разликата от повечето си колеги обаче той умира богат. И то много богат. Както и повечето му съвременници, занимаващи се с изкуство, Мунк принадлежи към средите на бохемите и същевременно страни от тях. Има проблеми с алкохола, но успява да се излекува от пристрастеността си. Влюбен е и въпреки това бяга през цяла Европа от любимата си жена. Обхванат е от натрапчиви идеи, които превръщат някои от приятелите му в негови най-върли врагове (предимно в представите му, но действията му водят някои и до това в реалността). Въпреки понякога грубото си и неадекватно държание с постоянно верните му приятели, между които са и неговите меценати, те обаче му остават верни, защото талантът му е завладяващ.
Когато човек прочете книгата на Атле Нес, се замисля кое е по-велико при Мунк - творчеството му или животът му. А на практика те са така органично свързани, че животът му се превръща в творчество, а творчеството му - в живот.
Едвард Мунк е представен пред читателя в целия блясък на творческата си мощ и с всичките си човешки слабости. Книгата разказва за радостите и несгодите, през които преминава той, за трудната борба за признание, за паденията и триумфа му, за приятелите, които го подкрепят, за страха му от любовта, която за него се асоциира неизменно със загуба. Творчеството на художника е в тясна връзка с европейската култура и епохата, която го ражда, защото Мунк е свидетел на големи исторически катаклизми, които намират отражение в произведенията му.
Книгата, луксозно издание с твърда подвързия, включва много цветни репродукции на картините на художника, снимки от семейния му архив, а също така и писма, откъси от дневниците на Мунк, свидетелства на съвременници. Това е уникална съвременна биография, посветена на живота и творчеството на гениалния художник, която отговаря на очакванията дори и на най-взискателния читател.
Атле Нес (род. 1949 г.) е писател, историк и изкуствовед. Автор е на биографии на Леонардо да Винчи, Галилео Галилей и Хенрик Ибсен, романи, книги за деца, документална проза и есета за изкуството. Носител е на няколко литературни награди, сред които е и най-голямата в Норвегия - "Браги".
„Невъзможно е да се обясни една картина. Тя възниква именно от неспособността на художника да намери друг начин на изразяване.“
Нямам никаква идея защо от всички издадени биографии от Атле Нес се спрях точно на тази за Едвард Мунк. Струваше ми се, че в личността му има голяма доза ексцентричност, която си струва по-близко опознаване. Не бива да се пренебрегва и фактът, че картините му са твърде лични и са ключ към душевните терзания и невротизма, който го съпътстват през целия му живот.
Не бих нарекла биографията на Мунк безинтересна. Но събитията в нея, макар и много педантично проучени и предадени в най-големи детайли, оставят усещане за една схематичност и повторяемост (той рисува, организира изложба, пътува, след това се среща с еди-кой-си и същото пак отначало). Характерът на художника също не е лек за смилане, на моменти е вбесяващ, в други (но по-рядко) е безпомощен и трогателен като дете. Щедър, но и безчувствен към най-близките си хора.
Разбира се, ако не беше такъв, надали щяхме да съзерцаваме точно тези картини с точно тези сюжети, които засмукват гледащия ги, смущават го и вълнуват с уязвимостта си, с невероятната си палитра. Контекстът също е любопитен – Мунк „хваща“ Норвегия в преломен момент, когато страната скъсва по мирен начин унията с Швеция и става независима държава. В същото време във Франция шестват импресионистите, които скоро ще бъдат заменени от експресионистите. Но най-важната за художника е Германия. Това не само е страната, която първа го признава (неговата любов към Париж е изцяло несподелена), но и там намира истински приятели, които го подкрепят финансово и морално до края на живота му.
И все пак, книгата образова някак между другото. Мисля, че ако следващия път имам късмета да попадна на картина на Едвард Мунк в някой музей, вече ще разполагам с инструментариум да я „разчета“ в един по-личен и ясен контекст.
Halverwege gestopt, ik laat m lekker los. Niet dat Munch oninteressant is, integendeel, maar het boek is erg droog geschreven en beschrijft gewoon chronologische gebeurtenissen. Zo'n biografie kan elk mens schrijven die de nodige kennis en schrijfvaardigheden heeft, niet zo bijzonder.
Aangezien ik gigantisch veel boeken heb wil ik selectiever omgaan met wat ik lees. Als een boek gewoon niet aan slaat, moet het oke zijn om ermee te stoppen. Scheelt heel veel tijd namelijk, die beter te besteden is
Ich möchte meine Eindrücke über das Buch teilen, das von Atle Ness geschrieben wurde und in dem er Stück für Stück Geschichten und Fakten aus deinem Leben auf 588 Seiten gesammelt hat. Ehrlich gesagt hat mir das Buch nicht gefallen. Es erzählt die Geschichte eines gewöhnlichen Norwegers namens Edward mit all seinen Fehlern, während ich eine Geschichte über den Künstler Edward, seine Vision und sein Verständnis vom Leben gesucht habe. Leider fand ich in dem Buch nur wenig, gerade einmal 30% von dem, wonach ich so sehnsüchtig gesucht habe. Was für eine Arbeit doch von einem guten Philologen, Historiker und Schriftsteller geleistet wurde, um es so trocken darzustellen.
Jetzt verstehe ich, warum für dich "Das Lebenfries", die Ausstellung von Sonderborg im Mai 1912 und vieles mehr so wichtig sind. Aber vieles von dem, was du fühlst, bleibt für mich immer noch ein Rätsel.
Ich erinnere mich an unsere flüchtige Begegnung in New York im Jahr 2017. Ich habe dich zufällig auf der 4 Etage bemerkt, wo du dein kleines Gemälde mit einem leuchtenden weißen Frauensilhouette präsentiert hast. Und dann trafen wir uns wieder im Jahr 2022 in Kopenhagen in einer Galerie, wo ich von deinem Werk "Brooch-You" beeindruckt war, das ich als Porträt von Eva Mudocci verstehe. Nachdem ich deine Biografie gelesen habe, hatte ich größere Erwartungen.
Ich hoffe, dass unsere Wege sich bald wieder kreuzen werden.