What do you think?
Rate this book
Дзифт
December 21, 1963: Having served 20 years for a murder he didn't commit, "Moth" exits Central Sofia Prison anticipating his first night of freedom. Instead he steps into a new and alien world—the nightmarish totalitarianism of Communist Bulgaria. In his first hours of freedom he traverses the map of a diabolical city, full of decaying neighborhoods, gloomy streets, and a bizarre parade of characters.
A novel of grave wit, Zift unfolds in the course of a single, frenetic night, offering a fast-paced, ghoulish, even grotesque—but also enchanting—tour of shadowy, socialist Sofia. To achieve his depiction of totalitarian absurdity, Vladislav Todorov combines the methods of hardboiled American crime fiction and film noir with socialist symbols and communist ideological clichés.
A novel of grave wit, Zift unfolds in the course of a single, frenetic night, offering a fast-paced, ghoulish, even grotesque—but also enchanting—tour of shadowy, socialist Sofia. To achieve his depiction of totalitarian absurdity, Vladislav Todorov combines the methods of hardboiled American crime fiction and film noir with socialist symbols and communist ideological clichés.
156 pages
First published March 1, 2006
4 people are currently reading
124 people want to read
About the author
Vladislav Todorov
8 books11 followersВладислав Тодоров Тодоров е културолог. Завършил е ВИТИЗ през 1982 г. с дипломна работа върху творчеството на Александър Сухово-Кобилин. Защитил е две докторски дисертации: едната по изкуствознание към БАН, през 1987 г., и, през 1996-а, една в Пенсилванския университет, където понастоящем преподава културна история на Русия и Източна Европа.
Публикувал е статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.
Първите му белетристични опити излизат в американските списания “Постмодерна култура” и “Челси”. Член основател на кръга "Синтез".
Публикувал е статии и студии в Англия, Франция, Германия, САЩ, Русия, Унгария, Чехия и Словения.
Първите му белетристични опити излизат в американските списания “Постмодерна култура” и “Челси”. Член основател на кръга "Синтез".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
March 13, 2017
A few years ago, while working on my Comprehensive Encyclopedia of Film Noir, I came across and watched a piece of Bulgarian noir called Zift (2008); it proved to be a great movie, and is much recommended should you come across it (though it's not for the prim). Then, just the other day, I noticed that Thomas Hübner here on Goodreads had read and rated the source novel in an English translation that I hadn't known existed, and naturally I was keen to lay hands on it.
Since Todorov was the one responsible for writing the movie's screenplay based upon his own novel, it's not surprising that the two versions have much more in common than you'd perhaps ordinarily expect. I gather, too, that he initially conceived of Zift as a screenplay, then decided to write it as a novel instead; this may be another reason for the close resemblance. (It says something for how good the movie incarnation is that, even though I've watched many hundreds of other movies since, I can remember it clearly enough to make such comparisons.)
In 1963 Moth is released from prison twenty years after being convicted for a murder that he didn't commit -- the killing of a jeweler during a burglary. Not long after his incarceration Bulgaria had its Glorious Socialist Revolution, so it's into a very different world that Moth emerges than the one he knew.
His first nasty discovery is that Slug, his conspirator in the robbery and the actual killer of the jeweler, now has a position of some power in the Communist hierarchy, and intends to use that power in order to extract from Moth the secret of what happened to the precious stone that was the target of the theft. To make his point, Slug poisons Moth with iridium, telling him that if he fesses up he'll be given the antidote; in fact, as Moth discovers on escaping and finding his way to a hospital, there's no known antidote, so he has perhaps just 24 hours to live.
The parallel with D.O.A. (1950) is obvious, and this isn't the only allusion to classic film noir you'll find in the novel. Moth's chanteuse ex-wife Ada -- another participant in the scheme to rob the jeweler -- has the stage name Gilda, there's a deliberately artificial reference to The Postman Always Rings Twice (1946), etc.
It's at the hospital that the text veers into a wonderful digression that had me laughing aloud. The folk in the waiting room start exchanging urban legends and other tall stories, some of which are alarmingly scatological but all of which are very funny; some, too, reflect wryly on the Soviet way of life, such as the instructions for building a Siberian toilet. (Don't ask.) There are several such digressions -- for example, in place of an erotic scene we get a two-page dissertation on the sexual habits of the praying mantis -- and they add immeasurably to the pleasures the novel has to offer.
Back to the plot. Moth eventually locates Ada/Gilda. They reconcile in the customary fashion (this is where we learn about the praying mantis) and decide to go fetch the stolen rock from the place Moth says he hid it. But Slug has out-thought Moth . . . or has he?
There's lots of satirical material in the book, and it would be easy enough to read it as a use of the noir form to offer a commentary on Bulgaria's socialist past. Me, being a tad ignorant of Bulgarian history, I preferred to read Zift not as a social commentary but as a quirky noir that happened to have a deal of subtext going on, and certainly at this level the novel's very successful. It's a great and pacy read, with those marvelous digressions I mentioned offering a generally hilarious counterpoint to the noirish nihilism.
What's perhaps less successful is Benatov's translation, which seems to be rather too word-for-word literal for its own good and (I'm guessing) leaves Bulgarian grammatical constructs intact -- such as random transitioning between past- and present-tense narrative -- rather than substituting English ones for them. The overall effect is as if the book has been translated not into English but into some other, very closely related language. After a while I began quite to enjoy the oddities of phrasing and the uneven flow of the text (and the occasional pause to work out what was being said), but I did feel it detracted a little from what should have been a relatively straightforward narrative.
According to an introductory note, in Bulgarian zift is the word for asphalt, which the poor can use as a substitute for chewing gum; and, indeed, Moth has a zift-chewing habit. The other meaning of the word is less salubrious, but also relevant to the text.
Since Todorov was the one responsible for writing the movie's screenplay based upon his own novel, it's not surprising that the two versions have much more in common than you'd perhaps ordinarily expect. I gather, too, that he initially conceived of Zift as a screenplay, then decided to write it as a novel instead; this may be another reason for the close resemblance. (It says something for how good the movie incarnation is that, even though I've watched many hundreds of other movies since, I can remember it clearly enough to make such comparisons.)
In 1963 Moth is released from prison twenty years after being convicted for a murder that he didn't commit -- the killing of a jeweler during a burglary. Not long after his incarceration Bulgaria had its Glorious Socialist Revolution, so it's into a very different world that Moth emerges than the one he knew.
His first nasty discovery is that Slug, his conspirator in the robbery and the actual killer of the jeweler, now has a position of some power in the Communist hierarchy, and intends to use that power in order to extract from Moth the secret of what happened to the precious stone that was the target of the theft. To make his point, Slug poisons Moth with iridium, telling him that if he fesses up he'll be given the antidote; in fact, as Moth discovers on escaping and finding his way to a hospital, there's no known antidote, so he has perhaps just 24 hours to live.
The parallel with D.O.A. (1950) is obvious, and this isn't the only allusion to classic film noir you'll find in the novel. Moth's chanteuse ex-wife Ada -- another participant in the scheme to rob the jeweler -- has the stage name Gilda, there's a deliberately artificial reference to The Postman Always Rings Twice (1946), etc.
It's at the hospital that the text veers into a wonderful digression that had me laughing aloud. The folk in the waiting room start exchanging urban legends and other tall stories, some of which are alarmingly scatological but all of which are very funny; some, too, reflect wryly on the Soviet way of life, such as the instructions for building a Siberian toilet. (Don't ask.) There are several such digressions -- for example, in place of an erotic scene we get a two-page dissertation on the sexual habits of the praying mantis -- and they add immeasurably to the pleasures the novel has to offer.
Back to the plot. Moth eventually locates Ada/Gilda. They reconcile in the customary fashion (this is where we learn about the praying mantis) and decide to go fetch the stolen rock from the place Moth says he hid it. But Slug has out-thought Moth . . . or has he?
There's lots of satirical material in the book, and it would be easy enough to read it as a use of the noir form to offer a commentary on Bulgaria's socialist past. Me, being a tad ignorant of Bulgarian history, I preferred to read Zift not as a social commentary but as a quirky noir that happened to have a deal of subtext going on, and certainly at this level the novel's very successful. It's a great and pacy read, with those marvelous digressions I mentioned offering a generally hilarious counterpoint to the noirish nihilism.
What's perhaps less successful is Benatov's translation, which seems to be rather too word-for-word literal for its own good and (I'm guessing) leaves Bulgarian grammatical constructs intact -- such as random transitioning between past- and present-tense narrative -- rather than substituting English ones for them. The overall effect is as if the book has been translated not into English but into some other, very closely related language. After a while I began quite to enjoy the oddities of phrasing and the uneven flow of the text (and the occasional pause to work out what was being said), but I did feel it detracted a little from what should have been a relatively straightforward narrative.
According to an introductory note, in Bulgarian zift is the word for asphalt, which the poor can use as a substitute for chewing gum; and, indeed, Moth has a zift-chewing habit. The other meaning of the word is less salubrious, but also relevant to the text.
March 5, 2021
I was pretty curious about this book. A noir mystery set in communist Bulgaria. I definitely wasn't disappointed I felt like I missed out on a lot in this book since I don't know Bulgarian history too well. People who do will most likely love this book more than I did.
Still it was great. Todorov really mastered a noir style in a very unusual setting One can feel the same atmosphere as when watching old noir movies and at the same time get some communes Bulgaria added to it. Fast paced with a lot of twists and a fun read. A fun thriller and yet there is more to it than just fun.
Still it was great. Todorov really mastered a noir style in a very unusual setting One can feel the same atmosphere as when watching old noir movies and at the same time get some communes Bulgaria added to it. Fast paced with a lot of twists and a fun read. A fun thriller and yet there is more to it than just fun.
March 11, 2018
Pirmā trešdaļa bija lieliska, interesanta valoda (5 zvaigznes par industriālajiem epitetiem miliča aprakstā) un cerīgi iesākta sižeta līnija. Ar to tad autors laikam bija izšāvis visu pulveri. Tālāk daudz filleru ar vecām un diezgan nesmieklīgām anekdotēm un tālākais sižets būtībā ir mazliet niansēs mainīts The Postman Always Rings Twice variants. Baigā haltūra. Skumji, jo šī bija viena no pēdējām atlikušajām manām sapirktajām nelasītajām Mansarda grāmatām un es cerēju, ka būs ļoti laba un ar Mansarda standalone izdevumiem nav tik slikti, kā man šķiet. Nesanāca...
December 23, 2012
Из архивите - рецензия за в. "Гласове".
Интелигенцията пее блатни песни
"Беше към обед, като гепих рейса. Гепих го и кво киризим? – един образ с врат като телескоп и пинизчийска финтифлюшка на капата. Киризим го, че е тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли – вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно – циври му – ме ръгаш, че ми и газиш пътъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад "Рим", го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? – бъзна го онзи. – Барни тва копче и ще си тупалка!" Такива му ги пробутваше.
"Тарикатско", "Упражнения по стил", Реймон Кьоно, прев. Елена Томалевска и Васил Сотиров
Събитията в единственото денонощие на Лев Желязков Молеца, описано в "Дзифт" ("Жанет-45"), са функция повече на жанра, отколкото на сюжета на този кратичък първи роман. Същото важи за структурата (триъгълник благороден пройдоха-подъл другар-фатална жена и слизане в преизподнята на миналото преди финалното изплуване на чисто). А езикът е използван не за ваене на образи или ситуации, а за да смайва. И още от заглавието плаче за обяснение: дзифтът е тъмна смола за дъвчене, роднина на асфалта, катрана, чудодейното мумийо и – като якето от змийска кожа на непрокопсаника от "Диво сърце" на Линч – символ на идентичността на главния герой: тъмна маса, която се преживя, но не храни.
Прочее, Молеца, дребен махленски хаймана, осъден за убийство, което не е извършил, се озовава на свобода след двайсетина години в "кафеза" и къде по своя воля, къде не, за нула време се сблъсква с всички ключови фигури в живота си. Сблъсква се и с фигури от живота на своя автор (когато книгата излезе преди година и нещо, рецензентите се надпреварваха кой ще разпознае повече реални лица сред статистите), макар че тяхната функция е орнаментална за (блажено) незапознатия с конкретните обстоятелства и лица читател. Същинското приключение в "Дзифт" е вулканичната, пребогата лексика, която оправдава съществуването на тази книга и я издига на високо и самотно стъпало в т.нар. съвременна българска литература. А буквалното приключение на Молеца, което служи за повод въпросната лексика да избухне, е просто неизбежна техническа подробност.
Въпреки че романът се автоанонсира като "черен", му липсва онзи особено рафиниран и пъклен план за престъпление/наказание, който вкарва в рамките на noir-а повечето произведения на Джеймс М. Кейн, Патриша Хайсмит или Боало и Нарсьожак например. В "Дзифт" авторовата градивност и воля личат в езика, там са единствените истински интересни козни и акробатики на въображението (пъклено е само името на фаталната жена: Ада). Водещ принцип е колкото се може повече неутрални думи да се заменят със стилово маркирани (вж. Кьоно по-горе): "...разтресе меса с гърлен смях и ме замери с парцала, който се разпльоска на колоната и бавно се свлече на пода като конска доза малеби..."; "…в шемета на танца, тряскан с давилови капки, направи салто, излетя през балкона и се разнебити на паважа"; "...стоях сразен и риех с поглед пода...". Ерудитски позовавания се подхвърлят небрежно между хъшлашки закачки (градски легенди, брадати вицове, кръчмарско-казармени лафове, кодош с държавната пропаганда и други разядки), словото ври и кипи. Вярно, всички диалози звучат на един глас, а подскоците от сегашно историческо в минало свършено време са твърде нервни и чести. Но това си има обяснение – от първата до последната страница романът е воден в първо лице единствено число от Молеца, самоук хулиган и явен ексцентрик; единственият цял, плътен образ е неговия, та грапавините са даже нужни.
Владислав Тодоров е възпитаник на ВИТИЗ, доктор от Пенсилванския университет и преподавател в него (руска/съветска история, авангард и други тероризми, медии и пр.) и познат в България с ярката си политическа публицистика (събрана през 2005 г. от в. "Култура" в тома "Хаотично махало"). Това, което е направил в романа, всъщност е да влезе в ролята на тариката единак и да притича през някаква субективна, емоционално оцветена София от 30-те до 60-те. "Интеллигенция поет блатные песни", както през 70-те отбеляза Евтушенко. Получило се е забележително.
Интелигенцията пее блатни песни
"Беше към обед, като гепих рейса. Гепих го и кво киризим? – един образ с врат като телескоп и пинизчийска финтифлюшка на капата. Киризим го, че е тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли – вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно – циври му – ме ръгаш, че ми и газиш пътъците." И духна да седне. Пълен чвор. Като гилах по площад "Рим", го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? – бъзна го онзи. – Барни тва копче и ще си тупалка!" Такива му ги пробутваше.
"Тарикатско", "Упражнения по стил", Реймон Кьоно, прев. Елена Томалевска и Васил Сотиров
Събитията в единственото денонощие на Лев Желязков Молеца, описано в "Дзифт" ("Жанет-45"), са функция повече на жанра, отколкото на сюжета на този кратичък първи роман. Същото важи за структурата (триъгълник благороден пройдоха-подъл другар-фатална жена и слизане в преизподнята на миналото преди финалното изплуване на чисто). А езикът е използван не за ваене на образи или ситуации, а за да смайва. И още от заглавието плаче за обяснение: дзифтът е тъмна смола за дъвчене, роднина на асфалта, катрана, чудодейното мумийо и – като якето от змийска кожа на непрокопсаника от "Диво сърце" на Линч – символ на идентичността на главния герой: тъмна маса, която се преживя, но не храни.
Прочее, Молеца, дребен махленски хаймана, осъден за убийство, което не е извършил, се озовава на свобода след двайсетина години в "кафеза" и къде по своя воля, къде не, за нула време се сблъсква с всички ключови фигури в живота си. Сблъсква се и с фигури от живота на своя автор (когато книгата излезе преди година и нещо, рецензентите се надпреварваха кой ще разпознае повече реални лица сред статистите), макар че тяхната функция е орнаментална за (блажено) незапознатия с конкретните обстоятелства и лица читател. Същинското приключение в "Дзифт" е вулканичната, пребогата лексика, която оправдава съществуването на тази книга и я издига на високо и самотно стъпало в т.нар. съвременна българска литература. А буквалното приключение на Молеца, което служи за повод въпросната лексика да избухне, е просто неизбежна техническа подробност.
Въпреки че романът се автоанонсира като "черен", му липсва онзи особено рафиниран и пъклен план за престъпление/наказание, който вкарва в рамките на noir-а повечето произведения на Джеймс М. Кейн, Патриша Хайсмит или Боало и Нарсьожак например. В "Дзифт" авторовата градивност и воля личат в езика, там са единствените истински интересни козни и акробатики на въображението (пъклено е само името на фаталната жена: Ада). Водещ принцип е колкото се може повече неутрални думи да се заменят със стилово маркирани (вж. Кьоно по-горе): "...разтресе меса с гърлен смях и ме замери с парцала, който се разпльоска на колоната и бавно се свлече на пода като конска доза малеби..."; "…в шемета на танца, тряскан с давилови капки, направи салто, излетя през балкона и се разнебити на паважа"; "...стоях сразен и риех с поглед пода...". Ерудитски позовавания се подхвърлят небрежно между хъшлашки закачки (градски легенди, брадати вицове, кръчмарско-казармени лафове, кодош с държавната пропаганда и други разядки), словото ври и кипи. Вярно, всички диалози звучат на един глас, а подскоците от сегашно историческо в минало свършено време са твърде нервни и чести. Но това си има обяснение – от първата до последната страница романът е воден в първо лице единствено число от Молеца, самоук хулиган и явен ексцентрик; единственият цял, плътен образ е неговия, та грапавините са даже нужни.
Владислав Тодоров е възпитаник на ВИТИЗ, доктор от Пенсилванския университет и преподавател в него (руска/съветска история, авангард и други тероризми, медии и пр.) и познат в България с ярката си политическа публицистика (събрана през 2005 г. от в. "Култура" в тома "Хаотично махало"). Това, което е направил в романа, всъщност е да влезе в ролята на тариката единак и да притича през някаква субективна, емоционално оцветена София от 30-те до 60-те. "Интеллигенция поет блатные песни", както през 70-те отбеляза Евтушенко. Получило се е забележително.
May 14, 2017
Интересен замисъл за мистерия/ноар роман, но с не толкова интересно и добро изпълнение. Усещането в края на романа, особено с историята на гробаря и начина, по който диамантът уж се оказва откраднат отдавна, са единствените сцени в тази история, които на мен показаха истинската атмосфера, която Владислав Тодоров �� искал да постигне. Ще ми се героите да бяха по-развити като цяло, особено страничните образи, пък и главният герой се нъждае от оформяне. Също така незнайно защо перспективата от първо лице въобще не се получаваше, просто нямаше тази интимна връзка между читател и главен герой, която е жизненоважна за жанра и може би това е главната причина усета на историята да се срине преди да си стъпи солидно на краката.
December 9, 2014
харесах езика, макар да звучеше извън времето през което (уж) се развива действието - и точно заради езика - твърда петица :)
October 12, 2016
Īss pekstiņš ar vecām anekdotēm.
December 15, 2009
I this read this book because I read pretty much anything. “Zift” is more of a screen play than a novel. The plot is choppy – the author starts with a thought, talks a little about it, and jumps to the next without much depth or development. The books is full of chase scenes, fights and sex, which make the reader follow the adventures of the main character and put the idea of the book as a backdrop.
The writing is armature for fiction.
I found an interview with the author on his website. The interview was published in widely-read Bulgarian newspaper.
http://vladislavtodorov.com/vestnikka...
http://www.capital.bg/show.php?storyi...
The author is asked about his approach to the novel – as a novel made for a movie or as a text of its own. He answered that his original idea was to write a screen play. He started writing it and as he was doing so decided to write a novel first. He didn’t want his work to be wasted because his screenplay had yet to be approved by the National Film Center in Bulgaria.
As a reader, I find the answer obnoxious and insulting. I’d rather read a book which the writer wrote because he wanted to say something not just because he wanted to sell a product and make money.
The writing is armature for fiction.
I found an interview with the author on his website. The interview was published in widely-read Bulgarian newspaper.
http://vladislavtodorov.com/vestnikka...
http://www.capital.bg/show.php?storyi...
The author is asked about his approach to the novel – as a novel made for a movie or as a text of its own. He answered that his original idea was to write a screen play. He started writing it and as he was doing so decided to write a novel first. He didn’t want his work to be wasted because his screenplay had yet to be approved by the National Film Center in Bulgaria.
As a reader, I find the answer obnoxious and insulting. I’d rather read a book which the writer wrote because he wanted to say something not just because he wanted to sell a product and make money.
July 8, 2017
"Dzifts" lasāms vienā piegājienā. Tā lai nav neērti pamest Kodi viņa skrējienā pretī.. (nav glīti atklāt romāna beigas). Simpātijas viņš iekaro līdz ar pirmajām lpp, uzticot savu 'mīlas stāstu'. Lai arī viņš košļā dziftu, melnais detektīvs tomēr ir par saldu mīlestību. Kaut uz vienu dienu (tieši tik ātri var izlasīt šo bulgāru daiļdarbu) ziemeļu noir detektīva lasītājiem būs tīkams romain noir. Un, varbūt, vairāk arī nevajag - galu galā, Kode bulgāru brīvības arī vairāk neguva. Tulkotājs Dens Dimiņš ir pelnījis- mazākais "Balto verdzeni" labākajā Bulgāru bārā. Uzslavas!
November 23, 2014
Vladislava Todorova «Dzifts» ir lielisks vienas dienas detektīvromāns ar skaistu valodu. Un nevar nepieminēt arī pērles, kas īsstāstu veidā nāks no dažādiem romāna varoņiem.
Read
August 18, 2020Awesome and enthralling book full of unexpected twists and turns. The creativity and originality of this story is fun to follow, not to mention, an easy read. If you read between the lines you see what is truly important in life and how humans get diverted to 'dead end streets', and how luck plays such a big hand in the outcome of events.
August 19, 2018
Good but only because of the familiar setting and culture. The story didn't really grab me all that much - it was like a downgraded version of 'Day in the Life of Ivan Denisovich' and' Fight Club' to my brain. Perhaps I didn't understand it. Will reread this in Bulgarian once I get myself home.
August 12, 2018
Jerky and disjointed.
February 2, 2019
Padomju savienības pulp fiction.
December 11, 2009
Прочетох книгата, защото чета всичко. "Дзифт" e по-скоро сценарий oтколкото роман. Cюжетът e много накъсан, започва се една мисъл, навлиза се малко в нея и веднага се прескача на друга. Kнигата e изпълненa cъc cцени изобpaзяващи гонитби, побоища и секс това кара читателя да следи пиключенията на героя и избутва идеята на книгата на заден план. Стилът на писане е аматьорски за белeтристика.
Hамeриx това интервю c Владислав Тодоров на неговия web site след като прочетох книгата.
http://vladislavtodorov.com/vestnikkapit...
Капитал, брой 39, 25 септември, 2008
Интервю на Янко Терзиев
http://www.capital.bg/show.php?storyid=5...
Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?
Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ.
Kaто читател този коментар ме обижда. Аз предпoчитам да прочeта книга, която писателя е написал, защото e искал да каже нещо, a не само за да събирe оборoт.
Hамeриx това интервю c Владислав Тодоров на неговия web site след като прочетох книгата.
http://vladislavtodorov.com/vestnikkapit...
Капитал, брой 39, 25 септември, 2008
Интервю на Янко Терзиев
http://www.capital.bg/show.php?storyid=5...
Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?
Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ.
Kaто читател този коментар ме обижда. Аз предпoчитам да прочeта книга, която писателя е написал, защото e искал да каже нещо, a не само за да събирe оборoт.
June 30, 2012
"Socialist Noir" - that subtitle alone made me want to read this book, and it was a quick, super fun, macabre, brilliantly dark, awesome read. "Zift", the title, is a type of The writer, Todorov, is brilliant, a young Bulgarian who teaches in the States now in Philadelphia. Seems like he's done is classic noir homework, I recommend this to anyone who loves a good crime caper or the noir genre in general.
Found this little review on the publisher's, Paul Dry Books, website: "The communist takeover of Eastern Europe happened so quickly, and was so devastating, that it's no wonder I keep pulling these books off the shelf during times of political uncertainty. In Zift, a man nicknamed 'Moth' is released from prison after serving a 20-year sentence and finds his country of Bulgaria, now a communist state, completely unrecognizable. The book follows him through one night of terror and mayhem, where everything, even friends and family, are unrecognizable. Todorov was obviously raised on a steady diet of American noir, and it shows in the pacing, the language, and the shadowy depths of every alleyway, every street corner. It's not just the witty 'Moth,' but the city of Sofia, that, despite 20 years of oppression, endures." — Jessa Crispin on PBS's Need to Know
Found this little review on the publisher's, Paul Dry Books, website: "The communist takeover of Eastern Europe happened so quickly, and was so devastating, that it's no wonder I keep pulling these books off the shelf during times of political uncertainty. In Zift, a man nicknamed 'Moth' is released from prison after serving a 20-year sentence and finds his country of Bulgaria, now a communist state, completely unrecognizable. The book follows him through one night of terror and mayhem, where everything, even friends and family, are unrecognizable. Todorov was obviously raised on a steady diet of American noir, and it shows in the pacing, the language, and the shadowy depths of every alleyway, every street corner. It's not just the witty 'Moth,' but the city of Sofia, that, despite 20 years of oppression, endures." — Jessa Crispin on PBS's Need to Know
September 23, 2012
This isn’t normally my kind of a book. I don’t generally do pulp fiction or crime noir but when it comes to current novels set in Sofia I’ll make an exception. Good thing I did. I really liked this fast paced, gritty but still funny novel. I recognized glimpses and snatches of Sofia today in the piece but at the same time I often felt like this was a city I’d never been to and I’ve lived here for nearly three years.
Want to read
November 19, 2011On recommendation from MJ. Thanks like a divisive midnight-movie version of A Minor Apocalypse.
January 22, 2009
адската книга :)) не съм гледала филма и сигурно няма. иначе атмосферата в книгата има съвсем малко препратки към соц-а. наистина е черен роман. трябва да метна няколко цитата, за да се убедите...
March 26, 2014
A few good lines, interspersed with common noir tropes.
October 1, 2014
Melns humors un zeks pazuduša dimanta meklējumos. Pietiekami īsi, lai groteska nepaspētu apnikt. Labi iztulkots.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews