Илия Михайлов е роден в гр. Пазарджик на 22.02.1977 г. Завършва средното си образование в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик. Висшето си образование Михайлов завършва в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“, през 2000 г., образователна степен „магистър“. От 2001 година досега работи като учител по История и цивилизации в СУ „Георги Брегов“ гр. Пазарджик, където учи 11 години и завършва своето средно образование през 1995 година. Носител е на различни регионални и национални награди. През 2018 година е избран за „Учител на година“ на Община Пазарджик, а през 2020 година получава Националната награда „Неофит Рилски“ на Министерството на образованието и науката. Носител на Първа награда на журито и Специалната награда на публиката на Националния семинар „Извънкласните и извънучилищните дейности – за устойчиво качествено обучение, възпитание и развитие на децата и учениците“ с организатори СБУ, Фондация „Устойчиво развитие за България“, МОН и СОК „Камчия“, 26 – 31.08.17 г. Участник в XVIII-та конференция на Сдружението на преподавателите по история в България в СУ „Св. Климент Охридски“ гр. София. През 2017 година Илия Михайлов е приет за член на Сдружението на преподавателите по история в България. Автор е на публикации в сп. „Диалогът в историята“ (2017, 2022 г.) - печатен орган на Сдружението на преподаватели по история в България. Михайлов има публикация и в печатния орган на Съюза на българските музикални и танцови дейци - сп. "Музикални хоризонти" (бр. 3/2022 г.) Участва като член на журито на Националната конференция на училищата посланици на Европейския парламент, 22.03.2019 г. Самият Илия Михайлов, освен учител, е и писател блогър със собствен блог, в който изразява активната си гражданска позиция по различни социални, културни и други проблеми. През месец май 2020 година И. Михайлов създава и училищния Клуб по творческо писане „Литературности“, който организира няколко ученически литературни конкурса. Като писател Михайлов е автор е на осем книги досега: „Побързай“ (2018), „Когато вали“ (2019), „Автобус за някъде“ (2020), „Ежедневности“ (2021) и „Доизмислено щастие“ (2022), „Приближаване“ (2023), „Добър ден, добри хора!“ (2024), „Лично“ (2025). С първите четири от тях той организира благотворителни кампании. През 2018 година, с „Побързай“, бяха събрани 12 000 лв. за лечението на неговия приятел и колега Георги Войнов. Две години по-късно, през 2020 година, с третата си книга („Автобус за някъде“) бяха събрани средства за МБАЛ – гр. Пазарджик. Широка обществена подкрепа получи кампанията, организирана от него с четвъртата му книга („Ежедневности“) през април 2021 г. Кампанията „Ежедневности“ имаше за цел събирането на средства за Детското отделение на Клиниката по онкология и хематология при УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. В нея се включиха хора от цяла България и чужбина, сред които известни български музиканти и журналисти като Емил Анчев и Явор Недев (рок група „Конкурент“), Васко Кръпката и „Подуене Блус Бенд“, Ники Кънчев и др. Регионални и национални медии подкрепиха каузата с репортажи (в. „Марица“ Пловдив, в. „Знаме“, в. „Труд“, Българско национално радио, Дарик радио, „Телемедия“, ITV и др.). Общата сума, която беше събрана, е 4 100 лв., които бяха преведени за нуждите на отделението. С петата си книга („Доизмислено щастие“) Илия Михайлов организира благотворителна кампания в полза на Дневния център за деца и младежи с увреждания „Вяра, Надежда, Любов“ – гр. Пазарджик. Рекламни лица на тази кампания станаха изтъкнати български артисти, писатели, музиканти, журналисти, спортисти и общественици: Христо Шопов, Цветана Манева, Ники Кънчев, Георги Тошев, Васко Кръпката, рок група „Б.Т.Р.“, рок група „Епизод“, рок група „Фондацията“, рок група „Конкурент“, ВК „Хебър“ Пазарджик, Коцето Калки, група „Медикус“, Димитър Рачков, Иво Сиромахов. Събраната сума от кампанията на „Доизмислено щастие“ беше 5 500 лв., които бяха предадени на Гергана Васева – директор на Дневния център.
Авторът успява да улови онези мимолетни моменти от ежедневието, които често пренебрегваме или забравяме, но които всъщност крият в себе си истинската същност и красота на живота. Всяка история е като малка вселена, която ни напомня колко важни са детайлите, хората около нас и тяхното “скучновато” всекидневие. Ако тези истории не бяха записани, вероятно биха изчезнали, както често се случва с много от нашите спомени. Благодарна съм, че има хора, които умеят да превърнат обикновеното в изкуство. Това е книга, към която ще се връщам, защото тя не се чете, а се усеща.
Понякога трябва сами да намерим смисъл е ежедневието си и да си доизмислим собственото щастие. То се търкаля понякога по релсите на влака, под гумите на автобуса, в класната стая на училището и най-вече в огромното сърце на автора. Щастлив съм, когато го чета и горд, че го познавам.