What do you think?
Rate this book
Хотел Морал
Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание.
Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея.
Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в живота й.
Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея.
Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в живота й.
284 pages, Paperback
Published January 1, 2022
1 person is currently reading
37 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
February 15, 2025
Силна драматична история, обхващаща порно индустрията и липсата на избор, заради която невинните човешки души, изпадат в плен на злото и мръсното. От друга страна главната героиня умело превъплъщава копнежа на всяка жена, да избере от двама мъже и техните най-силни качества. И понеже такъв лесен избор няма, тя получава и двамата. Все пак мечтите са безплатни... 😃
November 2, 2022
Когато загубиш морала у себе си, си мислиш, че вървиш нагоре, а всъщност затъваш все повече.
Когато получаваш зло не връщай зло, за да не изгубиш себе си.
Когато получаваш зло не връщай зло, за да не изгубиш себе си.
May 13, 2023
Смразяваща история за отношенията и злото между хората, съответно до какви последици води това.
Хареса ми и искам продължение.
Хареса ми и искам продължение.
December 21, 2025
Искам да кажа много за тази книга, но всичко, което ми идва наум, ми се струва клиширано.
Съжалявам, че по - рано не се запознах с романите на Гери Дечева. Едновременно искам още, но и имям нужда да направя пауза докато стигна до "Х като сапун".
Гери, брилянтна си. Думите ти са като кинжали. Режат. Въпреки това с радост кървя с теб между страниците.
Съжалявам, че по - рано не се запознах с романите на Гери Дечева. Едновременно искам още, но и имям нужда да направя пауза докато стигна до "Х като сапун".
Гери, брилянтна си. Думите ти са като кинжали. Режат. Въпреки това с радост кървя с теб между страниците.
January 25, 2024
🩰„Хотел „Морал”” – Гери Дечева🩰
„Животът на хората не свършва, когато умрат, а когато изгубят вяра.”
🩰Това е трета книга от авторката, на която имах удоволствието да се насладя. Както и с първите две, Гери ме остави дълбоко емоционална и безмълвна след прочита.
🩰Едно от най-хубавите неща в творчеството ѝ, с което съм запозната до момента е удивителното ѝ умение да преплита съдби. Като изкусна тъкачка тя създава неразривна мрежа между героите и показва една вселенска истина наглед. Всичко и всички сме свързани помежду си по необясними начини.
🩰Сюжетът има две времеви линии, като тази от миналото е доста по-символична като заемано пространство, но не и като интензитет на емоцията. Главните действащи лица са толкова пълнокръвно изградени, че можеш да усетиш на какво ухаят, да ги видиш, почувстваш, заобичаш, намразиш. Истината е, че трудно може да мразим нейните герои, защото всеки един от тях има история, която разказана дава отговори на много житейски въпроси. Нищо не е каквото изглежда и всичко е каквото е. Дълбочината, с която биваме потопени във водовъртежа от истини, признания, изповеди и повратности е такава, че с нея пробиваме своите собствени недра, за да се опознаем, опознавайки света. Моралът винаги е надценен, особено когато е привиден, лицемерен и илюзорен. Често обществото заклеймява и сочи с пръст без да познава в детайли. Понякога грешим толкова, че не знаем колко сме прави.
🩰Неведнъж съм казвала на Гери, че творчеството ѝ, тя самата и начинът ѝ на мислене не са лъжица за всяка уста. И Слава Богу! Това е сбъдната мечта /поне според мен/ за всяка личност и творец. Много бих се радвала, ако някой ме определи по този начин. Защо ли?! Защото само оногова, когото осъзнаването, че не знае нищо е помело като ураган, е способен да надникне в дебрите на човешките души без да изпочупи всичко вътре, а да намаже с мехлем раните, които зеят като пропасти. „Книгата… не, всеки написан ред беше кървава баня, бойно поле, на което си сам и сам отваряш с мачете раните си, за да излязат думите.” „Думи като капки. Думи като кинжали. Пожелавам си моите да останат такива.” Думите ѝ не били позитивни, историите също. За съжаление не мога да кажа същото. Може би се отдалечихме много от значението на позитивното, приписвайки му нечовешките същности да познава само сладостта. Моята интерпретация на позитивното е съвсем различна. В него се корени умението да приемеш животът такъв какъвто е за всеки, който го е избрал и за себе си, както си го припознал. Ако обаче приемем, че негативно означава без глазура, незахаросано, без фалшиво лустро, ненапудрено, то определено Гери пише негативно. „Блу вярваше, че трябва да извадиш сърцето си и да го заковеш с деветинчови пирони върху страницата, и да го оставиш да кърви и струйките да пишат сами.”
🩰Откровенията ѝ те заварват неподготвен понякога, ако поначало не си готов. Иначе влизат като силна субстанция в теб, инжектирани подкожно и дълбоко венозно, едновременно мускулно, за да се разпръснат във всяка клетка и молекула на осъзнаването и преживяването. Съпреживяването. Разбирането на героите със силата на емоционалната интелигентност и простотата на чистите намерения. Много често най-силните персонажи в книгите ѝ са онези, които обществото отхвърля, заклеймява и недолюбва. Те нямат ореоли, имат рога и цяла популация от безпощадни демони. Разкъсвани са от съмнения, угризения, болки, дилеми. Поставяни са пред избори и често избират „грешно”. Никога обаче не са плоски, а са заплетени и многопластови.
🩰Гери ни показва чистото зло, което е причината и повода да се ражда още много зло, но и много надежда. „Защото със злото, хората успели да убият това, което изпълнявало желанията им – надеждата и вярата, че някой там им подава ръка.” Дори в отчаяните и безнадеждността има винаги капка надежда. Колкото и да не ви/ѝ се вярва, книгите ѝ всъщност са много позитивни и вдъхващи тази вяра. Разбира се и това не е достояние за всеки по повърхността на засъхналото мастило, а е вплетено много по-дълбоко между редовете. Между пукащите ребра на Блубел, която се претърколи по стълбите, чаровна в своята непохватност. Мъдра в опита и преживяванията си и чиста като сълза заради заключеното в себе си невинно дете, което протяга ръце, за да бъде обичано. Животът във всичките му измерения и форми – красиви, уродливи, жестоки. „Всеки миг наистина вече е минало, докато мигнеш и вече „е” става „беше”. А пътищата, по които ще поемем зависят от нас самите и от изборите, които ще правим. Зависи също така отново от нас дали ще ги наречем правилни или грешни. „Понякога се чудя защо хората карат по най-прекия път. Не ви ли се иска да видите какво има по пътя? И аз бях така. О, колко пъти избирах асансьорите, но после се научих. След като асансьорът падне няколко пъти, след като спре някъде по средата и чакаш с години да тръгне, се научаваш да се изкачваш по стълбите.”
🩰„Хотел Морал” е една истинска история, която ще предпочитаме да е измислица. Художествена или не, но последното, което ще предпочетем е да е чиста истина. Обаче е. А тя има за цел да отправи едно послание, което много от нас също имат и искат. „Не съм ангел, не съм спасител, аз съм човек с много слабости, с ужасни грешки зад гърба си, с много „Съжалявам”, с много пропаднали асансьори, ако ме разбираш.” А разбираш ли я? Не откриваш ли себе си в нея? Дори и да отричаш е вярно. Дори само с миниатюрна частица от себе си. Книгите на Гери могат да бъдат определяне всякак, но не могат да оставят равнодушен и безразличен никого, защото не са безлични. Имат много лица. „А може би хората я съдеха, обществото има тази нагласа – да сочи с пръст и да заклеймява това, което тайно купува и консумира. Понеже не е морално. Светът е един хотел – всички сме за малко, плащаме си за гостуването, но спазваме правилата, за да не ни изгонят от него. Хотел „Морал”? „Флорал”? „Орал”?”
♥️Прочетете тази книга. Прочете и „Амантес аментес”, „Мутатис Мутандис”, прочетете, защото имате нужда да се повозите на въртележката, която Гери е подготвила за нас. Плод на въображението ѝ или на действителни събития, които са твърде нереални, за да са реални и прекалено реални, за да са измислени. Вие чели ли сте някоя от трите изброени?
„Животът на хората не свършва, когато умрат, а когато изгубят вяра.”
🩰Това е трета книга от авторката, на която имах удоволствието да се насладя. Както и с първите две, Гери ме остави дълбоко емоционална и безмълвна след прочита.
🩰Едно от най-хубавите неща в творчеството ѝ, с което съм запозната до момента е удивителното ѝ умение да преплита съдби. Като изкусна тъкачка тя създава неразривна мрежа между героите и показва една вселенска истина наглед. Всичко и всички сме свързани помежду си по необясними начини.
🩰Сюжетът има две времеви линии, като тази от миналото е доста по-символична като заемано пространство, но не и като интензитет на емоцията. Главните действащи лица са толкова пълнокръвно изградени, че можеш да усетиш на какво ухаят, да ги видиш, почувстваш, заобичаш, намразиш. Истината е, че трудно може да мразим нейните герои, защото всеки един от тях има история, която разказана дава отговори на много житейски въпроси. Нищо не е каквото изглежда и всичко е каквото е. Дълбочината, с която биваме потопени във водовъртежа от истини, признания, изповеди и повратности е такава, че с нея пробиваме своите собствени недра, за да се опознаем, опознавайки света. Моралът винаги е надценен, особено когато е привиден, лицемерен и илюзорен. Често обществото заклеймява и сочи с пръст без да познава в детайли. Понякога грешим толкова, че не знаем колко сме прави.
🩰Неведнъж съм казвала на Гери, че творчеството ѝ, тя самата и начинът ѝ на мислене не са лъжица за всяка уста. И Слава Богу! Това е сбъдната мечта /поне според мен/ за всяка личност и творец. Много бих се радвала, ако някой ме определи по този начин. Защо ли?! Защото само оногова, когото осъзнаването, че не знае нищо е помело като ураган, е способен да надникне в дебрите на човешките души без да изпочупи всичко вътре, а да намаже с мехлем раните, които зеят като пропасти. „Книгата… не, всеки написан ред беше кървава баня, бойно поле, на което си сам и сам отваряш с мачете раните си, за да излязат думите.” „Думи като капки. Думи като кинжали. Пожелавам си моите да останат такива.” Думите ѝ не били позитивни, историите също. За съжаление не мога да кажа същото. Може би се отдалечихме много от значението на позитивното, приписвайки му нечовешките същности да познава само сладостта. Моята интерпретация на позитивното е съвсем различна. В него се корени умението да приемеш животът такъв какъвто е за всеки, който го е избрал и за себе си, както си го припознал. Ако обаче приемем, че негативно означава без глазура, незахаросано, без фалшиво лустро, ненапудрено, то определено Гери пише негативно. „Блу вярваше, че трябва да извадиш сърцето си и да го заковеш с деветинчови пирони върху страницата, и да го оставиш да кърви и струйките да пишат сами.”
🩰Откровенията ѝ те заварват неподготвен понякога, ако поначало не си готов. Иначе влизат като силна субстанция в теб, инжектирани подкожно и дълбоко венозно, едновременно мускулно, за да се разпръснат във всяка клетка и молекула на осъзнаването и преживяването. Съпреживяването. Разбирането на героите със силата на емоционалната интелигентност и простотата на чистите намерения. Много често най-силните персонажи в книгите ѝ са онези, които обществото отхвърля, заклеймява и недолюбва. Те нямат ореоли, имат рога и цяла популация от безпощадни демони. Разкъсвани са от съмнения, угризения, болки, дилеми. Поставяни са пред избори и често избират „грешно”. Никога обаче не са плоски, а са заплетени и многопластови.
🩰Гери ни показва чистото зло, което е причината и повода да се ражда още много зло, но и много надежда. „Защото със злото, хората успели да убият това, което изпълнявало желанията им – надеждата и вярата, че някой там им подава ръка.” Дори в отчаяните и безнадеждността има винаги капка надежда. Колкото и да не ви/ѝ се вярва, книгите ѝ всъщност са много позитивни и вдъхващи тази вяра. Разбира се и това не е достояние за всеки по повърхността на засъхналото мастило, а е вплетено много по-дълбоко между редовете. Между пукащите ребра на Блубел, която се претърколи по стълбите, чаровна в своята непохватност. Мъдра в опита и преживяванията си и чиста като сълза заради заключеното в себе си невинно дете, което протяга ръце, за да бъде обичано. Животът във всичките му измерения и форми – красиви, уродливи, жестоки. „Всеки миг наистина вече е минало, докато мигнеш и вече „е” става „беше”. А пътищата, по които ще поемем зависят от нас самите и от изборите, които ще правим. Зависи също така отново от нас дали ще ги наречем правилни или грешни. „Понякога се чудя защо хората карат по най-прекия път. Не ви ли се иска да видите какво има по пътя? И аз бях така. О, колко пъти избирах асансьорите, но после се научих. След като асансьорът падне няколко пъти, след като спре някъде по средата и чакаш с години да тръгне, се научаваш да се изкачваш по стълбите.”
🩰„Хотел Морал” е една истинска история, която ще предпочитаме да е измислица. Художествена или не, но последното, което ще предпочетем е да е чиста истина. Обаче е. А тя има за цел да отправи едно послание, което много от нас също имат и искат. „Не съм ангел, не съм спасител, аз съм човек с много слабости, с ужасни грешки зад гърба си, с много „Съжалявам”, с много пропаднали асансьори, ако ме разбираш.” А разбираш ли я? Не откриваш ли себе си в нея? Дори и да отричаш е вярно. Дори само с миниатюрна частица от себе си. Книгите на Гери могат да бъдат определяне всякак, но не могат да оставят равнодушен и безразличен никого, защото не са безлични. Имат много лица. „А може би хората я съдеха, обществото има тази нагласа – да сочи с пръст и да заклеймява това, което тайно купува и консумира. Понеже не е морално. Светът е един хотел – всички сме за малко, плащаме си за гостуването, но спазваме правилата, за да не ни изгонят от него. Хотел „Морал”? „Флорал”? „Орал”?”
♥️Прочетете тази книга. Прочете и „Амантес аментес”, „Мутатис Мутандис”, прочетете, защото имате нужда да се повозите на въртележката, която Гери е подготвила за нас. Плод на въображението ѝ или на действителни събития, които са твърде нереални, за да са реални и прекалено реални, за да са измислени. Вие чели ли сте някоя от трите изброени?
December 30, 2023
Въпреки че често казвам, че не харесвам български автори и нямам голям интерес към тях тази година непланирано прочетох/изслушах 15. Няма да крия, че повечето не ми харесаха изобщо, но две от тях се отличиха. А именно "Диада" и "Хотел Морал".
"Хотел Морал" я взех от чисто любопитство и малко и заради корицата, а останах приятно изненадан. Написана е много приятно и увлекателно, но без да пропусне да ни удари по някой шамар с нещ��та от живота и реалността, които нито захаросва, нито ни спестява.
Главната героиня Блубел се запознава с двама мъже всеки от които се бори с демоните си и е в търсене на баща си. Именно това търсене е в основата на сюжета и ми беше интересно да разбера истината , въпреки че вече имах подозрения преди това, които излязоха верни. Доста интересни и заплетени са и отношенита между Блубел и мъжете, които са доста различни един от друг. А дали нещо друго освен Блубел е общо помежду им ? 🤫
Разбираме много за мрака във всеки от персонажите и как са стигнали до там където са в момента. Има глави назад във времето, които допълват картината, обясняват неясните неща и ни запознават с тежкото минало на някои от тях.
Финалът е доста забързан и емоционален, но и завършва леко отворено, та определено имам интерес да видя и продължението.
Препоръчвам!
"Хотел Морал" я взех от чисто любопитство и малко и заради корицата, а останах приятно изненадан. Написана е много приятно и увлекателно, но без да пропусне да ни удари по някой шамар с нещ��та от живота и реалността, които нито захаросва, нито ни спестява.
Главната героиня Блубел се запознава с двама мъже всеки от които се бори с демоните си и е в търсене на баща си. Именно това търсене е в основата на сюжета и ми беше интересно да разбера истината , въпреки че вече имах подозрения преди това, които излязоха верни. Доста интересни и заплетени са и отношенита между Блубел и мъжете, които са доста различни един от друг. А дали нещо друго освен Блубел е общо помежду им ? 🤫
Разбираме много за мрака във всеки от персонажите и как са стигнали до там където са в момента. Има глави назад във времето, които допълват картината, обясняват неясните неща и ни запознават с тежкото минало на някои от тях.
Финалът е доста забързан и емоционален, но и завършва леко отворено, та определено имам интерес да видя и продължението.
Препоръчвам!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews