Три новели за любовта като пристрастяване, като смърт и като прераждане.
Три истории за търсенето, намирането и изгубването.
Три бийта от един непрекъснат ритъм, който сърцето ти ще познае веднага.
"Komm zu mir":
И един ден ние ще се събудим отново.
И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно.
И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна.
"Ode to my family":
Никога не съм чувал нещо подобно.
Никога не съм виждал толкова много приятели, които се прегръщат с всичка сила, сякаш това е най-естественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета, събрани на едно място - момичета с бляскавото достойнство на принцеси, момичета с палавата енергия на вълшебни същества, момичета в цвят и момичета, едва очертани от играта на светлините.
"A l"ombre des jeunes filles en fleurs":
Обичали се толкова много, че когато правели любов, все едно били главните герои в американски блокбъстър – имало завръзка, напрежение, трилър, екшън, романтика, нежност, комик рилийф, плот туист, експлозивна развръзка и отворен край, който намеквал за продължение.
После обаче всичко свършило.
Една сутрин тя се качила в един автобус и заминала.
Богдан Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
3,5* Богдан Русев пише силно, без претенции, но с въздействие, вещина и послание. Във всяка новела намерих нещо, което да ми проговори ясно, но особено много ми хареса Ode to my family. Темата за наркотиците ми дойде в повече, но аз така или иначе винаги я намирам за нещо твърде далеч от мен и съответно - донякъде неразбираема. Поради тази причина, докато слушах, се почувствах откъсната и като от съвсем различно поколение (което не е лъжа). Това донякъде удави част от удоволствието на припознаването на емоциите в този разказ за любовта и стремлението.
Доста ми хареса. Държи здраво темпо до края, звучи непретенциозно, но в същото време има як литературен хастар отдолу. Историите, които се разклоняват от основната сюжетна линия, са забавни, добре разказани, смешни, тъжни, 90-тарски, хашлашки, coming-of-age тип и важни парченца от илюзията за онази единствена любов. С която аха да се срещнем, но се разминаваме. Хареса ми лекотата, с която пише. Отдавна не бях чела негови неща (като изключим преводи), но мисля да наваксам.
Богдан Русев е добър разказвач и съвсем естествено е разказал добре случките, които съставят тази книга (особено в "Ode to My Family", а и препратката към The Cranberries ми допада).
По отношение на цялото 90s-техно-парти-екстази-тъмни очила на сутрината преживяване: I'm too old for this shit or it may be that I've never been young enough...
За тази книга мога да кажа единствено, че е оставила белег в мен с думите, които никога няма да забравя. Може би най-красивото изречение, което някога съм виждала и което вечно ще цитирам: "И един ден ние ще се събудим отново. И дори този ден да е след милиони години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, и дори да се събудим без телата с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна." Обожавам Богдан Русев!
Втора книга с бълнуване чета тази година. Преди 1-2 месеца на Совата творчеството, само дето тук няма положителни разкази, а само отделни забавни истории от по 1-2 страници и някой-друг сполучлив лаф.
Определено не беше моята книга, но успях да оценя литературата, която носи в себе си. Хареса ми особената носталгия, която се носи през цялото време. Успя да ме докосне. За съжаление обаче имах повече очаквания за сюжета, които не се оправдаха. Любопитен ми е Богдан Русев, така че определено бих пробвал и с някоя друга негова книга. Смятам, че има още много неща, които да преоткрия в неговото творчество.
Не изпитвам особен респект към кръга "Егоист". Заради това имах резерви към книгата. Първата част е тъпня. Следва обаче изобщо доста сносно повествование с автобиографичен отенък. Прекалява с наркотиците и техното, но е разбираемо. Това са болестите на човека от провинцията, който не иска да изглежда провинциално. Като цяло книгата ми допадна.
Няма да слагам звездички, защото ходи обяснявай, че те са за изданието, а не за съдържанието. "Ела при мен" е повече от любима книга. Маниерът на четене обаче изобщо не ми хареса и съм супер разочарована от бг-аудио-варианта.
This entire review has been hidden because of spoilers.