What do you think?
Rate this book
Кристалите на Гаол'мор
„От полята на Велиар
до дълбините на Каелум
четири кристала отново ще блестят.
И към място отвъд мрак и светлина
четирима немагични воини ще ни поведат“
Книгата на Хаоса
След хилядолетия затишие се пробуждат титанични сили. Заплахата от демонична инвазия за сетен път е надвиснала над Велиар. Кръвожадните вампири призовават Съществата на нощта в призрачните гори на Ничиите земи и кроят злонамерени планове, а господарите им в Каелум очакват с нетърпение своето завръщане.
Древно пророчество, забулено в мистерии, загатва за предстоящата гибел на петте измерения. Шампионите на Светлината и слугите на Мрака отново ще се срещнат на бойното поле. Ветровете на войната ехтят и човешката раса, безпрепятствено властваща в Новото време, ще бъде пометена от нестихваща буря.
Чаровният Мануел Мано се наслаждава на вниманието на дамите и спокойствието в провинцията, но съдбоносната поява на главорези, търсещи рядко бижу в родния му град, ще наруши дългогодишното му блаженство.
Заклеймен от собствения си народ заради неестествените си способности, Налет Тъмноок спасява обитателите на малък манастир от нападение на мародери и убива загадъчен вампир, който разкрива частица от истината за произхода му.
Находчив и твърдоглав младеж на име Вигор се сдобива със секретен свитък, чието съдържание може да промени хода на историята.
Безгрижният и охолен живот на благородния богаташ Диего е на път да се срине, когато най-добрият му приятел изпада в смъртна беда.
Поемете на епично приключение с четиримата млади мъже и се пренесете в свят, изпълнен с опасности и магия. Сражавайте се с безпощадните орди на Муг‘катра, разгадайте тайната, обгръщаща легендарните кристали на Боговете, и вижте с очите си възраждането на Пазителите на Гаол‘мор.
„А независимо от всичко,
Те винаги ще бъдат
Четирима“
до дълбините на Каелум
четири кристала отново ще блестят.
И към място отвъд мрак и светлина
четирима немагични воини ще ни поведат“
Книгата на Хаоса
След хилядолетия затишие се пробуждат титанични сили. Заплахата от демонична инвазия за сетен път е надвиснала над Велиар. Кръвожадните вампири призовават Съществата на нощта в призрачните гори на Ничиите земи и кроят злонамерени планове, а господарите им в Каелум очакват с нетърпение своето завръщане.
Древно пророчество, забулено в мистерии, загатва за предстоящата гибел на петте измерения. Шампионите на Светлината и слугите на Мрака отново ще се срещнат на бойното поле. Ветровете на войната ехтят и човешката раса, безпрепятствено властваща в Новото време, ще бъде пометена от нестихваща буря.
Чаровният Мануел Мано се наслаждава на вниманието на дамите и спокойствието в провинцията, но съдбоносната поява на главорези, търсещи рядко бижу в родния му град, ще наруши дългогодишното му блаженство.
Заклеймен от собствения си народ заради неестествените си способности, Налет Тъмноок спасява обитателите на малък манастир от нападение на мародери и убива загадъчен вампир, който разкрива частица от истината за произхода му.
Находчив и твърдоглав младеж на име Вигор се сдобива със секретен свитък, чието съдържание може да промени хода на историята.
Безгрижният и охолен живот на благородния богаташ Диего е на път да се срине, когато най-добрият му приятел изпада в смъртна беда.
Поемете на епично приключение с четиримата млади мъже и се пренесете в свят, изпълнен с опасности и магия. Сражавайте се с безпощадните орди на Муг‘катра, разгадайте тайната, обгръщаща легендарните кристали на Боговете, и вижте с очите си възраждането на Пазителите на Гаол‘мор.
„А независимо от всичко,
Те винаги ще бъдат
Четирима“
660 pages, ebook
First published April 1, 2020
1 person is currently reading
9 people want to read
About the author
Никола Колев
2 books3 followersНикола Колев е роден в София, България през пролетта на 1996г. Работи като програмист, но истинското му призвание е да бъде писател. Специализира във фентъзи жанра и към момента усилията му са съсредоточени върху мащабен проект наречен "Последното пророчество", върху който работи съвместно с малък екип от доказани професионалисти.
Веднъж завършен, той ще се състои от над десет тома, различни видове бордови, хазартни и книги-игри, както и богата гама от съдържание, обвързано с фентъзи вселена на "Последното Пророчество".
Веднъж завършен, той ще се състои от над десет тома, различни видове бордови, хазартни и книги-игри, както и богата гама от съдържание, обвързано с фентъзи вселена на "Последното Пророчество".
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
June 13, 2020
Прочетох книгата "Кристалите на Гаол'мор" преди няколко дни и искам да споделя мнението си за нея, защото ме развълнува и вече с интерес очаквам продължението, обещано от автора "Никола Колев".
Книгата се чете изключително леко. Текстът се лее неусетно и прелистваш страница след страница, но има моменти в които пропускам някои ред, вероятно и страница, особено когато започнат битките, които откровено казано, не мога да свикна да чета с удоволствие и дори малко ме напрягат.
История
Историята през цялото време ме държеше под напрежение и може би затова прочетох книгата за толкова кратко време с надеждата да открия бързо развръзката на натрупващите си драматични събития. За съжаление ще трябва да почакам, защото с развитието на сюжета, светът книгата придобива далеч по-комплексни измерения, конфликтите и отношенията се задълбочават, но предполагам, че отговори на непрестанно изникващите ми въпроси ще открия в следващите книги от поредицата, с което бих искала да апелирам към автора, ако е възможно да ги напише по-бързо. :D
В самото начало, след откриващата глава, историята тръгва в умерено и плавно темпо, характерно за жанра “куест“. Една от причините първите няколко глави да са сред любимите ми сегменти от творбата се състои във факта, че за разлика от други произведения, хвърлящи читателя във въртоп от информация още от самотно начало, в “Кристалите на Гаол‘мор имаме плавна транзиция, чрез която авторът постепенно в рамките на около 100-130 страници успява да ни потопи в своя свят, да разкрие неговите особености и да създаде една реалистична представа за социалната и нравствено-психологическа картина на човешката раса.
Изключително много се вълнувам от фентъзи жанра, основно заради Магията, която някои от героите и злодеите използват, за да постигнат целите си, като смятам, че начинът по който е описана и имплементирана в действието е много вълнуващ и интересен. В творбата открих вълшебството на героите. Авторът е изградил солидна структура на магията и разказва за нея, чрез персонажите. Според мен изграждането на света, расите и магията са плод на огромни усилия и сериозно проучване, което неименуемо се отразява и качеството на творбата. Едно от нещата за които ми е изключително интересно да чета са реминисценциите и препратките към събития, състояли се преди векове и дори хилядолетия. Самият мащаб на хронологическата линия в света на автора е главозамайващ и е изключително лесно да бъдеш погълнат от един своеобразен порой от събития, спомагащи за изграждането на настоящето. Определено ме грабнаха откъслечните разкази, били те под формата на диалог или наратив, относно древните цивилизации, митът за Сътворението, както и величествените битки, състояли се дълги години преди събитията в „Кристалите на Гаол'мор“.
Герои
Харесах много главните герои в книгата, като особено място в съзнанието ми остави Налет Тъмноок. Героят е носител на многообразие, дълбока психологическа раздвоеност и най-вече безмерен кураж. Другият главен герой, към когото придобих по-голям афинитет е Вигор. Неговият остър ум, находчивост и най-вече твърдоглавост са преплетени умело с младежките белези на незрялост и наивност, което го прави интересен персонаж, проявяващ иновативен подход по време на тежките изпитания и неочаквани предизвикателства.
Разбира се и другите двама главни герои Мануел – Мано и Диего са не лошо представени персонажи, притежаващи своите собствени особености на поведение, но по една или друга причина не успях да придобия толкова голяма симпатия към тях, колкото към гореспоменатите двама.
Друг запомнящ се за мен герой е Елманс. Много загадъчен, прикрит и мистериозен, донякъде добронамерен, но дълбоко в мен остана нотка на съмнение в искреността и загрижеността му към четиримата млади мъже.
За злодеите в книгата бих споделила възторга си от образа на Максим. Интересен детайл на който станах свидетел е, че за разлика от класическия похват в „Трилър“ жанра, при който се градират образите на герой-злодей в продължение на цялата книга и сюжета се базира на тяхното съперничество, с интерес открих, че в тази книга злодеите са преходни образи и при всеки нов етап, се появява нов злосторник, който разбира се е обвързан с голямата история, но допринася със свой уникален подход и притежава собствени мотиви, което прави творбата неименуемо по-комплексна и поне според мен създава усещане за психологически реализъм. Да се върнем конкретно на „Кристалите на Гаол'мор“, бих казала, че вампирите са моя изключителна страст за четене и тяхната поява искрено ме развълнува. Ще спомена и демоните, които ме изненадаха и надградиха злото, което смятах, че ще се ограничи с образа на кръвопийците.
Летвата на противопоставяне между добро и зло се издигна високо, особено след възраждането на Пазителите на Гаол‘мор, но някак оставам с убеждението, че в книгите по-нататък ще видим още по-впечатляващи проявления на магията и съответно по-могъщи злодеи.
Стилистика
Искам да споделя, че текстът се чете лесно, но тъй като обикновено не посягам към фентъзи жанра и някои негови особености са все още чужди за мен, ми се налагаше да препрочитам определени моменти, за да си доизясня ситуацията. Светът на автора е много интересен и предполагам, че в следващите книги той ще ни изненада с много други фантастични герои, раси и причудливи локации.
Изключително лесно се гмуркаш в измислената вселена на творбата, благодарение на приятния и достъп език, на който е написана тя. Думите се леят, събитията и героите се преплитат, а сюжета е интересен и завладяващ.
Въвеждащите глави на романа са дълбоки, описателни и плавно те потапят в предстоящата история, докато от средата нататък започват битките, обратите и стилът става наситен, сцените напрегнати до моментът на финалните строфи, които те разтърсват и оставят в очакване.
Благодаря на младия автор, заел се с тази трудна задача да напише българска фентъзи поредица, изцяло базирана на измислен от него свят, което предполагам е изключително времепоглъщащо. Поставям му висока оценка на първата творба, с очакването следващите да са по – добри, в което нямам съмнение. С нетърпение ще следя развитието на този млад наш писател "Никола Колев" и пожелавайки му успех с трепет очаквам следващата книга.
Книгата се чете изключително леко. Текстът се лее неусетно и прелистваш страница след страница, но има моменти в които пропускам някои ред, вероятно и страница, особено когато започнат битките, които откровено казано, не мога да свикна да чета с удоволствие и дори малко ме напрягат.
История
Историята през цялото време ме държеше под напрежение и може би затова прочетох книгата за толкова кратко време с надеждата да открия бързо развръзката на натрупващите си драматични събития. За съжаление ще трябва да почакам, защото с развитието на сюжета, светът книгата придобива далеч по-комплексни измерения, конфликтите и отношенията се задълбочават, но предполагам, че отговори на непрестанно изникващите ми въпроси ще открия в следващите книги от поредицата, с което бих искала да апелирам към автора, ако е възможно да ги напише по-бързо. :D
В самото начало, след откриващата глава, историята тръгва в умерено и плавно темпо, характерно за жанра “куест“. Една от причините първите няколко глави да са сред любимите ми сегменти от творбата се състои във факта, че за разлика от други произведения, хвърлящи читателя във въртоп от информация още от самотно начало, в “Кристалите на Гаол‘мор имаме плавна транзиция, чрез която авторът постепенно в рамките на около 100-130 страници успява да ни потопи в своя свят, да разкрие неговите особености и да създаде една реалистична представа за социалната и нравствено-психологическа картина на човешката раса.
Изключително много се вълнувам от фентъзи жанра, основно заради Магията, която някои от героите и злодеите използват, за да постигнат целите си, като смятам, че начинът по който е описана и имплементирана в действието е много вълнуващ и интересен. В творбата открих вълшебството на героите. Авторът е изградил солидна структура на магията и разказва за нея, чрез персонажите. Според мен изграждането на света, расите и магията са плод на огромни усилия и сериозно проучване, което неименуемо се отразява и качеството на творбата. Едно от нещата за които ми е изключително интересно да чета са реминисценциите и препратките към събития, състояли се преди векове и дори хилядолетия. Самият мащаб на хронологическата линия в света на автора е главозамайващ и е изключително лесно да бъдеш погълнат от един своеобразен порой от събития, спомагащи за изграждането на настоящето. Определено ме грабнаха откъслечните разкази, били те под формата на диалог или наратив, относно древните цивилизации, митът за Сътворението, както и величествените битки, състояли се дълги години преди събитията в „Кристалите на Гаол'мор“.
Герои
Харесах много главните герои в книгата, като особено място в съзнанието ми остави Налет Тъмноок. Героят е носител на многообразие, дълбока психологическа раздвоеност и най-вече безмерен кураж. Другият главен герой, към когото придобих по-голям афинитет е Вигор. Неговият остър ум, находчивост и най-вече твърдоглавост са преплетени умело с младежките белези на незрялост и наивност, което го прави интересен персонаж, проявяващ иновативен подход по време на тежките изпитания и неочаквани предизвикателства.
Разбира се и другите двама главни герои Мануел – Мано и Диего са не лошо представени персонажи, притежаващи своите собствени особености на поведение, но по една или друга причина не успях да придобия толкова голяма симпатия към тях, колкото към гореспоменатите двама.
Друг запомнящ се за мен герой е Елманс. Много загадъчен, прикрит и мистериозен, донякъде добронамерен, но дълбоко в мен остана нотка на съмнение в искреността и загрижеността му към четиримата млади мъже.
За злодеите в книгата бих споделила възторга си от образа на Максим. Интересен детайл на който станах свидетел е, че за разлика от класическия похват в „Трилър“ жанра, при който се градират образите на герой-злодей в продължение на цялата книга и сюжета се базира на тяхното съперничество, с интерес открих, че в тази книга злодеите са преходни образи и при всеки нов етап, се появява нов злосторник, който разбира се е обвързан с голямата история, но допринася със свой уникален подход и притежава собствени мотиви, което прави творбата неименуемо по-комплексна и поне според мен създава усещане за психологически реализъм. Да се върнем конкретно на „Кристалите на Гаол'мор“, бих казала, че вампирите са моя изключителна страст за четене и тяхната поява искрено ме развълнува. Ще спомена и демоните, които ме изненадаха и надградиха злото, което смятах, че ще се ограничи с образа на кръвопийците.
Летвата на противопоставяне между добро и зло се издигна високо, особено след възраждането на Пазителите на Гаол‘мор, но някак оставам с убеждението, че в книгите по-нататък ще видим още по-впечатляващи проявления на магията и съответно по-могъщи злодеи.
Стилистика
Искам да споделя, че текстът се чете лесно, но тъй като обикновено не посягам към фентъзи жанра и някои негови особености са все още чужди за мен, ми се налагаше да препрочитам определени моменти, за да си доизясня ситуацията. Светът на автора е много интересен и предполагам, че в следващите книги той ще ни изненада с много други фантастични герои, раси и причудливи локации.
Изключително лесно се гмуркаш в измислената вселена на творбата, благодарение на приятния и достъп език, на който е написана тя. Думите се леят, събитията и героите се преплитат, а сюжета е интересен и завладяващ.
Въвеждащите глави на романа са дълбоки, описателни и плавно те потапят в предстоящата история, докато от средата нататък започват битките, обратите и стилът става наситен, сцените напрегнати до моментът на финалните строфи, които те разтърсват и оставят в очакване.
Благодаря на младия автор, заел се с тази трудна задача да напише българска фентъзи поредица, изцяло базирана на измислен от него свят, което предполагам е изключително времепоглъщащо. Поставям му висока оценка на първата творба, с очакването следващите да са по – добри, в което нямам съмнение. С нетърпение ще следя развитието на този млад наш писател "Никола Колев" и пожелавайки му успех с трепет очаквам следващата книга.
March 22, 2023
Идеята за четирима героя, които са като братя и заедно се борят със силите на злото звучи като интересна концепция да се изследват трудностите, които едно приятелство изтърпява, било то вътрешни кавги или външни влияния. Но, за мое огромно съжаление, това на което попаднах ми напомни на една лоша настолна ролева игра, където героите следват DMPC и неговите задачи.
Не го възприемайте погрешно, книгата въпреки че има своите кусури е сносна за четене - темпото е ок, имаше някои интересни детайли в света и има герои, които се надявам в следващите книги да бъдат по-добре развити.
Щях да съм в пъти по-инвестирана в Налет, ако неговите свръхестествени сили имаха някаква негативна роля на хората около него, докато трае самата история. Да, казва се, че хората се страхуват от него, но на практика не виждаме много от това в самата книга. Също щях да го сметна за по-интересен герой, ако Налет не можеше да спаси всички, за които го е грижа. Да изследваш персонаж, който може всичко и спасява всичко просто не е интересно.
Говорейки за Налет, от къде в привидно средновековно-подобен сетинг има не една, а две катани и кукри, когато нито едно от двете оръжия не е показано други персонажи да имат. Разбирам да вкарваш оръжия, нетипични за региона. Това е добре - показва разнообразие и развита търговия, ако не са местно производство. Това, което не мога да разбера е защо Налет е единствения описан с тези оръжия. В последствие се казва, че той тепърва се учи на коване и тогава си прави две нови катани, но старите никога не се обяснява от къде са. Смятам, че едно изречение как приемния му баща му ги подарява, би било достатъчно.
Светът определео има потенциал и изглежда интересен, но не и твърде функциониращ. Просто не мога да приема насериозно как всеки разбойник и почти всеки покварен служител в държавата с лека ръка би убивал и съдил граждани и за най-дребното неподчинение.
Въпреки че смятам, че главните герои имаха интересни черти, ми е жал, че не бяха по-активни персонажи. Имах чувството, че само Налет взима някакви по-сериозни решения сам, но дори и той следва без много да се запита определени личности.
Мога да кажа и подобно нещо за задачите на героите. Имах чувството, че много от нещата са там просто за да прогресират историята, а не че историята е следствие от действията и изборите на персонажите.
Силно се надявам следващата книга на автора да развива повече героите и личните им драми, както и светът със сложните му взаимоотношения. Смятам, че с достатъчно усърдие, авторът би постигнал много.
Не го възприемайте погрешно, книгата въпреки че има своите кусури е сносна за четене - темпото е ок, имаше някои интересни детайли в света и има герои, които се надявам в следващите книги да бъдат по-добре развити.
Щях да съм в пъти по-инвестирана в Налет, ако неговите свръхестествени сили имаха някаква негативна роля на хората около него, докато трае самата история. Да, казва се, че хората се страхуват от него, но на практика не виждаме много от това в самата книга. Също щях да го сметна за по-интересен герой, ако Налет не можеше да спаси всички, за които го е грижа. Да изследваш персонаж, който може всичко и спасява всичко просто не е интересно.
Говорейки за Налет, от къде в привидно средновековно-подобен сетинг има не една, а две катани и кукри, когато нито едно от двете оръжия не е показано други персонажи да имат. Разбирам да вкарваш оръжия, нетипични за региона. Това е добре - показва разнообразие и развита търговия, ако не са местно производство. Това, което не мога да разбера е защо Налет е единствения описан с тези оръжия. В последствие се казва, че той тепърва се учи на коване и тогава си прави две нови катани, но старите никога не се обяснява от къде са. Смятам, че едно изречение как приемния му баща му ги подарява, би било достатъчно.
Светът определео има потенциал и изглежда интересен, но не и твърде функциониращ. Просто не мога да приема насериозно как всеки разбойник и почти всеки покварен служител в държавата с лека ръка би убивал и съдил граждани и за най-дребното неподчинение.
Въпреки че смятам, че главните герои имаха интересни черти, ми е жал, че не бяха по-активни персонажи. Имах чувството, че само Налет взима някакви по-сериозни решения сам, но дори и той следва без много да се запита определени личности.
Мога да кажа и подобно нещо за задачите на героите. Имах чувството, че много от нещата са там просто за да прогресират историята, а не че историята е следствие от действията и изборите на персонажите.
Силно се надявам следващата книга на автора да развива повече героите и личните им драми, както и светът със сложните му взаимоотношения. Смятам, че с достатъчно усърдие, авторът би постигнал много.
July 2, 2020
Книгата е чудесно фентъзи. Първоначално много бързо се потапяш в света на героите и историята те грабва. Следва продължително описание на персонажите, което дава възможност да навлезеш в детайли, в света и характера, както на главните действащи лица, така и на поддържащите образи в книгата.
Главните герои са събирателен образ от различни характери на млади мъже, за които приключението е притегателен елемент, но пречупен през личните умения, страховете и предимствата на всеки от тях. Интересно е усещането, че попадаш в едно изминало време, а същевременно са вплетени разбирания, умения и елементи от съвременния живот на младите хора. Най-готин е за мен е Налет Тъмноок, като се надявам да не му се случи нищо лошо в следващия роман 😊
Историята те поддържа в напрежение и очакване за следващата сюжетна линия или развръзка. Съчетана е мистика, магия и битка, което е очаквано за подобен тип роман, но пък фантазията на автора е изключително богата и четейки определено не се отегчаваш, а попадаш на интересни обрати и неочаквани развръзки, особено на финала.
Пожелавам на автора успех и със следващия роман!
Главните герои са събирателен образ от различни характери на млади мъже, за които приключението е притегателен елемент, но пречупен през личните умения, страховете и предимствата на всеки от тях. Интересно е усещането, че попадаш в едно изминало време, а същевременно са вплетени разбирания, умения и елементи от съвременния живот на младите хора. Най-готин е за мен е Налет Тъмноок, като се надявам да не му се случи нищо лошо в следващия роман 😊
Историята те поддържа в напрежение и очакване за следващата сюжетна линия или развръзка. Съчетана е мистика, магия и битка, което е очаквано за подобен тип роман, но пък фантазията на автора е изключително богата и четейки определено не се отегчаваш, а попадаш на интересни обрати и неочаквани развръзки, особено на финала.
Пожелавам на автора успех и със следващия роман!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews