What do you think?
Rate this book
Жива
" С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?"
За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад- към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне.
Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ.
Селото крие много тайни, а най- странната от тях е ,че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита....
За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад- към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне.
Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ.
Селото крие много тайни, а най- странната от тях е ,че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита....
- GenresBulgarian Literature
216 pages, малък формат, меки корици
First published January 1, 2022
16 people are currently reading
248 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 87 reviews
May 24, 2022
Книгата е абсолютно клише, шаблонен роман, но това явно работи добре. Давам й две звезди, една за красивата корица и една за препратката към богомилите.
Обаче сюжетът бе предсказуем от самото начало(дори случките в миналото на героинята), диалозите са изтъркани и банални, героите абсолютно плоски - никаква дълбочина, никакво развитие - дори сипещата прозаични мъдрости старица беше скучна. Стилът на авторката е повърхностен, речникът й е беден. Фрази от типа на “тя си облече червен тишърт” ми въздействат като звука на стържещ по черната дъска тебешир.
Иска ми се по-качествена литература да виждам на родния пазар.
Обаче сюжетът бе предсказуем от самото начало(дори случките в миналото на героинята), диалозите са изтъркани и банални, героите абсолютно плоски - никаква дълбочина, никакво развитие - дори сипещата прозаични мъдрости старица беше скучна. Стилът на авторката е повърхностен, речникът й е беден. Фрази от типа на “тя си облече червен тишърт” ми въздействат като звука на стържещ по черната дъска тебешир.
Иска ми се по-качествена литература да виждам на родния пазар.
May 30, 2022
Тази книга е "гениална"!!!! Авторката е хванала двата най-модерни тренда в комерсиалната литература (еротичната проза предназначена за забързаната и недо... недооценена градска жена ала "365 дни" и търсещата мистична мъдрост в селския мистицизъм читателка на "Стопанката на Господ" и "Живот в Скалите") и ги е омесила в 200 страници клишета, плоски герои и малоумни диалози. Ако се чудите каква е връзката между еротичната драма на богата банкерка и мистерията на богомилите в изоставено родно селце - прочетете тази книга (не, че ще откриете връзка).
June 7, 2022
2.5⭐
Виждайки красивата корица на тази книга, в мен се роди надежда, че това може да е новата "Глина". По мое лично мнение обаче тя е доста далеч от романа на Виктория Бешлийска.
"Жива" се развива в две времеви линии. Яна се връща в изоставеното село на баба си, но вместо в нейната къща, остава при баба Стойка, която е единственият жител в селото и която ѝ показва български ритуали от едно време. Междувременно в селото се появява и Камен, който се е впуснал в изследване на многовековна мистерия, свързана с богомилите. Другата времева линия проследява живота на Яна няколко години по-рано в Австралия. Виждаме я като разкрепостена студентка, която след това има успешна кариера в банка и брак с милионер.
Това е накратко сюжетът. То и самият роман е кратък - има-няма 200 страници. В началото ме грабна и бързо се зачетох. Харесвам истории за жени, които се връщат към място от миналото си и преоткриват себе си, колкото и клиширано да е. Затова и тази сюжетна линия ми допадна. Но не ми харесаха "бабините мъдрости". Поне не и поднесени по този начин. Стояха ми като кръпка, която "трябва" да е там, макар да не се вписва автентично. По-интересни ми бяха българските ритуали и обичаи, някои от които не знаех. Информацията за богомилите също се е получила ненатрапчива и беше любопитен акцент от историята.
Като цяло романът има потенциал, но честно казано, след средата нещата тръгнаха надолу и вече имах чувството, че чета три книги в една - роман за жена в търсене на себе си, еротичен роман (със съответния език, който хич, ама хич не ми е по вкуса) и религиозно фентъзи. Но да не кажете, че аз съм зла, ще цитирам най-добрата приятелка от детството на авторката (както пише самата тя в благодарностите накрая), която долу-горе обобщава и моето мнение: "Е, не си Елиф Шафак, но съм чела и далеч по-лоши неща от твоя роман".
Благодаря на изд. Сиела за изпратеното копие!
Виждайки красивата корица на тази книга, в мен се роди надежда, че това може да е новата "Глина". По мое лично мнение обаче тя е доста далеч от романа на Виктория Бешлийска.
"Жива" се развива в две времеви линии. Яна се връща в изоставеното село на баба си, но вместо в нейната къща, остава при баба Стойка, която е единственият жител в селото и която ѝ показва български ритуали от едно време. Междувременно в селото се появява и Камен, който се е впуснал в изследване на многовековна мистерия, свързана с богомилите. Другата времева линия проследява живота на Яна няколко години по-рано в Австралия. Виждаме я като разкрепостена студентка, която след това има успешна кариера в банка и брак с милионер.
Това е накратко сюжетът. То и самият роман е кратък - има-няма 200 страници. В началото ме грабна и бързо се зачетох. Харесвам истории за жени, които се връщат към място от миналото си и преоткриват себе си, колкото и клиширано да е. Затова и тази сюжетна линия ми допадна. Но не ми харесаха "бабините мъдрости". Поне не и поднесени по този начин. Стояха ми като кръпка, която "трябва" да е там, макар да не се вписва автентично. По-интересни ми бяха българските ритуали и обичаи, някои от които не знаех. Информацията за богомилите също се е получила ненатрапчива и беше любопитен акцент от историята.
Като цяло романът има потенциал, но честно казано, след средата нещата тръгнаха надолу и вече имах чувството, че чета три книги в една - роман за жена в търсене на себе си, еротичен роман (със съответния език, който хич, ама хич не ми е по вкуса) и религиозно фентъзи. Но да не кажете, че аз съм зла, ще цитирам най-добрата приятелка от детството на авторката (както пише самата тя в благодарностите накрая), която долу-горе обобщава и моето мнение: "Е, не си Елиф Шафак, но съм чела и далеч по-лоши неща от твоя роман".
Благодаря на изд. Сиела за изпратеното копие!
October 10, 2022
‘Дързост и красота’ среща ‘Стопанката на Господ’, но в сбит вариант.
October 8, 2022
Срам.
Несполучлива “Глина”, но пък успешна евтинджос тийн романтика, нюансът е 50 и е сив:-)
Тлъст минус за издателство Сиела - подвеждайки читателите, които търсят да усетят магията на българското село.
Несполучлива “Глина”, но пък успешна евтинджос тийн романтика, нюансът е 50 и е сив:-)
Тлъст минус за издателство Сиела - подвеждайки читателите, които търсят да усетят магията на българското село.
May 29, 2022
За краткото си съществуване досега, тази книга предизвиква доста противоречиви коментари.
Ще започна с това, че на мен ми хареса, прочетох я бързо и с интерес. Допадна ми динамичното разказване, без излишен пълнеж, някак си кратко, точно и ясно.Тази част, разказваща за българското, приемствеността, нашата природа, гозбите и историята ни, ми е истински любима. Интересна ми се стори и заигравката с името на главната героиня, както и загатването за лични моменти на Ясипова.
Хареса ми идеята на авторката за търсенето на това пламъче, което задържа огъня в човека да гори. Много пъти сме чували истории за амбициозни хора (българи), покорили професионални върхове в примамливи страни, а се върнали след време да дирят щастието си в животновъдство, земеделие и грижа за малка къщичка в планината. Може би наистина повикът на родното, духът на земята ни и вярата са по-силни, притеглят и колкото и надалеко да летим и с каквито и материални блага да разполагаме, накрая пак се завръщаме. Към милото и най-нужното. Защото както и книгата разказва, най-важно е щастието и спокойствието в сърцето. Да си на мястото си. Да си жив.
Посланията на романа, според мен, са много и красиви, и са видими за хората, които имат нужда от тях.
Ще започна с това, че на мен ми хареса, прочетох я бързо и с интерес. Допадна ми динамичното разказване, без излишен пълнеж, някак си кратко, точно и ясно.Тази част, разказваща за българското, приемствеността, нашата природа, гозбите и историята ни, ми е истински любима. Интересна ми се стори и заигравката с името на главната героиня, както и загатването за лични моменти на Ясипова.
Хареса ми идеята на авторката за търсенето на това пламъче, което задържа огъня в човека да гори. Много пъти сме чували истории за амбициозни хора (българи), покорили професионални върхове в примамливи страни, а се върнали след време да дирят щастието си в животновъдство, земеделие и грижа за малка къщичка в планината. Може би наистина повикът на родното, духът на земята ни и вярата са по-силни, притеглят и колкото и надалеко да летим и с каквито и материални блага да разполагаме, накрая пак се завръщаме. Към милото и най-нужното. Защото както и книгата разказва, най-важно е щастието и спокойствието в сърцето. Да си на мястото си. Да си жив.
Посланията на романа, според мен, са много и красиви, и са видими за хората, които имат нужда от тях.
July 8, 2022
Толкова хубава корица, а толкова смотана книга. Жанра е неизяснен. Диалозите, особено тези от миналото на Яна, са меко казано малоумни. "Роман, който лекува всяка болка", ама на кукуво лято. Авторката е дала много пари за да издадат от Сиела това недоразумение.
May 14, 2022
Повърхностно съдържание. През цялото време правех асоциация със Стопанка на господ в сбит вариант. Бързо и динамично се развива действието, но някак набързо и отгоре, няма дълбочина на историята, героите дори не успях да си ги визуализирам в съзнанието. Нищо ново, нищо запомнящо се.
July 8, 2022
Наистина много исках да харесам тази книга, анотацията звучеше обещаващо. Дори започна добре разгаряйки любопитството ми.
Млада жена пристига едва ли не "накрай света" в едно обезлюдено българско село, в което единствен жител е баба Стойна. Бабата е лечителка и баячка, веднага приютява новодошлата Яна и я "взима под крилото си", започвайки да й обяснява разни тайни и свещенодействия от ежедневието или такива свързани с празници. Личи, че Яна бяга от нещо/някой или търси нещо.
Паралелно се разказва друга история, за един друг живот, който Яна е водила до този момент в Австралия.
Двата разказа за коренно различни. Миналото е свързано с богатство, лукс, престиж, секс истории и елитарен начин на живот. В настоящето Яна е само с една раница на гърба, дои овце, прекопава градинки и бере билки.
Няма лошо човек коренно да промени живота си и да търси ново начало, но разказът в тази книга не е добре разказан, лошо е структуриран, а изказът е елементарен.
В двете паралелни истории има прекалено много дисонанс - в едната движещо е материалното и се говори само за секс, яхти, самолети, а Яна се жени за богат мъж минал средата на живота си, а в другата история уж търси духовното израстване, а преспива с непознат буквално 5 мин след като го вижда.
Отделно в историята от настоящето са наблъскани прекалено много духовни, окултни и езотерични тематики сякаш авторката не е знаела на какво да се спре и е сложила всичко в кюпа, но така го е вмъкнала, че стои като отрязано и се усеща, че сюжетът няма нужда от подобни дивотии. Присъстват разкази за вторият син на Симеон Велики - Боян Магестникът и апокрифната история на богомилството. Дори откриват самият Боян жив в една пещера в състояние на крионизъм, а от там разказът се отклонява към Мулдашев и неговите търсения на монаси практикуващи същото състояние, при което тялото да се съживи след хиляда години. После има отклонения към Петър Димов, Бялото братство, Петър Димков и природосъобразни�� живот, към самодиви и караконджоли, бродници, магии и всякакви ала-бала-ници. Изобщо все едно авторката е слагала разни цитати извадени от контекст уж да придаде автентичност или дълбоката връзка с природата, с фолклора и с отдавна отминали дни, а всъщност става смешно и читателят по-скоро върти очи от досада при срещата с всеки отделен и нов "герой" от горепосочените.
И така докато се стигне до края, приятното впечатление от началото отдавна и безвъзвратно е отлетяло.
Отделно ми направи впечатление, че първоначално бабата е описана като човек живеещ напълно самотно, без да среща жив човек и се храни само с това, което сама си е произвела, а после разполагаше с олио, а Яна пиеше кафе. И да, тези факти може да са незначителни, но са дразнещи подробности, когато се обрисува отшелнически живот и липсата на магазини. Също ме издразни обяснението за иманярството или по-скоро, че не е иманярство ако продаваш открити дребни монети при това на гърци, т.е. и Камен не го харесах като герой, както и неговите интерпретации с какво се занимава.
Като цяло тази кратка книжка от 200 стр е доста хаотична и нехармонична. От мен 2* само защото е кратка и се чете много бързо, а не е ненужно разплута в 500 стр например.
И така и не разбрах дали е автобиографична или по действителни събития или е пълна измислица?!?
Млада жена пристига едва ли не "накрай света" в едно обезлюдено българско село, в което единствен жител е баба Стойна. Бабата е лечителка и баячка, веднага приютява новодошлата Яна и я "взима под крилото си", започвайки да й обяснява разни тайни и свещенодействия от ежедневието или такива свързани с празници. Личи, че Яна бяга от нещо/някой или търси нещо.
Паралелно се разказва друга история, за един друг живот, който Яна е водила до този момент в Австралия.
Двата разказа за коренно различни. Миналото е свързано с богатство, лукс, престиж, секс истории и елитарен начин на живот. В настоящето Яна е само с една раница на гърба, дои овце, прекопава градинки и бере билки.
Няма лошо човек коренно да промени живота си и да търси ново начало, но разказът в тази книга не е добре разказан, лошо е структуриран, а изказът е елементарен.
В двете паралелни истории има прекалено много дисонанс - в едната движещо е материалното и се говори само за секс, яхти, самолети, а Яна се жени за богат мъж минал средата на живота си, а в другата история уж търси духовното израстване, а преспива с непознат буквално 5 мин след като го вижда.
Отделно в историята от настоящето са наблъскани прекалено много духовни, окултни и езотерични тематики сякаш авторката не е знаела на какво да се спре и е сложила всичко в кюпа, но така го е вмъкнала, че стои като отрязано и се усеща, че сюжетът няма нужда от подобни дивотии. Присъстват разкази за вторият син на Симеон Велики - Боян Магестникът и апокрифната история на богомилството. Дори откриват самият Боян жив в една пещера в състояние на крионизъм, а от там разказът се отклонява към Мулдашев и неговите търсения на монаси практикуващи същото състояние, при което тялото да се съживи след хиляда години. После има отклонения към Петър Димов, Бялото братство, Петър Димков и природосъобразни�� живот, към самодиви и караконджоли, бродници, магии и всякакви ала-бала-ници. Изобщо все едно авторката е слагала разни цитати извадени от контекст уж да придаде автентичност или дълбоката връзка с природата, с фолклора и с отдавна отминали дни, а всъщност става смешно и читателят по-скоро върти очи от досада при срещата с всеки отделен и нов "герой" от горепосочените.
И така докато се стигне до края, приятното впечатление от началото отдавна и безвъзвратно е отлетяло.
Отделно ми направи впечатление, че първоначално бабата е описана като човек живеещ напълно самотно, без да среща жив човек и се храни само с това, което сама си е произвела, а после разполагаше с олио, а Яна пиеше кафе. И да, тези факти може да са незначителни, но са дразнещи подробности, когато се обрисува отшелнически живот и липсата на магазини. Също ме издразни обяснението за иманярството или по-скоро, че не е иманярство ако продаваш открити дребни монети при това на гърци, т.е. и Камен не го харесах като герой, както и неговите интерпретации с какво се занимава.
Като цяло тази кратка книжка от 200 стр е доста хаотична и нехармонична. От мен 2* само защото е кратка и се чете много бързо, а не е ненужно разплута в 500 стр например.
И така и не разбрах дали е автобиографична или по действителни събития или е пълна измислица?!?
June 5, 2022
3,5🌟
May 16, 2022
Добре структуриран текст и сюжет с много потенциал. Личат си няколко моменти особено силно - любовта на авторката към българското и историята ни, информираността ѝ за богомилите и ранната борба срещу ересите. Разказваческият ѝ талант също е забележителен.
Много неща ми липсваха обаче. Герои и повествование най-вече. Предимно цялата книга е изградена върху диалога, с което по принцип нямам проблем, но в един момент емоционалното усещане се изгуби някъде из всичките разговори.
Другият ми проблем беше - поправете ме, ако греша - е, че нямаше нито едно реално място. Нито селото, нито водопадите, нито каите или върховете. Поразтърсих се в Google и не открих никаква конкретика за местата, а за българска книга, която носи толкова точност за старовремското българско и любовта към родината ми се струва абсурдно. В Родопи ли беше селото? Около Трънско ли? До последно не се ориентирах напълно.
Иначе 3-те звезди искрено са за обещаващото начало. Първите 70-80 страници бързо ги погълнах. Определено имаше шокиращи моменти и към края романът донесе нетрадиционен обрат.
Ааах, а и тази корица! Корицата е вър-хов-на! ♡
Много неща ми липсваха обаче. Герои и повествование най-вече. Предимно цялата книга е изградена върху диалога, с което по принцип нямам проблем, но в един момент емоционалното усещане се изгуби някъде из всичките разговори.
Другият ми проблем беше - поправете ме, ако греша - е, че нямаше нито едно реално място. Нито селото, нито водопадите, нито каите или върховете. Поразтърсих се в Google и не открих никаква конкретика за местата, а за българска книга, която носи толкова точност за старовремското българско и любовта към родината ми се струва абсурдно. В Родопи ли беше селото? Около Трънско ли? До последно не се ориентирах напълно.
Иначе 3-те звезди искрено са за обещаващото начало. Първите 70-80 страници бързо ги погълнах. Определено имаше шокиращи моменти и към края романът донесе нетрадиционен обрат.
Ааах, а и тази корица! Корицата е вър-хов-на! ♡
May 24, 2022
Макар и странна/неправдоподобна на моменти, тази книга има послания за тези, които имат сетивата да ги усетят. На мен ми хареса.
June 9, 2022
Ох, толкова много исках да пиша само хубави работи за тази книга.
Започна толкова обещаващо. Но накрая останах разочарована. Може би, защото тръгнах след първите страници с голямата кошница.
Първо не спираше да ме гложди усещането, че "тази книга вече съм я чела" (адски ми приличаше в много неща на "Стопанката на Господ" с елементи на 50 нюанса сиво).
Второ, от един момент нататък имах чувството, че е писана от двама различни човека, а от средата до края на тъгъдък, като че ли са бързали да я приключат.
Жалко, защото има потенциал, особено частта с историята и богомилите много ми хареса. (без фантасмагоричната част)
Започна толкова обещаващо. Но накрая останах разочарована. Може би, защото тръгнах след първите страници с голямата кошница.
Първо не спираше да ме гложди усещането, че "тази книга вече съм я чела" (адски ми приличаше в много неща на "Стопанката на Господ" с елементи на 50 нюанса сиво).
Второ, от един момент нататък имах чувството, че е писана от двама различни човека, а от средата до края на тъгъдък, като че ли са бързали да я приключат.
Жалко, защото има потенциал, особено частта с историята и богомилите много ми хареса. (без фантасмагоричната част)
September 5, 2022
Приятно и ненатоварващо четиво, без претенции да бъде шедьовър. Двоумях се за звездите и клонях по-скоро към две, но благодарностите на последната страница са толкова непретенциозни, че определиха трите ми звезди. Въпреки това, няма как да не спомена , че комплициращият сюжет за бедното девойче от незнайната България, което успява в жестокия свят на бизнес акулите, с вмъкната баба, куче, котка, богомили, езични ритуали и умиращото българско село ми бяха крайно забавни. Джоинт срещу билки. Курбан срещу гурме менюта. Домашна ракия срещу изтънчени френски вина. Частни златисти плажове срещу къпане в селския вир. И доброто побеждава. И българското също. А бе твърде много клишета.
May 16, 2022
Добрата новина е, че книгата се чете лесно и на мен ми бяха интересни обясненията за различните народни вярвания и празници, както и самата идея и замисъл на книгата бяха добри.
И добрите страни свършват тук - имах чувството, че чета някакъв дълъг разказ, без да се задълбава в самата история и същността на героите. Краят беше внезапен, изглежда ми недовършен. Очаквах доста повече от тази книга... но освен някой и друг цитат, нищо повече няма да се задържи в спомените ми.
И добрите страни свършват тук - имах чувството, че чета някакъв дълъг разказ, без да се задълбава в самата история и същността на героите. Краят беше внезапен, изглежда ми недовършен. Очаквах доста повече от тази книга... но освен някой и друг цитат, нищо повече няма да се задържи в спомените ми.
October 7, 2022
Уффф! Единственото хубаво, което мога да кажа за тази книга е, че е тънЕчка и мъката минава набързо, спомени няма да има :D
Айде де, българските автори, къде сте, не вярвам всичките "съвременни" да сте сите затънали в тия 'лъзгави и лигави клишета!
Айде де, българските автори, къде сте, не вярвам всичките "съвременни" да сте сите затънали в тия 'лъзгави и лигави клишета!
July 16, 2022
Телеграфен стил, който не ми хареса, но пък идеята е добра.
Read
May 21, 2022Романът "Жива" от Ина Ясипова представлява своеобразен паралел - от една страна - на забързаното ежедневие, на което всички сме подвластни, ежедневие, в което самосъзнанието ни се основава в голяма степен на материалните блага и статуса, които притежаваме, и от друга страна - на баланса и смирението в бавното съществуване, доближаващо ни до изначалния смисъл, заложен в понятието "живот".
Ще се хареса на тези, които обичат да преплитат старото с новото, и на тези, които обичат да търсят и откриват дълбоко пазени тайни.
Ще се хареса на тези, които обичат да преплитат старото с новото, и на тези, които обичат да търсят и откриват дълбоко пазени тайни.
August 20, 2022
В началото тръгна добре, ама после... стана миш-маш 🤦♀️
Не ми хареса.
Поне прочитането й беше бързо 😁
Не ми хареса.
Поне прочитането й беше бързо 😁
December 3, 2022
Получих я като подарък и я отворих преди да прочета каквито и да е ревюта. Напомни ми на Бабо, разкажи ми спомен - плоски образи и пълна с клишета за доброто, малко, българско, обезлюдено селце и големият, лош, западен, декадентски свят, в който не можеш да бъдеш щастлив, защото се чувстваш празен. Въпреки че авторката живее в Мелбърн, написаното ми звучи все едно никога не е живяла нито на Запад, нито в малко българско селце, а винаги някъде по средата, и съответно представата ѝ за това как изглежда и звучи животът там идва най-малко от втора ръка впечатления. Или от също толкова плосък американски филм (алтернативно: що за кампуси имат в Австралия...).
December 28, 2024
В контраст с критичните коментари тук, оставям максимална оценка.
Определено ме грабна и я прочетох на един дъх. Леко четиво е, написано без излишни протяжни обяснения и пълнеж. Харесаха ми препратките към интересни факти и местни традиции и обичаи. Ще прочета и останалите произведения на авторката.
Определено ме грабна и я прочетох на един дъх. Леко четиво е, написано без излишни протяжни обяснения и пълнеж. Харесаха ми препратките към интересни факти и местни традиции и обичаи. Ще прочета и останалите произведения на авторката.
Read
May 14, 2023I can not give this book even 1 star. Flat, undeveloped characters. Unlikely situations and even worse - loads of mistakes.
Definitely the worse book I have ever read.
Definitely the worse book I have ever read.
June 28, 2024
Подхванах тази книга заради описанието на гърба - "изконните български ритуали" и "вековна мистерия от българската история". Подвеждащо е написано, да си кажа честно. Първо трябва да спомена, че книгата върви така: малко случка от Австралия, малко случка в България и после пак. Между случките в Австралия и България няма връзка всъщност, няма и препратка в никакъв момент. До към средата горе-долу българските части са очарователни, баба Стойка говори като бабите на село, кога бе'еме млади, просто ти пълни сърцето да четеш. По едно време си мислех, че книгата е трябвало да бъде кръстена "Носталгия" чак, толкова ми пълнеше душичката. Но откъм средата насетне всичко в българските глави е една почти непрестанна лекция по богомилство. Не ме разбирайте погрешно, темата ми е интересна, но беше написана почти само в пряка реч и оставя усещането, че не четеш разговор между хора, ами едно есе си го разделил произволно с тирета. Също много ме гложди Яна на колко години е в тоя момент в България. И много ме гложди развръзката на любовната афера в Австралия (без да спойлвам нали) - кога действително започва, какво става там, развод има ли, такива работи. Скобите пък ме водят на безбожно многото чуждици на моменти, но да речем, че за човек, който живее в чужбина от дълги години е някак разбираемо. За редактора не е разбираемо обаче, 'щото той не живее в чужбина и на тениските си едва ли казва "тишърти". Абе като цяло книгата ми хареса 50/50, затова ще й дам 3 звезди (защото няма 2,5).
Послепис: не ми се стори никак оригинално авторката Ина Ясипова да си кръсти гравната героиня Яна Асипова. Просто отбелязвам.
Послепис: не ми се стори никак оригинално авторката Ина Ясипова да си кръсти гравната героиня Яна Асипова. Просто отбелязвам.
November 24, 2025
This book made me realise how important my country is to me. I feel my roots and this book brought me even closer to them making me eager to learn more. I enjoy learning about the Bogomili so this book helped me understand more about them and their movement. The books is filled with tradition that makes me so grateful to be Bulgarian. The grandma in the book is a special type of character and without the grandma love she gives to Qna the book wasn’t going to be enough. I learned many things about our oldest traditions and made me excited to explore more and try to do them myself.
November 4, 2025
Започнах я с голямо желание и като повечето хора очаквах следващата “Глина”. След това видях отзивите и леко се разочаровах. Това, което най-много ме ядоса, е преплитането на що-годе хубава история с пошла и изтъркана такава. Винаги съм била на мнение, че има достатъчно цинизми, глупости и вулгаризми в ежедневието ни, че да ги вплитаме и в литературата. Та… тази колаборация между нещо като “Глина” и Захари Карабашлиев не ми допадна. Иначе се чете бързо и лесно, и в някой момент дори ми беше интересна. Чудно ми е дали другите ú книги са по-стойностни.
*Едната звезда е само заради корицата.
*Едната звезда е само заради корицата.
August 26, 2023
Намирам книгата за “жива”. Лична история, два свята, мистичност, историята за богомилите, търсене.. увлекателна, прочетох я почти на един дъх.
Най-вероятно ми въздейства по-силно, тъй като живея в чужбина, усещам връзката с корените си и освен това харесвам истории свързани с мистичност.
Най-вероятно ми въздейства по-силно, тъй като живея в чужбина, усещам връзката с корените си и освен това харесвам истории свързани с мистичност.
August 5, 2022
Подведох се по страхотната корица на Фиделия Косева! А четивото се оказа повече от посредствено, много жалко.
June 11, 2022
Започна обещаващо...сладичко и мило,но после се разми в поне за мен скучни неща и загуби топлината и усещането за живота едно време.Корицата е уникална :)
July 24, 2023
Заради всички негативни мнения, които прочетох за книгата, (след като си я бях купила) започнах да я чета с очакването да не ми хареса… за щастие не беше така :) Да, цялостният сюжет напомня за ‘Стопанката на Господ’, но и много се различава. Леко четиво е, научих нови и интересни неща. Хареса ми!
June 11, 2022
Историята ми хареса, но е малко повърхностна.
Displaying 1 - 30 of 87 reviews