Мълчанието помежду ни

by Валентина Вълчева

256 pages

Published January 1, 2022

Reviews

[Галина Ганова]

Не знам как да напиша това ревю, без да имам усещането, че нещо ще остане неизказано. Не защото нямам какво да кажа за „Мълчанието помежду ни“, а защото голяма част от впечатлението ми от тази книга е усещане, което трудно се превежда в думи.

Главната героиня ми влезе под кожата. Тя е противоречива, импулсивна, силна и едновременно с това чуплива. Не нежна и беззащитна, а чуплива по онзи начин, по който са хората, които са преживели достатъчно, за да знаят, че могат да продължат, дори когато не са напълно цели. Хареса ми, че авторката не се опитва да я направи удобна за харесване. Тя греши, живее с последствията от грешките си и често реагира непредвидимо, но постепенно започваш да разбираш защо.

Насо е също толкова сложен. Спокоен, уверен и категоричен в това кой е, но зад тази увереност има много повече, отколкото се вижда в началото. Хареса ми, че пречупеността му не е използвана като оправдание за поведението му. Той трябва да живее с миналото си и с това, което то е оставило в него.

Връзката между двамата не успях да поставя в удобна категория. Не мога просто да я нарека здравословна, но не бих я определила и като токсична. В нея има любов, страх, желание, ревност, доверие и много несигурност. А играта на истина или предизвикателство постепенно се превръща в начин двамата да изследват не само другия, но и себе си – собствените си желания, страхове и граници.

Именно интимността е едно от нещата, които най-много ме впечатлиха. Не защото книгата разчита на провокация, а защото авторката успява да направи някои сцени изключително въздействащи без да ги превръща в самоцел. Най-силните моменти за мен не бяха непременно най-сексуалните, а тези, в които героите си позволяват да покажат нещо, което обикновено крият.

А музиката е почти отделен герой. Рокът, блусът, баровете, сцените и китарата създават атмосфера, която се усеща през цялата книга. Макар това да не са жанрове, които слушам често, разбирах защо са толкова важни за героите.

Но най-много ме спечели писането. Тези около 250 страници ги четох почти месец. Не защото не ми беше интересно, а точно обратното – имах чувството, че разполагам с определено количество от нещо, което много искам, и трябва да си го разпределям. Четях, потъвах в историята, излизах от нея и после отново исках още.

А когато стигнах до последните страници, единственото, което знаех, беше, че не искам книгата да свършва.
И може би точно това е най-точното описание на преживяването ми с нея. Не мога напълно да облека в думи какво ми остави. Знам само, че след като я затворих, още известно време имах чувството, че съм останала някъде между страниците ѝ.

[Нели Върбанова]

Незахаросан разказ за любов, поднесен с високоинтелигентно чувство за хумор и много рок музика. История, която свири виртуозно по тънките струни на душата. Запомняща се, разтърсваща, замисляща, брилянтно написана.