What do you think?
Rate this book
Вендинг хорър истории
Прилича на вендинг автомат – една от ония кафе машини, мяркани от вас всеки ден по улиците, из коридорите на общинските учреждения и в офис сградите – но ако се приближите към него, ще установите, че петната по корпуса му, които отдалече сте взели за ръжда, всъщност са кръпки от изсушена и набръчкана кожа. И носовете ви няма да доловят ухания на тонизиращи напитки, а много по-неприятен коктейл, съставен от вонята в аутопсионна зала, спарения въздух в болнична стая, смрадта на нечистотии, острия мирис на дезинфектанти…
В случай че запазите присъствие на духа и преодолеете пристъпите на гадене, можете да разгледате етикетите срещу бутоните за избор. Вместо "късо" и "дълго кафе", "безкофеиново" и "кафе с вкус на бейлис" ще прочетете върху тях надписи от сорта на: "прясна кръв", "самодивско мляко", "вампирска слюнка", "последно дихание"…
А ако се престрашите да пуснете монета в процепа, без значение каква – жестът е символичен, защото артикулите нямат упомената цена – автоматът ще ви разкаже страшна история.
И не на последно място, абстрахирайте се от стикера "Машината връща ресто" и в никакъв случай не посягайте към отвора, предназначен за това, дори да чуете характерния звън.
Твърде вероятно е да останете без пръсти.
В случай че запазите присъствие на духа и преодолеете пристъпите на гадене, можете да разгледате етикетите срещу бутоните за избор. Вместо "късо" и "дълго кафе", "безкофеиново" и "кафе с вкус на бейлис" ще прочетете върху тях надписи от сорта на: "прясна кръв", "самодивско мляко", "вампирска слюнка", "последно дихание"…
А ако се престрашите да пуснете монета в процепа, без значение каква – жестът е символичен, защото артикулите нямат упомената цена – автоматът ще ви разкаже страшна история.
И не на последно място, абстрахирайте се от стикера "Машината връща ресто" и в никакъв случай не посягайте към отвора, предназначен за това, дори да чуете характерния звън.
Твърде вероятно е да останете без пръсти.
224 pages, Paperback
Published May 1, 2022
2 people are currently reading
19 people want to read
About the author
Димитър Цолов
35 books445 followersДимитър Цолов е роден в град Враца на 01.06.1977, а този факт обяснява упоритото му отказване да порасне. По професия е хуманен лекар, с придобита специалност „Образна диагностика”, но в глобалното пространство е познат като ПИЯНИЯТ БАРД, по името на страницата, която списва във фейсбук от зимата на 2009 г. Фронтмен и китарист на пънк бандата ДОКТОРС ГОГО БЕНД. Интересите му гравитират около хумористичната, често дори вулгарна поезия и прозата с остър сюжет – фентъзи, хорър и трилър.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
December 6, 2022
СПИСЪКЪТ НА СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ ПЕТРОВ
(датиран 30/31.01 - 01.02.2002 )
Приемам този разказ за първия си по-сериозен успех в прозата. И преди него, разбира се, съм правил опити (още пазя чернови от ученическите и студентските години), но не бяха текстове, способни да издържат проверката на времето. Двадесет години по-късно (според уърдовските ми архиви е претърпял и някаква междинна редакция в периода 21-23.02.2014 г.) „Списъкът…“ все така звучи наивно и не блести с особена оригиналност, но въпреки кусурите му продължава да ме „умилява“. Смятам го за преломен момент в своето творчество.
Написах го на ръка (крайно любопитен факт, защото винаги съм предпочитал пишещата машина, респ. компютъра) малко след като се уволних от казармата (декември 2001). Идеята изплува по време на разговор на чашка с мой близък приятел, който (силно се надявам тогава да е бил доста пиян, ама, хи-хи…) съвсем сериозно обясни какво ще направи ако разбере, че е нелечимо болен… Остана ми само да вплета впечатленията си от четиресет и няколко дневния престой в Поделение 14 460 (Новобрански център Плевен) през юни/юли 2001. Резултатът - разказ за стремителното потъване в дебрите на лудостта…
ВЕТАЛА
(датиран септември 2013)
Тук пряк вдъхновител бе един случайно хванат брой на предаването „Отечествен фронт“ „Тайните на циганските гробници“, фокусиран върху доста екзотичен обичай по нашите земи, за чието съществуване не подозирах - погребенията на кардарашите. При тях мъртвецът е на особена почит и за да го уважат, наследниците строят истински бетонни гробници, оформени като стаи, с плочки и мрамор, с всички „благини“, които е ползвал приживе: барче с алкохол, секция, диван и фотьойли, маса, мобилни телефони, касетофон, дори плазмен телевизор. И – разбира се – злато и пари.
Спомням си, че застинах с отворена уста и си казах: това е толкова яка идея за разказ, мамка му! Историята лека-полека се разгърна в ума ми, а за разкош призовах и едно кръвожадно създание от индийските легенди и митове - обвързано със света на хората, ала въплътено в труп. Разбира се, позволил съм си волности в трактовката на този свръхестествен персонаж за целта на повествованието. Резултатът – класическа хорър история, ситуирана в съвременна България – тенденция, която се опитвам да налагам в творчеството си. Ако притежавате антологията Писъци вероятно вече сте се запознали с моята ветала, ако още не сте – редно е да се поправите :) И издирете клиповете с Мартин Карбовски в интернет – заслужават си.
ДЕЖУРСТВОТО
(датиран 09-23.09.2013 г.)
В рентгеновото отделение на която и да е държавна МБАЛ винаги е напечено, работя в такова от 18 години, не е като да не знам. Ситуацията допълнително се утежнява през уикендите и особено, когато се слеят 3-4 почивни дни покрай национален празник. Перманентният недостиг на персонал превръща писането на графика за 24/7 покритие на прием и диагностични изследвания на пациенти в математическа гимнастика, подобна на решаването на судоку. Това е и причината д-р Белев, рентгенологът от разказа ми, който според Кодекса на труда няма право да прекара едно денонощие без прекъсване в отделението, да дава такива смени 4-5 пъти месечно.
Гарнирах въпросния „полубиографичен“ епизод с една отколешна моя фикция – често си представям как митологично създание (какво точно, ще разберете, ако прочетете "Дежурството" :) ), изпаднало в безпомощно състояние се озовава в кабинката за рентгеново изследване. Резултатът – по-скоро мрачна ърбън фентъзи, отколкото хорър творба.
Подобна идея даде началото и на романа Клиника в средата на нощта година по-късно.
АНТИКВАРЯТ
(датиран 17.03-02.04.14)
Най-дългата творба в сборника, инспирирана от романа Неизживени спомени на Стивън Кинг и част от конкурсната антология Вдъхновени от Краля.
Идеята да напиша разказ за музикант, сключващ сделка с дявола се въртеше от доста години в главата ми. Някъде даже пазя една чернова, в която главният герой – току-що прохождащ музикант, тръгва към библиотеката, откъдето иска да си заеме автобиографичната книга на известен певец, а там между стелажите среща загадъчен, облечен в черно господин, който му препоръчва малко по-различно четиво... Трябва да спомена и това, че като фронтмен на пънк-рок банда, живо се интересувам от разни пикантни факти за "дяволската музика". Всички сме „чували” "градските легенди" с прослушаните отзад напред записи, в които уж са закодирани сатанински изрази (на прима виста се сещам за Stairway To Heaven /Led Zeppelin). Всички знаем за Винсент Деймън Фурние, който пак според „легендата” приема името на вещицата Alice Cooper по време на спиритически сеанс. Няма какво повече да добавя към красноречивото заглавие на песента Sympathy For The Devil на The Rolling Stones... Та, на няколко пъти през изминалите години подхващах въпросния разказ, ала резултатът си остана една чернова от половин страница...
В момента, в който списание Dracus обяви конкурса си за творби, вдъхновени от Стивън Кинг реших, че идеята си е все така добра, но погледнах на нещата от друг ъгъл. Реших да заменя библиотеката с... антикварен магазин. Реших, също така, че главният ми герой, музикантът Даниел Шекерски (Дан Шейк), ще се е сдобил с популярност, за да разчупя клишето „искам слава!” и да видя какво още може да си пожелае след като вече е постигнал всичко. Макар визуално да нямат нищо общо, според някои фенове Лийланд Гонт - магазинерът от "Неизживени спомени" всъщност е друга версия на Рандал Флаг (еманация на злото в книгите на Кинг). И двамата използват израза: "Рим не е построен за един ден" (Флаг в "Сблъсък"). За Гонт се споменава, че притежава способността да става "мъглив", подобно на Флаг. Е, аз не си блъсках много-много главата над въпроса дали е вярно или е обикновено съвпадение. Просто реших, че името Ранд Флагел много, ама много ще подхожда на моя антиквар..
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ
(датиран 06.02.14)
Антиутопична творба, участвала в конкурса за кратък фантастичен разказ „Агоп Мелконян“ и наредила се сред финалистите, включени в електронното издание на списание „Сборище на трубадури“ (2014 Агоп Мелконян: Разкази - Конкурс за кратък фантастичен разказ). Преки вдъхновители са все така актуално звучащият роман „1984“ на Джордж Оруел и режимът в Северна Корея с непресекващия „култ към личността“ на управниците от Семейство Ким. Защото, както пиша в част от посвещенията си, „няма по-брутален автор на хорър от Живота...", а тоталитарните режими по света са прякото доказателство. Тук ужасът, доколкото го има, е по-скоро загатнато неясно общо внушение, макар във финалната сцена да се мяркат типични жанрови елементи.
МОРА И МОРЕТО
(датиран 20.08.14 – 23.08.14)
Това като че ли е разказът – ориентирам се по първите читателски отзиви – успяващ най-силно да докосне хората. И мога да се досетя защо. Макар да съдържа съответните свръхестествени елементи, „Мора и морето“ не е типична хорър история, а по-скоро реквием за изгубеното българско село. Освен това сметнах, че едно тъжно стихотворение, писано около година преди разказа, интимно ще се впише в структурата му и го добавих като откриващ лиричен „лайтмотив“. Ето го:
Запустяло е селото. Вятърът стене в хамбарите.
Бебета не проплакват от двадесет дълги лета.
Само тая с качулката черна прескача дуварите
да ожъне с косата си някоя вехта душа.
И поредната каменна плоча на хълма при ореха
като зъб от отворена паст щръква тъжно в пръстта.
А по златните нивици, дето комбайни мърмореха
днес единствено бурени сплитат отровни тела...
Друга моя прозаична творба, носеща подобни внушения е „Сладко от спомени“, влязла в антологията 451 градуса по Бредбъри.
ХИЩНИЦИ
(датиран 25.08.14 г.- 02.09.2014)
В този кратък разказ съм смесил хорър и етно-фентъзи. Имам слабост към родната митология, а самодивите – едновременно прекрасни и ужасяващи – са ми особено интересни. Знам, знам… темата е експлоатирана, да не кажа преекспонирана; дъвкал съм я вече и аз в Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле, но тук се опитвам да дам отговор на въпроса кой кой е в хранителната верига на изначално хищните свръхестествени създания.
VENDING HORROR STORY
(датиран 02-04.09.2014)
Историята, дала заглавието на сборника, е сред най-кратките в него, но лично аз я намирам за изключително забавна. Много харесвам кафе машините, които озвучават с жизнерадостни мелодии приготвянето на тонизиращите напитки (в централния парк на Враца, „Зелето“, имаше дори една, която припяваше „А ние двамата с Боби пием кафе“). Срещал съм „говорещи кафе машини“: „Напитката ви е готова“, „Довиждане, приятен ден“… Кафе-машината от разказа може да прави всички тези неща… и не само...
ДЖАК ХОЛМС
(датиран 09.09.14 -10.09.14)
Фактологията, любезно открадната от уикипедия:
Джак Изкормвача е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 г.
Шерлок Холмс, литературен герой от книги, писани в периода от 1887 г. натам, живее на Бейкър Стрийт 221B в… Лондон.
Разказът е плод на фикцията, че двамата са могли да се засекат през определен времеви отрязък в този град… или пък не точно… Включен е в бр.1/2015 на списание Dracus и е написан под псевдоним - Sir Hush.
СМЪРТ-ФОН
(датиран 21.09.2014)
Макар в тази къса творба да се прокрадва една принципно нехарактерна за мен НФ-нишка, аз я определям като типичен „житейски хорър“. Случи се преди няколко години да поема за две седмици работните смени на колега рентгенолог в местния Комплексен онкологичен център… Разказът е включен в Дракус 2020 пролет-лято.
ШАРЛАТАНИАДА
(датиран 17.11 -19.12.2014)
В някои от посвещенията си към читателите, поръчали сборника пиша следното: „Няма по-брутален хорър автор от Живота“. Родната действителност, в частност, е неизчерпаем източник на страховити сюжети, а приликите с реално съществуващи личности и събития в този разказ (публикуван е и в сборника Писъци) са съвсем умишлени, макар и пречупени през художествената измислица.
Надареният с паранормални способности детектив-отмъстител, заел се да въздаде правосъдие над недосегаемия за Закона екстрасенс-шарлатанин толкова ми хареса като образ, че в момента пиша поредна (вече трета) творба за него. Живот и здраве, ако се натрупат доволен брой страници, приключенията му могат да бъдат издадени в самостоятелно томче. Имам си и работно заглавие - „Дневниците на Градинаря“.
КОЛ И ЧУК
(датиран 28/29.11.2014)
Хорър импресия, с която участвах в един Коледен конкурс на списание "Сборище на трубадури". Завоюва престижното четвърто място от 40 творби, но не това е причината да я харесвам толкова много, а просто защото е изключително шантава и оригинална, ха-ха.
ЩЕ СПОДЕЛИШ ЛИ ДЕСЕРТА С МЕН?
(датиран 25.01-03.02.15)
Класическа вампирска история, поставена в съвременна България. Неведнъж съм споменавал, че това е „твърдата линия“, следвана от мен – няма как да пиша за Джон и Стив, докато си пия ракията с Гошо и Иван 🙂
А сега сериозно – в първия си вариант разказът се наричаше „Метаморфозата“, но миналата година го препипах оттук-оттам, за да отговори на критериите за участие в конкурса на издателство Gaiana book&art studio Гости на Дракула. Точно поради тази причина господинът, участващ в една от сцените се сдоби с тлъст мустак, хипнотизиращ поглед и издължен, подобен на клюн нос. Все пак сюжетната конструкция остана почти непокътната и смело мога да заявя, че текстът е устоял на проверката на времето, защото шест години по-късно звучеше все така яко, както когато акуширах раждането му. В заключение – разказът успя да се добере до финалната селекция и да влезе като откриваща творба в конкурсната антология.
ЛАДИЯТА НА ХАРОН
(датиран 25-27.02.2015)
Макар на Жоро, главният герой в тази история, да не му е никак весело, аз категоризирам разказа като хумористичен хорър 🙂 Написах го по предварително зададена тема – „Има някой в огледалото“ на "Истории от някога", а на четенето вотът на публиката го нареди на престижното трето място от общо тринадесет творби.
ПАЯКЪТ-МАСЛИНА
(датиран 17-19.08.2015)
Още един разказ, писан за "Истории от някога" по темата "Ще изям сърцето ти с усмивка", а зад шантавото заглавие се крие текст фокусиран върху домашното насилие.
MEMENTO MORI
(датиран 19, 20.11.2015)
Първото заглавие на разказа беше „Жива статуя“ и с него участвах в конкурса ПО крилете на гарвана. Уви (впрочем съвсем справедливо), не успя да се нареди сред финалистите и макар да бе преработван доста пъти през годините все още оставам със смесени чувства към този текст.
ЛЮБОВНА ВЕЧЕРЯ
(датиран 01-02.04.2016)
Пореден разказ, писан по тема („Ресторант за месо“) на "Истории от някога". Изневерите не са хубаво нещо, особено ако единият от партньорите е готвач; резултатът - кратък очарователен сплетър
ЧАНТАТА
(датиран 18.05.2017 - 06.06.2017)
Това е творба, в която отново се срещаме с паранормалния отмъстител от „Шарлатаниада“, а повод за нейното написване стана един инцидент с вече покойния ми баща. Някакъв боклук, твърде вероятно изпаднал в абстиненция наркоман, го склещил в двора на къщата и му измъкнал чантичката, в която си носел парите. Старчето, светло му небе, по онова време вече беше инвалид с няколко преживени инсулта, трудно подвижен (щрапаше с два бастуна) и не можещ да говори добре. Е, не заловиха боклука, но в разказа ми (където за целта на повествованието го превърнах в телефонен измамник) му се случиха мнооого лоши неща. Възможно е вече да сте го чели в Дракус 2022 пролет-лято.
ЕТЮДИ С КАМА
(датиран 18 – 22.06.2017)
Този разказ е скромният ми принос към един любопитен проект на седем автори, избрани да напишат творба по илюстрация на художника Петър Станимиров. Резултатът – изключително стилен сборник, назован Сърдити небеса, излязъл под шапката на издателство „Изток-Запад“. Моята история е най-кратката от седемте, но, вярвайте, съвсем не е отбиване на номера. Първо ще разходя читателя до Камбоджанските джунгли по времето на мракобесния режим на Червените кхмери, после ще го върна няколко хилядолетия назад в митичната Хайборейска епоха, за да отдам почит на много любим автор - таткото на Конан, Робърт Хауърд.
А керисът (или още крис) – издължената асиметрична кама с вълнообразно острие, около която се завъртат сцените – години по-късно се появи и в „Яростта на младенците“, романът, включен в томчето Песни за погибел и любов.
ШЕПОТИ В ИРЕМ
(датиран септември 2017)
Разказът е част от конкурсната селекция на издателство „Гаяна“ за творби, вдъхновени от „Бащицата на Космическия ужас“ - Зовът на Лъвкрафт. Още когато научих за това ново предизвикателство, установих, че искам да напиша история, поставена в цикъла „Митове за Ктхулу“. А тъй като интересът ми винаги е бил обсебен от една конкретна личност и една конкретна книга, споменавани в доста от произведенията на Х.Ф., нямаше как де не им обърна внимание.
IN UTERU
(датиран 26.12.2017)
Прозаична миниатюра, написана за конкурса „Краят на света и след това“ на "Сборище на трубадури".
НАГЛЕДЕН УРОК
(датиран 30.04 – 05.05. 2020)
Още един разказ за изневяра (подобно на "Любовна вечеря"), тоя път с щипка ветеринарна медицина.
Bonus Track:
УБИЙСТВЕНИ РЕФРЕНИ
(датиран 31.08.2015)
Страховити заигравки с припевите на три популярни родни песни.
EVIL КАТЕРУШКА
(датиран 01,02.09.2015)
Хорър импресия.
МЪГЛАТА
(датиран 21/22.01.2015 г.)
Хорър стихотворение.
(датиран 30/31.01 - 01.02.2002 )
Приемам този разказ за първия си по-сериозен успех в прозата. И преди него, разбира се, съм правил опити (още пазя чернови от ученическите и студентските години), но не бяха текстове, способни да издържат проверката на времето. Двадесет години по-късно (според уърдовските ми архиви е претърпял и някаква междинна редакция в периода 21-23.02.2014 г.) „Списъкът…“ все така звучи наивно и не блести с особена оригиналност, но въпреки кусурите му продължава да ме „умилява“. Смятам го за преломен момент в своето творчество.
Написах го на ръка (крайно любопитен факт, защото винаги съм предпочитал пишещата машина, респ. компютъра) малко след като се уволних от казармата (декември 2001). Идеята изплува по време на разговор на чашка с мой близък приятел, който (силно се надявам тогава да е бил доста пиян, ама, хи-хи…) съвсем сериозно обясни какво ще направи ако разбере, че е нелечимо болен… Остана ми само да вплета впечатленията си от четиресет и няколко дневния престой в Поделение 14 460 (Новобрански център Плевен) през юни/юли 2001. Резултатът - разказ за стремителното потъване в дебрите на лудостта…
ВЕТАЛА
(датиран септември 2013)
Тук пряк вдъхновител бе един случайно хванат брой на предаването „Отечествен фронт“ „Тайните на циганските гробници“, фокусиран върху доста екзотичен обичай по нашите земи, за чието съществуване не подозирах - погребенията на кардарашите. При тях мъртвецът е на особена почит и за да го уважат, наследниците строят истински бетонни гробници, оформени като стаи, с плочки и мрамор, с всички „благини“, които е ползвал приживе: барче с алкохол, секция, диван и фотьойли, маса, мобилни телефони, касетофон, дори плазмен телевизор. И – разбира се – злато и пари.
Спомням си, че застинах с отворена уста и си казах: това е толкова яка идея за разказ, мамка му! Историята лека-полека се разгърна в ума ми, а за разкош призовах и едно кръвожадно създание от индийските легенди и митове - обвързано със света на хората, ала въплътено в труп. Разбира се, позволил съм си волности в трактовката на този свръхестествен персонаж за целта на повествованието. Резултатът – класическа хорър история, ситуирана в съвременна България – тенденция, която се опитвам да налагам в творчеството си. Ако притежавате антологията Писъци вероятно вече сте се запознали с моята ветала, ако още не сте – редно е да се поправите :) И издирете клиповете с Мартин Карбовски в интернет – заслужават си.
ДЕЖУРСТВОТО
(датиран 09-23.09.2013 г.)
В рентгеновото отделение на която и да е държавна МБАЛ винаги е напечено, работя в такова от 18 години, не е като да не знам. Ситуацията допълнително се утежнява през уикендите и особено, когато се слеят 3-4 почивни дни покрай национален празник. Перманентният недостиг на персонал превръща писането на графика за 24/7 покритие на прием и диагностични изследвания на пациенти в математическа гимнастика, подобна на решаването на судоку. Това е и причината д-р Белев, рентгенологът от разказа ми, който според Кодекса на труда няма право да прекара едно денонощие без прекъсване в отделението, да дава такива смени 4-5 пъти месечно.
Гарнирах въпросния „полубиографичен“ епизод с една отколешна моя фикция – често си представям как митологично създание (какво точно, ще разберете, ако прочетете "Дежурството" :) ), изпаднало в безпомощно състояние се озовава в кабинката за рентгеново изследване. Резултатът – по-скоро мрачна ърбън фентъзи, отколкото хорър творба.
Подобна идея даде началото и на романа Клиника в средата на нощта година по-късно.
АНТИКВАРЯТ
(датиран 17.03-02.04.14)
Най-дългата творба в сборника, инспирирана от романа Неизживени спомени на Стивън Кинг и част от конкурсната антология Вдъхновени от Краля.
Идеята да напиша разказ за музикант, сключващ сделка с дявола се въртеше от доста години в главата ми. Някъде даже пазя една чернова, в която главният герой – току-що прохождащ музикант, тръгва към библиотеката, откъдето иска да си заеме автобиографичната книга на известен певец, а там между стелажите среща загадъчен, облечен в черно господин, който му препоръчва малко по-различно четиво... Трябва да спомена и това, че като фронтмен на пънк-рок банда, живо се интересувам от разни пикантни факти за "дяволската музика". Всички сме „чували” "градските легенди" с прослушаните отзад напред записи, в които уж са закодирани сатанински изрази (на прима виста се сещам за Stairway To Heaven /Led Zeppelin). Всички знаем за Винсент Деймън Фурние, който пак според „легендата” приема името на вещицата Alice Cooper по време на спиритически сеанс. Няма какво повече да добавя към красноречивото заглавие на песента Sympathy For The Devil на The Rolling Stones... Та, на няколко пъти през изминалите години подхващах въпросния разказ, ала резултатът си остана една чернова от половин страница...
В момента, в който списание Dracus обяви конкурса си за творби, вдъхновени от Стивън Кинг реших, че идеята си е все така добра, но погледнах на нещата от друг ъгъл. Реших да заменя библиотеката с... антикварен магазин. Реших, също така, че главният ми герой, музикантът Даниел Шекерски (Дан Шейк), ще се е сдобил с популярност, за да разчупя клишето „искам слава!” и да видя какво още може да си пожелае след като вече е постигнал всичко. Макар визуално да нямат нищо общо, според някои фенове Лийланд Гонт - магазинерът от "Неизживени спомени" всъщност е друга версия на Рандал Флаг (еманация на злото в книгите на Кинг). И двамата използват израза: "Рим не е построен за един ден" (Флаг в "Сблъсък"). За Гонт се споменава, че притежава способността да става "мъглив", подобно на Флаг. Е, аз не си блъсках много-много главата над въпроса дали е вярно или е обикновено съвпадение. Просто реших, че името Ранд Флагел много, ама много ще подхожда на моя антиквар..
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ
(датиран 06.02.14)
Антиутопична творба, участвала в конкурса за кратък фантастичен разказ „Агоп Мелконян“ и наредила се сред финалистите, включени в електронното издание на списание „Сборище на трубадури“ (2014 Агоп Мелконян: Разкази - Конкурс за кратък фантастичен разказ). Преки вдъхновители са все така актуално звучащият роман „1984“ на Джордж Оруел и режимът в Северна Корея с непресекващия „култ към личността“ на управниците от Семейство Ким. Защото, както пиша в част от посвещенията си, „няма по-брутален автор на хорър от Живота...", а тоталитарните режими по света са прякото доказателство. Тук ужасът, доколкото го има, е по-скоро загатнато неясно общо внушение, макар във финалната сцена да се мяркат типични жанрови елементи.
МОРА И МОРЕТО
(датиран 20.08.14 – 23.08.14)
Това като че ли е разказът – ориентирам се по първите читателски отзиви – успяващ най-силно да докосне хората. И мога да се досетя защо. Макар да съдържа съответните свръхестествени елементи, „Мора и морето“ не е типична хорър история, а по-скоро реквием за изгубеното българско село. Освен това сметнах, че едно тъжно стихотворение, писано около година преди разказа, интимно ще се впише в структурата му и го добавих като откриващ лиричен „лайтмотив“. Ето го:
Запустяло е селото. Вятърът стене в хамбарите.
Бебета не проплакват от двадесет дълги лета.
Само тая с качулката черна прескача дуварите
да ожъне с косата си някоя вехта душа.
И поредната каменна плоча на хълма при ореха
като зъб от отворена паст щръква тъжно в пръстта.
А по златните нивици, дето комбайни мърмореха
днес единствено бурени сплитат отровни тела...
Друга моя прозаична творба, носеща подобни внушения е „Сладко от спомени“, влязла в антологията 451 градуса по Бредбъри.
ХИЩНИЦИ
(датиран 25.08.14 г.- 02.09.2014)
В този кратък разказ съм смесил хорър и етно-фентъзи. Имам слабост към родната митология, а самодивите – едновременно прекрасни и ужасяващи – са ми особено интересни. Знам, знам… темата е експлоатирана, да не кажа преекспонирана; дъвкал съм я вече и аз в Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле, но тук се опитвам да дам отговор на въпроса кой кой е в хранителната верига на изначално хищните свръхестествени създания.
VENDING HORROR STORY
(датиран 02-04.09.2014)
Историята, дала заглавието на сборника, е сред най-кратките в него, но лично аз я намирам за изключително забавна. Много харесвам кафе машините, които озвучават с жизнерадостни мелодии приготвянето на тонизиращите напитки (в централния парк на Враца, „Зелето“, имаше дори една, която припяваше „А ние двамата с Боби пием кафе“). Срещал съм „говорещи кафе машини“: „Напитката ви е готова“, „Довиждане, приятен ден“… Кафе-машината от разказа може да прави всички тези неща… и не само...
ДЖАК ХОЛМС
(датиран 09.09.14 -10.09.14)
Фактологията, любезно открадната от уикипедия:
Джак Изкормвача е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 г.
Шерлок Холмс, литературен герой от книги, писани в периода от 1887 г. натам, живее на Бейкър Стрийт 221B в… Лондон.
Разказът е плод на фикцията, че двамата са могли да се засекат през определен времеви отрязък в този град… или пък не точно… Включен е в бр.1/2015 на списание Dracus и е написан под псевдоним - Sir Hush.
СМЪРТ-ФОН
(датиран 21.09.2014)
Макар в тази къса творба да се прокрадва една принципно нехарактерна за мен НФ-нишка, аз я определям като типичен „житейски хорър“. Случи се преди няколко години да поема за две седмици работните смени на колега рентгенолог в местния Комплексен онкологичен център… Разказът е включен в Дракус 2020 пролет-лято.
ШАРЛАТАНИАДА
(датиран 17.11 -19.12.2014)
В някои от посвещенията си към читателите, поръчали сборника пиша следното: „Няма по-брутален хорър автор от Живота“. Родната действителност, в частност, е неизчерпаем източник на страховити сюжети, а приликите с реално съществуващи личности и събития в този разказ (публикуван е и в сборника Писъци) са съвсем умишлени, макар и пречупени през художествената измислица.
Надареният с паранормални способности детектив-отмъстител, заел се да въздаде правосъдие над недосегаемия за Закона екстрасенс-шарлатанин толкова ми хареса като образ, че в момента пиша поредна (вече трета) творба за него. Живот и здраве, ако се натрупат доволен брой страници, приключенията му могат да бъдат издадени в самостоятелно томче. Имам си и работно заглавие - „Дневниците на Градинаря“.
КОЛ И ЧУК
(датиран 28/29.11.2014)
Хорър импресия, с която участвах в един Коледен конкурс на списание "Сборище на трубадури". Завоюва престижното четвърто място от 40 творби, но не това е причината да я харесвам толкова много, а просто защото е изключително шантава и оригинална, ха-ха.
ЩЕ СПОДЕЛИШ ЛИ ДЕСЕРТА С МЕН?
(датиран 25.01-03.02.15)
Класическа вампирска история, поставена в съвременна България. Неведнъж съм споменавал, че това е „твърдата линия“, следвана от мен – няма как да пиша за Джон и Стив, докато си пия ракията с Гошо и Иван 🙂
А сега сериозно – в първия си вариант разказът се наричаше „Метаморфозата“, но миналата година го препипах оттук-оттам, за да отговори на критериите за участие в конкурса на издателство Gaiana book&art studio Гости на Дракула. Точно поради тази причина господинът, участващ в една от сцените се сдоби с тлъст мустак, хипнотизиращ поглед и издължен, подобен на клюн нос. Все пак сюжетната конструкция остана почти непокътната и смело мога да заявя, че текстът е устоял на проверката на времето, защото шест години по-късно звучеше все така яко, както когато акуширах раждането му. В заключение – разказът успя да се добере до финалната селекция и да влезе като откриваща творба в конкурсната антология.
ЛАДИЯТА НА ХАРОН
(датиран 25-27.02.2015)
Макар на Жоро, главният герой в тази история, да не му е никак весело, аз категоризирам разказа като хумористичен хорър 🙂 Написах го по предварително зададена тема – „Има някой в огледалото“ на "Истории от някога", а на четенето вотът на публиката го нареди на престижното трето място от общо тринадесет творби.
ПАЯКЪТ-МАСЛИНА
(датиран 17-19.08.2015)
Още един разказ, писан за "Истории от някога" по темата "Ще изям сърцето ти с усмивка", а зад шантавото заглавие се крие текст фокусиран върху домашното насилие.
MEMENTO MORI
(датиран 19, 20.11.2015)
Първото заглавие на разказа беше „Жива статуя“ и с него участвах в конкурса ПО крилете на гарвана. Уви (впрочем съвсем справедливо), не успя да се нареди сред финалистите и макар да бе преработван доста пъти през годините все още оставам със смесени чувства към този текст.
ЛЮБОВНА ВЕЧЕРЯ
(датиран 01-02.04.2016)
Пореден разказ, писан по тема („Ресторант за месо“) на "Истории от някога". Изневерите не са хубаво нещо, особено ако единият от партньорите е готвач; резултатът - кратък очарователен сплетър
ЧАНТАТА
(датиран 18.05.2017 - 06.06.2017)
Това е творба, в която отново се срещаме с паранормалния отмъстител от „Шарлатаниада“, а повод за нейното написване стана един инцидент с вече покойния ми баща. Някакъв боклук, твърде вероятно изпаднал в абстиненция наркоман, го склещил в двора на къщата и му измъкнал чантичката, в която си носел парите. Старчето, светло му небе, по онова време вече беше инвалид с няколко преживени инсулта, трудно подвижен (щрапаше с два бастуна) и не можещ да говори добре. Е, не заловиха боклука, но в разказа ми (където за целта на повествованието го превърнах в телефонен измамник) му се случиха мнооого лоши неща. Възможно е вече да сте го чели в Дракус 2022 пролет-лято.
ЕТЮДИ С КАМА
(датиран 18 – 22.06.2017)
Този разказ е скромният ми принос към един любопитен проект на седем автори, избрани да напишат творба по илюстрация на художника Петър Станимиров. Резултатът – изключително стилен сборник, назован Сърдити небеса, излязъл под шапката на издателство „Изток-Запад“. Моята история е най-кратката от седемте, но, вярвайте, съвсем не е отбиване на номера. Първо ще разходя читателя до Камбоджанските джунгли по времето на мракобесния режим на Червените кхмери, после ще го върна няколко хилядолетия назад в митичната Хайборейска епоха, за да отдам почит на много любим автор - таткото на Конан, Робърт Хауърд.
А керисът (или още крис) – издължената асиметрична кама с вълнообразно острие, около която се завъртат сцените – години по-късно се появи и в „Яростта на младенците“, романът, включен в томчето Песни за погибел и любов.
ШЕПОТИ В ИРЕМ
(датиран септември 2017)
Разказът е част от конкурсната селекция на издателство „Гаяна“ за творби, вдъхновени от „Бащицата на Космическия ужас“ - Зовът на Лъвкрафт. Още когато научих за това ново предизвикателство, установих, че искам да напиша история, поставена в цикъла „Митове за Ктхулу“. А тъй като интересът ми винаги е бил обсебен от една конкретна личност и една конкретна книга, споменавани в доста от произведенията на Х.Ф., нямаше как де не им обърна внимание.
IN UTERU
(датиран 26.12.2017)
Прозаична миниатюра, написана за конкурса „Краят на света и след това“ на "Сборище на трубадури".
НАГЛЕДЕН УРОК
(датиран 30.04 – 05.05. 2020)
Още един разказ за изневяра (подобно на "Любовна вечеря"), тоя път с щипка ветеринарна медицина.
Bonus Track:
УБИЙСТВЕНИ РЕФРЕНИ
(датиран 31.08.2015)
Страховити заигравки с припевите на три популярни родни песни.
EVIL КАТЕРУШКА
(датиран 01,02.09.2015)
Хорър импресия.
МЪГЛАТА
(датиран 21/22.01.2015 г.)
Хорър стихотворение.
May 15, 2022
Отлична книга от Митко, нааай-накрая да напише и той сборник с разкази, хахаха :P :D Сегаааа, който го е чел, знае че при него няма лабаво - историите в книжката са повече от чудесни, а освен искреното забавление, което е изпитвал докато ги пише, в тях се забелязва и немалка доза майсторство. Независимо дали са кратки или по-дълги творби, независимо дали е почерпил с пълни шепи знание от лекарската си практика за тях, или са изцяло плод на въображението му, разказите му без съмнение ще оставят следа във вас. Къде отпечат��к... къде направо белег.
Поръчайте си я смело от него, защото тиражът е бутиков, само за ограничен брой фенове. Няма да сбъркате.
Поръчайте си я смело от него, защото тиражът е бутиков, само за ограничен брой фенове. Няма да сбъркате.
December 20, 2022
Има една стара китайска поговорка - Ако веднъж прочетете нещо от Димитър Цолов - Доктора, ще прочетете всичко от Димитър Цолов - Доктора :) Блестяща подборка от страховити разкази, разхождащи се из цялата гама на страшните истории, без да се застояват на едно място или един сюжет. Въпреки, че аз съм фен по - фентъзийните книги на Доктора като сагата на Чистника и Шепичката или приключенията на Витек Диман, не съм пропускала негова книга, независимо къде и какво се случва в нея. И винаги е огромно удоволствие да посветя няколко часа на страхотните му хрумвания, ако ще и след това да се оглеждам с дни като хиперактивен нервоиден заек, заслушана в непривлекателните звуци на нощта. Много суперлативи станаха, ама ако някой си ги заслужава всичките до последното Леле, мале, олелеле, дай още от това насам - това е Доктора :)
August 4, 2022
Признавам си без бой - голям фен съм на Митко Цолов - Доктора и повечето от разказите от сборника вече ги бях чел. И все пак, да ги видя окомплектовани в една книга, беше доста приятно.
Интересното при "хорър" разказите на Доктора е, че в повечето случаи имат happy end. Нещо, което не бихте очаквали от horror, нали? Е, в "Ще споделиш ли десерта с мен?" това определено не е така и (казвал съм го и преди) с този си разказ Митака определено успя да ме шашне.
Най-любимите ми разкази от сборника са "Memento mori" и "Любовна вечеря". А докато четях "Чантата" буквално се потопих в историята, защото описаното място е площад "Левски" в родния ми град Враца. (нали?!)
Бих искал да прочета още неща за Иванов и брат му... та, Докторче, ако може да ми ги напишеш. =)
Интересното при "хорър" разказите на Доктора е, че в повечето случаи имат happy end. Нещо, което не бихте очаквали от horror, нали? Е, в "Ще споделиш ли десерта с мен?" това определено не е така и (казвал съм го и преди) с този си разказ Митака определено успя да ме шашне.
Най-любимите ми разкази от сборника са "Memento mori" и "Любовна вечеря". А докато четях "Чантата" буквално се потопих в историята, защото описаното място е площад "Левски" в родния ми град Враца. (нали?!)
Бих искал да прочета още неща за Иванов и брат му... та, Докторче, ако може да ми ги напишеш. =)
December 16, 2022
Как се пише ревю на хорър истории, на които си лял прочувствени сълзи ( дядо Георги), смял си се от сърце ( Ладията на Харон), отдъхвал си с облекчение и наслада от касапския, ужасяващ край ( Екстракенсът и Тошко), и си видял надежда в падението - Дан Шейк? Хорър ли е хоръра и защо вендинг машината ми стана любимка? Корасон и кафе или свита цигара?
July 16, 2022
Този сборник много ми хареса. В някои разкази се влюбих ❤️
December 20, 2022
Нов сборник от близък до сърцето ми роден автор! А и едва ли има по-добра загрявка за направо парещия криминален роман „Мъртвешко парти“! Цели 22 разказа и три бонус-трака, от които къмто половината са просто шессс!
Най-любими ми станаха:
Ветала: Четена вече класическа хорър история. По принцип не е добра идея да се обират гробници, а цигански такива - още повече!
Антикварят: Класика е този разказ, много вдъхновен от Кинг!
Изкуството да бъдем себе си: Много добра дистопия за това колко е трудно да си човек на изкуството в една тоталитарна държава. Дали фамилията на Великия Татко не е Ким?
Мора и морето: Много красив разказ, ама много!
Хищници: Етно-фентъзиен хорър, ама чудесе направо!
Джак Холмс: Много находчив сюжет!
Шарлатаниада: Голяма класика на мосю Цолов!
Чантата: Колко жалко, че разказът е фантастика! Харесан доволно, нужни са още разкази за полубрата на Иванов!
Етюди с кама: Хареса ми повече от първия път, когато го прочетох в епично красивия сборник "Сърдити небеса".
Шепоти в Ирем: Разказът е писан за конкурс, посветен на Лъвкрафт и е точно това, което трябва да бъде! Това си личи, и то – по добрия начин! Страхотен хорър!
Доволен читател - макар и почти всички разкази да са писани преди няколко години, това не отнема от качествата им. Препоръчвам на почитателите на хоръра! 4.48*
П.П. Бонус траците са доволни, а ревюто на автора тук трябваше да е част от книгата!
Най-любими ми станаха:
Ветала: Четена вече класическа хорър история. По принцип не е добра идея да се обират гробници, а цигански такива - още повече!
Антикварят: Класика е този разказ, много вдъхновен от Кинг!
Изкуството да бъдем себе си: Много добра дистопия за това колко е трудно да си човек на изкуството в една тоталитарна държава. Дали фамилията на Великия Татко не е Ким?
Мора и морето: Много красив разказ, ама много!
Хищници: Етно-фентъзиен хорър, ама чудесе направо!
Джак Холмс: Много находчив сюжет!
Шарлатаниада: Голяма класика на мосю Цолов!
Чантата: Колко жалко, че разказът е фантастика! Харесан доволно, нужни са още разкази за полубрата на Иванов!
Етюди с кама: Хареса ми повече от първия път, когато го прочетох в епично красивия сборник "Сърдити небеса".
Шепоти в Ирем: Разказът е писан за конкурс, посветен на Лъвкрафт и е точно това, което трябва да бъде! Това си личи, и то – по добрия начин! Страхотен хорър!
Доволен читател - макар и почти всички разкази да са писани преди няколко години, това не отнема от качествата им. Препоръчвам на почитателите на хоръра! 4.48*
П.П. Бонус траците са доволни, а ревюто на автора тук трябваше да е част от книгата!
June 15, 2022
Обичам разказите в остросюжетната литература и чета немалко. Каквито ми попаднат - на наши автори, на чужди, на класици, на съвременници, на известни, на безизвестни ... И смея да твърдя, че историите на родните писатели не отстъпват по нищо.
Знам, че е модерно да се плюе по всичко нашенско, но този манталитет никога няма да го проумея.
Познавам творчеството на Доктора от години и винаги му чета с удоволствие нещата. Още преди доста време ми направи впечатление с "Клиника в средата на нощта", където беше изградил една много приятна вселена. В късите си разкази пък редовно описва неща от родната действителност (често и с мъничка доза свръхестествени нотки) и това страшно много ми допада.
Съжалявам, че "Вендинг хорър истории" всъщност е една книжка с бутиков тираж, дето ще я прочетем стотина души, а тя заслужава далеч по-значима бройка читатели. Вътре има истории, които с нищо не са по-зле от тези в разните fancy сборничета, които по-големите издателства плясват от време на време.
Например "Антикварят" беше изключително попадение и страшно добре развита история. Хубав хорър в най-класическите му измерения - с добре изграден главен герой, хубаво описани сцени и много силен завършек.
"Смърт фон" го чета за втори път и заедно с "Паякът маслина" са ми сред любимите в сборника - много хубави човешки истории, без да разтягат локуми, без евтини клишета ... Много сурови и много истински в същността си. Като се замислиш, далеч по-страшни от разните таласъми и чудесии.
До тях ще наредя и "Мора и морето", където прекрасно е показана толкова много мъка в една мъничка история, някъде там, на ръба на свръхестественото.
И последното, което ми идва да отбележа поименно, е "Кол и чук", което е велика идея и според мен трябва да бъде развита. Даже, ако ме препере сачмата, може да го муфтя Доктора да ми го даде тоя разказ. Това не трябва да остава така - на страница и половина и толкова, много хляб има в него.
----
Радвам се, че има такива сборници, радвам се, че достигат до мене и общо взето, ако има някой там, дето да го чете това ревю - човече, струва си.
Знам, че е модерно да се плюе по всичко нашенско, но този манталитет никога няма да го проумея.
Познавам творчеството на Доктора от години и винаги му чета с удоволствие нещата. Още преди доста време ми направи впечатление с "Клиника в средата на нощта", където беше изградил една много приятна вселена. В късите си разкази пък редовно описва неща от родната действителност (често и с мъничка доза свръхестествени нотки) и това страшно много ми допада.
Съжалявам, че "Вендинг хорър истории" всъщност е една книжка с бутиков тираж, дето ще я прочетем стотина души, а тя заслужава далеч по-значима бройка читатели. Вътре има истории, които с нищо не са по-зле от тези в разните fancy сборничета, които по-големите издателства плясват от време на време.
Например "Антикварят" беше изключително попадение и страшно добре развита история. Хубав хорър в най-класическите му измерения - с добре изграден главен герой, хубаво описани сцени и много силен завършек.
"Смърт фон" го чета за втори път и заедно с "Паякът маслина" са ми сред любимите в сборника - много хубави човешки истории, без да разтягат локуми, без евтини клишета ... Много сурови и много истински в същността си. Като се замислиш, далеч по-страшни от разните таласъми и чудесии.
До тях ще наредя и "Мора и морето", където прекрасно е показана толкова много мъка в една мъничка история, някъде там, на ръба на свръхестественото.
И последното, което ми идва да отбележа поименно, е "Кол и чук", което е велика идея и според мен трябва да бъде развита. Даже, ако ме препере сачмата, може да го муфтя Доктора да ми го даде тоя разказ. Това не трябва да остава така - на страница и половина и толкова, много хляб има в него.
----
Радвам се, че има такива сборници, радвам се, че достигат до мене и общо взето, ако има някой там, дето да го чете това ревю - човече, струва си.
July 28, 2025
Цолов пак ме впечатли с късите си разкази. Беше удоволствие, въпреки че вечния проблем с късите разкази остава - колкото и да са добри (а те са страхотни), започват да се размиват в главата ми като ги прочета наведнъж. Сещам се за едно жадно чудовище в Камбоджа, един певец с магическа книга, два разказа за същия герой, брат на полицай, една група иманяри, които си намират майстора, и разбира се, една страшна вендинг машина. Имаше и няколко разказа, които не ми се струваха завършени, но пък чувството за добре написан разказ остава.
Фамилните имена на героите пак са главно дълги и запомнящи се като в по-късните романи за Даниел Целов, така че се чувствам като у дома си.
А за завършек трябва да спомена рецензията, която предишен читател се е почувствал длъжен да надраска директно с молив на първата страница на книгата (взета от библиотеката): "абсурдна глупост!" Както казват - лоша реклама няма.
Фамилните имена на героите пак са главно дълги и запомнящи се като в по-късните романи за Даниел Целов, така че се чувствам като у дома си.
А за завършек трябва да спомена рецензията, която предишен читател се е почувствал длъжен да надраска директно с молив на първата страница на книгата (взета от библиотеката): "абсурдна глупост!" Както казват - лоша реклама няма.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews