What do you think?
Rate this book
Мужчины
Samyj spornyj pisatel' sovremennosti, avtor romanov ''Russkaya krasavitsa'' i ''Strashnyj sud'', vzyal za ob'ekt novoj knigi muzhchinu. V 43 mozaichnykh tekstakh, kotorye sobrany voedino temoj i stilem na tonkoj grani prozy i esseistiki, Viktor Erofeev rassmatrivaet muzhchinu v raznykh myslimykh i nemyslimykh pozitsiyakh. On pishet o kul'turnykh fasadakh i shershavykh iznankakh zhensko-muzhskikh otnoshenij. Formuliruya svoeobraznyj kodeks muzhchiny, Viktor Erofeev, kak vsegda, rasskazyvaya o drugom i drugikh, s derzkoj otkrovennost'yu i samoironiej rasskazyvaet o sebe.
190 pages, Hardcover
First published January 1, 1997
3 people are currently reading
35 people want to read
About the author
Victor Erofeyev
38 books43 followersВиктор Ерофеев (Russian)
Victor Erofeev (French, Italian, Romanian)
Viktor Erofeev (Italian)
Viktor Jerofejev (Dutch, Hungarian)
Viktor Jerofejew (German)
Viktor Yeroféiev (Spanish)
Viktors Jerofejevs (Latvian)
Wiktor Jerofiejew (Polish)
Βίκτωρ Γεροφέγεφ (Greek)
Віктор Єрофєєв (Ukranian)
Виктор Јерофејев (Serbian)
Viktor Yerofeyev (also transliterated as Erofeyev) was born in Moscow in 1947. The son of a high-ranking diplomat he spent some years of his childhood in Paris. This meant he had access early on to literature banned in the Soviet Union. He was greatly influenced by the works of Vladimir Nabokov and the Marquis de Sade. In the late 1960’s he studied Literature in Moscow. He then worked for the Institute of World Literature. In 1975, he completed his doctorate with a thesis on »Dostoevsky and French Existentialism«. As a literary critic he wrote some essays interpreting the Marquis de Sade’s writing and an article on the philosophy of Leo Shestov. The literary almanac »Metropol« (Eng. »Metropol«, 1982) first created a major scandal in 1979. It was a compilation of politically explosive texts, selected by Victor Erofeyev, Vassili Axionow, Andrei Bitov, Jevgeni Popov and Fasil Iskander, in which both officially established writers and renegade writers were included. The attempt to publish the almanac in the Soviet Union failed because it was judged to be »pornography of the mind«. The work was published in the West. During this period his father, Vladimir Erofeyev, Stalin's former interpreter, was forced to resign and end his diplomatic career. From this time Victor Erofeyev was considered a dissident, and his writings were banned. With the first signs of Glasnost and Perestroika, Victor Erofeyev was able to publish again. In 1990 his first novel appeared, »Russkaia Krasavitsa« (Eng. »Russian Beauty«, 1992). Through the story of the beautiful Irena, a high-class prostitute in Moscow, the reader is transported into the world of the dark, grotesque aesthetics of sex, violence and death. In two essays, »Pominki po sovyetskoi literatur« (1990; t: An epitaph of Soviet literature) and »Russkie tsvety zla« (1993; Eng. »Russia’s Fleurs du mal«, 1995) Victor Erofeyev announced the death of the literature of Socialist Realism. At the same time he set out a radical artistic manifesto for a new literature of evil. He was also the editor of the first Russian edition of Nabokov's work, together with other anthologies of Russian literature. His story »Zhizn s idiotom« (1991; Eng. »Life With an Idiot«, 1992) was adapted for the operatic stage by Alfred Schnittke. Victor Erofeyev writes regularly for »The New Yorker« and the »New York Review of Books«. After his well-received autobiographical novel »Khoroshii Stalin« (2004; t: The good Stalin), he recently published a collection of stories »De Profundis« (2006). Victor Erofeyev lives in Moscow.
© international literature festival berlin
Victor Erofeev (French, Italian, Romanian)
Viktor Erofeev (Italian)
Viktor Jerofejev (Dutch, Hungarian)
Viktor Jerofejew (German)
Viktor Yeroféiev (Spanish)
Viktors Jerofejevs (Latvian)
Wiktor Jerofiejew (Polish)
Βίκτωρ Γεροφέγεφ (Greek)
Віктор Єрофєєв (Ukranian)
Виктор Јерофејев (Serbian)
Viktor Yerofeyev (also transliterated as Erofeyev) was born in Moscow in 1947. The son of a high-ranking diplomat he spent some years of his childhood in Paris. This meant he had access early on to literature banned in the Soviet Union. He was greatly influenced by the works of Vladimir Nabokov and the Marquis de Sade. In the late 1960’s he studied Literature in Moscow. He then worked for the Institute of World Literature. In 1975, he completed his doctorate with a thesis on »Dostoevsky and French Existentialism«. As a literary critic he wrote some essays interpreting the Marquis de Sade’s writing and an article on the philosophy of Leo Shestov. The literary almanac »Metropol« (Eng. »Metropol«, 1982) first created a major scandal in 1979. It was a compilation of politically explosive texts, selected by Victor Erofeyev, Vassili Axionow, Andrei Bitov, Jevgeni Popov and Fasil Iskander, in which both officially established writers and renegade writers were included. The attempt to publish the almanac in the Soviet Union failed because it was judged to be »pornography of the mind«. The work was published in the West. During this period his father, Vladimir Erofeyev, Stalin's former interpreter, was forced to resign and end his diplomatic career. From this time Victor Erofeyev was considered a dissident, and his writings were banned. With the first signs of Glasnost and Perestroika, Victor Erofeyev was able to publish again. In 1990 his first novel appeared, »Russkaia Krasavitsa« (Eng. »Russian Beauty«, 1992). Through the story of the beautiful Irena, a high-class prostitute in Moscow, the reader is transported into the world of the dark, grotesque aesthetics of sex, violence and death. In two essays, »Pominki po sovyetskoi literatur« (1990; t: An epitaph of Soviet literature) and »Russkie tsvety zla« (1993; Eng. »Russia’s Fleurs du mal«, 1995) Victor Erofeyev announced the death of the literature of Socialist Realism. At the same time he set out a radical artistic manifesto for a new literature of evil. He was also the editor of the first Russian edition of Nabokov's work, together with other anthologies of Russian literature. His story »Zhizn s idiotom« (1991; Eng. »Life With an Idiot«, 1992) was adapted for the operatic stage by Alfred Schnittke. Victor Erofeyev writes regularly for »The New Yorker« and the »New York Review of Books«. After his well-received autobiographical novel »Khoroshii Stalin« (2004; t: The good Stalin), he recently published a collection of stories »De Profundis« (2006). Victor Erofeyev lives in Moscow.
© international literature festival berlin
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
November 21, 2019
Ще получите силна доза откровеност (не съм убеден дали това все пак е точната дума) от Виктор Ерофеев, такава каквато рядко има в книгите. Немалко преливаше в цинизъм, меко казано "развръзан език" - нещо подобно на Буковски.
Есета, които във втората част на книгата ми се сториха примесени с повествованието на пътеписа. По странен начин имаше нещо от Антъни Бурдейн, но липсваше неговата сдържаност. Може би заглавието на книгата идваше от постоянното присъствие на "жената" в реакция с "мъжа", и по-скоро "руският мъж" с неговите патологични комлекси. Всичко пречупено и развъртяно философски изключително добре, на места дори академично. И въпреки това нещо постоянно и леееко ме дразнеше ужасно (хахаха, какви ги дрънкам само), определям го като усещане за фин цинизъм с малко простащина - философско високомерие, циник и хладнокръвен ловец на удоволствия . На края понатежаха тия есета и убиха рязко скоростта на четене, но не мога да не призная, че Виктор Ерофеев си го бива.
Страхувайте се по-смело! Не ги е страх единствено глупците.
Че какво знаят те за Русия? От една страна, чували са от бабите си, че на руснака не бива да имаш вяра дори когато ти носи подаръци. И тези покойни баби са били прави. А бе как да имаш вяра на руснака? Руснаците не броят за хора никого освен себе си, а пък като се има предвид, че се мислят за пълни лайна, нещата са ясни.
И наистина отстрани бракът изглежда още по-ужасно, отколкото е в действителност. Прилича на град, върху който са хвърлили бомби: гледаш по телевизията - в тоя град изобщо не може да се живее, а като идеш там - бива: все пак някакви тежко ранени са оцелели и се оправят някак.
Има четирийсет основни начина на нощен живот и всичките те са красиви и опасни. Нощта по принцип е опасно красива, докато денят или е опасен, но не е красив, или пък е красив, но не е опасен, макар най-често да е и неопасен, и некрасив, а просто никакъв, не можеш го разбра - само скука и благоразумие.
Един опитен дисидент с предгорбачовски стаж, женен пет пъти, сподели, че книгите са по-важни от жените.
- Сутрин, ако нямам пари за бира - каза той, - се оправям с четене. Най ми помага Набоков, но не повече от петдесет страници. Кафка и Борхес в пропорция 2:1 по качество се равняват на армеева чорба. Голки е за повръщане. Ахматова облекчава червата. От Цветаева ме цепи чутурата. "Тримата мускетари" най-помагат. Есенин също, особено след червено с висока захарност.
Друг въпрос е кучката. Особено гадната кучка. В нея няма светла енергия, но има голяма черна дупка, над която вечно си блъскате главата и задавате въпроса: "А бе защо?".
Русия бие всички рекорди по неприемане на комикса. Стоте години съществуване на това девето поред изкуство сякаш я подминават. Цели нации ежедневно четат стомилионни тираже - в Русия има само първи лястовички. Най-комиксната част на Земното кълбо не приема комикса.
Бяха богати, мили, скучни. Нормални хора. Веселието им ми се стори попресилено.
Ако Чечня наистина ни зареже, нищо, ще си викнем Сърбия на нейно място.
Ние, едновременно с турците, трябва да броени години да укротим духовния си фундаментализъм.
Есета, които във втората част на книгата ми се сториха примесени с повествованието на пътеписа. По странен начин имаше нещо от Антъни Бурдейн, но липсваше неговата сдържаност. Може би заглавието на книгата идваше от постоянното присъствие на "жената" в реакция с "мъжа", и по-скоро "руският мъж" с неговите патологични комлекси. Всичко пречупено и развъртяно философски изключително добре, на места дори академично. И въпреки това нещо постоянно и леееко ме дразнеше ужасно (хахаха, какви ги дрънкам само), определям го като усещане за фин цинизъм с малко простащина - философско високомерие, циник и хладнокръвен ловец на удоволствия . На края понатежаха тия есета и убиха рязко скоростта на четене, но не мога да не призная, че Виктор Ерофеев си го бива.
Страхувайте се по-смело! Не ги е страх единствено глупците.
Че какво знаят те за Русия? От една страна, чували са от бабите си, че на руснака не бива да имаш вяра дори когато ти носи подаръци. И тези покойни баби са били прави. А бе как да имаш вяра на руснака? Руснаците не броят за хора никого освен себе си, а пък като се има предвид, че се мислят за пълни лайна, нещата са ясни.
И наистина отстрани бракът изглежда още по-ужасно, отколкото е в действителност. Прилича на град, върху който са хвърлили бомби: гледаш по телевизията - в тоя град изобщо не може да се живее, а като идеш там - бива: все пак някакви тежко ранени са оцелели и се оправят някак.
Има четирийсет основни начина на нощен живот и всичките те са красиви и опасни. Нощта по принцип е опасно красива, докато денят или е опасен, но не е красив, или пък е красив, но не е опасен, макар най-често да е и неопасен, и некрасив, а просто никакъв, не можеш го разбра - само скука и благоразумие.
Един опитен дисидент с предгорбачовски стаж, женен пет пъти, сподели, че книгите са по-важни от жените.
- Сутрин, ако нямам пари за бира - каза той, - се оправям с четене. Най ми помага Набоков, но не повече от петдесет страници. Кафка и Борхес в пропорция 2:1 по качество се равняват на армеева чорба. Голки е за повръщане. Ахматова облекчава червата. От Цветаева ме цепи чутурата. "Тримата мускетари" най-помагат. Есенин също, особено след червено с висока захарност.
Друг въпрос е кучката. Особено гадната кучка. В нея няма светла енергия, но има голяма черна дупка, над която вечно си блъскате главата и задавате въпроса: "А бе защо?".
Русия бие всички рекорди по неприемане на комикса. Стоте години съществуване на това девето поред изкуство сякаш я подминават. Цели нации ежедневно четат стомилионни тираже - в Русия има само първи лястовички. Най-комиксната част на Земното кълбо не приема комикса.
Бяха богати, мили, скучни. Нормални хора. Веселието им ми се стори попресилено.
Ако Чечня наистина ни зареже, нищо, ще си викнем Сърбия на нейно място.
Ние, едновременно с турците, трябва да броени години да укротим духовния си фундаментализъм.
February 10, 2025
nie zachwyciły mnie w żadnym aspekcie, z wyłączeniem eseju „Gdybym był Polakiem”, który uważam za realnie warty przeczytania. poza nim opowiadania moim zdaniem napisane zbyt prostym, spłycającym językiem przy jednoczesnych rozdmuchanych próbach wywołania wzburzenia i szoku u czytelnika - częściej jednak te próby (polegające głównie na poruszaniu kwestii quasi-tabu i wtrącaniu wulgaryzmów) sprawiają wrażenie niesmacznych, zbytecznych i zgoła nietrafionych
December 30, 2019
Vaikea sanoa, ovatko nämä Viktor Jerofejevin kirjoitelmat esseitä, pakinoita vai novelleja. Kiinnostavia ne joka tapauksessa olivat, vaikka juttujen taso oli minusta hieman epätasainen. Osa teksteistä oli oivaltavan osuvia, osaa taas en ihan tajunnut ja osaa en olisi millään jaksanut lukea. Arvelen, että lukukokemukseen vaikutti jonkinasteinen kulttuurinen vieraus: jos olisin venäläinen ja/tai mies, olisin todennäköisesti ymmärtänyt juttuja hieman eri tavalla. Jotkin universaalit "totuudet" sen sijaan aiheuttivat tuttuuden tunnetta, siis sitä sisäistä hihkuntaa, että juuri noin asia on ts. juuri noin olen sen itsekin kokenut.
June 4, 2023
Мужчины ("Men") is a very mixed collection of short stories, rants and essay type of writings. The essasys I found boring and some of the other pieces hard to understand. The title story, or rant, on men was perhaps the best part of this collection; pretty brilliant actually. So, there are some pearls in there, but the overall quality of the book is very mixed and kind of random.
May 25, 2018
Knausgård with a Russian twist.
January 24, 2015
paikka paikoin hersyvää luettavaa, mutta toistaa itseään pahasti.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews