Florida

by Olivier Bourdeaut

Le jour de ses sept ans, Elizabeth a la malchance de gagner un concours de beauté. Sa mère n'a dès lors qu'une obsession : faire remonter sa fille sur la première marche du podium.

Mais l'enfant ne cesse de la décevoir et chaque défaite se fait plus amère. Pour Elizabeth - grimée, manipulée, exhibée -, l'heure de la révolte est venue.

Sous le soleil de Floride, qui dore les corps autant qu'il les brûle, la jeune fille décide de livrer un combat féroce pour que, enfin, sa vie lui appartienne.

Genres: France, Fiction, Drama

272 pages, Mass Market Paperback

First published March 4, 2021

About the author

Olivier Bourdeaut est né au bord de l’Océan Atlantique en 1980. L’Education Nationale, refusant de comprendre ce qu’il voulait apprendre, lui rendit très vite sa liberté. Dès lors, grâce à l’absence lumineuse de télévision chez lui, il put lire beaucoup et rêvasser énormément.
Durant dix ans il travailla dans l’immobilier allant de fiascos en échecs avec un enthousiasme constant. Puis, pendant deux ans, il devint responsable d’une agence d’experts en plomb, responsable d’une assistante plus diplômée que lui et responsable de chasseurs de termites, mais les insectes achevèrent de ronger sa responsabilité. Il fut aussi ouvreur de robinets dans un hôpital, factotum dans une maison d’édition de livres scolaires – un comble – et cueilleur de fleur de sel de Guérande au Croisic, entre autres.
Il a toujours voulu écrire, En attendant Bojangles en est la première preuve disponible.

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 4 out of 5]

Ужасен, брутален, стряскащ роман! Оливие Бурдо е сменил изцяло посоката след Боджангълс и определено ме изненада. Не бях подготвена какво ще прочета.

Трудно ми е да опиша какви емоции ме владееха, докато чета книгата. Една майка обсебена от идеята детето и да печели конкурси за мини мис, един отсъстващ (макар и не физически) баща, едно дете без детство, което прекарва 5 години от живота си в безумна въртележка. Подготвка за конкурси и явяването на такива абсолютно всяка събота… Извращенията, до които стигат някои родители в името на короната и първото място 🥲

Книга за счупените или по-скоро липсващи отношения между майка и дъщеря, за отмъщението през собственото самоунищожение… брутално сурова! Изстъпленията, до които стига главната героиня, за да нарани родителите си са кошмарни.

Оставям ви един цитат и не знам дали бих ви препоръчала романа, но се радвам, че се срещнах с него!

“Юношеството е най-добрият краш тест за родителите, то или ги отдалечава или ги сближава. Излиза, че аз, проклетницата, се оказах добра в семейната терапия”.

[Yoi · Rating 2 out of 5]

J'ai dévoré les quarante premières pages, où l'héroïne raconte comment sa mère a ruiné sa vie en lui faisant faire un concours de mini-miss quand elle avait sept ans (qu'elle a remporté), et les cinq ans d'enfer qui ont suivis (où elle n'a plus jamais gagné). Le ton est évidemment cynique, et ça passe très bien au début, mais assez vite j'ai décroché et j'ai même lu le dernier tiers en diagonale pour dire de finir quand même. Pas d'empathie pour le personnage, souvent du mal à comprendre ses raisonnements/associations d'idées, et pas envie de lire 200 pages d'autodestruction constante.

[Irena · Rating 3 out of 5]

Не е шедьовър, но ми беше интересна. Защо е избрал точно тази тема Оливие Бурдо не ми стана ясно, но е изчерпателно представена, с ирония и шлифован стил, с френска "любов" към братския американски народ и американския начин на живот.

[Guinebert C · Rating 3 out of 5]

N'est pas Joyce Carol Oates qui veut. J'ai lu le début avec intérêt...puis j'ai décroché. Franchement il est difficile de rester centré sur ce personnage qui s'autodétruit. On ne l'a suit pas. On ne l'entend pas. On est aussi très loin du "sans foi ni loi" de Marion Brunet. Bof donc.

[flbmc · Rating 5 out of 5]

❤️‍🔥
Ok alors j’écris jamais de reviews parce que la romance bon, y’a pas grand chose de constructifs à dire mais là, coup de cœur. J’avais déjà lu un livre de ce même auteur que j’avais beaucoup moins aimé et là j’ai kiffé. Déjà on entre direct dans l’histoire, c’est hyper addictif vraiment, l’héroïne subit tellement de situations que ça en devient drôle, vraiment j’ai ri, j’aurais peut être pas dû à certains moments mais bon. Le caractère du personnage se développe mais reste le même à la fois, elle est toujours animé par la même soif de vengeance. J’ai beaucoup aimé le fait que les dialogues n’en soit pas vraiment, mais qu’ils soient directement intégrés dans le livre (c’est très mal expliqué je sais). L’auto-dérision, l’humour noir, le cynisme, vraiment tout ce que j’aime. La manière de raconter était extra. Le comportement du personnage envers soi-même peut « dégoûter » certains et se demander pourquoi elle fait ça mais personnellement je « comprenais » le personnage. En plus, la fin vraiment; plot-twist sur plot-twist, j’étais choquée, mais elle s’intègre parfaitement dans le fil de l’histoire.

Bref, j’ai encore énormément de choses à dire sur ce livre mais ce serait beaucoup trop long.

[Jen · Rating 1 out of 5]

J’ai détesté. Je n’ai pas trouvé nécessaire la haine et la vulgarité qui anime tout le roman. Bien sûr c’est prenant, ça se lit vite, mais il manque quelque chose de nuance et de raisonné, j’avais l’impression d’avoir à faire à des caricatures de personnages. Le début avec les descriptions du milieu sordide des mini-miss est vraiment intéressant. Ensuite pour moi cela part trop loin quitte à ne plus faire sens…

[Karine Mon coin lecture · Rating 4 out of 5]

3,5 - Encore une fois, Olivier Bourdeault parle de santé mentale, mais avec, cette fois, un tout autre angle. La narratrice, ancienne mini miss dont la vie était dirigée par la Reine-mère, nourrit sa soif de vengeance. Instable, blessée, elle entre dans une spirale autodestructrice.

Une narratrice qui prend toutes les mauvaises décisions, qui n'est pas nécessairement aimable non plus, on est loin de la poésie de Bojangles, mais j'ai tout de même apprécié cette lecture hors norme.

[Justine Grespan · Rating 4 out of 5]

Drôle de façon d'écrire les dialogues qui ne facilite pas la lecture. Mais le fond est super, on ressent bien la descente aux enfers de la personnage principale.
Moins bien que bojangles tout de même.

[Flavie · Rating 4 out of 5]

3.5⭐
She's not very mindful, not at all demure

[Pauline E · Rating 2 out of 5]

On est loin de la poésie de Bojangles. L’écriture est intéressante avec son phrasé fulgurant. En revanche les personnes sont creux et je ne suis pas parvenue à croire à cette descente aux enfers ; manque de subtilité, aucun approfondissement des personnages des parents que l’héroïne rend responsables de son malheur. Un narrateur externe avec une vision d’ensemble comme dans Philippe Roth, pastorale américaine - qui couvre beaucoup plus subtilement ce sujet de l’auto destruction d’une jeune fille - aurait peut être été plus convaincant.

[Léonie Cornet · Rating 4 out of 5]

Amoureuse de cette plume à la fois orale et poétique, fluide et claire, qu'on a envie de lire à haute voix. Olivier Bourdeaut raconte ici l'histoire d'Elizabeth, forcée par sa mère à participer à des concours de mini miss en Floride. À 12 ans, la jeune fille se rebelle et entame un périple pour savoir qui elle est. Elle maltraite son corps via des régimes drastiques, passe des heures et des heures à s'entraîner à la salle de sport, devient la muse et l'esclave d'un photographe. On referme le livre en détestant l'Amérique qui a détruit cette petite fille. Impossible à lâcher.

[Delphine B · Rating 4 out of 5]

À l'heure où les fillettes de son âge jouent à la poupée et se racontent des histoires de princesse, Elisabeth Vernn défile grimée, fardée, dans des robes à strass et paillettes, pendant que sa mère s'enorgueillit de voir sa princesse sous les feux des projecteurs et rêve de la voir sur la première marche des podiums de concours de mini-miss.

Épaules tombantes, visage dépité, la petite fille déguisée sur la première de couverture donne le ton. Mais la colère de la petite princesse enfle en même temps qu'elle grandit et qu'elle réalise ce que sa "Reine mère" et son père surnommé le Valet ont fait de son enfance. C'est décidé, elle va faire payer à la Reine mère ce qu'elle lui a infligé : l'ex mini-miss va sculpter son corps pour devenir un mini-monstre...

J'ai détesté cette mère pour qui seule l'apparence physique de sa fille compte.  L'écriture au scalpel d'Olivier Bourdeault montre cet univers sidérant et superficiel où des mamans affichent leurs petites filles sur des podiums comme des bêtes de foire.

Un roman que je trouve très réussi, à l'instar de celui de Delphine de Vigan Les Enfants sont rois. Les deux montrent le processus de destruction insidieux qui est à l'oeuvre quand on affiche ainsi ses enfants.

[Valérie Forgues · Rating 4 out of 5]

"Peut-être qu'à l'époque, j'avais trouvé étrange qu'on puisse vouloir mourir en sautant d'un immeuble aussi beau."

[DieRetro · Rating 3 out of 5]

„Знаеш ли какво, вземи опиши живота си, хората обичат да четат за нещастията на другите, изпитват наслада да научат през какво са преминали.“

Беше през коледната ваканция в Бургас. Прохладно и ветровито, но приятно време. Разхождахме се с приятел навън, бяхме решили да си разменяме книги като подаръци. Застояхме се повечко в книжарницата, докато изберем нещо подходящо за другия, питахме се и обсъждахме. В един момент той видя книгата и просто каза: „Тази харесва ли ти?“ и ми я подаде. Излязох по-лесна за подбиране и веднага се съгласих, на случаен принцип, като на шега. Нов роман, непознат за мен автор. Хареса ми да не знам какво да очаквам. Книгата беше изложена така, че да привлече внимание с корицата. Ако поговорката „Не съди за книгата по корицата“ беше на сто процента вярна, то дизайнерите нямаше да имат съществена роля. Изчитат произведението, за да изработят добър облик на историята, независимо колко простичко или сложно звучи сюжетът. Днес външният вид е от съществена роля. Сещам се за смешките, как масово се подбирали книгите по цветове, за да пасват на интериора. Нещо като инвестиция в сервиз, но на интелектуално ниво. Само дето подареният сервиз може и да не пасне на жилището, а и няма да е приятно да се налага пребоядисване. Малка е вероятността често да се подаряват книги на подобни хора. „Флорида“, от друга страна, е книга за всеки.

„По-точно казано, ние сме в огромен замък, пълен с принцеси. И с родители, които слагат диадеми, подшиват подгъви, правят снимки; разбирам защо са горди, усмихнати и развълнувани, нали са родители на принцеси. Което навярно ги превръща в крале и кралици?“

Идеята за третия роман на Оливие Бурдо се появява преди седем години, когато авторът попада на документален филм, посветен на конкурсите за Мини мис в САЩ. Корицата ни показва снимка на тиара, точно като онези по конкурсите за красота. И сянката ѝ. Тежка ли е сянката на красотата, „която ще спаси света“? Повествованието се води от първо лице, години след преживения кошмар. Малката Елизабет, още на прага на училищната възраст, но вече участвала в няколко такива мероприятия. Става въпрос за онези, които преди даваха по TLC, американските състезания за малки госпожици. За моментите, когато разнищват нещо неприятно на екрана и вашите се възмущават: „О, не, смени канала, не ми е до това.“ Въпрос на настройка е как ще възприемем цялата информация. И да я избягваме, тя продължава да съществува, колкото и да имитираме щраусите. Историята е художествена, вдъхновена от множеството загубени каузи и пречупени психики. Доброволно, тъй като едно дете не знае кога да каже стоп и няма собствено право на глас. Съвсем удобно за родителите. Започнах романа с убеждението, че, с оглед на обема, ще е леко книжле, ненатоварващо, а го привърших с впечатлението за подготовка – затишие пред буря. Още в началото оставя горчив привкус и всичко друго, но не и повърхностност. Лек стил на писане, кратки изречения, дълбок замисъл, които обаче те удрят някъде отвътре.

„Юношеството е най-добрият краш тест за родителите, то или ги отдалечава, или ги сближава.“

Фокусът пада върху дъщерята на свръхамбициозна майка и подготовката към всяка стъпка и болезнена процедура, на която невръстното дете да се подложи. В началото е забавно. Всичко ти е забавно и интересно, докато не разбереш изкривената му идеология. Уикендите двете героини пътуват по други градове. Бащата, подигравателно наречен „Лакея“, осигурява парите и транспорта, стига да е оставен на спокойствие през останалото време. Безгласна буква, бета. Двамата с „Кралицата майка“ водят дъщеря си по професионални гримьори, фризьори, дори козметици; изкуственият тен ѝ става пръв приятел, диетите нейна религия. Преплитат се скандали, богатство, насилие, провали, слава, мизерия, самота, промяна. Бях шокирана от един от триковете за успех в конкурсите – заразяване с тении за светкавично отслабване. Преследване на красотата на всяка цена. Подобряване. Влиза се в клише, характерно за по-късна възраст, което прекъсва нормалното развитие. „Флорида“ напомня на колонките в лайфстайл списанията, но се различава по дълбочината на детската травма. Понякога не осъзнаваме колко сме щастливи, докато не спрем да виждаме лъскавата опаковка на т.нар. капиталистическо консуматорство. Понякога го разбираме по трудния начин. Отсъстват игрите до късно навън, няма го нормалното детство. Зейва празнотата. Директно на място пристига ревностният стремеж за покоряването на нови върхове. Елизабет е щастлива, родителите ѝ също. Държи поредния трофей, че отново е красива, също като майка си. Гордостта не беше ли грях? Гордостта с нещо, което не е твоя заслуга.

„На дванайсет не смърках кокаин, но се друсах с тщеславието, защото погледите на околните бяха вперени в мен, а това е най-силната дрога. Кокаинът се смърка насаме, докато пайетите са пришити върху роклите. Тщеславието се приема на подиума, то е като опиум. Зрителите ви гледат как се друсате, а вие им се усмихвате, те са щастливи и ви ръкопляскат, публиката е едновременно дрога и дилър. Чудесно. После зрителите си тръгват и ви забравят, а липсата на дрога ви завихря в пагубната си спирала.“

Да бъдеш най... В сферата на субективното възприятие, наречена външност. В един момент детето-принцеса поотрасва и увеселителното влакче престава да бъде весело. Проблем със захранването му, не иска да тръгне, не може. По сцените на конкурсите се промъква завистта. Дори и малкият шанс за истински приятели се е изпарил, не само там, но вече и в училище. Елизабет е отличничка, образова се с удоволствие и сама търси начин да акцентира повече над съдържанието в себе си. Защо ли съдбата ѝ изиграва номер след номер и я подхлъзва при всеки опит да балансира външното с вътрешното. А и кой е казал, че трябва да бъде на всяка цена. При присъствието на толкова деца на въпросните събития, непредвидени ситуации се случват, унижаващи не толкова децата, колкото техните авторитети. Паниката се взира в очите им, обладава ги и възпитанието бавно намира изгода. Считаният за най-умния човек, живял някога, Уилям Сидис, е чудесен пример за провал на науката и загубата на човещината. Отгледан като експеримент на родителите си учени, за да бъде един ден велик. Обучение от частни учители, прием в университета на 11г с резулат - остава сам и неразбран докрая. Без да говоря за развръзката, не е трудно да се досетим, че във „Флорида“ има паралели.

„През цялото време и навсякъде съм само аз. Уверявам ви, че се изисква неимоверна сила на характера да изтърпите някого, когото дълбоко ненавиждате.“

Целта оправдава средствата може да служи за мото на много истории. Разсъждавала съм защо да избера дългия път към целта, като късият е в пъти по-лесен и бърз. От значение, преди всичко, е пътуването, а не крайната точка. Мисленето всеки ден за бъдещето, за онзи момент някъде там, загърбва живеца на осъзнатото щастие в настоящето. Вървенето против волята и личната парадигма издига целта в нереален култ и когато най-сетне я достигнем, откриваме само липси. Чакаме цяла седмица почивните дни, цяла година лятото и цял живот щастието, за да обвиним някого другиго, че не сме го получили. Главната героиня не обича майка си. Обвиненията ѝ носят чувство на лекота, надежда за възмездие. Доколко ѝ носят щастие е съвсем друг въпрос.

[Julie lit pour les autres · Rating 3 out of 5]

À mon avis, il est injuste de comparer ce roman à l'immense succès de Bourdeaut, *En attendant Bojangles*. Ce premier roman parfaitement maîtrisé abordait les thèmes de la santé mentale et de la négligence parentale, bien dissimulées derrière une façade clinquante et festive.

Ce troisième roman part dans une autre direction, même si on y retrouve un thème similaire: *Florida* fait état d'une enfance sacrifiée. Sur un coup de tête, la mère d'Elizabeth inscrit sa fille dans un concours de mini miss. Elizabeth remporte le premier prix et le tourbillon commence. Sa mère la traîne dans les concours, la maquille, lui fait porter des vêtements qui ne conviennent pas à une fillette de 7 ans et exprime son ressentiment quand Elizabeth finit toujours 2e.

Pendant un concours, la fillette se révolte en commettant un acte vulgaire qui humilie sa mère et qui la libère de cet univers étouffant. S'ensuit une lutte constante contre son corps, qu'elle malmène et qu'elle amène férocement à la limite de sa capacité.

Il faut être prêt.e à faire face à un personnage antipathique mais extrêmement souffrant, qui tente de s'affranchir par la haine et la vengeance. Les concours de mini miss, au bout du compte, sont l'amorce de la descente aux enfers d'Elizabeth. Les graines semées par l'expérience produisent des ronces qui enferment encore plus le personnage.

Un roman parfois vulgaire mais toujours enragé, ce qui va avec le personnage.

[Elo · Rating 5 out of 5]

l'écriture de Bourdeaut est toujours déstabilisante, le ton de "Florida" change radicalement de Pactum Salis & en attendant bojangles, mais c'était super intéressant à lire.
c'est 200 pages d'autodestruction, lié à une hypersexualisation (qui commence à l'enfance), des troubles alimentaires, une santé mentale défaillante. Elizabeth parle de manière honnête, sans filtre, avec une rage poignante.
c'est un roman qui décrit l'une des tares les - parlées de la société en littérature

ps : i was confused by the first boyfriend too.

[Marie Grc · Rating 3 out of 5]

Je pensais lire un livre avec des touches de sarcasme, et un peu de cynisme, cela a été le cas mais en grande quantités. J’ai aimé la critique faite autour des concours de mini miss et surtout du corps comme prison, à une époque où l’esthétique et le paraître ont une importance majeure. Mais j’ai vraiment eu du mal à regarder ce personnage s’autodétruire tout au long du récit, l’autour ne nous laisse aucun répit

[Carine · Rating 2 out of 5]

J'ai adoré le début du roman, qui me faisait penser à un de mes films préférés, Little Miss Sunshine, mais ça s'est gâté par la suite. J'ai failli décrocher, mais je voulais quand même connaître la fin de l'histoire.

[Charlotte · Rating 2 out of 5]

Les 40 premières pages m'ont captivé et puis comme un soufflé raté, mon intérêt est retombé. Je l'ai lu jusqu'au bout mais en doagonale parfois. J'ai aimé l'écriture à la 1ère personne mais la descente aux enfers du perso et cette fin ne m'ont absolument pas ému ...

[Madame Lit · Rating 4 out of 5]

Pour connaître mon opinion : https://madamelit.ca/2021/04/26/madam...

Au plaisir!

[Nath.L · Rating 5 out of 5]

"Ma mère disait que j'étais très belle et que je n'étais pas trop bête"
Ce roman raconte l'histoire d'une fillette américaine qui devient une mini-miss parce que sa mère a décidé de la hisser sur la plus haute marche du podium pour ses 7 ans. Peu à peu dépossédée d'elle-même, elle arrive à un tel degré de dégoût et de violence intériorisée qu'elle pulvérise les liens familiaux jusqu'à l’autodestruction.

"Ma mère s'emmerdait, elle m'a transformée en poupée. Elle a joué avec sa poupée quelques années et la poupée en a eu assez. Elle s'est vengée."

Un roman très réussi : le style détaché, cruel et cynique choisi par O. Bourdeaut crée contamment le malaise chez le lecteur pour dénoncer une histoire effrayante. Le roman et le personnage de Florida n'ont pas cessé de me déranger mais c'est un moyen efficace pour saisir le malaise et la haine ressentis par l'enfant devenu objet, exposé au jugement d'ignobles adultes, incapables de comprendre les dégâts psychologiques causés par leurs propos.
D'une certaine manière, cette histoire m'a rappelé les problématiques posées par D. de Vigan dans Les enfants sont rois.
J'avais adoré l’univers et la fantaisie d’En attendant Bojangles mais ce roman d'un genre bien différent est tout aussi réussi car le style ciselé et percutant de l'auteur m'a totalement convaincue.

[Lucie Blm · Rating 5 out of 5]

le rêve américain

[Melanie · Rating 4 out of 5]

De mini-miss a mini-monstre. Un livre déchirant sur l'évolution d'une enfant a qui tout pourrait réussir si sa mère n'avait pas voulu en en faire une poupée a gagner des concours de beauté. Olivier Bourdeaut arrive à faire transpirer a travers les pages la haine et colère de cette enfant, devenue adolescente, qui souhaite se venger de ses parents. Sa meilleure arme pour les atteindre: son corps. 200 pages d'autodestruction physique et psychologique. Très puissant.

[Manon Dardenne · Rating 5 out of 5]

This book is incredible. When picking it up at the bookstore, the theme of :mini-misses in Florida really intrigued me. But I had never expected the story to take such a drastic and almost opposite turn midway. I love Olivier’s writing style. I really like the brutal,raw almost vulgar (some might say) way of writing. Yet it’s written which such eloquence and thought behind each words. I could really feel the character’s anger and thirst for revenge. A true recommendation.

[Clémentine · Rating 2 out of 5]

C’est le double maléfique d’En attendant Bojangles : rien à dire sur la qualité de l’écriture, une histoire qui cherche un angle de la société à décortiquer (ici : les excès américains et en particuliers le monde des mini-miss) par la caricature et l’exagération mais extrêmement sombre et dérangeant cette fois-ci. Pas sure d’être dans le mood mais la démarche est intéressante.

[Viktoria]

ъм wtf?

[Joana Penkova · Rating 4 out of 5]

Реалната оценка е 3.5, но ще я закръгля на 4.
В книгата се разказва за конкурсите от типа „Мини Мис “,които са така популярни в Щатите.Проследяваме какъв е техния ефект (с комбинация от бясната амбиция от страна на майката и липсата на ангажирано адекватно родителско присъствие от страна на бащата)върху крехката психика на малката Елизабет. Разглеждаме ,какви са всъщност отношенията в на пръв поглед щастливото и идеално средностатистическо семейство.Положението ,както можем да предположим,въобще не е красиво.
Нещата са представени по доста суров,брутален,жесток ,но непреувеличен(с цел да се мелодраматизира) и истински начин. С течението на времето ние ставаме свидетели на бавното и сигурно самоунищожение на Елизабет,което е...трудно за четене.

„ Да,моята дрога е отмъщението ,то е безплатно и благодарение на него изпадам в нирвана.“

„ Казвам им го и го повтарям,щом се появят в стаята ми.Искам да ви убия.Смъртта ви ще ми достави огромна радост.За тях е предостатъчно наказание да живеят с мисълта,че единственото им дете им желае смъртта .“

„ Кралицата майка не ги отваря,тя е от хората ,за които съществува само една истина и нищо,ама нищичко не е в състояние да ги накарат да си променят мнението си.Съхранява истината си със затворени очи.“

„Да,мамо,ти беше готова на всичко ,но с моето тяло. “

„ Има такива хора,те никога не се ангажират изцяло,само надникват ,за да покажат,че съществуват,че още са тук.“

„ Вместо да ме спаси,Лакеят ме тласна в бездната .Той дойде.Започна да ме умолява и да ме убеждава,накрая се ядоса и в желанието си да ме спаси,ме накара да скоча.“
Тъжно е ,когато родител не успява да изгради връзка с детето си,когато е дотолкова е заслепен от мисълта,че прави „правилното нещо“ за детето си и въобще не си дава сметка и не забелязва,че детето им страда.Тъжно е ,когато ,какво е при майката освен вземането на едностранни решения заради „ благото “на дъщерята се вижда,че майката се къпеше и сияеше (и се бе превърнал като някакъв паразит)от вниманието успехите ,които Елизабет имаше си,а за бащата тя бе удобното решение за това в дома им цари „ мир и любов“,вместо всъщност да прояви активност и промени нещо.
Елизабет ,дори и да не го осъзнаваше почти през цялото време тя продължаваше да обича майка си(това чувство замря напълно,когато си даде сметка,че майка й ще си остане такава и не е способна да види и признае собствените си грешки)и горчилката единствено остана.
Бих препоръчала книгата.Първо,защото може да се запознаеш с доста обезпокоителни и любопитни факти ,около тези конкурси и втора,защото ти дава мноого храна за размисъл,относно взаимоотношенията между родител-дете.
Героите,се чувстваха като истински хора,а не като някакви карикатури.На мен ми беше странно ,само ,че когато имаше диалози не бяха на нов ред и с тире,ами си бяха нагъчкани наедно място.Може би това да е някакъв похват за който не знам,но не ми се понрави.

[Darjeelingdo · Rating 2 out of 5]

Sans être aussi enthousiaste que certains, j’avais plutôt bien aimé En attendant Bojangles, notamment pour les carnets du père dont j’avais trouvé le personnage attachant.
Changement complet de ton, ici !

Parce qu’elle a eu son enfance gâchée par une mère qui l’a exhibée tous les week-ends, de 7 à 12 ans, dans des concours de mini Miss, Elizabeth n’aura de cesse de se venger de ce corps source de son mal être et de ses parents, sa mère en particulier qui l’a « transformée en poupée ».

Des thèmes intéressants donc : ces fameux concours de mini Miss, très populaires aux Etats-Unis, qui transforment des gamines en bêtes de foire hypersexualisees . Le traumatisme de l’enfance et le processus d’autodestruction qu’il entraîne chez la jeune Elizabeth. Les relations mère-fille. Le monde des culturistes et celui des galeries d’art …

Qu’est ce qui m’a gênée dans ce roman alors ?
D’abord, à aucun moment je n’ai entendu la voix d’une jeune fille dans ce récit alors que le livre est censé être son journal. J’ai trouvé aussi qu’on tombait , dans la deuxième partie notamment, dans la caricature et dans l’excès : cette quête de revanche, cette haine de soi, cette agressivité sans nuance traduites par une écriture heurtée et volontiers crue m’ont semblé artificielles, travaillées, et je n’ai jamais ressenti la moindre empathie pour le personnage . On aurait aimé plus de nuances pour traiter ces sujets.

Pour l’univers des mini Miss, je resterai donc sur un film que j’adore, Little Miss Sunshine , dans lequel le thème était abordé avec finesse, sensibilité et humour, tout ce qui manque au livre de Bourdeaut.

[the_books_are_my_love_forever · Rating 3 out of 5]

Тази книга провокира в мен смесица от съжаление и отвращение.
Майката на седемгодишната Елизабет е обсебена от идеята да направи от дъщеря си модел. Вместо в учене и игри, детството на момиченцето преминава на модния подиум през безбройните конкурси за Мини Мис. След години Елизабет решава да отмъсти на родителите си - и тръгва по пътя на самоунищожението.
В началото съчувствах на Елизабет. Да си принудена да удовлетворяваш болните родителски амбиции несъмнено е жестоко и смазващо психиката. Самата идея на детските конкурси за красота е порочна. Трудно ми е да си представя как някой би подложил дъщеричката си на това.
Впоследствие се разбра, че жаждата за внимание на Елизабет е не по-малка от тази на майка ѝ. Изправена пред възможността сама да диктува живота си, тя избра да преповтори сценария от своето детство. Постепенно съчувствието ми избледня, а накрая усещах само отвращение. В Елизабет нямаше нищо, което да не накара да я харесвам, никаква воля за промяна, за нов живот. Досущ като в притчата за ядосаната змия, която се увила около ножа и умряла, разрязана на парчета, тя систематично се самоунищожаваше, за да отмъсти на своите родители.
Интересно е да се проследи психическото развитие на една потенциална Мини Мис в нейната юношеска и зряла възраст. Още по-любопитно би ми било да видя гледната точка на майката, но, уви, нея я няма в книгата. Едно обаче е ясно - желанието да направим от децата си звезди, прекалено ранния, насилствен сблъсък с борбата за слава са пагубни за детската психика. Така че ,,Флорида" може да се приеме като роман-предупреждение - към родителите да не превръщат децата си в инструмент за удовлетворяване на собствените желания и към децата (особено тези от проблемни семейства) - да не живеят в миналото и да се посветят на своя собствен живот, вместо на отмъщението.

[Alex-Mot-à-Mots · Rating 3 out of 5]

J’avais lu, comme tout le monde je pense, le premier roman de l’auteur En attendant Bojangles. Le suivant ne me tentait pas trop, mais ce dernier beaucoup plus.

Pensez-donc : une ancienne mini-miss se venge de sa mère.

L’auteur nous offre à lire l’envers du décor : une volonté de gagner maternelle, une certaine maltraitance, un père absent et bien content que femme et fille quittent la maison chaque samedi.

Si j’ai bien aimé la première partie sur l’univers stressant des concours de beauté pour enfants, j’ai trouvé que la seconde partie tirait en longueur : la vengeance est longue à mettre en place, et pour le coup, se mange froide.

J’ai aimé tout de même découvrir les procédés de la création artistique avec l’ami de la narratrice, et Agatha Kristik, la tenancière de galerie d’art.

Le personnage principal me restera tout de même en mémoire : sa volonté farouche de faire ce qu’elle décide de son corps.

Mais sa place d’éternelle seconde m’a fait de la peine.

Une citation :

… c’est l’histoire de l’engrenage. Cette insatisfaction permanente crée la hargne nécessaire pour continuer. (p.131)

L’image que je retiendrai :

Celle des plages de Miami où les culturistes se retrouvent tôt le matin ou tard le soir.

https://alexmotamots.fr/florida-olivi...