What do you think?
Rate this book
Clair de Lune / Лунна светлина
През последните 10 години авторката работи задълбочено по темата за гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите у нас. В резултат се ражда вълнуващият епос Clair de Lune, който чрез развитието на един живот проследява динамиката на историческите процеси в България и Европа през ХХ век.
Книгата представиха издателят Мартин Христов и Мариана Мелнишка, за арменците в България разказаха Юлия Берберян и Вартануш Топакбашян. Водещ на представянето бе актьорът Игор Дамянов.
Тина е арменка, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. По-късно се омъжва и заживява в България, която заобичва. Но идва войната и семейството ѝ е разбито, тя губи децата си, съпруга си, дома си и накрая е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, става майка отново.
Съпричастни към изданието са всички хора – свидетели на епохата, които авторката е интервюирала, за да бъде разказът по-достоверен, дизайнерката Петя Савова, изработила прекрасната корица, Мариана Мелнишка, един от първите читатели на романа, Зорница София, дала насърчение този текст да бъде завършен, Издателство ЕРГО и Мартин Христов.
Никой не е забравен. Нищо не е забравено.
Книгата представиха издателят Мартин Христов и Мариана Мелнишка, за арменците в България разказаха Юлия Берберян и Вартануш Топакбашян. Водещ на представянето бе актьорът Игор Дамянов.
Тина е арменка, която като дете бяга от кланетата в Турция в Париж. По-късно се омъжва и заживява в България, която заобичва. Но идва войната и семейството ѝ е разбито, тя губи децата си, съпруга си, дома си и накрая е отведена в трудов лагер. И там, по силата на обстоятелствата, става майка отново.
Съпричастни към изданието са всички хора – свидетели на епохата, които авторката е интервюирала, за да бъде разказът по-достоверен, дизайнерката Петя Савова, изработила прекрасната корица, Мариана Мелнишка, един от първите читатели на романа, Зорница София, дала насърчение този текст да бъде завършен, Издателство ЕРГО и Мартин Христов.
Никой не е забравен. Нищо не е забравено.
- GenresBulgarian Literature
248 pages, Paperback
Published May 1, 2022
4 people are currently reading
78 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 30 reviews
December 10, 2022
"Clair de Lune" е плод на близо 10 години проучвания, разговори, срещи с хора, посещения на определени места, свързани със сюжета. Резултатът - един много личен роман за страданието, за човешката воля и достойнство, поставени на изпитание под ударите на съдбата.
Жюстин повдига булото над една дълго заметена под килима тема, при това от съпричастната и съпреживяваща позиция на жена и майка. За първи път в българската литература се надига женски глас, който да разкаже за специализираните женски трудови лагери в комунистическа България, останали сякаш никога незасегната, потулена, забравена страница при обговарянето на темата за комунистическия терор. Появиха се много книги за Белене, но Белене далеч не е единственият лагер, в който са страдали и умирали хора, смазани от тогавашната власт. В патриархална България до ден днешен сякаш мъченичеството и страданието са в мъжки род. Самата Жюстин премълчава името на лагера, превърнал се в прототип на този от романа. Ако потърсите обаче в интернет, ще останете учудени колко нищожна е информацията по темата. Вместо да се превърнат в място на памет и почит към жертвите на безсмисленото насилие, тези места днес са изличени. Дори кръст няма, който да отбележи какво се е случвало там. Паметта също е изтъняла – свидетелите или ги няма вече, или удобно са забравили.
Вижте повече за романа в блога: https://bibliotekata.org/2022/06/01/c...
Жюстин повдига булото над една дълго заметена под килима тема, при това от съпричастната и съпреживяваща позиция на жена и майка. За първи път в българската литература се надига женски глас, който да разкаже за специализираните женски трудови лагери в комунистическа България, останали сякаш никога незасегната, потулена, забравена страница при обговарянето на темата за комунистическия терор. Появиха се много книги за Белене, но Белене далеч не е единственият лагер, в който са страдали и умирали хора, смазани от тогавашната власт. В патриархална България до ден днешен сякаш мъченичеството и страданието са в мъжки род. Самата Жюстин премълчава името на лагера, превърнал се в прототип на този от романа. Ако потърсите обаче в интернет, ще останете учудени колко нищожна е информацията по темата. Вместо да се превърнат в място на памет и почит към жертвите на безсмисленото насилие, тези места днес са изличени. Дори кръст няма, който да отбележи какво се е случвало там. Паметта също е изтъняла – свидетелите или ги няма вече, или удобно са забравили.
Вижте повече за романа в блога: https://bibliotekata.org/2022/06/01/c...
June 29, 2022
Една от най-честните и искрени книги на български автор, които съм чел в последно време.
На народния съд, соца и лагерите не се гледа по тотално човеконенавистен начин, нещо рядко срещано в обичайната полярност.
Романът на Жюстин Томс показва човекът едновременно като звяр и като човек, бягайки от лесните и изтъркани поляризации.
Настръхващо силен дебют.
March 10, 2023
Жустин е написала жизнеутвърждаващ роман за светлината, което успява да разсее и най-гъстия мрак и надеждата, която кара човеците да продължават напред дори в най-тежките и отчайващи моменти.
Благодарна съм й, че повдига темата за женските трудови лагери от времето на комунизма. За това трябва да се говори, да не се забравя на какво е бил построен режимът, с който много от нас имат сложна и нееднозначна връзка.
Надявам се повече хора, родени след 89-та да прочетат тази книга, защото системното не-споменаване на тъмната страна на 'по Бай-Тошово време' не само изкривява историята, но и крие огромната опасност тя да се повтори.
Благодарна съм й, че повдига темата за женските трудови лагери от времето на комунизма. За това трябва да се говори, да не се забравя на какво е бил построен режимът, с който много от нас имат сложна и нееднозначна връзка.
Надявам се повече хора, родени след 89-та да прочетат тази книга, защото системното не-споменаване на тъмната страна на 'по Бай-Тошово време' не само изкривява историята, но и крие огромната опасност тя да се повтори.
May 30, 2022
Авторката е светла и позитивна личност - така е кръстила и блога си - http://smiling.webreality.org
Тази книга, обаче, е нейният дебют в художествената литература.
Историята на всеки писател винаги има корени в неговите лични преживявания и собствена родова памет. Почти всяко арменско семейство в България ще може да ви разкаже история, подобна на Устине от детските ѝ спомени, и дори по-зловещи.
А Томс придава своята светла емоционалност в много много тъмните ъгли на историята от последните 107 години ето така:
"Колкото по-силно е слънцето, толкова по-тъмна и сянката"
Ще прочетете историята на Тина - увлекателна и разбираема. Ето защо ще споделя други важни моменти в това произведение.
Описанието на живота в София от преди 1944-та и как едно младо момиче, израсло в Европа, в Париж, приема като свое любимо място и града и тази държава ми напомни "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. Един град от европейски ранг.
И това е загубено за десетилетия напред.
Младият Александър Марков, завърнал се в родината зареден със знания и умения, с предприемачески хъс и ум и как тази животворна сила се влива с още много такива образовани и млади предприемачи, за да създават съвременна България.
Хиляди като него всъщност се оказват "пречка" за новата власт. Пречат ѝ да има лукс и охолен живот като техния, но без много усилия.
Силата на жената и майката.
Силата на мисълта за обич и прошка.
Силата да съхраниш човешкото, търсейки отвъд собственото си его причините.
И силата да се осмелиш да си щастлив, въпреки страха.
Книгата е важна. Жюстин Томс, убедена съм, е спестила доста от издевателствата в лагерите, за които е слушала и записвала свидетелства.
И като за финал - днес е безкрайно важно да не забравяме и дори - да запомним с всички подробности цялата жестокост и антихуманност на двайстия век. Трябва да не допуснем нищо подобно никога вече.
Тази книга, обаче, е нейният дебют в художествената литература.
Историята на всеки писател винаги има корени в неговите лични преживявания и собствена родова памет. Почти всяко арменско семейство в България ще може да ви разкаже история, подобна на Устине от детските ѝ спомени, и дори по-зловещи.
А Томс придава своята светла емоционалност в много много тъмните ъгли на историята от последните 107 години ето така:
"Колкото по-силно е слънцето, толкова по-тъмна и сянката"
Ще прочетете историята на Тина - увлекателна и разбираема. Ето защо ще споделя други важни моменти в това произведение.
Описанието на живота в София от преди 1944-та и как едно младо момиче, израсло в Европа, в Париж, приема като свое любимо място и града и тази държава ми напомни "Земя за прицел" на Свобода Бъчварова. Един град от европейски ранг.
И това е загубено за десетилетия напред.
Младият Александър Марков, завърнал се в родината зареден със знания и умения, с предприемачески хъс и ум и как тази животворна сила се влива с още много такива образовани и млади предприемачи, за да създават съвременна България.
Хиляди като него всъщност се оказват "пречка" за новата власт. Пречат ѝ да има лукс и охолен живот като техния, но без много усилия.
Силата на жената и майката.
Силата на мисълта за обич и прошка.
Силата да съхраниш човешкото, търсейки отвъд собственото си его причините.
И силата да се осмелиш да си щастлив, въпреки страха.
Книгата е важна. Жюстин Томс, убедена съм, е спестила доста от издевателствата в лагерите, за които е слушала и записвала свидетелства.
И като за финал - днес е безкрайно важно да не забравяме и дори - да запомним с всички подробности цялата жестокост и антихуманност на двайстия век. Трябва да не допуснем нищо подобно никога вече.
August 13, 2022
С накъсани, тежки и резки изречения Жюстин Томс ни разказва историята на режима, лагерите, Партията - такава, за каквато само сме подозирали, че е била, но не сме искали да повярваме в пълнота зверствата и фанатичните ужаси, случвали се до неотдавна.
Аз поне не исках.
Историята на Устине Маркова - враг на народа, майка на Зарко и Луси, съпруга на Ал, грешница и мъченица, трудовачка в каменната кариера, строяща социалистическите градове. Жена, знаеща няколко езика, живяла и учила в Париж, сега сведена до оцеляващо животно. И въпреки всичко - Човек, който не губи човешкото в себе си.
Защото "Човек - това звучи гордо".
Прочетете този роман, не само защото е редно да знаете какво точно стои зад думите "Равенство и братство", но и за да не се повтарят грешките на миналото.
Аз поне не исках.
Историята на Устине Маркова - враг на народа, майка на Зарко и Луси, съпруга на Ал, грешница и мъченица, трудовачка в каменната кариера, строяща социалистическите градове. Жена, знаеща няколко езика, живяла и учила в Париж, сега сведена до оцеляващо животно. И въпреки всичко - Човек, който не губи човешкото в себе си.
Защото "Човек - това звучи гордо".
Прочетете този роман, не само защото е редно да знаете какво точно стои зад думите "Равенство и братство", но и за да не се повтарят грешките на миналото.
June 7, 2022
Не е четене, преживяване е! Романът „Лунна светлина“ определено е постижение, до което човек си заслужава да се докосне. Тази книга не е за бързо прелистване. Независимо дали си мъж или жена, заживяваш живота на главната героиня. Всяка дума има своето място, а специалната им подредба в изречения позволява на текста да се изпълни с енергия. Посланията са ясни, някак обикновени, но като се замисли човек – трудни за постигане. Да запазиш вътрешна доброта, да проявяваш разбиране към другите, да съчувстваш и да приемаш – това е същността на арменката, чиито изпитания читателите преживяват през целия роман. Лесно ли е да си такъв човек? На теория – да, на практика – много трудно.
„Господи, нека това никога не се е случило по този начин!“ – мислех си докато чета. Но също си мислех – „Господи, нека се е случило!“. Толкова изпитания да се стоварят върху един човек, биха го повалили. Затова исках всичко да е плод на творческата фантазия. Но изключителния финес на главната героиня, висотата, до която се издига дори в най-тежките изпитания, ме карат да се надявам такива хора наистина да съществуват.
Да, тази книга не се чете лесно и бързо. Читателят си дава възможност за отдих от изпитанията, които няма как да не преживява. Но много скоро се връща към „Лунна светлина“, защото знае, че от живота отдих няма. Живееш го и няма как, ако си хвърлен за наказание в тъмно затворено пространство, обитавано от свине, просто да си дадеш малко почивка. Какво правиш ли? Продължаваш – по един или друг начин. Както се случва с героинята на тази книга.
И отново се връщам към думите, които изграждат целия текст. Да постигнеш задъханост, а това се случва на няколко места в книгата, е трудно за постигане въздействие. Също и мекото успокояване. Целият роман е изграден върху усещането за един малко абстрактен свят, наситен с реалистични сцени. Четенето на „Лунна светлина“ обогатява във всяко едно отношение.
„Господи, нека това никога не се е случило по този начин!“ – мислех си докато чета. Но също си мислех – „Господи, нека се е случило!“. Толкова изпитания да се стоварят върху един човек, биха го повалили. Затова исках всичко да е плод на творческата фантазия. Но изключителния финес на главната героиня, висотата, до която се издига дори в най-тежките изпитания, ме карат да се надявам такива хора наистина да съществуват.
Да, тази книга не се чете лесно и бързо. Читателят си дава възможност за отдих от изпитанията, които няма как да не преживява. Но много скоро се връща към „Лунна светлина“, защото знае, че от живота отдих няма. Живееш го и няма как, ако си хвърлен за наказание в тъмно затворено пространство, обитавано от свине, просто да си дадеш малко почивка. Какво правиш ли? Продължаваш – по един или друг начин. Както се случва с героинята на тази книга.
И отново се връщам към думите, които изграждат целия текст. Да постигнеш задъханост, а това се случва на няколко места в книгата, е трудно за постигане въздействие. Също и мекото успокояване. Целият роман е изграден върху усещането за един малко абстрактен свят, наситен с реалистични сцени. Четенето на „Лунна светлина“ обогатява във всяко едно отношение.
June 28, 2022
Има книги, които "те хващат" за читател още от първите си страници и не те оставят намира, докато не стигнеш до последната. Обсебват цялото ти внимание. Минават през душата ти, като през автобусна спирка, карайки те да ги почувстваш, да ги съпреживееш. Да страдаш с героите им и да достигнеш до катарзис заедно с тях, умиротворявайки душата си и съвестта си.
А после, след като ги завършиш, дълго да мислиш за тях, като за свое собствено приключение, в което си участвал самият ти.
Така се получи при мен с "Clair de lune" на Жюстин Томс ❤️
Още вечерта, когато я започнах, стотина страници отлетяха някак неусетно.
Първите ми впечатления се фокусираха върху вниманието към всеки детайл, което се открива навсякъде в романа. И как леко и някак от само себе си става преминаването през Портала на времето от епоха в епоха.
Впоследствие осъзнах колко много, много обич е вградена във всяка страница на тази разтърсваща история за страданието, прошката, възмездието и силата на човешкия дух. Разказана с опитомена болка, достойнство и калена любов към живота. Без обвинения. Без реваншизъм. Вместо това - онази свещена потребност да останеш човек, да се съхраниш, колкото и трудно да изглежда това понякога. Ако не заради друг, то поне заради самия себе си.
" - А Доброто? То откъде идва?
- Доброто идва от Обичта"
А после, след като ги завършиш, дълго да мислиш за тях, като за свое собствено приключение, в което си участвал самият ти.
Така се получи при мен с "Clair de lune" на Жюстин Томс ❤️
Още вечерта, когато я започнах, стотина страници отлетяха някак неусетно.
Първите ми впечатления се фокусираха върху вниманието към всеки детайл, което се открива навсякъде в романа. И как леко и някак от само себе си става преминаването през Портала на времето от епоха в епоха.
Впоследствие осъзнах колко много, много обич е вградена във всяка страница на тази разтърсваща история за страданието, прошката, възмездието и силата на човешкия дух. Разказана с опитомена болка, достойнство и калена любов към живота. Без обвинения. Без реваншизъм. Вместо това - онази свещена потребност да останеш човек, да се съхраниш, колкото и трудно да изглежда това понякога. Ако не заради друг, то поне заради самия себе си.
" - А Доброто? То откъде идва?
- Доброто идва от Обичта"
June 6, 2025
Емоционално наситена история, изпълнена с изпитания за човешката воля, изпъстрена със страдания и много много мрак.
Това е дебют за авторката на сцената на художествената литература и определено е впечатляващо начало. Историята е неприятно тежка, но се усеща и много лична. Въпреки цялата тегавост имам чувството, че всъщност авторката дори ни е спестила истинската бруталия. Въпреки това обстановката се усеща детайлна, честна и искрена. Главната героиня, Устине Маркова, живее живота си с много разбиране, което идва от изживяни твърде много смазващи трудности.
Тук е моментът да направя уточнението, че романът е базиран на множество истински истории - някои от тях събирани от различни документални извори, други - от първа ръка, разказани от свидетели, от близки и далечни съвременници на епохата. Арменци, българи, турци, помаци. Повече за процеса на събиране на вдъхновение за романа можете да намерите в личния блог на самата Жюстин Томс.
Тази книга не се чете леко и бързо, въпреки че не е никак голяма. Не се изказва лесно и мнение за нея, отнема време да осмислиш отделните моменти и тяхната тежест и да се осмелиш да ги коментираш. На мен лично ми идва просто да мълча. Въпреки това бих я препоръчала на всеки, който иска да се потопи в трудната и емоционална обстановка на втората световна война, прехода към СОЦ-а, женските трудови лагери, да си враг на партията и да "не си човек", да ти отнемат абсолютно всичко, но това да не е краят...
Това е дебют за авторката на сцената на художествената литература и определено е впечатляващо начало. Историята е неприятно тежка, но се усеща и много лична. Въпреки цялата тегавост имам чувството, че всъщност авторката дори ни е спестила истинската бруталия. Въпреки това обстановката се усеща детайлна, честна и искрена. Главната героиня, Устине Маркова, живее живота си с много разбиране, което идва от изживяни твърде много смазващи трудности.
Тук е моментът да направя уточнението, че романът е базиран на множество истински истории - някои от тях събирани от различни документални извори, други - от първа ръка, разказани от свидетели, от близки и далечни съвременници на епохата. Арменци, българи, турци, помаци. Повече за процеса на събиране на вдъхновение за романа можете да намерите в личния блог на самата Жюстин Томс.
Тази книга не се чете леко и бързо, въпреки че не е никак голяма. Не се изказва лесно и мнение за нея, отнема време да осмислиш отделните моменти и тяхната тежест и да се осмелиш да ги коментираш. На мен лично ми идва просто да мълча. Въпреки това бих я препоръчала на всеки, който иска да се потопи в трудната и емоционална обстановка на втората световна война, прехода към СОЦ-а, женските трудови лагери, да си враг на партията и да "не си човек", да ти отнемат абсолютно всичко, но това да не е краят...
June 18, 2022
Много тежка, много тъжна и много силна книга, която не може да се забрави след прочитане!
Много ясно са показани ужаса и безумието на безсмисленото насилие, отвратителните догми, клишета, пропаганда, цензура, злоба към различния, към успелия и въобще животинското желание да се наранява друго същество просто така, от позицията на силата.
Тази книга е за арменския геноцид и за попадането на България под комунистическия режим през '44-та, но тази злоба и това безумие надигат глава и днес. Не трябва да го допускаме, по дяволите, ние съвременни мислещи същества ли сме или промити от допотопна пропаганда мозъци, неспособни на елементарна емпатия!
Много ясно са показани ужаса и безумието на безсмисленото насилие, отвратителните догми, клишета, пропаганда, цензура, злоба към различния, към успелия и въобще животинското желание да се наранява друго същество просто така, от позицията на силата.
Тази книга е за арменския геноцид и за попадането на България под комунистическия режим през '44-та, но тази злоба и това безумие надигат глава и днес. Не трябва да го допускаме, по дяволите, ние съвременни мислещи същества ли сме или промити от допотопна пропаганда мозъци, неспособни на елементарна емпатия!
June 26, 2024
Макар сюжетът да е измислен- фикция, на места звучеше много нереалистично, като нямам предвид лагера и наказанията, а други неточности в детайлите, които бяха немислими точно по време на ранният комунизъм, който се описва в книгата. Очаквах малко повече да прочета за бягството от Турция и арменския геноцид, но като се има предвид, че гл. героиня тогава е била малко дете нищо съществено не беше описано. Стилово изобщо не ми допадна, много лаишки и дилетантски написана, предвид тежкият сюжет , на който е заложено, изобщо не успя да ме трогне, липсваше ми дълбочина и образност в изказа.
November 30, 2024
История на Устине наистина е много трогателна и проследява нелеката съдба на хората, които някак винаги попадат в неправилната група от обществото, спрямо политиката. Имаше доста вътрешни монолози и много истинска и човешка история, пречупена през погледа на една жена - съпруга, майка, приятелка.
Това, което за мен се загуби около средата на книгата, са арменските корени - някак историята започна с нейния произход, но след това доста избледня на фона на другите събития. Усещането за изминало време за мен също се загуби и ми беше трудно са проследя колко време е минало между различни случки и ситуации - а това леко объркаше и ритъма на самата история.
Това, което за мен се загуби около средата на книгата, са арменските корени - някак историята започна с нейния произход, но след това доста избледня на фона на другите събития. Усещането за изминало време за мен също се загуби и ми беше трудно са проследя колко време е минало между различни случки и ситуации - а това леко объркаше и ритъма на самата история.
June 26, 2022
„Clair de Lune“ е книга, която прочетох бързо, но дълго време след края ѝ мислите ми се връщат към прочетеното. Все още преосмислям определени моменти от нея. Стойностно, емоционално, тежко на моменти четиво (всяка сълза си заслужава), отразяващо непростимите грешки на човечеството, които трябва да се знаят, да не се забравят. И ако днес за съжаление се повтарят, то поне един ден омагьосамият кръг да се разкъса и съдбата на Тина Маркова, семейството ѝ и останалите герои в книгата да остане в сферата на литературната фикция. А войната да е отдавна отминала история, към която никога повече да не се връщаме. Радвам се, че прочетох романа и благодаря на авторката, че оставя това знание за поколенията.
June 16, 2022
Книгата е изживяване, преживяване… ЖИВОТ.
Лесно и толкова разбираемо написана, а толкова сложна, многопластова и неочаквана!
Препоръчвам я, а на Жюстин пожелавам скоро да ни изненада с ново творение!
Лесно и толкова разбираемо написана, а толкова сложна, многопластова и неочаквана!
Препоръчвам я, а на Жюстин пожелавам скоро да ни изненада с ново творение!
May 25, 2022
Годините след Втората световна война, идването на социализма и на прехода дълго време оставаха в мъгла, не присъстваха в публичното пространство, в учебниците или в разговорите ни.
Романът ни отвежда именно в тези времена на гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите тук. Историята е и фикция, и истина. Сюжетът е измислен от Жюстин Томс, но пресъздава истински истории след серия от интервюта с хора, живели тогава, извадки от Държавния архив, исторически справки.
Тази истина трябва да се знае, за да не допуснем повторение на историята.
Романът ни отвежда именно в тези времена на гоненията над арменците около 1915-а, Европа отпреди, по време и след Втората световна война, идването на социализма в България и лагерите тук. Историята е и фикция, и истина. Сюжетът е измислен от Жюстин Томс, но пресъздава истински истории след серия от интервюта с хора, живели тогава, извадки от Държавния архив, исторически справки.
Тази истина трябва да се знае, за да не допуснем повторение на историята.
May 24, 2022
Внушенията са силни, съдържанието докосващо, а форматът лек и приятен за четене. Препоръчвам Clair de lune на хората, които искат да се докоснат до хубавата нова българска проза. :)
May 24, 2022
Романът разказва историята на една фиктивна героиня, която събира реалната болка на няколко поколения в себе си, без да губи и за секунда непобедимата сила на Майката. Чете се на един дъх!
May 20, 2022
Увлекателна, чете се леко и бързо, въпреки тежката тема. Провокира емоции, вероятно търсени и оч��квани. Отличен дебют, надявам се да не остане единствен труд в худовествената литература на авторката.
May 17, 2022
Книгата е тежка, тъй като темите, които засяга са такива - Арменския геноцид, комунистическия режим...но се чете на един дъх, благодарение на деликатния и увлекателен стил на авторката Жюстин Томс. Книга като самата нея - съпричастна, смела, многостранна.
May 17, 2022
Amazing, very touching and well written book. It is also very sad, I haven't cried like that in a while. Still, read it in 2 days - just couldn't put it down. Congratulations to the author!
September 27, 2025
Желанието да узная повече детайли за живота на арменските ми предци ме кара да търся и ценя всеки разказ, книга и документ по темата. Такива обаче има доста. Именно затова ми хареса, че в Claire de Lune акцентът е върху една по-непозната, заметена под килима, но също много важна тема – трудовите комунистически лагери в България.
Тази книга е за родовата памет, за бабите ни и думите им, които ни съпътстват през целия живот. Тежка за преглъщане и лека за четене, тъмна и светла, тази книга е и за прошката – непоисканата, както и поисканата, която често ни е по-трудно да дадем. Достоверността на събитията в повествованието се усеща през цялото време, въпреки че историята е съшита от различни документални свидетелства.
Тази книга е за родовата памет, за бабите ни и думите им, които ни съпътстват през целия живот. Тежка за преглъщане и лека за четене, тъмна и светла, тази книга е и за прошката – непоисканата, както и поисканата, която често ни е по-трудно да дадем. Достоверността на събитията в повествованието се усеща през цялото време, въпреки че историята е съшита от различни документални свидетелства.
January 9, 2023
Знам, че с някои книги се откриваме неслучайно и в неслучайно време. Така стана и с “Clair de Lune”.
С книгата си попаднахме един друг в ръцете по време на панаира на книгата в НДК преди няколко седмици. Това бе предизвестено. Още преди панаира бях разбрал за излизането и. А далеч преди написването на текста, далеч преди да предположа, че някой ще напише нещо подобно, неведнъж се бях връщал назад във времето, опитвайки се да възстановя старателно забравяни и заравяни спомени на мои роднини, на баща ми, на майка ми, и най-вече на баба ми. Спомени, които не са мои, но някак съм се опитвал да нареждам по собствените си рафтове памет.
Геноцид.
Затова връзката ми с тази книга се оказа наистина предизвестена много преди самата авторка да реши да я напише. И ето че в дните между Коледа и Нова година, които някои наричат дни за равносметка, текстът заигра не само пред очите ми, но и разбуни споменатите вече рафтове памет.
Геноцид.
Ще прескоча сбития разказ на това, което е написано в “Clair de Lune”. Всеки може да намери синопсиса в онлайн книжарниците. В синопсиса обаче няма да усетите жаравата на болката, извираща от страниците на книгата. Няма да разберете как човек е способен да открие хоризонти дори зад пределите на тази болка.
Геноцид.
Геноцидът над арменците, геноцидът на нацистите, геноцидът над измислените врагове на народа, геноцидът на непрогледналите и безпросветните над градящите и творящите. Геноцид, който въпреки безмерната си извратеност, може да бъде опростен. Защото и той си има антипод – човещината.
Историята, която Жюстин разказва, може да е фикция, но е толкова добре и красиво написана, че няма как да не се пренесете в трудовия лагер за превъзпитание заедно с нейната героиня и да не усетите колко е безценно самото живеене. Не животът като дар Божи, а усещането за безмерната красота на този дар.
“Clair de Lune” ме накара да се върна назад във времето, когато баба ми внезапно спираше да разказва някой свой спомен, очите и се навлажняваха и бързаше да смени темата с нещо злободневно и безобидно. Защото и в нейните рафтове памет имаше места, които тя предпочиташе да си останат... простени.
Въпреки всичко.
С книгата си попаднахме един друг в ръцете по време на панаира на книгата в НДК преди няколко седмици. Това бе предизвестено. Още преди панаира бях разбрал за излизането и. А далеч преди написването на текста, далеч преди да предположа, че някой ще напише нещо подобно, неведнъж се бях връщал назад във времето, опитвайки се да възстановя старателно забравяни и заравяни спомени на мои роднини, на баща ми, на майка ми, и най-вече на баба ми. Спомени, които не са мои, но някак съм се опитвал да нареждам по собствените си рафтове памет.
Геноцид.
Затова връзката ми с тази книга се оказа наистина предизвестена много преди самата авторка да реши да я напише. И ето че в дните между Коледа и Нова година, които някои наричат дни за равносметка, текстът заигра не само пред очите ми, но и разбуни споменатите вече рафтове памет.
Геноцид.
Ще прескоча сбития разказ на това, което е написано в “Clair de Lune”. Всеки може да намери синопсиса в онлайн книжарниците. В синопсиса обаче няма да усетите жаравата на болката, извираща от страниците на книгата. Няма да разберете как човек е способен да открие хоризонти дори зад пределите на тази болка.
Геноцид.
Геноцидът над арменците, геноцидът на нацистите, геноцидът над измислените врагове на народа, геноцидът на непрогледналите и безпросветните над градящите и творящите. Геноцид, който въпреки безмерната си извратеност, може да бъде опростен. Защото и той си има антипод – човещината.
Историята, която Жюстин разказва, може да е фикция, но е толкова добре и красиво написана, че няма как да не се пренесете в трудовия лагер за превъзпитание заедно с нейната героиня и да не усетите колко е безценно самото живеене. Не животът като дар Божи, а усещането за безмерната красота на този дар.
“Clair de Lune” ме накара да се върна назад във времето, когато баба ми внезапно спираше да разказва някой свой спомен, очите и се навлажняваха и бързаше да смени темата с нещо злободневно и безобидно. Защото и в нейните рафтове памет имаше места, които тя предпочиташе да си останат... простени.
Въпреки всичко.
November 3, 2024
В “Clair de lune” се разказва за една много тежка епоха, която обхваща годините около Втората световна война.
Разказва се за жена, която е арменка и бяга от геноцида, попада в България, която е в епохата на социализма и отново е гонена защото е интелигентна и знае езици.
Светлината в мрака е още по-важна, но когато е тъмно е важно да имаш дори и малко светлина, защото това е надеждата.
Тя се влюбва в България.
Книгата е и за прошката, която се дава независимо от съдбата на героинята.
Това е дълбок и силен роман за преживяванията на една жена, която се бори с живота.
Роман, който не можеш да оставиш, с живи образи без изкривявания на епохата.
“И въпреки войната, а може би и на инат, сама, започнах отначало. Да уча. Да свиря всеки ден, доколкото майчинството ми го позволява. Все пак напредвах, макар и бавно.”
“На пиано я уча, макар да нямаме пиано. Нарисувала съм на дървената ни маса три октави и половина. Намерих стари ноти на боклука веднъж и това ми напомни, че е нужно да уча Луси на пиано. Така започнахме. Пиша й всичко. И тя ми пише. Рано се научи на буквите детето ми.
И на френски я уча. Напредва.”
Заглавието на романа е надеждата светлина в един свят на безнадеждност, който дава блясък в романа и в живота.
Разказва се за жена, която е арменка и бяга от геноцида, попада в България, която е в епохата на социализма и отново е гонена защото е интелигентна и знае езици.
Светлината в мрака е още по-важна, но когато е тъмно е важно да имаш дори и малко светлина, защото това е надеждата.
Тя се влюбва в България.
Книгата е и за прошката, която се дава независимо от съдбата на героинята.
Това е дълбок и силен роман за преживяванията на една жена, която се бори с живота.
Роман, който не можеш да оставиш, с живи образи без изкривявания на епохата.
“И въпреки войната, а може би и на инат, сама, започнах отначало. Да уча. Да свиря всеки ден, доколкото майчинството ми го позволява. Все пак напредвах, макар и бавно.”
“На пиано я уча, макар да нямаме пиано. Нарисувала съм на дървената ни маса три октави и половина. Намерих стари ноти на боклука веднъж и това ми напомни, че е нужно да уча Луси на пиано. Така започнахме. Пиша й всичко. И тя ми пише. Рано се научи на буквите детето ми.
И на френски я уча. Напредва.”
Заглавието на романа е надеждата светлина в един свят на безнадеждност, който дава блясък в романа и в живота.
September 25, 2022
Изключителна книга! Събитие, което те остава без дъх!
Най-силната за ужасите по лагерите в България, за които все още се правим, че не са съществували. Женската гледна точка е покъртителна.
Малка, но могъща книжка! По-добра от “Поразените” и “Глиненият цар”, които наистина се отличаваха от многото напоследък написани, безлични и слаби книги, написани по темата.
Всичко има в нея, и престъпление и наказание, и прошка. При това въпреки фикцията си личи, колко старателно е изучила темата авторката. Без компромиси, без нищо ненужно, минимализъм и при най-страшните сцени на ужаса. Изключително писателско майсторство, текстът тече като филм, хващащ те директно за гърлото. Трябва да се направи филм, но само за да стигне историята и знанието на истината за тази история до по-широка аудитория. Но не завиждам на режисьора, колкото и силен да стане филмът, няма да може да се приближи до този чутовен текст.
Браво на издателство Ерго, браво на Жюстин Томз!
Задължителна книга, която трябва да бъде четена!
Най-силната за ужасите по лагерите в България, за които все още се правим, че не са съществували. Женската гледна точка е покъртителна.
Малка, но могъща книжка! По-добра от “Поразените” и “Глиненият цар”, които наистина се отличаваха от многото напоследък написани, безлични и слаби книги, написани по темата.
Всичко има в нея, и престъпление и наказание, и прошка. При това въпреки фикцията си личи, колко старателно е изучила темата авторката. Без компромиси, без нищо ненужно, минимализъм и при най-страшните сцени на ужаса. Изключително писателско майсторство, текстът тече като филм, хващащ те директно за гърлото. Трябва да се направи филм, но само за да стигне историята и знанието на истината за тази история до по-широка аудитория. Но не завиждам на режисьора, колкото и силен да стане филмът, няма да може да се приближи до този чутовен текст.
Браво на издателство Ерго, браво на Жюстин Томз!
Задължителна книга, която трябва да бъде четена!
November 7, 2022
Една от книгите, които не те пускат докато не остане непрочетена дума. А после седиш и се чудиш какво ти се е случило, докато бършеш сълзи.
Прочетох "Лунна светлина" за един ден, на един дъх и без да разбера как е минало времето, преживявайки всяка страница. Много живо, образно и динамично написана книга с неочаквани обрати, и може точно за това вярваш и съпреживяваш на героите, на съдбата на Тина...
Краят е много жизнеутвърждаващ и човечен, наистина "Човек звучи гордо" - надявам се читателите да разберат това послание.
Книгата е достойна за екранизация и ще се радвам да си купя един ден билет за филма.
Прочетох "Лунна светлина" за един ден, на един дъх и без да разбера как е минало времето, преживявайки всяка страница. Много живо, образно и динамично написана книга с неочаквани обрати, и може точно за това вярваш и съпреживяваш на героите, на съдбата на Тина...
Краят е много жизнеутвърждаващ и човечен, наистина "Човек звучи гордо" - надявам се читателите да разберат това послание.
Книгата е достойна за екранизация и ще се радвам да си купя един ден билет за филма.
September 2, 2022
Ако сте от хората, които обичат да четат детайлни описания на насилието в лагерите (нацистки или комунистически) и изпитвате нездраво любопитство към ужасите и униженията, на които човешките същества са способни да подложат събратята си, тази книга не е за вас.
Тя е елегантна, камерна, малко твърде наивна и много, много страшна. Защото, макар и облечно във фикция, всичко в нея е истина и се е случило на истински хора.
Много силен дебют в художествената литература за Жюстин Томс, единствено ми се иска книгата да беше малко по-дълга и по-детайлна за живота на Тина след лагера.
Тя е елегантна, камерна, малко твърде наивна и много, много страшна. Защото, макар и облечно във фикция, всичко в нея е истина и се е случило на истински хора.
Много силен дебют в художествената литература за Жюстин Томс, единствено ми се иска книгата да беше малко по-дълга и по-детайлна за живота на Тина след лагера.
September 10, 2022
Книгата ме изненада приятно. С кратки, задъхани изречения, книгата има собствен глас.
Вълнуващ разказ за един срамен и все още не достатъчно открит и осъзнат от обществото период от нашата история.
Браво, Жюстин!
Вълнуващ разказ за един срамен и все още не достатъчно открит и осъзнат от обществото период от нашата история.
Браво, Жюстин!
February 22, 2023
Прекеасна и много емоционална история, разказваща за събития, които учебниците по история пропускат в последните 30 години. Героите са толкова истински, че усещаш техните чув��тва и чуваш гласовете им. Краят така ме хвана за гърлото, че не можах да си сдържа сълзите. Вълшебна книга.
April 24, 2024
Истински докосваща история за борбата за оцеляване на една жена, която живее във време, за което днес никой не говори. Препоръчвам на всеки, който иска да научи повече, който обича истории, които те стискат за гърлото и говорят истини.
,,N'oublie jamais la joie de vivre, jamais!"
,,N'oublie jamais la joie de vivre, jamais!"
June 11, 2023
Изключително докосваща!
September 14, 2023
Прекрасна емоционална книга. Изчетох я на един дъх. Препоръчвам с две ръце. Прекрасно и увлекателно пише Жюстин Томс.
Displaying 1 - 30 of 30 reviews