What do you think?
Rate this book
Резерват за хора и вълци
„Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност.“
Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ)
„Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно.“
Gabriele Ottaviani, Convenzionali (Италия)
„Здравка Евтимова описва културата на българските роми със страст и интензивност, които на моменти предизвикват сълзи в очите, а друг път – неконтролируеми спазми на смях.“
Филип Хаймс, канадският издател на Здравка Евтимова
„Здравка е колкото талантлива, толкова упорита и амбициозна.“
Георги Гроздев, Литернет
„Здравка Евтимова е невероятен автор! В нейните разкази и романи странна магия прегръща героите ѝ. В словата ѝ има поезия и грапавина. Докато прелистваш страниците, от тях изскача със зловеща усмивка нещо, което наподобява Чешърския котарак, но пък Алиса е повече от една. Да, в романите на Евтимова има и по една Алиса, която пораства и открива, че хората са изначално съсипани от себе си.“
Елица Матеева, Лира
Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ)
„Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно.“
Gabriele Ottaviani, Convenzionali (Италия)
„Здравка Евтимова описва културата на българските роми със страст и интензивност, които на моменти предизвикват сълзи в очите, а друг път – неконтролируеми спазми на смях.“
Филип Хаймс, канадският издател на Здравка Евтимова
„Здравка е колкото талантлива, толкова упорита и амбициозна.“
Георги Гроздев, Литернет
„Здравка Евтимова е невероятен автор! В нейните разкази и романи странна магия прегръща героите ѝ. В словата ѝ има поезия и грапавина. Докато прелистваш страниците, от тях изскача със зловеща усмивка нещо, което наподобява Чешърския котарак, но пък Алиса е повече от една. Да, в романите на Евтимова има и по една Алиса, която пораства и открива, че хората са изначално съсипани от себе си.“
Елица Матеева, Лира
296 pages, Paperback
Published January 1, 2022
13 people are currently reading
234 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
June 2, 2022
Прекрасна Здравка Евтимова - със способността си да създава пълнокръвни образи, с дарбата си да пресъздаде всеки тон, картина, настроение - като от спектакъл "звук и светлина": от физиката и говора на Елена Билкарката, през динамиката на хорото, та чак до мелодиите, които се сипят от един тромпет. Оставам без дъх...
June 5, 2023
Даже се изкушавам 1 звезда да дам, ама хайде. Защо, защо трябва да се слагат фалшиви думи в устите на образи, на които те не принадлежат? Защо на образите трябва да им се приписват чувства и възгледи, които са толкова далече от тях? А, да, за да покажем колко ни е красив и изящен изказът. Не разбират българските автори, че майсторството не е в това да натрупаш хиляда завъртени определения, кое от кое по-излишни. Не е в това да сирпопираш текста с неавтентични излияния. Не е в това да създадеш герои със стереотипно крайни черти. А в това да казваш нещата просто, семпло, но всяка дума да си падне на мястото. Тогава е силно, тогава въздейства. Иначе е само тежко и изнервящо (за по-опитния и обръгнал читател).
Read
September 2, 2022 Здравка Евтимова, „Резерват за хора и вълци“, Жанет45/2022
Нали сте виждали или поне сте чували за оня необичаен спорт zorbing, който беше патентован от новозенландци през деветдесетте: човек се настанява в едно огромно прозрачно пластмасово или от някаква друга прозрачна и здрава материя кълбо и се спуска по някакъв хълм, може и във вода. Резултатът, казват, е зашеметяващ. Свободен си да разгледаш заобикалящата те действителност от всякакъв ъгъл, даже подпрян само на кутрето си, защото кълбото не само се търкаля надолу, но и се върти във всички посоки, които му подскаже местността и гравитацията. Ето, така си представям литературните светове на Здравка Евтимова: героите и, няма значение хора, животни, дядо Боже Господи, облаци, пролети или тромпети се спускат къде плавно, къде вихрено по хълма на нейното, а и на нашето въображение, само че не един по един, а всички заедно, блъскат се един в друг, някъде прескачат искри, но те всички са толкова ярки, че горкият наблюдател/читател се чуди къде по-напред да гледа! А са толкова ярки заради езика, на който понякога говорят, понякога само мислят, но читателят така или иначе ги следи. Може би най-матовото от всички е кълбото на Елена Билкарката, щурата Елена или „душичке Ленче“, „висока и тънка, дуло на ловджийска пушка, очи тъмни – каквато черна зеницата, толкова черен ирисът около нея. Тясно лице, не остава място за усмивка“, защото там не се чуват много приказки, и докато едни се чудят, „каква е тая отровна жена, дето влачи слана под полата си и трови бостаните“, за други е лечителката, дето и умрял ще вдигне, ако не е съвсем умрял и на Риж Димитър, тартора на хайдуците ще оформи гърба, а това последното не остава ненаказано! До нейното кълбо леко и красиво се търкаля съвсем прозрачното кълбо на „Красивио“ Дамян, съпругът и, дето „Господ сигурно се е загледал да провери как вървят божите работи по земята, секунда не внимавал и направил някои хора красиви без мярка“ и слабохарактерни „като краве сирене“, но пък този човек винаги ще отмести темата към нещо светло.
Няма да досаждам повече на драгия читател със зорбовете, но може би си заслужава да се каже, че както във всички останали книги на Здравка Евтимова и тук противопоставянето е между доброто и злото и цялата тази нескончаема борба е хиперболизирана. От една страна са Елена, Дамян, синът им Христо, болен от любов, малката Димана, която се плаши, да не е изпила пролетта, като е глътнала няколко дъждовни капки, но после, като вижда, че пролетта си вали от небето съвсем като преди си казва:“сега аз съм пролет“ и тя наистина е, Васко големия с акордеона и тромпета, дето дядо Боже Господи му шушне мелодиите и Васко малкия, „момче тънко като керемида“ и с огромно достойнство, а от другата – Риж Димитър и бандата му. Злото не може да победи, но и не може да бъде победено, защото е заложено в ума на човека, а в романа на Здравка Евтимова дори неживата природа действа като човек и оставя следи в съзнанието ни. Пейзажът пак е Радомирското поле, тоя „богат на камъни и бой край“, времето все така е необичайно за сезона: „Отново валеше, на едри парцали – сигурно Господ навиваше облаците на руло. И за да привлече Баба Марта да му бъде най-добър приятел, хващаше белите им краища и ги мяташе над Радомир. Така земята щеше да си помисли, че се е превърнала в небе, защото е завита с облаци, а облаците щяха да си мислят, че най-после са успели да стъпят за малко – като истински хора – на земята. За какво мечтае един облак, освен да се разходи бос по улиците, по поляните и по покривите на Радомир?“ Облаците не бива да тъгуват, защото само те могат да превръщат небето над Радомир в гнездо на звезди, а в този град „дори най-дребните хлапета, такива като Димана“ знаят, „че звездите са рибите на небесните вирове“. Този град търпи всичко, но до време.“Зидари не са построили града, за да стои наведен. Ако тоя град се пречупи, нека земята под него се разпукне.“ Земята не се разпуква, но се появяват невидимите вълци, по скоро само се чува воят им и то не сред зима. Може още да не са победили злото, но хората разпознават в страшните животни свои съюзници: „Воят захапал рижия. Тук Дида и Дона за пръв път усетили каква прелест блика от вълчите гърла. Струвало им се, че глутницата пее.“
Може би съм пристрастна, а аз със сигурност съм пристрастна към творчеството на Здравка Евтимова, но съм съгласна да преглътна не дотам ясната сюжетна линия на романа, който стои по-скоро като навързани отделни разкази, повтарящите се теми и прекалено едностранните персонажи само заради красотата и вълшебството на езика! Прочетох книгата два пъти и съм способна да я отворя на коя да е страница, и да си я чета отново, да поглъщам странните и метафори и почти притчовите и разсъждения, да се разтапям от удоволствие и да се гордея с колегите си англицисти, които сякаш след като са изучили чуждия език са издигнали в култ своя – и Здравка Евтимова, и Емил Андреев, и съвсем младата Камелия Панайотова.
Нека да четат преводите и в САЩ, Китай, Италия и където и да е по света! Аз се гордея с това, че така нареченият ни „малък език“ може да звучи толкова вълшебно в нейните уста!
Книгата е с красивата корица на Христо Гочев!
Ж.И.
Нали сте виждали или поне сте чували за оня необичаен спорт zorbing, който беше патентован от новозенландци през деветдесетте: човек се настанява в едно огромно прозрачно пластмасово или от някаква друга прозрачна и здрава материя кълбо и се спуска по някакъв хълм, може и във вода. Резултатът, казват, е зашеметяващ. Свободен си да разгледаш заобикалящата те действителност от всякакъв ъгъл, даже подпрян само на кутрето си, защото кълбото не само се търкаля надолу, но и се върти във всички посоки, които му подскаже местността и гравитацията. Ето, така си представям литературните светове на Здравка Евтимова: героите и, няма значение хора, животни, дядо Боже Господи, облаци, пролети или тромпети се спускат къде плавно, къде вихрено по хълма на нейното, а и на нашето въображение, само че не един по един, а всички заедно, блъскат се един в друг, някъде прескачат искри, но те всички са толкова ярки, че горкият наблюдател/читател се чуди къде по-напред да гледа! А са толкова ярки заради езика, на който понякога говорят, понякога само мислят, но читателят така или иначе ги следи. Може би най-матовото от всички е кълбото на Елена Билкарката, щурата Елена или „душичке Ленче“, „висока и тънка, дуло на ловджийска пушка, очи тъмни – каквато черна зеницата, толкова черен ирисът около нея. Тясно лице, не остава място за усмивка“, защото там не се чуват много приказки, и докато едни се чудят, „каква е тая отровна жена, дето влачи слана под полата си и трови бостаните“, за други е лечителката, дето и умрял ще вдигне, ако не е съвсем умрял и на Риж Димитър, тартора на хайдуците ще оформи гърба, а това последното не остава ненаказано! До нейното кълбо леко и красиво се търкаля съвсем прозрачното кълбо на „Красивио“ Дамян, съпругът и, дето „Господ сигурно се е загледал да провери как вървят божите работи по земята, секунда не внимавал и направил някои хора красиви без мярка“ и слабохарактерни „като краве сирене“, но пък този човек винаги ще отмести темата към нещо светло.
Няма да досаждам повече на драгия читател със зорбовете, но може би си заслужава да се каже, че както във всички останали книги на Здравка Евтимова и тук противопоставянето е между доброто и злото и цялата тази нескончаема борба е хиперболизирана. От една страна са Елена, Дамян, синът им Христо, болен от любов, малката Димана, която се плаши, да не е изпила пролетта, като е глътнала няколко дъждовни капки, но после, като вижда, че пролетта си вали от небето съвсем като преди си казва:“сега аз съм пролет“ и тя наистина е, Васко големия с акордеона и тромпета, дето дядо Боже Господи му шушне мелодиите и Васко малкия, „момче тънко като керемида“ и с огромно достойнство, а от другата – Риж Димитър и бандата му. Злото не може да победи, но и не може да бъде победено, защото е заложено в ума на човека, а в романа на Здравка Евтимова дори неживата природа действа като човек и оставя следи в съзнанието ни. Пейзажът пак е Радомирското поле, тоя „богат на камъни и бой край“, времето все така е необичайно за сезона: „Отново валеше, на едри парцали – сигурно Господ навиваше облаците на руло. И за да привлече Баба Марта да му бъде най-добър приятел, хващаше белите им краища и ги мяташе над Радомир. Така земята щеше да си помисли, че се е превърнала в небе, защото е завита с облаци, а облаците щяха да си мислят, че най-после са успели да стъпят за малко – като истински хора – на земята. За какво мечтае един облак, освен да се разходи бос по улиците, по поляните и по покривите на Радомир?“ Облаците не бива да тъгуват, защото само те могат да превръщат небето над Радомир в гнездо на звезди, а в този град „дори най-дребните хлапета, такива като Димана“ знаят, „че звездите са рибите на небесните вирове“. Този град търпи всичко, но до време.“Зидари не са построили града, за да стои наведен. Ако тоя град се пречупи, нека земята под него се разпукне.“ Земята не се разпуква, но се появяват невидимите вълци, по скоро само се чува воят им и то не сред зима. Може още да не са победили злото, но хората разпознават в страшните животни свои съюзници: „Воят захапал рижия. Тук Дида и Дона за пръв път усетили каква прелест блика от вълчите гърла. Струвало им се, че глутницата пее.“
Може би съм пристрастна, а аз със сигурност съм пристрастна към творчеството на Здравка Евтимова, но съм съгласна да преглътна не дотам ясната сюжетна линия на романа, който стои по-скоро като навързани отделни разкази, повтарящите се теми и прекалено едностранните персонажи само заради красотата и вълшебството на езика! Прочетох книгата два пъти и съм способна да я отворя на коя да е страница, и да си я чета отново, да поглъщам странните и метафори и почти притчовите и разсъждения, да се разтапям от удоволствие и да се гордея с колегите си англицисти, които сякаш след като са изучили чуждия език са издигнали в култ своя – и Здравка Евтимова, и Емил Андреев, и съвсем младата Камелия Панайотова.
Нека да четат преводите и в САЩ, Китай, Италия и където и да е по света! Аз се гордея с това, че така нареченият ни „малък език“ може да звучи толкова вълшебно в нейните уста!
Книгата е с красивата корица на Христо Гочев!
Ж.И.
July 14, 2024
раздвоен съм.. има ли книгата слаби черти? има. но първите 150 страница бяха така завладяващи. от ревютата, които прочетох, консенсус няма(то за коя книга има де), но от това, което видях хората или много харесват тази книга(и в частност Здравка Евтимова/стилът ѝ на писане), или изобщо не им се нрави.
това което не се харесва - нестандартния начин на писане, дългите километри сравнения, повторения и прочие, на мен лично ми допаднаха(станаха банални едва съвсем в края). стилът на писане на Здравка Евтимова е жив, и това, което описва вълнува(тематиката за семейството, любовта, животът в малките български села, наследствената травма, емиграцията в чужбина в търсене на работа и т.н.), но в край на сметка историята загуби своята нишка и свърши по доста незадоволителен за мен начин.
само, за да перифразирам, нямам против книги, които се лутат, нито пък такива, които имат отворен край(японист, който харесва японската литература лол..), но дори те имат някаква структура, нещо, което извличаш от сюжета - и не че тук нямаше, но беше незавършено, прибързано. бяха поставени основи за една интересна история, и макар че ми беше изключително интересно да наблюдавам премеждията на героите, и подчертах сигурно половината книга понеже беше изпълнена с прекрасни пасажи, краят беше.. не знам как да го опиша дори.
последните педесет-седемдесет страници бяха меко казано трудни за четене. сякаш бяха писани от друг автор или може би е имало замисъл за нещо друго, но в крайна сметка е било зачеркнато. не знам. не съжалявам, че прочетох така книга и определена ще дам поне още един шанс на Здравка Евтимова, но колкото и интригуващ да е стилът ѝ на писане, липсата на структура и разочароващият край не ми позволяват да дам повече от 3 звезди.
това което не се харесва - нестандартния начин на писане, дългите километри сравнения, повторения и прочие, на мен лично ми допаднаха(станаха банални едва съвсем в края). стилът на писане на Здравка Евтимова е жив, и това, което описва вълнува(тематиката за семейството, любовта, животът в малките български села, наследствената травма, емиграцията в чужбина в търсене на работа и т.н.), но в край на сметка историята загуби своята нишка и свърши по доста незадоволителен за мен начин.
само, за да перифразирам, нямам против книги, които се лутат, нито пък такива, които имат отворен край(японист, който харесва японската литература лол..), но дори те имат някаква структура, нещо, което извличаш от сюжета - и не че тук нямаше, но беше незавършено, прибързано. бяха поставени основи за една интересна история, и макар че ми беше изключително интересно да наблюдавам премеждията на героите, и подчертах сигурно половината книга понеже беше изпълнена с прекрасни пасажи, краят беше.. не знам как да го опиша дори.
последните педесет-седемдесет страници бяха меко казано трудни за четене. сякаш бяха писани от друг автор или може би е имало замисъл за нещо друго, но в крайна сметка е било зачеркнато. не знам. не съжалявам, че прочетох така книга и определена ще дам поне още един шанс на Здравка Евтимова, но колкото и интригуващ да е стилът ѝ на писане, липсата на структура и разочароващият край не ми позволяват да дам повече от 3 звезди.
July 12, 2023
тази книга ме плени в началото и тотално отегчи към края. историята за три поколения жени - билкарката, снахата и внучката - е очарователна, макар и начинът, по който опис��а действителнотта на съвременното забравено-от-бога българско село да навява тъга и отчаяние. изкусният стил на Здравка Евтимова си заслужава да бъде отчетен - начинът по който всеки път отново и отново описва с различни думи същите герои, сякаш за пръв път се срещаме с тях. свеж подход, обаче... омръзва. дори досажда на моменти. разбирам какво се опитва да направи, но за мен изгуби пара към края. историята се завърза и така не се отвърза. все отскачаше встрани и се връщаше за малко, само за да отскочи отново. а краят така й не
шапка й свалям за женските й персонажи: до един непоклатими, непримирими, на моменти дори безмилостни, особено една към друга. дори мъжете-скали са пластелин в техните ръце. затова пък повечето мъжки персонажи са изключително постни и тотално безразлични лол (с някои изключения). i guess you can't have it all.
шапка й свалям за женските й персонажи: до един непоклатими, непримирими, на моменти дори безмилостни, особено една към друга. дори мъжете-скали са пластелин в техните ръце. затова пък повечето мъжки персонажи са изключително постни и тотално безразлични лол (с някои изключения). i guess you can't have it all.
May 21, 2023
"Резерват за хора и вълци" е книга пълна с герои архетипи. Емблематични и всепознати.
Историята и е протяжна, но някак си вечно избягала от отегчителното.
Беше ми изключително приятно да прекарам 300 страници в света на Елена Билкарката, Щурото Ленче, както и казва (не)благодарния народ на Старо село.
Единствената ми негативна бележка (да не се бърка със забележка) е че докрай не успях ясно да си представя нито един от героите. През цялото време всеки от тях заемаше едно абстрактно физическо пространство в съзнанието ми въпреки постоянните интродукции, които Здравка Евтимова правеше за всеки един от тях. Негативна е моята бележка, но съм сигурен, че е част от умишлено търсения архетипов ефект.
Историята и е протяжна, но някак си вечно избягала от отегчителното.
Беше ми изключително приятно да прекарам 300 страници в света на Елена Билкарката, Щурото Ленче, както и казва (не)благодарния народ на Старо село.
Единствената ми негативна бележка (да не се бърка със забележка) е че докрай не успях ясно да си представя нито един от героите. През цялото време всеки от тях заемаше едно абстрактно физическо пространство в съзнанието ми въпреки постоянните интродукции, които Здравка Евтимова правеше за всеки един от тях. Негативна е моята бележка, но съм сигурен, че е част от умишлено търсения архетипов ефект.
October 20, 2023
От много време не ми се беше случвало да прочета книга за един ден. На един дъх я изчетох, не можах да я оставя! Първата книга, която чета на този автор, но няма да е последната със сигурност.
December 24, 2023
Здравка Евтимова е богатство.
June 3, 2023
Не е най-хубавото, на което съм попадала от Здравка Евтимова, но пак е трогателно и силно.
June 7, 2023
"Човек лесно се превръща във вълк, но мене ме интересува другото: как от вълк той отново да стане човек.“
November 13, 2022
.....Човек не бива да мечтае, защото не е глупак, но може да помоли за нещо Господа в черквата....
.......Господи, знам, че си претоварен с работа....
......Един град може да остане стъпкан няколко месеца. Ако нервите на хората са изтеглени, изсмукани и сварени на супа- дори година може да остане стъпкан този град. Но после унизен, без мозък, без нерви, по-нищ от просяк, все някой ден, все някой век ще въстане из мрака тревожен на своя живот....."
Здравка Евтимова
.......Господи, знам, че си претоварен с работа....
......Един град може да остане стъпкан няколко месеца. Ако нервите на хората са изтеглени, изсмукани и сварени на супа- дори година може да остане стъпкан този град. Но после унизен, без мозък, без нерви, по-нищ от просяк, все някой ден, все някой век ще въстане из мрака тревожен на своя живот....."
Здравка Евтимова
March 31, 2023
Здравка Евтимова. Това е достатъчно.
January 17, 2024
Първата ми среща с творчеството на Здравка Евтимова е на страниците на “Резерват за хора и вълци”. Въздействаща история, ситуирана в северозапада. Автентична, самобитна и убедителна, тя ни повежда из улиците на Старо село – квартал на Радомир, където се срещаме с различните и герои. Най-натрапчиво и навсякъде присъстваща се усеща немотията и оскотяването на част от хората, до което тя води. Персонажите са от колоритни до плашещи като ясно се усеща доминацията на жените. Мъжете сякаш имат поддържаща роля в този разказ за толкова различни, но все умни и силни жени. Има от всичко характерно за нашите географски ширини – местен бабаит, веща баба, невинни деца и любов, не винаги искрена и трайна, но все пак любов.
Езикът е много богат и въздействащ. Определено Здравка Евтимова има дарбата да борави с думите и да ги превръща в емоции. Темите са на пръв поглед злободневни, но имат една неподозирана дълбочина, която те всмуква и после със седмици не можеш да се оттърсиш от въпросите, които изскачат. Бих прочела и други нейни произведения.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Езикът е много богат и въздействащ. Определено Здравка Евтимова има дарбата да борави с думите и да ги превръща в емоции. Темите са на пръв поглед злободневни, но имат една неподозирана дълбочина, която те всмуква и после със седмици не можеш да се оттърсиш от въпросите, които изскачат. Бих прочела и други нейни произведения.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
April 4, 2024
Първо зачетох хартиеното копие, но поради натовареност изслушах прекрасния прочит на Ангелина Славова... и я изслушах дори два пъти, и бих я изслушала отново.
В големия град ужасно ми липсва този допир със земята, селските хора, ритуалите им, вярванията им, наричанията им и дори клетвите, които помня от детството си. Подобно вълнение у мен предизвикват единствено разказите на Нарине Абгарян, ако трябва да посоча наши съвременни автори, когато определено не намирам точни думи, които да опишат какво е усещането ми за тази проза. :)
Образите... Юнг би открил по тези страници отражения на своите архетипи.
Нечестен, труден, суров товар, но единствен и пълнокръвен живот, който всеки герой стиска със зъби и нокти. Обожавам красотата в грозното, която създава авторката.
В големия град ужасно ми липсва този допир със земята, селските хора, ритуалите им, вярванията им, наричанията им и дори клетвите, които помня от детството си. Подобно вълнение у мен предизвикват единствено разказите на Нарине Абгарян, ако трябва да посоча наши съвременни автори, когато определено не намирам точни думи, които да опишат какво е усещането ми за тази проза. :)
Образите... Юнг би открил по тези страници отражения на своите архетипи.
Нечестен, труден, суров товар, но единствен и пълнокръвен живот, който всеки герой стиска със зъби и нокти. Обожавам красотата в грозното, която създава авторката.
June 29, 2023
Доста тъжно, но за съжаление, истина и ежедневие за много хора. Недосегаемите дерибеи, жените-златотърсачки, които са разкъсвани между това да имат скъпи вещи и да бъдат обичани и обгрижвани, но недостатъчно заможни, приведените да работят в чужбина родители и съпрузи и още, и още невидими съдби...
Прекрасна книга, поне за мен!
Единственото, което отчитам като минус на слушането - на места не става ясно кога започва новия разказ, дали поради кратката пауза или просто навързването на историите и смяната на гледната точка не се съчетават ...
Прекрасна книга, поне за мен!
Единственото, което отчитам като минус на слушането - на места не става ясно кога започва новия разказ, дали поради кратката пауза или просто навързването на историите и смяната на гледната точка не се съчетават ...
January 26, 2023
Може би най-експерименталната книга на Здравка Евтимова.
Нешлифован диамант; самобитен стил в български носии; незабележим преход минало-настояще без натрапване и без педагогика.
Бих поставил и най-висока оценка, но нещо ми е губи. Хепиенд? Категоричност? Бъдещето на такова общество?
И все пак, удоволствие и напрежение докрай!
Нешлифован диамант; самобитен стил в български носии; незабележим преход минало-настояще без натрапване и без педагогика.
Бих поставил и най-висока оценка, но нещо ми е губи. Хепиенд? Категоричност? Бъдещето на такова общество?
И все пак, удоволствие и напрежение докрай!
March 7, 2024
Великолепна книга. Поглъща те! Не може човек да я остави. Четеш и те боли, и ти е мило, и те свива сърцето, и четеш, и се усмихваш, и те гали текстът тъй поетичен, прям, дързък, жив. И картините се редят една след друга, и героите те хващат за ръка и те водят в техния си свят който е нашия. Уникална книга!
March 15, 2025
Started off good but then it mixed too many different styles and it ended up really bad. I loved some of her expressions and it’s nice to read modern literature written by someone from your region, especially in the aria of Pernik and Radomir In Bulgaria.
I bought her on book called Кръв от къртица. We’ll see.
I bought her on book called Кръв от къртица. We’ll see.
June 22, 2024
Рядко се случва да оставя книга незавършена, но уви не мога да издържа този брутализъм. Героите са толкова истински и първични в жестокостта си един към друг, че просто не мога да продължа.
Определено не е лоша книга, но не ми е по вкуса.
Определено не е лоша книга, но не ми е по вкуса.
November 4, 2022
За първи път чета Здравка Евтимова, но определено книгата ми беше доста странна. Не бих казал лоша, но не и нещо впечатляващо.
November 10, 2024
my mind every time it's baba elena's pov - WHO'S THIS DIVA?????
August 25, 2025
Нито героите, нито сюжетът, нито стилът на книгата ми допаднаха. Някак плоски, сиви и предвидими за мен бяха персонажите.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews