What do you think?
Rate this book
Белези от рая
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си.
"А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода."
През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници.
Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство.
Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси... и една любов - омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, което обгражда скалистите добруджански брегове.
"А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода."
През 30-те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна Добруджа, където суровата действителност все още е диктувана от юмрука на румънските управници.
Година по-рано баща му е потърсил препитание при същия чорбаджия, но когато идва разпус, той така и не се прибира у дома. Решен да разкрие какво се е случило, Йорго тръгва по следите му, които го въвличат в размирната атмосфера на една райска земя, разкъсвана между световните интереси и вътрешните борби за власт и богатство.
Вместо отговори, момъкът открива все повече и повече въпроси... и една любов - омагьосваща, но и бурна и опасна като морето, което обгражда скалистите добруджански брегове.
384 pages, Paperback
Published January 1, 2022
144 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
June 22, 2022
От два дена се чудя какво да напиша за този роман. Толкова силно ми напомня за ученическите ми години, когато четяхме и анализирахме добрите стари български автори, че се ужасявам от настоящата си неспособност да направя анализ на творбата, както някога. Защото Белези от рая сякаш наистина не принадлежи на времето, в което живеем днес. Дори бих казала, че книгата е пълна противоположност на модерната проза. Трудно ми е да повярвам, че е написана сега, и то от сравнително млад човек. Описанията на добруджанското село, хората, природата са като пейзаж на импресионист, който умее да борави с особено богата палитра от цветове. Авторът ни пренася в един друг свят, който знаем, че е съществувал, слушали сме за него, но го забравяме. Говори ни на език, който разбираме, но вече не умеем да ползваме. Думи, които са в пасивния ни речник, вече на изчезване и такива, които изобщо не знаем. Изречения, които сме неспособни да произнесем. Такава красота на изказа, от която направо ти става неудобно. Същевременно сюжетът е толкова завладяващ, че не можеш да оставиш книгата. А като свърши, идва тъгата - че вече си я прочел, че няма още. Кога ли пак ще можем да прочетем нещо подобно…
April 24, 2024
Доволен съм, но определено мисля, че не е книга за всеки. Ако ви се чете история, която е написана така все едно авторът е живял преди около сто години и по един много особен начин да ви върне в ученическите ви години, когато сме чели българските класици, мога да ви препоръчам “Белези от рая”. Сега може би ще има хора, които ще ме опровергаят, но това направи тази история с мен. Чисто сюжетно на мен не ми беше важно какво и как ще се случи, но чисто атмосферно ми беше важно автора да остане там, в онези години, на онези места. Книга емоция, книга преживяване.
November 18, 2024
Хубав роман е написал Добри Станчов, като около чисто житейските истории в чифлика в Южна Добруджа е успял да заплете и една тънка, но майсторска криминална нишка. Личи си, че е действал внимателно и в проучванията си за бита и поминъка на хората от ония времена, без да пренебрегне бурната историческа обстановка. В четивото имаше от всичко, а финалът пък си направо чист хорър – бравос!
May 30, 2022
“Белези от рая” от Добри Станчов. Има книги, които ни предлагат забавление или бягство от реалността, има и такива, които ти предъвкват мъдрости, които читателят знае, но има нужда да му бъдат изплюти и обяснени наготово. Има и трети вид книги - които имат добавена стойност и осмислят думата литература. "Белези от рая" е от третия вид. Написана на езика, на нашите дядовци, тя ни пренася сто години назад в предадената от Великите сили на румънците Добруджа. С пълнокръвните си герои и завладяващия сюжет, спокойно може да се окичи с прозвищата "съвременна класика" и "задължителен роман". Препоръчвам.
October 24, 2023
В някои книги главните герои са хората, буквалните главни герои. В други главен герой е епохата. Има обаче книги, в които главен герой е мястото. И тази е една от тях.
Добруджа, края на първата световна война.
Историята, която се разказва в "Белези от рая" е сиромашка. История за българското село, за обикновените добруджанци, които с пот и мъка си изкарват хляба. История, която се развива бавно, на моменти досадно, изглежда, че нищо не се случва. Някъде към средата силно се замислях дали да не я оставя. Авторът напластява слой след слой атмосфера. Не знам как да изразя усещането си по друг начин. За мен първата половина на книгата беше "строене на декори", за да може действието да се развие във втората половина. И това е доста рисково решение, защото се иска много търпение да превалиш тази първа половина.
Оттам-нататък книгата тръгна много по-леко и увлекателно, и беше много по-жива в очите ми (заради вече "построените декори").
Краят... краят не ми хареса.
Когато я завърших, бях готова да дам пет звезди. Основната причина е, че родът на татко е от Добруджа и тази книга за мен беше като завръщане към миналото. Изказът, описанията на полята, на морето, на вятъра, всичко ми беше носталгично. Хубаво ми беше, докато четях.
Оставям четири звезди, ама кой знае кога ще се върна, за да ги направя пет.
Но във всеки случай за мен това е книга, която си струва да се прочете. Не е лесна книга, но ще остане с вас.
П.П. Авторът е оставил бележка, че не претендира за историческа достоверност и някои от от годините и имената умишлено са сгрешени.
Добруджа, края на първата световна война.
Историята, която се разказва в "Белези от рая" е сиромашка. История за българското село, за обикновените добруджанци, които с пот и мъка си изкарват хляба. История, която се развива бавно, на моменти досадно, изглежда, че нищо не се случва. Някъде към средата силно се замислях дали да не я оставя. Авторът напластява слой след слой атмосфера. Не знам как да изразя усещането си по друг начин. За мен първата половина на книгата беше "строене на декори", за да може действието да се развие във втората половина. И това е доста рисково решение, защото се иска много търпение да превалиш тази първа половина.
Оттам-нататък книгата тръгна много по-леко и увлекателно, и беше много по-жива в очите ми (заради вече "построените декори").
Краят... краят не ми хареса.
Когато я завърших, бях готова да дам пет звезди. Основната причина е, че родът на татко е от Добруджа и тази книга за мен беше като завръщане към миналото. Изказът, описанията на полята, на морето, на вятъра, всичко ми беше носталгично. Хубаво ми беше, докато четях.
Оставям четири звезди, ама кой знае кога ще се върна, за да ги направя пет.
Но във всеки случай за мен това е книга, която си струва да се прочете. Не е лесна книга, но ще остане с вас.
П.П. Авторът е оставил бележка, че не претендира за историческа достоверност и някои от от годините и имената умишлено са сгрешени.
June 15, 2023
"За да разбереш колько шербетлия е една любов, тя изпървом като пелин трябва да ти нагорчи под езика."
Изключително бързо прочетох историята на чифлика в Саръмеше и неговите обитатели. Историята е многолика, а това, че е написана на добруджанския диалект от онова време я прави още по-симпатична. Описанията на природата и някои от героите ми напомняха много на Йовков и неговите "Вечери в Антимовския хан". Може би защото в описанията личи авторовата любов към Добруджа и нейните отрудени хора (макар и в различен исторически период), така както ги е обичал и самият Йовков.
Няма да се спирам на сюжета, защото рискувам да издам нещо, но вярвам, че ще се хареса на всички, които обичат творчеството на Йовков, Елин Пелин. Също така ако сте от Добруджанския край или имате роднини от там - направо си е задължително четиво.
Макар да съм от друга част на България, много от диалектните думи ми бяха добре познати, тъй като съм ги чувала от моите баби и са се използвали в семейството ми. Голяма част от тях са турцизми, които са пуснали корени в речта ни и доста от тях се срещат и до днес. В края на книгата са събрани всички диалектни думи с техните значения, което си е истинска Съкровищница.
Историческият период в книгата е друг любопитен елемент, защото малко е писано за годините, в които Южна Добруджа е била част от Румъния и за живота на българите, останали да живеят там.
Поздравления за автора и издателството, дали живот на тази сладкодумна творба!
Изключително бързо прочетох историята на чифлика в Саръмеше и неговите обитатели. Историята е многолика, а това, че е написана на добруджанския диалект от онова време я прави още по-симпатична. Описанията на природата и някои от героите ми напомняха много на Йовков и неговите "Вечери в Антимовския хан". Може би защото в описанията личи авторовата любов към Добруджа и нейните отрудени хора (макар и в различен исторически период), така както ги е обичал и самият Йовков.
Няма да се спирам на сюжета, защото рискувам да издам нещо, но вярвам, че ще се хареса на всички, които обичат творчеството на Йовков, Елин Пелин. Също така ако сте от Добруджанския край или имате роднини от там - направо си е задължително четиво.
Макар да съм от друга част на България, много от диалектните думи ми бяха добре познати, тъй като съм ги чувала от моите баби и са се използвали в семейството ми. Голяма част от тях са турцизми, които са пуснали корени в речта ни и доста от тях се срещат и до днес. В края на книгата са събрани всички диалектни думи с техните значения, което си е истинска Съкровищница.
Историческият период в книгата е друг любопитен елемент, защото малко е писано за годините, в които Южна Добруджа е била част от Румъния и за живота на българите, останали да живеят там.
Поздравления за автора и издателството, дали живот на тази сладкодумна творба!
August 8, 2024
Страхотна книга, остави ме без думи! Колкото и да си мислех, че няма с какво да ме изненада, романът поддържаше интереса ми докрай с неочакваните разкрития по време на целия сюжет. Вплитането на любовната история като второстепенна сюжетна линия, за да се превърне в главна накрая, много ми допадна, някак леко ми вървеше по периферията на главния сюжет през цялото време.
Въпреки че не съм особено голям почитател на дългите описания, смятам, че всяко описание тук беше на мястото си, за да е в унисон със случващото се, и най-вече, за да е в унисон с чувствата на героите в дадения момент.
Диалектът идва малко в повече на моменти и някой може и да се "загуби в превода", тъй като има и доста архаизми, но аз като един филолог оценявам това като израз на богатството на езика и смятам, че допринася за автентичността на текста. Именно употребата на диалекта, заедно с архаизмите, спомогна за това усещане на уют и магия, което ми донесе тази книга. Авторът успя да ме пренесе 100 години назад във времето и ме накара да усетя всяка една частица от обстановката по онова време.
Въпреки че не съм особено голям почитател на дългите описания, смятам, че всяко описание тук беше на мястото си, за да е в унисон със случващото се, и най-вече, за да е в унисон с чувствата на героите в дадения момент.
Диалектът идва малко в повече на моменти и някой може и да се "загуби в превода", тъй като има и доста архаизми, но аз като един филолог оценявам това като израз на богатството на езика и смятам, че допринася за автентичността на текста. Именно употребата на диалекта, заедно с архаизмите, спомогна за това усещане на уют и магия, което ми донесе тази книга. Авторът успя да ме пренесе 100 години назад във времето и ме накара да усетя всяка една частица от обстановката по онова време.
November 20, 2022
Грехът и възмездието в „Белези от Рая“ – Добри Станчов (изд. "Лемур", 2022)
„Белези от Рая“ от Добри Станчов ме прегърна уютно, хвана ме за ръка и ме върна назад във времето - накара ме да отместя завесата на прашасалия прозорец и да надникна в годините на младостта на моите прабаби и дядовци. Тях си пре��ставях, докато четях, и се питах дали и техните животи са били такива. Разхождах се като невидим гост сред героите в тази история, сядах до тях и слушах разговорите им, вървях рамо до рамо с тях, когато оставаха сами в мислите си, и размишлявах върху паралелите между греха и съдбата. По-големи ли сме от греховете си или точно равни на тях и всеки получава своето възмездие?
Много плътни образи е изградил Добри Станчов, много живи – такива, на които можеш да повярваш, такива, в чиито обувки можеш да влезеш – да се погледнеш отвътре, да се смириш и да признаеш, че нищо човешко не ти е чуждо. Техните мисли са и твои, мечтите им са и твои, паденията, както и наказанието, което получават.
Неслучайно, може би, дейстивето на романа се развива в селце близо до Каварна – земен рай, събрал в себе си силата на природните стихии – плодородната земя на Добруджа, близостта до морето, откритите за силата на вятъра житни полета. Това е Раят, който героите тук не зачитат и сквернят. И именно тук идва четвъртата стихия - огънят като Божи съдник със своята сила - за да очисти греховете, да въздаде своето възмездие.
Даниела
20.11.2022 г., гр. Ямбол
„Белези от Рая“ от Добри Станчов ме прегърна уютно, хвана ме за ръка и ме върна назад във времето - накара ме да отместя завесата на прашасалия прозорец и да надникна в годините на младостта на моите прабаби и дядовци. Тях си пре��ставях, докато четях, и се питах дали и техните животи са били такива. Разхождах се като невидим гост сред героите в тази история, сядах до тях и слушах разговорите им, вървях рамо до рамо с тях, когато оставаха сами в мислите си, и размишлявах върху паралелите между греха и съдбата. По-големи ли сме от греховете си или точно равни на тях и всеки получава своето възмездие?
Много плътни образи е изградил Добри Станчов, много живи – такива, на които можеш да повярваш, такива, в чиито обувки можеш да влезеш – да се погледнеш отвътре, да се смириш и да признаеш, че нищо човешко не ти е чуждо. Техните мисли са и твои, мечтите им са и твои, паденията, както и наказанието, което получават.
Неслучайно, може би, дейстивето на романа се развива в селце близо до Каварна – земен рай, събрал в себе си силата на природните стихии – плодородната земя на Добруджа, близостта до морето, откритите за силата на вятъра житни полета. Това е Раят, който героите тук не зачитат и сквернят. И именно тук идва четвъртата стихия - огънят като Божи съдник със своята сила - за да очисти греховете, да въздаде своето възмездие.
Даниела
20.11.2022 г., гр. Ямбол
May 23, 2024
Живописното и опияняващо писане на Добри Станчов го превръща в един съвременен Елин Пелин.А историята.....просто трябва да се прочете, да се усети.
Отдавна не бях попадала на български автор, който толкова умело може да изгражда правдоподобни герои, които да ти влязат под кожата, и техните трепети и тревоги, да станат и твои.
Роман за човешките истории, тези свързани с всичко най-хубаво на този свят, и тези, които ти късат сърцето.
Отдавна не бях попадала на български автор, който толкова умело може да изгражда правдоподобни герои, които да ти влязат под кожата, и техните трепети и тревоги, да станат и твои.
Роман за човешките истории, тези свързани с всичко най-хубаво на този свят, и тези, които ти късат сърцето.
April 25, 2023
„Белези от рая” Добри Станчов
Без дъх. Давещ се в сълзи накрая, а може би и не само, те оставя тази книга. От самото начало те държи за гушата здраво. Ту те извисява в радостни спомени, ту те изпепелява от тъга и меланхолия. Гневи те, разпилява те като лист от вятъра по хрониките на българщината. Цери те и те разболява. Изненадва те и те зарязва, свършвайки накрая, безмълвен, екзалтиран и в едно особено състояние на духа. Влиза в душата ти и завинаги там остава.
„Белези от рая” е българска история. Една твърде реалистична приказка, която ни шамаросва през лицето, за да си спомним и никога да не забравяме: род, корен, миналото си. „Забравили сакралните български традиции и обичаи, младите твърде бърже забравят и корена си и го удрят на разгул”. Категорично може да се нареди до най-бележитите и великолепни наши творби от онова време, много преди да се родим. Добри Станчов като неин автор по нищо не отстъпва на именитите ни прадеди, които са оставили незаличим белег в българската литература. Нещо повече, като наш съвременник той буквално прави на пух и прах всички представи за млад автор, защото пише като човек живял много животи, там някъде отдавна. Тази книга не може да бъде написана само със задълбочени проучвания, които определено са безспорен факт. Тя е изживяна.
За мен тази история бе много лична. Моят корен и жилката ми са точно от този „рай” – Добруджа. Баба ми и дядо ми са изселници от Гаргалък по времената, в които се развива действието към края на книгата. Другият ми дядо е от Черковна, Силистренско. Израснах с архаичните слова, които вече са излезли от употреба. С турцизмите и диалектните словоформи. Когато четяхме произведения на Йовков, Елин Пелин, Вазов и останалите велики наши творци, разбирах по-голямата част /ако не и всичко/ от съдържанието им. Имах честта да науча много за бита на българите от старо време не само в спомените преразказани от близките ми хора, но и участвайки активно в онова, което бяха си запазили от него, когато мен вече ме имаше.
Когато започнах да чета тази книга нямах никакви очаквания. Само забелязвайки за какво ще се разказва в нея като място и време усетих приятна носталгия по едни хора и мигове, които отдавна вече не са сред нас. По едни истории от детството. Изживяването ми с романа е нещо, което не мога да ви опиша с думи. Дълбоко, лично, разтърсващо.
Извън моите собствени пристрастия, това е великолепно написана книга. Толкова изкусно, че чак настръхвам. Тя разказва за човека във всичките му проявления и нрави. За една невъзможна и обречена любов, която е готова на всичко, за да просъществува, дори и да умре физически и тленно. За алчността, която не се спира пред нищо и превръща човека в убиец. За ламтежите, гордостта, яростта. За сиромашкия начин на мислене на българина, примирил се с тиранията и свеждащ покорна главица, за да не бъде отсечена със сабя. За духа, който се бунтува и никога не престава да се бори в името на родината. За българското в най-чистия му и красив облик, но и в най-кървавия и жесток. За човешките грехове. За „времето, което не лекува душевни рани”. За ония що сме готови да нарочим за най-големи дяволи, а именно те ни измъкват от огъня и за тия, които вярваме, че са най-читави, а точно те ще го запалят, за да ни изгорят живи. „То…дяволът най-често сред хората ходи, ама трудно се познава, че много лица има и все невинни”. За тайните, патриархата, уредените венчавки, не по любов, а принуда. За семейството като институция градена на лицемерие, фалш и лъжи. За фанатизма на убежденията скрит зад власт, имане и пари. За дановете, които рано или късно всеки си плаща като неизбежна участ. За”косвените” жертви, които понякога несправедливо падат бездиханни по повелите на собствената си съдба. „Надвисналата над главите им млада луна, друг път приличаща на златна паричка, сега наподобяваше гнойна рана, узряла, готова да се пукне и да напръска земята с болката си”. „Животът е несправедлив, знаеш, затова и трябва да грабим с пълни шепи от щастието, докато е склонен да го раздава на половин цена”.
Прочетете обезателно тази книга! Ако сте сред късметлиите като мен, които са имали честта да се докоснат и персонално до този свят чрез дедите си, да познават отблизо земеделски, селски труд, работата по животните и всички ония битовизми, които съпровождаха живота не много отдавна, то ще се влюбите толкова безвъзвратно в нея, че никога няма да я забравите. Дори и да не сте ще се обогатите по неподражаем начин, ако успеете да я разберете. За това ще ви спомогне „съкровищницата” в самия ѝ край, там на последните страници.
И за финал ще кажа, че мога да говоря и пиша още много за преживяванията си сред листите изпълнени с толкова много смисъл и любов, скрити зад изящните корици, но колкото и още да ви разказвам, ако не се потопите сами в книгата, нищо няма да е същото. Определено „Безели от рая” на Добри Станчов се превръща в една най-силните и добри книги не само от началото на годината до момента, а и като цяло.
Без дъх. Давещ се в сълзи накрая, а може би и не само, те оставя тази книга. От самото начало те държи за гушата здраво. Ту те извисява в радостни спомени, ту те изпепелява от тъга и меланхолия. Гневи те, разпилява те като лист от вятъра по хрониките на българщината. Цери те и те разболява. Изненадва те и те зарязва, свършвайки накрая, безмълвен, екзалтиран и в едно особено състояние на духа. Влиза в душата ти и завинаги там остава.
„Белези от рая” е българска история. Една твърде реалистична приказка, която ни шамаросва през лицето, за да си спомним и никога да не забравяме: род, корен, миналото си. „Забравили сакралните български традиции и обичаи, младите твърде бърже забравят и корена си и го удрят на разгул”. Категорично може да се нареди до най-бележитите и великолепни наши творби от онова време, много преди да се родим. Добри Станчов като неин автор по нищо не отстъпва на именитите ни прадеди, които са оставили незаличим белег в българската литература. Нещо повече, като наш съвременник той буквално прави на пух и прах всички представи за млад автор, защото пише като човек живял много животи, там някъде отдавна. Тази книга не може да бъде написана само със задълбочени проучвания, които определено са безспорен факт. Тя е изживяна.
За мен тази история бе много лична. Моят корен и жилката ми са точно от този „рай” – Добруджа. Баба ми и дядо ми са изселници от Гаргалък по времената, в които се развива действието към края на книгата. Другият ми дядо е от Черковна, Силистренско. Израснах с архаичните слова, които вече са излезли от употреба. С турцизмите и диалектните словоформи. Когато четяхме произведения на Йовков, Елин Пелин, Вазов и останалите велики наши творци, разбирах по-голямата част /ако не и всичко/ от съдържанието им. Имах честта да науча много за бита на българите от старо време не само в спомените преразказани от близките ми хора, но и участвайки активно в онова, което бяха си запазили от него, когато мен вече ме имаше.
Когато започнах да чета тази книга нямах никакви очаквания. Само забелязвайки за какво ще се разказва в нея като място и време усетих приятна носталгия по едни хора и мигове, които отдавна вече не са сред нас. По едни истории от детството. Изживяването ми с романа е нещо, което не мога да ви опиша с думи. Дълбоко, лично, разтърсващо.
Извън моите собствени пристрастия, това е великолепно написана книга. Толкова изкусно, че чак настръхвам. Тя разказва за човека във всичките му проявления и нрави. За една невъзможна и обречена любов, която е готова на всичко, за да просъществува, дори и да умре физически и тленно. За алчността, която не се спира пред нищо и превръща човека в убиец. За ламтежите, гордостта, яростта. За сиромашкия начин на мислене на българина, примирил се с тиранията и свеждащ покорна главица, за да не бъде отсечена със сабя. За духа, който се бунтува и никога не престава да се бори в името на родината. За българското в най-чистия му и красив облик, но и в най-кървавия и жесток. За човешките грехове. За „времето, което не лекува душевни рани”. За ония що сме готови да нарочим за най-големи дяволи, а именно те ни измъкват от огъня и за тия, които вярваме, че са най-читави, а точно те ще го запалят, за да ни изгорят живи. „То…дяволът най-често сред хората ходи, ама трудно се познава, че много лица има и все невинни”. За тайните, патриархата, уредените венчавки, не по любов, а принуда. За семейството като институция градена на лицемерие, фалш и лъжи. За фанатизма на убежденията скрит зад власт, имане и пари. За дановете, които рано или късно всеки си плаща като неизбежна участ. За”косвените” жертви, които понякога несправедливо падат бездиханни по повелите на собствената си съдба. „Надвисналата над главите им млада луна, друг път приличаща на златна паричка, сега наподобяваше гнойна рана, узряла, готова да се пукне и да напръска земята с болката си”. „Животът е несправедлив, знаеш, затова и трябва да грабим с пълни шепи от щастието, докато е склонен да го раздава на половин цена”.
Прочетете обезателно тази книга! Ако сте сред късметлиите като мен, които са имали честта да се докоснат и персонално до този свят чрез дедите си, да познават отблизо земеделски, селски труд, работата по животните и всички ония битовизми, които съпровождаха живота не много отдавна, то ще се влюбите толкова безвъзвратно в нея, че никога няма да я забравите. Дори и да не сте ще се обогатите по неподражаем начин, ако успеете да я разберете. За това ще ви спомогне „съкровищницата” в самия ѝ край, там на последните страници.
И за финал ще кажа, че мога да говоря и пиша още много за преживяванията си сред листите изпълнени с толкова много смисъл и любов, скрити зад изящните корици, но колкото и още да ви разказвам, ако не се потопите сами в книгата, нищо няма да е същото. Определено „Безели от рая” на Добри Станчов се превръща в една най-силните и добри книги не само от началото на годината до момента, а и като цяло.
February 21, 2024
Страхотна история, книгата си заслужава. Държи те под напрежение и те увлича да четеш за тези времена и светове, когато нещата са били различни. Простички и безкрайно сложни. Единственото, което не ми хареса, е диалектът. Трудно се потапям изцяло в историята, когато езикът е тъй специфичен и далечен от мен.. но до края вече свикнах и с него май.. така ме заплени.
June 5, 2024
От 4-те книги на български автори, които прочетох в последния месец, тази най-много ми хареса. Историята не е кой знае каква, но има мистерия, която ти подържа интереса.
Накратко: главният ни герой издирва баща си, който е изчезнал и той е сигурен, че е мъртъв. Тази кукичка в сюжета те кара да искаш да продължиш да четеш до края, за да разбереш какво точно се е случило. И въпреки че имаше излишни описания, подробности, които можеше да бъдат спестени, развоят на събитията е много задоволителен.
Хареса ми как цялата история беше една спокойна, развиваше се плавно и изведнъж на финала така рязко избухна, че чак се изненадах, когато стигнах последната страница.
Има много теми вплетени вътре - и житейски, и социални. Писането е красиво - в стил класиците в българската литература. На моменти диалектът ми идваше в повече, но се преживява.
Най-вече заради финалът, книгата ще ми остави положителна нагласа към автора и историята. Особено като знам, че има легенда, че нещата, които се случват на част от героите са истина.
Накратко: главният ни герой издирва баща си, който е изчезнал и той е сигурен, че е мъртъв. Тази кукичка в сюжета те кара да искаш да продължиш да четеш до края, за да разбереш какво точно се е случило. И въпреки че имаше излишни описания, подробности, които можеше да бъдат спестени, развоят на събитията е много задоволителен.
Хареса ми как цялата история беше една спокойна, развиваше се плавно и изведнъж на финала така рязко избухна, че чак се изненадах, когато стигнах последната страница.
Има много теми вплетени вътре - и житейски, и социални. Писането е красиво - в стил класиците в българската литература. На моменти диалектът ми идваше в повече, но се преживява.
Най-вече заради финалът, книгата ще ми остави положителна нагласа към автора и историята. Особено като знам, че има легенда, че нещата, които се случват на част от героите са истина.
June 1, 2023
"Белези от рая" докосва по един тънък и специфичен начин. Усещането докато четеш книгата, е че сякаш е писана точно във времето, за което разказва, а това я прави още по-въздействаща и пренасяща те в един друг, отминал свят, който все още обаче е и толкова присъщ за някои хора, останали там, в онова време с бита си, начина си на изговаряне на думите и биенето на сърцето.
Може би ме изненада това й въздействие върху мен, не очаквах толкова силно да ми станат познати героите, за които продължавах да мисля, дори когато страниците на книгата вече бяха затворени.
Може би и долових нещо от ��ози отминал свят, понеже и моята семейна история донякъде е тръгнала от тези земи и нещо, което е останало само в разказите на моята баба някъде там, неуловено, незапомнено и недооценено от мен, придоби един друг, магичен облик и ме накара да съжалявам, че не я слушах повече, когато се връщаше там, в тези спомени, напуснала ги още на 14 години.
Може би и ако не бях виждала морето по този северен бряг, нямаше толкова много да ми говорят картините, описани в книгата, но четейки ги, затваряйки очи, аз отивах там, на този едновременно привличащ и враждебен бряг, който ти дава едно невидимо спокойствие и в същото време страх от необятното и непознатото.
Силно се надявам книгата да достигне до повече читатели. Рядко пиша за някоя прочетена книга, защото рядко имам правилните думи да опиша, какво съм усетила. Този път исках да оставя и аз своите мисли, дано накарат и още някой да усети същото като мен.
Четете!
Може би ме изненада това й въздействие върху мен, не очаквах толкова силно да ми станат познати героите, за които продължавах да мисля, дори когато страниците на книгата вече бяха затворени.
Може би и долових нещо от ��ози отминал свят, понеже и моята семейна история донякъде е тръгнала от тези земи и нещо, което е останало само в разказите на моята баба някъде там, неуловено, незапомнено и недооценено от мен, придоби един друг, магичен облик и ме накара да съжалявам, че не я слушах повече, когато се връщаше там, в тези спомени, напуснала ги още на 14 години.
Може би и ако не бях виждала морето по този северен бряг, нямаше толкова много да ми говорят картините, описани в книгата, но четейки ги, затваряйки очи, аз отивах там, на този едновременно привличащ и враждебен бряг, който ти дава едно невидимо спокойствие и в същото време страх от необятното и непознатото.
Силно се надявам книгата да достигне до повече читатели. Рядко пиша за някоя прочетена книга, защото рядко имам правилните думи да опиша, какво съм усетила. Този път исках да оставя и аз своите мисли, дано накарат и още някой да усети същото като мен.
Четете!
December 1, 2024
Прекрасната българска литература…
October 27, 2024
Много хубава и българска книга! Книга, която трябва да достигне до повече хора. Книга, която трябва да се изучава в училище. Последните няколко дни живях и дишах с усещането за онова време. Изплуваха в ума ми и много хубави спомени от детството ми на село, когато всичко беше много по-просто и по-истинско. А края беше.. УАУ, много ме изненада, не го очаквах! Автора има огромен талант, а българската литература има нужда от още такива съкровища.
October 21, 2024
Не знам какво да напиша за тази книга, освен че краят й ме продължи и остави черна нотка в душата ми…
Красива история, написана по страхотен начин, изцяло на диалект, изпълнена с ценностите на българщината.
Остави ме в ступор, когато в последната глава се разкри всичко и този край… защо трябваше да има такъв край? 😭
5⭐️
Няма как да дам по-ниска оценка, тази книга заслужава много пъти по 5…
Красива история, написана по страхотен начин, изцяло на диалект, изпълнена с ценностите на българщината.
Остави ме в ступор, когато в последната глава се разкри всичко и този край… защо трябваше да има такъв край? 😭
5⭐️
Няма как да дам по-ниска оценка, тази книга заслужава много пъти по 5…
August 25, 2023
Обожавам историите за българското минало. Те са ми толкова близки и ме изпълват хем с радост, хем с тъга какво е било преди, как са живяли задружно хората и са се радвали и на малкото, което имат. Авторът ни предлага една пропита с мъка история, която ни показва, че превратностите на съдбата могат да те отведат на неподозирани места и до те накарат да извършиш немислими дела. Хареса ми, просълзи ме, къде от смях, къде от тъга. Заобичах героите, а добруджанския диалект предизвикваше усмивки с колорита си.
Поздравления за Добри Станчов! Справил се е страхотно и ни показва, че и в българските автори "има хляб". Препоръчвам!
Поздравления за Добри Станчов! Справил се е страхотно и ни показва, че и в българските автори "има хляб". Препоръчвам!
December 22, 2023
"Езикът на нашите деди е гласът на нашите корени."
"Ако има рай, то той е там, дето тежиш на мястото си."
"Всеки може да държи пушка, но не всеки е роден да бъде будител и радетел за българщината. "
"Ако има рай, то той е там, дето тежиш на мястото си."
"Всеки може да държи пушка, но не всеки е роден да бъде будител и радетел за българщината. "
March 8, 2025
Тази книга надмина очакванията ми - знаех, че ще се потопя в духа на Добруджа от началото на ХХ век, пресъздаден чрез автентичната реч на местните жители - зевзеците в кръчмата, овчарите и чорбаджиите, знаех, че ще има и драматична любовна история, но истински интригуваща беше криминалната загадка, която се разплита в течение на повествованието, разкрива дълбоко пазени тайни и претърпява неочаквани обрати, докато се наредят всички, пръснати из страниците, парченца от пъзела. Краят ме натъжи, разбира се, но и не си представям по-добър завършек на романа.
July 23, 2024
Душата ми плаче. Тръгнах с толкова смесени чувства, а сега... сега просто ми се иска да се върна няколко назад и да не посягам към тази книга, за да запазя емоционалната си стабилност. Затваряйки и последната страница, читателят никога вече няма да бъде същия.
July 19, 2024
Като машина на времето романът пренася в неизвестни исторически времена, развиващи се в Добруджа...през 30-те години на миналия век. Думите, с които твори авторът са изключително живописни и красиви, някои толкова далечни и непознати за нас съвременните читатели- редки, остарели, диалектни, но доказващи силата на българския жаргон. Книгата завършва със съкровищница включваща значението на всички тези думи и изрази. Чете се неусетно, а чувството е трудно да се опише с думи, защото всяко едно изречение те прави съучастен и съпричастен. Настръхнах от трагичния край!
"Двамата влюбени се опитваха да държат любовта си скрита от любопитните хорски очи и непокътната от капризите и прищевките на времето. Пазеха я в тайна, заключена в душите им, като сандък със съкровище, който всеки би посегнал да открадне заради богатството в него. "
"Меня да питаш, вслушай се ти в думите на Стефан Клюнчев. Аз от него съм чувал, че по-голямо оружие от книгата няма."
"Няколко бучки пръст се отскубнаха от гъстия мрак над главата му и се сурнаха по пътечката, спирайки се в краката му. Секунди след това фигурата доби обем, сетне форма и очертания, докато пред погледа му не изникна Калина. Щом го съзря, девойката се втурна към него, за да се хвърли в разперените му обятия. Слели се в едно цяло, ръцете им започнаха да докосват лицето на другия- устните, очите, носа и брадичката, все едно се преоткриваха в един лишен от визуален допир свят."
"Двамата влюбени се опитваха да държат любовта си скрита от любопитните хорски очи и непокътната от капризите и прищевките на времето. Пазеха я в тайна, заключена в душите им, като сандък със съкровище, който всеки би посегнал да открадне заради богатството в него. "
"Меня да питаш, вслушай се ти в думите на Стефан Клюнчев. Аз от него съм чувал, че по-голямо оружие от книгата няма."
"Няколко бучки пръст се отскубнаха от гъстия мрак над главата му и се сурнаха по пътечката, спирайки се в краката му. Секунди след това фигурата доби обем, сетне форма и очертания, докато пред погледа му не изникна Калина. Щом го съзря, девойката се втурна към него, за да се хвърли в разперените му обятия. Слели се в едно цяло, ръцете им започнаха да докосват лицето на другия- устните, очите, носа и брадичката, все едно се преоткриваха в един лишен от визуален допир свят."
June 13, 2024
Прекрасни описания и атмосфера. Автора наистина те пренася назад във времето и те кара почти да усетиш миризмите, повее на вятъра, да чуеш звънците а овцете и сутрешните шумове на пробуждащия се чифлик.
Героите също бяха живи, пълнокръвни и достоверни. Любовната драма обаче ми дойде малко повече и затова свалих една звезда. Кой с кого спал, кой на кого бил дъщеря, чии баща какво направил на бащата на другия и т.н наистина ми дойде малко в стил сапунен сериал. Особено това накрая с Калина Сякаш автора е започнал с едн аидея и после някъде по средата си е променил мнението и към края пак се е сетил за първоначалната идея.
Но като цяло книгата много ми хареса, отдавна не бях попадала на толкова хубав и достоверен исторически роман който наистина да успее да ти покаже едно отминало време.
Героите също бяха живи, пълнокръвни и достоверни. Любовната драма обаче ми дойде малко повече и затова свалих една звезда. Кой с кого спал, кой на кого бил дъщеря, чии баща какво направил на бащата на другия и т.н наистина ми дойде малко в стил сапунен сериал. Особено това накрая с Калина Сякаш автора е започнал с едн аидея и после някъде по средата си е променил мнението и към края пак се е сетил за първоначалната идея.
Но като цяло книгата много ми хареса, отдавна не бях попадала на толкова хубав и достоверен исторически роман който наистина да успее да ти покаже едно отминало време.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews