What do you think?
Rate this book
Многорукий бог далайна
От неизмеримо дълбоката бездна на Далайна ден след ден изплува ужасният многорък бог на един ужасно правилен геометричен свят и взима безбройните си жертви. Срещу него може да се изправи само един човек - Шооран, защото на него е даден дарът на Творението - да създава късче по късче нова земя, на която да живеят хората.
Заслужават ли го те?
И може ли многоръкият бог да бъде победен?
Заслужават ли го те?
И може ли многоръкият бог да бъде победен?
512 pages, Hardcover
First published January 1, 1994
3 people are currently reading
106 people want to read
About the author
Святослав Логинов
118 books7 followersСвятослав Владимирович Логинов (English: Svyatoslav Loginov)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
March 29, 2017
ЦЭРЭГИ, Я СЕГОДНЯ ШЁЛ КОРОЧЕ ПО ТОРГОВОМУ ОРОЙХОНУ И УВИДЕЛ ИЗГОЯ В ЖАНЧЕ "ЯИЛБЭЧ", НУ Я ПОДСКОЧИЛ И РЕЗКО ПЕРЕЕБАЛ ЕМУ В ЩЩИ С ВЕРТУШКИ И ПОЯСНИЛ ЕГО КРИКОМ "ЁРООЛ-ГУЙ ПРОКЛИНАЕТ ТЕБЯ", ПОТОМУ ЧТО Я УГОРЕЛ ПО ДАЛАЙНУ, ЦЭРЭГИ ДУХ ТЭНГЭРА ЖИВЁТ ТОЛЬКО НА СУХИХ ОРОЙХОНАХ, ГДЕ ЕБАШАТСЯ ПО МЯГМАРУ, ГДЕ ЦЭРЭГИ ЖИВУТ ЭНЕРГИЕЙ, МОЛОДОСТЬЮ И ЕБУТ ИЗГОЕВ В РОТ! ТОЛЬКО СУХИЕ ОРОЙХОНЫ, ТОЛЬКО МЯГМАР!!! цэрэги ебашьте изгоев, ночных пархов, гвааранзов, уулгуев, угорайте на тэсэгах, любите царственного вана, своих жён и Алдан-шавар! ГОВОРИТЕ ОТКРЫТО И СМЕЛО ПРЯМО В ЛИЦО! ЁРООЛ-ГУЙ!
January 26, 2019
Предната корица подлъгва, че става въпрос за апокалиптичен роман. Обобщението на задната - че е някакво фентъзи, в което герой се противопоставя на богоподобно чудовище. А всъщност е много повече...
Не се чете на един дъх, или поне - не трябва. Има много за възриемане и осмисляне. Потресаващо оригинален свят, пълнокръвни герои и многопластов сюжет. Развръзката (или са две?) кара читателя усмихнат до уши да си бие главата в стената.
Във вероятно безплоден опит да обобщя в едно изречение, но все пак:
Фентъзийно-фантастична притча, дисектираща Човека.
Наджанрово произведение, което трябва да се изучава в училищата! Ще я помня докато не ритна камбаната! 6*!!!
П.П. Дори и многото коректорски пропуски не попречиха на удоволствието!
Не се чете на един дъх, или поне - не трябва. Има много за възриемане и осмисляне. Потресаващо оригинален свят, пълнокръвни герои и многопластов сюжет. Развръзката (или са две?) кара читателя усмихнат до уши да си бие главата в стената.
Във вероятно безплоден опит да обобщя в едно изречение, но все пак:
Фентъзийно-фантастична притча, дисектираща Човека.
Наджанрово произведение, което трябва да се изучава в училищата! Ще я помня докато не ритна камбаната! 6*!!!
П.П. Дори и многото коректорски пропуски не попречиха на удоволствието!
August 29, 2022
Це була перша за багато років книга прочитана російською. В Дніпрі в книжковому магазині за мене зачепився фанатичний продавець і, очевидно, знайшовши в мені такого ж психа і намагаючись хоч щось мені порадити до прочитання (справжні книжкові психи знають, що продати, в даному випадку це лише додатковий бонус) дістав цю потягану книгу із своєї торби, вийняв закладку і сказав:
- Це одна з кращих книжок які я читав. Безпросвітна жесть!
З такою анотацією я не міг не спробувати. Ну якщо вже людина говорить, що це ледь не краща книга в житті, і що її читали ледь не вісім разів.
Книга справді виявилась непогана, і світ описаний в ній справді безпросвітно песимістичний і похмурий. Але радити всім підряд я би її точно не став.
Вона точно підійде любителям соціального фентезі, любителям антиутопій і тим, хто не боїться багатої термінології позиченої автором з монгольської мови: далайн, ілбеч, орохойн - там будуть десятки чудернацьких слів які автор вживає з самої першої сторінки сподіваючись на терплячість читача.
Я дотерпів і не пожалкував.
Сюжет розвивається не дуже стрімко, але глибоко як сам далайн. І такий же холодний і безпросвітний. Книга із серйозним філософським бекграундом.
- Це одна з кращих книжок які я читав. Безпросвітна жесть!
З такою анотацією я не міг не спробувати. Ну якщо вже людина говорить, що це ледь не краща книга в житті, і що її читали ледь не вісім разів.
Книга справді виявилась непогана, і світ описаний в ній справді безпросвітно песимістичний і похмурий. Але радити всім підряд я би її точно не став.
Вона точно підійде любителям соціального фентезі, любителям антиутопій і тим, хто не боїться багатої термінології позиченої автором з монгольської мови: далайн, ілбеч, орохойн - там будуть десятки чудернацьких слів які автор вживає з самої першої сторінки сподіваючись на терплячість читача.
Я дотерпів і не пожалкував.
Сюжет розвивається не дуже стрімко, але глибоко як сам далайн. І такий же холодний і безпросвітний. Книга із серйозним філософським бекграундом.
January 15, 2015
Една от най-мрачните и луди книги, които съм чел.
Човечеството живее в пълна нищета. Рови из калта, за да намeри нещо за прехрана, заплахите около тях дебнат постоянно - причудливи създания, предвождани от самия Многорък бог. Понякога той изплува от дълбините на Далайна(нещо като океан) и сее разруха навсякъде около себе си. Тук рядко някой живее дълго. Светът, който Святослав Логинов представя, е базиран на геометрията и поделен на архонти(области). Положението е най-зле в крайбрежните архонти, където всеки преживян ден се смята за успешен. Във вътрешните архонти има някакви наченки на организация. Между отделните области често има схватки, всеки се опитва да притежава възможно най-много вътрешна земя и да живее поне малко в спокойствие.
Прочетете цялото ревю: http://pekazh.com/mnogorykiyat-bog-na...
Човечеството живее в пълна нищета. Рови из калта, за да намeри нещо за прехрана, заплахите около тях дебнат постоянно - причудливи създания, предвождани от самия Многорък бог. Понякога той изплува от дълбините на Далайна(нещо като океан) и сее разруха навсякъде около себе си. Тук рядко някой живее дълго. Светът, който Святослав Логинов представя, е базиран на геометрията и поделен на архонти(области). Положението е най-зле в крайбрежните архонти, където всеки преживян ден се смята за успешен. Във вътрешните архонти има някакви наченки на организация. Между отделните области често има схватки, всеки се опитва да притежава възможно най-много вътрешна земя и да живее поне малко в спокойствие.
Прочетете цялото ревю: http://pekazh.com/mnogorykiyat-bog-na...
July 21, 2019
In a world completely unlike ours, yet logical and easy to understand, along the shores of a toxic ocean, people very much like us lead what we would consider a pitiful existence, digging for food in pools of stinking mud. A defenseless prey for the ultimate evil that dominates their world, a good day for the inhabitants of the coastal oroyhons is one on which they don't get devoured. Yet once in a generation, a hero is born who can fight back against the many-handed-god. Not with weapons, for the creature is all but invulnerable to anything that mortals can throw at it, but with acts of creation, by raising new lands from the sea and thus containing the ocean-dwelling menace. Maybe one day the last square of the vast dalain will be raised, and the immortal, indestructible evil will cease to be?
Some will enjoy the magical atmosphere of dalain , the strange creatures and places with exotic (well, as long as one doesn't understand Mongolian) names. Others will find the geometric simplicity of the world and the rules in it interesting. The epic struggle between Good and Evil where God stands aside, secure in His faith in the ability of Man to defeat the Devil on his own will appeal to many. But even if you don't find any of these features particularly exciting, consider this: The Ilbatch creates real estate out of nothing! How's that for a superpower?
Some will enjoy the magical atmosphere of dalain , the strange creatures and places with exotic (well, as long as one doesn't understand Mongolian) names. Others will find the geometric simplicity of the world and the rules in it interesting. The epic struggle between Good and Evil where God stands aside, secure in His faith in the ability of Man to defeat the Devil on his own will appeal to many. But even if you don't find any of these features particularly exciting, consider this: The Ilbatch creates real estate out of nothing! How's that for a superpower?
July 5, 2015
Грозна, чудовищна, уродлива история. И може би затова толкова ми хареса. Светът на Тенгер и Йороол-гуй е един от най-уникалните, които съм срещал. Там няма красива, няма любов, няма приятелство, няма добро. Всички герои са уродливи, дори малката Ай, която е единтвения положителен персонаж в историята.
Роман, който не е за всеки, но ако не го затворите през първите двадесет страници, значи ще го завършите.
Роман, който не е за всеки, но ако не го затворите през първите двадесет страници, значи ще го завършите.
April 13, 2018
Дійсно класна річ, я люблю таке фентезі. Продуманий світ, небанальний сюжет, герой, за життям якого було цікаво стежити. В міру страшно, в міру весело. Є кілька нелогічностей на початку, але на загальне враження вони не впливають. Тільки постійно не покидали відчуття, що я читаю комп'ютерну гру :)
January 23, 2021
Принимая решения.
Знаете как можно узнать, что автор из Ленинграда (для кого-то Питер)? Он использует слово "поребрик". Это и трогательно и смешно. И естественно выдает человека с головой)))
Если по сути, то давно я не читала, так хорошо описанного и прописанного мира. Тут не возникает вопросов ни как он появился, ни почему он имеет такую форму. Понятен строй в этом мире, что откуда берется, кто правит, как правит и вся религия в мире тоже понятно откуда пришла и на чем строится. Это удивительное чувство - просто читать, когда все на своих местах. Когда у тебя не возникает вопросов по сути мира, ты просто идешь по сюжетной линии и никаких шершавостей, на которые отвлекаешься и теряешь суть повествования и начинаешь не верить в происходящее. Ты как раз можешь праздно рассуждать: "А что хотел сказать автор?" И растекаться философской идеей погружаясь в сюжет. Я даже не знаю, возможно ли объяснить это спокойное чтение так, чтобы вам передалось, что вот он момент, когда логика не вопит, что ей что-то не так.
Хочу уточнить, что я не говорю, что именно так написанная книга является шедевром. Я лишь говорю, что продуманность, основание, мотивация должна быть такой, чтобы читатель именно читал, мог рассуждать, а не рвался на части и кипел его разум возмущенный не из-за предложенной проблемы, а из-за того, что автор оказался лентяем.
Книга довольно богата тем, за что можно зацепиться и рассуждать. Например, за расписанные государственные строи. Автор тот строй, при каком хотел бы жить сам - не расписал. То есть он попытался его предложить, но увы, описать его не смог, звучало слово свобода, но как это экономически должно выглядеть он рассказать не смог, не так как другие слои, в тех же удивительных подробностях, жаль. Хотя смог передать ожидание от семьи в его представлении. Это было хорошо описано, понятно. Опять же о том как устроенны семьи тоже можно порассуждать, благодатная тема. Или вот о проклятии илбэча. Тут вообще двойное дно. Я надеялась, правда, на иной исход в конце книги, но автор придумал иначе и не мне с ним спорить)
Так о чем же книга? О людях, о том что они на сам деле желают. Что нет пророка в своем отечестве, опять же о том, что хорошо бы объединяться. О богах, о обреченности. О том, что если верить, то можно передать дар и проклятие. Если желать и не бояться, то можно разрушить стены. Много всего, смотря на что обратить внимание наблюдая за тем, как раст��т мальчик, как ему приходится преодолевать препятствия на пути к счастью, принимать свой дар, потом свое проклятие. Видеть как любовь сменяется ненавистью, как могут предавать сытые и быть верны голодные. Все это в декорациях необычного мира населенного небывалым зверьем, где приходиться спасать и от зверя, и от человека, даже сама земля несет угрозу. Мы наблюдаем удивительное развитие не только одного персонажа, а многих кто встретиться на его пути. Увидим как может повернуться ситуация от хорошей к плохой, как выбор определяет путь.
Интересно ли это? Да. Полезно? Местами очень даже полезно. Но возьму ли я с собой эту книгу в вечность? Нет. Но я готова ее советовать, в ней слишком много всего можно увидеть, понять и главное, ее можно читать. Вот когда фантастика или фэнтези оказывается удивительным жанром, а не просто сказкой.
Знаете как можно узнать, что автор из Ленинграда (для кого-то Питер)? Он использует слово "поребрик". Это и трогательно и смешно. И естественно выдает человека с головой)))
Если по сути, то давно я не читала, так хорошо описанного и прописанного мира. Тут не возникает вопросов ни как он появился, ни почему он имеет такую форму. Понятен строй в этом мире, что откуда берется, кто правит, как правит и вся религия в мире тоже понятно откуда пришла и на чем строится. Это удивительное чувство - просто читать, когда все на своих местах. Когда у тебя не возникает вопросов по сути мира, ты просто идешь по сюжетной линии и никаких шершавостей, на которые отвлекаешься и теряешь суть повествования и начинаешь не верить в происходящее. Ты как раз можешь праздно рассуждать: "А что хотел сказать автор?" И растекаться философской идеей погружаясь в сюжет. Я даже не знаю, возможно ли объяснить это спокойное чтение так, чтобы вам передалось, что вот он момент, когда логика не вопит, что ей что-то не так.
Хочу уточнить, что я не говорю, что именно так написанная книга является шедевром. Я лишь говорю, что продуманность, основание, мотивация должна быть такой, чтобы читатель именно читал, мог рассуждать, а не рвался на части и кипел его разум возмущенный не из-за предложенной проблемы, а из-за того, что автор оказался лентяем.
Книга довольно богата тем, за что можно зацепиться и рассуждать. Например, за расписанные государственные строи. Автор тот строй, при каком хотел бы жить сам - не расписал. То есть он попытался его предложить, но увы, описать его не смог, звучало слово свобода, но как это экономически должно выглядеть он рассказать не смог, не так как другие слои, в тех же удивительных подробностях, жаль. Хотя смог передать ожидание от семьи в его представлении. Это было хорошо описано, понятно. Опять же о том как устроенны семьи тоже можно порассуждать, благодатная тема. Или вот о проклятии илбэча. Тут вообще двойное дно. Я надеялась, правда, на иной исход в конце книги, но автор придумал иначе и не мне с ним спорить)
Так о чем же книга? О людях, о том что они на сам деле желают. Что нет пророка в своем отечестве, опять же о том, что хорошо бы объединяться. О богах, о обреченности. О том, что если верить, то можно передать дар и проклятие. Если желать и не бояться, то можно разрушить стены. Много всего, смотря на что обратить внимание наблюдая за тем, как раст��т мальчик, как ему приходится преодолевать препятствия на пути к счастью, принимать свой дар, потом свое проклятие. Видеть как любовь сменяется ненавистью, как могут предавать сытые и быть верны голодные. Все это в декорациях необычного мира населенного небывалым зверьем, где приходиться спасать и от зверя, и от человека, даже сама земля несет угрозу. Мы наблюдаем удивительное развитие не только одного персонажа, а многих кто встретиться на его пути. Увидим как может повернуться ситуация от хорошей к плохой, как выбор определяет путь.
Интересно ли это? Да. Полезно? Местами очень даже полезно. Но возьму ли я с собой эту книгу в вечность? Нет. Но я готова ее советовать, в ней слишком много всего можно увидеть, понять и главное, ее можно читать. Вот когда фантастика или фэнтези оказывается удивительным жанром, а не просто сказкой.
May 9, 2020
Вот и вся простая байка. Поучение пусть каждый выберет сам. Большинство скажет поговорку: «Из кучи чавги не слепишь одного туйвана», – и они будут правы. Длиннобородые мудрецы, грозно подняв палец, внушительно объяснят, что такова судьба всякого, вздумавшего посягнуть на божье величие. С ними тоже согласятся. А некоторые – их мало, и они слывут глупцами – молча решат, что лучше провалиться в тартарары, чем жить, не поднимаясь выше того, что указано тебе кем-то другим.
Так было, но лишь бессмертные знают, как было на самом деле. Вот только одного из них нет ни по ту, ни по эту сторону стены, другой же с баснословных времён не произнёс ни слова, ибо вечная правда слишком тяжела даже для вечного.
Так было, но лишь бессмертные знают, как было на самом деле. Вот только одного из них нет ни по ту, ни по эту сторону стены, другой же с баснословных времён не произнёс ни слова, ибо вечная правда слишком тяжела даже для вечного.
April 20, 2018
это было неожиданно хорошо
November 23, 2018
Не зная как точно се случи, но ето че попаднах на тази книга, и, веднъж разтворила я, не можах да се откъсна, докато не стигнах до наистина неочаквания, зашеметяващ финал!
Вярно е, че освен канонично, героично-епично високо фентъзи (и по някоя "сериозна" книга от време на време:) ), си падам доста и по мрачни дистопични и постапокалиптични истории. Во мракът тук, надхвърля всички очаквания. Не съм сигурна как да определя романа жанрово, но то няма значение всъщност.
Представете си Създател, който е досаден от своя зъл антипод и му създава среда за обитаване, че да си остане на спокойствие и да си мисли за вечността. Представете си един малък геометричен клаустрофобичен свят, населен от мрачни ("мръсни, грозни, зли" като в оня филм на Еторе Скола)хора, които карат на оцеляване, управлявани от псевдо благородници, "добри" братя, притиснати от далайна, нищетата, суровата природа, доколкото я има, от совето невежество, предразсъдъци и да, злина. Представете си как сред тях броди илбечът, човекът, който може да създава оройхони, малки квадратни острови, изтръгнати от далайна, и така да стеснява непрекъснато местообиталището на многоръкия зъл бог Йороол-Гуй... Този човек е обсебен от дарбата си и не спира да създава дори когато вижда, че самият акт поражда нови и нови нещастия, хаос и смърт...Винаги ли надареният е толкова самотен, низвергнат, преследван? Злото само зло ли е, или другата страна на една и съща монета? Трябва ли на всяка цена да го унищожим или има момент, когато трябва да спрем и да помислим за последиците? Разбират ли хората стореното за тях? Колко точно е голяма рационалното зърно в легендите? А тук всяка глава започва с красиво разказана легенда, която помага да разберем донякъде случващото се, но и да говизим в друга светлина. Накрая легендата до такава степен обрасва в мит, че дори името на илбеча се превръща в нарицателно за лош дух... Много, много въпроси повдига Логинов и в много посоки може да се разсъждава за тази история. Наистина е създал свят без аналог! Оценявам книгата с четири звезди, само защото този свят ми беше тесен и безизходен, и по никаква причина не бих желала да попадна там! (Напомня с нещо и за последната екранизация на "Трудно е да бъдеш бог", да...)
Финалът, финалът! Цикълът се затвори, Колелото се завъртя отново, както ви се харесва:). Ама как само стана! Не ми се мисли какво отново ги чака тези хорица, които впрочем не изтръгнаха от мен и грам съчувствие, с изключение на малката Ай.
Доста мнения прочетох за многото наименования, взети по признания на автора от руско-монголския речник (мързяло го да измисля език и му било трудно, ами да, то това го може Толкин, предмино:), но те се повтаряха безброй пъти, така че след второто споменаване, стават фамилиарни.
Многопластова, сложна, разтърсваща история. Не е лесно четиво. Но ще се помни дълго.
Вярно е, че освен канонично, героично-епично високо фентъзи (и по някоя "сериозна" книга от време на време:) ), си падам доста и по мрачни дистопични и постапокалиптични истории. Во мракът тук, надхвърля всички очаквания. Не съм сигурна как да определя романа жанрово, но то няма значение всъщност.
Представете си Създател, който е досаден от своя зъл антипод и му създава среда за обитаване, че да си остане на спокойствие и да си мисли за вечността. Представете си един малък геометричен клаустрофобичен свят, населен от мрачни ("мръсни, грозни, зли" като в оня филм на Еторе Скола)хора, които карат на оцеляване, управлявани от псевдо благородници, "добри" братя, притиснати от далайна, нищетата, суровата природа, доколкото я има, от совето невежество, предразсъдъци и да, злина. Представете си как сред тях броди илбечът, човекът, който може да създава оройхони, малки квадратни острови, изтръгнати от далайна, и така да стеснява непрекъснато местообиталището на многоръкия зъл бог Йороол-Гуй... Този човек е обсебен от дарбата си и не спира да създава дори когато вижда, че самият акт поражда нови и нови нещастия, хаос и смърт...Винаги ли надареният е толкова самотен, низвергнат, преследван? Злото само зло ли е, или другата страна на една и съща монета? Трябва ли на всяка цена да го унищожим или има момент, когато трябва да спрем и да помислим за последиците? Разбират ли хората стореното за тях? Колко точно е голяма рационалното зърно в легендите? А тук всяка глава започва с красиво разказана легенда, която помага да разберем донякъде случващото се, но и да говизим в друга светлина. Накрая легендата до такава степен обрасва в мит, че дори името на илбеча се превръща в нарицателно за лош дух... Много, много въпроси повдига Логинов и в много посоки може да се разсъждава за тази история. Наистина е създал свят без аналог! Оценявам книгата с четири звезди, само защото този свят ми беше тесен и безизходен, и по никаква причина не бих желала да попадна там! (Напомня с нещо и за последната екранизация на "Трудно е да бъдеш бог", да...)
Финалът, финалът! Цикълът се затвори, Колелото се завъртя отново, както ви се харесва:). Ама как само стана! Не ми се мисли какво отново ги чака тези хорица, които впрочем не изтръгнаха от мен и грам съчувствие, с изключение на малката Ай.
Доста мнения прочетох за многото наименования, взети по признания на автора от руско-монголския речник (мързяло го да измисля език и му било трудно, ами да, то това го може Толкин, предмино:), но те се повтаряха безброй пъти, така че след второто споменаване, стават фамилиарни.
Многопластова, сложна, разтърсваща история. Не е лесно четиво. Но ще се помни дълго.
August 6, 2015
Не е от мен, но има връзка с книгата.
Мхм, мхм.
Това, което следва, не е точно коментар, по-скоро е поредната гледна точка по въпроса за изкуството. Дори не съм сигурен, че е моята... ако изобщо си имам някаква.
Но докато четох това се замислих за личния ми досег с изкуството.
И може би най-вече за Многоръкият бог на Далайна.
Впрочем, ако не си чела книгата, най-непременно го направи.
Мдам, за изкуството...
Р1 и Р2 значи. Далеч съм от мислата да споря с фокса, мнали, но моят персонален досег със стремежа на хората да докоснат вечността ме е оставил с по-различно впечатление за това как посланието се втъкава в едно произведение. Онези Р-ове по-скоро мога да ги свържа с... хм, продукти. Отивам в супермаркета и виждам новото творение на Милки Уей, с някакво подиме Морнинг, което представлява бисквита с бял шоколад, ягоди и някакъв йогърт в пост-плазмено състояние. Да живеят хранителните метафори бтв.
Та казвам си аз - я, готина опаковка, има на нея някакво такова хипотетично мляко от онези, които винаги са ме впечатлявали, освен тва някаква хиперболична ягода ми се мярка пред очите... отгоре на всичкото на вятъра весело се веят зрели стръкчета зърнена култура, които придаваят някаква... ми де да знам, аура на Полезност ор самтинг. Тва беше Р1.
Вземам го в ръка, чета колко тежи, какво съдържа (ок де, не го правя, но можех, нали?), колко калории ще трябва да горя после и колко ще ми струва. Това би следвало да пасва на Р2.
И ето тук започва Р3 - afterburn.
Какво съдържа тя зависи - в случая - от химията на тялото и структурата на спомените. Ако като мъничък бях бил пребиван с петнайскилограмови кофи ягоди, надали щеше да ми хареса толкова. Ако религията ми забраняваше да ям бисквити, щях да се погнуся. Ако няколко жлези са се прецакали при злощастни обстоятелства, може чисто и просто да повърна заради огромното количество сладкавост.
Ок, ок, примера издиша. Но в него имаше известна очевидност, която ми допадаше, въпреки фактологическата си неточност.
Да вземем тогава една картина. На която виждаме бааааси красивото небе. Заради Р1 се впечатляваме от нея и си изпускаме сникерса (не е истина какви сме прасетата, да се тъпчем с джънк фууд на изложба е гавра), заради Р2 се комплексираме как никога не бихме намерили ТЕЗИ цветове, а те са точно това, от което има нужда twin-star sunrise-а, който е нарисуван над този свят с нечовешка рефракция. Примерно. Тодук минахме през стандартните Р1 и Р2.
Но ако яко ни се прииска да пътуваме из вселената и да търсим истинска подобна бюти, ако ни тресне по главите толкова много, че лееко да променим ценностната си система и да си сложим уолпейпър с подобна тематика, ето тогава добрите стари Разглеждане (Р1) и Разбиране (Р2) някакси не стигат. Разтърсване, тяхната по-млада сестра, не се нуждае нито от задълбочено познаване на материята, нито на силно моментно впечатление или симпатия към изразните средства. Има неща, които ти напомнят за себе си дни и седмици след като си ги видял, сякаш в теб е попаднал вирусът на Р3 и му трябва време да порастне. Впрочем да, НЕКА е вирус - информационен вирус, който се разпрострянява по art-куствен път от творец на разглеждачи и разглеждачи и разглеждачи...
Ето тук идва твоето Eternity, без което изкуството е просто занаятчийство, колкото и майсторски да са нарисувани крилцата на насекомите. Срещал съм песни, книги и филми, които просто пращят от Р3, и най-якото е, че повечето от тях не са просто субективно добри, повечето са се оказвали подобаващо оценени от когото си струва.
А някои дори може да не ти харесват субективно погледнато, но Р3 да се случи въпреки всичко, което е много странно. Въпреки, че като уонаби писател упорито се подсмихвах на стила на Лондон, нещо от Мартин Идън остана в мен. И при все че нито Р1, нито Р2 минаха 3ката по десетобалната система, след книгата няколко часа само седях и зяпах небето. А какво остава за онези творения, в които и трите Р-а са силно изразени. Като например, дам, Многоръкия. Която е и точно по темата.
Само че в нея има още нещо, което ми се искаше да спомена. Трудно е да се опише от раз и поне за мен е невъзможно да се опише по-добре, отколкото вече е направено в книгата. Все пак ще опитам да предам основната ид��я...
"Ние сме творците. (бел. икел - демек ТЕ. Не те от книгата, а те творците изобщо. Не сме го искали. Нямаше да го изберем тогава, или поне ако го бяхме избрали сами, щяхме да си мислим от време на време, че сме баси тъпаците. Е, може би не твърде често. Но ние сме творците и няма значение какво мислим за това. Ние творим. Ние имаме огъня... и само него. Ние му дадохме всичко и той ни даде възможността да продължим да му даваме всичко. А той го превръща в още огън.
И един ден огънят ще изгасне и ние ще сме свободни.
Дано умрем преди него"
Или преведено от икелски -
Творците, способни да втъкат Р3 в обектите на своят... огън... те са просто Творците. Много от тях са научили основите на жанра изкуство, в който се подвизават, защото нещо вътре в тях е чегъртало в главите им с ноктите си, пищейки тихичко. Много от тях са станали творци, защото Вирусът е искал да се размножи. Мхм, обичам да се връщам към вече използвани метафори.
А вирусът наистина прилича на огън. Или поне предизвиква възпаление на мозъка. И на душата.
Не, Р1 и Р2 не са достатъчни за описване на пасажи, от които после ти се вие свят три дни. Грапавата повърхност на статуята не може да те лиши от слух, обоняние и усещане за равновесие ей така. Осъзнаването колко Майсторски са движенията на четката не може да те накара да ЧУЕШ шибаните писъци.
Още древните гърци са знаели какво може да постигне една добра трагедия. Със смехотворни диалози и сценична мисъл като на... ами, като на древен грък - някакси - са довеждали публиката до най-религиозната версия на Р3 - катарзиса. Как? Със сигурност не е защото са имали твърде примитивни зрители. Може би просто защото тогава още сме нямали кой-знае какви мисловни защити срещу Р3 и не му се е налагало а си дава много зор. Но сме еволюирали. Впрочем, той също...
И до къде изобщо стигнах?
айде на обобщениятаа-а-а-а...
1) Р1 и Р2 се случват. Винаги, когато разглеждаш НЕЩО артифишъл и повечето пъти, когато разглежадаш съсредоточено anything at all.
2) Понякога след тях се случва Р3, който е онова, което ти май наричаш досег с бог/вечност, а за мен е Изкуството.
3) Днес човек, докоснат от Р3, рядко може да го обясни с нещо повече от откъсленчени мънкания/възклицания, обяснения по линията на Р1-2 и безсилна жестикулация. Защото хората сме едни такива рационални твари, които още не сме се отказали от идеята, че ако разделим молекулите на една книга, все ще намерим вътре и йоните на изкуството.
4. Тези, които създават Р3, до сега не съм ги виждал да разделят Р1 от Р2. Или изобщо един Ер от друг. Защото човек не може да сготви Р3, може да го роди. Друг въпрос е, че раждането може да стане като в Пришълеца, т.е. мъничкото сладко р-че да ти извади душицата докато ти се опитваш да го извадиш НЕГО.
5. Болят ме очите (това може би без връзка с горните)
та така.
Мхм, мхм.
Това, което следва, не е точно коментар, по-скоро е поредната гледна точка по въпроса за изкуството. Дори не съм сигурен, че е моята... ако изобщо си имам някаква.
Но докато четох това се замислих за личния ми досег с изкуството.
И може би най-вече за Многоръкият бог на Далайна.
Впрочем, ако не си чела книгата, най-непременно го направи.
Мдам, за изкуството...
Р1 и Р2 значи. Далеч съм от мислата да споря с фокса, мнали, но моят персонален досег със стремежа на хората да докоснат вечността ме е оставил с по-различно впечатление за това как посланието се втъкава в едно произведение. Онези Р-ове по-скоро мога да ги свържа с... хм, продукти. Отивам в супермаркета и виждам новото творение на Милки Уей, с някакво подиме Морнинг, което представлява бисквита с бял шоколад, ягоди и някакъв йогърт в пост-плазмено състояние. Да живеят хранителните метафори бтв.
Та казвам си аз - я, готина опаковка, има на нея някакво такова хипотетично мляко от онези, които винаги са ме впечатлявали, освен тва някаква хиперболична ягода ми се мярка пред очите... отгоре на всичкото на вятъра весело се веят зрели стръкчета зърнена култура, които придаваят някаква... ми де да знам, аура на Полезност ор самтинг. Тва беше Р1.
Вземам го в ръка, чета колко тежи, какво съдържа (ок де, не го правя, но можех, нали?), колко калории ще трябва да горя после и колко ще ми струва. Това би следвало да пасва на Р2.
И ето тук започва Р3 - afterburn.
Какво съдържа тя зависи - в случая - от химията на тялото и структурата на спомените. Ако като мъничък бях бил пребиван с петнайскилограмови кофи ягоди, надали щеше да ми хареса толкова. Ако религията ми забраняваше да ям бисквити, щях да се погнуся. Ако няколко жлези са се прецакали при злощастни обстоятелства, може чисто и просто да повърна заради огромното количество сладкавост.
Ок, ок, примера издиша. Но в него имаше известна очевидност, която ми допадаше, въпреки фактологическата си неточност.
Да вземем тогава една картина. На която виждаме бааааси красивото небе. Заради Р1 се впечатляваме от нея и си изпускаме сникерса (не е истина какви сме прасетата, да се тъпчем с джънк фууд на изложба е гавра), заради Р2 се комплексираме как никога не бихме намерили ТЕЗИ цветове, а те са точно това, от което има нужда twin-star sunrise-а, който е нарисуван над този свят с нечовешка рефракция. Примерно. Тодук минахме през стандартните Р1 и Р2.
Но ако яко ни се прииска да пътуваме из вселената и да търсим истинска подобна бюти, ако ни тресне по главите толкова много, че лееко да променим ценностната си система и да си сложим уолпейпър с подобна тематика, ето тогава добрите стари Разглеждане (Р1) и Разбиране (Р2) някакси не стигат. Разтърсване, тяхната по-млада сестра, не се нуждае нито от задълбочено познаване на материята, нито на силно моментно впечатление или симпатия към изразните средства. Има неща, които ти напомнят за себе си дни и седмици след като си ги видял, сякаш в теб е попаднал вирусът на Р3 и му трябва време да порастне. Впрочем да, НЕКА е вирус - информационен вирус, който се разпрострянява по art-куствен път от творец на разглеждачи и разглеждачи и разглеждачи...
Ето тук идва твоето Eternity, без което изкуството е просто занаятчийство, колкото и майсторски да са нарисувани крилцата на насекомите. Срещал съм песни, книги и филми, които просто пращят от Р3, и най-якото е, че повечето от тях не са просто субективно добри, повечето са се оказвали подобаващо оценени от когото си струва.
А някои дори може да не ти харесват субективно погледнато, но Р3 да се случи въпреки всичко, което е много странно. Въпреки, че като уонаби писател упорито се подсмихвах на стила на Лондон, нещо от Мартин Идън остана в мен. И при все че нито Р1, нито Р2 минаха 3ката по десетобалната система, след книгата няколко часа само седях и зяпах небето. А какво остава за онези творения, в които и трите Р-а са силно изразени. Като например, дам, Многоръкия. Която е и точно по темата.
Само че в нея има още нещо, което ми се искаше да спомена. Трудно е да се опише от раз и поне за мен е невъзможно да се опише по-добре, отколкото вече е направено в книгата. Все пак ще опитам да предам основната ид��я...
"Ние сме творците. (бел. икел - демек ТЕ. Не те от книгата, а те творците изобщо. Не сме го искали. Нямаше да го изберем тогава, или поне ако го бяхме избрали сами, щяхме да си мислим от време на време, че сме баси тъпаците. Е, може би не твърде често. Но ние сме творците и няма значение какво мислим за това. Ние творим. Ние имаме огъня... и само него. Ние му дадохме всичко и той ни даде възможността да продължим да му даваме всичко. А той го превръща в още огън.
И един ден огънят ще изгасне и ние ще сме свободни.
Дано умрем преди него"
Или преведено от икелски -
Творците, способни да втъкат Р3 в обектите на своят... огън... те са просто Творците. Много от тях са научили основите на жанра изкуство, в който се подвизават, защото нещо вътре в тях е чегъртало в главите им с ноктите си, пищейки тихичко. Много от тях са станали творци, защото Вирусът е искал да се размножи. Мхм, обичам да се връщам към вече използвани метафори.
А вирусът наистина прилича на огън. Или поне предизвиква възпаление на мозъка. И на душата.
Не, Р1 и Р2 не са достатъчни за описване на пасажи, от които после ти се вие свят три дни. Грапавата повърхност на статуята не може да те лиши от слух, обоняние и усещане за равновесие ей така. Осъзнаването колко Майсторски са движенията на четката не може да те накара да ЧУЕШ шибаните писъци.
Още древните гърци са знаели какво може да постигне една добра трагедия. Със смехотворни диалози и сценична мисъл като на... ами, като на древен грък - някакси - са довеждали публиката до най-религиозната версия на Р3 - катарзиса. Как? Със сигурност не е защото са имали твърде примитивни зрители. Може би просто защото тогава още сме нямали кой-знае какви мисловни защити срещу Р3 и не му се е налагало а си дава много зор. Но сме еволюирали. Впрочем, той също...
И до къде изобщо стигнах?
айде на обобщениятаа-а-а-а...
1) Р1 и Р2 се случват. Винаги, когато разглеждаш НЕЩО артифишъл и повечето пъти, когато разглежадаш съсредоточено anything at all.
2) Понякога след тях се случва Р3, който е онова, което ти май наричаш досег с бог/вечност, а за мен е Изкуството.
3) Днес човек, докоснат от Р3, рядко може да го обясни с нещо повече от откъсленчени мънкания/възклицания, обяснения по линията на Р1-2 и безсилна жестикулация. Защото хората сме едни такива рационални твари, които още не сме се отказали от идеята, че ако разделим молекулите на една книга, все ще намерим вътре и йоните на изкуството.
4. Тези, които създават Р3, до сега не съм ги виждал да разделят Р1 от Р2. Или изобщо един Ер от друг. Защото човек не може да сготви Р3, може да го роди. Друг въпрос е, че раждането може да стане като в Пришълеца, т.е. мъничкото сладко р-че да ти извади душицата докато ти се опитваш да го извадиш НЕГО.
5. Болят ме очите (това може би без връзка с горните)
та така.
September 5, 2018
An original world of this book is based on a game the author played when he was a child. This world is not like something else in the literature. There are a dirty mediterranean ocean "далайн" and some square pieces of earth with a lot of dangerous strange creatures. When you create a such world you need a lot of new words. Loginov used a Mongolian dictionary. He think of not a sense but a sound of words. So it's not too difficult to remember their. It seems that all this words already have been and they can't be called other way.
This story is very good. I would advise reading it for acquaintance with modern Russian science fiction. But how long it is! How many letters there are in it!
This story is very good. I would advise reading it for acquaintance with modern Russian science fiction. But how long it is! How many letters there are in it!
January 13, 2023
Узнал об этом романе из фейсбука как об одном из недооценённых конца прошлого века. Там ещё упоминается «Посмотри в глаза чудовищ» Лазарчука и Успенского, но его читать боюсь, потому что интеллектуально не дорос и, видимо, никогда не дорасту. Как писал Олег Дивов, Логинов писал этот роман, опираясь на листок в клеточку и русско-монгольский словарь, но умище, умище-то куда девать?! Отсылок не счесть и большинство я, скорее всего, пропустил (это не клатч, это мой интеллектуальный багаж!). Роман хороший, а по сравнению с масс-маркетом просто отличный. Читал не отрываясь.
October 19, 2023
Необычная фантастика. Мир живущий по алгоритмическим правилам: участки суши, с разными, но строго-определёнными свойствами, ядовитый океан, ГГ умеющий строить эти участки - и антогонист - ужасный океанский змей жрущий всё живое. Смесь сказки и ЛитРПГ по игре в Го. Добавляем на каждую клетку людей со своими нуждами, чаяниями и религией и получаем занятную антиутопию, ведь книжка больше не про борьбу ГГ со змеем, а про отношение общества к этой борьбе. Любителям утопий\антиутопий, притч, необычных историй определённо понравится.
September 23, 2020
Это крутая книга, которая занимает достойное место в ... как там принято выражаться, анналах? )) в общем, Логинов действительно здорово вложился в российскую фантастику и проделал отличную работу. Один язык чего стоит. Интересные «монголизмы» создают полное погружение в выдуманный мир, множество деталей итп создают очень реальную картину. Но. Мне после трети стало просто скучно. Ну и конец немножечко wtf. Книгу обсуждали книжным клубом, так что не жалею, что читала
August 30, 2024
Эпичнейший роман с очень продуманной структурой мира, биологией, географией, мифологией. Путь героя во всей красе, со взлётами и падениями, с любовью и разочарованием, с обретением силы и пониманием, что сила это скорее проклятие, чем дар. Пожалуй, единственным минусом можно считать большое количество непонятных слов, обрушивающихся на читателя с первых же страниц. Составление вокабуляра усложняется тем, что для всех живых существ мира далайна нет каких-то точных аналогов на Земле =)
August 19, 2024
На мой взгляд, достаточно простое и не особо психоделичное (каким некоторые его представляют) фэнтези. Очевидно влияние Стругацких с их советской социальной фантастикой и мифов народов мира. Сеттинг любопытен, но прост и, по сути, построен на двух вещах, самостоятельная разгадка которых была для меня одним из самых приятных впечатлений от книги (спойлер: ).
August 5, 2017
что происходит, майор?
August 19, 2018
Шедьовър.
February 3, 2019
This book gets better every time I read it.
March 9, 2016
Книгата всъщност може и да е хубава, само че автор, който започва като нахвърля един куп измислени от него думи, за да наименова всякакви предмети, без да ги обяснява, не може да ме хване за фен. Да бе, разбирам, че това е някакво чуждо общество - това не значи, че трябва да ме научаваш на езика им.
П.П.: Понеже снощи ми беше много скучно на работа, а всичко друго в киндъла ми беше на английски и ме мързеше, захванах отново книгата и прочетох около 1/3 от нея. Книгата не е хубава и оценката ми не се променя.
П.П.: Понеже снощи ми беше много скучно на работа, а всичко друго в киндъла ми беше на английски и ме мързеше, захванах отново книгата и прочетох около 1/3 от нея. Книгата не е хубава и оценката ми не се променя.
January 16, 2026
Почему стоит читать:
- Проработанный мир
- Философские вопросы о жизни, подвиге, религии (каждый находит своё)
- Живой мир вокруг героя
Ещё младшеклассником я на распечатанной карте "Далайна" отмечал застроенные героем "Оройхоны", спустя десятилетие вернувшись к творчеству Логинова, я опять погрузился в его мир.
Автор постепенно погружает читателя в свой мир, при чтении не чувствовались несостыковки в действиях персонажей и явлениях в мире.
Книгу стоит прочитать как минимум каждому любителю вымышленных миров.
- Проработанный мир
- Философские вопросы о жизни, подвиге, религии (каждый находит своё)
- Живой мир вокруг героя
Ещё младшеклассником я на распечатанной карте "Далайна" отмечал застроенные героем "Оройхоны", спустя десятилетие вернувшись к творчеству Логинова, я опять погрузился в его мир.
Автор постепенно погружает читателя в свой мир, при чтении не чувствовались несостыковки в действиях персонажей и явлениях в мире.
Книгу стоит прочитать как минимум каждому любителю вымышленных миров.
April 26, 2014
Наскоро ми припомниха за книгата и си я препрочетох, бях забравил колко е велика.
July 17, 2013
Brilliant fantasy full of meanings, parallels to religion and history. And yes, a very good, logical ending as well.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews