What do you think?
Rate this book
Властелинът на мухобойката... и сапун соделия
176 pages
Published January 1, 2022
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 28, 2022
Може би сте засичали Цветан Дочев по телевизията - в предаванията за Северозапада, или на живо - по разни фолклорни и кулинарни фестивали - в артистичното му амплоа Дедо Скръц. Ако не сте - изгубили сте :) С тоя колоритен образ ме свързва крепко приятелство от дълги години, затова на мига придобивам всяка нова негова книга.
За разлика от просмуканите с чисто веселие Рецептите на Дедо Скръц, Врачанщини чрез Дедо Скръц и Смях до 101 и обратно настоящият сборник е събрал доста по-сериозни прозаични търсения. Хуморът, присъства разбира се, но остава леко извън фокус, главният лайтмотив тук е този за Самотния човек, преминал на попрището жизнено средата, но не самотен във физическия аспект - героят на Дочев никога не е сам, точно обратното - винаги е душата на компанията - а самотата на неразбрания, търсещия духовното и презрял материалното индивид в едно безлично еснафско общество.
Докато начевах сборника си припомних колко умел разказвач е Цветан Дочев. Дори с текстови миниатюри от по два-три абзаца успява да те отстреля и застиваш с разтворена уста, питайки се: каква стана тя.
Уви, и тая е от книжките, които няма да срещнете в сайт или книжарница, а трябва лично да се свържете с автора (https://www.facebook.com/cvetan.dochev).
И главната ми забележка - коректорът, ако изобщо го е имало, е за разстрел... най-малкото защото свали една звезда от крайната ми оценка.
За разлика от просмуканите с чисто веселие Рецептите на Дедо Скръц, Врачанщини чрез Дедо Скръц и Смях до 101 и обратно настоящият сборник е събрал доста по-сериозни прозаични търсения. Хуморът, присъства разбира се, но остава леко извън фокус, главният лайтмотив тук е този за Самотния човек, преминал на попрището жизнено средата, но не самотен във физическия аспект - героят на Дочев никога не е сам, точно обратното - винаги е душата на компанията - а самотата на неразбрания, търсещия духовното и презрял материалното индивид в едно безлично еснафско общество.
Докато начевах сборника си припомних колко умел разказвач е Цветан Дочев. Дори с текстови миниатюри от по два-три абзаца успява да те отстреля и застиваш с разтворена уста, питайки се: каква стана тя.
Уви, и тая е от книжките, които няма да срещнете в сайт или книжарница, а трябва лично да се свържете с автора (https://www.facebook.com/cvetan.dochev).
И главната ми забележка - коректорът, ако изобщо го е имало, е за разстрел... най-малкото защото свали една звезда от крайната ми оценка.
Displaying 1 of 1 review