What do you think?
Rate this book
Tiima
Maagista realismia parhaimmillaan
Alman aika ja muisti on loppumassa. Joka ilta hän muistaa kuitenkin vetää komean kaappikellonsa, ja rutiini pitää hänet hengissä. Kelloja on aiemmin ollut kokonainen perhe: mies, vaimo ja tytär. Nyt jäljellä on enää vaimo.
Sitten Alma näkee ikkunasta pienen pojan ja koiran. Kuuro ja muistisairas nainen ja poika ystävystyvät, ja Alman mieleen alkaa nouseta häilyviä muistoja kuolleesta aviomiehestä. Vain Alma tietää totuuden siitä, mitä Otolle oikein tapahtui – jos vain kykenisi muistamaan.
Tiima on lämmin kuvaus ihmisestä, joka yrittää saada rauhallisen päätöksen pitkälle elämälleen. Mutta miten elämä voi loppua rauhallisesti, kun Otto muuttui sillä tavalla? Ja Alma teki, mitä teki?
Alman aika ja muisti on loppumassa. Joka ilta hän muistaa kuitenkin vetää komean kaappikellonsa, ja rutiini pitää hänet hengissä. Kelloja on aiemmin ollut kokonainen perhe: mies, vaimo ja tytär. Nyt jäljellä on enää vaimo.
Sitten Alma näkee ikkunasta pienen pojan ja koiran. Kuuro ja muistisairas nainen ja poika ystävystyvät, ja Alman mieleen alkaa nouseta häilyviä muistoja kuolleesta aviomiehestä. Vain Alma tietää totuuden siitä, mitä Otolle oikein tapahtui – jos vain kykenisi muistamaan.
Tiima on lämmin kuvaus ihmisestä, joka yrittää saada rauhallisen päätöksen pitkälle elämälleen. Mutta miten elämä voi loppua rauhallisesti, kun Otto muuttui sillä tavalla? Ja Alma teki, mitä teki?
214 pages, Hardcover
First published June 3, 2021
10 people are currently reading
472 people want to read
About the author
Ane Riel
5 books154 followersAne Riel is a Danish author. Her works include four fiction novels and, most recently, a short story collection:
- SMÅ STØD (Cuts and Bruises), short stories 2023
- URVÆRK (Clockwork), novel 2021
- BÆST (Beast), novel 2019
- HARPIKS (Resin), novel 2015
- SLAGTEREN I LISELEJE (Slagteren i Liseleje), novel 2013
Riel is often described as a new, exciting voice with a refreshingly quirky and original take on language and narrative. She likes to deal with the tortured or conflicted mind and enjoys pushing the plot to its sickest, darkest, even most grotesque limits. And yet the story never becomes unequivocally bleak or depressing since its characters and their actions are depicted with a degree of understanding, compassion and often, humour.
A fascination with contrasts and differ from the norm is a defining characteristic of Riel’s authorship. The same can be said of small, surprising twists that take the plot in unexpected directions.
Ane Riel debuted as a novelist in 2013 with THE BUTCHER OF LISELEJE (Slagteren i Liseleje). This humorous and grotesque tale won a debut award in Denmark and was soon sold to Germany and Norway.
However, Riel’s popular literary breakthrough came in 2015 with her second novel RESIN (Harpiks), a psychological drama about the little daughter of a hoarder.
RESIN has been sold to 31 countries including China, Spain, Germany and France. Also, the novel has won several national and international awards, including the Glass Key in 2016, claiming its spot as that year’s best Nordic thriller. Scroll down to read more about the awards.
It goes for both RESIN and THE BUTCHER OF LISELEJE that they were written and published in Denmark purely as works of literary fiction, and yet they were also welcomed into the crime genre. In some countries RESIN has since been presented as a thriller. Ane Riel herself regards RESIN as a psychological drama, not a thriller.
BEAST (Bæst), her third novel, is an epic story inspired by a true case of an unusually strong baby and with references to John Steinbeck’s work. The story is taking place in a rural setting somewhere in southern Europe. BEAST came out in Denmark in the Fall of 2019 and has been sold to six countries so far incl. Italy, Sweden, Germany and The Netherlands.
With her novel CLOCKWORK (Urværk) from 2021 Ane Riel returns to a setting of a tiny village in Denmark and a story involving only a very few people – unless you regard old clocks as people too. The novel is a loving portrayal of an old, demented woman living alone with an antique grandfather’s clock and the hazy memories of a marriage that didn’t end quite as it was supposed to. CLOCKWORK has been sold to the Netherlands, France, Sweden, Finland and Germany.
In 2023 Riel published her first short story collection, CUTS AND BRUISES (Små stød). All of the 11 short stories deal with death and loss, however in very different ways. Some tackle the subject with humor, others are melancholic, some are bizarre. In the end, though, all are dead serious. The final short story is a very personal account of the loss of a beloved mother.
To find out more about the books, read reviews, find press material etc. please go to
Ane Riel's official website (Danish and English)
AWARDS and nominations:
For CLOCKWORK
- shortlisted for the ThrillZone Award 2022
For RESIN
- The Glass Key / Best Nordic suspense novel 2016
- The Harald Mogensen Award / Best Danish suspense novel 2016
- Den Gyllene Kofoten / Best suspence novel translated into Swedish 2017
- The Golden Bullet / Best suspense novel translated into Norwegian 2017
- The ThrillZone Award (The Jury Prize) / Best thriller translated into Dutch 2019
- Finalist for The Danish Broadcasting Company’s Best Novel Award 2016
- Shortlisted for The Petrona Award 2018 / Best Scandinavian suspense novel coming out in the UK
- Nominated for The Readers’ Best Novel Award 2016
- Nominated
- SMÅ STØD (Cuts and Bruises), short stories 2023
- URVÆRK (Clockwork), novel 2021
- BÆST (Beast), novel 2019
- HARPIKS (Resin), novel 2015
- SLAGTEREN I LISELEJE (Slagteren i Liseleje), novel 2013
Riel is often described as a new, exciting voice with a refreshingly quirky and original take on language and narrative. She likes to deal with the tortured or conflicted mind and enjoys pushing the plot to its sickest, darkest, even most grotesque limits. And yet the story never becomes unequivocally bleak or depressing since its characters and their actions are depicted with a degree of understanding, compassion and often, humour.
A fascination with contrasts and differ from the norm is a defining characteristic of Riel’s authorship. The same can be said of small, surprising twists that take the plot in unexpected directions.
Ane Riel debuted as a novelist in 2013 with THE BUTCHER OF LISELEJE (Slagteren i Liseleje). This humorous and grotesque tale won a debut award in Denmark and was soon sold to Germany and Norway.
However, Riel’s popular literary breakthrough came in 2015 with her second novel RESIN (Harpiks), a psychological drama about the little daughter of a hoarder.
RESIN has been sold to 31 countries including China, Spain, Germany and France. Also, the novel has won several national and international awards, including the Glass Key in 2016, claiming its spot as that year’s best Nordic thriller. Scroll down to read more about the awards.
It goes for both RESIN and THE BUTCHER OF LISELEJE that they were written and published in Denmark purely as works of literary fiction, and yet they were also welcomed into the crime genre. In some countries RESIN has since been presented as a thriller. Ane Riel herself regards RESIN as a psychological drama, not a thriller.
BEAST (Bæst), her third novel, is an epic story inspired by a true case of an unusually strong baby and with references to John Steinbeck’s work. The story is taking place in a rural setting somewhere in southern Europe. BEAST came out in Denmark in the Fall of 2019 and has been sold to six countries so far incl. Italy, Sweden, Germany and The Netherlands.
With her novel CLOCKWORK (Urværk) from 2021 Ane Riel returns to a setting of a tiny village in Denmark and a story involving only a very few people – unless you regard old clocks as people too. The novel is a loving portrayal of an old, demented woman living alone with an antique grandfather’s clock and the hazy memories of a marriage that didn’t end quite as it was supposed to. CLOCKWORK has been sold to the Netherlands, France, Sweden, Finland and Germany.
In 2023 Riel published her first short story collection, CUTS AND BRUISES (Små stød). All of the 11 short stories deal with death and loss, however in very different ways. Some tackle the subject with humor, others are melancholic, some are bizarre. In the end, though, all are dead serious. The final short story is a very personal account of the loss of a beloved mother.
To find out more about the books, read reviews, find press material etc. please go to
Ane Riel's official website (Danish and English)
AWARDS and nominations:
For CLOCKWORK
- shortlisted for the ThrillZone Award 2022
For RESIN
- The Glass Key / Best Nordic suspense novel 2016
- The Harald Mogensen Award / Best Danish suspense novel 2016
- Den Gyllene Kofoten / Best suspence novel translated into Swedish 2017
- The Golden Bullet / Best suspense novel translated into Norwegian 2017
- The ThrillZone Award (The Jury Prize) / Best thriller translated into Dutch 2019
- Finalist for The Danish Broadcasting Company’s Best Novel Award 2016
- Shortlisted for The Petrona Award 2018 / Best Scandinavian suspense novel coming out in the UK
- Nominated for The Readers’ Best Novel Award 2016
- Nominated
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 80 reviews
June 26, 2025
Ане Рил определено е автор, който ме вълнува и който бих чела винаги с удоволствие. Клаустрофобичната атмосфера на островния живот в Дания, която създава, напрежението и тихия пълзящ ужас, които съпътства историите и не могат да ме оставят безучастна. Образите и са винаги силни и много запомнящи се. Алма и Ото не са изключение.
Алма живее сама, на малък остров в Дания, в близост до малко градче, накрая на малка улица, в малка къща насред полето… Алма не знае къде е Ото, но спомените от съвместния им живот изплуват в ума и и рисуват красиви, но и ужасяващи картини…
Харесвам сюжети, които ме карат да се чудя, да поставям всичко под съмнение, объркват ме, времето и мястото са неопределени, в които малко пo малко научаваме различни части от историята, която не е линейна. Още с първите страници на “Часовникът” попадаме в съзнанието на Алма, където всичко е обвито в пелена от забрава и разпадащи се спомени. Времето тече по особен начин и аз непрекъснато се чудех кое е истина и кое е част от объркания ум на героинята, плод на въображението и или спомен от миналото…
Романът не се чете лесно, макар да е написан изключително увлекателно и през цялото време исках да научавам още и още от историята на Алма и Ото, имах нужда от паузи, защото въздействието и емоциите, които събуди в мен ме замислиха за доста теми, които са ми актуални. Може би тази, която ме развълнува най-силно не е за смъртта, забравата или разпада на физическото тяло, а какво сме способни да изтърпим и простим в името на любовта, компромисите и жертвите, на които сме готови.
Алма живее сама, на малък остров в Дания, в близост до малко градче, накрая на малка улица, в малка къща насред полето… Алма не знае къде е Ото, но спомените от съвместния им живот изплуват в ума и и рисуват красиви, но и ужасяващи картини…
Харесвам сюжети, които ме карат да се чудя, да поставям всичко под съмнение, объркват ме, времето и мястото са неопределени, в които малко пo малко научаваме различни части от историята, която не е линейна. Още с първите страници на “Часовникът” попадаме в съзнанието на Алма, където всичко е обвито в пелена от забрава и разпадащи се спомени. Времето тече по особен начин и аз непрекъснато се чудех кое е истина и кое е част от объркания ум на героинята, плод на въображението и или спомен от миналото…
Романът не се чете лесно, макар да е написан изключително увлекателно и през цялото време исках да научавам още и още от историята на Алма и Ото, имах нужда от паузи, защото въздействието и емоциите, които събуди в мен ме замислиха за доста теми, които са ми актуални. Може би тази, която ме развълнува най-силно не е за смъртта, забравата или разпада на физическото тяло, а какво сме способни да изтърпим и простим в името на любовта, компромисите и жертвите, на които сме готови.
May 3, 2025
Започнах книгата с нагласата, че ще чета нещо подобно на “Смола” и мога да кажа, че беше много груба грешка. Двете книги са много различни.
“Часовникът” е история за която според мен човек трябва да знае само, колко е важно времето (не метеорологичното обаче) и как най-ценната валута, с която разполагаме е то. С помощта на Алма успях отново да си задам някои важни въпроси и може би този път им намерих отговор. Определено книгата не е за всеки, но пък това според мен и е хубавото на историята.
“Часовникът” е история за която според мен човек трябва да знае само, колко е важно времето (не метеорологичното обаче) и как най-ценната валута, с която разполагаме е то. С помощта на Алма успях отново да си задам някои важни въпроси и може би този път им намерих отговор. Определено книгата не е за всеки, но пък това според мен и е хубавото на историята.
August 18, 2025
4.5 ⭐️ Не посягайте към книги на Ане Рил, ако не сте готови за огромно количество емоционална болка.😅
Това е една изключително трогателна и емоционална история за старостта - тежка, трудна за преглъщане и болезнено тъжна. Разказана през погледа на Алма, тя те кара да изгубиш представа за време и реалност, кое е минало, кое настояще, кое истина и кое - измислица в съзнанието на жена, която бавно се сбогува с живота. В рамките на едва 200 страници Ане Рил успява не само да изгради ярки, запомнящи се персонажи и сцени, но и да ги разруши, оставяйки те с потискащото чувство на скръб, когато обърнеш последната страница.
Въпреки че темите засегнати в книгата са психически и емоционални тежки, стилът на писане на Ане Рил е лек, увлекателен и четивен. Прелиства се на един дъх, но отпечатъкът, който оставя, е дълбок и траен, и със сигурност дава повод за размисъл. ❤️🩹
Това е една изключително трогателна и емоционална история за старостта - тежка, трудна за преглъщане и болезнено тъжна. Разказана през погледа на Алма, тя те кара да изгубиш представа за време и реалност, кое е минало, кое настояще, кое истина и кое - измислица в съзнанието на жена, която бавно се сбогува с живота. В рамките на едва 200 страници Ане Рил успява не само да изгради ярки, запомнящи се персонажи и сцени, но и да ги разруши, оставяйки те с потискащото чувство на скръб, когато обърнеш последната страница.
Въпреки че темите засегнати в книгата са психически и емоционални тежки, стилът на писане на Ане Рил е лек, увлекателен и четивен. Прелиства се на един дъх, но отпечатъкът, който оставя, е дълбок и траен, и със сигурност дава повод за размисъл. ❤️🩹
June 14, 2021
Klaustrofobisk og gribende lille roman. Hovedpersonen, Alma, bor alene i sit lille hus, i en sløret verden af døvhed og begyndende demens. Der er noget hun gerne vil skjule for omverdenen, omend hun ikke helt husker hvad det er. En dag ser hun imidlertid en dreng og en hund foran sit hus, og gradvist åbner hun sine døre op for dem.
Det er et dygtigt greb med en hovedperson der er så forvirret og indelukket i sin døvhed. Som læser bliver man nysgerrig og foruroliget.
Almas momentvise øjeblikke af minder er smukt skrevet. Hendes optagethed af den lille dreng og hans hund er rørende.
Og under det hele ligger der noget der er tungt og dystert.
Ane Riel har en helt unik fortællestemme, og her kommer den til fulde til sin ret. En stor anbefaling her fra.
Det er et dygtigt greb med en hovedperson der er så forvirret og indelukket i sin døvhed. Som læser bliver man nysgerrig og foruroliget.
Almas momentvise øjeblikke af minder er smukt skrevet. Hendes optagethed af den lille dreng og hans hund er rørende.
Og under det hele ligger der noget der er tungt og dystert.
Ane Riel har en helt unik fortællestemme, og her kommer den til fulde til sin ret. En stor anbefaling her fra.
September 13, 2021
En vidunderlig lille roman om den gamle dame Alma Sørensen’s sidste tid. Romanen er så smukt skrevet, og der er også et glimt af både humor og af krimi i fortællingen. En usædvanlig fortælling, der bare griber en. Kan varmt anbefales.
January 28, 2023
Alma is oud, haar geheugen is behoorlijk aangetast en ze is vereenzaamd. Ze ontwijkt contacten met mensen en verstopt zich als ze ziet dat er iemand in de buurt is. Aan het begin voel je met haar mee, zo’n oude vrouw en zo eenzaam, een echt zielig oudje. Het knappe van deze roman is hoe je langzaam maar zeker een ander beeld van haar krijgt. Af en toe blik je terug op haar bijzondere huwelijk met Otto. Aanvankelijk portretteert Riel hem als een botte, eenzelvige klootzak, maar ook van hem wordt het beeld langzaam genuanceerder. Het knappe van Uurwerk is dat het heel onnadrukkelijk gebeurt, het aanbrengen van die nuances.
Aan het begin weet je niets, je ziet alleen de mist van Alma. Maar dan ziet zij een kleine jongen met een hond, dagelijks lopen zij langs haar huis. Alma verstopt zich niet meer voor hen en later probeert zij de aandacht van de jongen te trekken. Uiteindelijk lukt dat, ze praten wat, ze doen wat spelletjes, enzovoort. Door dit contact keren flarden van haar geheugen terug. Uit die flarden kun je een en ander afleiden. Otto had een horlogewinkel, maar toen hij de concurrentiestrijd dreigde te verliezen heeft hij iets onherroepelijks gedaan. Ze verhuisden en daarna waren ze op zichzelf aangewezen. Het contact met buurtgenoten is minimaal en met de directe buurman hebben zij een onflicht waar geen rijdende rechter raad mee weet.
De verhoudingen binnen hun huwelijk zijn bijzonder. Otto lijkt de boeman en Alma het slachtoffer. Maar is dat wel zo? Alma blijkt ook nare trekjes te hebben, er ontstaan steeds vaker conflicten en dan is het de beurt aan Alma om iets onherroepelijks te doen.
Het sterke aan Uurwerk is vooral het sterke psychologische spel dat Ane Riel speelt. De karakters van Alma en Otto zijn bepaald niet plat en eenduidig, ze werkt dat heel geraffineerd uit. Ook de opbouw is sterk. Aan het begin weet je niet zo goed wat je kunt verwachten, maar langzaam maar zeker ontstaat er ook een spanningsboog die de aandacht vasthoudt. Het taalgebruik is sterk, het bevat mooie zinnen en Uurwerk is goed vertaald door Kor de Vries. Het resultaat mag er zijn!
Eerder verscheen op JKleest.nl bit.ly/3RkX28I
Aan het begin weet je niets, je ziet alleen de mist van Alma. Maar dan ziet zij een kleine jongen met een hond, dagelijks lopen zij langs haar huis. Alma verstopt zich niet meer voor hen en later probeert zij de aandacht van de jongen te trekken. Uiteindelijk lukt dat, ze praten wat, ze doen wat spelletjes, enzovoort. Door dit contact keren flarden van haar geheugen terug. Uit die flarden kun je een en ander afleiden. Otto had een horlogewinkel, maar toen hij de concurrentiestrijd dreigde te verliezen heeft hij iets onherroepelijks gedaan. Ze verhuisden en daarna waren ze op zichzelf aangewezen. Het contact met buurtgenoten is minimaal en met de directe buurman hebben zij een onflicht waar geen rijdende rechter raad mee weet.
De verhoudingen binnen hun huwelijk zijn bijzonder. Otto lijkt de boeman en Alma het slachtoffer. Maar is dat wel zo? Alma blijkt ook nare trekjes te hebben, er ontstaan steeds vaker conflicten en dan is het de beurt aan Alma om iets onherroepelijks te doen.
Het sterke aan Uurwerk is vooral het sterke psychologische spel dat Ane Riel speelt. De karakters van Alma en Otto zijn bepaald niet plat en eenduidig, ze werkt dat heel geraffineerd uit. Ook de opbouw is sterk. Aan het begin weet je niet zo goed wat je kunt verwachten, maar langzaam maar zeker ontstaat er ook een spanningsboog die de aandacht vasthoudt. Het taalgebruik is sterk, het bevat mooie zinnen en Uurwerk is goed vertaald door Kor de Vries. Het resultaat mag er zijn!
Eerder verscheen op JKleest.nl bit.ly/3RkX28I
June 4, 2025
Не съм чела “Смола“. Започвам с това, тъй като отговаря на въпроса, който получих многократно, когато споделих, че чета “Часовникът“. Макар и под общото авторство на Ане Рил, двата романа са много различни. Това споделиха както издателите, така и няколко други човека около мен. От тази гледна точка, имах предимството да пристъпя без предварителни очаквания и специфична нагласа.
“Часовникът“ е интригуваща история, която ни връща в миналото на Алма, където хората и случките постепенно избледняват и често се губят в мъглата на забравата, постепенно обхващаща самата нея в залеза на живота ѝ. Дните текат бавно, а понякога е трудно да се определи дали времето изобщо се движи в беззвучния свят, който тя обитава. Малките бележки, които оставя сама на себе си, и неизменната ѝ спътница, “жената“, която отброява ударите на сърцето ѝ, я задържат в едно постоянно изплъзващо се безвремие. Докато не се появяват едно дете и едно куче.
Има нещо особено трогателно в начина, по който тази неочаквана, сякаш неизбежна среща, бавно и напрегнато раздвижва пластовете в съзнанието на Алма. Яснотата приижда на вълни, с всяко ново посещение от малките гости, които влизат в живота ѝ, за да осмислят оставащото време, и да ѝ помогнат да си припомни. Да възроди дълбоко заровени случки, лица, чувства. Да потърси радостта и смеха, които твърде отдавна и обидно кратко са присъствали в дните ѝ, бавно и сигурно задушени от непреодолимия гняв, настанил се трайно в пределите на дома, и в съзнанието на човека, с когото дели този дом.
Сложно е, объркано е в главата ѝ, в душата ѝ, в повторното изживяване на болезнени загуби и необратими промени. Трудно е и същевременното пребиваване в свят, в който ума и тялото постепенно предават собственика си, когато времето препуска неумолимо в своя ход напред, а заключеното търси път навън.
По сюжета не бих посмяла да пиша повече, защото е важно да бъде постепенно разкрит в хода на четене. Книгата е написана много увлекателно, чете се лесно, макар че самата тя не е никак лека. Даже напротив. Носи едно много особено усещане, още от началните страници, което остана с мен до самия край.
“Часовникът“ е интригуваща история, която ни връща в миналото на Алма, където хората и случките постепенно избледняват и често се губят в мъглата на забравата, постепенно обхващаща самата нея в залеза на живота ѝ. Дните текат бавно, а понякога е трудно да се определи дали времето изобщо се движи в беззвучния свят, който тя обитава. Малките бележки, които оставя сама на себе си, и неизменната ѝ спътница, “жената“, която отброява ударите на сърцето ѝ, я задържат в едно постоянно изплъзващо се безвремие. Докато не се появяват едно дете и едно куче.
Има нещо особено трогателно в начина, по който тази неочаквана, сякаш неизбежна среща, бавно и напрегнато раздвижва пластовете в съзнанието на Алма. Яснотата приижда на вълни, с всяко ново посещение от малките гости, които влизат в живота ѝ, за да осмислят оставащото време, и да ѝ помогнат да си припомни. Да възроди дълбоко заровени случки, лица, чувства. Да потърси радостта и смеха, които твърде отдавна и обидно кратко са присъствали в дните ѝ, бавно и сигурно задушени от непреодолимия гняв, настанил се трайно в пределите на дома, и в съзнанието на човека, с когото дели този дом.
Сложно е, объркано е в главата ѝ, в душата ѝ, в повторното изживяване на болезнени загуби и необратими промени. Трудно е и същевременното пребиваване в свят, в който ума и тялото постепенно предават собственика си, когато времето препуска неумолимо в своя ход напред, а заключеното търси път навън.
По сюжета не бих посмяла да пиша повече, защото е важно да бъде постепенно разкрит в хода на четене. Книгата е написана много увлекателно, чете се лесно, макар че самата тя не е никак лека. Даже напротив. Носи едно много особено усещане, още от началните страници, което остана с мен до самия край.
November 10, 2025
"Времето е дълго за този, който чака."
Read
July 7, 2021Åhhhh, så fin, rørende og skrøbelig en roman ❤️
September 24, 2021
Der skrives så få bøger om det at været gammel, men her er en bog hvor den sidste tid er i fokus uden at være hverken er kedelig eller depressiv.
Ane Riel skriver godt og hun formår virkelig at skabe personer. Det er et fantastisk greb at skrive det meste af bogen fra Almas synsvinkel. Alma kan ikke huske så godt og hun bliver tit forvirret og det er så overført til skriften. På denne måde virker det helt naturligt at nogle ting er uklare for læseren og langsomt skal stykkes sammen, for sådan er det også for Alma. Man får gennem Alma et godt indblik i hvordan det er ikke at kunne huske alting, ikke at kunne få de gigtramte fingre til at makke ret, besværet med hverdagsopgaver som at tage tøj på og rede hår. Det er gjort på en rigtig fin måde uden at det bliver en klagesang, Alma er generelt et venligt og lyst gemyt.
Samtidig er det en utrolig fin lille fortælling og tiden, venskab, kærlighed og mod.
Ane Riel skriver godt og hun formår virkelig at skabe personer. Det er et fantastisk greb at skrive det meste af bogen fra Almas synsvinkel. Alma kan ikke huske så godt og hun bliver tit forvirret og det er så overført til skriften. På denne måde virker det helt naturligt at nogle ting er uklare for læseren og langsomt skal stykkes sammen, for sådan er det også for Alma. Man får gennem Alma et godt indblik i hvordan det er ikke at kunne huske alting, ikke at kunne få de gigtramte fingre til at makke ret, besværet med hverdagsopgaver som at tage tøj på og rede hår. Det er gjort på en rigtig fin måde uden at det bliver en klagesang, Alma er generelt et venligt og lyst gemyt.
Samtidig er det en utrolig fin lille fortælling og tiden, venskab, kærlighed og mod.
March 6, 2025
3,5 sterren
Is dit boek iets voor jou?
JA, als thema's als ouder worden, isolatie en dementie je niet afschrikken. Ane Riel schreef met dit boek een mooi verhaal over intergenerationele vriendschap en zowel de schoonheid als de pijn die verschuilen in het verstrijken van de tijd.
NEE, als je er niet tegen kunt wanneer er honden sterven in boeken (ja, dat meervoud lees je goed! Ane, you cruel, cruel woman)
Is dit boek iets voor jou?
JA, als thema's als ouder worden, isolatie en dementie je niet afschrikken. Ane Riel schreef met dit boek een mooi verhaal over intergenerationele vriendschap en zowel de schoonheid als de pijn die verschuilen in het verstrijken van de tijd.
NEE, als je er niet tegen kunt wanneer er honden sterven in boeken (ja, dat meervoud lees je goed! Ane, you cruel, cruel woman)
July 19, 2022
3.5 🙈
January 2, 2022
Urværk af Ane Riel er et studie i demens og ensomhed - set indefra. Alma er stokdøv og kommer sjældent (for ikke at sige aldrig) uden for en dør. Hver aften trækker hun sit bornholmerur op med forventningen om at leve en dag mere - og omvendt hvis hun lader være. En dag vinker hun til en dreng, og det skaber et helt nyt rum i hendes sind, en passage mellem før og nu, som får minderne til at blomstre.
Hun kalder drengen Otto, det samme som hendes afdøde mand, da hun ikke kan høre, hvad han siger, og han endnu ikke har lært at læse og skrive. Deres venskab er skrøbeligt, men så fint beskrevet fra Almas synsvinkel. På en måde giver drengen hende livet og håbet tilbage og trækker hende ud af sin isolation. Hun får øjnene op for, at hun stadig kan gøre en forskel for andre mennesker, selv om hendes oprindelige motiv måske var at dulme sin egen ensomhed.
Under overfladen lurer en ond hemmelighed, som hele tiden stiger op i Almas bevidsthed, selv om hun forsøger at glemme den. Som læser får jeg ret hurtigt en fornemmelse af, hvad det handler om, og det gør fortællingen lidt forudsigelig. Atmosfæren og miljøet er dog så fint fortalt, at jeg stadig vil give romanen min bedste anbefaling.
Hun kalder drengen Otto, det samme som hendes afdøde mand, da hun ikke kan høre, hvad han siger, og han endnu ikke har lært at læse og skrive. Deres venskab er skrøbeligt, men så fint beskrevet fra Almas synsvinkel. På en måde giver drengen hende livet og håbet tilbage og trækker hende ud af sin isolation. Hun får øjnene op for, at hun stadig kan gøre en forskel for andre mennesker, selv om hendes oprindelige motiv måske var at dulme sin egen ensomhed.
Under overfladen lurer en ond hemmelighed, som hele tiden stiger op i Almas bevidsthed, selv om hun forsøger at glemme den. Som læser får jeg ret hurtigt en fornemmelse af, hvad det handler om, og det gør fortællingen lidt forudsigelig. Atmosfæren og miljøet er dog så fint fortalt, at jeg stadig vil give romanen min bedste anbefaling.
February 28, 2023
Ane Rielin Pihka on yksi vaikuttavimmista kirjoista, joita oon koskaan lukenut, joten odotukset tämän uuden suhteen olivat korkealla. Eikä tarvinnut pettyä! Tiima kertoo surullisen ja ahdistavankin tarinan Almasta, joka asuu yksin talossaan eikä oikein muista enää kunnolla. Hänellä on ollut puoliso, Otto, jonka Alma muistaa ajoittain, vaikka muistojen välähdykset voivat olla kipeitä. Mutta missä Otto on nyt? Piristystä Alman yksinäiseen arkeen tuo naapurin pikku poika, joka käy Alman luona koiransa kanssa pelaamassa lautapelejä.
Koukuttavasti kerrottu tarina avaa muistisairaiden turvattomuutta ja sekavuutta. Jokainen, jolla on läheinen muistisairas allekirjoittaa varmasti Rielin rakentaman kuvan sairaudesta. Kirja kertoo myös yksinäisyydestä sekä yhdenlaisen kipeän avioliitto kuvauksen. Riel vyöryttää Alman lohduttoman tarinan lukijalle hiljalleen ja näin tarina hiipii hiljalleen suoraan ihon alle. Sielua riipivä tarina ja erinomaista kerrontaa, upea lukukokemus!
Koukuttavasti kerrottu tarina avaa muistisairaiden turvattomuutta ja sekavuutta. Jokainen, jolla on läheinen muistisairas allekirjoittaa varmasti Rielin rakentaman kuvan sairaudesta. Kirja kertoo myös yksinäisyydestä sekä yhdenlaisen kipeän avioliitto kuvauksen. Riel vyöryttää Alman lohduttoman tarinan lukijalle hiljalleen ja näin tarina hiipii hiljalleen suoraan ihon alle. Sielua riipivä tarina ja erinomaista kerrontaa, upea lukukokemus!
April 9, 2022
Urværk af Ane Riel
Vidunderlig roman om en gammel kvindes sidste tid. Vi ser et levet liv gennem hendes tiltagende demente øjne.
Bogen er på én gang trist, humoristisk, tankevækkende, spændende og skrevet i et smukt sprog.
På mig virkede bogen underligt dragende og fascinerende. Jeg var grebet fra start til slut.
Vidunderlig roman om en gammel kvindes sidste tid. Vi ser et levet liv gennem hendes tiltagende demente øjne.
Bogen er på én gang trist, humoristisk, tankevækkende, spændende og skrevet i et smukt sprog.
På mig virkede bogen underligt dragende og fascinerende. Jeg var grebet fra start til slut.
June 25, 2022
Holy moly!
4,5* of misschien zelfs 4,75*
Een aantal keren dit boek vastgehad en nadat de Theoria-mevrouw me zei, je moet het echt lezen, je gaat het zo goed vinden, het toch maar meegenomen, ondanks dat ikzelf twijfelde of het wel iets voor mij was.
Thank god dat ik opnieuw geluisterd heb!
4,5* of misschien zelfs 4,75*
Een aantal keren dit boek vastgehad en nadat de Theoria-mevrouw me zei, je moet het echt lezen, je gaat het zo goed vinden, het toch maar meegenomen, ondanks dat ikzelf twijfelde of het wel iets voor mij was.
Thank god dat ik opnieuw geluisterd heb!
November 11, 2023
Täydellinen!
January 2, 2023
Tanskalaisen Ane Rielin "Tiima" kertoo vanhan, raihnaisen Alman ystävyydestä naapurin pojan ja tämän koiran kanssa. Alma on kuuro ja välillä sekava, poika taas änkyttää pahasti. Alman elämäntarina aukeaa vähän kerrallaan. Hänen miehensä Otto on jo kuollut, eikä Almalla ole enää muitakaan ihmissuhteita. Paljon on jäänyt taakse tai hylätty.
Alman (ja pojan ja koiran) tarina on sydäntäsärkevä. Vaikka kaikki tapahtumat sijoittuvat Alman taloon tai hänen muistoihinsa, eikä kirjassa ole kuin 214 sivua, tämä ei ole pieni kertomus. Ensin ajattelin, ettei tässä tapahdu juuri mitään, mutta alkuun päästyäni en malttanut laskea kirjaa kädestäni, vaan luin sen yhdellä istumalla.
Vahva suositus (kuten myös Ane Rielin edelliselle suomennokselle "Pihka").
Alman (ja pojan ja koiran) tarina on sydäntäsärkevä. Vaikka kaikki tapahtumat sijoittuvat Alman taloon tai hänen muistoihinsa, eikä kirjassa ole kuin 214 sivua, tämä ei ole pieni kertomus. Ensin ajattelin, ettei tässä tapahdu juuri mitään, mutta alkuun päästyäni en malttanut laskea kirjaa kädestäni, vaan luin sen yhdellä istumalla.
Vahva suositus (kuten myös Ane Rielin edelliselle suomennokselle "Pihka").
March 21, 2024
Olipa hieno lukukokemus! Erittäin yllättävä ja hitaasti aukeava tarina. Kirjan alkuasetelma on että yksinäinen, kuuro, muistisairas nainen asuu yksin ja elää hiljaista elämää. Hän katselee ikkunasta ulos ja koettaa muistaa erilaisia asioita elämästään. Hän muistelee tytärtään joka kuoli lapsena. Ja miestään kelloseppää jonka kanssa aluksi oli aika ihanaa, mutta sitten hän muuttui. Sitten ikkunasta näkyy pieni poika ja koira ja elämä muuttuu.
September 17, 2025
Meget rørende og velskrevet historie.
October 5, 2022
Ahdistava, surullinen, lohduttava ja toiveikas. Kaikkea samaan aikaan. Ane Rielin tuotanto toimii mulle hyvin, sillä muistan pitäneeni Pihkasta kovasti ja tässä oli samaa fiilistä. Toivottavasti tulisi muitakin käännöksiä julkaisuun.
March 25, 2023
Komt traag op gang, maar is op het einde een verrassende pageturner
April 8, 2025
In her novel, Riel combines magical realism and gut-wrenching plot lines seamlessly. The story is about old woman named Alma whose world has been shifting constantly and profoundly. The book gives a glimpse of Alma's marriage with Otto, friendship with a young boy from neignourhood and loneliness throughout her old days. It also speaks in volumes about dementia as it is an ugly disease that has heart-breaking consequences. Alma is almost like a victim of her own marriage and dementia although there are also beautiful times.
Although Riel's story is excellent, my timing to read it was completely off. For some reason, I could not enjoy the good parts because I only concentrated on the bad things. Despite the magical elements, everything felt almost too real.
3,5⭐️
Although Riel's story is excellent, my timing to read it was completely off. For some reason, I could not enjoy the good parts because I only concentrated on the bad things. Despite the magical elements, everything felt almost too real.
3,5⭐️
September 9, 2025
Koska tykkäsin paljon kirjailijan edellisestä teoksesta Pihka niin oli tätä kirjaa kohtaa kovat odotukset. Kirjalla oli kyllä omat lyhyet hetkensä, mutta se ei todellakaan täyttänyt odotuksia. En päässyt sisään jännittävään tunnelmaan, jota tässä yritettiin luoda koko teoksen ajan.
January 14, 2022
Voor haar debuut als literair auteur publiceerde de Deense Ane Riel diverse educatieve boeken (1995). Vanaf 2000 schreef Riel een aantal kinderboeken met illustraties van haar moeder. Riel debuteerde in 2013 met Hars, (vertaald in 2019) waarmee zij diverse literaire prijzen in Scandinavië won. In 2020 verscheen hiervan een verfilming onder de naam The Killing. Daarna verschenen Beest en Uurwerk.
Elke avond windt Alma haar Bornholmer klok op en iedere avond opent ze het bovenste deurtje. “Ze wilde ook zien dat er op de bodem van de ruimte een oud sigarenkistje stond, met daarbovenop nog een sleutel: een kleine, platte sleutel voor een stevig hangslot.“ Alma is bang voor mensen geworden en komt haar huis niet uit. Tot Alma vanuit haar raam een jongetje met een hond ziet. Er ontstaat een warme vriendschap, waarin tijd de bepalende factor is en herinneringen tevoorschijn tovert. En deze zijn pijnlijk voor Alma. Dan nadert de verjaardag van het jongetje en herinnert Alma zich ineens iets; de sleutel in de klok en waar is haar man Otto eigenlijk?
Riel heeft een vlotte, soms humoristische beschrijvende stijl die de lezer aan het glimlachen maakt. "De laatste jaren was Alma’s lichaam als een stadscentrum met innerlijke blokkades geworden." De cover past heel mooi bij het verhaal. Een oude vrouw met een knotje die uit het raam staart en misschien haar leven overdenkt. Uurwerk is een verhaal met een bepaalde lading, waarin de tijd tikt en toch ook stil lijkt te staan. Herinneringen van Alma komen bij flarden, net als de mist in haar hoofd. De diepere laag van het verhaal is iets wat zwaar en somber is, maar luchtig overkomt. Er is mooi naar de onthulling van het geheim van de sleutel toegewerkt. Heeft Alma beginnende dementie of heeft ze haar herinneringen bewust vergeten, doordat deze pijn doen? Prangende vragen die steeds duidelijker worden naarmate het verhaal vordert. Het verhaal leest vlot en is soms een beetje ongrijpbaar, net als dementie.
Uurwerk is een opmerkelijk verhaal over de vergankelijkheid van een mensenleven, tijd, vriendschap, relaties, wilskracht en liefde. Niet alles is wat het lijkt!
Elke avond windt Alma haar Bornholmer klok op en iedere avond opent ze het bovenste deurtje. “Ze wilde ook zien dat er op de bodem van de ruimte een oud sigarenkistje stond, met daarbovenop nog een sleutel: een kleine, platte sleutel voor een stevig hangslot.“ Alma is bang voor mensen geworden en komt haar huis niet uit. Tot Alma vanuit haar raam een jongetje met een hond ziet. Er ontstaat een warme vriendschap, waarin tijd de bepalende factor is en herinneringen tevoorschijn tovert. En deze zijn pijnlijk voor Alma. Dan nadert de verjaardag van het jongetje en herinnert Alma zich ineens iets; de sleutel in de klok en waar is haar man Otto eigenlijk?
Riel heeft een vlotte, soms humoristische beschrijvende stijl die de lezer aan het glimlachen maakt. "De laatste jaren was Alma’s lichaam als een stadscentrum met innerlijke blokkades geworden." De cover past heel mooi bij het verhaal. Een oude vrouw met een knotje die uit het raam staart en misschien haar leven overdenkt. Uurwerk is een verhaal met een bepaalde lading, waarin de tijd tikt en toch ook stil lijkt te staan. Herinneringen van Alma komen bij flarden, net als de mist in haar hoofd. De diepere laag van het verhaal is iets wat zwaar en somber is, maar luchtig overkomt. Er is mooi naar de onthulling van het geheim van de sleutel toegewerkt. Heeft Alma beginnende dementie of heeft ze haar herinneringen bewust vergeten, doordat deze pijn doen? Prangende vragen die steeds duidelijker worden naarmate het verhaal vordert. Het verhaal leest vlot en is soms een beetje ongrijpbaar, net als dementie.
Uurwerk is een opmerkelijk verhaal over de vergankelijkheid van een mensenleven, tijd, vriendschap, relaties, wilskracht en liefde. Niet alles is wat het lijkt!
June 9, 2025
🕰️”Часовникът” - Ане Рил 🕰️
“Като че беше видял призрак. Мъртва ли беше? Понякога точно така се чувств��ше. Разплака се.
„Призраците не плачат”, зауспокоява се сама, триейки очи с крайчето на ръкава си. Още беше по нощница.”
🕰️ Може би го пиша твърде често, но това е от онези книги, за които много трудно може да се говори, пише и дори мисли. Тя те поглъща изцяло и макар да те задушава, присядайки като твърде лакомо погълнат и прекалено голям залък, не те оставя, докато не се пропие в теб изцяло. Като аромат на застояло в прашна къща. Като вреден навик, който знаеш, че бавно те убива, но напук на здравия разум не просто имаш, а постоянно увеличаваш като интензитет на приема.
⏳Ане Рил определено знае как да накара кръвта във вените да изстива. Да замръзва, карайки сърцето на четящия, да пропуска няколко удара. Като повреден часовник, чиито механизъм отдавна не е навиваван. И макар историята да няма много общо с любимата на мнозина, включително и на мен, “Смола”, то чувството за празнота и неутешима болка, граничеща с безизходна неизбежност, е осезаемо подобна.
🕰️ Моля, не разбирайте погрешно казаното от мен дотук! То не гласи нищо негативно, а тъкмо обратното. Лично аз съм убедена, че една книга не би могла да завладее съзнанието и сърцето ни, ако не притежава определени умения да въздейства. А тези на датската авторка определено могат и то незабравимо. Едва ли има човек, който ги е чел и може някога да се отърси от тях. Аз лично обожавам това усещане. Да, то носи задъхваща тежина в емоционален смисъл, но всичко това е повече от прекрасно.
🕰️ Искрено вярвам, че една от най-страшните и жестоки присъди, които кармата ни може да ни издаде, е именно тази - загубата в дълбокото на себе си. Защото какво и кои сме ние без миналото, спомените и живота си дотук?! Можем ли да се изградим, когато времето безжалостно ни рони, като морски пясък в стара стъкленица; като забравени и дълбоко скрити хартиени отломки от вече изтекъл живот?! Може би единственото по-жестоко, което бихме могли да си отредим, е самотата в излежаването на тази присъда. Дали пък всъщност това не е милозлива и снизходителна функционалност на здравия ни разум - да покрива угодно с плаща на забравата онези ужасяващи фрагменти от изтеклото между пръстите ни време?! Онова, което не бихме искали да си спомняме при никакви обстоятелства, никога. Което бихме забравили първо, ако имахме тази възможност. Това са само част от въпросите без отговор, които остави у мен тази книга.
⏳Колко точно болезнена може да бъде загубата? Дали е способна да ни накара да се погребем под тоновете пръст на спомените, така че да не можем никога да издрапаме обратно на повърхността? „Всичко те тегли към земята, когато остаряваш. Погледът, костите, плътта. И някой ден и ти ще легнеш в нея", мислеше си тя понякога. „Употребен. Даже няма да ставаш за рециклиране." Кой може да определи колко голяма е пропаста, която зейва в душата, когато са ни отнели части от нея? Има ли скала, по която се замерва жестокостта и страданието? “Времето минаваше, дори и човек да не се помръдне.”
🕰️ Умът е необятно пространство с тъмни ъгли, в които се спотайват мръсни тайни, прашасали истини, неизречена злокоба, ужасяващи призраци и черни сенки. Той е неразгадаем и непреодолим лабиринт, в който човекът завинаги може да се изгуби или да погуби себе си.
🕰️Историята на Алма е точно такава и е още милиард неща. Трябва да бъде четена със зорък поглед и изострено внимание, защото всяко премигване заплашва да ни поведе в грешна посока. Да ни принуди да изпуснем нишките, които предат изповедта ѝ. Тя звучи много объркано без да цели да ни обърка. Заблуждава без да иска да останем заблудени. И не всеки ще улови нюансите на сивотата. Не всеки ще успее да разгадае загадките, които уж са скрити между редовете и паралелно с това прозират във всяка дума. Безкрайно човешка, уязвяваща, оголваща и на моменти унизителна за разказвача, тази приказка ще се загнезди дълбоко, дълбоко в сърцето ни, но само ако ѝ позволим. Тя ни говори за неизбежността на промените, които настъпват със старостта. Трудността да изпълняваме ежедневни и елементарни за нас, докато четем, задачи. “Бръчиците на Алма се бяха появили след старателна употреба, особено тези около очите, и само видът им можеше да я накара да се усмихне на собственото си престаряло отражение в огледалото. Напомняха и, че се е смяла. Тя прекрасно знаеше, че усмивките не винаги са щастливи. Усмивките изразяват също тъга, утеха. „Но те все пак са усмивки", помисли си тя, „а във всяка усмивка има някаква топлина. Малка радост от това, което е, било е или ще дойде." Имаше някаква утеха в това, че някога се е усмихвала. Въпреки всичко.”
🕰️Авторката постига немислимото, превеждайки ни през страдащото, гаснещо все повече с всеки изминал ден съзнание на една жена, която се улавя за живота със сетни сили. Метафорична и болезнено откровена; болезнена и стопляща душата; дълбаеща със свредла ума и успокояваща като майчина прегръдка. “Часовникът” е книга на противоречията и крайностите, които досущ като стрелките, се срещат в утешителна милувка в полунощ. За да си спомнят и за да забравят - себе си, миналото, бездната на паметта.
🕰️Мога да говоря с часове, дни, седмици, години за авторката, моя прочит на произведението и посланията, които носи. Мога, но не искам, защото вярвам, че всеки един ще открие своите истини в него; че единствено преживявайки го, ще го оцени и разбере. Категорично предупреждавам обаче, че това не е четиво, което ще допадне на всеки, а още по-малко е такова, което ще проникне по нужния начин в четящия. Деликатно като часовников механизъм, като часовникарски труд, то трябва да се чете много внимателно, с отворени сетива, очи, съзнание. За мен Ане Рил е абсолютно брилянтна и гениална.
🕰️
Безкрайно благодаря на “Лемур”, че избират нейните творби в каталога си и ги пресъздават на роден език по незабрави начин! Благодаря на Светлана Старирадева за безкомпромисната адаптация на детайлите, смисъла и посланията на датския първообраз! На гениалния Хаби Ел Маза Гомез за съвършената визия! На издателството, че за пореден път ме прави част от вълшебството на заглавията си!
📚 Книгата е мой избор в #книгатаиморето2025 ”Свети слънце в очите ти! - Прочети книга, чиято корица е в цветовете на слънцето.” Вие чели ли сте я? Какво мислите за нея?
#АнеРил #часовникът #книжноревю
Lemur Books
“Като че беше видял призрак. Мъртва ли беше? Понякога точно така се чувств��ше. Разплака се.
„Призраците не плачат”, зауспокоява се сама, триейки очи с крайчето на ръкава си. Още беше по нощница.”
🕰️ Може би го пиша твърде често, но това е от онези книги, за които много трудно може да се говори, пише и дори мисли. Тя те поглъща изцяло и макар да те задушава, присядайки като твърде лакомо погълнат и прекалено голям залък, не те оставя, докато не се пропие в теб изцяло. Като аромат на застояло в прашна къща. Като вреден навик, който знаеш, че бавно те убива, но напук на здравия разум не просто имаш, а постоянно увеличаваш като интензитет на приема.
⏳Ане Рил определено знае как да накара кръвта във вените да изстива. Да замръзва, карайки сърцето на четящия, да пропуска няколко удара. Като повреден часовник, чиито механизъм отдавна не е навиваван. И макар историята да няма много общо с любимата на мнозина, включително и на мен, “Смола”, то чувството за празнота и неутешима болка, граничеща с безизходна неизбежност, е осезаемо подобна.
🕰️ Моля, не разбирайте погрешно казаното от мен дотук! То не гласи нищо негативно, а тъкмо обратното. Лично аз съм убедена, че една книга не би могла да завладее съзнанието и сърцето ни, ако не притежава определени умения да въздейства. А тези на датската авторка определено могат и то незабравимо. Едва ли има човек, който ги е чел и може някога да се отърси от тях. Аз лично обожавам това усещане. Да, то носи задъхваща тежина в емоционален смисъл, но всичко това е повече от прекрасно.
🕰️ Искрено вярвам, че една от най-страшните и жестоки присъди, които кармата ни може да ни издаде, е именно тази - загубата в дълбокото на себе си. Защото какво и кои сме ние без миналото, спомените и живота си дотук?! Можем ли да се изградим, когато времето безжалостно ни рони, като морски пясък в стара стъкленица; като забравени и дълбоко скрити хартиени отломки от вече изтекъл живот?! Може би единственото по-жестоко, което бихме могли да си отредим, е самотата в излежаването на тази присъда. Дали пък всъщност това не е милозлива и снизходителна функционалност на здравия ни разум - да покрива угодно с плаща на забравата онези ужасяващи фрагменти от изтеклото между пръстите ни време?! Онова, което не бихме искали да си спомняме при никакви обстоятелства, никога. Което бихме забравили първо, ако имахме тази възможност. Това са само част от въпросите без отговор, които остави у мен тази книга.
⏳Колко точно болезнена може да бъде загубата? Дали е способна да ни накара да се погребем под тоновете пръст на спомените, така че да не можем никога да издрапаме обратно на повърхността? „Всичко те тегли към земята, когато остаряваш. Погледът, костите, плътта. И някой ден и ти ще легнеш в нея", мислеше си тя понякога. „Употребен. Даже няма да ставаш за рециклиране." Кой може да определи колко голяма е пропаста, която зейва в душата, когато са ни отнели части от нея? Има ли скала, по която се замерва жестокостта и страданието? “Времето минаваше, дори и човек да не се помръдне.”
🕰️ Умът е необятно пространство с тъмни ъгли, в които се спотайват мръсни тайни, прашасали истини, неизречена злокоба, ужасяващи призраци и черни сенки. Той е неразгадаем и непреодолим лабиринт, в който човекът завинаги може да се изгуби или да погуби себе си.
🕰️Историята на Алма е точно такава и е още милиард неща. Трябва да бъде четена със зорък поглед и изострено внимание, защото всяко премигване заплашва да ни поведе в грешна посока. Да ни принуди да изпуснем нишките, които предат изповедта ѝ. Тя звучи много объркано без да цели да ни обърка. Заблуждава без да иска да останем заблудени. И не всеки ще улови нюансите на сивотата. Не всеки ще успее да разгадае загадките, които уж са скрити между редовете и паралелно с това прозират във всяка дума. Безкрайно човешка, уязвяваща, оголваща и на моменти унизителна за разказвача, тази приказка ще се загнезди дълбоко, дълбоко в сърцето ни, но само ако ѝ позволим. Тя ни говори за неизбежността на промените, които настъпват със старостта. Трудността да изпълняваме ежедневни и елементарни за нас, докато четем, задачи. “Бръчиците на Алма се бяха появили след старателна употреба, особено тези около очите, и само видът им можеше да я накара да се усмихне на собственото си престаряло отражение в огледалото. Напомняха и, че се е смяла. Тя прекрасно знаеше, че усмивките не винаги са щастливи. Усмивките изразяват също тъга, утеха. „Но те все пак са усмивки", помисли си тя, „а във всяка усмивка има някаква топлина. Малка радост от това, което е, било е или ще дойде." Имаше някаква утеха в това, че някога се е усмихвала. Въпреки всичко.”
🕰️Авторката постига немислимото, превеждайки ни през страдащото, гаснещо все повече с всеки изминал ден съзнание на една жена, която се улавя за живота със сетни сили. Метафорична и болезнено откровена; болезнена и стопляща душата; дълбаеща със свредла ума и успокояваща като майчина прегръдка. “Часовникът” е книга на противоречията и крайностите, които досущ като стрелките, се срещат в утешителна милувка в полунощ. За да си спомнят и за да забравят - себе си, миналото, бездната на паметта.
🕰️Мога да говоря с часове, дни, седмици, години за авторката, моя прочит на произведението и посланията, които носи. Мога, но не искам, защото вярвам, че всеки един ще открие своите истини в него; че единствено преживявайки го, ще го оцени и разбере. Категорично предупреждавам обаче, че това не е четиво, което ще допадне на всеки, а още по-малко е такова, което ще проникне по нужния начин в четящия. Деликатно като часовников механизъм, като часовникарски труд, то трябва да се чете много внимателно, с отворени сетива, очи, съзнание. За мен Ане Рил е абсолютно брилянтна и гениална.
🕰️
Безкрайно благодаря на “Лемур”, че избират нейните творби в каталога си и ги пресъздават на роден език по незабрави начин! Благодаря на Светлана Старирадева за безкомпромисната адаптация на детайлите, смисъла и посланията на датския първообраз! На гениалния Хаби Ел Маза Гомез за съвършената визия! На издателството, че за пореден път ме прави част от вълшебството на заглавията си!
📚 Книгата е мой избор в #книгатаиморето2025 ”Свети слънце в очите ти! - Прочети книга, чиято корица е в цветовете на слънцето.” Вие чели ли сте я? Какво мислите за нея?
#АнеРил #часовникът #книжноревю
Lemur Books
February 3, 2022
Uurwerk. Door: Ane Riel.
Riel kent u van Hars en Beest. Van beide boeken was ik fan (hoewel ik normaal geen thrillerachtige boeken lees). En ik was niet alleen fan: mijn man ook. Ik lees giga veel boeken, soms een graphic novel. Bij hem is het omgekeerd. En het gebeurt maar heel zelden dat we beiden hetzelfde boek willen lezen. Hars en Beest lazen we beiden en we waren instant fan, alle twee.
Heel tof dat er nu een derde Ane Riel is. Uurwerk is anders. Het is, in theorie, minder spannend. Maar als u Riel kent dan weet u dat haar manier van vertellen altijd wat spannend is. In dit geval maken we kennis met de oude Alma; doof en met een wankel geheugen. Ze vergeet veel, herinnert zich plots dingen, eet en drinkt niet genoeg maar één ding vergeet ze nooit: elke avond voor het slapengaan de staande klok opwinden.
Omdat Alma zich niet goed herinnert wat er met haar man Otto is gebeurd, tasten wij, lezers, ook in het duister. En dat maakt het boeiend. Zoals in haar vorige boeken hangt er ook over dit verhaal een vleugje magisch realisme dat extra kleur geeft. Mooi is ook de inkijk in het hoofd van iemand die worstelt met haar herinneringen en geheugen.
Waarschuwing: als u aan Uurwerk begint wil u het in één ruk uitlezen. Geniet er van.
Riel kent u van Hars en Beest. Van beide boeken was ik fan (hoewel ik normaal geen thrillerachtige boeken lees). En ik was niet alleen fan: mijn man ook. Ik lees giga veel boeken, soms een graphic novel. Bij hem is het omgekeerd. En het gebeurt maar heel zelden dat we beiden hetzelfde boek willen lezen. Hars en Beest lazen we beiden en we waren instant fan, alle twee.
Heel tof dat er nu een derde Ane Riel is. Uurwerk is anders. Het is, in theorie, minder spannend. Maar als u Riel kent dan weet u dat haar manier van vertellen altijd wat spannend is. In dit geval maken we kennis met de oude Alma; doof en met een wankel geheugen. Ze vergeet veel, herinnert zich plots dingen, eet en drinkt niet genoeg maar één ding vergeet ze nooit: elke avond voor het slapengaan de staande klok opwinden.
Omdat Alma zich niet goed herinnert wat er met haar man Otto is gebeurd, tasten wij, lezers, ook in het duister. En dat maakt het boeiend. Zoals in haar vorige boeken hangt er ook over dit verhaal een vleugje magisch realisme dat extra kleur geeft. Mooi is ook de inkijk in het hoofd van iemand die worstelt met haar herinneringen en geheugen.
Waarschuwing: als u aan Uurwerk begint wil u het in één ruk uitlezen. Geniet er van.
September 7, 2021
En varm, både rolig og foruroligende bog om gamle stokdøve Alma, det bor alene, isoleret fra omverdenen. På et tidspunkt kommer en lille dreng og hans hund forbi, og efterhånden opstår en god kontakt til Alma, som vælger at kalde drengen Otto, som sin afdøde mand. Som dagene går, liver Alma op, og endelig har hun mod til at få over til skuret, hvor der afsløres hemmeligheden om manden, urmageren Ottos død.
Almas verden synes enkel og enfoldig, men hendes demens og paranoia giver angst og uro. Flot og spændende skildring af et gammelt menneske, som har sine daglige rutiner, som bærer på savn af mistet barn og ditto dalmatiner og som følelsesmæssigt har et stærkt had/kærlighedsforhold til sin mangeårige ægtefælle. Der er glimt af humor og af krimi spænding. En bog, som man ikke slipper, før sidste side er læst.
Almas verden synes enkel og enfoldig, men hendes demens og paranoia giver angst og uro. Flot og spændende skildring af et gammelt menneske, som har sine daglige rutiner, som bærer på savn af mistet barn og ditto dalmatiner og som følelsesmæssigt har et stærkt had/kærlighedsforhold til sin mangeårige ægtefælle. Der er glimt af humor og af krimi spænding. En bog, som man ikke slipper, før sidste side er læst.
August 30, 2023
En helt fantastisk lille fortælling, som folder sig ud og bliver kæmpe stor. Ane Riel har det dejligste sprog som understreger og holder i hånd gennem hele historien, mens den i roligt tempo åbenbarer sig.
Dette er en fortælling om de smukkeste og de sørgeligste stunder i et levet liv. Jeg blev berørt fra første side og måtte hulke mig igennem de sidste.
Dette er en fortælling om de smukkeste og de sørgeligste stunder i et levet liv. Jeg blev berørt fra første side og måtte hulke mig igennem de sidste.
Displaying 1 - 30 of 80 reviews