B цeнтъpа на Сoфия, тoчнo кpай Дoктopcката гpадина, живee бeздoмнoтo кучe Xъки. To мeчтаe да има ceмeйcтвo, да има пpиятeли и някoй да гo oбича... Щe уcпee ли мъничкият Xъки да ocъщecтви мeчтитe cи? Звучи катo дeтcка пpиказка. Нo нe e...
„Хъки” е една от онези книги, които обичам да наричам детски роман за всяка възраст. Просто е твърде вероятно доста от „големите” да пренебрегнат книгата като чисто детска – стотина странички, кученце на корицата... Да, детска, но не и детинска. В историята на Хъки има доста (мело)драма, но няма и помен от фалш или захаросана наивност. И ако сте от по-чувствителните души и лесно се вживявате, то бъдете сигурни, че Константин Петров ще ви накара да роните сълзи, и то не просто защото бездомно кученце, мечтаещо да има семейство си е сълзлив сюжет по подразбиране. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Невероятна книга, попаднах на нея на "Панаира на книгата" в София. Обожавам книгите за деца, които със сигурност искаш да прочетеш и като пораснеш. Тогава ще разбереш нещо повече и нещо друго. Такива книги са "Малкият принц" на Екзюпери и "Мечо Пух" на Милн. "Хъки" няма претенции да достигне върховете, постигнали тези две книги, но определено е книга, достойна за уважение. Животът на едно куче, изпълнен с всичките нюанси на чувствата и получил, според мен, заслужено място в Рая.