„ОПИТОМЕН“ е историята на един мъж, броящ дните си до познатата съдба. Той намира утеха в мисълта си да възвърне усмивката по лицето на едно момче, като го дари с нов и по-пълноценен живот. Но, за да му предаде тази емоционална интелигентност, първо трябва да направи няколко жертви. По пътя си на настоящ наставник среща красива дама, с която споделят еднакви чувства, и решава да се отдаде на топлата й любов, въпреки несигурността си и мистериите, които се въртят около него. А дали съдбата ще го накаже за лекомислените му решения или всичко, което се опитва да направи е просто един празен опит? Дали ще признае пред любовта на живота си кой е всъщност и какво го мъчи, или ще скрие истината за делата си до заветния си час? И как малкото момче приема всичко това, което се случва в живота му?
"Опитомен" е книга, разказваща историята на мъж на средна възраст, развиваща се в бъдещата 2069 г. отброяващ дните си до свидния си край. Светът е различен,неугледен и определено дисбалансиран. Израснал в малък град и запазил детските си спомени, Силистър копнее за едно отминало време на истинност за света и в частност, завръщане в безгрижието, през очите на малко момченце на име Виктор, превъщащо се в неродения му син.
По пътя на несполуки и трудности, Силистър среща любовта на живота си, дори и далеч от младостта си и в напреднал стадий на заболяването си. Марта се превръща в негова сбъдната мечта и пристън за всичко преди нея.
“Опитомен” от Толга Тахсинов беше книга, която въобще не беше в читателските ми планове. Но, всички знаем как те никога не са константа и често измежду книгите, които сме си наумили да четем изкача и по някоя друга изненада. Обемът на тази беше изключително малък и я прочетох за един ден. По принцип тематиката на историята не е от любимите ми и имах доста резерви към текста. Също така корицата, която е перфектна за историята, не ме привлече от начало. Хората обаче са казали да не съдим една книга по корицата.
Силистър е мъж на средна възраст, който брои остатъка от дните си. Мислейки как може да остави нещо след себе си предвид, че няма жена и деца, го осенява интересна идея. Той ще предаде знанията и вижданията си за света на една момче, което той си мисли, че има нужда от неговите насоки. Междувременно, среща и жена, която заема голямо място в сърцето му. Жалко, че съдбата има други планове.
Авторът ни отвежда в едно мрачно бъдеще, което съвсем не изглежда нереално. Доста плашеща е перспективата, че такова нещо може и да се случи. В доста голяма част от времето моралният ми компас се въртеше неспирно. Съгласявах се с някои действия, а други заклеймявах, само за да се върна по-късно към тях и да открия защо всъщност се е случило така. Хареса ми това, че в толкова малко страници е успял да предаде толкова важни идеи и мисли. По принцип, смятам, че някои книги са изпълнени с прекалено много празни приказки и доста от тях могат да бъдат значително съкратени. Тук обаче ми се искаше това да беше един цял роман. Мисля, че ако авторът се беше отпуснал и развил и трите персонажа – на мъжът, жената и детето, щеше да се получи нещо наистина спиращо дъха и държащо хората на тръни. Въпреки това, съм доволна, че успях да се докосна до историята и според мен авторът има огромен потенциал.
"Опитомен" e една интересна гледна точка към бъдещето, което ни очаква. Взимайки предвид събитията от деня, автора ни показва каква ще е съдбата ни на старини и какво очаква децата ни. Авторът има неподправен стил и успява да накара читателя да се замисли. Историята е увлекателна и се чете бързо, а краят макар и очакван, е пропит с много надежда. Защото каквото и да се случва, не трябва да се отказваме и да продължаваме да се борим.