Синдромът на сварената жаба

by Емил Йотовски

Книгата е посветена на последните издихания на едно болно и объркано общество. За убийството на морала. За налагането на новото нормално. За цивилизацията на упадъка и въздигането на корпоративно налаганите клишета като ценност.

Не подценявайте способността на цивилизацията да се саморазрушава.

Първите симптоми са срив в морала и семейството. Следва ги разпадът на нравите и подмяната на ценностите. Процесът завършва с подмяна на справедливостта. Всичко това вече го наблюдаваме. Новият световен ред идва и няма да чука на вратата ни. Той ще нахлуе неканен и нагъл и ще остане дотогава, докато човечеството не премине през поредния си тъмен период.

Общество, свикнало да се самоуспокоява с празнодумство, да замита истината и да разчита на справедливост свише, е обречено на морален и ментален упадък. Историята ни учи, че справедливостта не е подарък, а медал за храброст; понякога кървав.

Историята е циклична и се повтаря.

Преди вандалите да завладеят Рим, централният площад на града бил обрасъл с бурени и там са пасли прасета. После Европа потънала в хилядолетен мрак.

Добре дошли в зората на новите мрачни векове!

Genres: Bulgarian Literature

176 pages, Paperback

First published May 1, 2022

About the author

Емил Цветанов Йотовски e български лекар, писател, драматург и сценарист.

Роден в София на 5 септември 1970 г. Майка му е лекарка, а баща му е художник.

Завършва Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София и „Медицина“ във Висшия медицински институт в София (1996). Учил е и психиатрия, но не практикува. Работи като журналист.

Работи година като лекар в отделение за диабетна хемодиализа. Лекар е в Университетската болница по белодробни болести в София от 1997 до 2001 г.

Reviews

[Sad Sherp · Rating 2 out of 5]

Тъжно е да четеш добър автор, опитващ се да даде сериозен прочит на вестникарски “истории”. Дори и да има попадения по оста “преди-сега” и “добро лошо”, то резултатът, каквато и да е била целта, е силно посредствен. Мрънкане тип “през последните двадесет години света много се обърка” показват единствено, че авторът чете силно избирателно и то предимно вестници. Жалко за пропиляния черен хумор, който тук там се среща. Ако целта на това книжле е била да събере всички недоволства на принципа “какво ме издразни сега” и “вече нищо не е както преди”, сигурно е ок. Аз лично ще чакам следваща книга с истории или История.

[Dessa Iv · Rating 5 out of 5]

Книга, чието прочитане намирам за необходимо, ако не и задължително. Книга, поставяща ребром въпросите на деня, ако не и съвремието ни. И макар да имаше повтарящи се концептуално глави, то това не беше дразнещо, не беше в стил "оф, па тоа, пак ли", а беше като болдване на текста, защото авторЪТ не оставя поле за спретването на интерпретативно съчинение, почиващо на въпроса "какво е искал да каже автора?", напротив, той каквото е искал го е казал, който разбрал - разбрал, който... попълнете си липсващото сами ;)

[Simeon Dzhandzhev · Rating 2 out of 5]

72 страници и не издържах повече. В днешни дни някои хора си създават блогове, в които могат да пишат в какъвто стил си поискат и са свободни да изразяват мнението си по свой начин. Открих, че други издават книги вместо това. Прекомерната употребата на ирония и цинизми неутрализира и малкото качества, които текстът има. Двете звезди са от уважение към положения труд, а и защото написаните неща все пак отговарят на родната реалност.

[Vladislav Dragomirov · Rating 4 out of 5]

Смея да определя книгата на Емил Йотовски, като много "вкусна" за четене.
Долу-горе точно са показани признаците, предвещаващи края на поредната цивилизация.
Сравнително коректно е представено времето в което живеем, а на читателя се пада честта да реши, кка да го нарече.

[Leere · Rating 3 out of 5]

Очаквах нещо повече.. Вместо структуриран анализ на социалния феномен, книгата е съвкупност от разпръснати иронични наблюдения, сякаш чета удължен блогпост. Липсва й конструктивната дълбочина, която заглавието предполага.