Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват.
В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко – да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на „Млък”. Онова разнолико, противоречиво, но неизбежно твое човешко Вътре. По своему красиво, дори в тъгата или страха.
Тези 21 разказа са точното тегло на човешката душа.
Радослав Бимбалов (р. 1973 в Пловдив) издава първия си роман на 25 години. „Аз, маниака“ (изд. „Хермес“, 1998) е посрещнат с интерес от читателите и въпреки че продължава да пише статии за редица медии и да публикува разкази в общи сборници, в следващите 23 години авторът решава да не издава самостоятелна книга. По негови думи – защото не е готов, трябва тепърва да опознава хората и да се учи да пише. През 2022-ра излиза неговият сборник с разкази „Млък“ (изд. „Сиела“, 2022), който попада в номинациите за наградите „Перото“ и „Хеликон“ и печели престижното трето място в конкурса „Национална литературна награда „Йордан Радичков“. Според Бимбалов „Млък“ е бил генерална репетиция за „Екстазис“.
По някакъв странен начин животът ми винаги минава покрай Радо Бимбалов. В средата на 90-те баща ми ми пускаше музиката на ЗББ (любовта ми към регето започна тогава). 25 години по-късно следях с интерес изявите му по медиите, а през 2022-ра "Млък" ми разхвърля вътрешната къщичка и премахна тая стерилност и скука, която ме обзе от началото на пандемията и все не намирах правилното оръжие да я победя. Посмях се, поплаках си, помислих, преживях, падах и накрая я приключих с чувство за победа. Радослав Бимбалов пише както говори - красиво. Препоръчвам на всички, които имат крещяща нужда да чувстват.
Една малка книжка, а толкова смелост събрала в себе си. И думи, ама от ония, които хем ти се иска да се гмурнеш в тях, да потънеш и там да си останеш, хем да си оставиш още мъничко, и още, и още…
Харесаха ми буйната момчешка фантазия във Вятър, мистериозният финал в Обратно на часовника, какъвто подобава на едно магическо представление, живите детайли в Мис '97 и Шит, който се изля като песен. Общо взето, вижда се, че Радослав Бимбалов може да реди думи, изречения, а в отделни случаи и цели истории, но категорично не трябва да го прави, просто за да се изкаже по някоя от темите на деня. Той обаче е решил друго и е покрил всичко от психичното здраве през расизма, белия супремасизъм, езика на омразата, домашното насилие, тормоза над деца, тормоза над животни (извън направата на суджук), чудовищността на политическия елит и сивотата на обществото до нетрадиционните сексуални ориентации. По принцип, въпреки че е много неприятно покрай литературата да те натъпчат и с пропаганда, не е задължително това да пречи на качеството й, но тука е попречило. Историите са само маркирани, образите са ужасно плоски и схематични, изградени са без собствена логика, само през очите на този, който ги осъжда (за агресорите) или иска да промотира каузата им (за жертвите). И за да сгъстим все пак малко емоциите - манипулативни образи на самотни старци, чакащи от другата страна на телефона в Татко и Мъмрици. Като че ли най-малко зор си е дал за 2SLGBTQIA+ в Розовото забранено, който не казва нищо повече от заглавието си, и в Каквото ти се падне с един фасулски каминг аут, а Прасе може да се вземе като образец на видизъм. Сега ще е забавно героите му да го погнат за недостатъчна праведност, както западните му колеги - Роулинг. Че тя революцията, знаем, яде наред.
Бях твърде любопитна да прочета тези разкази и оставам абсолютно впечатлена от майсторския изказ на Бимбалов.
Толкова добри истории. Смело споделени, с най-правилните думи, но загадъчно и интересно, са изложени всички проблеми, витаещи в човека, в обществото, в държавата, в света.
Определено имам лични фаворите сред откъсите и това са: Татко, Млък и Шит. След всеки прочетен разказ, с нетърпение разгръщах нататък, за да проверя какви усещания са ми подготвени от следващите герои. Именно в това се крие чарът на тази книга. И колко познато звучат някои случки, все едно сами сме ги преживели. И в действителност сме, повечето.
Разказите ми се сториха неравностойни като сила. Моят личен, запомнящ се избор е "Обричам те" - просто перфектен. Като цяло сборникът ми хареса достатъчно, за да продължавам да следя автора.
Не знам защо очаквах забавни и смешни разкази. Може би защото свързвам Бимбалов с половинката от култовия за 90те музикално-сатиричен дует "Замунда Банана Бенд". Този сборник обаче започва с една красиво описана смърт. После следват още драматични истории, които все повече те отдалечават от сценичния образ на автора... Някъде към средата на книгата си дадох сметка защо се казва "Млък" - краят на всяка история те задавя и те оставя с буца в гърлото! И точно когато си мислиш, че си възприел стила и влязъл в ритъм, Бимбалов те зашлевява с една свежа, кънтяща с тъжен смях история за конкурсите за красота през мутренските години....хубава книга. Написана с много чувство и въздействащ език. Препоръчвам.
Забелязала съм, че в България по правило не се четат български автори и не се долюбват разказите, въпреки че в по-кратките форми си проличава умението на един автор да създава светове: всеки – различен, всеки – малка вселена. „Млък“ има нещастието да попада и в двете категории, но губят само тези, които имат предразсъдъци към тях. Великолепен сборник. Необичайни, прости, но въздействащи сравнения и метафори, богат език, но използван без кухи украшения и фанфари. Очаквах интелектуално предизвикателство, а получих чиста проба удоволствие от четенето. Ако един автор успее еднакво добре да те вкара в главата и на бащата, и на сина, на жената, която сънува еротични сънища в делириума на изгубения си разум, и на циганчето със смазания под автобуса крак, премазал и неговата ненаситна жажда за живот, значи този автор си е свършил работата добре. Повече от добре. Кратки, ювелирни бижута са тези разкази, в тях няма претенция и поза. От издателска гледна точка „Млък“ е и красиво издание – достави ми удоволствие и на чисто сетивно равнище. Препоръчвам. Ще се насладите на лекотата на изказа на Бимбалов, неговата точност и умението да вкарва читателя в съдбите, психиката, мисленето на героите така, сякаш ги познавате... което не е особено трудно, защото те са хора като всички други. И не съвсем.
"Сещате ли се за онази, неидваща дума, дето сме усещали да се търкаля по езика, да гъделичка небцето ни, дори да наднича между зъбите, но някак да не намира път? ........................................................................
...... Щом четете това, значи Ви дължа едно извинение. Преди време Ви казах, че магиите не са истински, че са просто занаят....Е, подведох Ви"
Гледах интервю на автора по телевизията, там той представяше тази си книга. Бях меко казано впечатлена, веднага влязох и я поръчах имах страшно големи очаквания. Не се оправдаха, не ми и хареса... Исках да ми хареса, наистина, много исках...
Следя авторът в социалните мрежи, както и неговата гражданска позиция. Създал е чудесни топли и пълни с човещина разкази, като любими са ми: "Татко", " Млък", "Стига".
3.5🌟 Някои от разказите ми харесаха много.Бяха дълбоки ,емоционални и ме докоснаха .Ще мисля за тях още дълго .Други не разбрах съвсем идеята ,не усетих .