ДЪРВЕТА ЗА ПРЕГРЪЩАНЕ сборник с разкази, издателство Скрибенс, 2022 г. Редактор: Георги Гаврилов Коректор : Денис Нуф Художествено оформление и дизайн: Антонина Георгиева
„Дървета за прегръщане“ предлага девет разказа, обединени от сходни герои, тематика и идеи. Сюжетите са разгърнати между реалност и магия, но магия не в смисъл на свръхестествено, а като проекция на жадното за чудеса съзнание на съвременния човек.
Интертекстуалният подход е преднамерено избран при структурирането на текстовете. Разказите говорят както един с друг, така и препращат към класически и модерни литературни и музикални произведения. Читателят може да „чуе“ гласовете на Моцарт, Бетовен, Шопен, Луис Карол, Бредбъри, Ницше, Пелевин и др.
Цветелина Александрова е магистър филолог, автор на романа „Сеизмичен роман“. Нейни разкази са поместени в сборници, алманаси и електронни платформи, както и в литературни издания като „Литературен вестник“, списание „Море“, „Словото днес“, "Страница" и др. Един от авторите на колективния роман „Нестинарски танц“. Член на Асоциация на младите български писатели
Сборникът е истинско интелектуално удоволствие. Оцених високо факта, че разказите не разнищват клиширани теми, облечени в объркващи метафори, а са малки островчета от оригиналност, чиито смисъл е скрит дълбоко, в меката пръст докосваща водата, под няколко слоя флора и фауна. Газиш треви, отместваш храсти, криеш се под сянката на дървета, слушаш викове на птици и мярваш фигури на екзотични животни…и изведнъж осъзнаваш, че островчето е твоят собствен свят. Кондукторката-чудовище и ужасеното стадо от пътници в трамвая, което се подчинява на изнудването ѝ е малък модел на връзката власт-общество(„Трамвай страх“). Непознатият болен в трамвая, който се оказва по-важен от чаканата среща с любимия е отражение на неизбежната човешка емпатия, която допринася повече за запазването ни като вид от еротичната любов(„М като М“). Вечната майчинска вина минава през сюрреалистичен хорър тип Бредбъри(„Бръмбарът“); понякога любовта към един човек се отключва чрез проява на любов към едно животно („Златният кон“), а шеметно въртящата се спирала на времето се разкрива чрез фантастични метаморфози(„Амстемо Прегръдката). „Прегърни дърво“ и „Обща кръв“ разгръщат наглед тривиалните идеи за себепознанието и себеоценяването в приказно-страшен контекст, плъзгащ се по ръба на битието. „Бира с Пелевин“ е малък триумф на нереалността над реалността – триумф, към който всички създатели на изкуство скрито се стремим, а последният разказ, „От нула до безкрайност“ ни запознава с двойнствената природа на човека и необходимостта да я приемем, ако не искаме да бъдем завинаги заличени…от себе си. А може въобще да забравите за това дълбокомислено ревю и просто да се нервирате на кондукторката от трамвая, да се уплашите от грамадния бръмбар в банята, да усетите сладката синя прегръдка на Амстемо, да пояздите златния кон и да нагазите в шоколад в Ориент експрес. Тоест, не е нужно да сте умни като мен, за да харесате тази книга. :)
В историите на Цветелина Александрова винаги се намира кой да ти подаде билет за паралелна реалност. И усещането е, сякаш точно за тези моменти си струва преминаването през всичко останало.
Любопитен, експериментален сборник с много интересни идеи, развито въображение и богат на жанрови характеристики. Четейки имах усещането, че чрез тази книга авторката извървява един не лек, но разнообразен път към самата себе си, който подтиква читателя да прегърна дървото на собствения си живот.