Празнично семейство

by Йордан Славейков, Кирил Златков (cover)

„Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж – копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг.“ Зорница Христова

Genres: Short Stories

148 pages, Paperback

Published May 25, 2022

About the author

Йордан Славейков е роден през 1976 г. и е завършил театрална режисура в НАТФИЗ през 2006 г. в последния клас на професор Крикор Азарян. За дипломния си спектакъл "Оскар и розовата дама" получава номинация за "Икар" в категория "Дебют" през 2007 година. Спектакълът "Паякът", написан и режисиран в тандем с Димитър Касабов, е игран на световни театрални сцени в Москва и Санкт Петербург, откъдето се връща с няколко награди. Игран е и в Ню Йорк и получил ласкави рецензии в издания като New York Times и Vilage Voice.

Reviews

[Albena · Rating 4 out of 5]

Тези разкази ми действаха като раздвижваща терапия - болезнените процедури, които стигат до определен праг на поносимост, но този праг се измества и обхватът на облекчение, светлина и свобода се разширява след всяка следваща сесия. Разкази, в които клишета като "безгранична любов" или "любов отвъд смъртта" приемат съвсем конкретни проявления - различни и невероятно нормални. Талантлив автор, силен сборник.

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Не разбрах защо заглавието на разказа "Празнично семейство" (споменава се в предговора) е станало "Писател" (според мен второто не му отива, а първото е много хубаво).
"Икея" на страница 102 ме ядоса.
Хубав сборник и чудесно "влизане" в диалект и специфично говорене. Любимият ми разказ е "Разкажи ми приказка".

[Plamen Aragón · Rating 5 out of 5]

"В съня му брат му каза, че ще живее още много, много години, каза му колко точно. И към тези години ще бъдат прибавени още четири, "Те са ти от мен, дечко, успях да измоля да бъдат дадени на тебе. Всеки път, когато ме сънуваш или когато дойда да те видя, ще става много горещо, независимо от сезона".
[...]
- Не плачи, Марияна, имаме цели пет години. Толкова е горещо."

[Ива Попова · Rating 4 out of 5]

🖤
Преди години от Читалнята си взех романа "Последна стъпка" на Йордан Славейков. Не знаех какво точно да очаквам и смело го разгърнах. Бях поразена от директния, честен, на моменти болезнено реалистичен и кинематографичен стил на писане. Историята се заби като пирон в мен и дълго нарушаваше рутината на ежедневните ми мисли. Книгата не мога да препоръчам на всеки и със сигурност няма да се хареса на всеки. Най-ценното за мен обаче е, че тя не може да те остави безразличен.
Казвам всичко това, защото то бе причината с известно притеснение да посегна към последния сборник с разкази на автора. Страхувах се, че може да не открия в тях същия заряд и сила. Грешах.
Разказите в "Празнично семейство" умело провокират и вълнуват. Някои от историите те пробождат и изискват да си дадеш време преди да продължиш към следващата. Фокусирани върху най-малките социални единици - семейството и отделния човек, всеки от тях изследва темата за любовта - нейното място в живота ни и последиците от нея. Но тук не става въпрос за онази романтична и идеализирана любов, която особено в този момент на годината ни се налага. Не. Разказите на Славейков говорят за любовта, която изискваш от другия, за да може да съществуваш, която има край и си отива, която не желаеш или не можеш да пуснеш. Говорят за любовта, която криеш, от която те боли, която те променя, която не разбираш, която е трудно да признаеш и невъзможно да забравиш. Говорят за любовта, която някои не са способни да изпитат, но и за тази на живия към мъртвия и на умиращия към тези, които остават.

За финал споделям цитат от първия разказ в сборника, защото след него знаех, че искам да го прочета и няма да съжалявам.

***
- Миш, наистина изживявам любовен Холокост.
Внимателно завих тялото до себе си, беше април и нощите бяха все още хладни.
- Не изживяваш. - Гласът ми прозвуча малко по-остро, отколкото възнамерявах. - Холокостът е изтребление на милиони невинни хора.
- А любовта какво е? ... А любовта какво е, ако не изтребление на милиони невинни?

[Мая · Rating 4 out of 5]

"Празнично семейство" е една амалгама от любов, болка, копнежи и безумни обсебвания по непостижимото, единението с другия, с любимия човек, който може да бъде баща, брат, любим, любима ...
Единението отвъд непоправимото, отвъд вечността, отвъд условностите на този така логичен, но същевременно толкова иронично жесток живот.

Разкази, съхраняващи в себе си човешкото, оголено и в пълния му блясък, грозота, мерзост, подлост и красота.
Образите са хора като всички нас, не само пълнокръвни, но и открити, такива каквито ние не си позволяваме да бъдем или поне не много често.

Опустошителна и красива книга. Прочетете я.

[tvboy · Rating 5 out of 5]

I'm not crying, you're crying