Има едно място някъде в Северозапада, сгушено между обрасли с дъб и леска баири, които предхождат букови гори, разбиващи се на изумрудени вълни в подстъпите към гологлавия връх Ком... Тук е Горно усое.
Тук започва и историята, белязана от родово проклятие, кърваво злато, греховна любов, кръвосмешение, убийство...
Сюжетът се разгръща във времевата рамка от 30-те до 80-те години на миналия век. Животът на героите протича на фона на масовата колективизация на българското село – къде доброволна, къде насилствена, и в следващите години, когато въпреки нахлузената кадифена ръкавица железният юмрук на комунистическия режим продължава да мачка човешки съдби.
Близките приятелки Цвета и Таня, чието израстване от момичета до зрели жени проследява повествуванието, са основните разказвачки на историята, макар че в нея се чуват и други гласове. Връзката им със семейството на Димана е различна, но и двете се сблъскват с необясними събития и загадъчна смърт. Решени да разкрият истината, те събират късчета информация, за да разбулят накрая тайната.
Многопластов, земен, но с нотка на мистичност, романът поставя вечните въпроси за човека и неговото място в света, за любовта и свободата, за достойнството и падението, за възмездието и прошката.
Елегантният литературен стил на авторката впечатлява, а интригуващата фабула кара читателя да следи действието със затаен дъх. Трудно ще оставите тази книга, преди да прочетете и последната страница.
Не е лесно да си любен от самодива. Такива жени сами избират мъжете си, не чакат някой да ги иска.
Тази книга е една от най-добрите за мен не само за годината, но и изобщо! Давам й максимално най-високата оценка за сюжет, стил и строеж на повествованието. В някаква част от анотацията е споменато, че няма да те остави да си поемеш дъх, преди да я прочетеш докрай - и беше вярно. Изгълтах тези 600 страници почти без почивка, веднъж започнала, не можех да спра - исках да разбера повече за страната ни от отдавна отминали години, да надникна в съдбите на толкова хора, да разбера тайните. Този роман надмина очакванията ми най-вече заради размаха и дълбочината на сюжетите вътре. Темите за национализацията през 50-те години, преустройството на обществото, мястото на селото и града, образованието, обвързаността с партията и т.н. се прокрадват съвсем естествено в периферията на семейната история на рода на Багджиите и преплитането й със съдбите на още няколко семейства. Хареса ми проследяването на толкова житейски съдби от време, назад в корените, до настояще и бъдеще в перспектива. Харесаха ми различните гледни точки от първо лице, които движеха сюжета в най-различни посоки, и всеки разказ придаваше свой колорит, стойност и собствена истина. Когато главната героиня Цвета най-накрая разкри и навърза някаква част от мистериите, които искаше да разкрие, аз си отдъхнах и си казах "Ето, разкри се тайната на Димана, сега да видим какво става нататък.", но всичко това се оказа просто прелюдия към още по-големи загадки, засегнати съдби и мрачни тайни. Най-впечатляващо за мен е как авторката много умело е подредила сюжета така, че да не се изгуби читателят в него. Многото герои - главни и периферни - само допринасяха за яснотата на връзките и нито веднъж не се почувствах изгубена в тия 600 страници, напротив - с лекота следях хилядите нишки, съдби и всякакви детайли. Участвах активно, опитвайки се да разплета всичко. Каквото и да си бях представяла обаче, накрая останах изненадана. Чудесен роман, няма да кажа нищо по сюжета, защото не знам как да напиша каквото и да е, без да е спойлер. Жалко, че авторката е починала внезапно, без да може да се зарадва на тази си рожба и без да може да напиша още творби.
П.С. любопитно е, че с. Горно усое май е измислено, защото не можахме с колежка да го открием в интернет.
Отворих страниците ѝ и изведнъж беше лятото на 2000 година, аз бях на село, под стария бадем, седнала на големия дънер, редом до баба и слушах в захлас в историите ѝ от едно време. Там където въображението ми ме отвеждаше, докато слушах за текезесета, ниви, гунки, герани, седянки и убийствена работа на полето, на същото място ме потопи и повествованието на романа. Продължаваше от там, откъдето бяха спрели историите на баба. А аз имах нужда да послушам.
Към средата на книгата, когато се смениха раказите на Цвета и Таня, поизгубих сюжета емоционално и ми отне време за да се върна обратно в първоначалното силно усещане. Все пак Вилия Борисова майсторски оформи финала на историята и успя да ме остави и озадачена, и объркана, и погнусена, и развълнувана. И въпреки, че през целия роман ме дебнеше едно усещане, че ще продължат да излизат тайни сред тайните и до последно не се доверих на никого от героите, пак останах изненадана накрая.
Малко е тъжно, че това ще е последната история на авторката. Поне се е постарала да е пълна с противоречия и вълнения.
Прекрасна история/истории! С мъка затварям последната страница! Колкото човешка е историята, толкова е и древна, мистична, магична и болезнена! Прекрасно преплетени съдби , всяка със своята истина . Основният период на действието , дава толкова ядна картина за соц времето, внушенията у хората, разбиранията, предрасъдъците. Тази книга ляга в сърцето ми и успях да съпреживея “истината”, емоциите и терзанията на всеки един от героите! Отличен роман, слагам го наравно с “Тютюн” , “Балканска сага” , “Осъдени души”! Трябва да се прочете !
Тази книга директно ми влиза в личния Топ 10 и надали скоро ще излезе от там . Буквално прегърнах тази книга като нещо желано ,иначе нямаше как да я усетя. Въпреки обемът ѝ,я изядох бързо и имаше защо. Честно казано, ако беше от Сиела и беше рекламирана надлъж и нашир,като много други книги,в които се преплита родния фолклор,щеше да е бестселър за родните ширини,но не би...Затова не се доверявам на мейнстрийма,а предпочитам сам да си харесам нещо. И не съжалявам...Тук няма сдъвкана, предъвквана и изплюта мъдрост за малки деца. Тук има точната доза послания,на точните места и са представени ситуации,в които сме попадали или сме наблюдавали. А Димана....е супер извратена,а жени със зелени очи никога не съм харесвал.
За самата книга - тя е разделена на две,точно на половината - първата част е за Цвета , юрисконсулт в завод "Мрамор" ,гр.Берковица,израснала в село Горно Усое,където се преплитат истории за самодиви,билки,проклети жълтици и борбата между обичаите и новата комунистическа власт . Цвета се опитва да разбере защо връзките в нейния род са така разпокъсани и какви тайни крият ...В същото време тя има чувства към Стефан ,но той самия трябва да се пребори със собствените си избори. Във втората част виждаме Таня, най -добрата приятелка на Цвета,която се бори с последиците от развода ѝ с Пламен,който пие и я бие,но и там има история. Повече я мъчи обаче смъртта на малката ѝ сестра Мария . И всичко ,тези две части ,водят до Димана ..
Току що затворих последната страница и направо съм без думи 😐 Такъв край изобщо не бях очаквала. Направо седя с отворена уста и съм се хванала за главата 😬😁 Определено книгата мноооооого ми хареса. Обичам да чета книги в подобен стил. Много интересна, завладяваща, обсебваща, не бързах да свършва и не си давах зор да я прочета бързо, а й се наслаждавах, въпреки, че нямах търпение да разбера края й. Четеш и не можеш да спреш. Поздравления на авторката! Препоръчвам книгата на всички.
P. S. Поклон пред авторката! Разбрах, че е починала преди отпечатването на книгата. Оставила е тази книга след себе си, която е истинско бижу, и с която няма да бъде забравена! Да почива в мир! 🖤🕊️
На толкова докосващи заглавия попадам напоследък, че трудно бих избрала фаворит за годината, но пък за жаркия юли, това абсолютно е "Тайната на Димана".
Тъгувам, че свърши. Две седмици буквално заживях с Цвета, като че присъствах на разговорите с най-добрата й приятелка, а така се усещаше и атмосферата в семейството и родното й село. Много ми допадна идеята на авторката за разказване на една и съща история от различни гледни точки, с гласовете и на невинните, и на виновните в нея. Засегнати са важни аспекти от живота, теми, които биват интересни за всеки, а любопитството се поддържа до самия край. Интригува, пленява, отвява, иска ти се хем да погълнеш наведнъж всички страници, хем четеш бавно, че да има за по-дълго от тези преплетени съдби и тайнствени случки.
Щастлива съм, че през повечето време предпочитам българска литература. Книгата е от тези, които бих подарила на приятел, бих говорила за нея с дни и абсолютно препоръчвам за четене.
Още от първата страница тази книга ме заинтригува. Изключително добре написана, така подредена, че да не можеш да я оставиш и да искаш още и още. Което се случи и с мен. Скоро книга така не ме е ангажирала! Сюжетът е толкова заплетен, че краят те оставя без дъх, въпреки подозренията. Връща ми се вярата, че и българските автори могат да пишат толкова увлекателно, както редица чужди. Препоръчвам с две ръце и два крака!
Трудно е да се обобщи за какво става въпрос в книгата, защото историите не са съвсем добре свързани по мое мнение. Спокойно можеше половината да е една книга, а втората половина - съвсем друга.
Първата половина е изградена чрез смяна на разказвача (и разкази от първо лице). Главно действащо лице е Цвета, чрез чиито разкази се запознаваме с детството, ученическите и студентските ѝ години. Покрай това разбираме много за селото, където е израстнала. Разказите на семейството ѝ, конкретно баба ѝ и дядо ѝ, са много уютни и приятни за четене. Не по-малко приятно ми беше да чета за Тина, която има детски приключенски дух. Историята е интересна и да се потопя в техния свят ми беше комфортно.
Във втората половина (от 48% на четеца) разказвачът е един - Таня. Приятелка на Цвета от гимназията, но привидно съвсем несвързан герой. Измисля се нов проблем в нейната част, с който читателя се очаква да е заинтригуван, но той е още по-маргинален и несвързан с четивото до онзи момент. Тепърва започваме да се запознаваме с живота на Таня още от детските ѝ години и се чувства като една огромна ретардация разгърната в повече от 150 страници. Все очаквах смяна на гледната точка, но такава не се появи до края на книгата. След мъчително опознаване на новия геройи нейния конфликт (който щеше да е приятно четиво, ако беше отделна книга), най-после към края нишките започват да се навързват. Не бих казала, че е силно навързано до края, но поне виждаме общата цел на историята. Можеше да бъде вплетено по много по-силен и ненатрапчив/ незабележим начин. Тази втора част, сама по себе си, е приятно четиво за живота на две приятелки между университета и началото на 30-те си години. Засяга много теми в личностен, личен и професионален план. Наистна ми беше приятна зрелостта, с която бяха разгърнати характерите им. Противно на дадените три звезди, книгата не беше скучна, но намерих твърде много неща, които не ми харесват. И като за финал: Книгата се казва тайната на Димана, а самата Димана не е никакъв персонаж в нея - ролята ѝ е толкова изместена от центъра, че в половината книга дори забравих коя беше тази.
Книгата стоеше на рафта дълго и чакаше своя ред.Ако знаех колко прекрасна е тя,щях да я прочета в момента, в който я купих.В началото малко се обърках сред толкова персонажи,признавам.Но вчера я хванах в ръка и толкова ме завладя,че не я оставих до почти сутринта, докато не изчетох и последното изречение!А края и,въпреки,че се досещах, буквално ме втрещи.Жалко,че авторката вече не е сред живите 😞
Тайната на Димана“-Вилия Борисова За поред път ще кажа, че имаме прекрасни съвременни автори, които пишат завладяващо. Това е един роман, който ще ви замисли и открехне у вас въпросът за прошката и струва ли си това колкото и човек да е наранен от близките си да намери сили да им прости. Всеки от нас носи своите тайни в онези невидими дървени ковчежета, в които крие своите изцапани ризи, грешните пътища и безбройните разочарования на душата си. Всеки от нас има своите тъмни страни, които показва в моменти на уязвимост, на безсилие срещу това, че не може да промени някои ситуации от живота си. Романът на Вилия Борисова е повече от показателен за това как скритите, премълчаните, забранените и грешни човешките взаимоотношения могат да доведат до големи беди на един цял род и и бъдещи поколения. Жалко, че авторката преди издаването на книгата е починала. Ако беше жива днес тя щеше да представя своята прекрасна книга в различни точки на България и щеше да даде повече яснота за написването ѝ и за съществената проблематика формираща се от съдбата на всеки един герой в романа. Не мога повече да напиша нищо за книгата прочетете я и разгадайте тайната ѝ. Със сигурност ще ви бъде много интересна.
Под старата лоза в пълният с цветя и билки двор на дядо Божин живеят неразказани тайни и дебнат проклятия. Всичко за родът на Багджиите се обърква с идването на новата им снаха със самодивски очи и опасен нрав-Димана. Бабините разкази са толкова живи в главата ми. А тази книга сякаш е тяхно продължение. Това е история за онова недалечно време-времето на Социалистическа България. Четем за бригади, ТКЗС-та,партийни организации,вездесъщата БКП,сладкарниците с кифли,банички,бози и лимонади. Четем за порядките,човешките предразсъдъци,ограничаването на свободния дух, селският бит, банкетите и трудовите лагери. А обръщението "Другарке" ни повлича надалеч към едни времена,за които само сме чували от разказите на бабите и дядовците си. Силно емоционална книга,в която има уроци за живота и човешките взаимоотношения. 600 страници изчетени с лекота и нестихващ до последно интерес. Историята е изградена много добре. Цвета е амбициозна,смела, но и романтична . Тя е адвокат в местния градски завод в Берковица и често пътува до село за да помага на родителите си. Увлечена е от драматичните събития,случили се в родът на Багджиите и иска да разкрие техните тайни. Най-добрата й приятелка -Таня работи в местната сладкарница и отглежда сама двете си дъщери. Пламен и Таня се женят набързо като млади и след години се развеждат заради тормоз. Ангел е мълчаливият и сериозен брат на Цвета, военен граничар, който е влюбен в Таня от години. А Стефан е несподелената ученическа любов на Цвета,с която още като ученици в Берковската гимназия са се разминали,но не са се забравили. Стефан отива да учи в Москва по партийна линия,но се връща след години живот там. И любовта им с Цвета пламва отново. *** И накрая Димана-тайнствената жена,прилична на самодива,чиито тайни носят болка и белязват цял един род. Интересен и нелек е животът на рода на Багджиите. А мистерията около тях е в основата на сюжета. Героите са свързани с невидима нишка помежду си. Четем за любовта на Мария и Боби-любов,каквато рядко се среща,но която е обречена от самото си начало. Дунавски залези. Невъзможна любов. Минало и бъдеще умело се преплитат. Краят е трогателен,но и изненадващ. Прошката е сила. А любовта винаги намира как да си проправи път.
"Тайната на Димана" - Вилия Борисова Завладяваща история с доза мистика. Връща в годините назад (30-те - 80-те год. на XX век), години за които само съм чувала и ми беше интересно да науча повече за живота тогава. Как партиите са се налагали, приватизирали; как хората са се интересували най-вече от това "какво ще кажат хората"; как любовта е била "срамно нещо", нещо, за което не се е говорело открито, браковете не винаги са били по любов, а често уредени....
Книгата е увлекателно написана, с много добре изградени образи на героите. Описва заплетената история за родовата прокоба над една фамилия, история за прокълнато злато, кръвосмешение, убийство... Вплетен образа на самодивите в романа придава още по - голяма мистичност на историята. Главните героини са две приятелки от малки момичета до самото им израстване. Те са основните разказвачки на историята, макар че са включени и "гласовете" на други персонажи, техните се открояват. Съдбите им не са леки, но те карат да се замислиш, а може би ще има щастлив край за тях?! Пътищата на момичетата се разделят, събират, преплитат, а връзката им с Димана и семейството ѝ е различна, но са решени да ра��крият истината и да разгадаят тайната ѝ. Романът държи любопитството до последната страница!
Прочетох [b]"Тайната на Димана"[/b]. Като цяло мога да кажа, че е много хубава книгата, историята е интересна, има неочаквани обрати. Само обемът можеше да бъде по-малък и някои истории и герои да бъдат спестени, защото в един момент доста се обърква човек. Също така единият герой се казва Ангел, но на няколко места го пишеха Асен, което за мен е абсолютно недопустимо. Иначе на мен тайната на Димана, разкрита по средата на книг��та ми беше много по-интересна, отколкото тази в края и. Ще дам оценка 4.5/5, защото нещото, което много ми липсваше в края на книгата беше самата Димана да разкаже за живота си и всичко, което е направила от първо лице. Исках да чуя нейните мисли, чувства и доводи. Четох, че авторката не е дочакала издаването на книгата, жалко, ако е така. Наистина може би това е най-добрата българска книга от съвременен автор, която съм чела.
Еха! Този роман ме държа в напрежение от начало до край!
Не можех да спра да го чета. Да, определено Димана имаше много, много тайни и ми беше изключително любопитно да ги откривам една по една заедно с главните ни героини Цвета и Таня.
Но освен мистерията, нямаше как да не се впечатля от многопластовата структура на романа, от разказа в разказа в разказа и, разбира се, от стила. Толкова докосващ, жив и същевременно неочаквано лиричен на моменти.
Впрочем малко се стреснах като видях, че действието се развива по времето на Социализма, но не е трябвало. Това е просто сцена, на която се появяват нашите герои. Не е натраплив или излишно романтизиран. Просто е.
Още веднъж адмирации за този роман и благодаря на издателство "Бард", че ми го предоставиха.
Бе знам какво да кажа за тази книга. Толкова много суперлативи изчерох за нея. Първата част ми хареса много. Имаше описани различни гледни точки. История разказана от няколко човека, връщане назад в миналото. Втората част обаче беше разказана сякаш от друг човек. Бавно и мудно вървеше действието. Описани са толкова много случки, които нямат нищо общо с основната история. Финала е потресаващ и то не в добрия смисъл. С много смесени чувства съм, но като че ли негативните надделяват.
Тази книга има своите достойнства в исторически достоверното обрисуване на някои процеси в България. Освен това успява да изгради живи образи с доста специфичен, но изваден от реалността мироглед. И дотук са положителните неща. Ужасих се от това докъде стига авторката… Минава ми границите. Клишета има също, както и прекалена прозаичност, залитане в бабини измислици… Но потресаващите елементи са … без думи за тях…
Книгата се чете бързо, но аз не успях да съпреживея случващото се, по-скоро я довърших, за да видя кое е грабнало аудиторията. Повествованието през първата половина върви през порой от съобщителни изречения като тийнейджърски дневник, после става малко по-добре. Интригуващо са замислени темите, но многото излишен пълнеж и липсата на кулминация ми попречи да я харесам. Като факти се съобщава много интересна информация, но ми липсва емоционална градация.
Ако има българска книга на десетилетието, която горещо бих препоръчала, това е Тайната на Димана. Езикът ѝ ме пренесе при Йовков и Вазов, идеята ѝ, развитието, цялото повествование и палитрата от образи.. ще живеят дълго време в мен. Признавам, ако има една творба, на която искам да помогна да придобие повече видимост и да стигне до повече хора- това е тази. Толкова добре написана е!
Смесени чувства. Първата половина определено много по-силна от втората. Нещо се случва не за добро при смяната на разказвача, много излишни детайли и поговорки. Но като цяло интересна, защото българска история! И за самодиви и за интересен период.
Без думи и без дъх ме остави историята. Използван е прост и разбираем език, но те засмуква буквално в картината, всичко оживява, хората,животните,пейзажите.. сезоните! Цялата книга е късче вълшебство. Благодаря на авторката за всяка една дума в този роман!
Докато не я прочетох, не я оставих! Невероятно увлекателна, жива и образна. Пъстър език. Сюжет, пълен с обрати. Липсваше ми, когато затворих и последната страница. С тъга научих, че авторката е починала. Ако имаше и други нейни книги, щях да съм щастлива да ги прочета.
Разкошна книга. Пренася те историята в тези отминали години , представях си двора, хората,усещах чак слънцето. Много неочакван край но бих прочела книгата пак.