What do you think?
Rate this book
Небесни тела
"Небесни тела" е първата книга със стихотворения на Доротея Василева.
68 pages, Paperback
Published June 1, 2022
1 person is currently reading
39 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
November 19, 2022
Никога не съм знаела как да говоря за поезия. За мен тя е нещо твърде неуловимо, аморфно, принадлежи повече на тишината, отколкото на думите.
Още по-трудно става, когато човекът, който е написал тази поезия, е близък. Може би затова 'Небесни тела' стоя дълго време недочетена на бюрото ми - не смеех да посегна към това книжно тяло, от страх, че то ще се намести като трети човек в разговора ни, ще разбърка хармонията на мълчанията ни.
Книгата на Теа е нежна като самата нея, изследва цялата палитра на женствеността - любовницата, майката, тъмната стихия, жената, изпълнена с доволство от това, че е жена.
Благодарна съм й, че ми позволи да надникна в някои процепи на личната й Вселена, за които рядко говорим и да усетя света по-мек и чувствен.
Още по-трудно става, когато човекът, който е написал тази поезия, е близък. Може би затова 'Небесни тела' стоя дълго време недочетена на бюрото ми - не смеех да посегна към това книжно тяло, от страх, че то ще се намести като трети човек в разговора ни, ще разбърка хармонията на мълчанията ни.
Книгата на Теа е нежна като самата нея, изследва цялата палитра на женствеността - любовницата, майката, тъмната стихия, жената, изпълнена с доволство от това, че е жена.
Благодарна съм й, че ми позволи да надникна в някои процепи на личната й Вселена, за които рядко говорим и да усетя света по-мек и чувствен.
June 18, 2022
Космическа! Това е “Небесни тела” в една дума!
Толкова много ми хареса, защото говори на моя език, вибрира в моята орбита и ме отвя 💙🦋💙
——-
Deja-vu
Отворих вратата и постоях,
надвесена над жените в мен.
Едната се смееше бясно,
другата пишеше нещо
третата лежеше по корем върху теб.
Останах, защото вратата
без друго беше отворена.
Толкова много ми хареса, защото говори на моя език, вибрира в моята орбита и ме отвя 💙🦋💙
——-
Deja-vu
Отворих вратата и постоях,
надвесена над жените в мен.
Едната се смееше бясно,
другата пишеше нещо
третата лежеше по корем върху теб.
Останах, защото вратата
без друго беше отворена.
July 18, 2022
Една от най-хубавите книги с поезия, които съм чела в последните години! Чаках я с нетърпение, преживях я с всяка фибра, нося я с мен все още, препрочитам, връщам, чета, живея.
June 6, 2022
Много, много силна дебютна стихосбирка! Поредният бисер на Арс и Скрибенс! ❤
September 11, 2022
Поезия на съзерцанието и трансформацията. Доротея Василева ни учи на мир, на обич към онова-което-е-било и към това-което-е, дарява вселенско перо за осезаемите мъки, покрива ги с красота.
~
Космос
Онези тихи минути,
в които дишахме заедно -
ти, опрял нос ниско в корема ми,
аз, провесила коси над теб,
в примката на нещо, което беше само тогава
и за толкова кратко, че
по памет да не може да бъде повторено.
~
Редакция
Пробуждането е бавно
като упойката при раждане.
Някой извади на показ части от мен
и после ги напъха обратно.
Така се случва всеки текст:
мъчителен оглед, ревизия и затваряне.
Но сега, спокойна, че съм кръг,
се вглеждам без омраза в старите си ръбове.
~
Космос
Онези тихи минути,
в които дишахме заедно -
ти, опрял нос ниско в корема ми,
аз, провесила коси над теб,
в примката на нещо, което беше само тогава
и за толкова кратко, че
по памет да не може да бъде повторено.
~
Редакция
Пробуждането е бавно
като упойката при раждане.
Някой извади на показ части от мен
и после ги напъха обратно.
Така се случва всеки текст:
мъчителен оглед, ревизия и затваряне.
Но сега, спокойна, че съм кръг,
се вглеждам без омраза в старите си ръбове.
June 11, 2022
Без да разбера как, ме хвана и ме запрати навътре.
Като преживяване, след което нямаш спомен, само чувство.
Като преживяване, след което нямаш спомен, само чувство.
December 14, 2022
има ли ме, когато не ме гледаш?
по въжения мост между нас някой все ще се намери да стъпи. литват птиците и стряскат капките, които c отскок застават в нова композиция.
по въжения мост между нас някой все ще се намери да стъпи. литват птиците и стряскат капките, които c отскок застават в нова композиция.
Read
June 20, 2022Фина, порцеланова поезия. Крехки статуетки от думи. Четох я в самолета, привечер, със слънцето до лявото ми рамо - така й отива. Колко хубаво разплита нишките на майчинството, на женствеността, на страха и сприятеляването със страха.
* * *
"че в кръвта ми минутите правят бримки"
/
"Деца"
Хвърчила.
Гранати в скута ми.
Дори, когато искам да се скрия,
ме намирате, но вашите вериги са
спасение.
Остри, точни истини. Промъкнахте се
някак от корема ми и ме възпитахте
на слушане с разбиране. Тиктака наобратно
възелът, от който се отвързахте.
/
”Такемиказучи от фин порцелан"
В ръцете ми -
статуетка на мъничък сумист.
Нищо не е пропуснал художникът:
елипси - очите му,
ноктите му - йероглифи,
на челцето му - копринен щрих.
Под сухата ми длан
бухва памучната препаска,
отваря се устицата с муселинов дъх.
И вече знам, ще ме надвие беззъбият му плач.
Рингът на света се смалява и смалява.
Покланям се. Сумистът оживява.
/
”Как синовете ми спят”
Как лекичко подпирам това млечно равновесие
и как не съм ос, а тънка периферия.
/
"L'art pour l'art"
(...) Мига безпристрастно
дантеленото минало и чака пак
да го мечтая. Но в момента ми харесва
тази супа от коприна с мляко. Воалът
на окситоцина. Ухажва ме една примамлива
идея да не правя нищичко, освен
да съм заслушана в морето риба. Да
бъда сол. Какво изкуство е жената
да обича в себе си жената.
/
"Лятото, едва родено, лежи на дъното на чашата."
* * *
"че в кръвта ми минутите правят бримки"
/
"Деца"
Хвърчила.
Гранати в скута ми.
Дори, когато искам да се скрия,
ме намирате, но вашите вериги са
спасение.
Остри, точни истини. Промъкнахте се
някак от корема ми и ме възпитахте
на слушане с разбиране. Тиктака наобратно
възелът, от който се отвързахте.
/
”Такемиказучи от фин порцелан"
В ръцете ми -
статуетка на мъничък сумист.
Нищо не е пропуснал художникът:
елипси - очите му,
ноктите му - йероглифи,
на челцето му - копринен щрих.
Под сухата ми длан
бухва памучната препаска,
отваря се устицата с муселинов дъх.
И вече знам, ще ме надвие беззъбият му плач.
Рингът на света се смалява и смалява.
Покланям се. Сумистът оживява.
/
”Как синовете ми спят”
Как лекичко подпирам това млечно равновесие
и как не съм ос, а тънка периферия.
/
"L'art pour l'art"
(...) Мига безпристрастно
дантеленото минало и чака пак
да го мечтая. Но в момента ми харесва
тази супа от коприна с мляко. Воалът
на окситоцина. Ухажва ме една примамлива
идея да не правя нищичко, освен
да съм заслушана в морето риба. Да
бъда сол. Какво изкуство е жената
да обича в себе си жената.
/
"Лятото, едва родено, лежи на дъното на чашата."
Read
December 10, 2022Хубава, нежна, женствена поезия. Ефирен поглед към неуловимото, към смисъла отвъд очевидното. Леко носталгични нотки, саморефлексия, ранни равносметки - може би по пътя ни има повече пейки за посядане и размисъл, отколкото сме си мислили.
June 13, 2022
Чета книгата на Доротея в една юнска вечер и не мога да спра да мисля колко важно е, че облаците днес ме пощадиха, че отвориха пространство да притихна в себе си, за да се вглъбя в тези текстове. Отдавна живея с думите на тази приказна жена и безкрайно се радвам, че ги има.
Не знам какво да кажа, освен „сестро, разбирам те“. И слава богу! И колко хубаво е, че сме свързани!
Не знам какво да кажа, освен „сестро, разбирам те“. И слава богу! И колко хубаво е, че сме свързани!
June 5, 2022
Желанието
Седи самò и се слуша.
Сънува улова горещ отвътре.
Какъв хищен корем, как с алчно око
съзерцава препъванията на волята.
Седи самò и се слуша.
Сънува улова горещ отвътре.
Какъв хищен корем, как с алчно око
съзерцава препъванията на волята.
June 7, 2022
Изящен език, изящна мисъл!
Нахално ли ще е вече да питам за следваща книга?
Нахално ли ще е вече да питам за следваща книга?
June 7, 2022
Парадоксът като екзистенция, натоварена с дълбинен битиен смисъл... Удивително.
December 31, 2022
Finished this one on 31 Dec as a final sprint.
Didn’t enjoy it as much as I thought I would, but it’s my first complete read in Bulgarian without listening to it, so I’m happy!
Didn’t enjoy it as much as I thought I would, but it’s my first complete read in Bulgarian without listening to it, so I’m happy!
February 23, 2023
Художественото оформление на стихосбирката е невероятно. ЮСякаш всеки детайл е така майсторски изпипан, че влиза в съвършена симбиоза с текстовете. Ако нямаше данни за авторството (на книгата и на излюстраторите), бих се заклела, че са дело на един човек, на един ум. Рядко наблюдавам това явление. Често се чудя дали илюстраторите и авторите са в контакт, дали обсъждат идеи или илюстраторът просто представя своя "прочит" с изразните средства на своето призвание. Тук определено им се е получило.
Стиховете са разнолики, не се натрапва основна тема или само едно чувство. Някак феерични са вероятно, безплътни - повече "небесни", отколкот "тела". Но на моменти са и земни, прозират на места и телата, майката, раждането, детето. Има я и абстракцията - пътуването, мислите, чувствата, но не с типичната за поетичното изкуство мъглявост, неопределеност. Допада ми гласът на авторката. Съвършената дикция и онова собствено звучене, което охарактеризира твореца и го прави разпознаваем. Фин стил и софистициран изказ.
Стиховете са разнолики, не се натрапва основна тема или само едно чувство. Някак феерични са вероятно, безплътни - повече "небесни", отколкот "тела". Но на моменти са и земни, прозират на места и телата, майката, раждането, детето. Има я и абстракцията - пътуването, мислите, чувствата, но не с типичната за поетичното изкуство мъглявост, неопределеност. Допада ми гласът на авторката. Съвършената дикция и онова собствено звучене, което охарактеризира твореца и го прави разпознаваем. Фин стил и софистициран изказ.
September 8, 2022
Отлагах прочита на тази книга, защото добре усещах очертанията на мястото, което ѝ трябва. Няма да успея да постигна обективен поглед, но разстоянието вече е достатъчно, за да се облегна естествено удобно в читателския си фотьойл (и поглед) . Сега най-сетне чувствам тихото щастие, че поезията на Доротея е намерила книжен излаз - като пълноводна река, която намира спокойствието си в завършеното сливане с морето. Най-силно резонирам с по-дългите ѝ стихотворения, които са като изящно изработени късометражни филми. Много се надявам камерата да продължи да следи трепета на това сърце.
June 6, 2022
Виждам те
застанал удобно
в своята къща под наем -
рапан от лятото -
с мигла на бузата,
перчемът ти пясъчен,
а аз, воайорката,
по турски седнала
на върха на косата си.
Локдаун
Отвън навътре стигам до сърцето,
натегната до скъсване бобина.
Угасват лампите една след друга,
формите измиват своите граници,
тъмно е, но в къщата пътувам
като шерп - интровертно и нагоре.
застанал удобно
в своята къща под наем -
рапан от лятото -
с мигла на бузата,
перчемът ти пясъчен,
а аз, воайорката,
по турски седнала
на върха на косата си.
Локдаун
Отвън навътре стигам до сърцето,
натегната до скъсване бобина.
Угасват лампите една след друга,
формите измиват своите граници,
тъмно е, но в къщата пътувам
като шерп - интровертно и нагоре.
June 20, 2022
Изящна поезия с дълбочина. Нежна, но в същото време не се бои да говори за рибите със страх от тъмното и тъмната материя.
Много беше чакана тази стихосбирка и радостта от нейната поява е огромна. Още не успявам да си събера думите.
Много беше чакана тази стихосбирка и радостта от нейната поява е огромна. Още не успявам да си събера думите.
June 23, 2022
Нежна и по космически загнездваща се в ума ти.
Може би любмото ми от стихосбирката :)
Déjà-vu
Отворих врата и постоях,
надвесена над жените в мен.
Едната се смееше бясно,
другата пишеше нещо,
третата лежеше по корем върху теб.
Останах, защото вратата
без друго беше отворена.
Може би любмото ми от стихосбирката :)
Déjà-vu
Отворих врата и постоях,
надвесена над жените в мен.
Едната се смееше бясно,
другата пишеше нещо,
третата лежеше по корем върху теб.
Останах, защото вратата
без друго беше отворена.
March 29, 2023
Не мога да кажа, че е моята книга, но открийте я, прочетете я.
Displaying 1 - 21 of 21 reviews