Никога не съм знаела как да говоря за поезия. За мен тя е нещо твърде неуловимо, аморфно, принадлежи повече на тишината, отколкото на думите. Още по-трудно става, когато човекът, който е написал тази поезия, е близък. Може би затова 'Небесни тела' стоя дълго време недочетена на бюрото ми - не смеех да посегна към това книжно тяло, от страх, че то ще се намести като трети човек в разговора ни, ще разбърка хармонията на мълчанията ни. Книгата на Теа е нежна като самата нея, изследва цялата палитра на женствеността - любовницата, майката, тъмната стихия, жената, изпълнена с доволство от това, че е жена. Благодарна съм й, че ми позволи да надникна в някои процепи на личната й Вселена, за които рядко говорим и да усетя света по-мек и чувствен.
Една от най-хубавите книги с поезия, които съм чела в последните години! Чаках я с нетърпение, преживях я с всяка фибра, нося я с мен все още, препрочитам, връщам, чета, живея.
Поезия на съзерцанието и трансформацията. Доротея Василева ни учи на мир, на обич към онова-което-е-било и към това-което-е, дарява вселенско перо за осезаемите мъки, покрива ги с красота. ~ Космос
Онези тихи минути, в които дишахме заедно - ти, опрял нос ниско в корема ми, аз, провесила коси над теб, в примката на нещо, което беше само тогава и за толкова кратко, че по памет да не може да бъде повторено.
~ Редакция
Пробуждането е бавно като упойката при раждане. Някой извади на показ части от мен и после ги напъха обратно. Така се случва всеки текст: мъчителен оглед, ревизия и затваряне.
Но сега, спокойна, че съм кръг, се вглеждам без омраза в старите си ръбове.
Фина, порцеланова поезия. Крехки статуетки от думи. Четох я в самолета, привечер, със слънцето до лявото ми рамо - така й отива. Колко хубаво разплита нишките на майчинството, на женствеността, на страха и сприятеляването със страха. * * *
"че в кръвта ми минутите правят бримки"
/
"Деца"
Хвърчила. Гранати в скута ми. Дори, когато искам да се скрия, ме намирате, но вашите вериги са спасение. Остри, точни истини. Промъкнахте се някак от корема ми и ме възпитахте на слушане с разбиране. Тиктака наобратно възелът, от който се отвързахте.
/
”Такемиказучи от фин порцелан"
В ръцете ми - статуетка на мъничък сумист.
Нищо не е пропуснал художникът: елипси - очите му, ноктите му - йероглифи, на челцето му - копринен щрих.
Под сухата ми длан бухва памучната препаска, отваря се устицата с муселинов дъх. И вече знам, ще ме надвие беззъбият му плач.
Рингът на света се смалява и смалява. Покланям се. Сумистът оживява.
/
”Как синовете ми спят”
Как лекичко подпирам това млечно равновесие и как не съм ос, а тънка периферия.
/
"L'art pour l'art"
(...) Мига безпристрастно дантеленото минало и чака пак да го мечтая. Но в момента ми харесва
тази супа от коприна с мляко. Воалът на окситоцина. Ухажва ме една примамлива идея да не правя нищичко, освен
да съм заслушана в морето риба. Да бъда сол. Какво изкуство е жената да обича в себе си жената.
Хубава, нежна, женствена поезия. Ефирен поглед към неуловимото, към смисъла отвъд очевидното. Леко носталгични нотки, саморефлексия, ранни равносметки - може би по пътя ни има повече пейки за посядане и размисъл, отколкото сме си мислили.
Чета книгата на Доротея в една юнска вечер и не мога да спра да мисля колко важно е, че облаците днес ме пощадиха, че отвориха пространство да притихна в себе си, за да се вглъбя в тези текстове. Отдавна живея с думите на тази приказна жена и безкрайно се радвам, че ги има. Не знам какво да кажа, освен „сестро, разбирам те“. И слава богу! И колко хубаво е, че сме свързани!
Художественото оформление на стихосбирката е невероятно. ЮСякаш всеки детайл е така майсторски изпипан, че влиза в съвършена симбиоза с текстовете. Ако нямаше данни за авторството (на книгата и на излюстраторите), бих се заклела, че са дело на един човек, на един ум. Рядко наблюдавам това явление. Често се чудя дали илюстраторите и авторите са в контакт, дали обсъждат идеи или илюстраторът просто представя своя "прочит" с изразните средства на своето призвание. Тук определено им се е получило. Стиховете са разнолики, не се натрапва основна тема или само едно чувство. Някак феерични са вероятно, безплътни - повече "небесни", отколкот "тела". Но на моменти са и земни, прозират на места и телата, майката, раждането, детето. Има я и абстракцията - пътуването, мислите, чувствата, но не с типичната за поетичното изкуство мъглявост, неопределеност. Допада ми гласът на авторката. Съвършената дикция и онова собствено звучене, което охарактеризира твореца и го прави разпознаваем. Фин стил и софистициран изказ.
Отлагах прочита на тази книга, защото добре усещах очертанията на мястото, което ѝ трябва. Няма да успея да постигна обективен поглед, но разстоянието вече е достатъчно, за да се облегна естествено удобно в читателския си фотьойл (и поглед) . Сега най-сетне чувствам тихото щастие, че поезията на Доротея е намерила книжен излаз - като пълноводна река, която намира спокойствието си в завършеното сливане с морето. Най-силно резонирам с по-дългите ѝ стихотворения, които са като изящно изработени късометражни филми. Много се надявам камерата да продължи да следи трепета на това сърце.
Виждам те застанал удобно в своята къща под наем - рапан от лятото - с мигла на бузата, перчемът ти пясъчен, а аз, воайорката, по турски седнала на върха на косата си.
Локдаун
Отвън навътре стигам до сърцето, натегната до скъсване бобина.
Угасват лампите една след друга, формите измиват своите граници,
тъмно е, но в къщата пътувам като шерп - интровертно и нагоре.
Изящна поезия с дълбочина. Нежна, но в същото време не се бои да говори за рибите със страх от тъмното и тъмната материя. Много беше чакана тази стихосбирка и радостта от нейната поява е огромна. Още не успявам да си събера думите.