What do you think?
Rate this book
Розовият балон
История за вечните копнежи на сърцето и душата. За илюзиите и реалността. За трябва и искам. За решенията, които взимаме и уроците, които учим. За палитрата от събития и емоции, през които преминаваме, за да намерим своя път.
Падения и възходи, грешни решения и правилни избори. Животът често ни поставя на кръстопът, но само от нас зависи в коя посока ще поемем. А коя е крайната дестинация, към която се стремим? Там където се чувстваме истински себе си и най-щастливи.
Падения и възходи, грешни решения и правилни избори. Животът често ни поставя на кръстопът, но само от нас зависи в коя посока ще поемем. А коя е крайната дестинация, към която се стремим? Там където се чувстваме истински себе си и най-щастливи.
216 pages, Hardcover
First published January 1, 2022
11 people are currently reading
137 people want to read
About the author
Антоанет Пепе
1 book5 followersАнтоанета Пепелджийска-Йепсон, по-позната като Антоанет Пепе, е родена в София на 9 юни 1990 г. Завършва Медии и комуникации в Англия. Там се заражда интересът ѝ към социалните медии, в които след години става един от най-популярните и разпознаваеми инфлуенсъри в България.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 68 reviews
June 12, 2022
Прочетох книгата на един дъх. Много исках да разбера какво се крие между кориците.
Харесвам Ети отдавна. Гледала съм всичките й видеа. Привличаше ме наглед неизчерпаемата й енергия, естествеността й, интелектът, всеотдайността, с която се грижеше за двете си дъщерички. Виждах и все още виждам много прилики в животите ни.
Наскоро я срещнах . Паркира колата и тръгна нанякъде, говорейки по телефона. Беше облечена в широки дрехи, с тъмни очила и с ниско нахлупена шапка с козирка. Беше дегизирана. Явно не искаше да бъде разпозната. И аз наистина не я разпознах. Не разпознах момичето от видеата, което ме зареждаше с усмивката си.
Тази книга е написана от дегизираната Ети. В текста има много патос, мъдрости на килограм и текстове на песни. Има много фалшиви, абсурдни имена на хора от миналото й. Така и не разбрах защо е решила да ги нарече с чуждестранни имена, особено при положение, че хората, които я следят отдавна, знаят истинските. Напушваше ме на смях всеки път като прочетях за Маделин, Адам, Томас или Феликс от българското минало на Ети. Тези имена автоматично убиха всяка автентичност на историята и й придадоха водевилен привкус.
Не разбирам защо един човек на 30 години решава, че светът има нужда да чете биографията му. Но, ако се решиш на тази стъпка, трябва да си готов да се разголиш до болка. Трябва да си готов да нараниш както участници в историята, така и себе си. Ети е написала страхлива книга. Родителите й са представени като идеализирани образи – перфектни, безгрешни. Липсва дълбочина на разказа. Липсва и последователност. Правят се внезапни скокове от една случка в друга или от едно лирично отклонение в друго. Образите са безкръвни, непълни. Образът на самата Ети е старателно създаден и куриран да предизвика възхита, съжаление, интерес. Единственият, който не е пожален е Филяка, въпреки че (или тъкмо защото?) той и общото им дете почти не са споменати в книгата.
В крайна сметка авторката е написала книга за хейта. Това е главният герой, това е нещото, което сякаш контролира живота й, това е нещото, за което говори с най-голямa жар. Накрая ми дотегна ужасно, погледът ми се плъзгаше над безкрайните теории за това що е то хейт и има ли почва у нас. Ети дори споменава, че може да напише цяла книга за хейта – ами тя вече го е направила!
Винаги съм харесвала Ети, която съм виждала на екрана. Не харесах Ети, която е написала тази книга. Не харесвам Ети на корицата с полуотворените устни и заучената поза. Съжалявам за хейта, Ети, но това е искреното ни мнение. Все пак, който решава да пише книга за живота си, трябва да е готов да бъде уязвим. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората.
Харесвам Ети отдавна. Гледала съм всичките й видеа. Привличаше ме наглед неизчерпаемата й енергия, естествеността й, интелектът, всеотдайността, с която се грижеше за двете си дъщерички. Виждах и все още виждам много прилики в животите ни.
Наскоро я срещнах . Паркира колата и тръгна нанякъде, говорейки по телефона. Беше облечена в широки дрехи, с тъмни очила и с ниско нахлупена шапка с козирка. Беше дегизирана. Явно не искаше да бъде разпозната. И аз наистина не я разпознах. Не разпознах момичето от видеата, което ме зареждаше с усмивката си.
Тази книга е написана от дегизираната Ети. В текста има много патос, мъдрости на килограм и текстове на песни. Има много фалшиви, абсурдни имена на хора от миналото й. Така и не разбрах защо е решила да ги нарече с чуждестранни имена, особено при положение, че хората, които я следят отдавна, знаят истинските. Напушваше ме на смях всеки път като прочетях за Маделин, Адам, Томас или Феликс от българското минало на Ети. Тези имена автоматично убиха всяка автентичност на историята и й придадоха водевилен привкус.
Не разбирам защо един човек на 30 години решава, че светът има нужда да чете биографията му. Но, ако се решиш на тази стъпка, трябва да си готов да се разголиш до болка. Трябва да си готов да нараниш както участници в историята, така и себе си. Ети е написала страхлива книга. Родителите й са представени като идеализирани образи – перфектни, безгрешни. Липсва дълбочина на разказа. Липсва и последователност. Правят се внезапни скокове от една случка в друга или от едно лирично отклонение в друго. Образите са безкръвни, непълни. Образът на самата Ети е старателно създаден и куриран да предизвика възхита, съжаление, интерес. Единственият, който не е пожален е Филяка, въпреки че (или тъкмо защото?) той и общото им дете почти не са споменати в книгата.
В крайна сметка авторката е написала книга за хейта. Това е главният герой, това е нещото, което сякаш контролира живота й, това е нещото, за което говори с най-голямa жар. Накрая ми дотегна ужасно, погледът ми се плъзгаше над безкрайните теории за това що е то хейт и има ли почва у нас. Ети дори споменава, че може да напише цяла книга за хейта – ами тя вече го е направила!
Винаги съм харесвала Ети, която съм виждала на екрана. Не харесах Ети, която е написала тази книга. Не харесвам Ети на корицата с полуотворените устни и заучената поза. Съжалявам за хейта, Ети, но това е искреното ни мнение. Все пак, който решава да пише книга за живота си, трябва да е готов да бъде уязвим. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората.
Read
June 29, 2022Добре де, и аз имам guilty pleasure сред книгите...
"Розовият балон" е книга която
която принципно не бих чела.
Обаче като всяка жена и у мен любопитството надделя и си казах:"какво пък ще я прочета".
Като цяло нямам идея как човек решава, че животът му си заслужава да бъде описан в книга. Особено един инфлуенсър.
Тази книга е булевардно четиво.
Няма художествена стойност.
На страниците пише една объркана млада жена, чийто образ сме свикнали да ни залива в интернет пространството и е вече толкова размит, хулен, възхваляван, мразен и обичан, че ние май така и не знаем коя в крайна сметка е Антоанет Пепе...
Чувствителното момиче, описано в книгата или нахилената жена с наперена походка, отворените секси устни и черни очила на сърца?
На пръв поглед хубавите неща, които мога да кажа за книгата е, че започва като колежанско четиво, лека, интересна дори, бързо върви.
Не мога да отрека, че ми беше приятна за четене.
За мен обаче това е книга, написана да излъска имидж.
Да представи Ети като много борбена, изстрадала, объркана жена, която накрая намира себе си, опознава се и се преоткрива.
Ако не знаех, че става дума за Антоанет Пепе щях истински да симпатизирам на героинята.
Имала е интересен живот-интензивен, пъстър, динамичен.
Казва, че е много креативна, непрекъснато се акцентираше на това. Казва също, че иска да е полезна на хората и да има доверие към нея.
А това изцяло противоречи на всичко,което ни показва в последно време.
Защото това, което прави към момента нито е полезно, нито има смисъл, нито пък е вдъхновяващо.
В момента гледаме вадене на парцали от about you от торби и кикерчене от скандинавския диван у дома във всевъзможни тоалети.
Тя няма мами контент(никога не е имала в пълният смисъл на тази дума).
А имаше огромен потенциал да бъде от полза с големият си опит на майка на три деца.
Огромно впечатление ми направи обаче как се е събрала и си е вършила ангажиментите в моменти, в които е преживявала трудностите с Филип.
Това е достойно.
Не можем да отречем, че е успешен и популярен влогър, една от първите в България.
Много хора я харесват, обаче много й не я харесват, видно и по коментарите в социалните медии и отзивите за книгата. Порази ме сравнението на Одри Хепбърн и Опра Уинфри с инфлуенсърите(сиреч със себе си).
Пък нека аз нищо да не разбирам,нооо...
Това са истински успели хора, с истински професии и таланти, известни в цял свят.
Това не са едни мадами с джуки и мигли, качващи кремчета и снимащи животите си в клипове, размятащи памперси и правещи хубави снимки за Инстаграм.
Иначе всичко е описано без ред, скача се от тема в тема, от мъж на мъж, от място на място.
Не ми допадат чуждите имена, които е използвала.
Не звучи автентично извън английският й период.
Много клишета. Възвишено и високопарно звучи на места, особено с удебелените главни букви.
Целият й живот е много имулсивен. Впускане във връзки без да се помисли и до края все така.
Нарича Филип на много места само ЧАО-нещо, което ми направи много грозно впечатление.
Това е бащата на децата й и е доста неуважително.
Представила е бившият си съпруг в много лоша светлина.
Тъжно ми стана. Как му е помагала, плащали техните лечението, а неговите родители нищо, оставен на произвола.
Въпреки това той й е казал,че не е направила достатъчно.
Представи родителите си като безгрешни хора, идеализирани, които винаги са до нея.
Разбит живот, разбити илюзии.
Книгата беше обяснение на всичко, което е преживяла, написана вдъхновено, с клишета и баналности.
За да си кажат хората колко силна жена е.
И все пак-не приемам това очерняне на бившия й, бащата на децата й.
Половината книга е посветена на хейта и звучи като обяснение към "хейтърите". И таза книга е отговор точно на хейта. Затова е написана.
Всичко, което е събирала в годините го е изляла на страниците.
Всичко фрази са от форум "бг мама". Включително дори и заглавието не е измислила сама. А може би това е нарочно?
Като цяло нещото, което най-много ме смути е, че Ети в книгата и Антоанет Пепе във виртуалния свят са напълно различни лица.
Това е и което ми прави най-голямо впечатление.
В книгата Ети е една объркана, емоционална и нежна душа, ранима изстрадала, даже срамежлива, меломанка, четяща много книги, аутсайдер, чувствителна, объркана, а реално образът й он лайн е съвсем различен. Или аз нещо не съм разбрала?!
Моята представа за нея е съвсем различна.
Трябва да кажа, че съм раздвоена.
Донякъде ми хареса книгата.
Не мога тотално да я заклеймя.
Просто не мога да избягам от този розов он лайн образ, който Ети създаде.
Книга без претенции. Без стойност, но със завишена цена, сякаш плащаме за някакъв шедьовър на световно известен човек.
Но както казах, не мога да избягам от "марката" Антоанет Пепе... и да погледна на тази книга като "на откровена, дълбока, лична изповед" за каквато се опитват да я презентират.
Четете на ваша отговорност.
Пишете също на ваша.😉
"Розовият балон" е книга която
която принципно не бих чела.
Обаче като всяка жена и у мен любопитството надделя и си казах:"какво пък ще я прочета".
Като цяло нямам идея как човек решава, че животът му си заслужава да бъде описан в книга. Особено един инфлуенсър.
Тази книга е булевардно четиво.
Няма художествена стойност.
На страниците пише една объркана млада жена, чийто образ сме свикнали да ни залива в интернет пространството и е вече толкова размит, хулен, възхваляван, мразен и обичан, че ние май така и не знаем коя в крайна сметка е Антоанет Пепе...
Чувствителното момиче, описано в книгата или нахилената жена с наперена походка, отворените секси устни и черни очила на сърца?
На пръв поглед хубавите неща, които мога да кажа за книгата е, че започва като колежанско четиво, лека, интересна дори, бързо върви.
Не мога да отрека, че ми беше приятна за четене.
За мен обаче това е книга, написана да излъска имидж.
Да представи Ети като много борбена, изстрадала, объркана жена, която накрая намира себе си, опознава се и се преоткрива.
Ако не знаех, че става дума за Антоанет Пепе щях истински да симпатизирам на героинята.
Имала е интересен живот-интензивен, пъстър, динамичен.
Казва, че е много креативна, непрекъснато се акцентираше на това. Казва също, че иска да е полезна на хората и да има доверие към нея.
А това изцяло противоречи на всичко,което ни показва в последно време.
Защото това, което прави към момента нито е полезно, нито има смисъл, нито пък е вдъхновяващо.
В момента гледаме вадене на парцали от about you от торби и кикерчене от скандинавския диван у дома във всевъзможни тоалети.
Тя няма мами контент(никога не е имала в пълният смисъл на тази дума).
А имаше огромен потенциал да бъде от полза с големият си опит на майка на три деца.
Огромно впечатление ми направи обаче как се е събрала и си е вършила ангажиментите в моменти, в които е преживявала трудностите с Филип.
Това е достойно.
Не можем да отречем, че е успешен и популярен влогър, една от първите в България.
Много хора я харесват, обаче много й не я харесват, видно и по коментарите в социалните медии и отзивите за книгата. Порази ме сравнението на Одри Хепбърн и Опра Уинфри с инфлуенсърите(сиреч със себе си).
Пък нека аз нищо да не разбирам,нооо...
Това са истински успели хора, с истински професии и таланти, известни в цял свят.
Това не са едни мадами с джуки и мигли, качващи кремчета и снимащи животите си в клипове, размятащи памперси и правещи хубави снимки за Инстаграм.
Иначе всичко е описано без ред, скача се от тема в тема, от мъж на мъж, от място на място.
Не ми допадат чуждите имена, които е използвала.
Не звучи автентично извън английският й период.
Много клишета. Възвишено и високопарно звучи на места, особено с удебелените главни букви.
Целият й живот е много имулсивен. Впускане във връзки без да се помисли и до края все така.
Нарича Филип на много места само ЧАО-нещо, което ми направи много грозно впечатление.
Това е бащата на децата й и е доста неуважително.
Представила е бившият си съпруг в много лоша светлина.
Тъжно ми стана. Как му е помагала, плащали техните лечението, а неговите родители нищо, оставен на произвола.
Въпреки това той й е казал,че не е направила достатъчно.
Представи родителите си като безгрешни хора, идеализирани, които винаги са до нея.
Разбит живот, разбити илюзии.
Книгата беше обяснение на всичко, което е преживяла, написана вдъхновено, с клишета и баналности.
За да си кажат хората колко силна жена е.
И все пак-не приемам това очерняне на бившия й, бащата на децата й.
Половината книга е посветена на хейта и звучи като обяснение към "хейтърите". И таза книга е отговор точно на хейта. Затова е написана.
Всичко, което е събирала в годините го е изляла на страниците.
Всичко фрази са от форум "бг мама". Включително дори и заглавието не е измислила сама. А може би това е нарочно?
Като цяло нещото, което най-много ме смути е, че Ети в книгата и Антоанет Пепе във виртуалния свят са напълно различни лица.
Това е и което ми прави най-голямо впечатление.
В книгата Ети е една объркана, емоционална и нежна душа, ранима изстрадала, даже срамежлива, меломанка, четяща много книги, аутсайдер, чувствителна, объркана, а реално образът й он лайн е съвсем различен. Или аз нещо не съм разбрала?!
Моята представа за нея е съвсем различна.
Трябва да кажа, че съм раздвоена.
Донякъде ми хареса книгата.
Не мога тотално да я заклеймя.
Просто не мога да избягам от този розов он лайн образ, който Ети създаде.
Книга без претенции. Без стойност, но със завишена цена, сякаш плащаме за някакъв шедьовър на световно известен човек.
Но както казах, не мога да избягам от "марката" Антоанет Пепе... и да погледна на тази книга като "на откровена, дълбока, лична изповед" за каквато се опитват да я презентират.
Четете на ваша отговорност.
Пишете също на ваша.😉
February 14, 2024
Очаквах повече от книгата, уви - голямо разочарование! Антоанет Пепе има нужда да прочете маааалко повече литература, за да предостави качествено съдържание.
Съжалявам, но този беден речник ме дразнеше адски, а наивните и безплътни ситуации ми дойдоха в повече. Липсата на структура и последователност в разказите беше последната капка.
Очаквах да задълбочи в емоциите и чувствата, които е изпитвала... А тук беше "няма да го напиша, че какво ще кажат хората"... всичко набляга на факта колко много "незаслужен" хейт е получила и как ѝ се е отразил... Not my cup of tea, sorry not sorry 😐
Имах "удоволствието" да чуя книгата ѝ от собствените ѝ уста, но и това не помогна...
Съжалявам, но този беден речник ме дразнеше адски, а наивните и безплътни ситуации ми дойдоха в повече. Липсата на структура и последователност в разказите беше последната капка.
Очаквах да задълбочи в емоциите и чувствата, които е изпитвала... А тук беше "няма да го напиша, че какво ще кажат хората"... всичко набляга на факта колко много "незаслужен" хейт е получила и как ѝ се е отразил... Not my cup of tea, sorry not sorry 😐
Имах "удоволствието" да чуя книгата ѝ от собствените ѝ уста, но и това не помогна...
Read
August 1, 2024Не оценявам биографии със звезди, но ако го правех, оценката щеше да е много висока. Толкова много се свързах с историята на Антоанет, че слушах аудиокнигата на моменти със сълзи в очите.
Не осъзнавах, че съм от първите зрители на Антоанет и съм гледала видеата и почти от началото. Спомням си, че тогава много харесвах съветите и и различната и, малко по-западна гледна точка за живота. В един момент, когато животът и започна да става по-турбулентен, както много хора, и аз се обърнах срещу нея. Отследвах я навсякъде, защото съдържанието и вече не беше толкова полезно, колкото преди, и в хода на нещата си направих много прибързани заключения.
Тази книга ми дойде като ново начало. Наскоро я гледах в сутрешния блок на една телевизия и ми направи страхотно впечатление с изказа си. Видях онази Ети, която бях последвала преди години и която обожавах. Разгледах профилите и и отново видях онова, която виждах преди - интересни теми, полезни съвети и много позитивна енергия.
Съдейки по коментарите за книгата онлайн, знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но Ети е пример за много неща. Да, не за всички, но за много. Не мога и не искам да си представям какво е да бъдеш предаден от най-близкия си човек и да загубиш надежда. След това да се луташ години наред, търсейки любовта и щастието за теб и за децата ти. Хората си мислят, че тя прави голяма част от нещата за гледания и пари, но истината е, че животите на купища жени се развиват по подобен начин, само че офлайн. Тогава те за какво го правят?
Четейки тази книга, си взех поука - спри да слушаш мнението на хората. Прочети, потърси и си изгради свое. Чак тогава прочети чуждото. Отлагах прочитането на книгата заради негативните коментари за нея, но открих, че не съм съгласна с нито един от тях. Книгата е страхотна - лична, зряла, емоционална, написана страхотно. През цялото време си мислех колко много си личи копирайтърският опит на Ети покрай блоговете и. Хората не харесват стила и. На мен ми допадна. Хората не харесват текстовете на песни в книгата. За мен те придадоха още повече емоция на моментите.
Ако търсиш нещо негативно, за което да се хванеш, ще го намериш в тази книга. Хубавото е, че ако търсиш нещо позитивно, ще намериш още повече!
Не осъзнавах, че съм от първите зрители на Антоанет и съм гледала видеата и почти от началото. Спомням си, че тогава много харесвах съветите и и различната и, малко по-западна гледна точка за живота. В един момент, когато животът и започна да става по-турбулентен, както много хора, и аз се обърнах срещу нея. Отследвах я навсякъде, защото съдържанието и вече не беше толкова полезно, колкото преди, и в хода на нещата си направих много прибързани заключения.
Тази книга ми дойде като ново начало. Наскоро я гледах в сутрешния блок на една телевизия и ми направи страхотно впечатление с изказа си. Видях онази Ети, която бях последвала преди години и която обожавах. Разгледах профилите и и отново видях онова, която виждах преди - интересни теми, полезни съвети и много позитивна енергия.
Съдейки по коментарите за книгата онлайн, знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но Ети е пример за много неща. Да, не за всички, но за много. Не мога и не искам да си представям какво е да бъдеш предаден от най-близкия си човек и да загубиш надежда. След това да се луташ години наред, търсейки любовта и щастието за теб и за децата ти. Хората си мислят, че тя прави голяма част от нещата за гледания и пари, но истината е, че животите на купища жени се развиват по подобен начин, само че офлайн. Тогава те за какво го правят?
Четейки тази книга, си взех поука - спри да слушаш мнението на хората. Прочети, потърси и си изгради свое. Чак тогава прочети чуждото. Отлагах прочитането на книгата заради негативните коментари за нея, но открих, че не съм съгласна с нито един от тях. Книгата е страхотна - лична, зряла, емоционална, написана страхотно. През цялото време си мислех колко много си личи копирайтърският опит на Ети покрай блоговете и. Хората не харесват стила и. На мен ми допадна. Хората не харесват текстовете на песни в книгата. За мен те придадоха още повече емоция на моментите.
Ако търсиш нещо негативно, за което да се хванеш, ще го намериш в тази книга. Хубавото е, че ако търсиш нещо позитивно, ще намериш още повече!
August 3, 2022
Дори не знам как подобни "книги" биват издавани.
Прочетох я от чисто любопитство, тъй като се подмяташе в офиса между колежките.
Повечето така или иначе казаха, че не си заслужава, но реших сама да преценя за себе си.
Литературната стойност на това нещо се равнява на пълна нула.
Като майка, главата ми не може и не иска да побере как е възможно една жена/майка да напише такова нещо, което един ден собствените ѝ деца ще прочетат и от което най-вероятно ще се срамуват.
Адски жалко е да си развяваш кирливите ризи в името на пари.
Поне се радвам, че не дадох и една стотинка за това недоразумение.
Прочетох я от чисто любопитство, тъй като се подмяташе в офиса между колежките.
Повечето така или иначе казаха, че не си заслужава, но реших сама да преценя за себе си.
Литературната стойност на това нещо се равнява на пълна нула.
Като майка, главата ми не може и не иска да побере как е възможно една жена/майка да напише такова нещо, което един ден собствените ѝ деца ще прочетат и от което най-вероятно ще се срамуват.
Адски жалко е да си развяваш кирливите ризи в името на пари.
Поне се радвам, че не дадох и една стотинка за това недоразумение.
June 16, 2022
Посредствено написани разкази на случки от живота на един объркан човек.
“Розовият балон” не би трябвало да се определя като книга,защото няма структурата на книга. Объркана хронология на събитията;разказ в разказ без да се разбира кое кога се е случило;ненужно заменяне на имената на някои от “героите” с чужди такива; вкарване на текстове на песни,за да се запълнят страници.
Историите описани вътре са пълна противоположност на съдържанието показвано от “авторката” в продължение на години. Убеждава аудиторията си в идеята за идеално семейство,за да напише точно обратното години по-късно.
Чете се бързо,защото написаното е лишено от смисъл и дълбочина.
“Розовият балон” не би трябвало да се определя като книга,защото няма структурата на книга. Объркана хронология на събитията;разказ в разказ без да се разбира кое кога се е случило;ненужно заменяне на имената на някои от “героите” с чужди такива; вкарване на текстове на песни,за да се запълнят страници.
Историите описани вътре са пълна противоположност на съдържанието показвано от “авторката” в продължение на години. Убеждава аудиторията си в идеята за идеално семейство,за да напише точно обратното години по-късно.
Чете се бързо,защото написаното е лишено от смисъл и дълбочина.
June 18, 2022
Книгата се чете лесно и бързо, но е трудно да определя жанра. Не е автобиография, защото повече прилича на "да оплюем другарче и да оправдаем себе си". Не е роман, защото липсва достатъчно дълбочина. Не е разказ, защото половината имена са заменени със странни чуждестранни такива. Изобщо - не знам какво е. Мога само да кажа, че 30лв за книга, в която 1/5 от страниците са запълнени с текстове на песни, е абсурдно. В крайна сметка всеки може да влезе в интернет и да намери тези текстове. Книгата е интересна, но украсена. Не почуствах искреност на 100%, по-скоро в повечето време си мислех "защо следях тази жена през всички тези години, след като всичко, което е казала до тук се оказва лъжа?". Това е история на човек, живеещ в миналото, милеещ по миналото, а за настоящето - има някакви си 3 страници. Не видях поука, послание, нищо. За сметка на това разни "мъдрости" имаше под път и над път, жалване за хейта - колкото искаш, оправдания - на килограм. Главният герой (Антоанет, не хейта - въпреки че е спорно) прилича на човек, чието настояще е много далеч от розовото, за това предпочита да живее в миналото. Обобщението ми е, че тази книга не си заслужава нито парите, нито времето.
June 23, 2022
Чудя се какво ли си мислех, че толкова ще прочета за 30-те лева, които оставих в книжарницата .. Очаквах да прочета повече за живота на една млада жена с три деца, а всъщност прочетох нещо, което спокойно може да го е писала тийнейджърка. Измислени имена, които не пасват изобщо на историите, само любовни драми, скачане от връзка във връзка. Главната героиня се изживява като Серена ван дер Удсън от тийн сериала “Клюкарката”. Измъчена от толкова любовни несгоди накрая среща принца на белия кон.
Изключително повърхностна книга, може би на 13-14 годишните момичета би допаднала. Единственото по-стойностно нещо беше краткото обяснение за това как авторката е излязла от анорексията с помощта на баща си.
Изключително повърхностна книга, може би на 13-14 годишните момичета би допаднала. Единственото по-стойностно нещо беше краткото обяснение за това как авторката е излязла от анорексията с помощта на баща си.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 4, 2022
Прочетох книгата на един дъх. Просто ме грабна. С Ети сме на една възраст, израстнали в един и същ град и за мен беше много емоционално да чета за едно време и едни мечти, малко все едно четях за себе си. Книгата е болезнено откровена на места. Възхищавам се на Ети, че има смелост да говори за толкова много неща, които повечето от нас, държат на дъното на гардероба, често в апартамента на родителите си и никога не поглеждаме натам. Няма лесен път към щастието, към осъзнаването. И най-важното, миналото не ни дефинира. Просто е част от нас.
March 5, 2024
Запозната съм с влогърката и реших да хвърля око и на книгата, тъй като я намерих в Storytel, а досега не бях слушала аудиокнига. Не съм на мнение, че хора, които не са кой знае колко знаменити, имат нужда да пишат биографичен роман, но ето, че този е налице. Все пак така се изкарват пари най-лесно. Книгата не бе нищо особено, а на моменти бе повече от банална, заради клишетата, които Пепе използва при писането. Имаше много повторения и леко хаотични мисли, но и не съм очаквала шедьовър. За човек, запознат с живота на авторката, книгата предизвиква интерес, но определено не бих я препоръчала на други хора. Дори не мисля, че човек би могъл да научи нещо от нея.
June 9, 2022
Това е една изповед на момиче, жена, майка, дъщеря, която символизира устойчивост и сила. Въпреки трудностите и препятствията на живота, тя избира да бъде вярна на себе си. Адмирации за смелостта да сподели историята си до тук.
Прочетох книгата на един дъх и ме докосна дълбоко. Благодаря Ети!
Прочетох книгата на един дъх и ме докосна дълбоко. Благодаря Ети!
June 27, 2022
Тази книга спокойно можеше да е поредица от постове в блога или видеоклипове. Няма кой знае какви литературни качества, но честно казано - очаквах далеч по-булеварден стил. Съдърж��нието не мога да го коментирам, защото това все пак са истории от живота на реална личност, но ми направиха впечатление няколко неща:
1. Структурата на книгата е объркваща. Разбирам, че авторката е твърде млада, за да пише биография и е искала възможно най-много да се разграничи от това, но въпреки това повествованието следва хронологията на събитията и не се получава търсеният стил “разкази от живота”. Звездичките, които разделят отделните разкази, можеха да са плавни преходи. Така направено е доста мързеливо.
2. До последно си мислех, че книгата е издадена самостоятелно - само така си обяснявах високата ѝ цена. Изненадах се като видях, че всъщност има издател зад нея. Мислех, че не е минавала и през редактор, тъй като имаше някои стилистични и лексикални грешки, но и професионална корекция е имало. Можело е да се вложи малко повече старание. Не е нещо пагубно, но определено смъква нивото.
3. Антоанет Пепе е сладкодумна, това се вижда от видеата ѝ и определено може да работи в посока на развиване на писателската си дарба, има потенциал. Тук обаче се залита твърде много в клишета в стил чиклит, Фейсбук цитати и книги за себепознание. Има някои алегории, които са много добри, но като цяло често оставах с чувството за нещо предвидимо.
1. Структурата на книгата е объркваща. Разбирам, че авторката е твърде млада, за да пише биография и е искала възможно най-много да се разграничи от това, но въпреки това повествованието следва хронологията на събитията и не се получава търсеният стил “разкази от живота”. Звездичките, които разделят отделните разкази, можеха да са плавни преходи. Така направено е доста мързеливо.
2. До последно си мислех, че книгата е издадена самостоятелно - само така си обяснявах високата ѝ цена. Изненадах се като видях, че всъщност има издател зад нея. Мислех, че не е минавала и през редактор, тъй като имаше някои стилистични и лексикални грешки, но и професионална корекция е имало. Можело е да се вложи малко повече старание. Не е нещо пагубно, но определено смъква нивото.
3. Антоанет Пепе е сладкодумна, това се вижда от видеата ѝ и определено може да работи в посока на развиване на писателската си дарба, има потенциал. Тук обаче се залита твърде много в клишета в стил чиклит, Фейсбук цитати и книги за себепознание. Има някои алегории, които са много добри, но като цяло често оставах с чувството за нещо предвидимо.
January 29, 2023
Имах нужда да й се насладя максимално истински.
Много я харесвам като личност.Тя в очите ми е истински боец,който прави всичко в името на децата си!
Една вдъхновяваща история,която отразява,че в пространството всичко може да е розово,но действителността да е далеч по-различна.
Че и тя е човек като всеки един от нас,който има чувства и емоции.
А всички онези,който не я харесват и не намират нищо полезно в това,което споделя по-добре да подминат.
Животът е твърде кратък,за да го хабим ! 💫
Много я харесвам като личност.Тя в очите ми е истински боец,който прави всичко в името на децата си!
Една вдъхновяваща история,която отразява,че в пространството всичко може да е розово,но действителността да е далеч по-различна.
Че и тя е човек като всеки един от нас,който има чувства и емоции.
А всички онези,който не я харесват и не намират нищо полезно в това,което споделя по-добре да подминат.
Животът е твърде кратък,за да го хабим ! 💫
August 1, 2022
Личната история и фактът, че Ети е познато лице помагат на човек да се докосне до тази история и да свърже различни аспекти. Долавя се емоция и хъс в написаното и проличава, че тази книга е писана и произлиза от истински чувства, изпитани някога.
Изисква се сила да признаеш толкова лични неща, пред такава аудитория, за което поздравявам Ети. Едно обаче, не ми хареса - това, че долавях чувство на обвинение към всички мъже от миналото.
За съжаление обаче, стилът на писане не беше моят също. Книгата беше леко хаотична, понякога объркваща. Вероятно, ако беше разделена някак (на глави, на години или нещо друго) щеше да е малко по-лесна за четене и да върви по-леко.
Цялостно, това беше едно посредствено четиво, но то и никога не е имало за цел да бъде безупречно художественно произведение, а една изповед и отговор на куп клюкарски въпроси.
И все пак осъзнавам трудността на това да напишеш книга, поздравявам Ети за това, което е създала и вярвам, че ако има желание да се занимава с това, тя ще успее да подобри нещата, там където има нужда.
Изисква се сила да признаеш толкова лични неща, пред такава аудитория, за което поздравявам Ети. Едно обаче, не ми хареса - това, че долавях чувство на обвинение към всички мъже от миналото.
За съжаление обаче, стилът на писане не беше моят също. Книгата беше леко хаотична, понякога объркваща. Вероятно, ако беше разделена някак (на глави, на години или нещо друго) щеше да е малко по-лесна за четене и да върви по-леко.
Цялостно, това беше едно посредствено четиво, но то и никога не е имало за цел да бъде безупречно художественно произведение, а една изповед и отговор на куп клюкарски въпроси.
И все пак осъзнавам трудността на това да напишеш книга, поздравявам Ети за това, което е създала и вярвам, че ако има желание да се занимава с това, тя ще успее да подобри нещата, там където има нужда.
June 17, 2022
Не ми хареса оформлението и стила на писане, изпъстрен с клиширани сравнения и метафори. Иначе книгата покри очакванията ми с интересни истории и искреност. Повечето хора пишат, че са я изчели на един дъх, аз също. Но това е, защото като че е писана на един дъх. Лъхат емоции от книгата. И колкото и да е слабо писането, аз съм доволна за разкритията, които авторката прави пред аудиторията и за самата себе си.
July 29, 2024
иска ми се да имаше 0, за да мога да я дам! 😁
June 13, 2022
Прочетох я на един дъх. Не виждам постовете на Ети всеки ден, не си пускам често видеата й, но книгата й ме докосна. Нямах търпение да дочета, да доизживея разказите й. Съпреживявах и осъзнавам, че доста си приличаме в някои отношения. Книгата събра частици от мен, а всъщност цялата книга е Ети. Хареса ми. Хареса ми, че не се е опитала да напудри живота. Успех!
February 20, 2024
Не знам защо си го причиних, ама нá - пусто любопитство... Тая булка има около 17 думи в речника си, посредствен вкус за музика (на който явно много държи) и трагична самооценка.
P.S. Слушах това недоразумение в Storytel - ако чуя още веднъж "лЯте", "лЯйф коуч" и "ю рийп уат ю СЮ" мозъкът ми ще се самовзриви.
P.S. Слушах това недоразумение в Storytel - ако чуя още веднъж "лЯте", "лЯйф коуч" и "ю рийп уат ю СЮ" мозъкът ми ще се самовзриви.
Read
June 29, 2022Загуба на хартия и време.
Лесно се чете, но не е нищо особено. Изкарване на керливи ризи, и желание за съжалиение и състрадание към писателката.
Лесно се чете, но не е нищо особено. Изкарване на керливи ризи, и желание за съжалиение и състрадание към писателката.
September 18, 2022
Прочетох я просто, за да съм я прочела…
July 2, 2024
Влизам в графата "хейтър", тъй като хейтът се заформи като основна тема в тази книга. Насилих се да я изслушам цялата в Сторител, очаквайки някаква градация. Уви, само мрън-мрън. Родителите я травмирали, съпругът ѝ бил наркоман, хората я "хейтили". Почувствах се залята от купешки мъдрости на килограм и цитати от песни. Опитът за ретроспекция, вплетена в настоящето, ми се струва доста объркващ също. Цяла книга се мъчи да ни убеди колко е осъзната и зряла, а от всяка дума лъха инфантилност. Все тя е жертвата, все другите са злоупотребили с нея. Който не може да понася чуждото мнение, да не се бута в медийното пространство и после да реве колко му е тежко. Дори няма да коментирам защо 30-годишна е решила да пише автобиография. Пълна нелепица.
December 26, 2024
Взех си абонамент за Сторител и исках да си разнообразя жанра от историческия роман (четох го паралелно), та така се реших да пробвам "Розовият балон" на Антоанет Пепе. Аз лично харесвам автобиографии, които си се четат от самия автор, та затова се спрях на тази книга. В миналото съм гледала нейните видеа в ютуб, но времето просто осъзнах, че нейният тип съдържание не е за мен. Искам дебело да подчертая, че Ети (както я познават нейните последователи) беше една от първите инфлуенсъри, които помня в родното интернет пространство. Самото ѝ съдържание беше насочено към млади момичета и жени, и тя просто споделяше нейното всекиднение във влогове, както и засягаше темите за раждането и спонтанните аборти. Независимо дали сте почитатели или не, мисля, че тя допринесе много за развитието на българския ютуб.
В тази книга, Ети описва живота си от дете с бохемски родители, радващо се на свободата и безгрижието, през премеждията в училище, ниското самочувствие, хранителното разстройство до заминаването в чужбина за висше образование, живота в Англия, Америка и Дания. Описва много спомени за приятели, бивши гаджета, началото на блогърството, запознанството с бившия ѝ съпруг Филип и завършва с връзката си с Филяка от Типично.
Имаше моменти, в които малко ме губеше като слушател, особено с откъсите от песни, които рецитираше, но в общи линии аз това го приемам повече като дневник, където Ети иска да сподели нейната гледна точка.
Спомням си видеото с бившия ѝ съпруг Филип, където обявиха развода си и тогава я заля такъв жлъч и противни коментари, които не бях виждала в родното пространство. За жалост това е част от нейната ютуб ниша, когато се стараеш да правиш семейни влогове и нещо се развали в отношенията, винаги се почва сочене с пръсти за кой прав и кой крив. Тогава си признавам, че и аз бях безкрайно изненадана защо се разваля привидно толкова идеално семейство, докато сама не осъзнах, че аудиторията никога не вижда цялата истина и не може да знаем какво се случва зад кадър.
След това само бегло съм засичала какво става с нея, последно доколкото виждам е намерила любовта, което накрая е най-важното - да си имаш семейство и близки, при които винаги може да се прибереш и да усетиш уют и подкрепа.
В тази книга, Ети описва живота си от дете с бохемски родители, радващо се на свободата и безгрижието, през премеждията в училище, ниското самочувствие, хранителното разстройство до заминаването в чужбина за висше образование, живота в Англия, Америка и Дания. Описва много спомени за приятели, бивши гаджета, началото на блогърството, запознанството с бившия ѝ съпруг Филип и завършва с връзката си с Филяка от Типично.
Имаше моменти, в които малко ме губеше като слушател, особено с откъсите от песни, които рецитираше, но в общи линии аз това го приемам повече като дневник, където Ети иска да сподели нейната гледна точка.
Спомням си видеото с бившия ѝ съпруг Филип, където обявиха развода си и тогава я заля такъв жлъч и противни коментари, които не бях виждала в родното пространство. За жалост това е част от нейната ютуб ниша, когато се стараеш да правиш семейни влогове и нещо се развали в отношенията, винаги се почва сочене с пръсти за кой прав и кой крив. Тогава си признавам, че и аз бях безкрайно изненадана защо се разваля привидно толкова идеално семейство, докато сама не осъзнах, че аудиторията никога не вижда цялата истина и не може да знаем какво се случва зад кадър.
След това само бегло съм засичала какво става с нея, последно доколкото виждам е намерила любовта, което накрая е най-важното - да си имаш семейство и близки, при които винаги може да се прибереш и да усетиш уют и подкрепа.
February 18, 2024
Книгата беше нещо, коренно различно от книгите, които съм чела/слушала, до момента. Като цяло, обикновено не проявявам интерес към биографии и автобиографии, но реших да прочета тази, заради автора ѝ.
Беше малко противоречива. Като цяло ми направи впечатление, че се говори за страшно много момчета и мъже, както и, че бяха описани връзките и в малко teen drama vibe. Определено имаше някои неща, които взех за себе си и ми бяха полезни. Нещо, което не ми хареса, беше, че твкстовете на песните малко ме объркваха, докато я слушах, ако я бях чела, може би, щяха да ми харесат като детайл.
Бих препоръчала книгата на деца от 13 до 18 години или в началото на 20-те си, защото смятам, че ще усетят книгата по-близо по този начин. 🥰🥰
Беше малко противоречива. Като цяло ми направи впечатление, че се говори за страшно много момчета и мъже, както и, че бяха описани връзките и в малко teen drama vibe. Определено имаше някои неща, които взех за себе си и ми бяха полезни. Нещо, което не ми хареса, беше, че твкстовете на песните малко ме объркваха, докато я слушах, ако я бях чела, може би, щяха да ми харесат като детайл.
Бих препоръчала книгата на деца от 13 до 18 години или в началото на 20-те си, защото смятам, че ще усетят книгата по-близо по този начин. 🥰🥰
January 17, 2023
Изчетох я на един дух, буквално. Много лека и приятна за четене.
Не бих казала, че е точно автобиография, по-скоро изповед.
Усещах болката ѝ, дори плаках. Открих себе си между страниците и истински се разчувствах.
За пръв път гледах видеа на Ети, когато ми предстоеше да родя първото си дете през 2018. Наистина изглеждаше щастлива и доволна от брака и семейството си, а истината се е криела зад усмивките. Всъщност в много семейства е точно така. В обществото изглеждаме по един начин, а като затворим вратите, само ние знаем какво е и с какво се борим всеки ден. Не я виня. Намерила е своя начин да изпуска парата и да се чувства щастлива.
Не бих казала, че е точно автобиография, по-скоро изповед.
Усещах болката ѝ, дори плаках. Открих себе си между страниците и истински се разчувствах.
За пръв път гледах видеа на Ети, когато ми предстоеше да родя първото си дете през 2018. Наистина изглеждаше щастлива и доволна от брака и семейството си, а истината се е криела зад усмивките. Всъщност в много семейства е точно така. В обществото изглеждаме по един начин, а като затворим вратите, само ние знаем какво е и с какво се борим всеки ден. Не я виня. Намерила е своя начин да изпуска парата и да се чувства щастлива.
June 13, 2022
Адмирации за Ети, че е оставила душата си на страниците на тази книга. Че разкри какво се крие зад привидно бляскавата фасада на профилите в Инстаграм. Неща, с които всички от нашето поколение се сблъскват -зависимости, колебания, смели и безразсъдни решения или пък липса на такива. Ако още не сте я чели-опитайте се да се поставите на мястото на това момиче преди да съдите. Защото сигурна съм, че никак не е лесно.
February 19, 2024
Подхванах книгата без никакви очаквания. Само от любопитство. По-точно казано я изслушах. Книга, която е хубаво да прочетем без задни мисли и която доказва за пореден път как зад снимките и усмивките на екрана се крият много по-тежки тайни. И не винаги всичко е розово.
June 15, 2022
Прочетох книгата и съжалявам за изгубените часове.
Ако мога да обобщя кратко и ясно: #когатонапишешповечекнигиотколкотосипрочел.
Ако мога да обобщя кратко и ясно: #когатонапишешповечекнигиотколкотосипрочел.
June 16, 2022
Браво на Ети, хубава книга, поднесена със стил. Смела жена и майка на три деца, адмирации. Ще се радвам един ден да прочета още някоя нейна книга. Житейските ситуации, за които споделя показват, че дори да паднем е нужно да станем и продължим напред. Помня въпросния форум, за който споделя и се лееше помия по българските влогъри, четях няколко пъти там и останах отвратена, а и също се убедих в злобата на народа ни, която е нескончаема.
May 4, 2024
Книгата има потенциал, но наподобява повече на дневник на едно объркано момиче в тийнейджърска възраст. Налице е тотална липса на художествена стойност.
June 15, 2022
Това е реална книга, написана с душата и сърцето. Не е шедьовър, но за първа книга става.
Displaying 1 - 30 of 68 reviews