What do you think?
Rate this book
El cebo
Психолог Виктор Женс на основе досконального изучения пьес Шекспира создал особую систему подготовки агентов полиции. Его ученики, прошедшие жестокое и долгое обучение, становятся "наживками", способными разоблачить любого злоумышленника. Настоящая наживка знает: когда речь идет о наслаждении, рассудок молчит, обнажаются потаенные закоулки души, подсознание выходит на поверхность и преступник сам изобличает себя. Опытный профессионал Диана Бланко, лучшая из лучших, ведет дело Наблюдателя — серийного убийцы, которому странным образом удается избежать всех ловушек, расставленных испанской полицией. И эта охота для Дианы — не просто работа, она готова предъявить монстру счет — на сей раз лично от себя…
В романе замечательного испанского писателя Хосе Карлоса Сомозы проявился и его интерес к устройству человеческой души, к ее аморфной темной составляющей, и его любовь к литературе, в частности, к колоссальной и загадочной фигуре Шекспира.
Впервые на русском языке!
В романе замечательного испанского писателя Хосе Карлоса Сомозы проявился и его интерес к устройству человеческой души, к ее аморфной темной составляющей, и его любовь к литературе, в частности, к колоссальной и загадочной фигуре Шекспира.
Впервые на русском языке!
Kindle Edition
First published May 31, 2010
12 people are currently reading
257 people want to read
About the author
José Carlos Somoza
43 books328 followersJosé Carlos Somoza is a Spanish author born in Havana, Cuba. In 1960 his family moved to Spain after being exiled for political reasons. He holds a Bachelor's Degree in psychiatry, but he gave up medicine in order to be a full-time writer in 1994.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 65 reviews
March 4, 2024
Каква откачена книга!!! Както прочетох в друго ревю - сигурно до средата не разбирах какво чета и какво по дяволите става.
Има заигравка с някакъв вид пост-апокалиптично общество, но тя е много бегло спомената и реално авторът не предлага подробности за това, което се е случило. Не съм уверена и че докрай схванах цялата постановка от филии, псиноми и маски, но мисля, че и не беше небходимо.
Идеята е много оригинална, изпълнението още повече. Една психопатска и напълно изчанчена интерпретация на произведенията на Шекспир.
И все пак би ме дострашало да препоръчам книгата, просто Сомоса е нещо, което всеки трябва сам да прецени, дали иска да открие за себе си.
"Макбет се ужасява от онова, което би могло да се случи, и тоя страх му пречи да се огледа добре, за това, което в действителност се случва."
"Въпреки, че го ненавиждах с цялото си същество, му пожелах да е мъртъв. Знаех, че Виктор Дженс е изпитал безкрайна болка, но съдбата на Клаудия бе далеч по-страшна, ставаше дума за безкрайно удоволствие.Болката зове смъртта като жадувано облекчение и тя откликва, докато удоволствието удължава живота и го превръща в безпаметен екстаз, парализиращ, непоносим. Как бихме могли да се защитим от вечното блаженство? Калудия бъркаше:селенията на щастието са нещо много по-страшно от ада."
"Забавлявах се да го гледам, как реагира на комплимента, като всички мъже:без да му отдава значение, сякаш ставаше дума за необоримата истина."
"Само искам да ти кажа едно нещо:правиш, каквото правиш, но не го прави заради мама и татко. За любовта, кото са ни дали, сме им се отплатили с излишък. Те прекрасно знаят, че никога няма да ги забравим.Сега обаче трябва да ги оставим да си отдъхнат.Прави каквото пожелаеш, но го прави единствено за себе си."
"Финалната завеса пред господин Пийпълс,който показа на всички, че хората са актьори, че светът е сцена, което бе известно и на един друг човек, живял преди петстотин години...Шекспир и Дженс, бяха стигнали до края, бяха разкъсани от собствените си творения и бяха останали само като загадка и паметник."
"Не ставах за друго, никога не съм била нещо различно.Не мечтаех, като Виктор Дженс или Марио Валие за световния теаътр или върховното достойнство.Не хранех надежди, че обществото изпитва непреодолима нужда от мен.Просто трябваше да приема собствената си съдба, да остана вярна на онова, което ми доставяше удоволствие, и да не залъгвам себе си."
Има заигравка с някакъв вид пост-апокалиптично общество, но тя е много бегло спомената и реално авторът не предлага подробности за това, което се е случило. Не съм уверена и че докрай схванах цялата постановка от филии, псиноми и маски, но мисля, че и не беше небходимо.
Идеята е много оригинална, изпълнението още повече. Една психопатска и напълно изчанчена интерпретация на произведенията на Шекспир.
И все пак би ме дострашало да препоръчам книгата, просто Сомоса е нещо, което всеки трябва сам да прецени, дали иска да открие за себе си.
"Макбет се ужасява от онова, което би могло да се случи, и тоя страх му пречи да се огледа добре, за това, което в действителност се случва."
"Въпреки, че го ненавиждах с цялото си същество, му пожелах да е мъртъв. Знаех, че Виктор Дженс е изпитал безкрайна болка, но съдбата на Клаудия бе далеч по-страшна, ставаше дума за безкрайно удоволствие.Болката зове смъртта като жадувано облекчение и тя откликва, докато удоволствието удължава живота и го превръща в безпаметен екстаз, парализиращ, непоносим. Как бихме могли да се защитим от вечното блаженство? Калудия бъркаше:селенията на щастието са нещо много по-страшно от ада."
"Забавлявах се да го гледам, как реагира на комплимента, като всички мъже:без да му отдава значение, сякаш ставаше дума за необоримата истина."
"Само искам да ти кажа едно нещо:правиш, каквото правиш, но не го прави заради мама и татко. За любовта, кото са ни дали, сме им се отплатили с излишък. Те прекрасно знаят, че никога няма да ги забравим.Сега обаче трябва да ги оставим да си отдъхнат.Прави каквото пожелаеш, но го прави единствено за себе си."
"Финалната завеса пред господин Пийпълс,който показа на всички, че хората са актьори, че светът е сцена, което бе известно и на един друг човек, живял преди петстотин години...Шекспир и Дженс, бяха стигнали до края, бяха разкъсани от собствените си творения и бяха останали само като загадка и паметник."
"Не ставах за друго, никога не съм била нещо различно.Не мечтаех, като Виктор Дженс или Марио Валие за световния теаътр или върховното достойнство.Не хранех надежди, че обществото изпитва непреодолима нужда от мен.Просто трябваше да приема собствената си съдба, да остана вярна на онова, което ми доставяше удоволствие, и да не залъгвам себе си."
August 23, 2015
След прочита на "Стръв" няма никакво значение какъв е стилът на Сомоса, какъв е преводът, какъв е обемът на книгата... Важно е друго - това е автор, който е свършил много, много работа и който има ненадминато, невероятно въображение. Той създава светове - свои, живи, завършени, които съществуват паралелно с нашия видим свят и те са толкова реално претворени върху страниците, че аз съм убедена в тяхната истинност. Има ги - някъде отвъд всичко, което виждам, познавам и си обяснявам.
И аз се надявам, че ще продължа да се сблъсквам с тях.
И аз се надявам, че ще продължа да се сблъсквам с тях.
January 16, 2015
Звездичките трябва да са 10.
Тове е една изтрещяло-ненормална книга.
Книгата е не просто хубава, тя е направо УАУУУУУУ!!!!!
Бърка в мозъка и в психиката, държи в напрежение до последната страница, криминална, но и не-криминала,
брутална, шантава, уникална, караща те да си зададеш хиляди въпроси, да си спомняш хиляди твои преживявания.
Сомоса за мен е напълно ненормален. Не може да си нормален и да напишеш такова нещо. Пиша само моето мнение
и впечатление от книгата, но в никакъв случай не мога с лека ръка да я препоръчам, защото за по-чувствителни натури може да дойде в повече да я четат.
А Сомоса "отвя" Кинг по психология в текста! Съвсем сериозно го казвам!
Оттук насетне никога повече няма да мога да чета произведение на Шекспир без да се сещам за лудия талант на Сомоса и тази книга.
Тове е една изтрещяло-ненормална книга.
Книгата е не просто хубава, тя е направо УАУУУУУУ!!!!!
Бърка в мозъка и в психиката, държи в напрежение до последната страница, криминална, но и не-криминала,
брутална, шантава, уникална, караща те да си зададеш хиляди въпроси, да си спомняш хиляди твои преживявания.
Сомоса за мен е напълно ненормален. Не може да си нормален и да напишеш такова нещо. Пиша само моето мнение
и впечатление от книгата, но в никакъв случай не мога с лека ръка да я препоръчам, защото за по-чувствителни натури може да дойде в повече да я четат.
А Сомоса "отвя" Кинг по психология в текста! Съвсем сериозно го казвам!
Оттук насетне никога повече няма да мога да чета произведение на Шекспир без да се сещам за лудия талант на Сомоса и тази книга.
July 29, 2014
Горе-долу до средата не можех да разбера за какво иде реч в тази книга.
Филии, маски, псиноми, Шекспир и т.н.т.
И в следващия момент разбираш, че Сомоса е гении. Ама наистина гении, за да сътвори толкова достоверна картина на обществото по този заплитащ, интригуващ, завладяващо напрягащ начин.
Не мога да кажа нищо повече, още съм в шок, обсебена напълно от "Стръв". Прочетете я, дайте й шанс. Заслужава си ! :)
Филии, маски, псиноми, Шекспир и т.н.т.
И в следващия момент разбираш, че Сомоса е гении. Ама наистина гении, за да сътвори толкова достоверна картина на обществото по този заплитащ, интригуващ, завладяващо напрягащ начин.
Не мога да кажа нищо повече, още съм в шок, обсебена напълно от "Стръв". Прочетете я, дайте й шанс. Заслужава си ! :)
November 10, 2022
Un concept assez incroyable, un roman glauque sur fond d'une théorie fantasque prenant racine dans les drames de Shakespeare et une Appât qui traque les tueurs en série avec son arme la plus efficace : elle-même. Envoûtant, intrigant, j'ai beaucoup aimé. Il faut toutefois accepter de ne pas tout comprendre et d'avaler ce que nous propose l'auteur. Je veux lire La théorie des cordes maintenant.
July 29, 2015
Не помня да съм чела по-странна книга! Безспорно авторът има изключително нестандартен подход, но в голямата си част всичко ми беше твърде сюрреалистично. Имам подозрения, че това е книга, за която ще мисля още дълго :). Сега я оценявам с три звезди, защото се опасявам, че може би аз не усетих всичко правилно, но си запазвам правото да променя собственото си мнение.
September 24, 2014
"Псиномът е фикция, може би и самият Шекспир" казва Хосе Карлос Сомоса след края на една история, която е не само покъртителна и поучителна, но наситена с образите на героите на Шекспир. Макбет, Крал Лир, Хамлет, Отело, а дори Йорик и Яго за мен вече никога няма да са същите невинни познайници от театъра. Тук са разкрити като влияние и психопрофил. Не съм и предполагала, че са натоварени с такова значение и то в тази степен. Сомоса изгражда цяла психологическа система на базата на произведенията на Шекспир. Той е не само психолог, познавач на човешкото поведение, особено в частта му с низостите, но може би си пада малко психопат. Не знам, но книгата много ме изненада. Очаквах просто един добър психо трилър, а накрая се оказа, че вътре са засегнати много сериозни теми - за поведението ни като начин на съществуване, за постигането на целите, за изродщините на човешката природа. Плашещо е. Плашещо какви изроди сме хората - гении или психопати, или обикновени чудовища.
Всеки драпа за нещо и помита всичко по пътя си към... удоволствието. Единственото нещо, които стои в основата на всеки наш копнеж и стремеж.
Искам море. Това е другото, което искам. Много ми липсва. Липсват ми също така сивите барселонски делници... и морето там. В Мадрид има прекалено много прах. Лошо място за бляновете ми. А аз си мечтая, както всички на тази земя. Малко е банално, но кой напуска чакалнята на живота доброволно?
Удоволствие - единственото нещо, което желаем ние, живите.
На една определена възраст тревогата престава да ни изненадва.
Аз искам да се превърна в собственото му желание, което той самият не е в състояние да управлява.
Не сме способни да съзерцаваме най-дълбоките си желания и да останем хладнокръвни.
Пълното удовлетворяване на желанието, води до неговото изчерпване.
Ако съумея да се превърна в неговото тайно желание, и в онова, което той иска и отрича, бих могла да удвоя усещанията му, докато го ликвидирам.
Ползвахме истината, за да разкрасим лъжата.
Мъжът цени само онова, което все още не е получил. Щом иска - роб е, щом го има - цар.
Добрият край оправя всичко.
... да отделя смисленото от желаното и че ако между двете се отвори пропаст, то през нея единствено волята е способна да прокара мост.
Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си, без към това в никакъв случай да се прибавя какъвто и да е страх.
Не спирай да мислиш. Който престане да си задава въпроси, моментално попада в примката на страха.
По време на страданието, моментът, когато проявяваш най-голяма слабост, е мигът на облекчението.
Никога не позволявай да те манипулират - ако се опитат да то доставят удоволствие, направи възможното да се почувстваш неприятно.
Говори ли ти, значи те манипулира.
Бъдещето е призрак, който ние сами измисляме за да се плашим.
Нищо не ни прави по-беззащитни от удоволствието, та даже и страхът. Ако искаш да обезоръжиш някого, не го заплашвай, достави му удоволствие.
Възцарилият се мир е лош медиен търговец.
Не съм мизантроп, но не съм и безкраен човеколюбец.
Мизерията е главната психопатия на този свят и е най-жестоката.
Болката зове смъртта като жадувано облекчение и тя откликва, докато удоволствието удължава живота и го превръща в безпаметен екстаз, парализиращ, непоносим. Селенията на щастието са нещо много по-страшно от ада.
Нерядко всичко отива по дяволите само заради една неподходяща гримаса.
Всеки драпа за нещо и помита всичко по пътя си към... удоволствието. Единственото нещо, които стои в основата на всеки наш копнеж и стремеж.
Искам море. Това е другото, което искам. Много ми липсва. Липсват ми също така сивите барселонски делници... и морето там. В Мадрид има прекалено много прах. Лошо място за бляновете ми. А аз си мечтая, както всички на тази земя. Малко е банално, но кой напуска чакалнята на живота доброволно?
Удоволствие - единственото нещо, което желаем ние, живите.
На една определена възраст тревогата престава да ни изненадва.
Аз искам да се превърна в собственото му желание, което той самият не е в състояние да управлява.
Не сме способни да съзерцаваме най-дълбоките си желания и да останем хладнокръвни.
Пълното удовлетворяване на желанието, води до неговото изчерпване.
Ако съумея да се превърна в неговото тайно желание, и в онова, което той иска и отрича, бих могла да удвоя усещанията му, докато го ликвидирам.
Ползвахме истината, за да разкрасим лъжата.
Мъжът цени само онова, което все още не е получил. Щом иска - роб е, щом го има - цар.
Добрият край оправя всичко.
... да отделя смисленото от желаното и че ако между двете се отвори пропаст, то през нея единствено волята е способна да прокара мост.
Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си, без към това в никакъв случай да се прибавя какъвто и да е страх.
Не спирай да мислиш. Който престане да си задава въпроси, моментално попада в примката на страха.
По време на страданието, моментът, когато проявяваш най-голяма слабост, е мигът на облекчението.
Никога не позволявай да те манипулират - ако се опитат да то доставят удоволствие, направи възможното да се почувстваш неприятно.
Говори ли ти, значи те манипулира.
Бъдещето е призрак, който ние сами измисляме за да се плашим.
Нищо не ни прави по-беззащитни от удоволствието, та даже и страхът. Ако искаш да обезоръжиш някого, не го заплашвай, достави му удоволствие.
Възцарилият се мир е лош медиен търговец.
Не съм мизантроп, но не съм и безкраен човеколюбец.
Мизерията е главната психопатия на този свят и е най-жестоката.
Болката зове смъртта като жадувано облекчение и тя откликва, докато удоволствието удължава живота и го превръща в безпаметен екстаз, парализиращ, непоносим. Селенията на щастието са нещо много по-страшно от ада.
Нерядко всичко отива по дяволите само заради една неподходяща гримаса.
January 12, 2017
Así me parece esta novela de intriga policíaca con toques de ciencia-ficción: un argumento inteligente, que se va dosificando en las medidas justas y sin flecos sueltos, con lo justo de explicación “pseudo-científica” para darle mayor credibilidad; todo eso, escrito con buen saber hacer, prestando atención a los personajes, imprimiéndoles personalidad y trasfondo psicológico, nada de personajes planos ligeramente esbozados (a veces con uno o dos rasgos característicos para que parezcan tener “vida”, pero sin nada detrás cuando se rasca un poco) como suele ser demasiado habitual en otras novelas de este género.
Quizás precisamente por todo ello, puede que este libro no sea del total agrado de los aficionados al género: si buscas acción trepidante y tensión constante sin nada más, aquí eso sólo lo encontrarás en pequeñas dosis (sabiamente dosificadas, eso sí); porque, como digo, la novela tiene bastante más que eso, y para mí es precisamente ese “más” lo que la hace valiosa y la diferencia positivamente del resto. Claro que, como todo, eso va en gustos, y quizás a los más acérrimos amantes del género negro precisamente les disguste eso que a mí más me gusta de esta novela. Quién sabe…
Quizás precisamente por todo ello, puede que este libro no sea del total agrado de los aficionados al género: si buscas acción trepidante y tensión constante sin nada más, aquí eso sólo lo encontrarás en pequeñas dosis (sabiamente dosificadas, eso sí); porque, como digo, la novela tiene bastante más que eso, y para mí es precisamente ese “más” lo que la hace valiosa y la diferencia positivamente del resto. Claro que, como todo, eso va en gustos, y quizás a los más acérrimos amantes del género negro precisamente les disguste eso que a mí más me gusta de esta novela. Quién sabe…
August 31, 2013
Te maldigo, Vikokaoru. Has acertado de pleno recomendándome este libro, aunque al principio de todo y, precisamente por estar tan íntimamente relacionado con Shakespeare, me mareré y no entendí nada, creo que lo mejor de este libro es explorar la rutina y la tecnología desde un punto común, como hablaríamos nosotros de los móviles: normal. Y después, ir descubriendo las inmensas diferencias entre el libro y el presente.
Después, debo decir que me sentí confundida de que una filia tan curiosa como puede ser "de Holocausto" no la conociera. Todo era ignorancia y estaba más allá de mí pero, eh, ha acabado conmigo. Me ha fascinado, me ha atrapado, me ha bapuleado... He caído completamente en el embrujo de los cebos. ¡Cómo no, si para eso fueron creados! Han sabido pulsar exactamente las teclas para obtener la combinación de mi absoluto y total interés. Sin poder apartar los ojos y sin quererlo tampoco.
Me han dado placer.
Después, debo decir que me sentí confundida de que una filia tan curiosa como puede ser "de Holocausto" no la conociera. Todo era ignorancia y estaba más allá de mí pero, eh, ha acabado conmigo. Me ha fascinado, me ha atrapado, me ha bapuleado... He caído completamente en el embrujo de los cebos. ¡Cómo no, si para eso fueron creados! Han sabido pulsar exactamente las teclas para obtener la combinación de mi absoluto y total interés. Sin poder apartar los ojos y sin quererlo tampoco.
Me han dado placer.
June 12, 2014
Досега не бях чела трилър от испански автор. Но тази книга ми бе препоръчана от няколко души по едно и също време. Докато четях "Стръв" имаше моменти, в които филиите и маските ми идваха в повече, също и жестокостите. Обаче не спрях да чета.. Наситен сюжет, напрежение до последния ред и неочаквани обрати, горещо препоръчвам на хората, които изпитват истинско удоволствие от четенето..
February 3, 2019
Sans doute un rien moins bon que La dame n°13 ou Clara et la pénombre, j'ai par exemple eu du mal à adhérer à la description de la mise en scène des masques, mais ça n'en demeure pas moins de la grande littérature.
September 7, 2011
Leí El Cebo por recomendación de alguien cercano a mí en gustos literarios, y que, debo admitirlo, últimamente no falla uno.
Este no es el clásico libro de ciencia ficción ambientada en una época más o menos proxima, que empiece poniéndonos en antecedentes con Madrid, año tal. Tras el brutal atentado acaecido en...
No. Podría arrancar así, pero no lo hace. Somoza nos introduce poquito a poco en el argumento, de la mano de su personaje central, y nos va dando las dosis justas para que no nos atragantemos. Incluso podremos sentirnos un poco perdidos, al principio. Pero según avanza la trama, poco a poco te vas enredando en ella, te enganchas y te dejas arrastrar hasta el desenlace final.
Me encantan los libros que hablan de literatura. En este caso, la historia gira en torno al estudio de Shakespeare desde otro punto de vista que no es el meramente literario, sino el psicológico. La idea de analizar el comportamiento humano a través de la literatura no es nueva, pero sí la forma en que la enfoca el escritor aquí.
En un futuro cercano en el que la tecnología no basta para cazar a los asesinos, la policía ha ideado un método infalible cuyos inicios se remontan a las obras de Shakespeare, escritas bajo el influjo del Círculo Gnóstico de Londres. Mediante este método es posible manipular el deseo oculto de las personas. Así se crean los cebos, expertos en conductas humanas, que son adiestrados para crear "máscaras" que controlen lo que anida en el interior de los delincuentes.
Somoza ha creado con estos ingredientes una trama perturbadora en torno a la búsqueda de un psicópata, pero también asistimos a la inquietante exploración del yo por parte de la protagonista. Porque, tras tantas máscaras, ¿qué queda finalmente de la propia persona?
Es un relato sugestivo y angustioso en ocasiones, que he devorado en dos días, y que ha hecho que me remueva en mi sillón favorito más de una vez.
Este no es el clásico libro de ciencia ficción ambientada en una época más o menos proxima, que empiece poniéndonos en antecedentes con Madrid, año tal. Tras el brutal atentado acaecido en...
No. Podría arrancar así, pero no lo hace. Somoza nos introduce poquito a poco en el argumento, de la mano de su personaje central, y nos va dando las dosis justas para que no nos atragantemos. Incluso podremos sentirnos un poco perdidos, al principio. Pero según avanza la trama, poco a poco te vas enredando en ella, te enganchas y te dejas arrastrar hasta el desenlace final.
Me encantan los libros que hablan de literatura. En este caso, la historia gira en torno al estudio de Shakespeare desde otro punto de vista que no es el meramente literario, sino el psicológico. La idea de analizar el comportamiento humano a través de la literatura no es nueva, pero sí la forma en que la enfoca el escritor aquí.
En un futuro cercano en el que la tecnología no basta para cazar a los asesinos, la policía ha ideado un método infalible cuyos inicios se remontan a las obras de Shakespeare, escritas bajo el influjo del Círculo Gnóstico de Londres. Mediante este método es posible manipular el deseo oculto de las personas. Así se crean los cebos, expertos en conductas humanas, que son adiestrados para crear "máscaras" que controlen lo que anida en el interior de los delincuentes.
Somoza ha creado con estos ingredientes una trama perturbadora en torno a la búsqueda de un psicópata, pero también asistimos a la inquietante exploración del yo por parte de la protagonista. Porque, tras tantas máscaras, ¿qué queda finalmente de la propia persona?
Es un relato sugestivo y angustioso en ocasiones, que he devorado en dos días, y que ha hecho que me remueva en mi sillón favorito más de una vez.
July 28, 2018
Me convertí en fanática de Somoza cuando leí "Clara y la penumbra". Me gustó su modo excéntrico e inusual de escribir, las realidades que se inventa, pero que bien podrían ser nuestra realidad algún día. "El cebo" tampoco decepciona, es un thriller muy original, otra vez en una realidad inventada, pero bastante verosímil. Si os apetecen las novelas negras, pero buscáis algo inusual, Somoza es el mejor.
Станах почитателка на Сомоса, когато прочетох "Клара и сянката". Хареса ми ексцентричният му и необичаен стил, реалностите, които измисля, но спокойно биха могли да станат нашата собствена реалност някой ден. "Стръв" също не разочарова, много оригинален трилър е, пак с измислена реалност, но доста правдоподобна. Ако харесвате криминалния жанр, но търсите нещо необичайно, Сомоса е най-добрият.
Станах почитателка на Сомоса, когато прочетох "Клара и сянката". Хареса ми ексцентричният му и необичаен стил, реалностите, които измисля, но спокойно биха могли да станат нашата собствена реалност някой ден. "Стръв" също не разочарова, много оригинален трилър е, пак с измислена реалност, но доста правдоподобна. Ако харесвате криминалния жанр, но търсите нещо необичайно, Сомоса е най-добрият.
Read
November 3, 2014С голямо съжаление мога да кажа, че тази книга не ми хареса. Прекалено много ми дойдоха фантасмагориите в нея... разни псиноми, филии, маски, Шекспир ... Не беше за мен.
Може би някой ден ще й дам втори шанс.
Може би някой ден ще й дам втори шанс.
October 11, 2021
Es buen tema; pero me aburrió el hecho que explicara a cada momento cada filia, ¡parecía un libro de escuela!.
Un poco exagerado para mi gusto.
3 estrellas por el tema y el giro inesperado.
Un poco exagerado para mi gusto.
3 estrellas por el tema y el giro inesperado.
November 9, 2021
3.5/5
loved the concept. don't think i've read something like this (idea) before
loved the concept. don't think i've read something like this (idea) before
June 12, 2014
СОМОСА СЪЗДАДЕ СЪВЪРШЕНАТА СТРЪВ - ревю на Христо Блажев, КНИГОЛАНДИЯ
Неустоими жени, злокобни серийни убийци и близъкобъдещен свят, в който всичко е маска и грим. В “Стръв” Хосе Карлос Сомоса забърква в шекспирово котле изключителна кипяща смес от доведена до съвършенство психология, фатални страсти и перверзно удоволствие. А, и да – вече съм на 100% убеден, че испанските автори са най-добрите – вземете още Артуро Перес-Реверте и Карлос Руис Сафон и получавате троица убийствени писатели, които просто покоряват с книгите си.
В близкото бъдеще психологията е издигната до страхотни висини, след като пробив в нея позволява хората да бъдат разпределени в петдесетина категории и съвсем точно, ясно и категорично да стане ясно какво им влияе неустоимо. С тази нова наука се захващат секретни полицейски звена, които минават чудовищна подготовка в най-съвършеното актьорско изкуство на планетата – извор са пиесите на Шекспир: в образите на героите му са закодирани ключове за всяка категория и за всяка маска, която може да им повлияе. Всичко може да е маска – облекло, движение, поглед, глас, дума… съвършени актьори срещу съвършените престъпници от бъдещето. Най-красивите жени се обучават да бъдат примамки – те създават свои маски, с които чудовищата по улицата да бъдат привлечени и после ги правят покорни роби чрез знанията си. Не всичко е идеално, разбира се, и грешките струват много, много скъпо. Сега по улиците на Мадрид бродят двама серийни убийци – единият показва прифил на множество различни категории и е практически неуловим за строгоспециализираните маски на полицейските примамки; другият е невидим отровител. Две заплахи, които трябва да бъдат елиминирани по всеки възможен начин.
Диана Бланко е най-добрат�� стръв, с която полицията разполага. В миг тя е способна да подчини всеки човек, да го накара да заплаче, да избяга или да изпълни всяка повеля. Тя притежава абсолютната власт над околните. И все пак е неспособна да улови най-опасния убиец. До момента, в който той залавя сестра й, и тогава всичко става лично. И в бясното преследване и постоянна смяна на маските се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда, и безграничната власт, която дава новата наука за психиката на човека, дава и безгранични възмности за поквара…
Всеки в този роман носи маска. За някои тя е част от кожата им. За да я свалят, трябва да свалят кожата си. Буквално.
Чудовищен роман, неслучайно тази дума постоянно се изписваше сред изреченията ми и трябваше непрестанно и насила да я заменям с някоя друга. Самоса наистина е достигнал абсолютни висини в изграждането на образи, които обсебват брутално, които обсебват други образи, които обсебват времето и пространството. Просто унищожително силен и покваряващ роман, предизвикващ тръпки и перверзно удоволствие по начин, който не ми се беше случвал от доста време насам.
Неустоими жени, злокобни серийни убийци и близъкобъдещен свят, в който всичко е маска и грим. В “Стръв” Хосе Карлос Сомоса забърква в шекспирово котле изключителна кипяща смес от доведена до съвършенство психология, фатални страсти и перверзно удоволствие. А, и да – вече съм на 100% убеден, че испанските автори са най-добрите – вземете още Артуро Перес-Реверте и Карлос Руис Сафон и получавате троица убийствени писатели, които просто покоряват с книгите си.
В близкото бъдеще психологията е издигната до страхотни висини, след като пробив в нея позволява хората да бъдат разпределени в петдесетина категории и съвсем точно, ясно и категорично да стане ясно какво им влияе неустоимо. С тази нова наука се захващат секретни полицейски звена, които минават чудовищна подготовка в най-съвършеното актьорско изкуство на планетата – извор са пиесите на Шекспир: в образите на героите му са закодирани ключове за всяка категория и за всяка маска, която може да им повлияе. Всичко може да е маска – облекло, движение, поглед, глас, дума… съвършени актьори срещу съвършените престъпници от бъдещето. Най-красивите жени се обучават да бъдат примамки – те създават свои маски, с които чудовищата по улицата да бъдат привлечени и после ги правят покорни роби чрез знанията си. Не всичко е идеално, разбира се, и грешките струват много, много скъпо. Сега по улиците на Мадрид бродят двама серийни убийци – единият показва прифил на множество различни категории и е практически неуловим за строгоспециализираните маски на полицейските примамки; другият е невидим отровител. Две заплахи, които трябва да бъдат елиминирани по всеки възможен начин.
Диана Бланко е най-добрат�� стръв, с която полицията разполага. В миг тя е способна да подчини всеки човек, да го накара да заплаче, да избяга или да изпълни всяка повеля. Тя притежава абсолютната власт над околните. И все пак е неспособна да улови най-опасния убиец. До момента, в който той залавя сестра й, и тогава всичко става лично. И в бясното преследване и постоянна смяна на маските се оказва, че нищо не е такова, каквото изглежда, и безграничната власт, която дава новата наука за психиката на човека, дава и безгранични възмности за поквара…
Всеки в този роман носи маска. За някои тя е част от кожата им. За да я свалят, трябва да свалят кожата си. Буквално.
Чудовищен роман, неслучайно тази дума постоянно се изписваше сред изреченията ми и трябваше непрестанно и насила да я заменям с някоя друга. Самоса наистина е достигнал абсолютни висини в изграждането на образи, които обсебват брутално, които обсебват други образи, които обсебват времето и пространството. Просто унищожително силен и покваряващ роман, предизвикващ тръпки и перверзно удоволствие по начин, който не ми се беше случвал от доста време насам.
October 9, 2016
Después de una decepcionante experiencia con otro libro de este autor, La Llave Del Abismo, por fin he podido comprender a una serie de amigas "somozanas" que no pueden dejar de leer cualquier libro que aparece.
Un día, ni siquiera, una TARDE he tardado en leerme este libro que te atrapa desde el principio, y eso que no entiendes ni la mitad de lo que cuentan: psinomas, Mascaras, disrupciones, filias; todo ello, medios psicológicos que utilizan los llamados Cebos para atrapar a los psicos (psicopatas en todas sus variantes, aquellos seres que no disponen de ningún tipo de empatía hacia el prójimo). Por supuesto, pese a no entenderla, la Teoría del Psinoma a un estudiante de Psicología como yo le llamó poderosamente la atención. Entre eso y la trama "policiaca" con giros impresionantes donde al final el más malo siempre es alguien inesperado, me he devorado el libro.
Un día, ni siquiera, una TARDE he tardado en leerme este libro que te atrapa desde el principio, y eso que no entiendes ni la mitad de lo que cuentan: psinomas, Mascaras, disrupciones, filias; todo ello, medios psicológicos que utilizan los llamados Cebos para atrapar a los psicos (psicopatas en todas sus variantes, aquellos seres que no disponen de ningún tipo de empatía hacia el prójimo). Por supuesto, pese a no entenderla, la Teoría del Psinoma a un estudiante de Psicología como yo le llamó poderosamente la atención. Entre eso y la trama "policiaca" con giros impresionantes donde al final el más malo siempre es alguien inesperado, me he devorado el libro.
May 10, 2016
Нямах идея че тази книга ще ме накара да стоя будна до късно, поглъщайки страница след страница, че ще ме остави с отворена уста от ужас и напрежение, ще ме кара да гадая и да се моля за героите, ще ме кара да тръпна и да се чудя "Какво ще се случи, как ще свърши?!" .
Това е книга от типа "Очаквах нещо съвсем различно и получих x10 пъти повече от очакваното, уау!"
И по една случайност, бях в Мадрид докато я четях, което накара въображението ми да създава още по-реалистична картина на действието.
Иска ми се да вярвам, че Шекспир наистина е вложил скрит замисъл, намеци, идеи, послания в творбите си, че псиномът е нещо истинско, че тази история е едно предупреждение за бъдещето ни...
Горещо препоръчвам.
Това е книга от типа "Очаквах нещо съвсем различно и получих x10 пъти повече от очакваното, уау!"
И по една случайност, бях в Мадрид докато я четях, което накара въображението ми да създава още по-реалистична картина на действието.
Иска ми се да вярвам, че Шекспир наистина е вложил скрит замисъл, намеци, идеи, послания в творбите си, че псиномът е нещо истинско, че тази история е едно предупреждение за бъдещето ни...
Горещо препоръчвам.
July 25, 2012
Giros inesperados...una trama tan enganchadora que comprueba que J.C.Somoza es mucho más (a diferencia de lo que yo pensaba) que ´´Zig Zag´´. Leer este libro ha sido una experiencia maravillosa. Sin darte cuenta entras en el mundo intrincado de los cebos y el psinoma, aprecias el sutil y escondido significado de las conductas humanas. También, el autor plantea un montón de cuestiones morales -- ¿un homicida acaso es peor que un cebo? ya que ambos atienden la inevitable llamada del psinoma: su propo placer. En fin, es una lectura de la que vais a disfrutar muchísimo... Una obra majestuosamente elaborada...
August 30, 2011
This is not the first book that I've read by Jose Carlos Somoza but this one is one of the best. It's a thriller with more than one surprise at the end with a very engaging main character in a "possible" future.
November 16, 2011
Este libro pasa a estar en mi lista de favoritos, es uno de los mejores libros que he leído desde hace mucho tiempo. Suspense desde el principio hasta el final y, sobre todo, de un estilo tan impresionante y a la vez típico de Somoza que no defrauda. Me ha encantado.
December 9, 2014
Primera obra de este autor que leo y no me ha decepcionado. Me lo recomendaron indicandome que la trama me engancharía desde el principio, fácil lectura y original.
Muy recomendable para los lectores que buscan engancharse desde las primeras líneas.
Muy recomendable para los lectores que buscan engancharse desde las primeras líneas.
December 7, 2010
Como siempre, pocas son las estrellas para un libro de Somoza :). Una maravilla de thriller con una trama trepidante y cargada de adrenalina.
July 8, 2010
Realmente me atrapó El cebo.
May 24, 2014
in cre í ble
May 24, 2013
Ще бъда лаконична - страхотно пътешествие из дебрите на човешкото поведение.
April 20, 2014
Brutal. Mezcla perfecta.
March 18, 2015
An amazing story, an unimaginable situation. Everything a psychological game in which filias are the basis of everything and in which even Shakespeare and his work become increasingly important.
March 4, 2020
Предишната на този автор (и първа за мен среща с него - Произходът на злото) ме остави с противоречиви впечатления. Не ме грабна от раз и не ме накара да търся и другите му книги. Това предопредели избора ми за втората среща - реших шансът да бъде с някоя от прехвалените му книги. Разбирам защо Стръв е в тоя списък. Като минавах средата, мислех, че вече да знам кой е убиецът. Доста кошмарен трилър всъщност. Тук авторът сериозно се е постарал да се заиграе хем с общата картинка хем с отделните части на пъзела. Детайлно описва сложната ситуация, оплита политически интриги, власт, управляващи, подчинени, психолози, учени, престъпници и жертви в адски шарена черга. Игричките, неудобните за властта положения, затварянето на очите в името на съответната облага... Уж за Мадрид става въпрос - не липсва конкретика - но звученето е международно, общочовешко. Една тънка сатирична нотка се прокрадва и сякаш изтъркана плоча върти само "комунизмът си отива, спете спокойно, деца". Като заплаха, разбира се, а не като утеха и вяра в светлото бъдно. Най-низките страсти и изконните ценности ведно със стремежа към тях са си дали среща тук. Тръпки ме побиват. Предчувствах металния вкус на фаталния завършек (който най-много би подхождал на романа). И много искрено се надявам целия този ужас да е единствено плод на адски развинтената авторова фантазия и нито грам да не почива на действителни събития и лица. Не че не си знаем в какъв свят живеем, но някои крайности минават границите на допустимото.
След средата доста неща стават по-ясни. Малко ми оставаше до края, когато моят кандидат за убиец вървеше устремно към доказване :). Нищо не ме радва повече от факта, че сгреших. Голяма червена точка за автора тук! Даже аха накрая моят кандидат спасява героинята от сигурна смърт.
Много е интересен "скелетът" на цялата книга. Всичко вътре сякаш се основава на противоположности, но за усложнение авторът ги е удвоил. не просто добро срещу зло, а по две: двама учители, две най-добри ученички, двама психолози, двама директори, по две деца, мъжът има жена, но има и любовница... и всичко е по две. Убийците и те по двойки. Затова очаквах обрати, изненади и сваляне на маски, но финалът ме смая. Нишките на кълбото от герои и събития се разплетоха по неведом начин. Малко ме подразни почти щастливият развой - като за холивудска продукция. Фенът на европейското тежко кино в мен роптае. Тайничко вътре в себе си се надявах да има справедливост, т.е. всички герои да измрат. Но би било твърде нацистко, разбира се.
Направо не знам с коя на Сомоса да продължа. Искам всички следващи да са поне като тази, ако не по-завладяващи.
След средата доста неща стават по-ясни. Малко ми оставаше до края, когато моят кандидат за убиец вървеше устремно към доказване :). Нищо не ме радва повече от факта, че сгреших. Голяма червена точка за автора тук! Даже аха накрая моят кандидат спасява героинята от сигурна смърт.
Много е интересен "скелетът" на цялата книга. Всичко вътре сякаш се основава на противоположности, но за усложнение авторът ги е удвоил. не просто добро срещу зло, а по две: двама учители, две най-добри ученички, двама психолози, двама директори, по две деца, мъжът има жена, но има и любовница... и всичко е по две. Убийците и те по двойки. Затова очаквах обрати, изненади и сваляне на маски, но финалът ме смая. Нишките на кълбото от герои и събития се разплетоха по неведом начин. Малко ме подразни почти щастливият развой - като за холивудска продукция. Фенът на европейското тежко кино в мен роптае. Тайничко вътре в себе си се надявах да има справедливост, т.е. всички герои да измрат. Но би било твърде нацистко, разбира се.
Направо не знам с коя на Сомоса да продължа. Искам всички следващи да са поне като тази, ако не по-завладяващи.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Displaying 1 - 30 of 65 reviews