Светът, който живеем - граници и хоризонти

by Edmund Husserl, Едмунд Хусерл

Е. Хусерл е основател на една от най-влиятелните мисловни традиции на ХХ в. и съвремието: феноменологичната.

В този сборник сме подбрали негови работи, в чиято сърцевина са два забележителни ръкописа:

Първият е Произходът на геометрията, който акцентира върху историческата рефлексия във феноменологията. Хусерл изследва културното смислообразуване – процес, придобиващ езиково „живо тяло“ в традицията, която се оказва колкото пренасяща смисъл, толкова и „забравяща“ произхода си. Показва се как през нейните пластове се търси примордиалният смислов хоризонт, или „светът, който живеем“ (както сочи нашето заглавие). Междувременно се засяга цял спектър феноменологични проблеми. Този текст ще бъде допълнен в каталога на издателството с легендарния коментар към него от Жак Дерида.

Другият ключов текст тук е Философията и кризата на европейското човечество. В него Хусерл тества своя исторически метод по теми като съдбата и духа на Европа, смисъла и ролята на философията и рефлексията изобщо.

В добавка сме подбрали няколко ръкописа от същия период, които насочват към разнообразни културни практики и феномени по пределите на света, който живеем: интерсубективността, науката, несъзнаваното.

306 pages, Paperback

Published January 1, 2022

About the author

Edmund Gustav Albrecht Husserl (Dr. phil. hab., University of Halle-Wittenberg, 1887; Ph.D., Mathematics, University of Vienna, 1883) was a philosopher who is deemed the founder of phenomenology. He broke with the positivist orientation of the science and philosophy of his day, believing that experience is the source of all knowledge, while at the same time he elaborated critiques of psychologism and historicism.

Born into a Moravian Jewish family, he was baptized as a Lutheran in 1887. Husserl studied mathematics under Karl Weierstrass, completing a Ph.D. under Leo Königsberger, and studied philosophy under Franz Brentano and Carl Stumpf. Husserl taught philosophy, as a Privatdozent at Halle from 1887, then as professor, first at Göttingen from 1901, then at Freiburg im Breisgau from 1916 until his 1928 retirement.